Сборник, посветен на 200- годишнината от появата на Хегеловата "Феноменология на духа"
Изтегляне 320.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- От Хайдегеровата гледна точка
- От собствената гледна точка на настоящата работа
- изповед
От Хегеловата гледна точка към триадата като диалектико-логическа това е синтезата дух и човек, старши и младши партньор, които си сътрудничат като колеги в съ-творяването на света: разумът и в историята заедно с този в човека създават света-като-история, и то като човешка история. От Хайдегеровата гледна точка към триадата на времето, това е осъзнаването на човека като Dazeit, като притежаващ особена времева способност, досега бивала му известна само като противопоставена на него, като бог, като трансцендентното на човека, т.е. като неинтегрирана в неговия аз, в неговата личност, поради необходимо прекалено тясното им обвързване с материалното тяло носител и респ. с настоящето. От собствената гледна точка на настоящата работа към триадата като към единството на информацията, т.е. образуването, това означава човек да навлезе и да се разположи в присъщото му място, което той достига или догонва – бъдещето само по себе си, Zukunft an sich, да преодолее собствено си раздвоение между истина и изкуство, раздвоението си като болестно състояние, шизофрения и така да прогледне за времето и постепенно да го овладее: но заедно с духа, да го настигне и един ден надмине – като ученик учителя си, като сина баща си. Човек - в описания по-горе времеви модус на вечността - да стане това, което е, и оттук винаги вече е бил – дух! Човек да стане това, което е, и винаги е бил – Дух! ЛИТЕРАТУРА: Бабосов, Е. 1970. Тейярдизм: попытка синтеза науки и христианства. Минск: Выйшейия школа. Бахтин, М. 1996. Философия на словесността. Т. 1. Автор и герой в естетическата дейност. С.: ЛИК. Боеций. 1993. Утешението на философията. С.: Любомъдрие. Бергсон, А. 1994. Въведение в метафизиката. – В: (същ. авт.) Интуиция и интелект. С.: ЛИК, 5-53. Бергсон, А. 1994. Философската интуиция. – В: (същ. авт.) Интуиция и интелект. С.: ЛИК, 55-78. Бергсон, А. 1999. Творческая эволюция. Материя и память. Минск: Харвест. Бергсон. 1999а. Воспоминание настоящего. – В: Творческая эволюция. Материя и память. Минск: Харвест, 1005-1049. Бергсон, А. 2002. Материя и памет. С.: НБУ Бергсон, А. 2004. Върху непосредствените данни на съзнанието. Враца: ИК “Одри”. Бердяев, Н. 1994. Смисълът на историята. Опит за философия на човешката съдба. С.: “Христо Ботев” Бор, Н. 1971. О понятиях причинности и дополнительности. – В: (същ. авт.) Избранные научные труды. Т. II. Статьи 1925-1961. Москва: “Наука”. Бор, Н. 1971. Физическая наука и проблема жизни. – В: (същ. авт.) Избранные научные труды. Т. II. Статьи 1925-1961. Москва: “Наука”. Бояджиев, Ц. 1997. Августин и проблемът за времето. Пловдив. Братоев, Г. 1970. Квантова механика и причинност. С.: И-во на БАН. Бродел, Ф. 2002. Материална цивилизация, икономика и капитализъм, XV-XVIII век. Т.2. Игрите на размяната. С.: Прозорец. Вернадский, В. 1991. Научная мысль как планетное явление. Москва: “Наука”. Вълчинова, Г. 2006. Франсоа Артог и режимите на историчност. – В: Историческата наука в България. Състояние и перспективи. .С: Институт по история на БАН, 122-133. Гадамер, Х.-Г. 1997. Истина и метод. Основни черти на една философска херменевтика. Плевен: ЕА. Герасимов, И. 1994. Российская ментальность и модернизация. – Общественные науки и современность, 4, 63-73. Гинзбург, В. 1975. Теоретическая физика и астрофизика. Москва: “Наука”. Гуревич, А. 1993. Исторический синтез и Школа “Анналов”. Москва: Индрик.. Дельоз, Ж., Ф. Гатари. 