Глава 4 Обръщайте внимание на вашия „сценарий на живота”

Дали пък това не се дължи на факта, че модерната медици­на е погрешна по принцип? Смятам, че отговорът на този въп­рос е положителен. Преобладаващите медицински теории твър­дят, че бактериите и вирусите са причинители на заразните бо­лести. Но това е едностранчиво становище. Трябва да осъзна­ем, че развиваме болести, защото позволяваме на тялото си да стане гостоприемник на различните бактерии и вируси. Съвре­менната медицина се основава на идеята за лечението, за бор­бата с болестите, докато истинската медицина би трябвало да се опира на принципа за поддържане здравето на човека.

Преди около 40 години започнах да се занимавам сериозно с взаимовръзката между храна и здраве. По това време, докато изследвах коремните органи на много американци, открих, че гастроинтестиналните характеристики са добър барометър за здравето. Тогава стигнах до извода, че подобряването на състо­янието на стомашно-чревния тракт е прекият път към укрепва­не на здравето. Ето защо се опитах да развия и популяризирам техниката на колоноскопската полипектомия* и като помагах на хората да преодоляват страданията, продължих да търся пър­вопричините за възникване на тези заболявания.

Прочетох много научни статии и доклади, събирах клинич­ни данни със съдействието на моите пациенти, използвах и собственото си тяло, за да проверя влиянието на лекарствата и дори изследвах животни в тяхната естествена, дива среда. Из­водът, до който стигнах, е, че ако вървите срещу законите на природата, което се отнася за всичко на този свят (може да се каже срещу Божията воля), ще се разболеете. Хората са част от природата, а не отделно от нея, и без нея ние не може да живе­ем здрав и продължителен живот. Както всички други живи съ­щества, хората трябва да употребяват подходящи за човешкия род храни, съобразени със средата, в която живеят. Основният принцип на човешкия живот е да се ядат растения и животни, присъщи за региона. Хората, свикнали с храна, състояща се от зърна, зеленчуци, водорасли, плодове и риба, определено не мо­гат да храносмилат прекомерни количества химически третира­ни меса, мляко и преработени, бедни на ензими храни.

* Хирургично отстраняване с ендоскоп на на пиломи по дебелото черно - бел. ред.

Вярвам, че сме способни да водим пълноценен и здравосло­вен живот. Истина е, че някои хора с вродени заболявания тряб­ва да се борят през по-голямата част от живота си със здравни­те си проблеми. Но също така смятам, че дори и хората с нас­ледствени болести биха могли да укрепят общото си здравно състояние с добри навици на живот.
ВСЕКИ Е ПРЕДОПРЕДЕЛЕН ДА ВОДИ ПЪЛНОЦЕНЕН ЖИВОТ
Не сме ли родени всички със „сценарий” за дълъг живот в доб­ро здраве? Животните инстинктивно знаят какво им е нужно, за да оцеляват. Дивите зверове разбират собствения си „житейски сценарий” и се опитват да го следват. Зъбите на месоядните и тревопасните са различни, защото природата е наредила да ядат необходимата за поддържане на живота им храна.

Подреждането и съотношението на зъбите ни са също чуде­сен пример за закона на природата в действие. Това означава, че и ние, хората, имаме свой сценарий за активно и добро здраве, но с нашата арогантност често го пренебрегваме. Една от при­чините за това е човешката алчност. Способността ни да разсъждаваме, дадена ни по Божията милост, грешно се тълку­ва от мнозина в смисъл, че човешките същества са по-висш клас от животните. Ние отглеждаме и използваме животните, както ни е изгодно. Желанието ни да ядем деликатеси води до­там да поглъщаме „храни", които не се срещат в природата. Стремежът ни да водим живот със съвременни удобства ни ка­ра да унищожаваме естествената околна среда. Упорството ни да получаваме все по-голяма реколта ни води до използване на селскостопански химикали. Желанието ни за повече земя и па­ри ни води до безредици и конфликти. Може би сега хората пла­щат за постоянно растящата си алчност именно под формата на заболявания.

