Сценарий за посрещане на баба марта място: Театрален клуб



Дата22.01.2017
Размер113.7 Kb.
#13266
ТипСценарий
СЦЕНАРИЙ ЗА ПОСРЕЩАНЕ НА БАБА МАРТА

Място: Театрален клуб

Участници: Баба Марта, Разказвач 1 и Разказвач 2, Малък Сечко , Пижо и Пенда , Пролетта,8 Деца

І част

Участват: /Разказвач 1 и Дете 1 и 2/

1. ДЕТЕ : Обичам българския народ ,обичам неговите песни , приказки , мъдрости, които разкриват богатствата на една неписана история.Мъката и радостта народът ни е обръщал в песни. Умеел е да разхубавява живота си с много обичаи и празници. Слушали сме ги от нашите баби , а те от своите и така през вековете са дошли до нас старите мъдрости, дошли са празниците ,които се тачат и до днес, защото в тях пулсира душата на българина.Чуйте една от стотиците български легенди:

РАЗКАЗВАЧ 1/ЛЕГЕНДА/

Хан Кубрат, бащата на хан Аспарух , имал пет сина и една дъщеря .Като си направил държава тук , в нашите земи, Аспарух направил голямо тържество.И както си седял, изведнъж се сетил и му се привидяла едничката сестричка - Калина се казвала.Когато се пръснали петте й братя по света,а баща им починал, тя останала с майка си в разтуреното царство ,тогава ханство , някъде в Русия. На Аспарух му домъчняло за сирачето и заплакал от жалост за нея . Тъкмо в това време го чула една лястовица , кацнала на едно дърво до него и го попитала с човешки глас “Защо плачеш?”.Аспарух се стреснал и като насън си доверил мъката на лястовичката. “ Де да има по някой да пратя хабер на милата ми сестричка , че съм си образувал вече нова държава и са ме избрали за хан.” Лястовичката се смилила и му рекла : “Аз зная старото ви царство в Русия , защото съм дошла оттам, заедно с дружината ти . Познавам сестра ти Калина. Гнездото ми беше под стряхата на бащините ти , Кубратови ,палати .” Като изрекла тия думи лястовицата литнала. Летяла тя, летяла ,почивала си през нощите и най -сетне стигнала.Там чакала цели три дни и нощи ,докато Калина отвори прозорците си . Пак с човешки глас лястовичката и разказала всичко за брат й.Зарадвала се Калинка и решила да прати хабер на своя братец. Свила китка от Зеленило, усукала я с бял вълнен конец и възелчета за поздрав сторила - както българите словото пазели, та я пратила по лястовичката. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на испериховото рамо. Но от дългия път крилцето му се протрило и алена кръв обагрила вълната. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата сестринския поздрав, накитил гърдите си с китката и мартеницата грейнала. Оттогава Исперих побелил на народа си: всеки да върже китка от пресукан бял и червен конец и на този ден да се кичи - за здраве и небесен благослов. Туй се случило на първи март и останало до наши дни.



2.ДЕТЕ: Според народня обичай на първи март сутринта във всеки дом се пали огън на двора, с много дим. А после всички прескачат до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, за да се очистят от зли сили и да се предпазят от болести.

3.ДЕТЕ: Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Чак тогава окичва децата и животните с изработените отнапред мартеници от вълнена или памучна прежда. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.

4. ДЕТЕ: В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви и др. Затуй мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила, толкова необходима на всички в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване.

5.ДЕТЕ: Днес празнуваме Баба Марта .Тя винаги идва при нас на 1 март.Това е нейния ден, от древни времена е било така по нашите земи .

ПЕСЕН:“БАБА МАРТА“ 1

ІІ ЧАСТ

/Излизат Баба Марта и Малък Сечко/

Участват: / Разказвач 2 , Баба Марта, Малък Сечко/

6. ДЕТЕ: Сечко свири във комина

И не ще да си замине,

Но ще го догони вече

Баба Марта тази вечер.



РАЗКАЗВАЧ 2: Кой ще стигне първи при децата

Тича Малък Сечко .

Крета Баба Марта...

Малък Сечко Февруари

Баба Марта изпревари.

В лед и студ скова земята ,

тътри тръни по полята .

Вежди от ледунки смръщи

и децата прати в къщи .

Сняг и студ открай докрай.

Спят на топло всички мечки,

стоите вкъщи, пийте чай

край разпалените печки.

Баба Марта се разлюти.

Грабна тя чепата сопа.

Февруари ще натупа ,

Нека само го докопа!

Сън не мигна Баба Марта .

Сън не мигна ,

но го стигна

И започна тя веднага

Малък Сечко да налага.



БАБА МАРТА :Що децата са ти сторили,

Та по къщите затвори ги?



РАЗКАЗВАЧ 2: Удря не прощава Марта .

Той цървулите си стяга:



МАЛЪК СЕЧКО:Ох , ще ме пребие старата

Трябва бързо да се бяга ...

Марто, скъпо ще ти струва

РАЗКАЗВАЧ 2 :Ала Баба Марта бие ,

Бие и не се шегува ,

Бие и не си поплюва...

Мисли тъжно Февруари



МАЛЪК СЕЧКО: Всеки месец трийсет дни е ,

Ала гледай проклетия!

На – животът ми на косъм.

Сторих двадесет и осем

Дни ,но стига вече.

Бягай, братко ,надалече!



РАЗКАЗВАЧ 2:Крачолите си запретнал,

гащи и цървули стегнал,

бяга ,бяга Февруари...

Марта удря дето свари!

И когато го прогони ,

спря се Марта уморена,

гледа пролетните клони

и тревицата зелена

Към децата се обръща:

БАБА МАРТА : Хайде , да ви няма вкъщи!

РАЗКАЗВАЧ 2: Уморена от гонитбата Баба Марта заспа в подземните палати на мекото си пухово легло. Но вън пекна слънце, духна топъл ветрец, една муха оживя, забръмча и кацна на баба Марта на носа. Тя кихна и се пробуди.

БАБА МАРТА : У-у, вече топличко станало, мухите се разбръмчали, пък аз още спя. Скоро ще ми дойдат на гости милите ми внуци Април и Май, пък аз нищо не съм приготвила. Не съм помела, не съм почистила...

РАЗКАЗВАЧ 2: И скокна баба Марта немита, невчесана, разшета се по земята да чисти и нарежда. Въздъхна тя и от нейната топла въздишка гората се очисти, опадаха мъртвите листа. А върбите от радост напъпиха. Стана приятно на баба Марта, тя се засмя и от нейната усмивка земята се стопли. Тръгна тя от поляна на поляна и насади вредом: къде кукуряк, къде минзухар...

ІІІ ЧАСТ

ДЕТЕ 7: Бабо Марто , нашият обичай е да те посрещаме с медена пита, за да си сладка и добричка!

БАБА МАРТА :А вие, мили деца., бъдете весели и жизнерадостни като слънцето , бързи и смели като вятъра, усмихнати и трудолюбиви като пчеличките И за да сте весели, засмени, румени, червени, аз за вас измайсторих две приятелчета верни. Тези две големи и живи мартенички са моите помощници Пижо и Пенда.

Как се сетих да ги направя ли? Чуйте:



ДЕТЕ 8 : В едно тъмно килерче, в едно плетено панерче

живееха две кълбенца с пухени конченца.

Първото беше бяло, бяло, сякаш в снежинки спало.

Второто пък - червено, червено, сякаш в зора топено.



ДЕТЕ 1 Бяха останали двете мъничета от чифт коледни терличета –

плетени, топли, червени, избродирани с бели елени...

Ала Коледа отдавна мина, стихна огънят в бумтящата камина,

звъннаха капчуците, а напоследък по улуците

плиснаха новини от южните страни –

със следващия птичи полет пристига сияйната Пролет!



ДЕТЕ 1/КЪЛБО/: - Ами сега! – ревна едното кълбенце. –

Поне да бях станало на врабченце палтенце...



ДЕТЕ 2/КЪЛБО/ - Мхм... Аз пък можех да стана шапка

за някоя премръзнала жабка... –

второто кимна унило, опашленце-конченце подвило...

ДВЕТЕ /1и2/ ЗАЕДНО:

- А напролет кой ще тръгне да се топли... –

смесиха червенобели вопли.

ДЕТЕ 3: Плакаха, хълцаха двете кълбета,

додето внезапно дочуха някой наблизо да шета.

Що да видят – една бабка добричка

тупа, подрежда, и то – сам-самичка.

И на всичко отгоре – сам-самичка се смее...

А за капак – сам-самичка си пее:



БАБА МАРТА - Малко остава, малко остава –

слънце изгрява, март наближава!

Март месец, хора, за мене любим е,

тъй като Марта е моето име...

- Март месец баба ви празнува,

посреща гости и танцува –

раз-два – с парцала по стъклата,

два-три – по двора с метлата...

Ще дойдат внучетата скоро, ще хукнат весело по двора,

та трябва да го премета от кишата и от калта...

Хм, милите, освен да тичат, аз знам – подаръци обичат.

Изплетох им за Коледа терличета...

Сега какво – букетче от кокичета?

Не, не... Подаръкът, дори и скромен,

добре ще е да им стои за спомен...

Каквооо, каквооо?... Я вкъщи да се върна

и във килера прашен да надзърна –

май две кълбенца малки там оставих

и - де ми е умът! – съвсем забравих.

Я, ама те били съвсем мънички –

не стигат и за куклени терлички...

Обаче пък конците им са здрави.

От нищо нещо баба ще направи!

ДЕТЕ 4 : Като чуха това, двете кълбенца

радостно ококориха оченца!

В шепите на бабката се сгушиха

и в гласа й кротък се заслушаха.



БАБА МАРТА - А такааа ……

/Появяват се Пижо и Пенда/

ПИЖО: От червеното кълбенце баба ме направи на момченцеее...

Станах бабино юначе, с бял пояс и бяло калпаче.

Ето, от нищо и никакъв конец – какъв ален, напет хубавец!

Дар съм за нейния внук – да бъде сит, със червени бузки и честит!от червеното кълбенце

ще направя едно момченцеее...

ПЕНДА: А за внучката й – да е бяла и от доброта да свети цяла,

баба ме направи - от конци момиче, нежно, беличко като кокиче.

Имам плитки алени в косичката, алена престилка за поличката..

Пижо и Пенда се наричаме и като внуците й ще се обичаме.



ПИЖО :Ний сме бяло, бяло и червено

за живот и здраве,тъй е отредено.



ПЕНДА : Чак до първа пойна птица да ни вържат на ръчица ,

на ръчица ,на косица

бяло и червено , бяло и червено!

ПИЖО : За живот и здраве тъй е отредено –

да ни кичат по премени на деца засмени!



РАЗКАЗВАЧ 2: В този миг някой подвикна на двора

и баба Марта – куцук – към стобора.

Надзъртат Пижо и Пенда: съседката

излязла направо боса и с плетката!

Нещо говори и ръкомаха...

Куп минувачи от пътя се спряха...

Олеле-мале, какво ли става,

че се надига такава врява?!



ДЕТЕ 5: “Беда голяма! Беда голяма!

Закъсала е Първата дама!

Става задръстване горе в небето –

вижте кервана от птичи карети...

Някой да ги упъти се молят,

че возят Нейно Сияние Пролет!”



ДЕТЕ 6: Хукнаха Пижо и Пенда смело,

обиколиха цялото село,

а през прозорци и през огради

чудеха им се стари и млади:



ДЕТЕ 7- Вижте ги, вижте – деца от кончета!

Даже калпаче си има момчето...

Отде дойдохте? Кой ви направи?

ПИЖО: -Как кой? Баба Марта, да ни е здрава!

ДЕТЕ 8 - А накъде тъй задъхано тичате?

ПЕНДА:- Към Пролетта – със каретите, птичите,

вече пристига, а пътя объркала...

Кацнал да хапне край блатото щъркела,

а пък Южнякът задрямал в полето...

Та Пролетта се озърта в небето,

иде й даже да се разплаче

заради тези нехайни водачи.

Та затова ние бързаме двамата –

да доведем подобаващо дамата...

ПИЖО: Вее си роклята чуруличена,

мята си булото от метличина.

Вчера кокичето я покани,

а тя не знае кой път да хване...

Та затова ние бързаме двамата –

да доведем подобаващо дамата...



/Звучи музика. Скриват се и след малко се показват заедно с Пролетта./

ПЕСЕН:“ИДЕ ПРОЛЕТ“

ПРОЛЕТТА:Здравейте, мили деца! Познахте ли ме?

Аз съм Пролетта. Извадих голям късмет!

Пристигнах с това момиченце и това момченце,

родени от червено и бяло кълбенце.

Те щъркела преял откриха,

заспалия Южняк отвиха.

“Дий, конче!” – яхнаха ги щуро,

замалко да се прекатурят...

подире им – ята, ята, ята –

стотици птичета с капели от цветя...



ДЕТЕ 1:-Бабо Марто, нека ти се поклоня

и сърдечно да благодаря,

че оплете тези две добри деца,

и доведоха навреме Пролетта.



ДЕТЕ 2: И така – Пролетта извадила късмет.

Пристигнала, а кой се мъдрел най-отпред?

Пижо и Пенда – момиченце и момченце,

родени от червено и бяло кълбенце.



ДЕТЕ 3: Всички радостно благодарили,

а на баба Марта й се поклонили –

А на Пижо и Пенда дали име по-кратко –

мартенички им казват, че е мило и сладко.

В чест на баба им Марта - тази баба-умница,

с обичливо сърце и със сръчна ръчица...



ДЕТЕ 4 : Оттогава се носи като приказка вече

тази истинска случка, мое малко човече -

за една Баба Марта, която все прави

мартенички за всички – да са живи и здрави.

Да е бяло сърцето, румено – личицето,

да събужда къщята звънка песен на птички,

да се кичат цветята с обеци от пчелички...

ДЕТЕ 5:Ти не вярваш, така ли, ти се смееш с очички?

Баба Марта ти праща, ето виж - мартенички!



ПЕСЕН:“БАБА МАРТА ТРОП-ТРОП-ТРОП“ 2

ІV ЧАСТ

ДЕТЕ6: Плети, плети, бабо Марто,

изплети ми мартенички,

да ги вържем на ръчички,

да излезем на полето,

да наберем иглика,

кукуряк и минзухарче,

да посрещнем гостенките –

лястовички бързокрили,

кукувица самотница

кърко-щърко жабара,

че ни водят пролетта,

да натопли земята,

да разтупка сърцата.

ДЕТЕ 7: Вързва Баба Марта новите пискюли

на висока вратня, на клоната дюля

виждам де е здраве ,радост да е вредом,

всяка къща нова рожба да отгледа ...

Скрила в джоб подробна пътеводна карта ,

вече из страната шета баба Марта.



ДЕТЕ 8: Тихо през комините напускала

Мартеници бели и червени.

после тръгнала сама по пустите

мокри пътища с коси развени...



ДЕТЕ1: А на сутринта безброй момиченца

и момченца с весели очички

се събудили с ръце накичени

с бели и червени мартенички.



ДЕТЕ 2: Две пискюлчета заплетени

Днес завърза на ръцете ми

Баба Марта в ранен час

И ми каза с нежен глас:



БАБА МАРТА :Да си здрава ,да си жива ,

да си умна , работлива,

винаги да си засмяна,

вкъщи майчина отмяна



ДЕТЕ 3:Вдигнах двете си ръчички,

украсени с мартенички,

и политнах като птичка ,

нека да ме видят всички .



ПЕСЕН: „БАБА МАРТА“ 3

БАБА МАРТА :Хайде всички да се закичим с мартенички за здраве!Деца , помогнете ми да закича всички в тая стая!

/Първите три деца закичват с пожелания/

ДЕТЕ 4:Честита баба Марта! Бъди весела, засмяна, румена и бяла!

ДЕТЕ 5:Да си здрав и силен, да си бял и червен, да си весел всеки ден!

ДЕТЕ 6:Като мартеничка бяла и червена да сме свързани с теб вовеки и все да сме засмени!

П Е С Н И

БАБА МАРТА 1


  1. Врабчо весело запява,

зимата си заминава,

бялото кокиче спи, 2

сняг навън не вали.

2. Ти, кокиченце красиво,

ти къде ли си се скрило.

Топло слънце грее вън, 2

стига сън, стига сън.

3. Ето ме сред вас, деца,

С мен пристига пролетта,

весело ви поздравявам, 2

мирно детство пожелавам.

ИДЕ ПРОЛЕТ


  1. Идат отдалече птици на ята /2/

пролет иде вече в нашата земя. /2/

И капчука пее, всичко тук играй. /2/

Пролет вече грее в родния ни край./2/
БАБА МАРТА 2


  1. Баба Марта троп-троп-троп,

бърза през горицата.

Мартенички цял вързоп 2

носи на дечицата.


  1. Бабо Марто, чик-чирик,

вика й врабченцето,

мартеничка ми вържи 2

пъстра на вратленцето.
БАБА МАРТА 3


  1. На пръсти се вдигам 2

Баба Марта стигам.

Искам да пошепна

в нейното уше:


  • Стига, Бабо, стига 2

с тези студове.

  1. Дай ми, Бабо Марто, 2

светъл слънчоглед,

да си свия китка

китка минзухар,

та за мила мама 2

китка минзухар.


  1. А пък тебе, Бабо,

в този весел час

ще целуна бързо

бузката ти аз.

Да съм бяла, бяла,

бяла като сняг,

с бузчици червени 2



като ален мак.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница