Сценарий на живота послеслов ензимният фактор: от ентропия към синтропия приложения седемте ключа на д-р Шиния за добро здраве



страница2/8
Дата22.07.2016
Размер1.98 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

МОЖЕ ДА СТАНЕТЕ ЗДРАВ СТОЛЕТНИК
Смятате ли се за здрав човек? Не много хора могат да отгово­рят на този въпрос с категорично „да”. Не много, предполагам, защото да не боледуваш не означава да си здрав. В източната медицина съществува терминът „дремеща болест”. Този термин обозначава състояние, в което човек все още не се е разболял, но същевременно не е и напълно здрав. С други думи, това е състояние.

Дори и хората, които се смятат за здрави, често пъти са обезпокоявани от такива проблеми като хроничен запек или ди­ария, безсъние, схванат врат и рамене. Тези симптоми са SOS сигнали, които тялото ви изпраща. И ако се отнасяте лековато към тях, казвайки си „това е нормално за мен” или „обикнове­но съм така”, вие се изправяте пред опасността това състояние да прерасне в сериозна болест.

Средната очаквана продължителност на живота в Съедине­ните щати се е увеличила драматично от 47 години през 1900 г. на почти 78 години през 2006 г. Тъй като е от общ интерес за човешкия род всеки да живее по-дълго, някой би казал, че това определено е положителна тенденция.

Цифрите за средната очаквана продължителност на живота обаче не трябва да ни успокояват много, защото те не отразяват точно истинското здравно състояние на хората. Например един 100-годишен човек, водещ здравословен живот, и един столет­ник, който е болен и е прикован на легло, се броят по един и съ­щи начин във въпросната статистика. И двамата са на една и съ­ща възраст, но нямат еднакво качество на живота. Ако не сте здрав, вие не може да се възползвате от заключителната фаза на вашия дълъг живот. Много малко хора биха желали наистина да доживеят до дълбока старост, ако ще бъдат приковани на легло и ще страдат от различни болести. Само когато са здрави, пове­чето хора наистина искат да живеят дълго.

Опитайте се да си припомните как изглежда някой ваш въз­растен роднина или близък човек. Като наблюдавате тяхното здравно състояние, смятате ли, че ще бъдете доволни, ако сте в същото състояние, когато достигнете тяхната възраст? Повече­то хора биха отговорили с „не”.

С остаряването тялото дори и на здравия човек започва да отслабва и отпада. Да боледуваш или да наблюдаваш естестве­ния заник на своя живот, обаче са две съвсем различни неща. Майка ми, която следва диетичния начин на живот вече много години, е здрава и все още активна на 96-годишна възраст.

Какво кара по-възрастните хора да се разболяват?

Разликата между един здрав столетник и един прикован на легло човек не се състои в разликата във възрастта. Разликата е в хранителните и житейски навици, чийто ефекти се трупат в продължение на един век. Накратко, дали един човек е здрав или не, зависи от това, какво яде и как живее ден подир ден. То­ва, което определя здравното състояние на един човек, е все­кидневното натрупване на фактори от рода на храна, вода, уп­ражнения, сън, работа и стрес.

Ако това е същността, тогава въпросът е какъв начин на живот би трябвало да водим с цел да живеем дълъг и здравосло­вен живот?

Днес здравната индустрия, фитнес и спа центровете се рад­ват на огромен пазар, а всевъзможни продукти за укрепване на здравето препълват рафтовете на магазините. Много хора купу­ват хранителни добавки, защото на етикетите им пише, че едно-единствено средство ще оправи здравните им проблеми, при ус­ловие че всекидневно пият или поглъщат тези добавки. На всич­ко отгоре, когато телевизионните или печатните реклами ви каз­ват, че „продуктът X е добър за вашето тяло”, този продукт обикновено се разпродава на следващия ден. Накратко това оз­начава, че повечето хора наистина не разбират какво е добро за техните тела и поради това лесно са манипулирани от медиите.


ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНИ ЗАБЛУДИ ЗА ХРАНАТА
Има ли нещо, на което обръщате специално внимание, когато се опитвате да поддържате здравето си? Имате ли съзнание да се упражнявате редовно физически, да ядете подходящи храни и да взимате добавки и билкови препарати?

Нямам намерение да критикувам хранителните ви навици и начина ви на живот, но ви препоръчвам поне веднъж дневно да проверявате здравното си състояние и да наблюдавате, дали ва­шите навици на хранене и на живот наистина дават резултат за поддържане на здравето ви.

Причината, поради която се спирам на това, е, че много продукти, за които се твърди, че „са добри за вас”, всъщност съдържат неща, които могат да увредят тялото ви.

ОБИЧАЙНИ МИТОВЕ ЗА ХРАНАТА
• Яжте всеки ден кисело мляко, за да подобрите храно­смилането си.

• Пийте всеки ден мляко, за да избегнете недостига на калций.

• Поемайте всеки ден витамини като хранителни добавки вместо плодове, защото плодовете съдържат много въг­лехидрати и калории.

• Въздържайте се от ядене на храни, богати на въглехид­рати, като ориз или хляб, защото от тях може да напъл­неете.

• Опитвайте се да поддържате богата на белтъчини диета.

• Поемайте течности, като пиете японски зелен чай, богат на антиоксиданти.

• Изварявайте чешмяната вода, преди да я пиете, за да премахнете остатъците от хлор.

Всъщност досега не съм срещнал човек, който всекиднев­но да яде кисело мляко и храносмилателният му тракт все още да е в добро състояние. Много американци още от детска въз­раст всекидневно пият мляко и ядат млечни продукти, но мно­го от същите тези хора страдат от остеопороза, която би тряб­вало да са избегнали с редовния прием на калций от млякото. Като японско-американски доктор аз лекувам пациенти в То­кио няколко месеца в годината. Наблюдавам, че японци, които пият редовно богат на антиоксиданти чай, имат твърде лоши стомашни характеристики. Например инструкторите по при­готвяне и сервиране на чай, които поглъщат огромни количе­ства зелен чай поради естеството на работата им, често пъти боледуват от атрофичен гастрит - предшественик на рака на стомаха.

Припомнете си какво ми показва опитът от 300 000 клинич­ни наблюдения: един човек с лошо функциониращ стомашно-чревен тракт никога не е здрав.

И така, защо нещата, които увреждат вашия стомах и чер­ва, обикновено се смятат за добри за вашето здраве? Това се дължи на факта, че болшинството хора са склони да гледат ед­ностранчиво или да отбелязват само отделния ефект от опреде­лена храна или питие, а не да преценяват цялостната картина.

Вземете например зеления чай. Няма съмнение, че този чай, съдържащ много антиоксиданти, може да убива бактерии и да има положителни антиоксидантни ефекти. В резултат на то­ва широко разпространено е мнението, че пиенето на големи ко­личества японски зелен чай ще удължи живота ви и може да ви предпази от раково заболяване. Аз обаче отдавна имам сериоз­ни съмнения относно този „антиоксидантен” мит. Освен това и моите клинични изследвания са в противоречие с това общо вярване. Изследвайки многобройни пациенти, открих, че хора­та, които пият много зелен чай, имат стомашни проблеми.

Истина е, че антиоксидантите в зеления чай са вид полифеноли, които предотвратяват или неутрализират вредните ефек­ти на свободните радикали. Заедно някои от тези антиоксидан­ти обаче се превръщат в това, което наричаме „танин”.

Танинът в някои растения и плодове е причината за стипчивия им вкус. Странният вкус на горчивите североамерикански сливи например се дължи на танина. Той лесно се окислява, та­ка че, в зависимост от това, колко дълго е изложен на действи­ето на горещата вода или въздуха, лесно може да се превърне в танинова киселина. Нещо повече, таниновата киселина причи­нява коагулиране на белтъчините. Теорията ми е, че чаят, съдържащ танинова киселина, има отрицателен ефект върху стомашната лигавица тази мека и нежна мембрана, която пок­рива отвътре стомаха, и води до появата на стомашни пробле­ми като язви.

Факт е, че когато използвам ендоскопа, за да изследвам стомасите на хора, които редовно пият чай (зелен чай, китайски чай, английски черен чай) или кафе, съдържащи много танино­ва киселина, обикновено откривам, че тяхната стомашна лига­вица е изтъняла в резултат на атрофични промени. Тази изклю­чително важна вътрешна обвивка на стомаха е похабена в бук­валния смисъл на думата. Добре известен факт е, че хронични­те атрофични изменения (или хроничният гастрит) лесно могат да доведат до рак на стомаха.

Аз не съм единственият медицински професионалист, който е забелязал болестотворните ефекти от пиенето на кафе или чай. По време на японската Конференция по проблемите на рака (септември 2003 г.) професор Масаюки Каваниши от Универси­тетската школа по хигиена в гр. Мие представи доклад, в който се изтъкваше, че антиоксидантите могат да увреждат ДНК.

Нещо повече, много видове чай, продавани днес по супер­маркетите, са обработвани със селскостопански химикали по време на отглеждането им.

Когато разгледате ефектите от таниновата киселина, от селскостопанските остатъчни химикали и кофеина, взети заед­но, ще разберете защо горещо препоръчвам пиенето на обикно­вена вода вместо чай. Тези от вас, които обичат чай и не биха могли да се откажат от навика си да го пият, бих посъветвал да използват органично отгледани листа (без обработка със селс­костопански химикали), да пият чая си след ядене вместо на празен стомах, за да избегнат излишното стресиране на сто­машната лигавица, и да се ограничават с 2-3 чаши дневно.

Много хора изпадат в различни заблуди поради факта, че съвременната медицина не разглежда човешкото тяло като едно цяло. Години наред вече съществува тенденция лекарите да се специализират, за да се грижат по-ефикасно за определена част от човешкото тяло. По този начин не можем да видим гората за­ради отделните дървета. Всичко в човешкото тяло е взаи­мосвързано. Само заради това, че една съставка в храната мо­же да спомогне за отделна телесна функция, не означава, че тя е добра за цялото тяло. Когато посягате към храната и питиета­та, опитвайте се да схванете цялостната картина. Не може да преценявате, дали една храна е добра или лоша, като разглеж­дате само една-единствена нейна съставка.


ЯДЕНЕТО НА МЕСО НЕ ВИ ОСИГУРЯВА ЕНЕРГИЯ
През 1977 г. в Америка бе публикуван много интересен доклад за храненето и здравето - докладът „Макгъвърн”.

Този доклад бе публикуван, защото назряваше сериозен проблем: разходите за медицински услуги в САЩ оказваха огро­мен натиск върху икономиката. Независимо от напредъка на ме­дицината, броят на боледуващите хора, особено от рак и сърдеч­ни заболявания, продължаваше да нараства с всяка изминала го­дина. Беше ясно, че докато причината за заболяемостта в Амери­ка не се изясни и не се изработи конкретна политика за борба срещу тази негативна тенденция, обстановката може да стане фи­нансово нестабилна. Пред лицето на опасността от надвисваща криза бе създаден специален комитет от членове на Сената на САЩ под председателството на сенатора Джордж С. Макгъвърн.

Със съдействието на видни специалисти в сферата на меди­цината и храненето по това време, членовете на комитета съб­раха данни за начините на хранене и здравното състояние от всички краища на света и изследваха причините за нарастваща­та заболяемост. Резултатите и данните бяха поместени в докла­да „Макгъвърн” - внушителен документ от 5000 страници.

Тъй като докладът стигаше до извода, че много от болести­те са причинени от вредни хранителни навици, публикуването му принуди американците да стигнат до съдбовни решения. Ня­маше начин Америка да стане по-здрава, докато не се променят съществуващите хранителни навици.

По това време в САЩ широко бе разпространена хранител­на диета с високо съдържание на белтъчини и мазнини от рода на тези, съдържащи се в дебелите стекове или в мазните хамбургери, които обикновено се сервираха за вечеря. Разбира се, протеините са много ценни, защото са основен градивен еле­мент в тялото. Поради тази причина приемането на храна, бога­та на животински белтъчини, се смяташе за добро не само за спортистите и подрастващите, но също така за физически сла­бите и възрастните. Дори в Япония дълбоко вкоренената пред­става, че „месото е извор на енергия”, бе повлияна от америка­нските хранителни навици.

Докладът „Макгъвърн” не само опроверга това общоприе­то вярване, но също така описа и идеалната диета, която не е ни­що друго, освен японската диета по време на японския период „Генроку” (1688-1703 г.), състояща се от зърна като основно ястие, допълнена от сезонни зеленчуци, морски водорасли и малки количества риба за протеини. Поради този факт здраво­словните предимства на японската кухня започнаха да привли­чат вниманието на хората от цял свят.

Общоприетото вярване, че ако не ядете месо, мускулите ви няма да се развият, е очевидно неправилна. За да се убедите в това, е достатъчно да се огледате в природата. Някой би смет­нал, че лъвовете, които са месоядни, имат изключителни муску­ли. В действителност тревопасните коне или елени имат далеч по-добре развита мускулатура, отколкото лъвовете. Доказател­ство за това е фактът, че на лъвовете и тигрите не достига сила да преследват плячката си дълго време. Вместо това нападат за миг и използват скоростта, за да заловят и убият плячката си колкото може по-бързо. Те действат така, защото знаят, че ако се стигне до издръжливост, не могат да се сравняват с по-добре развитите мускули на тревопасните.

Не е истина също така, че ако не ядете месо, няма да порас­нете достатъчно. Слоновете и жирафите са няколко пъти по-ви­соки от лъвовете и тигрите, а са тревопасни.

Яденето на месо ускорява растежа и бързото израстване и съзряване на децата през последните няколко десетилетия може да се отдаде на увеличения прием на животински белтъчини. Въпреки това съществува опасна клопка от консумирането на месо. До определена възраст вашето тяло расте, а след това за­почва да старее. Яденето на месо може да ускорява растежа, но също така може да ускорява и процесите на стареене.

Може би не сте склонни да се откажете напълно от месото. Това не променя факта, че месото има вреден ефект върху здра­вето ви и ускорява процеса на стареене. Преди да затворите съзнанието си (и тази книга), прочетете следващите материали.


ШЕСТ ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО ВИСОКО ПРОТЕИНОВИТЕ ДИЕТИ ВРЕДЯТ НА ЗДРАВЕТО ВИ
1. Токсините от месото спомагат за появата на ракови клетки

Всяка клетка има ДНК (дезоксирибонуклеинова кисели­на) - химическо вещество, което съдържа „картата” на тялото и на неговите функции. Токсичните отпадъчни продукти от излишната животинска мазнина и от смила­нето на белтъчините може да увредят нашата ДНК и да превърнат нормални клетки в ракови. По-нататък рако­вите клетки започват самостоятелно да се размножават. Кръвта ни съдържа червени кръвни телца, бели кръвни телца и лимфоцити. Белите кръвни телца и лимфоцити-те атакуват неприятелите, бактерии и вируси, унищожа­ват ги или ги обезвреждат. Когато тези клетки са увре­дени, отбранителната фронтова линия на организма не действа добре и това може да доведе до инфекция и по­явата на ненормални, ракови клетки.


2. Белтъчините предизвикват алергични реакции

Белтъчините, които не са разградени на хранителни със­тавки, навлизат през стените на червата в тока на кръвта като чужда субстанция. Това често се случва при малките деца. Тялото реагира като на чуждо вещество и отключва алергична реакция. Този вид протеинова алергия най-чес­то е причинена от мляко и яйца. Прекомерното приемане на животински белтъчини и последващите от това алер­гични реакции стават причина за увеличаващите се случаи на атрофични дерматити, копривни трески, колагенови за­болявания, язвени колити и болестта на Крон.



3. Излишните белтъчини стресират черния дроб и бъбреците

Излишните белтъчини в тялото трябва да бъдат раз­граждани и отделяни чрез урината, като тези процеси обременяват много черния дроб и бъбреците.



