Сборник статии 01 Предговор



страница7/24
Дата10.04.2018
Размер4.21 Mb.
#65970
ТипСборник
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   24

0022. Бяла Тигрица:

Концепция на привлекателността
Открих, че изпитвам безумна загриженост за своята външност и когато извършвам усилие и спирам да го поддържам, то чувствам как се откъсва грандиозно парче от задължения, които мъкнах на гърба си – загриженост да правя всичко така, че да бъда привлекателна, безпокойство за това, как изглеждам, огорчение от това, че изглеждам не така, както “трябва”. Отпадна опората на всекидневието – това, което отчасти му придаваше смисъл. Изведнъж аз осъзнах, че не съм живяла, а съм се мъчила, и когато отхвърлям тази загриженост, то изживявам свобода, все едно стоя в потокът на стремителен вятър, който ме брули от всички страни, съвсем няма такъв обичаен страх. Аз чувствам как се събужда устремеността, аз чувствам желание да се занимавам с практика, аз виждам, че само по себе си възниква стремеж да бъда свободна от помрачения, пробуждат се други радостни желания. Аз виждам, че те са се потискали от загрижеността да съответстват на представите за привлекателност и аз не можех не само да ги реализирам, но даже и да ги изпитвам, давайки си отчет, че те съществуват. Виждам, че се появява жажда за творчество – не трескава, каквото обикновено е в случаите на помрачената мотивация (например от ЧСЗ), а свежа, радостна, съпроводена с очакване. Чувствам се по-жива, по-млада и секси.

С тази загриженост тясно е свързан страхът от това, че в резултат на болест аз мога да изгубя възможността да бъда сексуално привлекателна, да загубя възможността да получавам сексуална наслада, без което животът започва да се струва необратимо непълноценен. Когато загриженост няма, то когато си представям, че може би няма да правя секс още една година или две, това не ми носи страдания, т.е. не възниква НЕ. И от друга страна, когато си представям, че ще се появи човек, с когото ми е приятно да правя секс, то разбирам, че ще правя това толкова, колкото ми се иска, без ограничения, че сега такъв човек няма, не възниква спазматично желание да се впусна в неговото търсене. Това е спокойно и гладко разбиране за това, че именно така и ще бъде, ако някой човек се появи. Аз виждам, че живата сексуалност може да бъде само такава.

Аз отново и отново прехвърлям из мислите си това, което разбрах и с всеки път спокойствието се усилва. Не тъпотата и задоволството, а именно спокойствието, и ако то се усилва, то все повече започва да резонира с безметежността. Идва мисълта, че след като всичко е така, то тогава аз изобщо не знам какво е това живот, за пръв път се запознавам с живота, аз все още никога не съм живяла. Това спокойствие резонира с устремеността. С устремеността не “заради” нещо (помрачение), а “към” нещо (не знам към какво). Устремеността не се появява всеки път. Вероятно е необходим продължителен опит с безметежността или спокойствието, за да може от това устойчиво да се проявява устременост. Устремеността се пробужда като огромен стремителен звяр, когото не можеш да спреш, ако той е скъсал веригата.

Вървя по улицата и гледам различните мъже. Аз спокойно фиксирам, че нищо сексуално нито към единия, нито към другия не изпитвам. Тази мисъл няма да ме нарани, няма да предизвика ЧСЗ или НО към момчетата. Сексуалността става равноправна, жива част от живота, тя не е нещо свръхзначимо, свръхважно, забранено, свещено. Както аз изпитвам желание, мисъл, точно така сексуалното привличане идва или не идва, и няма съжаление за това, че него го няма. Вървя по улицата и виждам, че колкото по яростно се освобождавам от концепциите за това, че аз съм длъжна да правя всичко за това, за да бъда привлекателна, толкова по-секси ставам.

Мога да бъда свободна, мога най-накрая да правя това, което най-много искам, не това, което ми диктуват концепциите.

