Сценарий за всяко вероятно въздействие в рамките на научните предпоставки за съществуването на такова въздействие

Според Dutsov и др. (2005) най-вероятно 150 – 200 екземпляра обитават на територията на Старопланинската верига и около 400-500 екземпляра в Рило-Родопския масив. По предварителни данни мечките се появяват в отделни горски участъци, където преди това не са били регистрирани. Не е ясно дали понастоящем популацията на мечката нараства или намалява.

В Западни Родопи видът обитава подходящи местообитания над 700 – 1200 м н.в. ЗЗ е най-голямата предложена защитена зона в България и едновременно с това ключова място за опазване на мечката. Активно влияещ отрицателен фактор е разрушаването на местообитанията и изолирането на микропопулациите. Според Генов и др. (2005) и ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА КАФЯВАТА МЕЧКА В БЪЛГАРИЯ (МОСВ 2008) в Родопите общо числеността на мечката е по-малко от 200 индивида. В Западни Родопи – защитени са до 18 възрастни индивида.

В BG0001030 Родопи – Западни покритието на ЗЗ за вида възлиза на 58.7 за популацията от възрастни индивиди, което е 20,1% местообитания с постоянно присъствие на мечки.

Служители на Регионалното управление на горите, природозащитници и служители на екоинспекцията преброили 13 мечки на различна възраст.Според описанието им едрите екземпляри са били 5, по-малките - 3, екземплярите на възраст до 1 година – 4 , до 2 години – 1. На събраните косми и екскременти от животните ще се направи ДНК анализ, който ще допълни данните за броя на мечките и структурата на популацията им.

Площите, които ще бъде засегнати от ОУП не са потенциално местообитание на мечката. Реализирането на ОУП не застрашава унищожаване на пригодни горски местообитания в ЗЗ. Строителни дейности, свързани с изграждането на инфраструктура може да предизвика единствено незначително безпокойство.

Обикновена блатна костенурка и двата вида сухоземни костенурки са защитени по Бернската конвенция.

1171 Triturus karelinii Южен гребенест тритон. Видът е разпространен почти в цялата страна от морското равнище до 1350 – 1400 м. Обитава блата, наводнени изкопи и други застояли водоеми, като предпочита изобилстващите с подводна растителност. При пребиваването си на сушата се храни през нощта с червеи, насекоми, дребни мекотели и други. Видът е защитен и е включен в Бернската конвенция, ще бъде включен и в новата Червена книга на България.Реализирането и последващата експлоатация на ОУП не застрашава местообитанието и популацията им в ЗЗ.

Консервационно значимата рибна фауна, включена в предмета и целите за опазване в “Родопи Западни” с код BG 0001030 e представена от следните видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC:

Изграждането на пречиствателните станция в с.Сърница, и изпускането на третираните води няма да окаже въздействие върху изброените видове.

1093 Austropotamobius torrentium Ручейният рак е постоянен обитател на влажните зони. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП не застрашава местообитанието и популацията му в ЗЗ.

1032 Unio crassus Бисерна мида е постоянен обитател на влажните зони. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП не застрашава местообитанието и популацията й в ЗЗ.

4053 Paracaloptenus caloptenoides Обикновен параканоптенус. Този скакалец не обитава високопланинските иглолистни и букови гори. Реализирането и експлоатацията на ОУП няма да застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.

4052 Odontopodisma rubripes Одонтоподизма Този скакалец не обитава високопланинските иглолистни и букови гори. Реализирането и експлоатацията на ОУП няма да се застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.

4046 Cordulegaster heros Кордулегастер. Видът е откриван по единични екземпляри от различни части на страната. Всички съобщения са от планински райони с надморска височина над 400 м. В района на ОУП няма местообитание на това водно конче и ларвите му. Реализирането и експлоатацията на ОУП няма да се застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.

4032 Dioszeghyana schmidtii Тази пеперуда обитава зоната на дъбовите гори, каквито няма в района на ИП. Реализирането и експлоатацията на ОУП няма да се застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.

1074 Eriogaster catax Торбогнездица. Районът на ОУП е потенциално местообитание на тази пеперуда предимно в южната и източна част, където има зони с широколистни храсталаци и дървета. Реализирането и експлоатацията на ОУП няма да доведе до унищожаването им и да застраши популацията на вида в ЗЗ.

1065 Euphydryas aurinia Еуфидриас. Много локален разпространен главно в планините, на надморска височина от морското равнище до 2000 м. Обитава тревисти ливади и поляни. Ливади в територията на ОУП няма, а поляните няма да бъдат унищожени с реализирането и експлоатацията на ОУП. Популацията на тази пеперуда няма да бъде застрашена в ЗЗ от предложението.

1078 Callimorpha quadripunctaria е средиземноморски елемент в лепидоптерната ни фауна. Среща в изолирани популации; в планините до 2100 м. Включен като уязвим в Червена книга на европейските дневни пеперуди. Пеперудата няма местообитание в района на ОУП. Реализирането и експлоатацията на ОУП няма да застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.

4042 Polyommatus eroides Полиоматус е привързан към тучна тревна растителност и понася каменисти участъци в местообитанието си предимно във високите части на планините ни. Такива в територията на ОУП няма. Реализирането и експлоатацията на ОУП няма да се застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.

1088 Cerambyx cerdo Обикновения сечко и ларвите му са предимно в дървесината на стари дъбови дървета. На територията на ОУП няма такива местообитания. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП няма да застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.

1083 Lucanus cervus Бръмбар рогач е най-големият наш бръмбар, обитател основно на стари дъбови гори. Популациите на тези бръмбари силно са намалели. Основни фактори за това са сравнително бавното му развитие и значителното ограничаване на жизнената му среда. Масовото отсичане и събиране на изгнилите дървета, в които се хранят ларвите, комбинирано с факта, че по-голямата част от живота си бръмбара прекарва в ларвен стадий са пагубни за вида. ОУП не включва в територията си такива местообитания. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП няма да застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.

1089 Morimus funereus Буков сечко. Той е обитател предимно на стари букови гори. Популацията на този вид в ЗЗ няма да се застраши чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.

1084 Osmoderma eremita Осмодерма. Този сапроксилофаген бръмбар изисква първични гори, предимно от дъб, в които има стари дървета с хралупи. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП няма да застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.

1087 Rosalia alpina Всеядно животно, среща се по широколистните дървета. Предпочита най-вече брези, но също и брястове, габъри липи, кестени. Живее предимно в стари букови гори на височина 500-1000 метра. Ларвите се развиват в стари букови дървета и изсичането им се счита за основна причина за упадъка в числеността на розалията в Европа.

Посочени са два вида риби като значими в ЗЗ. Те нямат местообитание в територията на ОУП. Реализирането на ОУП няма да застраши местообитанията и популациите им в ЗЗ.

Последното важи и за постоянните обитатели на водоемите, каквито са Гръцка дългокрака жаба Rana graeca и Планинска жаба Rana temporaria. Останалите три значими за зоната вида жаби се срещат у нас предимно до към 1300 н.в. Територията на ОУП попада над зоната с подходящи местообитания. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП няма да застраши популациите им в ЗЗ.

Двата значими вида бозайника за ЗЗ посещават територията на ОУП: Дивата котка Felis silvestris и Златката Martes martes. Тези два хищника са имат сравнително добре запазени местообитания на територията на защитената зона и реализирането на общия устройствен план няма да се отрази негативно на популациите им както чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията им.