4.Прекомерният прием на белтъчини причинява калциева недостатъчност и остеопороза

Когато се образуват големи количества аминокиселини, кръвта повишава своята киселинност и за да се неутра­лизира този процес, са необходими допълнителни коли­чества калций. Така прекомерният прием на белтъчини в крайна сметка води до загуба на калций. Освен това ни­вото на фосфор в месото е много високо, а кръвта тряб­ва да поддържа определено съотношение между калция и фосфора - някъде между 1:1 и 1:2. Диета, която пови­шава съдържанието на фосфор, ще принуди тялото да изтегля калций от зъбите и костите, за да поддържа то­ва равновесие. Също така, когато човек има много фос­фор и калций в организма, фосфорът и калцият се съе­диняват в калциев фосфат. Тялото не може да абсорби­ра това химическо съединение и го изхвърля, като по този начин допълнително се увеличава загубата на кал­ций, а това, от своя страна, прави организма податлив на остеопороза. Ето защо много хора от страни, където храненето е богато на животински белтъчини, страдат от остеопороза: порозните, неплътни кости са резултат от изчерпване на калция.



5. Излишните белтъчини може да предизвикат спад на енергията

Смилането на храната изисква голямо количество енергия. Излишните количества белтъчини не се метаболизират напълно и поради това не се абсорбират, което води до гнилостни процеси в червата и появата на токсични отпадни вещества. За детоксикацията на тези субстанции е необходимо голямо количество енергия. Когато се използва голямо количество енер­гия, се образува и голямо количество свободни ради­кали. Те, от своя страна, са отговорни за процесите на стареене, за рака, сърдечносъдовите заболявания и атеросклерозата.



6. Излишните белтъчини може да допринасят за разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност DHD) при децата

Изследванията от последните години показват, че при децата се увеличават случаите на неспособност за задържане на вниманието и повишена раздразнител­ност. Храната и начинът на хранене може да имат сери­озно отражение върху детското поведение и социалната адаптация. При децата - както у дома, така и в училище -се наблюдава растяща тенденция към консумиране на големи количества готови храни. Тези храни не само че съдържат редица добавки, но и съдействат за повишава­не киселинността на организма. Животинските белтъчи­ни и рафинираната захар също така се употребяват във все по-големи количества, като при това често се пренебрегват храните от растителен произход. За усвоява­нето на животинските протеини и захарта се изискват повече калций и магнезий в кръвта, което, от своя стра­на, води до калциева недостатъчност. Недостигът на калций стимулира нервната система и допринася за по­вишена нервност и раздразнителност.


КАКВО МОГАТ ДА РАЗКАЖАТ СТОМАХЪТ И ЧЕРВАТА ВИ?
В Япония съществува мнение, че по чертите на лицето може буквално да се разчете какво е качеството на живот на човека. В Съединените щати подобна поговорка гласи: „Изписано му е на лицето”. Както чертите на лицето могат да бъдат добри или лоши в зависимост от жизнения опит на човека и от душевното му състояние, така също стомахът и червата могат да притежа­ват добри и лоши характеристики, които очертават здравното състояние на индивида.

Гастроинтестиналните тъкани на здравия човек са много чисти. Здрав стомах е този, при който лигавичната мембрана е равномерно розова, без никакви подутини или неравности по повърхността, а кръвоносните съдове под лигавицата не се виждат. Нещо повече, тъй като лигавицата на здравия човек е прозрачна, тя блести, когато отразява светлината от ендоскопа. Червата на здравия човек са розови, извънредно меки и имат големи, еднакви по форма гънки.

Всеки от нас е с чист стомашно-чревен тракт като дете, но той се променя в зависимост от всекидневната диета и начина на живот на отделната личност.

Един нездрав стомах се характеризира с наличието на пет­на и на определени места е червен и подут. Нешо повече, кога­то стомахът развие хронично или остро възпаление на лигавич­ната мембрана, което твърде често се наблюдава при американ­ците и японците, лигавицата изтънява и кръвоносните съдове стават видими под лигавичната мембрана.

По-нататък, когато стомашната лигавица започва да атро­фира или да се набръчква, повърхностните клетки в опита си да компенсират уврежданията започват да се размножават в опре­делени зони, като по този начин образуват издутини в стомаш­ната стена. От този момент до появата на рак ни дели само ед­на крачка. В едни нездрави вътрешности, поради това че муску­лите на чревните стени са уплътнени и втвърдени, се развиват нееднакви по размер гънки, които предизвикват стеснявания на определени места, сякаш там червата са пристегнати с гумени ленти.

Хората с „дремещи болести”, които все още не са развили физическо неразположение, може да не са толкова силно моти­вирани, за да спрат да ядат месо. Може би много малко червен­далести американци ще обърнат внимание на съвета ми. Защо? Защото не могат да се откажат от месото. Общественият натиск е твърде голям. Може би те напълно разчитат на месото като основен компонент във всекидневното им хранене и не знаят какво друго да ядат. А твърде вероятно причината се крие във факта, че не могат да видят как изглеждат собствените им вът­решности.

Когато външният вид на телата ни започва да се променя, ние сме склонни да възприемаме нещата по-сериозно. Оплеши­вяване, бръчки, затлъстяване или увиснала кожа притесняват хората и ги карат да отделят време и средства в опитите си да поправят тези състояния. Промените, извършващи се в храно­смилателния тракт, не може да бъдат наблюдавани и затова не ангажират човешкия ум. Хората са склонни да смятат, че щом нямат силни болки в стомаха, всичко там е наред. Нищо не предприемат, за да положат грижи за стомаха и червата си и та­ка те продължават да се износват и състоянието им все повече се влошава. Едва по-късно, когато се разболеят, мнозина съжа­ляват, че не са променили начина си на живот, за да предотвра­тят заболяването.

Самият аз съм много повече загрижен за промените вътре в тялото, отколкото за външно забележимите промени. Отчасти това се дължи на факта, че мога да виждам вътрешностите с по­мощта на моя колоноскоп. Но най-вече на факта, че ми е напъл­но ясно - вътрешните промени са пряко свързани с общото здравно състояние на всеки отделен човек.

Пациентите, които сериозно следват моята диета „Ензимни­ят фактор" и моите напътствия за начина на живот, го правят със съзнанието, че животът им зависи от това. За онези обаче, кои­то са имали рак, здравословният начин на живот, водещ до нула процента рецидиви, стои над всичко останало. Но лично аз бих искал да променя нулевия процент рецидиви на рака на нулев процент заболяемост изобщо, убеждавайки хората с “дремещи” болести да се придържат към този здравословен начин на живот.

За да се случи това, всеки ясно трябва да осъзнае какви промени настъпват в стомашно-чревния му тракт, ако не прес­тане да консумира месо и месни продукти.

Най-основната причина, поради която яденето на месо ув­режда вътрешностите ни, е, че то не съдържа хранителни влакнини, а изобилства на мазнини и холестерол. Освен това месо­то е причина стените на дебелото черво все повече да се удебе­ляват и втвърдяват. Това се случва, защото липсата на влакнини в месото води до значително намаляване количеството на изпражненията в дебелото черво, което го принуждава да рабо­ти по-активно от обикновеното, за да изхвърли малкото из­пражнения чрез перисталтика. С други думи, усиленото движе­ние на червата способства за удебеляването и уплътняването на мускулите на чревните стени, като това, от своя страна, води до втвърдяване и скъсяване на дебелото черво.

Тъй като стените на дебелото черво се удебеляват, луменът (просветът) му се стеснява. Макар че вътрешното налягане във втвърденото и стеснено дебело черво нараства, когато от орга­низма се усвояват големи количества мазнини плюс животинс­ките белтъчини, мастната обвивка около дебелото черво също нараства и така оказва по-голям натиск върху чревната стена. При повишаване на вътрешното налягане в дебелото черво, лигавичната мембрана започва да се издува навън, като образува подобни на джобове кухини, наричани „дивертикули”, а състо­янието - „дивертикулоза”.

Така малките количества изпражнения започват все по-трудно да бъдат изтласквани през дебелото черво. В резултат на това в него се натрупват неподвижни твърди изпражнения, кои­то се задържат дълго време там. Неподвижните, сбити изпраж­нения се натрупват и прилепват към стените на колона, а пора­ди наличието и на дивертикулоза те навлизат също така и в при­личните на джобове кухини, което още повече затруднява из­хождането.

Неподвижните, стагниращи изпражнения, които се натрупват в дивертикулите или между отделните гънки, произвеждат токси­ни, предизвикващи генетични мутации на клетките в тези области и в резултат на това се появяват полипи. Полипите растат и пос­тепенно може да се превърнат в злокачествени образувания.

1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница