Глава 3 Навици на богатите и здравите

Винаги съществува някаква причина хората да се разболяват. Или хранителните им навици са объркани, или начинът им на хранене е неправилен, или начинът им на живот е хаотичен, или всичко заедно.

След 1990 г. в Америка се наблюдава стабилно намаляване на дела на заболелите и починалите от рак. Смятам, че това се дължи главно на реакцията на доклада „Макгъвърн”, публику­ван през 1977 г., когато правителството на САЩ започна да пропагандира насоки за правилно хранене, които постепенно достигат до всички слоеве на американското общество.

В съвременна Америка колкото по-високо по обществената стълбица се намира една личност, толкова по-сериозно е отно­шението й към подобряване на хранителните навици. Тези нави­ци на икономически силните американци, така наречената „гор­на класа", в наши дни са много здравословни. Тя ядат повече плодове и зеленчуци и на вечеря на масите им се виждат по-малко стекове, от които капе мазнина. Ето защо сред хората от тези слоеве има по-малко с наднормено тегло, макар че в Аме­рика затлъстяването взима епидемични размери. Говори се, че вече в Америка човек със затлъстяване не може да стане прези­дент на фирма. Така е, защото мнозина смятат, че човек, който не може да управлява дори собственото си здраве, не може да управлява и бизнеса на една фирма.

Тогава защо съществува такава пропаст между хранителни­те навици на висшата обществено-икономическа класа и всички останали?

Един от основните проблеми е цената. Да се купуват свежи продукти, като плодове и зеленчуци, както и „органични” хра­ни, отгледани без селскостопански химикали и химически торове, може да излезе доста скъпо. Обикновено колкото по-хубава е храната, толкова е по-скъпа. В резултат на това в днешна Америка имаме разделение между здравата богата класа и нез­дравото мнозинство. Смятам, че този процес не може да бъде обърнат, тъй като хранителните навици на всяка социална кла­са се предават от родители на деца.

Домашните навици се вкореняват подсъзнателно в детски­те умове. Предпочитанията към определени храни, методите на готвене, начинът на живот и ценностите са различни за вся­ко семейство, но родителите и децата от едно домакинство обикновено имат сходни предпочитания. С други думи, децата са по-склонни да развиват същите заболявания както родите­лите не защото са наследили гени, които причиняват въпрос­ните заболявания, а по-скоро защото приемат и следват нави­ци за начин на живот, които стават причина за заболяванията.

Ако децата наследят добри навици, като избирането на пресни хранителни продукти и добра вода, ако водят подходящ и здравословен начин на живот и не взимат много лекарства, ще им бъде по-лесно да поддържат здравето си. С наследяването на лоши навици обаче, като яденето на окислени храни, твърде го­лямото разчитане на лекарства и следването на неправилен на чин на живот, децата ще израснат вероятно нездрави, дори и в по-голяма степен от родителите си.

И така, децата наследяват добрите или лошите навици на своите родители. Зрели хора, които още от деца са учени от ро­дителите си, че трябва да пият мляко всеки ден, защото е добре за тялото им, вероятно продължават да пият мляко - наставле­нията на родителите им са запечатани в съзнанието им. Само като разсъждаваме трезво и внимателно за собствените ни на­вици, като ги съпоставяме с най-добрата съвременна информа­ция по диетология и като подхождаме с отговорност, може да предадем по-добро здраве на следващото поколение.

Има много задълбочени изследвания и се отделя особено внимание на детското образование, на развитието на мозъка и усъвършенстването уменията за концентриране при децата, ко­ито са още толкова малки дори да запомнят нещата. Но що се отнася до вниманието към здравните проблеми, все още липс­ват достатъчно изследвания. Интелектуалното развитие е важ­но за доброто образование и за обществото, но точното знание за това, как здравните навици се запечатват в детското съзна­ние, е също толкова важно. Дори и да изпратите децата си в най-добрите училища, те не могат да водят пълноценен живот, ако не са здрави.

Повечето американци се доверяват на храните, които се предлагат в любимите им ресторанти или в местата за бърза за­куска, поверяват здравето си на техните доктори и знаят твърде малко за лекарствените средства, които приемат. Като лекар мога да твърдя, че твърде много хора имат твърде скромни поз­нания по медицинските въпроси. Вярвам, че индивидуалното физическо състояние се определя главно от следните два факто­ра: какво сте наследили от родителите си и с какви житейски на­вици сте израснали.

Например, ако родителите ви не са имали достатъчно ензи­ми за разграждане на алкохола, при вас също ще се наблюдава тази ензимна недостатъчност. Ако обаче малко по малко увели­чавате количеството на изпивания алкохол, броят на тези специ­фични ензими в черния ви дроб също ще нараства и постепен­но ще може да употребявате по-големи количества спиртни на­питки. Всъщност вие си изграждате поносимост към алкохола.

Това е особено вярно, ако и вашите родители са си изгради­ли подобна поносимост. Хората с такива родители също вярват, че могат да си изградят подобна поносимост, ако системно употребяват спиртни напитки. От друга страна, ако виждате, че родителите ви, които не понасят алкохол, се въздържат от пие­не, тогава е по-вероятно да приемете факта, че и вие също „не издържате на пиене”.

Това може би не е най-подходящият пример, но истината е, че добрите навици побеждават лошите гени.

Дори и родителите ви да са генетично предразположени към рак, ако се грижите добре за здравето си, ако практикува­те здравословен начин на живот и изминавате правилно жизне­ния си път, вероятно децата ви ще разберат, че генетичното предразположение към рака невинаги води до развитие на зло­качествени тумори, и могат да следват примера ви, за да се предпазят от евентуалната им поява. Така както добрите дие­тични и житейски навици се предават от поколение на поколе­ние, така и раковите гени отслабват. С други думи наследява­нето на добри навици означава, че вие можете да „пренаписвате” гените.

Не е задължително децата, които са израсли с бутилчица мляко, да са осъдени да боледуват в зрелите си години. Децата, хранени с биберон, защото майките им не са могли да ги кърмят, развиват по-лесно алергии от кърмените деца. След като са отбити, ако внимават с диетата си и продължават да развиват добри житейски навици, няма да бъдат засегнати от болести, свързани с начина на живот, когато станат възрастни.

От друга страна, ако кърмените деца в по-късен стадий от живота си усвоят лоши навици, като ядене на много месо и млечни продукти или окислени храни с добавки, те ще станат податливи на заболявания.

Всички сме родени с определени наследствени фактори, но навиците могат да бъдат променяни с усилие на волята. В зави­симост от натрупването на определени навици наследствените фактори могат да се променят в положителна или отрицателна насока. Добрите навици, които опазват здравето ви, може да спасят и следващото поколение.

Дори ако подобрявате постоянно и чувствително диетата си, единствено това не може да ви предпази напълно от поява­та и развитието на някои болести, защото освен вашия начин на хранене има и много други фактори в живота, които могат да изчерпват първоизточните ензими. Освен да се храните правил­но трябва съзнателно да отстранявате други лоши навици с цел да предпазите здравето си.

Най-лошите от тези навици са алкохолът и тютюнът. Основ­ната причина, заради която се смятат за най-лоши, е, че към тях се развива пристрастяване и много хора не могат да изкарат де­ня си, ако не пийнат и не пушат.

Незабавно мога да определя дали един човек е пушач, само като погледна цвета на лицето му. Пушачът има особен сивкав цвят на кожата. Кожата посивява, когато пушите, защото освен че капилярите се свиват и това възпрепятства кислородът и хра­нителните вещества да достигнат до клетките, но и остатъчните продукти и токсините не могат да бъдат ефикасно изхвърляни. С други думи това посивяване е свързано с увеличаването и натрупването на токсини в клетките на кожата.

Когато говорим за вредата от цигарите, обикновено се спи­раме на катрана, който се натрупва в белите дробове. Но за ор­ганизма е еднакво сериозно и вредно също и свиването на капи­лярите в цялото тяло. Когато капилярите се свият, течностите не могат да преминават нормално през тялото. Ако течностите не преминават добре, хранителните съставки също не могат да достигат нормално до всички части на тялото. Нещо повече, от­падъчните продукти от обмяната не могат да се отстраняват и не напускат тялото. В резултат на това отпадъчните продукти от обмяната се натрупват и допълнително се разлагат, като увели­чават количеството на токсините. Посивяването на кожата мо­же лесно да се види, но всъщност подобни процеси се развиват и вътре в тялото, особено там, където са върховете на капиля­рите.

Кръвоносните съдове на човек, който пие алкохол, често пъти се свиват по съшия начин, както при пушача, който пуши всекидневно. Прието е да се казва, че малките количества алко­хол разширяват кръвоносните съдове и подобряват кръвообра­щението, но от алкохола кръвоносните съдове могат да се раз­ширяват само за 2-3 часа. Истината е, че това „разширяване на кръвоносните съдове” впоследствие винаги води до свиването им. Когато пиете, вашите кръвоносни съдове внезапно се раз­ширяват. Но като реакция тялото ви се опитва да се противо­постави, като ги свива. Когато кръвоносните ви съдове се сви­ват, хранителните съставки не могат да бъдат абсорбирани и отпадъчните продукти изхвърлени, като това причинява същи­те проблеми както при пушенето.

Този е начинът, по който алкохолът и цигарите водят до ряз­кото увеличаване на свободните радикали в тялото. Това, което ги неутрализира, е антиоксидантният агент 300 (супер оксид дисмутаза) и антиоксидантните ензими, като каталаза, глутатион и пероксидаза. Общоизвестно е, че ако пушите често, се раз­рушават големи количества витамин С. Така е защото витамин С е един от антиоксидантните агенти.

С цел да неутрализира свободните радикали, тялото „хвър­ля в атака" голям брой антиоксидантни ензими. Освен това сво­бодни радикали се пораждат и от фактори във всекидневието ни, които не можем да контролираме, като например електро­магнитните вълни и замърсяването на околната среда. Но упот­ребата на тютюн и алкохол все пак зависи от самоконтрола ни. Ако се произвеждат голям брой свободни радикали, това озна­чава, че вашите скъпоценни първоизточни ензими също се из­разходват в значително по-голяма степен и много по-бързо.

Ензимите ще се изчерпят, ако ги използвате прекалено бър­зо, също както ще задлъжнеете сериозно, ако продължавате да използвате кредитната си карта, без да възстановявате своевре­менно изразходваните суми. Спазването на добра диета и съб­людаването на добри житейски навици е подобно на постоянно­то пестене на пари. Ако продължавате всеки ден да харчите мно­го пари, ще трупате все по-голям дълг. След време кредиторите ще се захванат с вас, а в случая с ензимите това означава, че ще се разболеете. Ако продължавате да харчите, без да възстановя­вате дълга си, ще фалирате. Що се отнася до здравето, този банк­рут е по-сериозен от финансовия. Резултатът ще бъде смърт.
НАВИЦИ, КОИТО СПОМАГАТ ЗА ИЗЛЕКУВАНЕ НА СИНДРОМА НА СЪННАТА АПНЕЯ
Навиците на мнозина причиняват заболявания. Някои болести лесно могат да бъдат излекувани само с лека промяна на все­кидневните навици. Пример в това отношение е т.нар. „сънна апнея", синдром, който напоследък привлича все повече внима­нието.

Синдромът на сънната апнея е заболяване, при което диша­нето прекъсва за съвсем кратко по време на сън. Тъй като мус­кулите се отпускат по време на сън, когато човек спи по гръб основата на езика му се отпуска надолу и стеснява дихателните пътища. Хората със сънна апнея имат сериозно стеснение на дихателните пътища, които се затварят временно и дишането спира. Засегнатите от това заболяване усещат, че се задушават и се будят по няколко пъти през нощта. Лишени по този начин от добър сън, на следващия ден те са прекалено сънливи и не­способни да се съсредоточават.

Това нарушение не води до смърт чрез задушаване по време на сън. Но нарушеният сън, освен че способства за отслабване на имунната защита и на обмяната на веществата, допълнително натоварва кръвоносната система, като повишава трикратно, до­ри четирикратно вероятността от сърдечни заболявания или ин­фаркт, което превръща това заболяване в доста застрашително.

Седемдесет до осемдесет процента от пациентите с такова страдание са затлъстели. В началото се смяташе, че именно затлъстяването причинява сънната апнея, като стеснява диха­телните пътища, но по-нови изследвания показват, че не съще­ствува такава пряка връзка.

Има три класификации на сънната апнея. Обструктивна ап­нея имаме, когато пътят на въздушния поток е възпрепятстван; центрова апнея се появява, когато се намали активността на мозъчния дихателен център; накрая смесената апнея представ­лява комбинация от първите два вида. На практика съществува лесно лечение на обструктивната сънна апнея, което най-често се прилага и при трите вида. Лечението се състои в това, да не се слага нищо в стомаха четири-пет часа преди лягане. Просто казано, за да се излекува сънната апнея, трябва да се заспива на гладен стомах.

Човешката трахея е създадена по такъв начин, че нищо ос­вен въздуха да не може да преминава през нея. Ако обаче в стомаха преди лягане е постъпила храна, тя ще започне да се нади­га от стомаха към гърлото, когато легнете в леглото си. Когато това се случва, тялото инстинктивно стеснява дихателния път и спира дишането, с цел да предотврати навлизането на чужди елементи в трахеята.

Фактът, че повечето хора с подобно страдание са затлъсте­ли, съвпада с моята хипотеза. Това се дължи на следното: кога­то се храните преди лягане, се отделят големи количества инсу­лин. Но независимо дали консумирате въглехидрати или белтъ­чини, инсулинът превръща всичко в мазнини. Ето защо е по-лесно да напълнеете, ако се храните късно вечер, дори и да не консумирате нищо „мазно”. С други думи, не развивате синдро­ма на сънната апнея единствено защото сте пълни, а по-скоро навикът да ядете точно преди лягане е причина както за синдро­ма на сънната апнея, така и за затлъстяването.

Яденето непосредствено преди лягане вечер е наистина лош навик.

Има някои пиячи, развили навика да си „слагат нощна шап­чица” (да пийнат по едно малко), защото смятат, че няколко глътки алкохол преди лягане са по-добри от хапчетата за сън. Това също е опасно. Човек може да мисли, че това му помага да заспи лесно, но е по-вероятно дишането му да прекъсва на мо­менти, което от своя страна води до намаляване нивото на кис­лорода в кръвта. Това причинява кислороден глад в сърдечния мускул и при хора с атеросклероза или стеснени коронарни ар­терии състоянието може да доведе до смърт.

Причината хората да умират призори от сърдечен пристъп или миокарден инфаркт, всъщност се дължи на връщането на киселини в резултат на късно ядене и пиене, което води, на свой ред, до затваряне на дихателния път, неритмично дишане, нама­ляване на кислорода в кръвта и накрая - до кислороден глад в сърдечния мускул.

Рискът нараства, ако се пие алкохол с вечерята преди ля­гане, защото, когато някой употреби алкохол, неговият диха­телен мозъчен център се потиска, което също води до понижаване равнището на кислорода в кръвта. При хора с недос­татъчно ензими за разграждане на алкохола той остава в кръвта им по-дълго време, така че те трябва да са особено внимателни.

Нещо повече, има хора, които дават на децата си топло мля­ко преди лягане, защото смятат, че това им помага да спят доб­ре, но това също е лоша идея. Дори и ако децата вечерят в шест часа, те все още имат храна в стомасите си, защото си лягат по-рано от възрастните. Ако освен това им давате да пият и мляко, става още по-лесно храната да се върне нагоре по хранопрово­да. В резултат на това дишането става неравномерно, понякога дори спира за момент и когато детето поеме дълбоко дъх, то вдишва и млечни алергени. Всъщност смятам, че това е една от причините за детската астма.

Въпреки че това предстои да се доказва научно, според изс­ледователските данни, които съм събрал от пациентите си, отк­рих, че на много хора с астма като деца им е било давано мля­ко преди лягане.

С оглед да се предотвратят болести като астмата в детска възраст, синдрома на сънната апнея, инфаркта на миокарда и сърдечните пристъпи просто трябва да ни стане навик да заспи­ваме с празен стомах.

Ако обаче не може да издържите на пристъпите на глад ве­чер, изяжте един пресен плод, пълен с ензими, час преди лягане -това е чудесен избор. Ензимите в плодовете са много лесно сми­лаеми и се придвижват от стомаха до червата за около 30-40 ми­нути. Следователно не трябва да се тревожите за връщането на храна по хранопровода след лягане, защото си лягате час по-късно след изяждането на плода.
ПИЙТЕ ВОДА ЕДИН ЧАС ПРЕДИ ХРАНЕНЕ
Един добър навик, който практикувам всеки ден, е пиенето на около половин литър вода един час преди ядене.

Хората често казват, че трябва да пием достатъчно количе­ство чиста вода всеки ден, за да сме здрави, но както има под­ходящо време за отделните хранения, така също има и подходя­що време за пиенето на вода. Сигурен съм, че хората, които отг­леждат растения, ще ме разберат. В крайна сметка прекомерно­то поливане на растенията причинява гниене на корените им и те повяхват и умират. Както има подходящо време и определе­но количество вода за поливане на растенията, така е и за пие­нето на вода при хората.

Човешкото тяло е изградено предимно от вода. При бебета­та и малките деца водата съставлява почти 80%, при зрелите хо­ра - 60-70 %, а при възрастните - 50-60%. Бебетата имат све­жа и изпъната кожа, защото клетките им съдържат много вода. Много важно е човешкото тяло да получава прясна, добра вода.

Водата се абсорбира в стомашно-чревната система, преди да бъде пренесена от кръвоносните съдове до клетките на тяло­то. Повечето вода подобрява кръвния ток, като засилва обмяна­та на веществата. Добрата вода също така влияе за намаляване на холестерола и на триглицеридите в кръвта. Поради това хо­рата в зряла възраст трябва да пият най-малко 6-8 чаши вода дневно, а по-възрастните най-малко 5 чаши.

Кога е подходящото време за пиене на вода?

Ако изпиете твърде много вода непосредствено преди яде­не, стомахът ви се напълва и губите апетит. А ако пиете вода по време на хранене, тя разрежда храносмилателните ензими в стомаха и това затруднява храносмилането и абсорбирането на храната. Така че ако изпитвате нужда да пиете вода по време на ядене, би трябвало да не изпивате повече от една чаша.

Освен това има лекари, които съветват хората да пият вода вечер преди лягане или когато се събуждат през нощта - дори и ако не са жадни - за да предотвратят сгъстяването на кръвта. Аз обаче съм против тази практика. Би трябвало да избягвате да пиете вода преди лягане вечер, ако искате да предотвратите сто­машния рефлукс (връщането на храна към хранопровода). Дори и да пиете само вода, когато водата се смеси със стомашната ки­селина, може да навлезе в трахеята и да се вдиша от белите дро­бове. Създава се възможност да се разболеете от пневмония.

Идеалният начин да снабдите тялото си с вода е да пиете след събуждане сутрин и един час преди всяко хранене. Ако пи­ете само вода, тя минава през стомаха към червата само за 30 минути, като по този начин не затруднява храносмилането и ус­вояването на необходимите елементи.

Ето моят дневен режим за пиене на вода:

• Първото нещо сутрин е да изпия 1-3 чаши вода.

• Пия 2-3 чаши вода един час преди обяда.

• Пия 2-3 чаши вода един час преди вечерята.

Разбира се, това не е единственият начин да се пие вода. През лятото всеки се нуждае от повече вода и особено хората, които се потят обилно. Все пак лицата със слаба стомашно-чревна система може да хванат диария, ако пият твърде много вода. Количеството вода, от което се нуждае конкретният човек, зависи от ръста му и нуждите се определят индивидуално. Ако пиенето на 6 чаши вода предизвиква диария, тогава намалете изпиваното количество на чаша и половина три пъти дневно, ка­то постепенно с течение на времето увеличавате количеството.

През зимата затопляйте леко водата и после я пийте бавно. Пиенето на студена вода охлажда тялото. Установено е, че те­лесната температура, при която ензимите са най-активни, е око­ло 36-40 градуса. Нещо повече, ако телесната температура се повиши с 1 градус в рамките на тези граници, имунната систе­ма ще повиши ефективността си с 35%. Смятам, че треската по време на заболяване е естествена защита на организма, защото повишаването на телесната температура активизира ензимите.

Ето защо хората, които не пият достатъчно вода, по-лесно се разболяват.

Обратно, ако пиете достатъчно количество добра вода, по-трудно ще се разболявате. Когато водата овлажнява различните части на тялото, където бактериите и вирусите може да нахлуят твърде лесно, като бронхите и стомашно-чревната лигавица, то­гава имунната система се активира и затруднява настъплението на вирусите в тези телесни зони.

Обратно, ако пиете недостатъчно вода, бронхиалните лигавични мембрани се обезводняват и изсъхват. Флегма и слуз се произвеждат в бронхите (т.е. бронхиалната тръба), но ако там няма достатъчно вода, те ще полепнат по тях и ще се превърнат в хранителна среда за бактерии и вируси.

Водата не само се съдържа в кръвоносните съдове, но съ­що така играе активна роля вътре в лимфните съдове, като по този начин спомага за поддържане на здравето ни. Ако кръво­носните съдове са като река, лимфната система на човешкото тяло е като канализационна тръба. Тя изпълнява важната функция да пречиства, филтрира и пренася излишната вода, белтъчините и отпадъчните продукти чрез кръвния ток. В лимфните съдове се намират антитела, наричани гама-глобу­лини, които имат имунни функции, и ензими, наричани лизозими, с антибактериален ефект. Така че добрата вода е абсо­лютно необходима за правилното функциониране на имунната система.

Водата е жизненоважна за всички части на тялото. Тялото не може да функционира без съответното количество вода. То­ва е и причината растенията да не виреят в пустинята. За да се развие едно растение, са необходими слънчева светлина, почва и вода. Ако има само слънце и прах, не съществува възможност да се усвояват хранителните съставки; по този начин растение­то завяхва и умира. Водата помага на растението да поглъща нужните му хранителни съставки.

Ако водата не се разпределя правилно в тялото, човек не са­мо ще страда от недохранване, но и отпадните продукти и ток­сините ще се натрупват в клетките, без да съществува възмож­ност за отделянето им. В най-лошия случай натрупаните токси­ни ще увредят клетъчните гени, като накарат някои клетки да се превърнат в ракови.

Освен че подобрява действието на гастроинтестиналната система и тока на кръвта и лимфата, водата има още много дру­ги функции в цялото тяло.

Микро-функциите на водата се свеждат до доставянето на хранителни елементи и извличането на отпадъчни продукти от 60-те трилиона клетки, изграждащи човешкото тяло. В тези микро-функции, с помощта на които се произвежда енергия и се разграж­дат свободните радикали, участват също така и много ензими.

С други думи, ако водата не се разпределя точно и не дос­тига до всичките 60 трилиона клетки, ензимите няма да изпъл­няват пълноценно функциите си. За да работят добре ензимите, са необходими не само различни микроелементи, като витами­ни и минерали, но също така е нужен и посредник, чрез който да бъдат пренасяни, а именно вода.

Нещо повече, количеството вода, което човек отделя днев­но, включително и чрез потта, се изчислява на около 10,5 чаши. Разбира се, има вода и в храната, но дори да имате и това пред­вид, необходимо е да добавяте най-малко шест или седем чаши вода дневно.

Когато казвам на хората да пият много течности, някои ми отговарят: „Аз не пия много вода, но пия много чай или кафе”

За човешкото тяло обаче е изключително важно да си набавя именно водата. Когато пием други течности като чай, кафе, подсладени напитки или бира, вместо да доставяме течности на тялото, ние го обезводняваме. Захарта, кофеинът, алкохолът и добавките, съдържащи се в тези питиета, извличат течностите от телесните клетки и кръвта и я сгъстяват.

Много хора надигат халби в горещ летен ден или когато из­лязат от сауната. Макар че бирата може да бъде освежаваща, когато сте жаден, при хората на средна възраст и при старите хора с висок холестерол, високо кръвно налягане или диабет се­риозно се увеличава вероятността от инфаркт на миокарда (сърдечен пристъп) или мозъчен удар (инсулт), ако разчитат би­рата да замести водата, загубена при изпотяване.

Ако сте жаден, вместо да пиете бира, чай или кафе, свикне­те преди всичко да пиете добра вода, като по този начин със си­гурност доставяте на тялото си необходимата му течност.
КОЯ Е „ДОБРАТА ВОДА"?
Вярвам, че вече сте разбрали колко важно е да се пие добра во­да. Но може би ще зададете въпроса, коя вода може да се смята за добра?

Когато казвам „добра вода”, силно се съмнявам, че има хо­ра, които смятат чешмяната вода за подходяща на това опреде­ление. Освен хлора, използван за дезинфекциране, чешмяната вода съдържа също така диоксини и канцерогени, като трихлоретилен и трифенилметан. При чешмяната вода е спазено безо­пасно съдържание на тези вещества, но все пак тя съдържа ток­сини.

Чешмяната вода се стерилизира с хлор, който може да уби­ва бактериите в нея. Но когато хлорът се добави към водата, се произвежда голямо количество свободни радикали. В резултат на действието на тези свободни радикали микроорганизмите умират и затова хората смятат стерилизираната вода за чиста. Но въпреки че микроорганизмите загиват при процеса на стери­лизация, чешмяната вода междувременно се е окислила.

Равнището на окисляване на водата може да бъде измерено с нещо, наричано „оксидационно-редуциращ електрически по­тенциал”. Окисляването, което е лошо за водата, е процес, при който електроните или се разпадат, или се отделят от молекули­те. Редукцията, която е положителна, е обратният процес, при който електроните се приемат от молекулите. Въз основа на из­мерването на тези флуктуиращи, колебаещи се електрони може да се определи дали изследваната вода ще окисли или ще реду­цира други субстанции. Следователно колкото по-слаб е елект­рическият потенциал, толкова по-силна е редукционната спо­собност на водата (т.е. възможността да редуцира други веще­ства); докато вода с по-висок електрически потенциал е по-ве­роятно да окислява други вещества. И така, как трябва да се на­мери „добра” вода с висока редукционна способност?

Може да използвате електрически уреди, за да създадете вода със силни редукционни възможности („Кангенова вода”). Съществуват пречиствателни уреди, които йонизират и създа­ват такава вода чрез електролиза.

Уредите за пречистване на водата с алкални и с отрицателни йони също използват подобен механизъм, за да произведат вода с редукционна сила, но, когато в тях се извършва електролиза, по катодите полепват ценни минерали, като калций и магнезий. Така че водата, обработена с електрически ток, може да съдържа по­вече минерали. По-нататък, когато се осъществява електролиза­та, се произвежда също и активен водород, който служи за пре­махване на излишните свободни радикали от тялото. Когато во­дата премине през тези пречиствателни уреди, хлорът и химичес­ките вещества в чешмяната вода се премахват. В резултат се по­лучава това, което наричам „добра вода” - чиста, алкална вода с много минерали. Напоследък започна да се говори за малки вод­ни молекули, наричани „клъстъри”*, които трябва да присъстват в добрата вода. Засега мненията са разделени на „за” и „против” тези клъстъри, така че няма ясно становище по този въпрос.

Ако разгледаме нещата по друг начин, добра вода означава вода със силна редукционна способност, която не е замърсена с химически вещества.

Съществуват много видове и марки минерална вода, както местни, така и вносни. От минералите във водата калцият и маг­незият са особено важни за хората. Всъщност е много важен ба­лансът на тези два минерала. Калцият, който навлиза в тялото, не се включва в извънклетъчните течности, а напротив, остава в клетките. Когато се натрупва вътре в клетките, става причина за атеросклероза и високо кръвно налягане. Ако същевременно обаче се приема и достатъчно количество магнезий, това може да предотврати излишното натрупване на калций в клетките. Допустимото съотношение между калция и магнезия трябва да е 2 към 1. Дълбоководната океанска вода, която съдържа много магнезий и твърда вода, също може да се нарече „добра” вода, защото освен магнезий и калций съдържа и желязо, мед, флуор и други минерали.

Между другото твърдостта на водата може да се определи със следната формула:

(Количеството калций х 2.5) + (количеството магнезий х 4.1) = твърдост.

Ако минералният индекс на водата е под 100, тя се смята за „мека вода", а когато е над 100 - за „твърда”. Но едно нещо трябва да се има предвид при минералните води, бутилирани в пластмасови бутилки - твърде дългото престояване в такива бу­тилки намалява редукционната сила на водата.

Нещо повече, ако пиете само бутилирана минерална вода, това ще ви струва време и пари. За да разполагате с достатъчно добра вода всеки ден –

* Клъстъри - гроздове, натрупвания, купчини (англ.) - бел. прев.

както за пиене, така и за готвене, е не­обходимо да използвате пречиствателен уред със силна редук­ционна способност.

Освен това, когато се пие студена вода, тялото ви се старае да я стопли, колкото може по-бързо, използвайки различни средства, за да покачи температурата й до равнището на телес­ната. Фактически, като пиете вода и стимулирате симпатичните нерви, това е част от системата за производство на енергия, ко­ято повишава телесната ви температура.

Помнете винаги обаче, че ако се опитвате да увеличите из­разходването на енергия с пиене на вода, като например вода с лед, която е много студена, ефектът е обратен. Това е така, за­щото извънредно студената вода охлажда внезапно тялото, при­чинявайки диария и други физически проблеми.

Напоследък нараства броят на хората, особено на по-мла­дите, със „синдром на ниска телесна температура”; при този синдром телесната температура на някои индивиди е около 35 градуса. Тази ниска температура може да има различни вредни ефекти. Нормалната температура, на един здрав човек е 37 гра­дуса, а когато тя започне да спада, нивото на метаболизма нама­лява с 50%. Нещо повече, телесната температура, при която ра­ковите клетки може по-лесно да се размножават, е около 35 гра­дуса. Това е така, защото активността на ензимите се забавя, на­малявайки по този начин имунните функции на тялото. Ензими­те работят по-добре при по-висока телесна температура. Хора­та вдигат висока температура, тресе ги, защото всъщност тела­та им се опитват да увеличат имунните си функции. По този на­чин, освен когато е лято, е по-безопасно да пиете вода с темпе­ратура около 20 градуса.

Когато пиете вода, се стимулират симпатичните нерви, ме­таболизмът се активира и се увеличава изразходването на кало­рии - в резултат на това се губи тегло. Когато стимулирате сим­патичните нерви, се отделя адреналин. Той усилва реактивност­та на ензима липаза, който е чувствителен към нивото на хор­моните и се намира в мастните тъкани; липазата разгражда триглицеридите и ги превръща в мастна киселина и глицерол, като така улеснява тялото да изгаря натрупаните мазнини.

Има изследвания за това, колко калории допълнително се изразходват при пиене на вода. Според данните системното из­пиване на малко повече от две чаши вода, три пъти дневно, уве­личава броя на изгорените калории в тялото приблизително с 30%. Нещо повече, трийсет минути след изпиването на водата броят на изразходваните калории достига върха си.

Този факт ясно показва, че хората с излишни мазнини би трябвало да свикнат да изпиват най-малко шест и половина ча­ши добра вода всекидневно. А каква вода е най-добра за тази цел? Вода с по-ниска температура от тази на тялото ви, но не и ледено студена. Според проведени експерименти водата с тем­пература около 20 градуса ще увеличи изгарянето на калории. Студената вода се смята за подходяща, защото значително коли­чество енергия отива за затоплянето й до равнището на телес­ната температура.

Човешкото тяло има различни начини да стабилизира те­лесната температура. Например, когато сте в банята и уринира­те в студена утрин, леко потръпвате. Това е, защото топлата урина, натрупана в пикочния мехур, се отделя бързо и това пре­дизвиква леко втрисане с цел тялото да си възстанови част от изгубената температура.
ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ПРЕЯЖДАНЕ С ПОМОЩТА НА ЕНЗИМИТЕ
Независимо от това колко често пиете добра вода, не би тряб­вало да очаквате значително намаляване на теглото, докато не промените също така и хранителните си навици. Промяната не означава непременно да намалите количеството на консумира­ната от вас храна. Важното е да ядете богати на ензими храни, ако искате да се освободите от излишното тегло.

Ако ядете само храни, съдържащи много ензими, тялото ви по естествен начин ще приспособи теглото си до най-подходя­щото за вас. Хората напълняват, защото ядат окислени и обра­ботени храни, които са загубили всичките си ензими. Те изпит­ват пристъпи на глад, защото не ядат храни, които съдържат не­обходимите за организма микроелементи - витамини, минерали и ензими. Тези хора не поглъщат повече храна, защото се нуж­даят от нея; по-скоро ядат, за да задоволят необходимостта на тялото си от ензими и от хранителни елементи, като витамини и минерали. Може просто да избегнете пристъпите на глад, като ядете добри храни, които изобилстват с ензими.

Има хора, които дори и да имат достатъчно ензими, се чувстват гладни, защото не им достигат микроелементи. Макар че тези елементи са главно витамини и минерали, има също така и изключително необходими вещества, наричани „коензими”, които съдействат на ензимите да работят достатъчно добре в тялото.

Напоследък коензимът Q10 привлича вниманието като не­що добро за здравето и фигурата ви. Q10 обаче не е единстве­ният необходим коензим за хората.

В действителност броят на необходимите коензими е доста малък. В миналото една добре балансирана храна би ви набави­ла всички микроелементи. Напоследък обаче количеството мик­роелементи в плодовете и зеленчуците значително спада. Ако пристъпите на глад не изчезнат, когато преминете на добре ба­лансирана диета, би трябвало да взимате добавки, съдържащи микроелементи.

Когато се опитвате да отслабвате, би трябвало да имате предвид не само количеството храна, от която се нуждаете, но същото така и кога и как я консумирате. Повечето хора с над­нормено тегло не сдъвкват добре храната. По тази причина те поглъщат храната си по-бързо, повишавайки кръвната си захар, и преди центърът за засищане да успее да изпрати сигнал, тези хора вече са преяли. Само когато предъвквате всяка хапка 30-50 пъти, вие естествено ще започнете да ядете по-малко.

Ако в стомаха ви все още е останала храна, когато си ляга­те вечер, както въглехидратите, така и белтъчините ще бъдат превърнати в мазнини от инсулина.

Напоследък в Америка все повече печели популярност нис-ковъглехидратната диета. Според тази диета вие консумирате малко или никакви въглехидрати. Но експерименталните резул­тати показват, че дори и да следвате нисковъглехидратна, високопротеинова диета, ако продължавате да ядете късно вечер, ще напълнете, все едно че ядете въглехидрати. Така е, защото човек, който яде преди лягане, отделя големи количества инсулин, с по­мощта на който всичката погълната храна се складира във вид на мазнина. С други думи, докато не промените навиците си за хра­нене, само нисковъглехидратната диета няма да даде резултат, а същевременно тялото ви ще стане киселинно, ще се увеличи ве­роятността от заболяване от остеопороза и други болести.

От друга страна, твърде слабите хора не отделят достатъч­но инсулин, в резултат на което храната се изхвърля от тялото несмляна и неусвоена. С други думи, макар че резултатите са точно противоположни един на друг, причината за свръхтегло или свръхмършавост е една и съща.

Ако ядете богата на ензими храна по правилен начин и пи­ете необходимото количество добра вода, нямате нужда от дие­та за отслабване или напълняване. Тялото ви само ще се прис­пособи към най-подходящото за вас тегло. Доказателство за то­ва е, че ако една доста мършава личност следва този здравосло­вен начин на живот, всъщност без особени усилия ще възстано­ви нормалното си тегло.

Ако успете да си изработите добри за вашето здраве нави­ци и продължите да следвате всекидневно Ензимния фактор -диета и начин на живот, тялото ви естествено ще поддържа нор­малното си състояние.


НОВАТОРСКИ МЕТОД ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ЧРЕВНАТА ФУНКЦИЯ
Добре известно е, че за много жени едно от най-притеснителни­те състояния е запекът. И не малко хора почти всекидневно взи­мат слабително.

Смятам обаче, че взимането на много лекарства има нещо сходно с постепенното отравяне. Колкото повече вашите черва са стимулирани от медикаменти, толкова по-силна стимулация ще изискват. Тези, които употребяват слабителни, знаят това, защото в началото може да им се е налагало да вземат само ед­но хапче, но с честото повтаряне на дозите лекарството срещу запек губи ефикасността си, което ги кара да взимат по две, три хапчета наведнъж или да преминат на различен препарат с на­деждата той да им действа по-добре.

Запекът е една от причините за лоша интестинална характе­ристика; ето защо е необходимо час по-скоро да премахнете то­ва състояние. Без значение колко добра е храната ви, ако не мо­же да отделяте остатъците нормално, тя загнива и започва да произвежда токсини във вътрешностите ви. Когато се стигне до това състояние, балансът на чревната бактериална флора се срива за миг. Причината, поради която имате сърбежи и пъпки, когато сте запечени, са образувалите се в червата токсини, кои­то не могат да бъдат отделени своевременно от тялото ви.

Не е нужно да се казва, че най-желаното състояние е да имате добре регулирана чревна перисталтика по естествен начин. С оглед на това освен яденето на богати на ензими храни, важно е да стимулирате червата си с храни, изобилстващи с фибри, да пиете големи количества добра вода, да масажирате стомаха си по посока движението на червата и да засилвате ко­ремните си мускули.

Ако след като вършите всичко това, все пак не виждате го­лямо подобрение, бих ви препоръчал клизма. Аз препоръчвам т. нар. клизма с кафе, която прочиства дебелото черво с вода, съдържаща кафеен разтвор, плюс минерали и екстракти, създа­ващи лактобактерии.

Много хора в Япония се безпокоят, че ако си правят клиз­ма, това може им стане навик и постепенно дебелото им черво да отвикне да работи само. Но според събраните от мен клинич­ни данни няма основание за тревога. По-скоро хората, които ре­довно си правят клизма, имат по-добре функциониращи вът­решности и по-чисти чревни характеристики без застойни и компактни изпражнения.

Обратно, при хора, които редовно употребяват очистител­ни - било то химически препарати, билки или естествени бил­кови чайове - стените на червата се обезцветяват и почерняват. И колкото повече лекарства приемат, толкова повече се влоша­ва състоянието на червата им, като постепенно перисталтиката все повече се забавя. Когато движението на червата спре, е по-лесно за задържаните изпражнения да останат във вътрешнос­тите и да създават проблеми.

Имам приятел лекар, който въпреки здравото си тяло, продължава да си прави по две кафеени клизми дневно. Това не е защото няма добра перисталтика, а по-скоро защото неизбеж­но поглъща някои хранителни вещества, които ферментират не­нормално или остават несмлени в дебелото черво, дори и при нормално изхождане. За тялото е по-добре да изхвърля изпраж­ненията, колкото е възможно по-скоро, особено от лявата стра­на на дебелото черво, където изпражненията лесно се застояват. Като следва моя съвет, моят приятел е добил навика да си пра­ви клизми с кафе вече близо двайсет години и физическото му състояние е по-добро отпреди.

Дори и аз често си правя кафеени клизми. Както вече казах почистването на червата означава почистване само на лявата страна на дебелото черво, така че това не засяга функциите на тънките черва, където се извършва смилането и абсорбирането на хранителните вещества. Така че може да си правите клизми, без да се тревожите.
С КАКЪВ НАЧИН НА ЖИВОТ СЕ ПРЕДОТВРАТЯВА ИЗЧЕРПВАНЕТО НА ПЪРВОИЗТОЧНИТЕ ЕНЗИМИ?
Ензимите контролират целия човешки живот и жизнената енер­гия. Дори за ходенето пеша или заспиването са нужни ензими. Ако на заспиване си мислите, кога трябва да се събудите на следващата сутрин, често се будите приблизително в това вре­ме. Това може да бъде приписано на ензимите, защото самият акт на мислене не е нищо повече от работа на ензимите в мозъ­ка. Всяко нещо, което човек прави, било то да движи ръката или очите си или да използва ума си, зависи от функциите на ензи­мите.

Човешкото тяло е приспособено да поддържа естественото си равновесие, т.нар. хомеостаза - биологичен баланс. Оздравя­ването на рана от порязване или възстановяването на нормал­ния цвят на кожата след слънчев загар са примери как тялото възстановява хомеостазата. Телесните хомеостатични функции реагират чувствително на всяка анормалност и се опитват да върнат тялото към неговото първоначално, нормално здравно състояние. Ето защо, ако внезапно се заемете с усилени физи­чески упражнения или си легнете в три сутринта вместо в оби­чайното вечерно време, или се събуждате в четири сутринта вместо в шест, тялото се опитва да се приспособи към тези не­нормални положения. Ензимите са тези, които помагат на тяло­то да регулира хомеостазата.

Ако анормалните явления се случват рядко, тялото ще мо­же да се справя с тях. Ако обаче аномалиите се повтарят продължително време, първоизточните ензими се изразходват и вътрешният баланс на телесните ензими се срива. Ето защо воденето на добре регулиран живот означава предпазване от из­лишно изразходване на първоизточните ензими.

Хора, които стават късно или водят нездравословен живот, изразходват много повече първоизточни ензими. Смятам, че причините за смърт вследствие на прекалено много работа са свързани с пълното изтощаване и изразходването на първоиз­точните ензими.

Да си лекар е предизвикателство, но откакто практикувам вече 45 години тази професия, никога не съм работил в ущърб на здравето си. Така е защото успях да водя живот, който не из­тощава основните ми ензими. Като обсъждам по-нататък моя начин на живот, нямам намерение да ви внушавам да ми подра­жавате напълно. Всяка личност има свой индивидуален жизнен ритъм и моят може да не е най-подходящ за вас.

Но независимо от това, какъв е вашият жизнен ритъм, продължителното водене на добре регулиран, умерен живот е абсолютно необходимо за поддържане на здравето ви. Ето защо ще ми бъде много приятно, ако може да откриете някои полез­ни моменти в моята всекидневна жизнена дейност.

След като раздвижвам по този начин кръвта си, ставам от леглото и правя 100 каратистки замахвания - веднъж наляво и веднъж надясно, след това пет минути упражнявам разтягания на тялото.

След като свърша утринните си упражнения, отивам в кухнята и бавно изпивам две-три чаши добра вода с темпера­тура около 21 градуса. След 20 минути, когато вече съм изпил водата и тя се намира във вътрешностите ми, консумирам све­жи плодове, богати на ензими, а 30-40 минути по-късно за­кусвам.

Основното нещо, което ям на закуска, е кафяв ориз, смесен с пет, шест или седем вида зърна. Към това прибавям и попа­рени зеленчуци, нато (ферментирали соеви зърна), нон (суше­ни водорасли) и шепа обработени водорасли от вида вакаме.

Малко след 11 часа преди обяд изпивам две чаши вода. Трийсет минути по-късно ям плодове.

Обикновено много хора ядат плодове като десерт, но аз ви препоръчвам да ядете плодовете 30 минути преди ядене, винаги когато е възможно. Пресният плод, изобилстващ с ензими, се смила добре и яденето му преди обяд спомага за работата на гастроинтестиналната система и повишава кръвната захар, с ко­ето ви предпазва от преяждане.

Дори и по време на основно ядене, ако консумирате несготвени храни, като например салата, вашето храносмилане ще е по-добро. Това е и причината първо да се сервира салата, а жи­вотинските протеини, като месо и риба, да съставляват основ­ното ядене. Ако хората не са в състояние да ядат зеленчуците съвсем сурови, съветвам ги, а и самият аз го правя - ям също така и сготвени зеленчуци. Ако обаче варите зеленчуците в го­реща вода, ензимите се губят. Така че ям зеленчуци или на па­ра, или бланширани за две минути.

Обедът ми обикновено е от пакетирана вкъщи храна, която сам съм си приготвил. При случай излизам на обед с приятели, но обикновено ям домашно приготвения си обед, състоящ се от кафяв ориз и различни зърна.

След като се нахраня, подремвам 20-30 минути. Като се от­пусна малко, умората от сутринта изчезва и мога да започна следобедната си работа с ясна глава.

Всекидневно ям много плодове. Смятам, че човек би тряб­вало да яде толкова плодове, колкото пожелае.

За вечеря консумирам ястия от свежи продукти, незабавно след като са сготвени, и сдъвквам храната си наистина добре. Храната ми вечер не се различава много от сутрешната ми за­куска.

Вкъщи се разговаря малко по време на хранене. Така е, за­щото се опитваме да дъвчим добре храната. Говорим, след като сме преглътнали залъка си. Важно е да се помни, че не трябва да се говори с пълна уста. Това не е само въпрос на добро въз­питание: то предотвратява навлизането на храна в дихателната тръба.

Ако сте свикнали да пийнете след вечерята, нищо лошо, но аз се опитвам по възможност да не пия кафе или зелен чай. По-скоро предпочитам органичен билков чай, соба (чай от елда) или ечемичен чай. Що се отнася обаче до чая от елда или от ече­мик, трябва да помните, че печените им зърна трябва да се па­зят в добре затворен съд, за да се предпазят от окисляване. Ис­тината е, че е по-добре да се пие чай непосредствено след като зърната са опечени, но тъй като това трудно се прави в ангажи­раното ни всекидневие, трябва да имаме само малки количества чай и да изразходваме вече отворения пакет, колкото е възмож­но по-бързо.

След като свърша с вечерята си, около 6-6.30 часа, повече не слагам никаква храна или вода в устатата си, преди да си лег­на пет часа по-късно. Когато ожаднявам през летните месеци, пия само толкова вода, колкото да задоволя жаждата си (приб­лизително 1 чаша), час преди да си легна. Но по-добре е да из­бягвате пиенето на всякаква вода късно през нощта.

Най-важното при дрямката е да заемете отпуснато положе­ние. Често лягам по корем по време на тези петминутни под-рямвания, но ако умеете да се отпускате, можете да подремнете и на стол с вдигнати крака.

Може да се учудите как след 20-30 минути умората се смъква от вас. Това петминутно отпускане действа много ефи­касно, защото позволява на тялото ви да се балансира (хомеостазата). Почивката и сънят възстановяват отслабените функции на цялото ви тяло - кръвообращението, лимфния ток, нервната система и вътрешните секреции.

Защо кратката почивка подобрява телесната хомеостаза? Това е моя собствена теория, но вярвам, че за нея има основа­ние по следните причини:

Когато сте будни и активни, това означава, че изразходвате повече ензими. Когато си почивате в отпуснато положение, раз­личните телесни функции също са в покой и не се изразходват ензими за различните дейности и движения. Ензимите имат въз­можност да работят в зоните на умора, за да подпомагат възста­новяването на енергията и на хомеостазата.

Факт е, че ще се възстановите по-бързо, ако си починете само за пет или десет минути, когато ви се доспи или се умо­рите. Ако продължите да работите, когато сте уморен или сън­лив, няма да бъдете ефективни. Напоследък хората по местора­бота са започнали да осъзнават ползата от дрямката и на някои места са стигнали дотам да предвиждат места за почивка и пре­зареждане.

В моята клиника съм обявил времето между 12 и 13 часа за време за отдих. Както може да се предположи, тъй като това е клиника, не всички могат да почиват по едно и също време, та­ка че моят медицински персонал подрямва на смени. По това време дори да търсят някого, който си почива, по телефона, той не отговаря освен в случай на спешна нужда. Така че ако може да надзърнете тайно в клиниката ми, ще видите подремващи си доктори и сестри в най-удобната за всеки поза.

Сънят играе извънредно важна роля в поддържането на те­лесния ритъм. Напълно разбираемо е, че добре регулираният живот е синоним на ранно лягане и ранно ставане. Ако времето за заспиване и събуждане, както и времето за хранене и подремване, е фиксирано, телесната хомеостаза няма да бъде натова­рена и по този начин ефикасно ще се ограничи излишното из­разходване на първоизточни ензими.

В момента най-големият ми проблем е свързан със смяната на часовите пояси при полет. По принцип живея в Ню Йорк, но два пъти годишно пътувам до Япония по работа. Винаги орга­низмът ми се разстройва заради часовата разлика (13-14 часа) между Ню Йорк и Япония.

Тъй като телесният ми ритъм се променя напълно, на тяло­то ми са нужни две седмици, за да свикне с новото „биологич­но време”. Забелязал съм, че почти същият срок е необходим, за да се нормализират напълно функциите на бъбреците, черния дроб, стомаха и червата ми.

Когато почувствате, че ви се доспива, тогава вероятно е най-хубавото време за сън за вас според телесния ви ритъм. Има хора, които са свикнали да взимат хапчета за сън, защото заспиват трудно, но тези медикаменти имат пряк ефект върху мозъка, така че са много опасни. Хапчетата за сън изтощават голям брой ензими в мозъка, което предразполага определената личност да развие сенилност (старческо слабоумие) или да се разболее от Алцхаймер. Ако употребявате редовно хапчета за сън и забележите, че започвате по-лесно да забравяте, това е опасен сигнал. Медикаментите при никакви обстоятелства не трябва да бъдат взимани небрежно.

Няма да имате нужда от лекарства, ако водите добре регу­лиран живот и подремвате за ободряване и сила, когато ви се доспи през деня. Вашата телесна хомеостаза ще бъде в равно­весие и ще може да заспивате вечер по естествен начин.

Има пет „тока” в човешкото тяло: на кръвта и лимфата, гастроинтестинален ток, ток на урината, на въздуха и на вът­решната енергия („чи”). Важно е тези „тоци" да не се секват и упражненията позволяват да им следват несмущавани своя път.

Когато раздвижвате цялото си тяло, кръвообращението и лимфният ток се подобряват. Това повишава метаболизма на тя­лото, което, на свой ред, позволява на незаменимите витамини и минерали да достигат по-лесно навсякъде из тялото ви, като по този начин се създава по-благоприятна среда за работата на ензимите. В резултат на всичко това се подобряват функциите на цялото ви тяло.

Това се случва само ако се упражнявате правилно.

Твърде многото упражнения могат да навредят на здравето ви, защото колкото повече физически усилия полагате, толкова повече свободни радикали произвеждате в тялото си. Според мен именно в това се крие причината за внезапна смърт от сър­дечен удар по време на джогинг. Много жени тичат всеки ден, но младите жени между 20 и 30-те си години, които пробягват дневно 10 км, стават кльощави с плоски гърди и седалище. В ня­кои случаи и менструалният им цикъл спира. Това става, защо­то тялото им не произвежда достатъчно женски хормони.

Когато предозирате нещата, телесната хомеостаза се срива. Умереността е едно от разковничетата за здраве. Умереността в случая не означава да се прави нещо без желание, така между другото, а по-скоро да се правят такива упражнения, които са по-подходящи за физическото ви състояние, за вашия начин на живот и умственото ви здраве. Ето защо умереността е различ­на при различните хора. Умерените упражнения, които правя всяка сутрин, бяха създадени, когато съчетах редица неща, ко­ито изпробвах лично на себе си. Ако хора, които никога не са раздвижвали телата си, започнат да се упражняват всеки ден, така както и аз, те ще стресират мускулите и ставите си. Тъй ка­то напрежението, стресът водят до производството на голямо количество свободни радикали, упражненията, предизвикващи подобен стрес, няма да окажат положително влияние върху здравето ви.

Както вече подчертах, умереността е различна при всеки отделен индивид. Като се основавам на този факт, бих казал, че общо взето най-доброто е да се изминават миля или две* с ва­шия привичен ритъм на крачене. Една от ползите от това уп­ражнение е подобряването на въздушния обмен в белите дробо­ве. Когато вашите дробове се вентилират по-добре, в тялото нахлува свеж въздух, който активира метаболизма ви и подоб­рява кръвния, лимфния и стомашно-чревния ток.

Друго добро нещо, което може да правите в свободното си време, е да затваряте очи и да поемате дълбоко няколко пъти въздух. Дълбокото вдишване помага да се усвоява необходими­ят кислород без активни упражнения. Нещо повече, вдишвайки дълбоко, вие стимулирате парасим-

* Около три километра и половина - бел. ред.

Във всички случаи, упражнявайте се всекидневно, но уме­рено, така че да може да се наслаждавате всеки ден на физичес­ките усилия, без излишно да стресирате тялото си.

Напоследък дори младите съпружески двойки съобщават за проблеми, свързани със секса, като например недостатъчен и некачествен секс, смущения в ерекцията и безплодие.

Смятам, че здраве в истинския смисъл на думата означава различните функции на тялото, включително и сексуалните, да са еднакво активни.

Дори много здрави хора, когато навлязат в шейсетте годи­ни и са анкетирани за техния сексуален живот, отговарят: „Аз нямам повече никакви възможности за това” или „Повече ня­мам интерес към това”. От медицинска гледна точка обаче, то­ва е много неестествено. Смятам, че сексуалният живот на един нормално здрав човек свършва с неговата смърт.

Ако говорим обаче за телесните функции в това отношение, един наистина здрав мъж би трябвало да има ежедневно сут­решни ерекции до 75-годишна възраст. Една здрава жена тряб­ва да има редовен менструален цикъл до 55-годишна възраст.

Причината, поради която жените стигат до това състояние на сравнително по-млада възраст (55 години), е свързана в го­ляма степен с ражданията. Да си бременна означава да създа­ваш друг живот в тялото си, което е огромен стрес за майчино­то тяло. Човек трябва да е млад, за да издържи на този физичес­ки стрес. Раждането само по себе си е застрашаващо живота събитие, като рискът нараства с напредването на възрастта. Кал­цият на майката бързо започва да се изразходва и тялото й кон­сумира ензими за двама, вместо само за себе си. Телесната спо­собност да се възстановяват основните, първоизточните ензи­ми също намалява с възрастта.

Телесните функции на човека отслабват с годините, незави­симо от начина на живот. Може би тялото променя хормонал­ния си баланс някъде посредата на живота, така че да започнем да се наслаждаваме на собствения си живот във втората му по­ловина. Нека приемем, че една жена живее до 100 години. Хор­моналният баланс на нейното тяло се променя на 50-годишна възраст, като по този начин сякаш й казва, че възпроизводител­ният й период е завършил. Смятам, че всъщност това е един от защитните механизми на тялото.

Що се отнася до мъжете, тъй като те не са изправени пред такива големи физически рискове, като бременност или ражда­не, те могат да поддържат възможността си за възпроизводство по-дълго, отколкото жените. Ако мъжът е здрав, може да произ­вежда сперма през целия си живот.

Художникът Пабло Пикасо, известен с това, че е участвал енергично в артистичния живот до 90-годишна възраст, става баща на 67 години. Прочутият комедиен филмов актьор Чарли Чаплин се жени четири пъти и последното му дете се ражда, ко­гато е на 73-годишна възраст. Японският актьор Уехара Кен става баща на 71 години, а актьорът от театър „Кабуки" Накамура Томиюро - на 74 години.

Все пак не ме разбирайте погрешно. Не рекламирам идеята за това стари хора да имат деца. По-скоро се опитвам да дока­жа, че способността на тялото за възпроизводство е свързана с поддържането на здравето ви. Общото за споменатите по-горе хора е, че имат здрави тела и продължителен и активен профе­сионален живот.

Разбира се, ензимите имат голям ефект върху сексуалния живот на отделната личност. Начин на живот, който не хаби безпричинно първоизточните ензими, несъмнено е свързан с поддържането на сексуалните функции.
СЛЕД МЕНОПАУЗАТА ЗАПОЧВА СТРАХОТНИЯТ СЕКС
Добрата новина за жените в постменоауза е, че плодовитостта и желанието за секс са две напълно различни неша.

Истина е, че когато менструацията спре, жените отделят по-малко женски хормони, което води до физически промени, като недостатъчно вагинално овлажняване и падане на косата. Но вместо на тези промени да се гледа в отрицателна светлина, мислете, че след тази промяна най-накрая сте освободени от менструацията и опасенията от забременяване. Годините след менопаузата са време, когато може да правите най-добрия секс в живота си. Новата свобода ви позволява напълно да се нас­лаждавате на секса - умствено и физически.

След като мъжете и жените достигнат възрастта, когато хормоналният им баланс се променя, желанието им за секс от­слабва. Все пак е важно както за жените, така и за мъжете да продължат да се наслаждават на сексуалния си живот, макар и не толкова често както преди.

С малко усилие мъжете могат да подобрят сексуалните си функции, без да разчитат на лекарства. Най-лесният начин е да се изпият две чаши вода час преди полов акт. След като вече сте изпили водата, тя се събира в пикочния мехур, като стимулира простатата и значително увеличава ерекцията. Трябва да отбе­лежим, че този ефект не се постига с пиене на бира или чай, за­щото кофеинът и алкохолът свиват кръвоносните съдове.

Мнозина по-възрастни мъже ще кажат: „Не бих искал да се занимавам с нещо толкова трудно и уморително”, но за съпру­жеските двойки или за мъж и жена, които наистина се обичат един друг, сексът никога не е уморителен или изтощителен акт. По медицински път е доказано също така, че духовното и физи­ческото щастие повишават имунните функции на индивида. Все­ки мъж би искал да бъде млад и във форма, желан и обичан от ед­на жена. И всяка жена би желата да бъде красива, желана и оби­чана от един мъж. Много е важно да продължавате да изпитвате подобни чувства, за да живеете дълъг и здравословен живот.

Това становище е валидно за всичко; който първи се отказ­ва, първи губи. Ако се предадете с ума си, тялото ви също ще започне да старее по-бързо. Никога не се предавайте. Това е тайната на дългия и здравословен живот.