Сборника "Канада поглед отвън" 1 Александра Главанакова Сборникът статии "Канада поглед отвън"

Александра Главанакова

Статиите обхващат широк спектър от интересни проблеми, които са групирани според основната си тематика в следните рубрики: история и култура, литература, езикознание и методика на преподаването. Културологичният подход е общ за повечето текстове, независимо от конкретната област на изследване на канадския начин на живот, който се разглежда в тях. Много оптики на четене са събрани на едно място, като се налагат актуални изследователски методики.

Книгата действително обогатява търсенето в областта на интеркултурните комуникации, още повече че много от статиите са изложени в сравнителен план, разглеждащи най-вече сходни явления в България и в САЩ. Това позволява на интерпретациите да надничат в различни културни пластове и по този начин да се предлагат не отвлечени академични тълкувания, а практически насочени, актуални и разумни търсения за решаване на общи културологични проблеми.

В своята статия “Канада като мозайка – крайъгълните камъни в канадската политика на мултикултурализъм” Цветана Герджикова разглежда канадския модел на управление на културните различия в исторически план. Проследявайки основните характеристики на официалната канадска политика на мултикултурализъм, Герджикова обогатява своето изследване със съпоставителен анализ с модела на “врящия котел” на САЩ, както и с актуалния въпрос за приложимостта на тези северноамерикански практики в българската етническа реалност.

Текстът на Галина Аврамова стеснява фокуса на проблема за мултикултурализма, като разглежда един специфичен негов аспект – българското присъствие в Канада. Чрез социологически анализ тя проследява накратко трите преселнически вълни от българи към Канада през последните сто години и основните обществено-политически и исторически причини, предизвикали всяка от тях. Представена очевидно като част от по-голямо научно изследване, статията поставя съществени въпроси относно връзката между мултикултурализма и транскултурализма и тяхното място в канадското общество.

Борис Наймушин предлага интригуващ и необичаен поглед към въпроса за мултикултурализма. Отправна точка на неговия анализ е спорният закон С-250, който предизвика разгорещени дебати в Канада за ролята на религията и свободното слово в гражданското общество. Наймушин установява как културните различия между преводачите и редакторите на библейския текст водят до неговото нагаждане към специфичните изисквания на различните етнически групи. Опирайки се и на “пикантни” метафори от областта на кулинарията, авторът убедително показва как тези разновидности на светото писание служат за конструирането на етническата идентичност на аудиторията, за която са предназначени. Своят анализ той помества сред по-общия дискурс за ролята на християнството днес в провеждането на политиката на толерантност и мултикултурализъм.

Текстът на Диана Янкова фокусира върху друг тревожен за Канада проблем – билингвизма. След общ преглед на федералното законодателство на Канада, касаещо статута на официалните езици в страната, Янкова разглежда и специфичните за провинция Квебек закони, целящи да ограничат разпространението и говоренето на английски език във франкофонската част. Авторката анализира проявите на нетърпимост в едно от проявленията на възраждащия се национализъм в Квебек, а именно създаването на “езикова полиция”, стремяща се да опази френския език от англоезични набези.

Следващите четири статии са подчинени на литературната тематика. Проблематиката в тях е ясно очертана, тезите са убедително защитени, а изложението е прецизно.

В “Прилики и разлики: Хенри Джеймс в търсене на Канада” Мадлен Данова завладяващо ни разкрива виждането на големия “трансатлантически” автор, което също представлява “поглед отвън” към Канада. Използвайки жанра на пътеписа, към който Джеймс проявява определено пристрастие, той се опитва да “преведе” на своите сънародници от САЩ културните различия и прилики със северните им съседи. Голям принос на статията е именно съпоставката между САЩ и Канада пречупена през погледа на Джеймс и авторката – една съпоставка, която продължава да се счита за основополагаща при дефинирането на канадската идентичност чрез Другия.

Стефана Русенова разглежда един по-съвременен текст – автобиографията на Ева Хофман “Изгубена в превода”. В този текст “преводът” е отново метафора за преодоляване и прекрачване на транскултурните различия и за болезнения процес на акултуризация – постепенното асимилиране на новия културен модел от Ева Хофман при нейното принудително изгнаничество в Канада в периода на студената война. Русенова обръща особено внимание на характерното за творбата двугласие – на младия и зрял разказвач, които изразяват промените в езиковата употреба и светоусещането на Хофман. Прилагайки теорията на психоанализата и структурализма, Стефанова анализира в пълното им богатство две от доминиращите в автобиографията метафори – на превода и на триъгълника.

Андрей Андреев се премества още по-напред във времето, анализирайки детайлно основните теми – за майчинството, за положението на жената творец, за връзката между литературата и жизнения опит - в последния роман “Освен” на съвременната канадска писателка Каръл Шийлдс. Авторът на статията умело ни представя самоосъзнаването на главната героиня, нейното закъсняло “порастване”. Той убедително разкрива особеностите на женския свят, пречупен през трагикомичния окуляр на Каръл Шийлдс.

В анализа си на френскоезичния роман “В сянката на вятъра” от Ан Хърбърт Рени Йотова изследва темата за насилието от философско-морална гледна точка. Тръгвайки от романа основаващ се на истински случай, Йотова търси метафизичните корени на злото и открива неговата универсалност. Текстът фокусира върху престъплението и наказанието, както и върху безсилието на словото да изразят цялата палитра от емоции свързана с тях.

Следват статиите на канадистите обединени от общите си търсения в областта на езикознанието и методологията на преподаване. Интересна е съпоставката на Цветелина Кръстева на думите използвани в Квебек и във Франция за назоваване на професии, които са традиционно мъжки, но феминизиращи се. Анализът комбинира езиково-системния и социо-културния подход по отношение равнопоставеността на половете. За неговото богатство допринася и включването на трети параметър в съпоставката, а именно съответните словесни единици на български език. Част от своите изследвания авторката е представила за удобство във формата на таблица.

Статията на Боян Алексиев продължава все така в съпоставителен план да търси допирните точки в научното изследване на терминологията като част от теорията и практиката на превода. Алексиев обръща особено внимание и на методологията на изследване, на използването на новите технологии за развиването и обогатяването на това научно поле. Авторът предлага конкретни параметри за канадско-българско сътрудничество в тази изследователска област, насочено най-вече към изработката на корпуси и компютърна обработка на данните.

С особен принос към методиката на преподаване е статията на Мария Георгиева и Светлин Стратиев. Те представят различните етапи от разработването, въвеждането и оценяването на нов курс по канадски изследвания за студенти бакалаври от специалността “Англицистика и американистика” на Софийския университет. Техният анализ и заключения са базирани на тестовете и въпросника попълнени от студентите, касаещи тяхната самооценка за знанията, получени по време на курса, както и за Канада като цяло. Освен проверка на практическия резултат от въведения от авторите курс, те проверяват и валидността на теоретичните принципи, използвани при разработването му, сред които са плуралистичен подход в подбора на текстове, използване на личния опит, сравнение между изучаваната и родната култури. Впечатлява самокритичността и научната точност с която е извършен анализът и са представени изводите.

Албена Василева и Анелия Кременска от своя страна разглеждат въпроса как и защо знанието, че си гражданин на света, може да се включи в образователния процес в България благодарение на българо-канадския диалог. Авторките изхождат от значимостта на чуждоезиковото обучение като съществена част на интеркултурната комуникация и техен основен принос е прилагането на седем базисни принципа, които дефинират тази връзка. Трябва да се отбележат и образователните практики, включващи използването на новите технологии в ЧЕО, предложени от авторките, с цел въвеждането им съвместно с канадски институции.

В последната статия от сборника Валентина Георгиева и Росица Попова споделят своите впечатления и опит от курса за преподаватели по английски език в Езиковия център на канадските въоръжени сили в Отава, като част от програмата за подпомагане на военното образование. На основание на наученото авторките предлагат полезни съвети за преподаването на английски език във военната област в България.

Не на последно място трябва да се отбележи умелата и прецизна редакторска работа на Диана Янкова, един от основоположниците на канадистиката в България, и понастоящем вицепрезидент на Централноевропейската асоциация по канадски изследвания.