Загрижеността относно мнението за себе си моментално се изпари и освен нея значително отслабна загрижеността за практиката. Видимо загрижеността с нейната привлекателност ме е обсебила, превръщайки се в постоянен НФ, захранващ останалите видове загриженост, които сега бавно се разпадат без тази опора. Това е само първият миг свобода от тази НЕ, а по-нататък е необходимо да се борим за нея отново и отново, докато накрая не бъде окончателно победен навикът да се изпитва загриженост.

Концепцията за привлекателността звучи така: “Ако ти си момиче, то ти си длъжна да се стремиш да бъдеш привлекателна”.

Не виждам друг начин да я обоснова, освен по този:

• всяка жена иска да намери своя мъж

• всяка жена е длъжна да намери своя мъж

• в това, един мъж и жена да се “съединят” е смисълът на тяхното съществуване – продължение на рода

• жената и мъжът само “съединени” могат да бъдат щастливи.


Анализ:

1) Моят опит е такъв, че дори когато моят приятел е до мен и ми обръща цялото си внимание, а аз в този момент не изпитвам ОзВ, то аз не съм щастлива. От друга страна, когато той обръща внимание на друго момиче, а аз в този момент изпитвам нежност и близост, то съм щастлива независимо от това, че 100% от неговото внимание е насочено към друга.

2) Аз преживявам най-щастливите моменти когато съм свободна, когато изживявам безметежност, самодостатъчност, устременост и други ОзВ, и това не зависи от никого. Определено виждам, че най-щастливите моменти се случват тогава, когато има ОзВ, а не тогава когато има нечие внимание.
Когато аз преставам да искам да бъда привлекателна, всеки път забелязвам, че се пробужда сексуалността и това е толкова явно, че е невъзможно да не се забележи. Това преживяване на сексуалността и привлекателността ми харесва много повече, въпреки че то не предизвиква самодоволство, което някои хора считат като важно условие за щастие. Затова, когато аз искам да правя сексуално впечатление, то аз се отдавам на живата сексуалност.
Други наблюдения:

Често правя нещо не заради това, че имам желание от това действие, а за това, за да изглежда то сексуално, да говори за моята сексуалност. Когато аз отстранявам това механично желание да съответствам на нечий вкус, то в гърдите, в корема, по цялото тяло преминава вълна, като оргазъм, от която ми спира дъха.

Каквото и да правя, значителна част от вниманието ми отива да гледам колко сексуална и привлекателна съм сега. Дали взимам чашка, сипвам макароните в тенджерата, печатам, седя, стоя... всичко е отровено, всичко е пропито с изискването да изглеждам привлекателно. Сега понякога ми е достатъчно само да си спомня за това и тялото моментално се отпуска, само заема удобната поза, аз чувствам във всички движения, положения на тялото, гласа, интонацията, дълбока сексуалност (дори ако при това не проявявам сексуални желания). Тя е много спокойна, ненатрапчива, неизискваща, неизпъкваща, нежелаеща да манипулира. Нея просто я има на това място, някак си много основателно я ИМА.

Интересно – как се държи пробуждащата се сексуалност:

1) Преминавам по улицата, задминава ме младеж. Той е не само непривлекателен, ами неприятен, и в обичайно състояние не бих започнала да се вслушвам в сексуалните възприятия – аз просто бих РЕШИЛА, че такъв мъж не искам, но сега той ме задминава, обръща се и ми намигва, и изведнъж възниква ясна мисъл “искам да се чукам!”. Тя идва заедно с желанието ми да се чукам. Желание от такова естество никога не съм изпитвала – това не е желание за близост с близко същество, но не е и болезнено желание за секс, което ми е познато – в него няма истеричност, няма необходимост от реализация, няма чувство за малоценност, огорчение, това е просто желание да се чукаш. В него има свобода, лекота и веселие. То е много живо по сравнение с тези желания, които са били до сега.

2) Момиче пита дали да не боядиса косата си по определен начин. Аз моментално почти без да се замислям отговарям, че това въобще не е сексуално. Порази ме това, че го видя. Не оценявах колко сексуално е това, а все едно мигновено разбрах, видях, че в това няма никакъв сексапил. Може би в това нещо има мода, естетика, но не и сексуалност и да ме разубедиш е невъзможно, тъй като това не е убеждение, не е извод, а възприятие.


Аз виждам как следването на нуждата да бъда привлекателна не позволяваше на радостните желания да се проявяват. Всички желания минаваха през цензурата за съответствие на това изискване и много от тях се поддаваха без да успеят да се проявят до такава степен, че аз поне да ги почувствам. От друга страна аз мисля, че много от желанията изобщо не са се проявявали. Тях не ги е имало, защото на това място са били други възприятия, агресивни към живота. С други думи може да се каже, че сега наборът от възприятия на това място не е променил, че може да се каже, че на това място се е появил друг човек.

По-рано аз не можеш да се отдавам на процеса. Имаше постоянна загриженост за съответствието на целта да бъда привлекателна, сега се появи способност напълно да се отдавам на това, което правя – пиша, мисля, чистя морков, стоя под душа, т.е. способност да изпитвам желания и да получавам удоволствия от тях и тяхната реализация. За сега това са само мигове, но аз вече успявам да доловя колко прекрасно е това състояние и това, какво в него се пробужда. В него има спокойствието и величието на планината, сила и напор на вятър. За сега това са само отзвуци.

Много трудно е да останеш извън концепцията да бъдеш привлекателна, когато аз си взаимодействам с хората, особено с мъжете. Нали всички очакват това, че аз ще се стремя да бъда привлекателна и фактът, че те очакват това, поражда механично желание да оправдая техните очаквания. Аз самата не забелязвам как се превръщам в овца, загрижена за своята привлекателност, правеща всичко само и само да бъде или да си мисли, че е такава. Тук се появява и ЧСЗ и загриженост за чуждото мнение, сега затова в общуването си с хората се старая преди всяка дума или действие да направя усилие за отстраняването на това механично желание.

Отстраняването на необходимостта да бъда привлекателна – това е част от работата с ЧСЗ. Основата на моето ЧСЗ – това е увереността, че аз не съм толкова привлекателна, колкото трябва да бъда. Привлекателна трябва да съм отвсякъде – като момиче и като устремено искрено същество. Към настоящия момент се работи по всички фронтове и когато възниква това помрачение, то аз го атакувам от всички страни – отстранявам го с директно усилие като всяка НЕ, отстранявам ЧСЗ, отстранявам концепцията за привлекателността и загрижеността за мнението на околните. Много подходящо е сравнението с главите на дракона, които израстват една след друга на местата, където са били отсечени. Във връзка с това, че продължавам упорито да отстранявам помраченията, навикът за тяхната поява отслабва, главите вече не успяват да пораснат и “празните места” лека-полека се запълват с ОзВ и безметежност. Почти винаги към отстраняването на помраченията е необходимо да се връщаме по много пъти, тъй като при мисъл за ситуация, провокираща НЕ, то отново възниква с предишната сила и отново сме принудени да отсичаме главата на този дракон “ЧСЗ – загриженост – концепция за привлекателността”.

Забелязах, че след безметежността често идва задоволството, а след него, колкото и да е странно, ЧСЗ. Аз се считам за голяма работа, тъй като при мен се получава ТОВА – аз мога да преживея безметежността, дори и за няколко мига. Аз мисля: “ето виждате ли колко бях загубена и всеки може да потвърди в каква кал се намирах, а сега вижте какво мога!”. Считам това за огромно достижение и достойнство и започвам да изпитвам ЧСЗ. Настъпва задоволство, а веднага след него – загриженост от загубата на това задоволство. Това се явява признак, че ЧМ и ЧСЗ са две страни на една монета – зависимост от мнението на другите, и ЧСЗ има само тогава, когато има ЧМ. ЧСЗ – това е комплекс от възприятия, който възниква на това място с цел да “прикрие” ЧМ.

Искам да “пусна” всички “достижения”. Нали веднага щом радостните усилия стават “достижение”, веднага се включва ЧСЗ, следвано от ЧМ и други НЕ, защото аз не искам с тях да се захващам. Не искам да се страхувам, че мога да ги изгубя. Извършвам усилие и отстранявам страха от загубата. Извършвам усилие и ги “отдавам”. Повече не ги задържам. Стоя гола на върха на планината. Отново нямам нищо – наоколо е само вятър, простор, над мен е безкрайното небе, под мен е безстрастните планини, в небето – сияещо слънце. Аз не се страхувам да започна на момента всичко от начало, все едно че никога нищо с мен не е било и не знам какво може да бъде.



0023 Скво:

Лошите навици
Лоши наричам тези навици, които на мен самата не ми харесват, които се съпровождат от привичните НЕ или привичното затъпяване. Иска ми се да отстранявам такива навици не само защото те се явяват звено от веригата на помрачаването, но и защото това е много ефективен начин за изостряне на внимателността, без която практиката е невъзможна (например, отстраняването на дребните НО изисква изключително изострена внимателност).

Примерен списък с навици:

1. Гризане на устни

2. Гризане на бузи

3. Гризане на нокти, в това число и просто захапване на ноктите

4. Изстискване на пъпки, в това число и тяхното пипане

5. Изрязване на кожата около ноктите без необходимост

6. Начумерване на веждите

7. Набръчкване на челото

8. Почесване на главата

9. Разговори със себе си

10. Звуци от типа на въздишки, ах, от, охохо, аха и т.н.

11. Изцъкляне на очите по време на разговор или удивление

12. Човъркане в носа

13. Прегърбване

14. Напрежение при работа с компютър и друга дейност, когато има НФ

15. Голямо количество печатни грешки в текста (винаги свидетелстват за НФ или НЕ)

16. Подхилване по време на разговор

17. Усмивки от вежливост, които се възприемат като тъпост, а не като проява на симпатия

18. Опиране на стената когато стоя и чакам

19. Ходене насам-натам когато чакам някого преди всичко говори за НФ, въпреки че понякога това може да бъде радостно желание.

20. Разговори с животни и птици когато това не е радостно желание

21. Ускоряване на светофара, ако няма къде да бързам

22. Затичване при пристигане на влака в метрото, ако няма къде да бързам

23. Непременно сядане в метрото, особено такова, което е придружено със задоволство (да не се бърка с удоволствие) и некултурност.

24. Всички думи са паразитни, в това число звуци като ъ, а, м-м и т.н.

25. Цъкане с език, когато нещо не се получава.

26. Поклащане на глава когато нещо не се получава

27. Присвиване на устни

28. Пипане на тялото при извършването на някаква определена дейност

29. Пипане на дрехи

30. Почукване с химикалката

31. Гризане на химикалката

32. Ритане с крака

33. Правене на гримаси по време на ресане на косата

34. Пипане на крайчеца на носа

35. Разглеждане на ноктите на ръцете и краката

36. Кривокрако седене и стоене

37. Приготвяне на ключовете, когато входът все още е далече

38. Вкарване на ръцете под колана или ластика на чорапогащите по време на разговор е признак за неловкост.

39. Облизване на зъбите и човъркане с крайчеца на езика в пломби, цепки и дупки.

40. Мушкане на ръцете в джобовете, когато те не са заети с нищо

41. Поглеждане в огледало при преминаване покрай него

42. Стискане на челюстите, когато съм загрижена или недоволна

43. Броене на стълбите при качване или слизане
Такъв списък може да има стотици позиции – толкова силен е автоматизмът, който пронизва нашето поведение.

0024. Бодхи:

Страхът да закъснееш
“Страхът от изоставането” се проявява така: ти се занимаваш с отстраняване на НЕ или разглеждаш концепциите и виждаш, че другите практикуващи обсъждат проявлението на ОзВ, аспектите на практиката в осъзнаване на сънищата и други подобни, и възниква спазматичен страх да закъснееш, страхът да изпаднеш от общата струя, да станеш изоставащ, неинтересен за другите.

Ако у някого се проявяват ОзВ, а ти си принудена да се занимаваш с отстраняване на НЕ и разсейването на концепциите, то това не значи, че някой е отзад, а друг отпред. Даже този, който има опит с екстатични ОзВ още не един път ще се върне “назад” за допочистване на неотстранените помрачения. Границата, когато възвръщането към помраченията е вече невъзможен, ще бъде премината само тогава, когато практикуващият премине в състояние на непрестанно преживяване на екстатични ОзВ.

Безпокойството относно изоставането само отклонява вниманието от интересните задачи, пречейки на проявлението на ОзВ. Когато се проявяват ОзВ, времето много силно се разширява. За седмица може да преживееш толкова, колкото преди за година и ти понякога особено ясно разбираш колко безсмислено е да се говори за изоставане.

Ако ти се занимаваш с нещо много интересно, то нямаш безпокойство за изоставане. С каквото и да се занимаваш, ако това се явява реализация на радостно желание и е съпроводено от устременост, предугаждане, интерес, то постоянно ще се чувстваш стремително носеща се напред, и колкото по-интензивна е твоята практика, толкова по-интензивно е това чувство.

Ако страхът от закъсняването възниква тогава, когато ти си затънал в НЕ и механични действия, то в такъв случай той се явява проявление на устременост към ОзВ. Този страх съществено се отличава от механичното безпокойство, тъй като той е деятелен, не подтиска, а пробужда, поражда желание да се освободиш от помрачението.

0025. Бодхи

Механическото желание да изясняваш
Има няколко причини за механическото желание да изясняваш на околните. Това е страхът от самотата, който пленява човек, когато той започва да вижда абсолютната безжизненост на околните. Това е искрено, но изкривено от доизмислените неща, заслепено от незнание и отсъствие на практически опит за желание да споделиш яснотата, ОзВ. Именно това е ЧСЗ.

Симптом за това, че човек страда от това помрачение, се явяват неговите разкази за това, че той с някого е разговарял за практиката и че този уж е “разбрал”, “осъзнал”, “проявил искрен интерес”. Особено много страдат тези, които имат опит с ОзВ, но не са извършили достатъчно работа за прекъсване на доизмислените неща. Така им се иска да споделят своята радост, че те стават абсолютно тъпи и неискрени. Най-често това се проявява в беседите с роднините и приятелите, което насочва към силната концепция за това, че роднините – това са непременно близки хора. Те искат да седнат на два стола и да имат работа с хора, стремящи се към ОзВ, без да изгубят старите познати, към които изпитват привързаност (т.е. съвкупност от НЕ и ПЕ) и “намират” компромис – започват да “разясняват” роднините и приятелите, независимо от това дали същите са заинтересовани в това или не. Те предпочитат просто да повярват в това, че интерес има, измествайки всичко това, което противоречи на това доизмислено нещо.

Виждал съм примери когато една практикуваща десетки пъти е беседвала със съпруга си, с майка си и след всяка такава беседа радостно съобщаваше, че “този път той разбра”, “в нейните очи видях ясност”, “той го осъзна и това беше толкова радостно” и прочие и прочие. При това не я смущаваше фактът, че след уверението за разбирането си този роднина демонстрираше със своето поведение същата тази тъпост и липса на разбиране, липса на желание за изследване, прилагане на усилия за изменение. Пъти и пъти тя продължаваше да разяснява на роднините, приемайки техните реакции, мотивирани от учтивостта, скуката, желанието да изпитваш задоволство, да имаш добро семейство и т.н., за искреното желание да разбереш. Случват се и уникални неща. Например, момиче се среща със съпруга си. Те заедно пушат марихуана, след което тя казва, че най-накрая е осъзнала, че не си струва да пушиш марихуана и че самата тя не пуши такова нещо и дори въобще не е искала да го прави. Друг пример: момиче беседва на светски прием с една дама на тема театър, време, музика, нрави и на нея това и се струва “по-живо”, отколкото разговорите на другите хора за политика и пари. Поради тази причина тя моментално се опитва да използва тази дава като хапче против своето неприятно усещане от тази компания, в която те се е озовала благодарение на състраданието си към съпруга си, който е организирал всичко това, на желанието за собствена удовлетвореност – тя започва разговор относно практиката и вижда чудото – вижда в очите на дамата “жив интерес” и “искрено разбиране”. Тя дори не може да си представи, че за такава дама разговорът за практиката е същия локум, както и всичко останало. Тя не проверява дали в действителност у нея има интерес, задава ли въпроси, замисля ли се, започва ли да прави опити за да промени възприятието и т.н.

Последствията от това, че ти доизмисляш нечий паразитен интерес до устременост, може да варира от опустошение за известно време до дълбоко изпадане в НЕ.

Указание за това, че основание да съдиш за разбирането на някого и нещо се появява едва тогава, когато този човек започва ДА СЕ ДЪРЖИ в съответствие с това разбиране, обикновено се сблъсква със защитна реакция, спазматични уверения и психически натиск имащ за цел да раздели твоята вяра.

0026. Зартц:

Тайната на свързаните проявления (приказка за възрастни)

Състоянието продължи около 40 минути и изчезна, когато аз започнах да разговарям с хората. Аз, т.е. “моето място”, сигурно за пръв път не помисли, а усети липса за възприема на “аз”. При това по възможност се отработваха доизмислени неща, светът наоколо стана неузнаваем и помрачен в известна степен, а освен това беше утро и тъмно:)

Пространството наоколо е разнообразно уплътнено. То никъде не е пусто, а само повече или по-малко разредено. Между най-разредените му части може да се движиш. За да проявя своята функционалност, моето уплътнение дели останалите уплътнения на групи по определени признаци. Има “големи” и “малки” уплътнения. Има уплътнения, които моето уплътнение нарича “обемни”. Те се проявяват така, че външната им част е повече, а вътрешната по-малко плътна и това позволява на по-плътните уплътнения да проникват в тази вътрешна част и да остават там.

“Моето” уплътнение се отнася към типа “човек”. Това е кодово название за определен набор от повтарящи се признаци: форма на уплътнение, начини за неговото проявление – особено функционалните начини.

Има множество проявяващи се в пространството уплътнения. Но моето уплътнение има особено свойство. То има “възприятия”, особен тип проява на пространството. Има няколко вида “възприятия”: “образ”, “звук”, “усещане”, “миризма”, “вкус”. При другите уплътнения наборът от възприятия е незабележим, но има ли го или не, моето уплътнение много се затруднява да каже.

Всяка сутрин моето уплътнение изпълнява функцията “отиване на работа”. В тази връзка то се придвижва през разредените участъци в пространството към това място, където циклически се проявява обемното подвижно уплътнение от типа “пепелац” (фантастичен летателен апарат от филма “Кин-дза-дза” с цилиндрична или яйцевидна форма с височина 4-5 метра, бел. прев.). “Циклично проявление” е нещо, което с голяма вероятност се проявява през еднакви интервали от време. Много от функционалните проявления са циклични, те са с голяма вероятност да се повторят. Това използва моето уплътнение, когато самото то се проявява като функция.

Когато движещото се обемно уплътнение престава да се проявява като движещо се и започва да се проявява като неподвижно, се променя качеството на неговите външни части. В него се появяват разредени участъци, чрез които моето уплътнение и много от тези, които се намират наоколо, проникват в това обемно уплътнение. Там те се проявяват в стоящ или седящ, но винаги в поклащащ се вид. Поклащайки се, уплътненията проявяват свързани серии от признаци, свойствени на уплътнението от типа “човек” и обозначени с условния термин “шибано е днес утрото”. Моето уплътнение доизмисля предположение, че това се случва защото всички те сега се проявяват функционално и сред тях почти няма проявления на изследване, наслада или други.

“Свързани проявления” – това са проявления, които често се наблюдават заедно, като при това не се забелязва никаква връзка между тях.

Моето уплътнение също така е сигурно в съществуването на “мъжки” и “женски” уплътнения сред уплътненията от типа “човек”. То няма доказателства за това, но постоянно използва доизмисленият от него набор на свързани проявления с условно обозначение “женска красота”. Срещайки уплътнение на пространството с подходящи признаци, моето уплътнение започва да проявява своята любима функция да “разглежда”. Това се случва така. Проявлението “очи” се проявява по начин, който се нарича “ориентиране в пространството” така, че със съдържанието свързано с него възприятие “виждам” да стане именно изпраното уплътнение. Особено важно е в центъра на възприятието да попадне проявлението от типа “очи” избрано от женското уплътнение.

Тук отново се наблюдава “свързано проявление”. Проявлението на моето уплътнение се съпровожда от някои проявления на женското уплътнение и обратно, въпреки че видима причина свързваща тези проявления няма. Резултатите от това могат да бъдат съвършено различни. Свързаните проявления могат да се прекратят или пък обратно, да се развият в по-енергични серии от свързани проявления, сред които ще започнат да се срещат както творчески непредсказуеми серии, така и напълно функционални предсказуемо-циклични.

Моето уплътнение също така започна да мисли какво ще стане, ако уплътнения от типа “човек” просто се докоснат с ръка? То дори докосна проявяващото се наблизо уплътнение по ръката. Уплътнението си премести ръката и повече никакви проявления нямаше, от което моето уплътнение направи извод, че проявленията от типа “човек” не са съвсем безчувствени. С думата “безчувствен” то обозначи предполагаемото отсъствие на реакция на външна проява от типа “докосване”.

Оглеждайки пространството с различна плътност наоколо, моето уплътнение се чувстваше в пълна безопасност. Но неочаквано се случи халюцинация. Изведнъж във вътрешността на обемното движещо се проявление от типа “пепелац” се прояви уплътнение на пространството с явни признаци “90-60-90”, при това беше толкова “90” и толкова “60”, че моето уплътнение силно се развълнува, започна да се предвижва по разредената област на пространството, опитвайки се да се прояви така, че да запълни своето възприятие от типа “виждам” с образа на това проявление, условно наречено “проявление 60”. В същото време моето уплътнение се унесе, заговори изведнъж на птичи език “АЗ – ТИ – ТОЙ - ТЯ”, започна да изпитва страх, силен и груб пулс в областта, условно наречена “сърце”, започна да се паникьосва и най-накрая се заби в ъгъла. То там си седеше, рядко поглеждаше и мрачно се озърташе встрани.

По-късно моето уплътнение анализира случилото се и разбра, че отново има място за групата на свързаните проявления. Възприятието на уплътнение от типа “60” се съпровожда с такива проявления, като “механична реакция”, “страхове”, “увереност в присъствието на “аз”-а”.

В настоящия момент уплътнението разчита да доживее до такова проявление като “възприятие на проявлението 60”, “искрена реакция”, “отсъствие на възприятие на “аз”-а”. По някаква причина то реши, че проявления с кодовото име “разглеждане на концепциите”, “отстраняване на НЕ” и т.н. ще се съпровождат с проявления: “отсъствие на НЕ”, “отсъствие на страха”, “искреност” и т.н., т.е. че те също се явяват свързани.

А защо то така реши аз всъщност забравих...




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница