Сборник статии 01 Предговор


Скво: Практика на позитивното препреживяване”



страница8/24
Дата10.04.2018
Размер4.21 Mb.
#65970
ТипСборник
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   24

0027. Скво:

Практика на позитивното препреживяване”
Коя съм “аз”? Кой може да чака проявяванията на нежност или да ревнува? Кой е това? Има загриженост, има ревност, има неудовлетворено желание. Има и още един механизъм – мисли за това, че всичко това принадлежи на някого – принадлежи на “аз”, и това “аз” може някак да се засегне, може да му се причини болка, да му се направи лошо, да го направиш самотен, нищожен и т.н.

Сега отсъствието на възприятието на “аз” се струва съвършено ясно, желанието да пораждаш ОзВ и да отстраняваш НЕ се проявяват абсолютно свободно, като при това няма усещане за това, че тези желание се проявяват “у някого си” – тях просто ги има. Има възприятие за помрачение, има възприятие за стремеж към свобода. И има удивителна способност да сменяш тези възприятия, които ние наричаме способност да извършваш усилие: когато има възприятие за помрачение, тогава възниква желание да прекратиш това възприятие и да породиш друго такова – озарено. Това съсредоточаване на желанието и породените от него други желания (например, желание да си спомниш за себе си в състояние на изпитване на ОзВ и др.) ние наричаме “усилие”.

Когато възниква желание да отстраниш помрачението, то автоматически възниква мисъл, че това отстранение може да доведе до нежелани последствия. Ако отстраняваш ревност, то възниква мисъл: “ревността ти я премахваш, а той все едно е с друго момиче и на него му е хубаво, но той не е с теб...”. Т.е. получава се, че отстранявайки ревността аз все едно преставам да забелязвам това, което се случва в действителност. Въпреки, че всъщност това не е така – просто се отстранява механичната реакция за възникване на НЕ. По навик ревността се приема като адекватна реакция, а да не ревнуваш – това е все едно да си сляп, да изместваш от съзнанието факта, че тази ситуация е неблагоприятна за мене, като самият извод “ситуацията е неблагоприятна” е напълно концептуален.

Когато има осъзнаване на липсата за възприемане на “аз”, тогава ти става съвършено ясно абсурдността на помраченията. Има ясно желание да изпитваш радост и да не чувстваш страдание, ревност, и ако няма възприятие за това, кой страна, а има само възприятие за страдане на това място, то това не е ли абсурд – да поддържаш това страдание? Все пак в този момент на това място може да има възприятие за радост! Това като кадър от диафилм в проектора: има лъч светлина и на него може да наложиш всичко, което ти се иска! Тогава защо да правим избор в полза на страданието, в полза на такъв нежелан “кадър”?

Струва ти се, че всичко е толкова просто, но аз видях, че даже когато има осъзнаване на липсата на възприятието на “аз”, помрачението все едно продължава да възниква. На това място има инерция от възникналото страдание, която също е необходимо да бъде преодоляна.

На мен ми отива такъв образ – има надупчено кълбо и водата е свикнала да се стича в тези дупки, т.е. възприятието е свикнало да се стича в НЕ и да се намира в тях. Възприятията постоянно отиват към коловоза. Ето точно сега, когато има осъзнаване за отсъствие на възприемането на “аз”, трябва само леко да се отпуснеш, да се отвлечеш и веднага се появява НФ, а съвсем близко са и НЕ. Трябва да бъдеш постоянно във форма, “да държиш” водата в топката и да не й позволяваш да се стича в още не запушените дупчици. Увеличаване ефективността на усилията в тази работа способства усещането, че силата на това кълбо постоянно расте, дупките се затягат и със всяко усилие в тази насока възприятието вече не се стича толкова дълбоко.

Може да се изработят други механизми, противоположни по своето действие на механизмите да се хлъзгаш към помрачение. Всеки път когато възниква мисълта, че “той сега е с друго момиче”, това действа като спусък за помраченията, дори ако след това няма мисъл “той мен вече не ме обича и не ме иска и сега ще ми бъде много лошо сама”. Това заработва светкавично, възприятието мигновено тръгва по коловоза. Виждайки този механизъм аз веднага видях практиката, с помощта на която мога да го разруша.

Това прилича на практиката на механичната замяна на концепцията с антиконцепцията. Като начало аз намирам мисъл – спусък (т.е. мисъл, която работи като превключвател). Например: “аз нараних друг човек”, “той сега е с друго момиче”. След това аз в продължение на 30 минути механически повтарях тази мисъл, всеки път извършвайки усилие за това, да изпитам радост от свободата за необходимост да изпитвам НЕ. Това усилие прилича на проправянето на път в ново направление, нова посока, това е създаване на нов навик. Аз отстранявам всички други мисли и действия, тъй като това може да отвлече от създаването на нова реакция. Извършвам само три действия – повтарям мисълта, извършвам усилие, изпитвам радост, повтарям мисълта, извършвам усилие, изпитвам радост. В продължение на толкова години аз правих обратното – повтарях тази мисъл и веднага спусках към помрачението и това стана толкова жестоко правило, че започна да ми се струва, че инак не може да бъде, че това е някакъв “закон”, че това е “правилно”.

Тази практика прекрасно работи и сега всеки път когато си спомням за семейството, възникват ОзВ, а по-рано веднага започваха безпокойствата, тревожността и прочие НЕ.

Практиката на позитивното препреживяване ще работи само в този случай, ако ти има навика безупречно да отстраняваш НЕ, тъй като вече изпитваш НЕ и не можеш да ги отстраниш, то какво препреживяване имаме тук. Така че тази практика не се явява заменител на практиката за отстраняване на НЕ, а се явява нейно продължение. Тази практика отстранява инерцията да изпитваш НЕ и тя е применима когато ти в конкретна ситуация вече сто пъти се отстранявал всички НЕ, справил си се с концепциите свързани с нея, а тя все едно продължава да възниква – тя може да продължи секунда или две, а може да бъде просто като пламване, но все пак това отравя. Мен ме интересува пълното, окончателното почистване на това место от конкретната НЕ.



0028. Скво:

Моето отношение към наркотиците
В тази статия аз искам да разгледам тези наркотици, които е приятно да се наричат именно с този термин – тютюн, марихуана, алкохол (в това число бирата), халюциногени, стимулатори (в това число кафе), опиати.

Интересно ми е да обсъждам темата за здравето на тялото – получаването на тази информация е възможно във всяко научно-популярно списание или Интернет. Имам желанието да маркирам разглежданите в статията вещества като препятствие по пътя към ОзВ. Въпреки широко разпространеното мнение, че горе споменатите вещества не препятстват, а много често дори способстват за получаване на ОзВ, аз стоя зад твърдата и категоричната позиция – търсенето на ОзВ е несъвместимо с НИКАКВИ наркотици, в това число тези, които ще разглеждам в тази статия.

Ясното разбиране на този въпрос се е сформирало на основата на няколко фактора:

1. аз имам достатъчно опит от употребата на различни наркотици. Болшинството експерименти са били проведени заради любопитството, с което всичко е приключило, но тютюн, алкохол, марихуана и някои стимулатори аз употребявах редовно в продължение на няколко години.

2. към настоящия момент аз имам достатъчно жизнен опит без наркотици, който говори сам за себе си.

3. имам голям опит в общуването с хората, намиращи се в състояние на наркотично опиянение и достатъчен опит от наблюденията ми върху развитието на събитията в живота на тези хора

4. има яростен стремеж към свобода, което е несъвместимо с лъжата и неискреността.
• Тютюн. Никой не се съмнява в това, че тютюнът разрушава здравето, но малко са тези, които си дават отчет за това, че навикът за пушене действа пагубно върху психиката и разсъдъка. Голяма работа, пушиш си и това е. Едно са наркотиците, които променят възприятието, а друго нещо е тютюна... Но е интересно да наблюдаваш човек, който е свикнал да пуши всеки ден, да остане без цигари за достатъчно дълго време (няколко часа). В такива ситуации ми се е случвало да наблюдавам поразителни изменения в психиката, в това число и на своята. В много малко случаи това е бил незначителен спад в настроението (например ситуацията, при която ти спират топлата вода за няколко дена), който обикновено се съпровожда от напрегнато самоубеждаване – “като няма, няма, и не трябва”. Най-често липсата на тютюн поражда нездраво нервно възбуждане с безуспешни опити за неговото погасяване, натрапчиви мисли за това, от къде все пак да се намери тютюн. Виждала съм как желанието да пушиш толкова е заслепявало наркоманите, че те събираха фасовете от входа и страстно ги изпушваха. Тук не става дума за бездомници или алкохолици. Такова се случваше с много мои приятелки неведнъж, а почти всички от тях са били представителки на “висшето” общество, излезли от богати и важни семейства, имали са “добро” образование и т.н.

Може ли да считаш за здрава психиката на човек, който се намира в такава жестока зависимост от някакво вещество? По същия начин можем да считаме за психично здрав параноика, който си е взел лекарствата – тогава при него всичко е наред. Може ли да се съмняваме в това, че пушенето е една от язвите на психиката, която наркоманите упорито не искат да забележат.

Сред пушещите битува такова мнение, че пушенето успокоява. Случвало ми се е да забележа следния ефект – ако по време на силна НЕ запалиш цигара, то сякаш тя леко се притъпява... не задълго, и ако наркоманът се е нервирал, то той изпуша три-четири пъти повече от обичайното. Но има проблем – никакво освобождаване не настъпва, нищо не възниква, освен временно отвращение към пушенето и сивота.

Моето мнение по този повод е, че пушенето може да притъпи (именно да притъпи, а не да реши и разсее) помрачението за много кратък период само за това, защото в момент на пушене вниманието не е съсредоточено на 100% непосредствено върху помрачението и за сметка на химическото отравяне. Ако в момент на помрачение ти чуеш своята любима музика или започнеш да гледаш спиращ дъха филм, то това също по-скоро би притъпило НЕ – вниманието ще бъде разсеяно.

Много пушачи не един път са опитвали да спрат пушенето, но в тези опити като правило вече има лъжа и импотенция – изпълнението на това решение винаги се отлага за утре или за 1-ви април. В момента на приемане на решението се изживява емоционален изблик, самодоволство, но с това всичко приключва. В най-добрия случай се устисква по половин ден без цигара или дори няколко дена. Аз съм виждала хора, които са издържали месец, но не съм видяла НИТО ЕДИН човек, който да е оставил цигарите завинаги (изключение правят практикуващите ППП).

Пушенето е като бетонна стена за достигане на яснота. Нали всеки път като паля цигара аз съм длъжна да потисна всичко, което ми е известно за пушенето, в това число, че пушенето действа по най-пагубния начин, че с всяка изпушена цигара в тялото влиза порция отрова, и аз за нищо на света не вярвам, че има хора (за изключение на умопобърканите), които са безразлични към здравето си. Доказателство за това е, че когато човек се разболее от нещо, дори това да е грип или ангина, то незабавно възниква постоянен НФ, НЕ с различна степен на тежест.

От много пушачи съм чувала такива разсъждения, че видите ли всичко разрушава организма: и замърсения въздух, и хлорираната вода, и радиоактивното слънце, и синтетичния салам и т.н. и защо трябва да се отказвам от удоволствието, като така или иначе всичко около нас ни трови? С това бихме могли да се съгласим, ако то в действителност е така. Пушенето – това не е удоволствие. Пушенето – това е болест, която по всякакъв начин се опитва да се оправдае и да измести от съзнанието всички фактори, които са насочени за нейното унищожаване. Питайте кой да е пушач дали той всеки път получава удоволствие от пушенето? Аз сама мога да ви отговоря – 99 от 100 цигари наркоманът изпушва напълно автоматично, понякога дори изпитвайки леко отвращение. Понякога се случва дори така, че има желание за пушене, възниква мисъл да намериш кутия цигари и изведнъж се усещаш, че ти вече пушиш в този момент.

Случвало ми се е да срещам пушачи, чиято логика е била напълно понятна. Те твърдяха, че не получават от пушенето никакво удоволствие и че не са зависими по никакъв начин, а пушат само затова, защото все нещо трябва да се прави когато говориш с приятели, когато разхождаш кучето, когато стоиш на терасата. Всички опити да докажеш, че те просто не могат да не пушат не доведоха до нищо друго, освен до раздразнение и агресия. Аз мисля, че това е особена форма на наркотична зависимост, и ако наркоман си даде сметка за болестта си, той има нищожен шанс да оздравее. А наркоман, който не се възприема като такъв, шансове няма.

Пушенето на тютюн е несъвместимо с търсенето на ОзВ. Не е възможно да поддържаш не свобода, която е пред очите ти, и да търсиш свободата някъде в далечната абстрактност. Човек, който не иска да приложи достатъчно усилия да престане да пуши, той не е способен за нищо по пътя си към ОзВ.
• Марихуана. Сега в Интернет и пресата има много информация за марихуаната. Много често тази информация има характер на едва ли не панацея за много физически и нервни разстройства. Основен аргумент в полза на легализацията на марихуаната се явява това, че уж веществото не способства за физиологична зависимост.

Все пак това е много спорно. Много зависи къде ще се прекара границата на зависимостта и независимостта. Ако критерий за зависимостта се явяват конвулсиите и тръпките при отсъствие на наркотика, то такава зависимост марихуаната не предизвиква. А трябва ли да се счита за зависимост натрапчивото желание, нервното възбуждане, силното раздразнение, пристъпите на депресия? Да, това не винаги, но често се случва в една или друга степен. И аз считам, че физиологичната зависимост от марихуаната е факт. Тялото свиква да изпитва това удоволствие и на него не му харесва когато това удоволствие го няма.

Познавам само един човек (не занимаващ се с практиката), на който пушенето на марихуана му харесваше и който се отказа от нея, защото желанието му да се откаже от нея се оказа по-силно от желанието да получава това удоволствие. Тъй като наркоманът е убеден в това, че той не е зависим от това удоволствие, то той продължава да пуши само защото това му харесва. Два или три дена, седмица или две той може без особени усилия да прекара без марихуана. Първите дни му е леко мрачно, после тежестта и мракът преминават в сивота, която може да се понесе за известно време... до следващата употреба на марихуана или друг наркотик.

Много “творчески” настроени личности едва ли не боготворят марихуаната, защото по тяхно мнение тя позволява да се преживее удивително вдъхновение и да постигаш откровение. Всеки такъв човек с характерен блясък в очите ще разказва как марихуаната разкрива нови простори, позволява да опознаеш това, което е скрито от очите на простосмъртните.

Показателно е това, че хората, пушещи марихуана, обикновено не общуват с хората, не пушещи марихуана, и ги считат за нещо като глупаци, за които е недостъпно това уникално възприемане на света, което им е възможно по време на наркотичното опиянение. Аз, например, бях напълно сигурна, че всеки писател или режисьор, чието творчество ми е харесвало, е пушил марихуана. Аз просто не можеш да си представя, че повече или по-малко емоционално и интелигентно развит човек, който може да ми хареса, не пуши. Увереност в уникалността и безусловната ценност на тези възприятия, които се появяват по време на употреба на марихуаната, се явяват последния пирон в капака на ковчега.

Някои от съставките на марихуаната остават в организма повече от половин година след еднократна употреба и после не е известно какво влияние те оказват върху организма и психиката. Опиянението от марихуаната, което превръща човека в растение, преминава достатъчно бързо и нормалното положение се възвръща. Но НОРМАЛНОТО ли? По какъв начин може да се определи кое състояние е било нормално за този човек, ако той никога не би използвал марихуана? И ако ми е известно, че от марихуаната човек мутира в растение, но няма ли да бъде разумно да се предположи, че даже незабележимото за нормалния човек въздействие ще бъде същото – упойващо и затъпяващо?

Марихуаната – това е смърт за разсъдъка. За тези възприятия, които възникват по време на употребата на марихуана, разсъдък не е необходим. За тях са важни емоциите, при това малко на брой. А това, което бездейства, то постепенно умира. Виждала съм не малко хора, които пушат марихуана по 10-15 години и всичките те говорят, че все по-често им възникват проблеми с паметта. Но очевидно това тях малко ги тревожи. Всички по някакъв удивителен начин приличат на безобидни растения – движенията са забавени, предпочитат да седят или да са полулегнали и в такава поза да получават впечатления – да говорят, да гледат кино, да мечтаят.

Марихуаната прави човека импотентен във всички значения на тази дума, в това число и сексуално. Ако искаш да се убедиш в това – отиди в Индия, в Гоа. Там всички плажове са осеяни с европейци седнали на цигарка и много подробно може да изучиш навиците на тези човеко-растения.

В момента моето мнение относно марихуаната е такова, че това е гроб, от който да се откъснеш е практически невъзможно именно поради това, че когато там спиш, ти не виждаш, а най-важното е че не искаш да видиш, че всъщност ти не живееш, а бълнуваш или спиш. Не ти харесва сивотата и рутината, нищо не ти дава такива впечатления, които биха придали на живота поне някакъв смисъл, всичко омръзва, губи острата. Ако честно си дадеш отчет, то тогава състоянието може да достигне такава форма, че изведнъж ще се случи истинско чудо – възниква желание да изследваш възприятията и да се освободиш от тези, които те помрачават или оглупяват. Именно да се освободиш, а не да сложиш върху тях някаква химия, но нищо такова няма да се случи, ако пушиш марихуана, защото сивотата и рутината през призмата на този наркотик започват да се раздуват като балони и да създават впечатления, ярки впечатления. Може да седиш на дивана и да гледаш тапетите. Може с часове да гледаш средно тъп филм. Може да ядеш и да получиш от това огромно удоволствие. Може истерично да се смееш на тези шеги, които после е невъзможно да си спомниш. Може да мислиш за нещо много важно, което после също никога няма да си спомниш. Всяко банално и скучно действие може да се превърне в ярко впечатление под въздействието на марихуаната. Вярно е, че при такива впечатления има една особеност – когато наркотичното опиянение премине, почти никакви спомени не остават за това, какво се е случвало през тези часове. И така може да премине целият живот, без никакъв шанс да се пробудиш и осъзнаеш в какви лайна си затънал.
• Алкохол. Употребата на бира сега не се счита като употреба на алкохол. И непонятно на какво основание. Бирата е също толкова наркотик, както виното и водката, причиняваща сериозни изменения във възприятията, психологическа и физиологична зависимост. Сигурна съм, че бирата оказва въздействие подобно на марихуаната.

Аз мисля, че има такива изключителни случаи, когато малка доза алкохол може да окаже желано лечебно въздействие без да влияе разрушаващо на разсъдъка и искреността, но много често с разговорите за това, че алкохолът може да бъде хубаво нещо, хората оправдават наркозависимостта. Нито един път не съм се сблъсквала със ситуация, при която алкохолът е бил необходим.

По същество човек цял живот употребява алкохол. Бира след работа, нещо по-твърдо през почивните дни. Празници, срещи, свиждания – всичко е съпроводено от този наркотик. Човек не може просто така да се радва на живота. Само се замислете в това – не може! Той е принуден да прибягва до наркотиците, в това число и алкохол, за да изпита поне някаква “радост”, а по-точно – забрава.

И ето до какво води – това положение на нещата устройва всички. Те приемат за аксиома това, че сивото и безрадостното състояние това е норма, това се случва на всички, такъв е животът. Какво прави човек в такива моменти, когато отчаянието от сивотата става нетърпимо? В такива моменти, когато се появява шанс да получиш възможност реално да промениш живота си? Така че какво прави човек? Той заглушава това отчаяние с наркотици и по този начин се лишава от последния шанс.

Почти по цял свят е прието алкохолът да се счита за естествена част от нашия живот, но моето мнение е че алкохолът е като луд кон, който се носи стремглаво натам, накъдето иска без да се интересува за това, къде искаш да стигнеш ти.
• Халюциногени. Много наркомани, които употребяват халюциногени са убедени в това, че се намират на пътя към истината и просветлението. На такъв невероятен и бърз път, за който светът просто още не е сетил. Всичко е толкова просто. През шейсетте Тимоти Лири е провеждал изследвания с ЛСД, които толкова са го впечатлили, че той започнал да мечтае да пусне ЛСД по водопровода. По този начин “психоделничния гуру” на 60-те е искал да отведе порядъчните американци в рая на просветлението.

Количеството на възприятията е безкрайно. И ако ти се видиш като зелен дракон, пикиращ във виолетов дупкосвят над планетата Ю под разсипващите се искри, но при това без да изпитваш ОзВ, то може да бъдеш сигурен – ти си безкрайно далече от движението към ОзВ. Какво се случва с теб когато действието на халюциногените отмине? Няма значение какво си виждал под гъбите или ЛСД, има значение изпитал ли си ОзВ тогава, изпитваш ли ги сега. Какво ти е известно за тази отрова? Ти мислиш, че го използваш, но всъщност той използва теб. А какво представляваш след това? Лепкаво изпито тяло, тревожност и хаотичен вътрешен диалог.


• Стимулатори. Да започнем с най-невинния – кафето. Кафето предизвиква физиологическа зависимост и те лишава от условията, при които ти би могъл самичък с твои сили да отстраниш НЕ, слабостта и сивотата. Както вече казах поддържането на каква да е зависимост е несъвместимо с търсенето на ОзВ. Това е огромна грешка – да считаш, че пътят към ОзВ преминава през някакви големи неща, а такива дреболии като пиенето на кафе или прехапването на устните нямат никакво значение. В практиката няма дреболии, така както няма и големи неща. Всичко има значение, но това, което ние сме свикнали да считаме за “дреболии” има първостепенно значение, защото тези “дреболии” са всъщност проява на помрачения. Затова моето мнение и тук е категорично – невинното кафе е несъвместимо с търсенето на ОзВ.

Що се касае до тежките стимулатори, такива като кокаин, екстази, амфетамини, то това е същинска смърт за психиката. Синтетичен екстаз – не знам да има нещо по-ужасно.Патологична дружелюбност, силно изразена радост от всичко случващо се...всичко това точно така се отнася към озарения екстаз и радостта, резонираща с други ОзВ, както лампа на дневна светлина в мръсно мазе и сутрешно слънце над зелена морава. Стимулаторите изпиват всичко – да си спомним какво жалко и противно на самия себе си нищожество се чувстваш след като удоволствието свърши. Въпреки, че ако го заглушиш с алкохол и марихуана, то може и да не ти е никак зле.


• Опиум – това бърза и гарантирана смърт, няма две мнения. Искам да успокоя тези наркомани – експериментатори, които се утешават с мисли за това, че дори и пътят да е лъжлив, те все пак се докосват до Истината: ОзВ нямат нищо общо с наркотичното опиянение.

Има още един много съществен момент. Целият опит получен в състояние на наркотично опиянение аз не мога да считам за ценен. Ярък пример – откакто аз започнах активно да употребявам стимулиращи наркотици и алкохол, аз започнах да се смятам за много свободно и разкрепостено момиче, което може всеки да сложи на малкия си пръст, във всяка компания да се чувства като в своята си, да пристъпи всички граници, които поиска. Когато престанах да употребявам всичко това, аз се почувствах като 12 годишно момиче, като грозно патенце, което се страхува да се усмихне на харесаното момче или момиче, неловко да прояви характер по отношение на наглата лелка – продавачка, което се страхува да предизвика към себе си НО, дори да има увереност в своята позиция. Невъзможно е да получиш истински опит (този опит, който се явява резултат от наблюденията, изследванията, усилията), ако употребяваш наркотици. По подобен начин за опит може да се считат неконтролируемите хаотични сънища.

Употребата на какъв да е наркотик усилва зависимостта от НЕ, умъртвява способността да разсъждаваш, поражда желание да употребяваш други наркотици, убива стремежа към ОзВ. От наркотиците умираш още днес.




Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница