Сценарий за 19 февруари Левски, име-знаме! Име-титла! Знаменосец на свободата!

Но и врагът не спи. Той ходи по дирите му с една задача, да улови, да ликвидира Апостола на свободата.

без сън, без покой,

под вънкашност чужда и под име ново

и с сърце порасло и за кръст готово

и носи съзнание, крепост светлина

на робите слепи в робската страна.

пълни с упование и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,

кат за една ближна обща веселба,

часът на която не беше известен.
Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,

участник да стане в подвига свят,

всек педин слушател беше му и брат...

В бъдещето тъмно, той гледаше ясно.

Той любеше своето отечество красно.
Тази заран млад е, довечера стар,

одеве търговец, сега просяк дрипав,

кога беше нужно-хром и сляп, и клипав.

Днес в селото глухо, утре в някой град

говореше тайно за ближний преврат,

за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът

и, че време веч е да възстане робът.
Васил Левски! Отрекъл се от всичко, посветил изцяло живота си на народа. Той убеждава, той зове:”Които искат да мрат за отечеството си, да бъдат готови!”
Песен: Вятър ечи
Смъртта бе за него приятел и брат,

зашил беше тайно в ръкава си яд,

на кръста му вярно оръдие висеше,

за да бъде страшен кога нужда беше.

Той не знаеше отдих, ни мир, нито сън,

обърнал се беше на дух, на огън.

Душата си цяла лейше в едно слово,

понякога чело си мръщеше сурово

и там се четеше и укор и гняв,

и душа опорна и железен нрав.

Апостола беше на мъки подвъргнат учасни.

Напразно! Те нямаха власт над тази душа яка.

Ни вопъл, ни глас, ни молба, ни клетва,

ни болно стенание, не издаде в мрака туй гордо страдание.

Смъртта беше близко, но страхът далеч.

И той не прошушна предателска реч.

И на вси въпроси-гордо изпитание

един ответ даде, и едно мълчание,

и казваше:” Аз съм Левски!Ей ме на!”

И никое име той не спомена.
Смел и през последните минути на прекрасния си живот, Васил Левски-Апостола на свободата е осъден на смърт, чрез обесване.
19 февруари 1873 година. Близо край град София е обесен верния син на България- Васил Левски.
Той биде обесен. О, бесило славно,

по срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви да висят

много скъпи жертви и да се тресат,

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети смъртта на героите.

Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа.

О, бесилко свята, бе не срам, а слава нова за земята

и връх , откъдето виждаше духът

към безсмъртието по прекия път.
Цялата страна е потресена. Всички жалят великия син на родината, който отдаде за нея и последното, най-скъпото, което имаше-ЖИВОТА
Плаче Родината-майката, която трябва да откъсне от сърцето си най-верния, най-скъпия син, който не пожали ни сили, ни младост, ни живот.

О, майко моя, родино мила

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш майко

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко

е глас без помощ, глас във пустиня.

стърчи, аз видях черно бесило

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

вихрове гонят тръни в полето

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.