2004. Анти-Едип: капитализъм и шизофрения. С.: Критика и хуманизъм. Дерида, Ж. 2001. За граматологията. С.: ЛИК. Деррида, Ж. 1999. Голос, который хранит молчание. – В: Деррида, Ж. Голос и феномен и другие работы по теории знака Гуссерля. Санкт-Петербург: Алетейя. Дюби, Ж. 1991. Развитие исторических исследований во Франции после 1950 года. – В: Одиссей. Человек в истории. Культурно-антропологическая история сегодня. Москва. “Наука”, 48-59. Зиммель, Г. 1996. Проблема исторического времени. - В: Избранное. Т.1. Философия культуры. Москва: Юристь, 517-529. Зинченко, В. 2006. Живые метафоры смысла. – Вопросы психологии, 5, 100-113. Иванова, М. 2005. Религиозният символ в психологичната теория на Карл Г. Юнг. – Философия, 1, 53-60. Игнатов, А. 1999. Антропологическа философия на историята. За една философия на историята в постмодерната епоха. С.: Факел. Св. Ириней Лионский. 1900. Творения. С.-Петербург: И.Л.Тузов (репр. 1996). Канавров, В. 2003. Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм. В. Търново: Faber. Кант, И. 1992. Антропология от прагматично гледище. С.: УИ “Климент Охридски”. Кант, И. 1992а. Критика на чистия разум. С.: И-во на БАН. Капица, С., С. Курдюмов, Г. Малинецкий. 1997. Синергетика и прогнозы будущего. Москва: “Наука”. Ландау, Л., Е. Лишфиц. 1976. Статистическая физика. Част 1. Москва: “Наука”. Леонтьев, Д. 1999. Психология смысла. Москва: Смысл. Лосев, А. 1976. Проблема символа и реалистическое исскуство. Москва: “Исскуство”. Мельчук, И. 1974. Опыт теории лингвистических моделей “смысл – текст”. Москва: Наука. Майстер Екхарт. 1995. Проповеди и трактати. С.: УИ “Св. Климент Охридски”. Маркс, К. 1983. Икономическо-философски ръкописи от 1844 година. – В: К. Маркс, Ф. Енгелс. Съчинения. Т. 7. С.: И-во на БКП, 41-161. Маркс, К. 1988. Послеслов към второто издание [на “Капиталът”] – В: (същ авт.) Капиталът. Т.1. С.: Партиздат. Мерджанова, И. 2000. Есхатологична антроподицея. Човекът и историята в съвременното Православие. В. Търново: Праксис. Налимов, В. 1979. Вероятностная модель языка. Москва: “Наука”. Налимов, В. 1989а. Спонтанность сознания. Вероятностная теория смыслов и смысловая архитектоника личности. Москва: Прометей. Налимов, В. 1989б. Возможно ли учение о человеке в единой теории знания? – В: Человек в системе наук. Москва: Наука, 82-91. Налимов, В. 1995. Вселенная смыслов. Интервью. – Общественные науки и современность, 3, 122-132. Ницше, Ф. 1991. Антихрист. София/Плевен: Евразия-Абагар. Ницше, Ф. 1994. Веселата наука. С.: УИ “Климент Охридски”. Ницше, Ф. 2000. Тъй рече Заратустра. С.: Летера. Пенроуз, Р. 1998. Новият разум на царя. С.: УИ “Климент Охридски”, 1998. Пенчев, В. 1996. Битие и наука. С.: “Дамян Яков”. Пенчев, В. 2005. Онтология на квантовата информация. – Философски алтернативи, 2, 110-116. Пенчев, В. 2006. Zukunft an sich. Васил Проданов и Франц Брентано за бъдещето на философията. – Философски алтернативи, 6, . Пенчев, В. 2006а. Философско обосноваване на темпоралистиката, наука за времето. – Философия, 4, 41-48. Попър, К. 2003. Книги и мисли: първата публикация в Европа. – В: (същ. авт.) В търсене на по-добър свят. С.: Калъс&Космополит, 114-121. Попър, К. 2005. Бележки на един реалист върху проблема тяло-дух. - В: (същ авт.) Целият живот е решаване на проблеми. С.: Калъс&Космополит, 37-51. Рикьор, П. 1994. Живата метафора. С.: ЛИК. Рытов, С. 1976. Введение в статитистическая радиофизика. Част 1. Москва: “Наука”. Сартър, Ж.-П. 1994. Битие и нищо. Опит за феноменологична онтология. Т. 1. С.: “Наука и изкуство”. Сартър, Ж.-П. 1999. Битие и нищо. Опит за феноменологична онтология. Т. 2. С.: “Наука и изкуство”. Стоев, Х. 2005. Кант и проблемът за вътрешното сетиво. С.: Изток-Запад. Стригачев, А. 1996. На границата на науката – проблеми и съмнения. С.: Интеграл Г. Тейяр де Шарден, П. 2002. Феномен человека. Москва: АСТ. Тиллих, П. 1995. Кайрос. – В: Избранное. Теология культуры. Москва: Юрист, 216-235. Тома от Аквино. 2003. Сума на теологията. Част I. С.: Изток-Запад. Фихте, Й. 1993. Опит за ново изложение на наукоучението. С.: ЛИК. Фром, Е. 2005. Ще бъдете като богове. С.: Захарий Стоянов. Фукуяма, Ф. 1993. Краят на историята и последният човек. С.: Обсидиан. Хайдегер, М. 1993. За “хуманизма”. – В: (същ. авт.) Същности. С.: ГАЛ-ИКО, 129-178. Хайдегер, М. 1993. Краят на философията и задачата на мисленето. – В: (същ. авт.) Същности. С.: ГАЛ-ИКО, 197-214. Хайдегер, М. 1993. Път в полето. – В: (същ. авт.) Същности. С.: ГАЛ-ИКО, 197-214. Хайдегер, М. 1993. Що е метафизика? – (същ. авт.) Същности. С.: ГАЛ-ИКО, 11-29. Хайдегер, М. 1995. (Интервю пред “Der Spiegel”). Вече само Бог може да ни спаси. – Панорама, 1, 192-203. Хайдегер, М. 1998. За същността на понятието fuvsi". Аристотел, Физика, В, 1. – Философски форум, 4, 23-64. Хайдегер, М. 1999. “Възпоменание”. – Философски форум, 3, 89-142. Хайдегер, М. 2001. Логос. – Философски алтернативи, 2, 3-14. Хайдегер, М. 2002. Думите на Ницше “Бог е мъртъв”. – Философски алтернативи, № 3-4, 3-33. Хегел, Г.В.Ф.. 1996. Разумът в историята. С.: ЛИК. Хегел, Г.В.Ф.. 1999. Феноменология на духа (прев. и обясн. бел. Г. Дончев). С.: ЛИК. Хегел, Г.В.Ф. 2000. Енциклопедия на философските науки. Т. 2. С.: ЛИК. Хегел, Г.В.Ф. 2001. Науката логика. Т. 1. Обективната логика. С.: “Европа”. Хусерл, Е. 2004. Философията като строга наука. С.: ИК “Св. Иван Рилски”. Шеннон, К. 1963. Работы по теории информации и кибернетика. Москва: “Иностранная литература”. Эпштейн, М. 2001. Философия возможного. Санкт-Петербург: Алетейя. Юнг, К.-Г. 1995. Еон. Изследвания върху символиката на цялостната личност. Плевен: ЕА. Юнг, К.-Г. 2002. Съвременният човек в търсене на душата. Плевен: ЕА. Юнг, К.-Г. 2005. Психологически типове. С.: УИ “Св. Климент Охридски”. Braudel, F. Histoire et sciences socials. La longue durée. – In: F. Braudel. Écrits sur l’histoire. Paris: Flammarion, 1969, 41-83. Gurvitch, G. 1955. Detérminismes sociax et liberté humain. Paris: Presses univ. de France. Finke, R. 1989. Principles of Mental Imagery. Cambridge, Mass./ London: MIT Press.. Haith, M., J. Benson, R. Roberts, Jr., B.Pennigton. 1994. Introduction. – In: The Development of future-oriented process. Chicago and London: The University of Chicago Press, 1-7. Hegel, G.W.F. 1966. Enzyklopädie der philosophischen Wissenschaften im Grundrisse. Berlin: Akademie-Verlag. Hegel, G.W.F. 1988. Phänomenologie des Geistes. Hamburg: Felix Meiner. Hegel, G.W.F. 1993. Vorlesungen über die Philosophie der Religion. Einleitung. Der Begriff der Religion. Hamburg: Felix Meiner. Heidegger, M. 1961. Nietzsche. Bd. 1-2. Pfullingen: Neske. Heidegger, M. 1973. Kant und das Problem der Metaphysik. Frankfurt am Main: Vittorio Klostermann. Heidegger, M. 1978. Kants These über das Sein. – In: (ders.) Wegmarken. Frankfurt am Main: Vittorio Klostermann, 438-473. Heidegger, M. 1992. Was heit Denken? Stutgart: Philipp Reclam. Heidegger, M. 1993. Sein und Zeit. Tübingen: Max Niemeyer. Heidegger, M. (М. Хайдегер [двуезична публикация]). 2000. Die Kunst und der Raum (Изкуство и пространство). – Критика и хуманизъм, 9 (2000/2), 162-171. Heine, H. 1970. Zur Geschichte der Religion und Philosophie in Deutschland. Leipzig: Philipp Reclam jun. Huxley, J., E. Mayr, H. Osmond, A. Hoffer. 1964. Schizofrenia as a genetic morphism. – Nature, vol. 204, № 4955 (17.10. 1964), 220-221. Karlson, J. 1991. Genetics of Human Mentality. New York/ London: Praeger. Marx, K. 1957. Nachwort zur Zweiten Auflage. – In: K. Marx. Das Kapital. B. 1. Berlin: Dietz, 10-18. Marx, K. 1958. [Thesen über Feuerbach]. – In: K.Marx, F. Engels. Werke. B. 3. Berlin: Dietz, 5-7. Paivio, A. 1990. Mental Representations. Oxford: University Press. 1 Майстер Екхарт 1995: 156-157. Срв. с Юнг 2005: 300 и сл. 2 Майстер Екхарт 1995: 192. 3 От тук в частност следва, че: “На науката за пространството, на геометрията не противостои такава наука за времето” (Хегел 2000: 56). 4 Срв. със следващата бележка под линия: “времето е припознато изначално като не-вечност и то по самата си субстанция е не-вечност, но то може да бъде съзряно единствено от хоризонта на сътворилото го вечно битие” (Бояджиев 1997: 11). 5 Начинът, по който Ц. Бояджиев коментира Августин, привнася съществени акценти към току-що казаното: “Душата е мястото,от което е възможно да бъде “завързан” смисленият и последователен сюжет на човешкия живот (но и на живота на универсума). Тя е онзи център, от който многообразните и разнопосочни жизнени действия могат да бъдат подредени в история, да се превърнат в епизоди на една обща фабула, да конституират цялостен и завършен живот. Тъкмо наличието на такъв онтологически пункт би бил в състояние да осмисли отделните сегменти на времето, да предотврати възможния му разпад, да стори от миналото предвестник на точно това настояще, а от бъдещето – естествено следствие от точно това минало” (Бояджиев 1997: 12-13). “Автобиографията е възможна единствено като изповед, място, от което тя може да бъде написана, е душата. Ала душата ...., бидейки образ Божий, е възстановила ... подобието си с Бога ...” (Бояджиев 1997: 14). 6 По-точно: “Доколкото единият Син, изпълнил волята на Отца и единият човешки род, в който се извършват тайнствата Божии, “които желаят да видят ангелите” и не могат да постигнат премъдростта Божия, посредством която се усъвършенствува Неговото създание, станало съобразно и сътелесно със сина, така че породеното от Него първородно Слово снизхожда в твар, т.е. създание (телесно) и се обема от него, и от друга страна, тварта приема Словото и възхожда към Него, възхождайки по-горе от ангелите и се прави по образ и подобие Божие” (Ириней 1900: 527-528). 7 Срв с: Хегел 1999: 592; 598-599. 8 “Бог е мъртъв” (Ницше 1994: 125; Ницше 2000: 49) – “Веселата наука”, § 125 “Безумният човек”, “Тъй рече Заратустра”, Пролог, § 2. “Бог е умрял” (Хегел 1999: 577; Ницше 1994: 111, 197) – “Феноменология на духа“, част VII “Религия”, раздел С “Религия на откровението”; “Веселата наука”, § 108 “Нови борби”, § 343 “Какво означава нашата веселост”. В “Антихрист”: “деградира бог” (Ницше 1991: 21 [§18]) Йехова е умиращ, умиращият бог (Heine 1970: 133-134). В литературата се посочва като източник на образа химн на Лутер. “Хегел обръща внимание на един избягван в християнската теология начин на изразяване, представен в тази негова острота за пръв път от Лутер” (Г. Дончев, обясн. бел. 67. В: Хегел 1999: 628). Вж. и: Хайдегер 2002. 9 Утвърдилият се в българския език превод на durée като “траене” (понякога и “продължителност”) едва ли е удачен. Смисълът на durée е време, противопоставено на обичайната дума за време във френския език – temps. Последната се разбира като физическо време, равномерно, хомогенно, безструктурно, насочено и по прост начин изразимо количествено. Напротив durée не е физическо време, то е по-близко до субективно време, неразчленено и неразчленимо, неопределено и неопределимо единство на едно и много, на минало, настояще и бъдеще, на качество и количество. То е чистата и затова винаги изплъзваща се интуиция за действителното ставане, което се получава от постоянното не чрез прибавяне, а чрез отнемане. И затова в durée като интуиция се съдържа незавършеност, стремеж да се завърши, да се определи, да застине, т.е. да преодолее собствена си лишеност – stevrhsi" – от покой: оттук неговата изначална подвижност. За да означавам всички тези нюанси ще използвам нататък “време на ставането”, за разлика от temps, което се разбира като “кинематографично” възстановяваното време на кадрите на застинали форми (Бергсон 2004: 120; 1994: 33, 34; 56-57; 1999: 351; и др.) 10 Срв. с: Пенчев 1996: 37-58. 11 Хайдегер цитира Хегел (“Науката логика”) “Чистото битие и чистото нищо следователно е едно и също” (Хайдегер 1993: 26; Хегел 2001: 131). 12 Срв. в собствено психологически план с (Леонтьев 1999: 165). 13 Бергсон (1999а) тълкува феномените на “вече видяно” (déjà-vu), “спомняне на настоящето” като припознаване. Но те лесно биха могли да обяснят чрез разбирането за интуицията като движение във времето в обичаен смисъл. Настоящето + настоящето, видяно от бъдещ момент = спомен от настоящето. Това е свидетелство, че е възможно и дори нерядко срещано съзнанието да се намира в два различни момента, и по-точно в интуицията за тяхната неделима цялост, която после се анализира от интелекта като усещане за “вече видяно”. 14 Напр. Кант (1992: 90) смята, че “всяко предугаждане е нещо въображаемо”. От предсказването, гадаенето и пророкуването, които са съответно естествено, противоестествено, свръхестествено, само първото, което се основава на опита, заслужава внимание (Кант 1992: 91). Вж. и: Кант 1992а: 298. 15 По този повод обаче Хегел казва: “Истината на вярата в едно определение на религиозния дух се проявява в това, че действителният дух е устроен така, както формата, в която той съзерцава себе си в религията – както например превръщането на бога в човек, което се среща в източната религия, няма истина, тъй като нейният действителен дух е без това примирение” (Хегел 1999: 538). 16 Срв. с концепцията за вечността в настоящето на Н. Бердяев, дадена в творческата способност и любовта в широк смисъл (Игнатов 1999: 263). 17 Скобите около (и)-то всъщност означават парафраза и изразяват и запазване, и преобръщане на прословуто filioque, и от Сина, в смисъла на единство на противоположностите на: и от (т.е. евентуално и от човека) и не само от човека, човешкия дух, човешката способност за интуиция, творчество, въображение, т.е. евентуално и от духа, от духа сам по себе, невъплътения дух, разума във вселената и историята. 18 Срв. с: “ние-битието” като онтологическа основа на историята (Игнатов 1999: 77-78). 19 Пример за подобно - противопоставено на технико-информационното - определение на езика м лингвистиката е следното: “Естественият език е преобразовател от особен род изпълняващ преработката на зададени смисли в съответствуващите им текстове и на зададени текстове в съответствуващите им смисли” (Мельчук 1974: 9). “Смислите са това, което правят от знаковата система текстове” (Налимов 1989б: 86б). Вж. и: Налимов 1995: 122). 20 За прираст на битие в образа говори Гадамер (Пенчев 1996: 27-29). 21 “Преобразяването ... има предвид, че нещо изведнъж и изцяло е нещо друго, че това друго, което е то като променено, е вече истинското битие, спрямо което предишното му състояние е вече нищожно” (Гадамер 1997: 161). Думата “символ” “предполага една метафизическа връзка между видимо и невидимо” (пак там: 112). 22 Срв. с: “парадокса на времето в Апокалипсиса” при Бердяев, на което обръща внимание А. Игнатов (1999: 261-262). 23 За разлика от “дърводелците”, които вършат делата си върху фундамента на огъня, откраднат от боговете за хората от поетите, без да се замислят за основанията (срв. с: Хайдегер 1999: 139). 24 Дори “смисълът” (поне в психологията) е метафора (Зинченко 2006). 25 Леонтиев се позовава на концепцията за личността на Налимов (1989а; 1989б). 26 Приоритета за термина всъщност не принадлежи на Бродел, а поне на Гурвич (Gurvitch 1955: 38-49; вж. и: Гуревич 1993: 120), а за термина “durée” – на Бергсон. 27 Една от свещените книги на конфуцианството и даосизма, И дзин, както и свързаната с нея практика, може да се разглежда като такава техника за предсказание, основаваща се на филтриране на различни символи на личността, свързани с неин конкретен, екзистенциално значим проблем и избор. 28 “Аз никога вече не ще видя Бога освен в онова, в което сам той вижда себе си” (Майстер Екхарт 1995: 186). 29 Напр.: “Твърди се, че Азът се връща в самия себе си. ... Следователно това връщане е само наглед. – То, следователно, също не и самосъзнание; и изключително поради това, че само чрез този акт не се осъществява съзнание, по-нататък се прави заключение за един друг акт, чрез който за нас възниква един Не-Аз.... Чрез описания акт Азът се поставя само за възможността на самосъзнанието и с него за възможността на цялото останало съзнание; но още не възниква никакво действително самосъзнание” (Фихте 1993: 28). 30 Този възникнал за човека бог с възникването на личността на човека е само един от множеството ипостаси на бога в християнството. 31 Неговият праобраз може да се открие още у Хегел (1996: 21 и сл.; 172). 32 Този прочит на Кант става възможен едва в епохата на Интернет, както впрочем и настоящето изследване. Казаното за душата може дословно да се повтори за духа: ролята на виртуалното е “фундаментална, тъй като душата е оживяващ принцип, но тя не може да бъде непосредствено екстериоризирана”, “не може да се локализира нейното място” (Канавров 2005: 230). 33 Срв. с “неографизма” “différence” (Дерида 2001: 41). 34 Можем да кажем, че писмеността е слред или срлед говоренето (срв. с: Дерида 2001: 85). 35 Това ще рече едновременно: (1) думата “число”, (2) думата-число, (3) думата-“число”, (4) думата без (минус) число. 36 Напр. такава е концепцията “стимул – реакция” в бихевиоризма. 37 Проектът на античната философия, спрямо който “фундаментално-онтологичното основополагане на метафизиката в “Битие и време” трябва да се разбира като повторение” (Heidegger 1973: 232), откроява: “битие значи постоянство в присъствието” (пак там: 233) – един “саморазбираем проект на битието във времето” (пак там). 38 “Аристотеловата Физика е тайната и затова никога непремислена достатъчно Основна книга на Западната философия” (Хайдегер 1998: 25) 39 Срв. напр. с: “отношението на науката към религията трябва да се изгражда на принципа на толерантността и допълнителността” (Стригачев 1996: 32). 40 В подобен смисъл преди време се бях опитал да употребя предлозите “из” и “отвсред” (Пенчев 1996: 94 и др.) и глагол “е-в“ (с тире, което присъединява значението на предлога “в” в това на копулата “е”) (пак там: 28 и др.). 41 Етимологията на “дискурс” ни отвежда към “discurso” (лат.) – “бягам насам-натам”. 42 Всъщност може би само не е била осъзнавана, тъй като изглежда това е единственият начин, по който се осъществява мисленето на хората, мисленето е не само с ума, но и със сърцето, не само с лявото, но и с дясното полукълбо, насочено не само напред, но и назад във времето, сновящо (срв. с: Пенроуз 1998: 538 и предх.). 43 “… Gott gestorben ist” (Hegel 1988: 490). 44 Понятието като битие (логика на битието, обективна логика) – понятието като понятие (логика на същността, субективна логика) – цялото понятие (логика на понятието, диалектическа логика). 45 Срв. с: “Религиозният изходен пункт е истината ... . Този изходен пункт е всеобщ изходен пункт, ОБЩ за изкуството, за религията и науката ... “ (Hegel 1993: 142). Каталог: 2007 2007 -> Архилох, Тиртей, Алкей, Сафо и Пиндар старогръцка лирика 2007 -> Трети клас 13 април 2007 г., Силистра 2007 -> Доклад за дейността на софарма ад 2007г 2007 -> Отчет за доходите 4 Отчет за паричните потоци (пряк метод) 2007 -> Решение за сключване, прекратяване и разваляне на договор за съвместно предприятие 2007 -> Уеб Медия Груп” ад регистрационен документ 2007 -> По дисциплината “Експлоатационни материали” 2007 -> Уважаеми господин председател Изтегляне 320.5 Kb. Сподели с приятели:
|