Съдебната система на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия



Дата03.11.2017
Размер327.06 Kb.
#33775
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

МАГИСТЪРСКИ ФАКУЛТЕТ, ДЕПАРТАМЕНТ “ПРАВО”

К У Р С О В А Р А Б О Т А

Тема: “Съдебната система на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия”


Изготвил: Елена Валериева Панова

Курс І, Факултетен №: 22949

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


І. ВЪВЕДЕНИЕ

ІІ. Устройство и юрисдикция на различните съдилища в АНГЛИЯ И УЕЛС

1. Европейски съд

2. Камара на лордовете

3. Върховен съд

3.1. Апелативен съд

3.2. Висш съд

3.2.1.Отделение на Кралската скамейка

3.2.2.Канцлерско отделение

3.2.3.Семейно отделение

3.3.Съд на Короната

4. Апелационен трибунал по трудовите спорове

5. Съдебен комитет на Тайния съвет.

6. Низши съдилища

6.1. Съдилища на графствата

6.2. Магистратски съдилища

6.3. Съд на коронерите.

7. Съдилища със специална юрисдикция

8. Трибунали и други органи на административната юстиция

9. Служба към парламента, упълномощена по административни дела

ІІІ. Устройство и юрисдикция на различните съдилища в ШОТЛАНДИЯ, СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ И КОЛОНИИТЕ

1. Шотландия

2. Северна Ирландия

3. Колонии

ІV. ПРОКУРАТУРАТА В АНГЛИЯ И УЕЛС

1. Следствени действия и внасяне на обвинение в съда

2. Съдебни действия.

V. РЕЧНИК

VІ. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
І. ВЪВЕДЕНИЕ
Съдилищата в Обединеното кралство получават своята юрисдик-ция пряко или косвено от Короната и като пълномощни съдилища се явяват осъществяващи кралските прерогативи. Трябва да се подчертае, че съдебната система е обща за Англия и Уелс и е различна за Шотландия, Северна Ирландия, остров Ман и групата острови в Ла манш, известна като Нормандски острови.

Английската съдебна система включва в себе си голямо число съдебни учреждения, различаващи се по нивото и юрисдикцията. Съществуват различни методи за класификация. Преди всичко, съдили-щата в Англия се делят на: 1. “Протоколни” /courts of record/ или съди-лища на писменото производство, и “непротоколни” съдилища /courts not of record/ и 2. Висши и низши съдилища. Съществуват и други подходи, но те нямат такова универсално използване.

Висши и низши съдилища. Това е традиционното деление на английските съдилища. Природата на висшите съдилища е такава, че тяхната юрисдикция не зависи нито от размера на исковете, нито от териториални критерии. Юрисдикцията на низшите съдилища е ограничена и териториално, и в размера на исковете. Висши съдилища се явяват: Камарата на лордовете, Апелативният съд, Висшият съд, Съдът на Короната, Съдебният комитет на Тайния съвет, Съдът по разглеждане на жалбите на ограничението свободата на търговията /Restrictive Practices Court/, Апелационният трибунал по трудовите спорове. Една от отличителните черти на низшите съдилища се явява това, че над тях се разпростира надзорната юрисдикция на Висшия съд, която той осъществява по пътя на издаването на прерогативни заповеди. Обаче тя се разпростира и над съда на Короната в тези случаи, когато той встъпва в качеството на апелационна инстанция. Най-важни от низшите съдилища се явяват Графските съдилища и Магистратските съдилища.

Протоколни съдилища. Основното историческо различие между тях зависело от това, запазват ли се или не се запазват протоколите от съдебните заседания. “Протоколните” могат да бъдат както низши, така и висши съдилища. Основният отличителен признак на “протоколните” съдилища се явява това, че те имат право да наказват за неуважение към съда.


ІІ. Устройство и юрисдикция на различните съдили-ща в АНГЛИЯ И УЕЛС
1. Европейски съд
Съдът на правосъдието на Европейските общности /Европейският съд/, се явява съд sui generis /особен род/. Той не е английски съд, но притежава юрисдикция, проникваща в съдебната система на цяла Великобритания, във връзка с което е необходимо да се разгледа положението на този съд по отношение на английското съдопро-изводство.

До 1 януари 1973 г., Камарата на лордовете била последната апе-лационна съдебна инстанция. Сега положението е променено така, че над нея стои Съдът на правосъдието на Европейските общности. Този съд се състои от 25 съдии и техни помощници в лицето на трима главни адвокати, чиито задължения се състоят в това да представляват публично, с пълна безпристрастност и независимост, обосновани заклю-чения по постъпващите в Съда дела. В основата има два аспекта за юрисдикцията на Съда. Първият аспект – разглеждане заявленията на страните – участници или комисии за това, че страната-членка на Европейския съюз отказва да изпълни възложените й с международни договори задължения, а също проверка на законността на акта на Съвета и Комисиите и разглеждане на спора между страните-участници за съдържанието на споразумението. Другият аспект – интерпретация на различни документи с международен характер.


2. Камарата на лордовете
Висшата съдебна инстанция в Обединеното Кралство е Камарата на лордовете. Тя взима за разглеждане апелации, главно по въпросите на правото, по постановления по граждански и наказателни дела, внесени от апелационните инстанции на Англия и Уелс, а също – само по граждански дела от Шотландия. От името на Камарата на лордовете, делата разглежда съдът на Камарата на лордовете, който се състои от лорд-канцлер* начело, “обикновени лордове по апелациите” и тези перове, членове на Камарата на лордовете, които в миналото са заемали висши съдебни длъжности, в това число всички бивши лорд-канцлери. “Обикновените лордове по апелациите” се назначават в Камарата на лордовете от опитни юристи, като правило, членове на Апелативния съд. Прието е, двама от тях да са шотландски юристи. Техният брой представлява от 7 до 11 човека. Делата в съда на Кама-рата на лордовете, от името на цялата Камара, се разглеждат от не по-малко от трима лордове, всеки от които встъпва с реч.
2.1. Камарата на лордовете като съд от І инстанция.
В такава роля тя встъпва рядко. Основно, когато тя чрез Комитета по привилегиите, състоящ се обикновено от юристи на Камарата, разглежда по предложение на Короната всякакъв род претенции по отношение на перствата. И в случаите на нарушение на парламен-тарните привилегии, такива като неуважение към Камарата и правона-рушения, извършени вътре в парламента.
2.2. Апелационна юрисдикция.
Камарата на лордовете има почти напълно апелационна юрисдикция. По гражданските дела тя разглежда жалби на решенията на Апелативния съд, но само по решенията на този съд или апела-ционния комитет на самата Камара. Право на апелация в Камарата на лордовете има по наказателни, неотдавнашни процеси. През 1907 г. бе издаден закон, който разрешава апелации на решенията на Наказа-телния апелативен съд, учредени с този закон. Право на обжалване на решението на апелационното присъствие на Отделението на кралската скамейка на Висшия съд било установено със Закон от 1960 г. за функциониране на правосъдието.
3. Върховният съд /Supreme Court/ на Англия и Уелс, оглавяван от председател лорд-канцлер, включва в себе си три самостоятелни съдебни учреждения – Апелативният съд, Висшият съд и Съдът на короната.
3.1. Апелативният съд /Court of appeal/ действа само като втора инстанция по дела на кралските съдилища. Неговите решения се обжалват единствено пред Камарата на лордовете. Той се състои от гражданско и наказателно отделения и разглежда в колегия от 3 или повече съдии апелациите на другите съдилища. В него влизат лорд-канцлер, бившите лорд-канцлери, лорд-главен съдия /оглавява граждан-ското отделение/ и други висши съдебни деятели, а също до 18 лорда–апелационни съдии.
3.1.1. Гражданско отделение /юрисдикция/. Юрисдикцията на това отделение се ограничава изключително с граждански дела и се явява почти напълно апелационно. В него постъпват жалби за решени-ята на Висшия съд, Графските съдилища, Съда по разглеждане жалбите за ограничение свободата на търговията, Апелативния трибунал по трудовите спорове и различните трибунали, в частност Трибунала по поземлените спорове.
3.1.2. Наказателно отделение /юрисдикция/. То изслушва апела-циите на обвинителните присъди и в някои случаи представянето на Главния прокурор*, изказва съждения по въпросите на правото на оправдателните присъди на Съда на Короната. Освен това, министърът на вътрешните работи може да насочи дело в наказателното отделение на Апелативния съд за получаване на консултация по някакъв въпрос или заключение по обжалван въпрос.
3.2. Висшият съд /High Court/ има 3 отделения – Кралската ска-мейка, Канцлерско и Семейно. В него влизат лорд-канцлер и други висши съдебни деятели, а също до 80 редови съдии.
3.2.1.Отделението на Кралската скамейка /Queen’s Bench Division/ се занимава, главно, с разглеждания по първа инстанция на най-сложните граждански дела и апелации на присъдите на магистрат-ските съдилища по наказателните дела.

Наказателна и надзорна юрисдикция - наказателната юрисдикция на Висшия съд се осъществява изключително от Отделението на Кралската скамейка в състав от двама или трима съдии. Тя се разпро-стира над всички низшестоящи съдилища.

Надзорната юрисдикция се осъществява от апелационното при-съствие на Отделението. Тя се състои в издаване на заповеди habeas corpus и такива заповеди, като mandamus, prohibition и certiorari, които низшите съдилища и трибунали задължително изпълняват и се въз-държат от превишаване на правата.

Заедно със съставните части на Отделението на кралската скамейка, самостоятелно функционират Адмиралтейски съд, в който се разглеждат спорове по морски превози, спречквания на корабите и възмездия, свързани с убити и Търговски съд, на които са подсъдни много спорове с търговски характер.


3.2.2.Канцлерското отделение /Chancery Division/ се състои от лорд-канцлер, който се счита за глава на това отделение, но никога не разглежда дела по същество, от вице-канцлер и не по-малко от 4 редови съдии.

То разглежда, преди всичко в качеството си на съд от първа инстанция, граждански дела, свързани с управление на имуществата, поверена собственост, дейността на компании, банкрутиране и др. Апелационното присъствие на Канцлерското отделение се състои от не по-малко от двама съдии и има юрисдикция, която се ограничава от прегледа на апелациите на решенията на съдилищата на графствата по дела за банкрути и за поземлени регистрации.

Заедно със съставните части на Канцлерското отделение, функ-ционира Патентен съд, който разглежда отправените към него случаи по въпросите на патентите, дизайна и търговската марка от Главния ревизор.
3.2.3.Семейното отделение /Family Division/ се състои от председател и не по-малко от трима съдии. Заето е главно с раз-глеждане на жалби за решения на магистратски съдилища по всички въпроси на семейните отношения, в това число разводи, разделени съпрузи, заплащане на издръжки, опеки и попечителства. Разбира-телство по делата от първа инстанция в отделенията на Висшия съд, се провеждат от съдия еднолично, а разглеждането на апелации – обик-новено в колегия от двама или трима съдии. В Отделението на Кралската скамейка, при определени условия, делото може да се слуша с участието на съдебни заседатели.

Това отделение има изключителна юрисдикция в семейните дела и във всичко, което касае децата. Апелативната дейност обхваща разгле-ждане на апелационни жалби на решения на магистратски съдилища, съдилища на графства и Съд на Короната по подсъдни въпроси.


3.3.Съдът на Короната /Crown Court/ е създаден през 1971 г. в замяна на предишните съдебни учреждения, разглеждащи по първа инстанция, задължително с участието на съдебни заседатели, дела за преследване по обвинителен акт, т.е. за много сериозни престъпления, а също апелации на присъди и решения на магистратски съдилища. Съдът на Короната периодически провежда заседания по своите окръзи, центровете на които са разположени в най-големите градове на Англия и Уелс. Заседанието на съда със съдебни заседатели се провежда под председателството на съдия, с участието обикновено на 12 съдебни заседатели, но понякога се допуска и участие в процеса на 10 или 11 съдебни заседатели. Съгласно закона за правосъдие от 1967 г., вместо необходимото по-рано единогласие на съдебните заседатели за внасяне на вердикт /решение/ за виновност, днес се допуска мнозинство от гласове в 10 от 11 или 12 съдебни заседатели, или 9 от 10 съдебни заседатели. Оправдателните присъди, произнесени от съда със съдебни заседатели, не подлежат на апелационно обжалване. Ако не е необходимо участие на съдебни заседатели, делата в Съда на Короната се разглеждат от съдия еднолично. В качеството на съдия в Съда на Короната встъпват съдии от Висшия съд, окръжните съдилища /тяхните длъжности са учредени през 1971 г. за попълване на съдийския състав на Съда на Короната и на съдилищата на графствата/, а освен това рекордерите*. Рекордерите са временни съдии на непълен работен ден в съдилищата на Короната.

Ако председателстващият съдия е делегиран член на Висшия съд в Лондон, обръщението към него е “Милорд” /той носи задължително перука/ и обвинението и защитата следва да се представляват от крал-ски баристъри*. Ако съдебният състав се председателства от съдия от съдебен окръг или от секретаря, обръщението е “Ваша чест” и по делото могат да пледират обикновени баристъри. Апелационните жалби на съдии или рекордери се разглеждат с участието на 2-4 мирови съдии.


4. Апелационен трибунал по трудовите спорове.
Той се състои от съдии, които може от време да извиква лорд-канцлер от числото на съдиите от Висшия и Апелативния съд, един от които се назначава за председател, от един или повече съдии от Съда на сесията и няколко членове на трибунала, назначавани от Короната. Допълнителни членове се явяват лица, притежаващи специални знания или опит по отношение на промишлеността, както и представители на работодателите или работниците.

Неговата юрисдикция се ограничава с разбор на апелациите по въпросите на правото на решенията на промишлените трибунали в съответствие със законодателството. Освен това, Трибуналът слуша апелации по въпросите на факти или права, възникващи от което и да е производство или което и да е решение на Управлението по регистра-ция на профсъюзите.


5. Съдебен комитет на Тайния съвет.
Той се състои от лорд-председател на Съвета, лорд-канцлер, бивши лордове-председатели, “обикновени лордове по апелациите” и тези членове на Тайния съвет, които са заемали или заемат високи съдебни длъжности.

Този съдебен орган не получава своята юрисдикция от суверена, а се явява юрисдикция на суверена в Съвета. Оттук следва, че Тайния съвет не носи съдебно решение, а просто подава съвет лично на монарха. Той притежава следната юрисдикция:


5.1. Разглеждане апелациите на решенията на съдилищата в пределите на Обединеното кралство. Това пълномощие се разпростира над държавите-членове на Британската общност /Commonwealth/, въпреки че в законодателството на страните може да е установено отсъствие на такъв път за апелации.
5.2. Апелации на решенията на църковните съдилища. Висши църковни съдилища се явяват съдилищата на Кентърбърийското и Йоркското архиепископства. Жалбите по решенията на тези съдилища се отправят към Тайния съвет. Макар че архиепископите и епископите не влизат в Тайния съвет, но всеки път, когато постъпва апелация на решение на църковен съд, Съветът привиква един от архиепископите или епископите на Лондон и четири други епископи за участие в заседанията със съвещателен глас.
5.3. Апелации на решенията на медицинските трибунали. Съдебният комитет на Тайния съвет разглежда жалбите на лица, имената на които на основание на Закона от 1956 г. за медицина, са изключени от списъка на регистрация на медицинските работници от дисциплинарния комитет на Общия медицински съвет.
5.4. Специална компетенция. Освен апелационната юрисдикция, Тайният съвет винаги е длъжен по настояване на суверена да изложи своето мнение по какъвто и да е въпрос на правото. Кръгът на тези въпроси може да бъде много разнообразен, като например пълномо-щията на колониалните съдилища.

Всички назовани съдилища се отнасят към категорията на вис-шите.


6. Към низшите в Англия и Уелс се отнасят съдилищата на графствата и магистратските съдилища, както и съдът на коронерите.
6.1. Съдилищата на графствата наброяват повече от 350. Те са основни органи на гражданското правосъдие, в които по първа ин-станция се разглеждат около 90% от гражданските дела. Границите на района, в който действа съответният съд на графство, се определя от лорд-канцлерът. Той е в правото си да закрива, обединява или учредява нови съдилища на графствата. Във всеки съд на графството, обик-новено има един или двама постоянни съдии. Компетенциите на съдилищата на графствата са ограничени в сравнение с Висшия съд, също разглеждайки граждански дела по първа инстанция, по размерите на исковете, различаващи се в зависимост от категорията на иска /напр.до 5 000 лири по искове от договори и деликти/. Делата в съдилищата на графствата се изслушват от окръжни съдии или рекордери, в по-голямата част от случаите еднолично или със съдебни заседатели, ако съдията е удовлетворил по-рано заявеното искане за това, на една от страните /числото на съдебните заседатели в съда на графството е не по-малко от 8/. Решенията на съдилищата на графст-вото могат да бъдат обжалвани в Апелативния съд, но само със съгласието на съда, внесъл решението, и като правило, само по въпросите на правото или допускане на доказателства, а не по фактически въпроси.

Графските съдилища притежават две ограничения на юрисдик-цията: тя е основана изцяло на закона и се разпространява само на отделна територия.


6.2. Магистратските съдилища разглеждат в сумарен ред /без съдебни заседатели/ основната маса от наказателни дела /до 98% в год./. Те могат да осъждат само на глоба до 2000 лири или на лишаване от свобода за срок, като правило, до 6 месеца /ако става дума за едно престъпление/ и до една година /при съвкупност от престъпления/. Ако магистратите направят извод, че обвиняемият заслужава по-сурово наказание, те предават делото за разглеждане от Съда на Короната. Магистратите провеждат също предварително изслушване по дела, преследвани по обвинителен акт. В хода на тези изслушвания те реша-ват въпроса има ли достатъчно доказателства за предаване на обвиняе-мия на Съда на Короната.

Гражданската юрисдикция на магистратите е крайно ограничена и свързана преди всичко с разбирателство по спорове за събиране на дългове и по някои въпроси на семейното право.

Магистратите, понякога по традиция наричани мирови съдии /те наброяват повече от 20000/, в по-голямата си част не са професи-онални юристи и не е задължително да имат юридическо образование. Те разглеждат дела само в колегии, често от двама-трима човека. Магистратите получават заплащане само под формата на компенсация за дните, в които са “обществено ангажирани”. Особена, достатъчно малочислена група, съставляват платените магистрати: те се назнача-ват само от юристите и разглеждат дела еднолично.

Някои магистратски съдилища, по решение на събрания на съдилищата, получават право да разглеждат дела за правонарушения на непълнолетни. В състава на образуваната колегия от трима такива съдии от съда по дела за непълнолетни, задължително включват една или две жени-съдии. Този съд разглежда дела за правонарушения, извършени от подрастващи и млади хора на възраст до 21 години.


6.3. Съд на коронерите. Коронерът* е служител към местните кралски съдилища /най-често лекар, но не е задължително/, който офи-циално освидетелства смъртта.

Тяхната юрисдикция се разпространява на разследване причините за смъртта на хора, умрели в определен район, ако има основания да се предполага насилствена или противоестествена смърт, или когато смъртта е настъпила неочаквано по неизвестни причини, или при случаи на смърт в затвора. В този съд се извършва предварителното произ-водство /първично изслушване на страните/ при обвинение в убийство.


7. Съдилища със специална юрисдикция
Някои съдилища се намират извън общата съдебна йерархия. Те разглеждат дела с въпроси, като цяло превъзхождащи сферата на общите норми на гражданското и наказателното право. Пълномощията на някои съдилища /например военните/, са установени със законо-дателни актове, в същото време пълномощията на други, в частност църковни съдилища, се явяват автономни, като разбира се, те признават държавата. Юрисдикцията на такива специализирани съдилища обик-новено се разпростира само над определени представители на обществото, които както се предполага, са съгласни да се подчинят на тази юрисдикция, макар че в някои случаи тя се разпростира над всички членове на обществото.
7.1. Военни съдилища. Юрисдикцията на военните съдилища се разпростира над лица, намиращи се на военна служба. Военните съдилища на армията и военно-въздушните сили, имат еднаква организация и единен процес. Военните съдилища се формират от не по-малко от трима /а общите военни съдилища – от не по-малко от пет/ офицери, в помощ на които се назначава съдия-адвокат от депар-тамента на съдиите на Главната адвокатура. Делото се разглежда без съдебни заседатели.

Военно-апелативен съд. Състои се от членове на Апелативния съд, на Отделението на Кралската скамейка, назначаеми лордове-главни съдии, а също от няколко шотландски и ирландски съдии и други назначени от лорд-канцлера лица, притежаващи опит в съдебните дела. Апелациите на решенията на Военно-апелационния съд постъпват в Камарата на лордовете по молба на обвинението или защитата при съблюдаване на тяхните искания, съгласно които постъпват в Камарата на лордовете апелации на решенията на наказателното отделение на Апелативния съд.


7.2. Църковни съдилища. Системата на църковните съдилища днес изглежда в следния вид: във всяка епархия има съд на кон-систорията, съдия, който се нарича канцлер и се назначава от епископ. Съдилищата на консисторията основно се занимават с разбор на заявленията за неподобаващо поведение на лица с духовно звание и за тези от тях, които систематически пренебрегват своите задължения. За решения от съдилищата на консисторията жалби се подават в Съда на кентърбърийския епископ, под председателството на декана на този съд или в Съда на архиепископа на Йорк, под председателството на аудитора. Апелациите на решенията на тези два съда постъпват в Съдебния комитет на Тайния съвет. За разглеждане делата на епископи и архиепископи съществуват комисии на конвокацията, юридикцията на които е еквивалентна на юрисдикцията на съдилищата на консистори-ята. По отношение на всички духовни лица по въпросите, касаещи “доктрината, ритуала или церемониала”, със специална юрисдикция е направен Съд за резервираните дела на Църквата. Той се състои от пет съдии, назначени от Короната, двама от които заемат високи съдебни длъжности, а трима се явяват епископи на епархия. Жалби на поста-новления, указани в повече от две църковни съдебни учреждения, се насочват в специална комисия, състояща се от трима “обикновени лордове по апелациите” и двама лордове, представляващи висшето духовенство.
7.3. Съдилища на флота. Съдът на флота може да бъде свикан с офицери, командващи някои от съдилищата на Нейно Величество във всяко чуждестранно пристанище, по жалба на всеки от членовете на командния състав на кораба, ако тази жалба трябва да се разследва веднага. Съдът на флота може да бъде свикан също в случаите, когато някакъв британски морски съд е преживял крушение, бил е изоставен или загубен или когато това изискват интересите на собственика на всеки британски морски съд или неговия товар.
7.4. Рицарски съд. Той разглежда споровете за правото да се ползват хералдически девизи и емблеми. Председател на този съд се явява граф-церемониалмайстор. Този съд няма пълномощия за прину-дително изпълнение на своите решения.
7.5. Съд за разглеждане на жалбите за ограничаване свобо-дата на търговията. /Restrictive Practices Court/. Учреден е през 1956г. В задълженията на Съда влиза разглеждането на договори за ограничение на цени или условия за обезпечаване на товари или услуги, за да не се допусне монополизация на производството и търговията, а също и изкуствено задържане на високо ниво на цените. Материалите за съда се предават от генералния директор по делата за добросъвестна търговска практика или от самите участници в договорите, които трябва да представят на съда подробни отчети. Съдът се състои от трима съдии от Висшия съд, назначаван лорд-канцлер, съдиите от Съда на сесията на Шотландия и съдии от Върховния съд на Северна Ирландия и също десет други лица, неюристи, които се назначават от Короната по предложение на лорд-канцлера за 3 години и са специалисти по въпро-сите на производствата и търговията. Всяко дело се разглежда от съдия и двама членове на съда-неюристи. Апелациите по въпросите на право-то на решенията на Съда се насочват в Апелативния съд, Съда на сесията или Апелационния съд на Северна Ирландия – в зависимост от подсъдността.
7.6. Опекунски съд. /Court of Protection/. Съгласно общото право, короната винаги приемала опеката над душевноболни и охраната на техните имуществени интереси. Тези пълномощия се паверяват на канцлера като “хранителна кралска съвест”. В наше време лорд-канц-лерът и съдиите от Канцлерското отделение на Висшия съд управляват имуществото на лица, признати за душевноболни на основание на Закона от 1959 г. за душевните заболявания. При разглеждане на дела от тези категории, съдиите от Канцлерското отделение заседават в качеството на Опекунски съд, устройството и юрисдикцията на който се регулира от Закона от 1959 г.
8. Трибунали и други органи на административната юстиция
Заедно с упоменатите съдилища с обща юрисдикция в Англия и Уелс, има специализирани съдилища с различна компетенция, някои от които носят името трибунали, което подчертава, като правило, тяхното второстепенно значение в сравнение със съдилищата.
8.1. Трибунали, образувани в статутен ред. Членовете на трибуна-лите могат да бъдат юристи и понякога даже съдии, но не рядко са и лица, имащи специални знания в тази сфера на дейност, с която се занимава трибуналът, но не притежават или притежават малко, незначи-телна част правни познания.

В Англия съществува Съвет на трибуналите, членовете на който са 10 до 15 човека, които се назначават от лорд-канцлера и държавния секретар. Членовете на съвета не могат да бъдат едновременно членове на Камарата на общините. Съветът наблюдава работата на трибунала и периодически съставя отчети за тяхната дейност. Списъкът на трибуналите, работещи под наблюдението на Съвета се съдържа в особено Приложение. В този списък влизат селскостопанските трибу-нали, Трибуналът по поземлените спорове, трибуналите по наблюдение над делата на лица, страдащи от душевни заболявания, трибуналите по делата за национално застраховане, трибуналите по въпросите на рентите, а така също общите и специални комисии по делата за подоходен данък.


8.2. Вътрешни трибунали //domestic tribunals/. Частните и про-фесионалните обединения имат собствени трибунали за разрешаване на конфликтите между своите членове или за наблюдение над тяхната дейност и дисциплина. Пълномощията на тези трибунали са основани на договорености, че всяко лице, което става член на обединение или професионален орган, се задължава да се подчинява на юрисдикцията на такива трибунали.
8.3. Промишлени трибунали. Тези органи разглеждат различни спорове в областта на трудовото право. Апелациите в повечето случаи постъпват в Апелационния трибунал по трудовите спорове.
8.4. Трибунали по разследванията. Когато възниква срочен въпрос, имащ важно публично значение, Парламентът може да внесе решение за необходимостта учреждението на трибунала да разследват този въпрос. Затова Нейно Величество и държавният секретар учредя-ват този трибунал, за да може той да бъде упълномощен с много от тези процесуални пълномощия, които притежава Високият съд.
8.5. Разследване на място на основание на делегирани пълно-мощия. Има цял ред от закони, които възлагат на министрите пълномо-щия да провеждат административно разследване по въпроси от местен или специален характер. На практика тези разследвания се осъщест-вяват от специални инспектори, но отговарят за тях пред Парламента на министрите. Процедурата за провеждане на тези министерски разслед-вания се определя в самите актове за провеждане на разследванията и, като правило, не предполага обжалване на решенията.
8.6. Съвет по дела за компенсации по щети, причинени от пре-стъпни действия. Той е учреден за определяне на правата на отделни лица за получаване на компенсации за сметка на публични фондове. Правомощията за получаване на компенсации, възникват за лица, които са пострадали или претърпяли щета, понякога даже в резултат на действие на акт на орган на законодателната или изпълнителната власт. Характерен пример се явява принудителното отчуждаване на земя. Съветът се състои от председател и 8 членове.
8.7. Апелация на решенията на трибуналите. Общото право не предвижда апелации на решенията на трибуналите, така че тя може да има място само в случаите, предвидени от закона. Член 13 на Закона от 1971 г. за трибуналите и техните органи на административна юстиция, предвиждат за всяка от страните право на обжалване а решенията на трибунала или право да поискат трибуналът да “изложи делото” по правния въпрос и да го представи пред Висшия съд. Тези жалби постъпват в апелационното присъствие на Отделението на Кралската скамейка. Други законодателни актове предвиждат възмож-ности да се апелира в различни съдебни органи, влизащи в системата на Върховния съд, а за лекари, стоматолози и оптици – в Съдебния комитет на Тайния съвет.
9. През 1967 г. във Великобритания била учредена Служба към парламента, упълномощена по административни дела. С помощта на свои сътрудници, тя провежда разследвания на жалби от действията на правителствени учреждения, обикновено след съответно обръщение към нея от член на Камарата на общините. В резултат на такова раз-следване, упълномощените парламентаристи докладват на обърналия се към тях депутат и съответното правителствено учреждение, а в някои случаи на Камарата на общините.

Всички съдийски длъжности във Великобритания се заемат по назначение, а не в резултат на избор. Съдиите от висшите съдилища се назначават от Кралицата по предложение на лорд-канцлера, а съдиите от низшите съдилища се назначават от лорд-канцлерите. Традиционно, съдиите от висшите съдилища се назначават само от числото на адвокати от привилегировани категории - баристъри, но в последно вре-ме, възможност да заемат съдийски длъжности от по-високо ниво, е предоставена при определени условия и на солиситори. Съдиите от Върховния съд се назначават от числото на баристърите с не по-малко от десетгодишен стаж, окръжните съдии – от числото на баристърите с такъв стаж или от числото на рекордерите, заемащи тази длъжност не по-малко от три години. Съдиите от висшите съдилища се назначават на длъжността пожизнено. Във възрастта 72 и 75 години, в зависимост от длъжността, те подават оставка, а дотогава могат да бъдат сменени от своя пост от лорд-канцлера, по причина на неработоспособност или за недостойно поведение. Рекордерите се назначават на техните длъжно-сти за определен срок. Мировите съдии напускат своя пост практически при достигане на 70 години, а платените магистрати – 65 години, но и едните и другите могат да бъдат сменени от лорд-канцлера без указване на причина.

Разследването на наказателни дела се осъществява, като пра-вило, от полицията, която в лицето на началника на участъка разполага с широки пълномощия да се откаже от предаване на делата в съда, ограничавайки се с изнасяне на официално “предупреждение” на запо-дозрените. Традиционното обвинение в английските съдилища по множество углавни дела се поддържа освен от полицията и от отделни граждани, и само по най-сериозните престъпления разследването се провежда от ведомството на директора на публичните преследвания, което взима за себе си и поддържане на обвиненията в съда по тези и някои други дела. В последно време в тази област има сериозни изменения. Законът за преследване на престъпления от 1985 г., е учредил за Англия и Уелс държавна /на Короната/ служба на обвини-телите, начело с директора на публичните преследвания, който се назначава от Главния прокурор и работи под негово ръководство. Основната функция на държавните обвинители е да поддържат обвиненията в съдилищата на всички нива по дела, разследвани от полицията, а също в някои случаи за възбуждане и участие в разслед-ване на углавни дела.

Функциите на представителите на страните в граждански процес, защита по наказателни дела и оказаване на различни услуги се изпълняват от адвокати, които в Англия отдавна се делят на две категории – баристъри и солиситори. Баристъри – това са юристи, които имат изключително право да встъпват във висши съдебни инстанции /както и солиситорите, те първо постъпват в съдилищата от низши инстанции/. За да станат баристъри, необходимо е да проведат стаж при опитен баристър и дълъг курс на обучение и след полагане на съответния изпит да бъдат приети за членове на един от четирите “Различни” /обединения, влизащи в сдружението на баристърите/. Дейността на баристърите е свързана с много традиционни пълномощия и ограничения. В частност, те са задължени да общуват с клиенти само чрез солиситори, да носят тоги и перуки и т.н. Най-опитните и квали-фицирани баристъри се назначават от Кралицата по препоръки на лорд-канцлера на длъжност “кралски съветник”, което им дава допълнителни правомощия и привилегии. Сдружението на баристърите се явява самостоятелно и се оглавява от Сената и Съвета на баристърите.

Солиситори – значително по-многочислена категория юристи. Те дават консултации на своите клиенти, подготвят за изслушване граждански и углавни дела в интерес на своите клиенти, участват от името на обвинението или защитата, а също и в качеството на пред-ставители на интересите на страните в съдилищата от низша инстанция. Съдружието на солисторите се оглавява от Юридическо общество, управлявано от изборен съвет. Кандидатите за солистери трябва да имат юридическо образование или да проведат курс на обучение при Юридическото общество, те държат специални изпити и преминават двугодишен стаж.

През последните години голямо развитие получи системата за оказване на безплатна или привилегирована помощ на малоимотни. Съгласно приетия през 1988 г. закон, Съветът по юридическа помощ на безимотни, който се назначава от опитни баристъри и солиситори, учредява специален фонд, от който се разпределят средства за оказ-ване на безплатна или привилегирована юридическа помощ. Такава помощ в Англия се оказва както за наказателни, така и за граждански дела, затова при необходимост се провежда проверка на имущест-веното състояние на лица, които се обръщат към него за юридическа помощ. Още по-рано, през 1986 г. бил издаден действащ и сега закон за безплатна юридическа помощ за Шотландия.


ІІІ. Устройство и юрисдикция на различните съдили-ща в ШОТЛАНДИЯ, СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ И КОЛОНИИТЕ
1. Шотландия
Съдебната система на Шотландия съществено се различава от английската и запазва по отношение на нея значителна самостоя-телност. По углавни дела, в качеството на висша и окончателна инстан-ция, встъпва разположеният в Единбург Висш съд на юстициарите /юс-тициари в средните векове на Британските острови наричали чиновници, изпълняващи функции на глава на изпълнителната или съдебната власт в отсъствие на краля или по негово поръчение на територията на Ирландия или Шотландия/. Той се състои от оглавяващия го лорд-главен съдия на Шотландия, лорд-съдия-клерк /чиновник в кантора/ и лордове – членове на Висшия съд на юстицията. Съдиите в този съд, заедно с 15 съдебни заседатели, слушат по първа инстанция дела за най-сериозните престъпления, преследвани по обвинителен акт /такива процеси се провеждат в Единбург, Глазгоу и други градове на Шотлан-дия/. В качеството на апелативна инстанция, висшият съд на юстициите, в състав от трима или повече негови членове, разглежда жалби на присъдите на който и да е шотландски съд, включително и на този.

Постановленията на Висшия съд на юстициите играят много важна роля в развитието на шотландското наказателно право и процес.

Висшата съдебна инстанция по граждански дела е Съдът на сесията, заседаващ в Единбург. В неговия състав влизат лорд-главен съдия на Шотландия, наричан в качеството му на глава лорд-президент на сесионния съд, лорд-съдия-клерк /той стои начело на едно от отделенията на Съдът на сесията/ и сесионни лордове, едновременно явяващи се членове на Висшия съд на юстициите. Съдът на сесията има външна камара и вътрешна камара. В съда на външната камара съдиите разглеждат дела по първа инстанция или еднолично, или с участие на 12 съдебни заседатели. В съда на вътрешната камара, състоящ се от най-опитните и квалифицирани съдии, в колегия от четирима членове се разглеждат жалби на решения на съда на външната камара. Постановленията на Съда на сесията, за разлика от постановленията на Висшия съд на юстициите, могат да се обжалват в британската Камара на лордовете.

Важно звено на съдебната система на Шотландия са шерифските съдилища, отнасящи се към системата на низшите съдилища. Шери-фите са професионални съдии, те се делят на две категории – главни шерифи /всеки оглавява едно от шерифствата, на които е поделена Шотландия/ и множество шерифи, понякога наричани шерифи-заместници. В сферата на наказателното правосъдие и главният ше-риф, и шерифът разглеждат делата с участието на 15 съдебни заседа-тели за престъпления, преследвани по обвинителен акт или еднолично – дела за престъпления, преследвани в реда на сумарната юрисдикция. По граждански дела, главният шериф разглежда главно жалби на решения, произнесени от шерифите. В този ред, редовите шерифи разглеждат на първа инстанция основната маса граждански дела: тяхната компетенция не е ограничена от каквато и да е сума на иска.

Низши инстанции по наказателни дела в Шотландия се явяват окръжните съдилища, в които или еднолично платени магистрати, или двама или повече мирови съдии разглеждат дела за незначителни правонарушения. Платените магистрати и мировите съдии разрешават също някои категории граждански спорове, преди всичко от семеен характер.

Съдиите в шотландските съдилища се назначават на тези длъж-ности или от британският монарх по предложение на секретаря по делата на Шотландия, или когато става въпрос за мирови съдии - от самия Държавен секретар.

В Шотландия, за разлика от Англия и Уелс, отдавна вече съществува развита система за органи на публичното наказателно преследване. Начело стои лорд-адвокат и встъпващия в качеството на негов заместник главен солиситор на Шотландия, а на места се пред-ставя от прокурор-фискал. Органите на публичното наказателно преследване по свое усмотрение приемат решение за целесъобраз-ността на предаване в съд и поддържане обвиненията по дело, разследвано от полицията /най-сложните углавни дела могат да се разследват от прокурори-фискали/.

Обвинението във Висшия съд на юстицията се поддържа от главния солиситор на Шотландия или помощници на лорд-адвоката. В шерифските съдилища, а понякога и в окръжните съдилища, обвине-нието се поддържа от прокурори-фискали, ползващи се с много само-стоятелност при решенията на много въпроси. Лорд-адвокат, главен солиситор и прокурори-фискали могат да участват и в процесите по гражданските дела, встъпвайки в защита на Короната или “публичния интерес”.

Функциите на защитници на обвиняемите по углавни дела и представители на страните в гражданските процеси в Шотландия изпълняват професионално подготвени юристи. Както и в Англия, те се делят на две категории – адвокати /тяхното професионално обединение се нарича Адвокатски факултет/ и солиситори /те са обединени в Юридическо общество на Шотландия/. Подобно на английските барис-търи, адвокатите имат право да встъпват в който и да е съд и да дават съвети и заключения по адресираните до тях правни въпроси. Най-опитните адвокати по предложение на лорд-главния съдия се назначават за кралски съветници /от Кралицата/. Солиситорите, преди традиционно наричани “юридически агенти”, изпълняват основно задачите на доверениците си и водят работата по подготовка на делата за изслушване. Те имат право да влизат в шерифски и други низши съдилища.
2. Северна Ирландия
Съдебната система на Северна Ирландия в голяма част копира английската. Върховният съд на Северна Ирландия включва в себе си Висшия съд /с отделения на Кралската скамейка, Канцлерско и Семейно/, Апелативния съд и Съда на Короната. Всички те имат функции, аналогични на съответните функции на английските съдебни инстанции. Гражданските дела, освен най-важните, се разглеждат от графските съдилища, незначителните наказателни дела и някои незна-чителни граждански спорове – в магистратските съдилища. Организа-цията на дейността и процедурата на споразумения по делата в съдилищата на графствата и магистратските съдилища, малко се отличават от приетите в английските съдилища.
3. Колонии
Висшата апелационна инстанция за съдилищата в колониите, зависимите територии и някои държави, влизащи в Обединеното кралство е Съдебният комитет на Тайния съвет, начело с лорд-канцлер. Неговите разсъждения по спорни правни въпроси, възникващи при разглеждане на конкретни съдебни дела, носят препоръчителен характер, обаче се считат за много авторитетни.
ІV. ПРОКУРАТУРАТА В АНГЛИЯ И УЕЛС
До 1985 в Англия и в Уелс правото на осъществяване на наказателно преследване бе прерогатив на полицията, както по отношение на следствените, така и по отношение на съдебните дей-ствия, като последните се осъществяваха пряко от полицията или от наети от нея адвокати, които бяха длъжни да следват нейните ин-струкции. Наказателно преследване в Англия и в Уелс все още може да бъде иницирано и от частни лица, но тези случаи са редки.

С въвеждането на Закона за прокуратурата от 1985 година /Crown Prosecution Act/ правомощията по осъществяване на съдебните действия бяха възложени на нов орган - Прокурорската служба на Короната /Crown Prosecution Service/, в която към момента работят 2000 юристи /правни съветници и представители на обвинението, имащи право да пледират в съда/. Понастоящем в Англия и в Уелс съществуват 43 проkурорсkи служби. Всяка от тях се оглавява от старши прокурор /Chief Crown Prosecutor/ и осъществява функциите си под контрола на Директора на Прокурорската служба на Короната /Director of Public Prosecution/, който се назначава от и е подчинен на Главния Прокурор /Attorney General/. Старшите прокурори се избират между юристите, работещи в Прокурорската служба на Короната, които представят кандидатурите си пред комисия, председателствана от Директора на Прокурорската служба, но съставена предимно от лица извън нея /включително съдия/. Подборът на юристи, желаещи да заемат длъжност в 43-те прокурорски служби се осъществява от комисия, председателствана от съответния старши прокурор. Свободните длъж-ности на различни равнища в йерархията се обявяват публично, а селекцията се извършва на базата на установени процедури, за да се гарантира, че кандидатите ще се одобряват и назначават в зависимост от професионалните им качества, а не по „политически" критерии. Главният прокурор се назначава от кралицата по предложение на министър-председателя. Той е член на парламента, има право да уча-ства в заседания на Кабинета и изпълнява функциите на основен съветник на правителството по правни въпроси. Главният прокурор отговаря за дейността на Прокурорската служба на Короната пред парламента. Директорът на Прокурорската служба изготвя годишен доклад за работата на службата и го представя пред главния прокурор. Докладът се обнародва.

По закон дейността на Прокурорската служба на Короната се регламентира нормативно с правила за наказателната политика, които са задължителни за работещите В прокурорските служби и регулират техните дискреционни правомощия за търсене на наказателна отговорност. Тези правила се издават от Директора на Прокурорската служба на Короната съвместно с Главния прокурор. Те се съдържат в два документа:

а) Кодекс на прокурорите /по-нататък наричан за краткост Кодекс/, който е обществено достъпен документ, съдържащ по-общи инструкции;

б) Ръководство с подробни инструкции от поверително естество, които не са обществено достояние. Целта е да се ограничи достъпът до специализирана информация за приоритетите на наказателното преследване, от която иначе би станало ясно кои престъпления е по-малко вероятно да бъдат преследвани по съдебен ред.

Трябва да се отбележи също, че Главният прокурор в Англия и в Уелс има право със заповед да прекрати започнало наказателно производство. Това се случва изключително рядко, и такова решение би било публично. Единственият пример от последните десетилетия, който може да бъде намерен в литературата, е свързан с наказателно прес-ледване, възбудено от частни лица, срещу полицейски информатор, на когото е бил осигурен имунитет в замяна срещу свидетелски показания. В този случай Главният прокурор издава разпореждане за прекратяване на наказателното производство, за да не се подрони авторитетът на полицията и да не се постави под съмнение бъдещото сътрудничество на ключови свидетели в преследването на тежки престъпления. /В този смисъл правото на Главния прокурор да прекратява започнало нака-зателно производство може да се разглежда като гъвкав инструмент за защита на обществения интерес в случаи, които не са изрично пред-видени в Кодекса или в Ръководството/.

Функциите на прокурорите в Англия значително се различават от тези на колегите им в континентална Западна Европа както по отно-шение на следствените, така и по отношение на съдебните действия.
1. Следствени действия и внасяне на обвинение в съда
За разлика от колегите си в континентална Западна Европа прокурорите в Англия не участват в следствената фаза, която изцяло е оставена в ръцете на полицията /понякога обаче те изпълняват функциите на съветници на полицията по време на разследването/. Когато в прокуратурата постъпи документация, свързана с разследва-нето на лица, заподозрени в престъпление, прокурорът напълно неза-висимо трябва да реши дали да внесе обвинение в съда, като преди това установи, както изрично е записано в Кодекса и в Ръководството, наличието на достатъчно доказателства и наличието на обществен интерес. Във връзка с първото прокурорът е длъжен да провери дали уличаващите доказателства, събрани от полицията, са достатъчни, за да се осигури „реалистична перспектива за постигане на осъдителна присъда срещу всеки обвиняем по всяко обвинение". Целта е да се гарантира принципът гражданите да не бъдат обвинявани в престъ-пление без надеждни и убедителни доказателства за вина. По този повод Кралската комисия, която подготви реформата от 1985 година, излезе с ясното становище, че всеки друг подход би бил „несправедлив към обвиняемия" и би довел до „ненужно разхищение на ограничените ресурси на наказателната система". Тогава законодателите решиха да не следват разпространената в континентална Европа практика и изключиха прокурорите от следствената фаза именно за да ги поставят в положението да преценяват тежестта на доказателствата, събрани от полицията, като „полусъдебен" орган. Стремежът бе да се предотврати опасността емоционалната ангажираност на прокурора в търсенето на виновник да повлияе върху способността му да оцени обективно надеждността на доказателствата, събрани в следствената фаза /тоест да се избегне появата на така наречения „синдром на ловеца" в изпълнението на функциите по внасяне на обвинението в съд/. Следователно прокурорът трябва независимо от исканията и очак-ванията на полицията и единствено в съответствие с инструкциите, съдържащи се в Кодекса и Ръководството, да вземе самостоятелно решение дали доказателствата са достатъчни за повдигане на обвинение срещу един гражданин и за изправянето му пред съд. Едва когато прокурорът се убеди, че доказателствата са достатъчни, той трябва на второ място да прецени дали търсенето на наказателна отговорност е в обществен интерес, отново спазвайки инструкциите, предвидени в Кодекса. Прокурорът трябва да реши също и какви обвинения да бъдат повдигнати, без да се съобразява с исканията на полицията.
2. Съдебни действия.
Що се отнася до съдебните действия, съществуват две основни разлики между прокурорите в Англия и колегите им в континентална Западна Европа:

а) за разлика от европейските си колеги, английските прокурори нямат монопол върху внасяне и поддържане на обвинението в съдебната фаза. До 2000 година те имаха право да се явяват само в магистратни съдилища, в които делата се гледат от мирови съдии и засягат по-леки престъпления. Съдебните действия, свързани с воденето на дела за по-тежки престъпления пред по-висши съдилища, в които работят квалифицирани професионални съдии, се осъществя-ваше единствено от частни адвокати /представители на обвинението/, наемани аd hoc от Прокурорската служба на Короната срещу запла-щане. Целта на законодателите при въвеждането на тази мярка през 1985 бе да се създадат допълнителни гаранции за спазването на принципа, залегнал в основата на решението за изключване на прокурорите от дейностите в следствената фаза. С други думи стремежът бе да се увеличи „дистанцията" между съдебните и следствените действия по дела, свързани с по-тежки престъпления, които предвиждат лишаване от свобода над шест месеца, и да се постави още един филтър в лицето на частния адвокат, представляващ обвинението. През 2000 година на юристите, работещи в Прокурорската служба на Короната, също бе дадено правото да осъществяват съдебни действия при воденето на дела за тежки престъпления. Трябва да се отбележи обаче, че в над 95 процента от случаите тези функции все още се изпълняват от частни адвокати, наемани ad hoc от Проkурор-ската служба.

б) за разлика от установената практика в континентална Европа, в Англия онзи, който осъществява съдебните действия (бил той прокурор или частен адвокат), няма право да предявява искания към съдията относно наказанието, което да бъде наложено в конкретния случай. Това ограничение е въведено, за да се избегне опасността прокурорът да въздейства по този начин върху съдебните заседатели или върху съдията.

Прокурорската служба на Короната е подложена на много критики, оснoвани на наблюдения върху нейната ефективност.


V. РЕЧНИК
* Баристър /barrister/ - адвокат. Баристерите работят самостоятелно и упражняват свободна професия, макар и да се събират в общи кантори. Те обичайно се специализират в тесни области, дори и само в проце-суално представителство, носят перуки и тоги. Те не са просто адвокати, те са “пледиращи по дела”. Могат да бъдат кралски или не. Това са юристи, които имат изключително право да встъпват във висши съдебни инстанции.

* Главен прокурор /Attorney-general/ - Един от юристите, числящи се към адвокатите на короната. Той/тя е член на Парламента и консултира правителството по правни въпроси и има думата при вземане на решения дали да се внесат за разглеждане особено важни обвинения.

* Коронер /Coroner/ - Официален служител, натоварен с разследване на неочаквана смърт. Той не е съдия, но има правомо-щията да ръководи процедурите и да напътства съдебните заседатели при вземане на решения. Често той е солиситор, лекар или специалист. Възлага му се и разследване на случаи на открито на съкровище.

* Лорд-канцлер /Lord Chancellor/ - Член на британското правителство, който председателства дебатите в Камарата на лордовете и е отговорен за управлението на правораздавателната система. Днес лорд-канцлерът всъщност е първият лорд на Кралицата, т.е. Министър-председателят.

* Рекордер /Recorder/ - временен съдия. Съдия на непълен работен ден в съдилищата на Короната. Често постът се заема от баристър, който се подготвя за постоянна работа като съдия.

* Солиситор /Solicitor/ - адвокат. Солиситорите обикновено работят в съдружие. Предлагат всякакви юридически условия. Те са многочислена категория. Те дават консултации на своите клиенти, подготвят за изслушване граждански и углавни дела в интерес на своите клиенти, участват от името на обвинението или защитата, а също и в качеството на представители на интересите на страните в съдилищата от низша инстанция.


VІ. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Уолкер Роналд. Английская судебная система. Юридическая литература, М.1980 г.

Георгиев В. Правните понятия в континенталната правна система и в системата на общото право, сб.”Философия, Социология, Обща теория”, С.1998 г.

Решетников Ф. Правовые системы стран мира. М.1993 г.

Dictionary of Law, “Хейзъл”, С.1998 г.

Лекция на Джузепе ди Федерико, Бюлетин на Асоциацията на прокурорите в България

www.lex.bg






Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница