РАЗЛИКАТА МЕЖДУ КОРЕМНИТЕ ОРГАНИ НА АМЕРИКАНЦИТЕ И ЯПОНЦИТЕ

По това време съществуваше и ендоскоп, наричан проктоскоп, но това беше само една подобна на лула метална тръба и независимо от това, колко се стараеха лекарите, тя не можеше да проникне повече от 20 сантиметра навътре от ануса.

Поради това през 1967 г. закупих един езофагоскоп (уред, използван за изследване на хранопровода), който се произвеж­даше в Япония, и открих начин да използвам същия този инструмент от фибростъкло за изследване на дебелото черво. Това беше първият ми колоноскоп.

Впоследствие, когато вече бе разработен дълъг колоноскоп (185 см) специално за изследване на дебелото черво, си го заку­пих и използвах да преглеждам пациентите си. Когато за първи път огледах дебелото черво на американец, останах учуден от лошото му състояние.

Поради богатата на месо и месни продукти диета дебелото черво на американците беше определено по-твърдо и по-късо от това на японците. Освен че луменът (кухината на червото) бе­ше по-тесен, в определени сектори се бяха образували кръговидни издутини, изглеждащи така, като че ли червата бяха прис­тегнати с гумени ленти. Имаше много дивертикули и чести нат­рупвания на стагниращи (задържани) изпражнения.

Подобни нарушения на състоянието на червата водеха не са­мо до болести като рак, полипи и дивертикули на дебелото черво. Много хора с нездрави черва на практика страдаха от заболява­ния, свързани с начина на живот, като фиброзни тумори, високо кръвно налягане, атеросклероза, сърдечни заболявания, затлъстя­ване, рак на гърдата, рак на простатата и диабет. Когато вътреш­ностите ви не са здрави, тялото ви постепенно отслабва отвътре.

Много американци имат проблеми с дебелото черво и още навремето изследванията показаха, че всеки десети има полипи. Всъщност в хирургичното отделение, където стажувах като млад лекар, операциите за отстраняване на полипи съставлява­ха една трета от всички хирургични намеси. Ситуацията беше такава, че всеки ден се извършваха лапаротомии за отстранява­не на малки полипи с размер от 1-2 см. Това ме накара да се замисля, дали няма начин да ги ексцизираме, без да излагаме па циентите на такава тежка операция.

Междувременно в Япония в практиката бе въведен „гастро-камерен фиброскоп” - приспособление от фибростъкло, снаб­дено с оптична камера на върха. И така през 1968 г. направих поръчка на японския производител. Помолих производителите от фирмата да приспособят един проводник във вътрешността на колоноскопа, за да може полипите да се изгарят без хирур­гично отваряне на коремната стена. През 1969 г., след много­бройни консултации с офиса на фирмата производител в Ню Йорк и редица изпробвания, станах първият човек в света, ус­пял да извърши полипектомия - т.е. отстраняване на полип с по­мощта на тънка жица с нещо като примка накрая, която бе пре­карана през колоноскопа. По този начин отстраняването на не­желания израстък се извършваше без отваряне на корема.

Тогава това технологично нововъведение започна да се прилага за премахване на полипи от стомаха, хранопровода и тънките черва. След като моите случаи на колоноскопска поли­пектомия бяха докладвани пред годишната конференция на Хи­рургическото дружество в Ню Йорк през 1970 г. и на Америка­нската конференция по гастроентерологична ендоскопия през 1971 г., бе разкрита нова област в хирургията, наречена „хирур­гична ендоскопия”.

Оттогава изминаха повече от 30 години. През това време продължих активно да работя както в САЩ, така и в Япония. Имах възможност десетилетия наред да наблюдавам изменени­ята в стомашно-чревните характеристики на хората от двете държави.

През 60-те години на XX век Япония навлезе в период на бърз растеж и страната се научи да догонва и надминава Аме­рика в много отношения.

Като се почне от 1961 г., когато в училищата в Япония бе въведено млякото за ученическите закуски, хората свикнаха да ядат млечни продукти, като сирене и кисело мляко, и ги вклю­чиха във всекидневната си диета. В същото време зеленчуците и рибата, които някога съставляваха сърцевината на японското хранене, започнаха да се изместват от животинските белтъчи­ни, постепенно превръщайки японската диета във високопротеинова, високомастна, основаваща се предимно на хамбургери, стекове и пържени пилета. Тази тенденция продължава и до ден днешен.

Противно на това, след публикацията през 1977 г. на докла­да Макгъвърн много американци се замислиха как да подобрят всекидневните си хранителни навици. Настъпилите различия може да се наблюдават в характеристиките на храносмилател­ната система на хората от САЩ и Япония.

Настъпилите значителни промени в хранителните навици на японците доведоха до това, че някога чистите и здрави вът­решности на японските хора твърде много заприличаха на тези на американците, които се хранят предимно с месо. От друга страна, много американци, които сериозно се замислиха за здравето си и промениха своята високопротеинова и мастна ди­ета, забележително подобриха характеристиката на стомашно-чревната си система. В резултат на това след 1990 г. процентът на заболяванията от полипи на дебелото черво и раковите обра­зувания в Америка започна да намалява - ясно доказателство, че може да подобрите състоянието на коремните си органи, по­добрявайки своите хранителни навици.

Понастоящем както в Америка, така и в Япония затлъстява­нето е много сериозен проблем. Все пак не толкова много япон­ци са с такъв обезитет, както американците. На практика япон­ците не могат да напълнеят толкова много. Това е видно в ти­пичната японска борба сумо, където сумистът е задължен да трупа килограми. Няма обаче японски сумо борци с толкова тежко тяло, колкото това на Конишики (американски сумо бо­рец, роден в Хаваите, който тежи около 300 килограма и се е из­дигнал до втория ранг „Озеки” в този традиционен вид японска борба).

Японците не могат да напълнеят толкова, колкото амери­канците, защото още преди това развиват стомашни проблеми, които им пречат да приемат по-големи количества храна. С дру­ги думи, причината, поради която американците са способни да стават далеч по-едри в сравнение с японците, е, че храносмила­телната им система е по-здрава.

Когато преглеждам стомаси с ендоскоп, откривам същест­вени разлики между японци и американци по отношение на то­ва как те самите описват симптомите си. Когато преглеждам японци, дори и в случаите, при които състоянието им не е тол­кова сериозно, те се оплакват от стомашни болки, от дискомфорт и киселини. Интересен е фактът, който открих: дори кога­то лигавицата на стомаха или на хранопровода при американс­ките пациенти е сериозно възпалена, те по-рядко се оплакват толкова, колкото японците от киселини или други проблеми.

Една от причините за това различие е количеството вита­мин А, което се съдържа в американската храна. Витамин А предпазва не само лигавицата на стомаха, но и всички лигавични мембрани, като тези на очите или трахеята. Олиото съдържа големи количества витамин А. Някой може да каже, че диетата на японците в голяма степен вече е ориентирана по западен об­разец, но все пак количеството олио, масло и яйца, които япон­ците консумират, е доста по-скромно, отколкото това, което поглъщат американците. Ако мислите за здравето на цялото тя­ло, тези видове храна не са добри за вас. Но ако мислите за предпазване на лигавицата и нейните мембрани в цялото ви тя­ло, то тогава тези храни имат известен положителен ефект.

Съществува и още една сериозна причина, поради която американците имат по-здрава гастроинтестинална система: то­ва е броят на храносмилателните ензими в техния организъм. Ензимите, участващи в храносмилането, разграждат храната и помагат на тялото да усвоява хранителните съставки. Броят на храносмилателните ензими определя качеството на храносми­лането и усвояването на храната от организма. Смилането и ус­вояването на храната е процес, напредващ стъпка по стъпка съ­образно отделяните ензими на всеки етап от храносмилането. Този процес започва с отделянето на слюнка и по-нататък пре­минава в стомаха, дванадесетопръстника, панкреаса и тънките черва. При тези обстоятелства, ако всеки от посочените органи секретира достатъчно смилателни ензими, то тогава смилането и усвояването на храната протичат плавно. Ако обаче не се от­делят достатъчно количество смилателни ензими, се стига до смущения в храносмилането и обременяване на останалите ор­гани в тялото.

Причината, поради която много японци по-лесно усещат симптоми като стомашна болка или неразположение, дори и ко­гато състоянието на стомаха им не е толкова лошо, се крие в то­ва, че по принцип те имат по-малко количество смилателни ен­зими от американците.

Освен това японците са склонни незабавно да взимат лекар­ства, когато състоянието на стомаха им се влоши, нещо, което мнозина американци не правят. Американците обаче приемат до­бавки, съдържащи храносмилателни ензими. Тези добавки не се продават свободно на пазара в Япония, а могат да се взимат само по лекарско предписание. В Америка храносмилателните ензими са извънредно популярни като хранителни добавки. Те лесно мо­гат да бъдат закупени от хранителни магазини или супермаркети.

Факт е, че взимането на антиацидни лекарства, потискащи от­делянето на стомашна киселина, още повече ускорява разрушава­нето на стомашната лигавица. Много популярните антиациди и лекарства за стомах, като например съчетанието от Н2 блокери и инхибитори на протонната помпа, се рекламират като ефикасни за потискане секрецията на стомашна киселина. Ако обаче отделяне­то на тази киселина се потиска с лекарства, стомашната лигавица атрофира и резултатът е такъв, какъвто вече описахме, а именно атрофирането на лигавицата на стомаха напредва и това състоя­ние може да доведе до развитието на стомашен рак.

Ако страдате от стомашни болки или дискомфорт, моля, опишете на вашия лекар какво точно е физическото ви състоя­ние и го оставете да ви предпише подходящите ензимни добав­ки според описаните от вас симптоми. Или ако ги купувате са­ми от магазин или щанд за лечебни храни, внимателно четете етикетите. С приемането на храносмилателни ензими състояни­ето на вашия стомах значително ще се подобри.

Дали взимате вана или правите секс, бактериите навлизат във вагината, а там биват посрещани от силни киселини, произ­веждани от лактобактериите във вагината, които унищожават неканените микронашественици.

Бактериите навлизат в стомаха при консумирането на хра­на. Преценява се, че около 300 до 400 млрд бактерии се поглъщат в стомаха при всяко хранене. Силно киселинните стомаш­ни сокове унищожават повечето от тези бактерии.

С други думи, тъй като бактериите нападат както стомаха, така и вагината, на тези места трябва да се произвеждат силни киселини, които да убиват тези микроорганизми. Често пъти ко­гато стомашната киселина, необходима за предпазване на орга­низма, се потиска с медицински препарати, силнотоксичните бактерии минават през стомаха и проникват в червата, където могат да предизвикат диария и други заболявания.

Ако секретирането на стомашна киселина е потиснато, от­делянето на пепсин и солна киселина, които активират храно­смилателните ензими, също е намалено: резултатът е лошо хра­носмилане. Нещо повече, недостатъчното количество стомашна киселина затруднява усвояването на желязото и на калция и магнезия. По този начин хора, претърпели гастроектомии (час­тично или пълно премахване на стомаха) заради стомашни язви или злокачествени тумори, винаги са анемични, защото заради отстранената по хирургичен път част от стомаха при тях не се отделя стомашна киселина и те не са в състояние да усвояват желязото.

По-нататък потискането на стомашната киселина нарушава бактериалния баланс в червата, в резултат на което имунната система отслабва. Прието е, че близо 100 трилиона (1000 млрд) бактерии от около 300 различни вида населяват човешките вът­решности. Между тях има така наречените добри бактерии, ка­то лактобацилус бифидус (бифидобактерия), и лоши бактерии, като бактерията Уелш. Повечето от бактериите в червата, раз­бира се, не са нито добри, нито лоши, а са бактерии с междин­на функция. Те имат уникални качества - ако броят на добрите бактерии се увеличава, междинните бактерии се превръщат в добри бактерии; когато пък се увеличава броят на лошите бак­терии, междинните също стават лоши. Така междинните бакте­рии накланят в една или друга посока баланса на добрите и ло­шите бактерии, а този баланс определя общото здравно състоя­ние на чревната среда.

Ако секретирането на стомашна киселина е недостатъчно, смилателните ензими не могат да бъдат активирани, така че несмляната храна продължава направо към червата. Храната, която е трябвало първо да бъде смляна и усвоена в тънките черва и дванадесетопръстника, преминава направо в дебелото черво.Температурата в дебелото черво на човека е 37 градуса С,подобно на температурата в горещ летен ден. Несмляната храна се разлага и започва да ферментира. В резултат на това броят на лошите бактерии в дебелото черво се увеличава извънредно много, отслабвайки цялата имунна система.

По този начин колкото повече лекарства срещу киселини приемате, толкова повече увреждате цялото си тяло. За да избегнете тези нежелани последици, трябва да предотвратите появата на киселини или подуването на корема, които ви карат да взимате антиациди. Ако разберете причината за киселините и подуването, може да ги избегнете с малко предпазливост.

Киселините се появяват, когато стомашната киселина тръгне обратно нагоре по хранопровода. Хранопроводът е чувствителен към киселината, защото по принцип той е с алкална среда. Така че, когато стомашната киселина започне да се изкачва по хранопровода, човек несъзнателно преглъща алкалната си слюнка, като „отмива” стомашната киселина надолу. Когато обаче преяждате или не сдъвквате добре храната си, вие предизвиквате повдигането на киселината нагоре и затруднявате отмиването й със слюнка - това води до ерозия на хранопровода. При това положение, ако стомашната киселина нахлува в хранопровода, то е все едно да поливате рана със спирт, което причинява болка и дискомфорт, наричани разговорно „киселини”. А облекчението, което чувствате след приема на антиациден препарат, е резултат от потиснатата секреция на стомашна киселина.

С други думи, за потискането на киселините трябва да попречите на връщането на храна от стомаха към хранопровода.А за да направите това, трябва преди всичко да се въздържате с преяждане и препиване и да намалите рязко тютюна, алкохола и кафето. Друго важно за запомняне нещо е, че последното ви хранене трябва да бъде четири-пет часа преди лягане, така че да си лягате с празен стомах.

