Сценарий за многосериен филм Приключенията на групата юнаци-смешни изтърсаци с нанизи от масали и майтапи гласът на актьора
Изтегляне 1.29 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- СЛЕДПОСЛЕДЕН МАСАЛ
- КАКЪВ ТИ МАСАЛ
- ПЪРВИ МАЙТАП
ОСЕМДЕСЕТ И ОСМИ ПОСЛЕДЕН МАСАЛДА СЕ РОДИШ С ВИЛИЦА Новост! Новост! Новост! В Китай хората вече ще се раждат с вилица! Защо? Ами сложили ДДС на клечките за еднократна употреба! И сега?! Няма да стигнат дърветата! Те растат на воля, ама и те свършват! И си мисля – ами защо не минат на вилици! Метални! Но при тези милиард и триста милиона души ще приключат и с полезните изкопаеми! И тогава решавам: ще има вилици само за еднократна употреба, раждаш се и наместо златна парица, ти връчват… вилица, желязна, за цял един живот! Вари я, печи я, за цял живот! И от малък започваш да се учиш - пази си вилицата, за цял живот ти е! А лъжица, си викам по едно време? Но после съобразявам – тя пък за какво ти е? Така и така му сърбаш и без лъжица винаги под ръка попарата на тоя живот!
- А, бе, к’вотници, а, бе, кой каза край, а, бе, как край… КАРО КАРОВ (Скарва се.): - Я стига ти с твоите чревоугодни намерения, край на яденето, та ако ще то и да е смешно, нещо почна да ми се повдига от… МАРИО НАРОВ (Умълчава се, но после заявява.): - Ти като не се сещаш нищо повече, аз пък се сещам: СЛЕДПОСЛЕДЕН МАСАЛПРИДОБИВКА Една ми вика: - Наследих и знаеш ли какво: тирбушон! А аз веднага схващам: - А пък аз само винарска изба и 400 декара лозе! А пък тя: - Аз пък си купих gsm с нагрузка: карфица, да мога да му натискам копчетата! И тогава аз пък онемях! И само успях да кажа:
КРАЙ – колкото до яденето, то само саламът има два края. МАРИО НАРОВ (Неукротим е. Отново пльосва на земята, после скача и заявява.): - И виждаш едно разцъфнало дърво и как да не го попиташ: кога си броиш листата – наесен ли, когато падат едно по едно? И още: Качвам се на трамвая от предната врата. И ватманът потегля като бесен. Доближавам се до кабината му и казвам:а, бе, вие картофи ли карате? Ама той зацепи: Каквото се качи, това карам! И аз казвам едному: има виолетово и лилаво, първото е по-силно синьо, а второто – по-силно червено. А той ми заобяснява: на френски виолет и лила са едно и също. Като теменужките. Аз не отстъпвам: ама на теменужките се казва виолетки, а не лилаветки! КАРО КАРОВ (Също скача и кресва.): - Стига, отивай да ядеш салам, да се увериш колко са краищата му! А ние, скъпи к’вотници, да си продължим майтапите, аз вече така ги кръщавам, нека и ние поживеем малко смешно, стига с тая Мария ли беше, майтап ли беше! Да почваме, аз съм първи… МАРИЯ (Изкисква доволна и казва.): Аз пък отивам на агнешко, току що-ми се обадиха по gsm-а, дойде Великден, а вие продължете с вашите вегетариански майтапи! Край! И да не сте ме потърсили повече, плюскайте си парфето!
- Е, Марийо, не се отчайвай, тръгваш ли си? Е, все някога ще се срещнем отново! МАРИО НАРОВ: - На ъгъла. КАРО КАРОВ: - Защо на ъгъла? И на кой ъгъл? МАРИО НАРОВ (Захилва се вече застанал до стената.): - Едната стена казала на другата стена: ще се срещнем на ъгъла! КАРО КАРОВ (Първо се изкисква, но после виква.): - Изчезвай, само на стени и ъгли ще ми станеш! - (Обръща се към к’вотниците, отбор юнаци, смешни изтърсаци, и казва примирено.): - Е, братя к’вотници, няма го вече Марио Наров да ви стимулира, хайде да почваме, кой ще каже първия майтап? Последва гробна тишина. МОН ВАГОНОВ (По едно време става и казва.): - Ох, забравих, имам среща и на ъгъла, и под дървото, под кое дърво няма да ви кажа, а вие умувайте. Нали го знаете това: докато умните се наумуват, лудите, като мен и Марио Наров, се налудуват. КАРО КАРОВ (Извиква.): -
ДА СЕ СРЕЩНЕМ НА ЪГЪЛА
Да се смееш ли или да плачеш!? -МАРИО НАРОВ (Отваря вратата с трясък, после отново влиза и казва.): - Вече без мен! А сега, като за последно мезе: ДЕВЕТДЕСЕТИ МАСАЛ ЩАСТИЕ, ИМА СВИНСКИ КРАКА! Роза Кожев направо се разхълца от щастие и се провикна: - Щастие, има свински крака! Много ги обичам! На път бях да забравя вкуса им. Ама че аз ги ядях под път и над път, а после взеха, че изчезнаха от погледа ми. Аз ли не ги съзирах, скъпи бяха, те ли ми бягаха? Крака са , ще побягнат! Ама аз предпочитам да ми бягат из стомаха. Ама те са ми едничката радост, жена ми се скара, налитал съм на свините, а тя какви крака имала, а аз съм си падал по краката на свините. Ох, ама вкусничко ми се разхождат по хранопровода, ох, ама тлъстичко ми става на душата, това свините са ми нещо като родна майка с чесънец, пачица , пачица, тая моя жена съвсем ме беше спачьосала и ми каза, че ще ми избяга!. И ми остана едничката радост! Да съм щастлив покрай свинските крака! Бях днес на битпазара. И с парите, дето продадох Вефа, си купих два свински крака, отсреща , от свинския пазар. И още там изкрещях: -Щастие, има свински крака! КАРО КАРОВ (Тогава отново се намесва.): -Аз пък имам:
Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 1.29 Mb. Сподели с приятели:
|