Но е настъпило време съвременната медицина да осъзнае грешките си. Ние, човеците, сме също част от природата. За да живеем здравословно, трябва да следваме законите й. Който се вслушва в природните закони, следва присъщия му сценарий на живот. Затлъстелият човек изпитва глад, защото му липсват не­обходимите хранителни съставки. Друг с диария или запек оче­видно не яде храни, подходящи за неговата храносмилателна система. И накрая се разболяваме, когато непрекъснато пренеб­регваме природните закони.

Ето защо съм убеден, че медицината вбъдеще би трябвало да се съсредоточи върху законите на природата. Трябва да от­деляме повече внимание на сценариите, които природата е на­писала за нас, хората, да се опитваме да събудим вродената си способност за самоизцеление и да се насочим към популяризи­ране на древната максима „Здрав дух в здраво тяло” да се придържаме към здравословен начин на живот, вместо да се опитваме да потискаме със сила болестите.

Напоследък в Япония съществува движение, наречено „Да посадим гора, за да отгледаме океан”. Това е иницииран от ри­бари проект, които в недоумението си защо рибата внезапно е изчезнала от океанските води, откриват, че преди няколко годи­ни са били изсечени много дървета от планински райони. Те откриват връзка между дърводобива и намаляването на рибна­та популация. Проектът на рибарите е да се посадят нови дър­вета в планините с цел рибата „да се завърне обратно” в океа­на. На пръв поглед може да ни се стори, че има твърде слаба връзка между дърветата в планините и рибата в океана, но в кръговрата на природата двете неща са в тясна взаимовръзка.

По подобен начин отделните дейности на 60-те трилиона клетки, които провеждат петте тока в човешкото тяло - кръв­ният и лимфният, стомашно-чревният, токът на урината, на въз­духа и енергията - са тясно преплетени. Проблемът при един ще се отрази на всички останали. Като пренебрегваме тази взаимосвързаност и се опитваме да лекуваме само отделни органи, това ни пречи да виждаме цялостната картина. Ако тясната спе­циализация в медицинското лечение продължи със същото тем­по, то в близко бъдеще повече няма да имаме истински лекари. Ще останем само със специалисти, които разбират специфична­та област, в която са специализирали, и не са способни да оце­нят здравното състояние на пациентите си като цяло.

Ако погледнете дори очите или цвета на лицето на някой пациент, вече ще ви е ясно, че той или тя страдат от физически неразположения, а в същото време някой специалист по стомашно-чревни болести може само да направи колоноскопия и като не намери полипи, да каже на пациента: „Поздравления, вие сте добре. Нямате полипи или рак”. Това е съвсем безотго­ворно, защото въпросното изследване на дебелото черво само по себе си не може да установи какво е общото здравно състо­яние на дадения човек.

Някои ме наричат „стомашно-чревен хирург ендоскопист № 1 в Америка”, но не мисля, че притежавам някакъв изключи­телен талант. Просто се опитвам да лекувам пациентите си все­ки ден, като отделям голямо внимание на общото състояние на телата им.

В наши дни в Америка е станала обичайна практика паци­енти с рак на гърдата да бъдат изпращани и на колоноскопия. Всъщност, аз първи публикувах тази идея. Навремето бях оце­нен за това откритие, но, откровено казано, смятам, че и друг доктор би осъзнал същото, ако е бил обучен да се отнася към тялото на пациента като към единен, цялостен организъм.

Когато срещам хора с рак, знам, че са болни, без да надник­вам в телата им. Трудно е да се обясни с думи, но усещам при такава среща, че „чи" енергията ми сякаш се изсмуква от мен. Когато заговоря за това, повечето лекари се усмихват насмеш­ливо. Това обаче не е само нещо въображаемо, а физическо усе­щане, назрявало по време на дългогодишния ми клиничен опит.

Веднъж преглеждах 38-годишна пациентка, която се оплак­ваше: „Имам рак тука”, като сочеше горната част на корема си. Аз също имах подобно чувство. Преди да дойде при мен обаче, тя бе посетила много лекари и се бе подложила на редица из­следвания, но всички резултати от изследванията бяха нормал­ни. Дори след като я изследвах внимателно с помощта на ендоскоп, също не можах никъде да открия следи от раково заболява­не. Не смятах, че трябва да се безпокоя толкова за нея, защото беше сравнително млада, но поради това, че се оплакваше пос­тоянно, че нещо при нея не е наред, вкарах контрастно вещест­во през дванадесетопръстника в жлъчния канал и направих рентгенов преглед (жлъчният канал не може да се изследва ендоскопски, защото е прекалено тесен). Обикновено изследвания с използване на контрастно вещество в жлъчните пътища не се правят.

При това изследване открих рак колкото връх на кутре в жлъчния канал на въпросната пациентка.

Друг пациент дойде при мен за консултация, като твърдеше, че има рак на стомаха. Този човек винаги бе имал нормални ре­зултати от ендоскопските изследвания. Но и в този случай, тъй като пациентът постоянно се оплакваше, а и аз имах някакво странно усещане, че нещо не е наред, реших да го изследвам от­ново след два месеца. Тогава открих малка язва на стомаха. След като взехме тъкан за биопсия, намерихме, че вече се е раз­вил цирозен карцином, разпространил се под стомашната лига­вица. Освен че се развива много бързо, този вид карцином се открива и много трудно. Ако не го бях прегледал повторно, ракът щеше да го убие.

Времето, което един лекар прекарва лице в лице с пациента си, не е много дълго. През това време лекарят се съсредоточа­ва върху това да открие SOS сигнала, който тялото изпраща. За нещастие не са много лекарите, които гледат на тялото на паци­ента като на едно цяло, защото здравните грижи са напълно спе­циализирани.

Сигурен съм, че вие сте се сблъсквали с това и по-рано, но преди какъвто и да е медицински преглед, вие (пациентът) пър­во трябва да решите с кой лекар трябва да се консултирате. В кабинета лекарят ще ви попита: „И така какво ви води тук?” И ако пациентът отговори:” Боли ме стомахът”, тогава ще бъде изследван стомаха му. Ако не бъде открито нищо в стомаха му, въпросният пациент ще бъде отпратен отпратен у дома с думите: „О` кей, при вас няма нищо тревожно” .Стандартно за добро здравно състояние. Ако пациентът не настоява за още изследвания, консултацията ще свърши на този етап. Лошият лекар може просто да не обърне внимание на молбата на пациента и да ка­же: „Вие си въобразявате всичко това. Няма нужда от никакви по-нататъшни изследвания”, и да отпрати пациента у дома.

Както подчертах и по-рано, смятам, че е необходимо лека­рите да се вслушват внимателно в думите на пациентите си и да се отнасят сериозно към тях. Сегашната система на здравеопаз­ване дълбоко ме натъжава, защото смятам, че хората трудно мо­гат да станат истински лекари в нея. Още по-тревожно е, че от новите лекари не се изисква да се обучават по обща медицина в продължение на една година преди да специализират. Това оз­начава, че не им се дава необходимата възможност да научат за частите на тялото и техните функции извън областта на специ­ализацията им.

В моята нюйоркска клиника, с цел да намаля тревогата на пациентите си, обикновено пристъпвам към общ преглед на ця­лото тяло. Първо, преди да пристъпя към езофаго-гастро-дуоде-носкопия - ЕГД* или към колоноскопия, правя преглед на кожа­та на пациента, на кръвното му налягане, пулса, нивото на на­сищане с кислород, на щитовидните жлези и лимфните възли, търся анормални състояния в ставите и мускулите, а при жени­те преглеждам и гърдите.

Ако имам пациентка, я питам дали би искала да проверя ма­точната й шийка за евентуален цервикален рак. Ако е съгласна, извършвам прегледа с помощта на колоноскоп. Изследването на маточната шийка обикновено отнема по-малко от минута и па­циентките ми са доволни, защото не се налага да ходят допъл­нително на гинеколог.

Макар че съм специалист по стомашно-чревни заболявания аз изследвам и простатата, и млечните жлези. Пациентите ми са доволни от тези прегледи, а аз - от своя страна - обогатявам опита си като лекар.

* Преглед на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника - бел. прев.

Например при изследване за рак на гърдата питам пациент­ките си за навиците им на хранене. От подобни разговори мога да открия причинни връзки между начина на хранене и болест­та. Открих, че жените с рак на гърдата обичат да пият кафе, чес­то ядат млечни продукти - прясно мляко, кашкавал и кисело мляко, а диетата им се състои главно от различни видове меса.

При мнозина, които се хранят по този начин, макар и още да не са развили рак на гърдата, в тъканта на гърдите се забелязват кисти, състояние, наричано фиброцистозна болест. Причината за това заболяване е храненето с комбинация от млечни продук­ти и меса и ако навиците за хранене не се подобрят, шансовете на една жена да развие рак на гърдата са много големи.

Ето защо съветвам пациентките си с фиброцистоза неза­бавно да подобрят хранителните си навици. Когато питам жени с такова заболяване: „Вие обичате кафе, млечни продукти и ме­со, нали?”, те обикновено са изненадват откъде знам за това. След като обсъдя с тях моите клинични резултати, дам напът­ствията си за диети и обясня пределно ясно причината за моите указания, повечето хора решават да променят навиците си на хранене.

Начинът ми на лекуване се основава на наученото от прег­ледите на много пациенти. Също и съветите, които давам на па­циентите си за по-добър начин на живот, се основават на мно­гогодишните ми лекарски наблюдения и практика. Успоредно с промяната на диетата всекидневният петминутен масаж на гър­дите се оказва ефикасно превантивно средство срещу рака на гърдата, нещо, което научих също от клиничните си наблюде­ния.

Не знам дали специалистите по рак на гърдата предписват такива превантивни мерки на пациентките си. Но когато срещам след една година пациентките, на които съм давал подобни съвети, те не само че не са развили рак на гърдата, но което е по-важно - тъканите на гърдите им са станали по-меки и фиброцистозното състояние при тях често е отшумяло.

Това, което ме кара да се чувствам най-щастлив като док­тор, не е да лекувам болестите или да бъда наричан способен лекар, а фактът, че мога да давам правилни съвети на хората със „дремещи заболявания” и да им помагам да станат наистина здрави.

След толкова години на медицинското поприще съвсем не е чудно, че станах сериозен познавач по хранене. Днес обаче има много видове храни, които са смятани за добри, а всъщност са вредни за здравето. През изминалите 30 години постоянно съм изнасял лекции и съм участвал в публични форуми, а също та­ка съм беседвал с много пациенти както в САЩ, така и в Япо­ния, за връзката между храненето и здравето и за видовете хра­ни, които са вредни. Но не е лесно да се променят обществено приетите норми. Нещо повече, ако специализацията на лекари­те продължи със същото темпо, ще бъде все по-трудно за мла­дите медици да научат нещата, които аз и много други по-въз­растни лекари сме научили от клиничния ни опит.

В бъдеще се нуждаем от превантивната медицина. И за да наложим такъв вид медицина, е необходимо да притежаваме зна­ния за храненето. И все пак е много трудно да променяме мис­ленето на зрелите хора с утвърден манталитет. Може да бъде различно, ако човек е болен, но ако е налице само дремещо за­боляване, изборът трябва да бъде направен между желанието да бъдеш здрав през следващите 10 години или да изяждаш всяка вечер по един голям стек. За тези, които са прочели книгата до­тук, съм сигурен, че ще изберат възможността да бъдат здрави.

Сега съм се съсредоточил върху обучението на идното по­коление. Често чуваме, че личността трябва да бъде възпитава­на в интелектуален, физически и духовен план. Но аз искам да включа и обучението по хранене, да помогна на хората да при­добият познания за храните. Обедите, които се поднасят понастоящем в училищата, често се основават на погрешни схваща­ния и пресмятания на калории, което е много опасно. Ето защо смятам, че реформата на школското хранене и просветителска­та работа по проблемите на храненето, насочена особено към децата, са от особена важност.

Въпреки че не ги виждаме с невъоръжено око, нашият свят е пълен с микроорганизми. Смята се, че дори в чистия въздух има около 100 микроорганизма в радиус от 1 см от всяка даде­на точка. Дори и на височина десет километра във въздуха, как­то и на десет километра под земята, има микроорганизми. Раз­бира се, и в морската вода има също така огромно количество микроорганизми. Дори и в човешките вътрешности има огром­ни количества от тях - наричаме тази „популация” бактериална чревна флора. С други думи, ние живеем в супа от микроорга­низми.

Съществуват около триста различни вида чревни бактерии, съставляващи общо 1000 трилиона*, които живеят във вътреш­ностите на

• 
  Един трилион има 12 нули- бел на прев.
  

Всред чревните бактерии има и лоши, и добри бактерии. Общо взето, „добра” бактерия наричаме например лактобацила, който работи съзидателно за човека; „лоши” са тези, които при­чиняват разпадни процеси и имат вредни ефекти за човешкото

тяло.

С една дума добри бактерии са тези, които произвеждат ан-тиоксидантни ензими. Когато в червата се образуват свободни радикали, тези бактерии умират и създават антиоксидантни ен­зими, които обезвреждат свободните радикали.

Според мен фактът, че свободните радикали не могат да бъ­дат неутрализирани напълно от „добрите бактерии” или по ня­каква друга причина остават невредими, води до възпаление на извънредно деликатните власинки, до тяхното унищожаване и това причинява язвен колит или болестта на Крон.

От друга страна, лошите бактерии разлагат несмлените ма­терии и по принцип се смятат за токсични. Но, като предизвик­ват анормална ферментация на несмлените материи и като съз­дават токсични газове, те стимулират вътрешностите ни да от­делят газове и изпражнения, като по този начин спомагат за възможно най-бързото отстраняване от тялото ни на несмлени­те вещества. Поради това смятам, че не може да се прави точно разграничаване на чревните бактерии на добри или лоши. „Ло­шите” бактерии може също така да съществуват с определена цел в тялото, която не е задължително да бъде вредна.

Освен добри и лоши бактерии има и такива, които не са ни­то токсични, нито полезни. Те се наричат „междинни” или неутрални бактерии. И тук отново не съществува особено точен на­чин за тяхната класификация. Важен е балансът между всички тези видове бактерии. Както с белтъчините няма значение колко важна хранителна съставка са те, ако ги консумирате в големи количества, ще се превърнат в отрова за тялото ви. Същото мо­же да се каже и за лошите бактерии. Ако броят им се увеличи твърде много, биха създавали проблеми, дори и ако са вид бак­терии, от които тялото се нуждае за поддържане на здравето.

Всичко се свежда до равновесието и, както вече споменах, равновесието на чревните бактерии е нещо много деликатно. Микроорганизмите са извънредно деликатни и лесно се влияят от обкръжаващата ги среда. Ако тази среда е подходяща за размножение, броят им ще нараства с няколко хиляди или дори с няколко милиона пъти по-бързо. Но, ако тази среда е небла­гоприятна, те ще умират много бързо.

Характеристиката на междинните чревни бактерии все още не е ясна, защото, ако са заобиколени предимно от добри бакте­рии, те също започват да произвеждат антиоксидантни ензими. Но обкръжени предимно от лоши бактерии, те започват да про­извеждат оксидирани ензими и се превръщат в лоши бактерии. С други думи, междинните бактерии силно се влияят от това какъв вид бактерии ги обграждат.

На хората не се харесва, когато става дума за лоши бакте­рии, но ние самите създаваме благоприятна за тях чревна сре­да. Не може да обвиняваме микроорганизмите за нашето пре­небрежително отношение към собствените ни навици на хране­не и начина ни на живот. Дали ще превърнем междинните бак­терии в телата ни в добри или лоши, зависи от собствените ни действия.


СЪЗДАВАНЕ НА ЧРЕВНА СРЕДА, БЛАГОПРИЯТСТВАЩА ДОБРИТЕ БАКТЕРИИ
Макар че ензимите са безценни за човешкия организъм, коли­чеството, което хората могат да произведат, може да е предоп­ределено. Смятам, че човешкият живот свършва, когато ензи­мите в тялото са изразходвани. Ако разсъждаваме по този на­чин, няма да е грешно да кажем, че основните, първоизточните ензими определят продължителността на нашия живот.

Свободните радикали повече от всичко друго изтощават те­зи безценни ензими. Съвременният свят предлага среда, в коя­то лесно се произвеждат свободни радикали. Стресът, замърсе­ният въздух, ултравиолетовите лъчи, електромагнитните вълни, бактериалните и вирусните инфекции, рентгеновото облъчване и радиацията са всичките важни фактори за образуването на свободни радикали.

Освен тези външни фактори, обаче има и други действия, вследствие на които се произвеждат свободни радикали и които може да избегнем лесно, ако имаме желание да променим някои от житейските си навици. Пиенето, пушенето и консумирането на хранителни добавки, окислени храни и лекарствени препарати - те всички представляват предотвратими предпоставки за образу­ването на вредните за здравето ни свободни радикали. Тъй като тези навици водят до изразходване на огромен брой ензими, съ­ществува вероятност да се разболеете в определен момент, ако не предприемете навреме съзнателни усилия за прекратяването им.

Ако броят на ензимите в телата ни е предопределен, ние за­висим от чревните бактерии, които произвеждат ензими за допълване на нашите собствени. Ето защо единственият начин, по който може да повишим телесните си ензими, е да създадем чревна среда, водеща до увеличаването на добрите бактерии с техните антиоксидантни ензими.

Съветвам хората да ядат богати на ензими храни, защото те правят възможно размножаването на добрите бактерии - т.е. на суровинния материал за ензимите.

Както и в природата натрупването на добри неща постепен­но води до положителен цикъл. Ако ядете добра храна, пиете добра вода и продължавате да водите добър начин на живот, ва­шата чревна среда естествено ще бъде добре регулирана, а то­ва ще това ще спомогне за образуването на изобилие от ензими и за живот, пълен с енергия.

От друга страна, ако се нарушава този добър цикъл с един единствен лош навик, всичко останало може да се вземе лош об­рат. Ако продължавате да консумирате месо и млечни продук­ти, това ще се отрази отрицателно на възможността ви да сми­лате и усвоявате хранителните съставки и с течение на времето ще увреди чревната ви среда. Ако това стане, добрите бактерии постепенно ще изчезнат, а междинните бактерии ще започнат да се превръщат в лоши бактерии. Това ще създаде среда, в която тялото ви няма да има повече възможност да обезврежда сво­бодните радикали. След това, тъй като храносмилателната ви способност ще се влоши, несмляното количество храна ще за­почне да гние в червата ви. Като усвояват тази разлагаща се храна, лошите бактерии започват да произвеждат много токсич­ни газове.

Хората, които често изпускат миризливи газове, имат точ­но такъв лош храносмилателен цикъл в червата си. Децата, ко­ито сучат майчино мляко, нямат миризливи изпражнения, защо­то консумират само жива храна. Изпражненията на деца, отгле­дани с краве мляко, имат по-отблъскваща миризма.

Макар че имунната ви система също се бори с токсините в тялото, трудно може да се намери достатъчно количество добри бактерии, които да неутрализират свободните радикали, произ­ведени в хода на тази „битка”. В резултатът на това няма да мо­жете да ограничите вредните ефекти от свободните радикали, а чревни стени, увредени от свободните радикали, създават бла­гоприятна среда за полипи и рак.

Вие може да промените този цикъл и да създадете добра чревна среда, като обръщате по-голямо внимание на начина ви на хранене и на живот. Трябва да направите усилие, за да задвижите добрия цикъл и да го поддържате, а след като веднъж е започнал, дори и ако ядете по малко месо и пиете немного алко­хол веднъж месечно, резервните ви първоизточни ензими ще бъдат съхранени за момента, когато ще се наложи да компенси­рат случаите на временни нарушения в хранителния ви режим.