По стомашната лигавица има малки власинки, наречени смукалца (вили на латински), които секретират стомашна кисе­лина. Ако обаче дълго време приемате антиациди с цел да по­тискате отлепянето на киселината, тези власинки ще стават все по-къси и по-къси и функцията им ще отслабва. Това се нарича лигавична атрофия. Ако този болестен процес напредва, сто­машната лигавица изтънява и това предизвиква възпаление -атрофичен гастрит. Стомасите с атрофичен гастрит лесно ста­ват гостоприемник на Хеликобактер пилори (H.pilory) и на дру­ги видове бактерии, които бързо усложняват възпалението на стомаха и в крайна сметка водят до ракови образувания.

Инфекциите с Хеликобактер пилори са разпространени в Съединените щати и те увеличават от два до шест пъти риска от развитие на стомашен рак. Хеликобактер пилори могат да се нас­таняват вътре в клетките на стомашната лигавица или в самата слуз, която предпазва стомашната лигавица от стомашните кисе­лини. Тъй като заразата с X. пилори става през устата, нивото на инфектиране нараства с възрастта и е изчислено, че инфекциите с X. пилори засягат 50% от лицата над 50-годишна възраст.

Инфекцията с X. пилори невинаги води до стомашен рак, но с оглед да потиснете по-нататъшното размножаване на тези бактерии, е по-добре колкото е възможно повече да избягвате лекарствата за стомах, включително и антиацидите.
ВСИЧКИ ЛЕКАРСТВА СА ЧУЖДИ ЗА ТЯЛОТО
Американците взимат лекарства твърде лесно. Въпреки че са необходими за лечението на някое болестно състояние, вярвам, че всички хапчета - предписани или не от лекар, по принцип вредят на тялото, когато се вземат дълго време. Някой хора вяр­ват, че лечебните билки нямат странични ефекти и са само от полза, но това също е грешка. Дали лекарството е от химически или билков произход, това не променя факта, че е чуждо за тялото.

Последният път, когато боледувах, бях на 19 години. Тога­ва се разболях от грип и това беше единственият път, когато съм взимал лекарства. Аз съм като всеизвестното канарче в ка­меновъглената мина. След като няколко десетилетия подред не съм взимал лекарства, не съм консумирал алкохол или цигари и съм ял само храни, които не съдържат селскостопански химика­ли или добавки, ще реагирам извънредно силно дори и на най-малкото количество лекарство. Например, ако изям една тради­ционна японска супа „мисо” с химически подправки, пулсът ми скача с двайсет удара и чувствам как лицето ми пламва. Ако из­пия дори една чашка кафе, кръвното ми налягане се увеличава с 10 до 20 пункта.

В наши дни хората, които като мен реагират дори на малки количества лекарства, се наричат „свръхчувствителни към ме­дицински препарати”. Смятам, че това е дълбоко погрешно тъл­куване. Човешкото тяло по природа реагира така. Тъй като мно­го хора употребяват редовно алкохол, тютюн, кофеин и подсла­дени напитки и се хранят с храни, съдържащи различни добав­ки и химически подправки, телата им развиват поносимост към химическите субстанции и не реагират на тези дразнители.

Тъй като съм също и лекар, естествено, и аз предписвам ле­карства на моите пациентите, когато сметна за необходимо. До­като лекарите продължават да предписват медикаменти, те но­сят отговорност, най-малкото за това препоръчаните от тях ле­карства да натоварват минимално организма на пациента. По­ради тази причина, преди да предпиша нови лекарства, винаги изпробвам въпросния медикамент върху тялото си, което, как­то споменах, реагира много чувствително на медикаменти. И така поглъщам 1/4 до 1/8 от предписаната доза, наблюдавам собствените си телесни реакции и установявам безопасността на препарата, като го изпробвам върху себе си.

В Америка, разбира се, широко известните странични ефек­ти на отделните лекарства са описани най-подробно. И все пак, никога няма да познавам действителния ефект от лекарството, ако не го вземам. В действителност много видове лекарства предизвикват реакции, които невинаги са описани в листовките. Така аз мога да съобщавам на моите пациенти както за собстве­ния ми опит, така и за общоизвестните на публиката странични ефекти, и едва тогава, след като са ме изслушали и разбрали, да предпиша определеното за тях лекарство.

В последните години обаче спрях да използвам тялото си за изпробване на страничните ефекти на лекарствата, защото един медикамент ме доведе до такова състояние, че помислих, че ще умра. Медикаментът беше популярен за лечение на нарушена ерекция при мъжете.

Отначало се опитах да разчупя една таблетка от 50 мили­грама, възможно най-малката съществуваща доза, на четири части. Таблетката обаче беше толкова твърда, че не можах да я разчупя, колкото и да се опитвах. Тогава изстъргах с нож мал­ко, поставих праха на пръста си и го облизах. Въпреки че при­етото количество не надхвърляше и 1/7 от нормалното, впосле­дствие преживях истинско мъчение. Само като си припомня за това и се радвам, че не погълнах повече.

Ефектът се появи само след около десет минути. Първата реакция, която почувствах, бе запушване на носа. След това за­почнах да изпитвам затруднения с дишането, лицето ми като че ли започна да се подува. Дихателните затруднения се задълбо­чиха дотолкова, че помислих, че ще се задуша и умра. В името на истината ерекцията беше последното нещо, за което бих се сетил. В този момент на силно страдание и тревожност аз само тихо се молех да не умра на място.

Това, което научих от този опит, е, че колкото по-бързо се усеща въздействието от едно лекарство, толкова то е по-токсично. Когато избирате медицински препарат, моля, не забравяйте, че ед­но ефикасно лекарство, което води до незабавно облекчение, мо­же да бъде много по-вредно за тялото ви от други медикаменти.

Дори и лекарствата за стомашно-чревния тракт имат също понякога неочаквани странични ефекти. Например, ако един мъж редовно взима антиацид като Н2 блокери, е възможно да изпита смущения в ерекцията. Също така има данни, които со­чат рязко влошаване на качеството на спермата. Ето защо не е пресилено, когато казвам, че проблемите с мъжкия стерилитет, с които се сблъскваме все по-често през последните години, мо­же да са свързани с различните силни антиациди на пазара.

Сред хората, които са свикнали да приемат предписани от лекар медикаменти, има някои, които вероятно не знаят какво поглъщат или какви странични ефекти биха могли да се проявят след приема на определено лекарство. Всеки медикамент пре­дизвиква някакъв стрес в тялото и поради това трябва да се знае какви рискове крие употребата му.
СТОМАШНИТЕ КИСЕЛИНИ СА ЗНАК ЗА ТРЕВОГА: ОБЪРНЕТЕ ИМ ВНИМАНИЕ!
През изминалите години установих, че пациенти с рак на гърда­та често имат лоши чревни характеристики, като дивертикулоза и задържане на изпражнения. Смята се, че между рака на гър­дата и на дебелото черво по принцип няма връзка. От това кое­то съм наблюдавал в практиката си, намирам, че са тясно свър­зани.

Изследователите отчаяно се опитват да открият причината за рака, но в действителност той не се причинява само от един фактор. Това се отнася също и за други заболявания, защото различните околни фактори - храна, вода, лекарства, липса на физически упражнения, стрес, жизнена среда - влияят комбини­рано върху телата ни и водят до развитието на болести.

Благодарение на напредъка в специализираните области на медицинската практика съществува тенденция да се разглежда само една отделна част от човешкото тяло, където се е развила определена болест. Когато пациентите се оплакват от киселини, много доктори им препоръчват да пият лекарства, потискащи отделянето на стомашна киселина, защото смятат, че причината за киселините се състои в хиперфункция на стомаха. С други думи, те смятат, че се произвежда твърде много стомашна кисе­лина и този тип свръхсекреция би трябвало да се потиска с ме­дикаменти.

Истина е, че когато потиснете отделянето на стомашна ки­селина, симптомите, наричани киселини, изчезват. Но, както ве­че отбелязах, този вид лечение причинява сериозни увреждания и стресира всички останали части от тялото. Според мен идеята за хиперфункцията на стомаха при този вид оплаквания е пог­решна. На практика няма такова нещо като твърде много сто­машна киселина. Стомашната киселина се произвежда, защото е необходима за поддържане на баланса и общото телесно здра­ве. Като потискате подобни естествени механизми на тялото с лекарства, по мое убеждение съкращавате жизнения си път.

Човешкото тяло е сложна система в деликатно равновесие. Тази система също действа и в близо 60-те трилиона клетки, изграждащи човешкото тяло. Ако сте сериозно заинтересуван за здравето си, мислете за тялото си, като започнете от клетъч­но ниво.

Клетките ни постоянно се заменят от нови клетки. В някои части на тялото клетките се заменят напълно от нови в течение на няколко дни, докато в други процесът отнема до няколко го­дини. Евентуално и тези клетки ще се заменят. Новите клетки са произведени от водата и храната, които консумираме все­кидневно. Въз основа на това може да кажем, че качеството на храната и водата, които поглъщаме, определя нашето здраве.

Поради това стомашно-чревната ни система, която усвоява храната и водата, е основата на тялото ни. Ако качеството на храната и водата е лошо, първо страда тази система. По-късно лошите елементи, които сме погълнали, се пренасят по кръво­носен път до всички клетки на тялото ни. Няма значение колко лоши са погълнатите съставки, клетките могат да използват са­мо този доставен до тях материал, за да образуват нови клетки. По този начин качеството на храната и водата определя здрав­ното състояние на цялото тяло.

След като разкрих, че гастроинтестиналните характеристи­ки отразяват здравното състояние на цялото тяло, започнах да моля пациентите си да попълват въпросници за диетата и начи­на си на живота. Като използвах този метод, можах да науча какво е добро и какво лошо за човешкото тяло, без да се влияя от „общите знания”, които бях натрупал дотогава. Можах да стигна до свои собствени заключения, наблюдавайки клинич­ните резултати при лечението на моите пациенти. Това, което става в човешкото тяло, е доста различно от това, което се по­лучава в хода на лабораторния експеримент. Единственият на­чин да откриеш истината е да насочиш пряко вниманието към тялото си.

Както бе споменато преди, думата „ензим” е общ термин за „белтъчен катализатор, произведен в клетките на всяко живо същество”. Просто казано, това е елементът, необходим за под­държане на живота на живото същество.

Независимо дали става дума за животни или растения, там където има живот, ще откриете и ензими. Например на растени­ето се появява пъпка, защото ензимите са в действие. Те действат също така и когато тази пъпка се развие в лист. Наши­те телесни функции също се поддържат от много ензими. Сми­лането и усвояването на храната, заместването на старите клет­ки с нови, разграждането на токсините и освобождаването от тях също са резултат от функциите на ензимите.

Повече от петте хиляди вида ензими, функциониращи в чо­вешкото тяло, са две основни категории: такива, които се про­извеждат в тялото, и такива, които се внасят отвън под формата на храна. Около 3000 вида от произведените в тялото ензими се образуват от чревните бактерии.

Общото между хората с добри стомашно-чревни характе­ристики е, че ядат големи количества пресни храни, съдържащи много ензими. Това означава не само, че се приемат ензими отвън, но също и че се поддържа среда, стимулираща чревните бактерии на свой ред активно да произвеждат ензими.

От друга страна, общото между хората с лоши стомашно-чревни характеристики са навиците от всекидневния им начин на живот, които ускоряват изразходването на ензими. Редовна­та употреба на алкохол и цигари, преяждането, яденето на хра­на, съдържаща хранителни добавки, стресовите ситуации и употребата на лекарства - всичко това е свързано с изразход­ването на огромен брой ензими. Сред другите фактори, съдей­стващи за изразходване на големи количества ензими, е ядене­то на лоша храна, която произвежда токсини в дебелото чер­во, излагането на ултравиолетови лъчи и електромагнитни вълни, произвеждащи свободни радикали, които на свой ред изискват активирането на допълнителни ензими за детоксикация. Към това, разбира се, трябва да добавим и емоционалния стрес.

От наученото дотук излиза, че е необходимо да водим такъв начин на живот, с който по-скоро да се увеличават, а не израз­ходват телесните ни ензими. Именно това е залегнало в основа­та на Ензимния фактор - диета и начин на живот.

Ако едно тяло има ензими в изобилие, неговата жизнена енергия и имунна система са силни. Избягвайте изразходването на телесните ензими, поддържайте достатъчно ензими и тялото ви ще бъде здраво.

Понастоящем единствено живото тяло е в състояние да произвежда ензими. Въпреки че може и изкуствено да произ­веждаме храни, съдържащи ензими, както това става при фер­ментиралите храни, микроорганизмите - различните видове бактерии, са всъщност производителите на тези ензими. Пора­ди това, дори ако можем да създадем среда, в която микроорганизмите да правят ензими, не можем изкуствено да синтезира­ме и произвеждаме ензими.

Ето защо Ензимният фактор - диета и начин на живот, наб­ляга на значението на консумираната храна. Както заявих и преди това, приемането на храни, съдържащи ензими, създава интестинална среда, позволяваща на чревните бактерии да про­извеждат ензими. Затова, ако приемем, че всяко живо същество има предварително определен ензимен потенциал, то тогава за нас - хората, които живеем в една стресираща и замърсена околна среда, става жизненоважно да консумираме и ефикасно да използваме ензимите, създавани от други живи същества.

Храносмилателният ензим амилаза например, който се на­мира в слюнката, реагира само на скорбялата, докато пепсинът, намиращ се в стомашния сок, реагира само на протеина.

Ако разсъждавате по този начин, логично възниква един въпрос. Как може да сме сигурни, че, независимо от количест­вото телесни ензими, които сме си доставили чрез храната и от чревните бактерии, сме усвоили „правилния вид” ензим - онзи, от който тялото ни се нуждае в определния момент?

Факт е, че дори да ядете храни, изобилстващи на ензими, те обикновено не се абсорбират направо от тялото ви. Някои ен­зими, като тези в черната ряпа и сладките картофи, действат направо в устата и стомаха. Но те са изключение. Повечето хранителни ензими се разграждат в процеса на храносмилането и се усвояват чрез червата под формата на пептиди и аминоки­селини.

Може да се запитате защо тези ензими са важни, ако не мо­же да ги усвоите и да ги използвате пряко. Но не там е въпросът. Клиничните данни, които събрах, ясно показват, че хората, ко­ито поемат богата на ензими храна, произвеждат и повече те­лесни ензими.

И така, какво се случва в тялото, за да може да произведе ензими? Ще разясня моята теория от тази гледна точка, като се опирам на четиридесет години медицинска практика и изследва­нията на стотици хиляди храносмилателни системи. Като ана­лизирах клиничните си данни, развих теория, че би трябвало да има един ензимен прототип - първоизточен ензим - който на­рекох „чудодейният” ензим.

Започнах да допускам, че би трябвало да съществува ензи­мен прототип, защото забелязах, че когато се използва голямо количество от специфичен ензим в определена част на тялото, се появява недостиг от необходими ензими в други части на тя­лото. Пример за това е случаят, който вече споменах - голямо­то количество изпит алкохол изисква голям брой ензими за разграждането му и това неминуемо води до намаляване броя на необходимите за храносмилане и усвояване на хранителните вещества ензими в други части на тялото.

В резултат на това наблюдение стигнах до заключението, че няколкото хиляди вида ензими трябва да произхождат от един прототип, който е създаден първи и който в отговор на специ­фични нужди се превръща в специфичен ензим и се използва там, където е необходимо.

Ензимите са отговорни за всички функции на живото тяло. Движението на пръстите ви, дишането и биенето на сърцето ви -всичко това са действия, възможни благодарение работата на ензимите. Но системата би била неефективна, ако всеки ензим, използван за определена дейност, е произведен направо в край­ната си форма, без отношение към променящите се нужди на тялото.

Ако моята теория е правилна, когато един орган или част от тялото използва извънредно големи количества от своя ензимен запас, тялото ще се затруднява да поддържа хомеостазата -биологическия баланс, да възстановява клетките си и да поддър­жа нервната, ендокринната и имунната система, защото ще из­ползва допълнително резервите си от първоизточните ензими и по този начин ще възниква недостиг от ензими в други области.

Друга причина, поради която вярвам в съществуването на първоизточните ензими, е, че трайната употреба на алкохол, тютюн или лекарства кара тялото ви да развие поносимост към тези субстанции.

Ако вие например пиете алкохол, той се абсорбира в стома­ха и червата, натрупва се в черния дроб и бива разграждан от специфичните за целта ензими. В черния дроб няколко вида ен­зими работят за разграждането на алкохола. Степента обаче, в която това става, е различна при различните лица. Хората с бърз алкохолен метаболизъм притежават много ензими, които са готови да разграждат алкохола в черния дроб. Такива хора имат висока степен на поносимост към алкохола, както се казва „издържат на пиене”. От друга страна, хора, които лесно се на­пиват и не понасят добре алкохола, имат недостатъчно голямо количество ензими за целта.

Дори хората, които поначало са имали слаба поносимост към алкохола, могат да повишат прага на издръжливостта си и евентуално да пият повече. Когато черният дроб разпознае, че са му необходими големи количества от тези ензими, тялото се настройва да насочи ензимите си към метаболизиране на алко­хола.

По този начин броят на ензимите в определена област на тялото се променя, когато това е необходимо. И кое дава въз­можност за това? Съществуването на първоизточния ензим, способен да се преобразува във всякакъв вид ензим. Когато с храната се поглъщат ензими отвън, в тялото се складират първоизточни ензими, готови да бъдат използвани при нужда.

В настоящия момент съществуването на първоизточни ен­зими е само на теория, но имам редица доказателства за това от клиничните данни, които съм събрал.
ЗАЩО ПРОТИВОРАКОВИТЕ ЛЕКАРСТВА НЕ ЛЕКУВАТ РАКА?
Вече споменах за евентуалните вреди от лекарствата за човеш­кото тяло. Големият проблем е, че лекарствата водят до израз­ходването на много голям брой първоизточни ензими. От всич­ки лекарства най-голямо предизвикателство за първоизточните ензими представляват противораковите медикаменти.

В настоящата медицинска практика химиотерапевтичните лекарства се използват за кратко след хирургичното отстраня­ване на злокачествения тумор, за да се предотврати разпростра­нението на раковите клетки, дори и когато няма данни за нали­чието на метастази. Те действат, като отравят много клетки в тя­лото - както злокачествени, така и нормални - с надеждата тя­лото да възстанови нормалните клетки, а злокачествените да за­гинат напълно.

Тези химиотерапевтични препарати са смъртоносно отров­ни и аз не ги използвам освен при много изключителни случаи. Например, дори ако ракът е открит освен в дебелото черво и в лимфните възли, аз няма да приложа химиотерапия. Лечебният ми план се състои първо в хирургично отстраняване на частта, нападната от рака, и, след като видимият злокачествен тумор е премахнат, започвам да елиминирам онова, което според мен може да е причината за рака при определения пациент. Няма за­що да повтарям, че веднага предписвам пълно отказване от тю­тюна и алкохола и спиране консумацията на месо, мляко и млеч­ни продукти. Заедно с прилагането на Ензимният фактор - дие­та и начин на живот, се старая също така да накарам пациенти­те да пренастроят мисленето си, да опитват да извикват в съз­нанието си колкото е възможно повече весели мисли, чувства и настроения. По този начин лечебният ми план цели да предот­врати повторната поява на рака, като засилва имунитета чрез по-добро физическо и духовно здраве.

Ензимите отговарят за възстановяването и възпроизвод­ството на клетките, за поддържането на имунната система и за други жизненоважни функции. Броят на първоизточните ензи­ми в тялото определя дали имунната система работи добре, или зле.

Смятам противораковите лекарства, като и химиотерапевтичните препарати за отровни, защото, когато навлизат в тялото, те отделят огромни количества токсични свободни радикали. По този начин препаратът убива раковите клетки в цялото тяло. Но така загиват не само раковите клетки. В процеса умират и мно­го нормални клетки. Старата поговорка „гаси огъня с огън” мо­же би мотивира докторите да продължават да употребяват противоракови лекарства в работата си. Но химиотерапевтичните препарати могат да бъдат смятани също и за канцерогенни.

Във всеки момент човешкото тяло работи, за да поддържа хомеостазата, биохимичното равновесие. Ето защо, когато в тя­лото проникнат огромен брой токсични свободни радикали, първоизточните ензими се преобразуват в ензими, които обез­вреждат тези свободни радикали. Тялото полага всички усилия, за да неутрализира големите увреждания, причинявани от сво­бодните радикали.

Съществуват много хора, преодолели рака с помощта на химиотерапия, но много от тях са млади и имат достатъчно го­леми запаси от първични ензими. С възрастта количеството на тези ензими намалява. Разбира се, и тук съществуват индивиду­ални разлики, но химиотерапията действа по-добре при млади хора с достатъчно резерви от първоизточни ензими, които по­магат на тялото да преодолее големия стрес от лечението.

Добре известните странични ефекти на химиотерапията са загубата на апетит, гаденето и опадването на косата, но смятам, че всички тези симптоми се проявяват заради това, че голямо ко­личество първоизточни ензими се насочват към протичащия процес на дезинтоксикация, обезвреждане на токсините, който -след прилагане на химиотерапията - трябва да се извършва в огромни размери.

Когато не разполага с достатъчен брой храносмилателни ензими, човек губи апетит. В същото време клетъчната обмяна на веществата се забавя заради липсата на достатъчно метаболитни ензими и лигавичната мембрана на стомаха се уврежда, което - на свой ред - предизвиква гадене. Недостигът на ензи­ми, участващи в обмяната на веществата, води до лющеща се кожа, чупливост на ноктите, опадване на косата. (Въпреки раз­ликата в степента на тежест тези проявления се наблюдават, ко­гато и други видове лекарства навлизат в тялото).

Лекарствата не могат по прицип да излекуват болестите. Единственият основен път за лечение на всяко заболяване ми­нава през нашия всекидневен начин на живот.

Когато ви поставят диагнозата рак, първото нещо, за което се тревожите, е, дали този рак има метастази или не. Ако има, става трудно хирургичното отстраняване на всички засегнати зони на тялото и пълното възстановяване впоследствие.

Метастаза означава поява на рак на различно от първона­чално засегнатото място на тялото. Общо взето, ракът метастазира, когато раковите клетки преминат през лимфните възли и кръвоносните съдове до други органи, където те отново се размножават. Но моят начин на мислене по този проблем се различава до известна степен от общоприетия. Смятам, че са­мият процес на размножаване на раковите клетки на едно мяс­то оказва зловредно влияние върху други органи, като по този начин прави цялото тяло по-уязвимо към рака.

Обикновено ракът се открива, когато туморът е достигнал диаметър най-малко един сантиметър. Туморът се развива от една ракова клетка, която впоследствие се размножава. Необхо­дими са няколко стотици милиона клетки, за да се оформи един тумор.

Следователно за образуването на един тумор се изисква сравнително по-дълго време. Ракът е болест, свързана с начина на живот. Затова може да се каже, че появата на рак някъде из тялото означава, че е много вероятно и в други зони на тялото да има ракови клетки, които още не са оформили туморно обра­зувание. Тези клетки са нещо като серия от бомби с часовников механизъм, пръснати из тялото. Това, което определя коя от те­зи бомби ще експлодира първа, са фактори от типа на наслед­ствените характеристики на отделния индивид и средата, в коя­то живее. За човек, който консумира много храни, съдържащи остатъци от селскостопански химикали и хранителни добавки, черният дроб, който контролира процесите на дезинтоксикация, може да бъде мястото, където ще избухне първата бомба. За хо­ра, които се хранят нередовно, в различни часове, или редовно приемат антиациди, първа може да избухне бомбата в стомаха им. Дори и при еднакъв начин на живот мястото на първата експлозия може да бъде различно при различините индивиди в зависимост от наследствените фактори. С други думи, ракът не е локализирано заболяване, което напада само една област от тялото. Това е заболяване на цялото тяло и засяга тялото като цялостна система.

Причината, поради която ракът, като че ли се пръсва нав­сякъде из организма, се крие в това, че заложените бомби за­почват да експлодират във верижна реакция. Като се има пред­вид това, възниква сериозният въпрос: дали хирургичното отстраняване на първоначално засегнатата област, включител­но лимфните възли и кръвоносните съдове, е наистина правил­ният подход?

Смята се, че е опасно ракът да се премахва хирургически от първоначалното му място, ако е открито наличието на метастази; премахването на тумора само ще ускори развитието на метастазиралия рак в други части на тялото. Това е напълно есте­ствено обаче, ако мислите за рака като за болест на цялото тя­ло. Ако премахнете органи, лимфни възли и кръвоносни съдове от едно тяло, чиято енергия вече е намалена, съвсем естествено е имунните му функции да се влошат дори още по-бързо.

В случаите на рак на дебелото черво аз не премахвам хи­рургически мезентериума (връзките на перитонеума, които придържат тънките черва към задната страна на коремната сте­на), за да предотвратя разпространението на рака в лимфните възли или в други области. Смятам, че с отстраняването на лимфните възли се нанася по-голяма вреда, отколкото да се ос­тави неотстранена малка част от раковото образувание.

В съвременната медицина се смята, че докато ракът не се премахне хирургически, заболелият орган не може да се изле­кува сам. Моят опит сочи нещо друго. Имунната система и ес­тествената самоизцелителна способност на човешкия орга­низъм, изглежда, са доста по-силни, отколкото се смята. Като доказателство за това служат моите пациенти, при които след операцията е останало малко туморно образувание в лимфните възли. При условие че следват моята диетична терапия, те не се сблъскват с рецидив на рака.

Ако подобрите хранителните си навици, следвайки Ензим­ния фактор - диета и начин на живот, първоизточните ензими, които носят енергията на живота, ще ви бъдат доставяни в голе­ми количества. Същевременно, когато и начинът на живот, во­дещ до изчерпване на първоизточните ензими, бъде коригиран, се получава двойно предимство. Броят на първоизточните ензи­ми се възстановява в достатъчна степен, за да засили потенци­ала на имунната защита и активира имунните клетки с цел да се предотврати вторичното появяване на рака.

Все пак има граници и за тази терапия. Ако ракът вече е преминал в последния си стадий, няма значение доколко подоб­рявате диетата или начина си на живот или с колко добавки за­силвате имунната си система - тогава вече е трудно да се възстановят напълно нормалните ви телесни функции. Това ста­ва, защото първоизточните ензими вече са изчерпани напълно.

В моята клинична практика обаче се срещат и случаи на хо­ра, при които една трета до половината от дебелото черво е за­сегната от рак и които все пак няма да имат рецидиви и може да възстановят здравето си, ако, след като първичният тумор е премахнат, следват точната диета, спазват определени храни­телни навици и използват добавки вместо химиотерапия, за да дадат възможност на първоизточните ензими да заработят по-ефикасно.

Повечето от пациентите ми първоначално идват за рутинни изследвания, така че аз не преглеждам много раково болни в напреднал стадий. И все пак никой от онези, които след опера­цията практикуват Ензимния фактор - диета и начин на живот, не е получил рецидив или метастази. Този факт заслужава осо­бено внимание.


ОГРАНИЧЕНАТА ПОЛЗА ОТ ЛЕКАРСТВАТА
Отново подчертавам, че по принцип повечето лекарства не леку­ват болестите. Медицинските препарати могат да бъдат полезни, когато е налице остра болка или кървене, или в спешните слу­чаи, когато трябва да се потиснат извънредно опасни симптоми. Дори и аз понякога предписвам Н2 блокери, като антиацидите, на пациенти, които се оплакват от кървене или от болка поради стомашни язви. Но аз съветвам пациентите си да не взимат ле­карствата по-дълго от две-три седмици. Когато болката премине, облекчена от лекарствата, и язвената криза преминава. Има раз­лични причини за появата на стомашни язви като стреса, коли­чеството, качеството на храната или времето за хранене и дока­то тези коренни причини не бъдат премахнати никакво количе­ство лекарства не е в състояние да излекува болестното състоя­ние. Дори и когато се смята за излекувана временно с лекарстве­ни препарати, язвата отново може да се появи.

Единственият най-значим и важен път за лечение на всякак­ви болести минава през нашия всекидневен начин на живот. Следователно, когато вече причината е премахната и стомашна­та язва - излекувана, с оглед да не позволим тя да се появи от­ново, е от особено значение да следваме стриктно и редовно ди­етичните навици.

Ензимите от първоизточника не се произвеждат автома­тично. Когато внимавате и ядете подходящи и чисти храни и водите здравословен живот, не пилеете ензими, тогава и сами­ят живот произвежда енергията, от която се нуждае организмът ви. След като вече знаете как да ограничите ненужното пиле­ене на вашите скъпоценни първоизточни ензими, държите ключа към тайната за излекуване на болестите и за дълъг и здрав живот.
ОБЩОПРИЕТОТО ЗА РАЗУМНО ХРАНЕНЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МНОГО ОПАСНО ЗА ОРГАНИЗМА ВИ
Ако разгледаме отново какво според нас е здравословен и разу­мен подход по отношение на храната и храносмилането, ще отк­рием, че много неща, които обикновено смятаме за добри за тя­лото, в действителност работят срещу естествените телесни ме­ханизми.

Да вземем например ястията, смятани за добри за болните хора. В Съединените щати пилешката супа е най-предпочитана­та храна за болните. Меки храни, като бял хляб или пудинг, се смятат добри за пациентите с язва. Ако сте приет в болница в Япония, независимо от вашето състояние, незабавно ще започ­нат да ви хранят с оризова каша. Болничните специалисти смя­тат, че се отнасят с подходящото внимание към пациентите си, особено към тези, преминали през хирургична намеса, когато им казват: „Нека започнем захранване с малко оризова каша, за да не натоварваме изведнъж стомаха и червата ви”. Но това всъщност е голяма грешка.

Още от началото давам на пациентите си обикновена храна, дори когато са претърпели стомашна операция. Ако знаете как работят ензимите, тогава незабавно ще разберете защо прясно приготвената, неконсервирана храна е по-добра от кашата. То­ва е така, защото необработената храна трябва да се сдъвче добре. Дъвченето стимулира отделянето на слюнка. Храносмилатените ензими, намиращи се в слюнката, подобряват общо храносмилането и усвояването на хранителните вещества, за­щото разграждането на храната се извършва постепенно и плавно. Кашата, от своя страна, е много мека храна, за да се за­почва с нея, тя се поглъща без дъвчене. Кашата не се смила доб­ре, защото в нея не са примесени достатъчно ензими, докато нормалната храна, сдъвкана хубаво, се смила много по-добре. Дори съм нареждал да поднасят за обяд на пациентите суши още на третия ден, след като са претърпели стомашна операция. Тогава обаче настойчиво ги съветвам „да предъвкват всяка хап­ка 70 пъти". Доброто дъвчене е от голямо значение и особено за болните хора. За да върви леко храносмилането и усвояване­то на хранителните вещества, съветвам хората, дори и тези без никакви стомашно-чревни проблеми, съзнателно да предъвкват 30-50 пъти всяка хапка при хранене.

Друга грешка, често срещана в храната на болниците, е млякото. Основните хранителни съставки в млякото са белтъчи­ни, мазнини, глюкоза, калций и витамини. Млякото е много по­пулярно, защото съдържа много калций и се смята, че предот­вратява остеопорозата.

Истината обаче е, че не съществува друга храна, която е толкова трудносмилаема, колкото млякото. Тъй като млякото е лека, течна субстанция, има хора, които го пият като вода, кога­то са жадни, а това е голяма грешка. Казеинът, съставляващ близо 80% от белтъчините в млякото, незабавно се съсирва в стомаха и това затруднява много процеса на смилането. Освен това млякото в магазините е хомогенизирано. Хомогенизация означава равномерно разпределение на мастните топчици в млякото чрез центрофугирането му. Причината, поради която този процес е вреден, се крие във факта, че когато млякото се центрофугира, то се смесва с въздуха, който превръща мастния компонент в млякото в оксидирана мастна субстанция в напред­нал стадий на окисляване. С други думи хомогенизираното мля­ко произвежда свободни радикали, които оказват много вредно влияние върху тялото.

Млякото с окислените масти бива пастьоризирано след това при температура над 100 градуса. Ензимите са чувствителни към топлината и започват да се разрушават при температура от 93.3 градуса. С други думи, млякото в магазините не само че не съдър­жа достатъчно скъпоценните ензими, но и мастите в него са окис­лени и качеството на белтъчините е променено поради високата температура. В този смисъл млякото е най-лошият вид храна.

Впрочем, чувал съм, че ако храните с мляко от магазин ед­но теле, вместо с мляко от кравата - майка, телето ще умре за четири-пет дни. Животът не може да бъде поддържан от храни, в които липсват ензими.
МЛЯКОТО ПРЕДИЗВИКВА ВЪЗПАЛЕНИЯ
Първият път, когато научих колко вредно за тялото е млякото, беше преди повече от 35 години, когато собствените ми деца развиха атопичен дерматит (тежки кожни възпаления) на шест-седем месечна възраст.

Майка им следваше указанията на педиатрите, но независи­мо от това колко лекарства се даваха на децата, дерматитът им съвсем не се подобряваше. След това, на около три-четиригодишна възраст, синът ми започна да страда от силна диария. Накрая в изпражненията му се появи кръв. При изследването с ендоскоп открих, че при него се наблюдава ранен стадий на яз­вен колит - тежко възпаление с разязвявания по вътрешността на дебелото черво.

Като знаех, че улцеративният колит е тясно свързан с хра­ненето на човек, аз се съсредоточих върху въпроса какви храни приемат децата ми. Оказа се, че атопичният дерматит е за­почнал да се развива точно когато съпругата ми е престанала да кърми и е започнала да им дава мляко според лекарските нас­тавления. От този момент прекъснахме млякото и всичките ви­дове млечни продукти от диетата на децата. Не след много вре­ме кървавите изпражнения и диарията, дори и атопичният дер­матит напълно изчезнаха.

С поуката от този опит започнах да изготвям списък колко мляко и млечни продукти са консумирали пациенти ми във все­кидневието си. Според клиничните ми данни има голяма веро­ятност да се развие предразположение към алергии от консуми­рането на мляко и млечни произведения. Това съответства на най-новите изследвания върху алергиите, според които, когато бременни жени редовно пият мляко, децата им са по-склонни да развиват атопичен дерматит.

През изминалите 30 години в Япония броят на пациентите с атопичен дерматит и копривна треска нараства с впечатлява­ща бързина. Този брой понастоящем достига приблизително един болен на всеки пет души. Има много теории за причините за рязкото увеличение на случаите на алергии, но според мен причина номер едно е въвеждането на млякото в училищната храна в началото на 60-те години на XX век.

Млякото, което съдържа много оксидирани мастни субстан­ции, уврежда интестиналната среда, като увеличава броя на ло­шите бактерии и разрушава равновесието на чревната бактери­ална флора. В резултат на това в червата се образуват токсини, като свободни радикали, водородни сулфиди и амоняк. Все още са в ход изследвания за процесите, предизвиквани от тези ток­сини и за това, какви болести те могат да предизвикват, но ре­дица изследователски доклади вече съобщават, че млякото не само причинява различни алергии, но също така е свързано и с диабета при децата.

Широко разпространено е мнението, че калцият в млякото се усвоява по-добре, отколкото от другите храни, като напри­мер дребната риба, което не е напълно вярно.

Концентрацията на калция в кръвта нормално е в рамките на 9-10 мг. Когато пиете мляко обаче, концентрацията на кал­ций в кръвта ви внезапно се повишава. Макар и на пръв поглед да изглежда, че се абсорбира повече калций, повишаването на нивото на калция в кръвта има и обратна страна. Когато коли­чеството калций в кръвта внезапно нарасне, тялото се опитва да върне това прекалено високо равнище до нормалното, като от­деля калция чрез урината от бъбреците. С други думи, ако пие­те мляко с цел да повишите калция в кръвта си, това води - как­ва ирония - до намаляване на общото ниво на калция в тялото ви. Във всичките четири страни, където се консумират най-мно­го млечни продукти - Америка, Швеция, Дания и Финландия -и всекидневно се пие прясно мляко, се наблюдават много слу­чаи на счупвания на бедрената кост и на остеопороза.

Противно на това малките риби и водораслите, които япон­ците ядат от векове и за които първоначално се смяташе, че са бедни на калций, съдържат калций, който не се абсорбира бър­зо и така не се повишава рязко равнището на калциевата конце­нтрация в кръвта. Нещо повече - в Япония почти не е имало случаи на остеопороза, преди японците да започнат да пият мляко. Дори и сега не може да чуете често за случаи на остео­пороза при хората, които не консумират редовно прясно мляко. Тялото може да усвоява необходимия калций и минералите чрез смилането на малки скариди, риби и водорасли.

Често чувам от хора, които консумират кисело мляко, че състоянието на стомаха и червата им се е подобрило, че нямат вече запек и обиколката на талията им е понамаляла. И всички те смятат, че това се дължи на лактобацилите в киселото мляко.

Въпросът за благотворното въздействие на лактобацилите обаче поначало е спорен. За първи път лактобацилите са откри­ти в човешките черва. Тези микроорганизми са наречени „интестинални резидентни бактерии”, т.е. бактерии, живеещи в червата. Човешкото тяло има защитна система срещу външни­те бактерии и вируси, така че дори бактериите, които са добри за вашето тяло, каквито са лактобацилите, ще бъдат атакувани и унищожени от естествените защитни сили на организма, тъй като не са чревни бактерии.

Първата защитна линия е стомашната киселина. Когато лактобацилите от киселото мляко навлизат в стомаха, повечето от тях биват унищожавани от стомашната киселина. Поради та­зи причина напоследък са извършени подобрения, които се рек­ламират от търговците като „лактобацили, които достигат до червата ви”.

Дори и ако бактериите стигнат до тънките черва, дали е въз­можно все пак да заработят ръка за ръка с бактериите, които битуват там?

Причината, поради която задавам този въпрос и оспорвам горното твърдение за полезността на киселото мляко, е, че чревните характеристики на хора, консумиращи всекидневно този млечен продукт, никога не са добри. Силно подозирам, че дори ако лактобацилите от киселото мляко достигнат живи до тънките ви черва, те не биха могли да ги накарат да работят по-добре: вместо това те допълнително разрушават съществуваща­та чревна флора.

Тогава защо толкова много хора вярват, че киселото мляко подобрява здравето им? На много от тях им се струва, че кисе­лото мляко „лекува” запека. Това „лечение” всъщност е вид ле­ка диария. Ето по какъв начин вероятно се получава това: хора­та в зряла възраст страдат от недостиг на ензима, които разг­ражда лактозата. Лактозата е вид захар, намираща се в млечни­те продукти, но в същото време с напредване на възрастта ен­зимът лактаза, който разгражда лактозата, намалява в тялото ни. Това е естествено, защото в известен смисъл млякото е не­що, което пият децата, а не възрастните. С други думи, лактазата е ензим, който не е необходим на възрастните хора.

Киселото мляко съдържа много лактоза. Така че когато ядете кисело мляко, то не може напълно да бъде смляно и разг­радено поради недостиг на ензима лактаза, което, на свой ред, допринася за смущения в храносмилането. Накратко, мнозина развиват умерена диария, когато ядат кисело мляко. Ето защо млечната диария, която всъщност представлява изхвърляне на задържаните, втвърдени изпражнения, натрупани преди това в дебелото черво, погрешно се окачествява като лечение на за­пека.

Ако ядете всеки ден кисело мляко, състоянието на червата ви ще се влоши. Мога да твърдя това на основата на моите кли­нични наблюдения. Ако консумирате всекидневно кисело мля­ко, мирисът на вашите изпражнения и газове ще става все по-остър. Това е сигнал, че чревната ви среда се влошава. Причи­ната за тази силна миризма са токсините, образуващи се в дебе­лото черво. Така че, дори и да говорят хората за здравословни­те ефекти на киселото мляко въобще (а компаниите, произвеж­дащи този млечен продукт са повече от доволни, когато се хва­ли техният продукт), в действителност в киселото мляко има много неща, които не са добри за тялото ви.

Както подчертах в началото, навлизаме в период, когато трябва да гледаме по-внимателно и сериозно на здравето си. Вместо да приемаме на вяра информацията, която ни се предос­тавя, необходимо е да се уверим в истината, като изпробваме тази информация върху собственото си тяло.

Когато казвам, че трябва да изпробваме върху собственото си тяло, нямам предвид просто, че трябва да се яде или опитва нещо различно. Хората, които смятат, че киселото мляко пре­махва запека, понеже предизвиква диария, не разглеждат карти­ната като цяло. Да изпробвате със собственото си тяло означа­ва първо да приемате добрите съвети, след това да ги практику­вате и накрая периодично да се преглеждате при доверен гастро-ентеролог. Това ще ви позволи да потвърдите или отхвърли­те резултатите от съветите на други хора. Ако планирате да практикувате Ензимния фактор - диета и начин на живот, бих ви посъветвал да си направите едно ендоскопско изследване преди началото и да го повторите след два или три месеца. Несъмнено ще откриете съществени подобрения на собствени­те си стомашно-чревни характеристики.

За да живеете дълъг и здрав живот, не се водете от гласове­те, които идват отвън, а по-скоро наклонете глава и се вслушай­те в гласа на собственото си тяло.