Съдържа пет основни части



страница7/7
Дата11.03.2018
Размер1.12 Mb.
#61994
1   2   3   4   5   6   7

Общата площ за която ще се изработи ловно-стопански план е 194 909 ха, от която горски територии – 39 457 ха и земеделски територии – 155 452 ха. Ловностопанския план да се разработи съгласно Наредба №6/05.02.2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловно-стопанските райони в Република България, съобразен със Закона за лова и опазване на дивеча, Закон за защитените територии.


2. Природни условия
Да се направи кратка характеристика на релефа във връзка с миграцията на дивеча.

Да се даде оценка на хидроложката мрежа във връзка с задоволяване питейните нужди на дивеча.Да се даде оценка на климата във връзка с размножителния период на дивеча.

Да се проучи растителността в района – дървесна, горско-плодна, храстова и тревна, необходима за изхранване на дивеча. В земеделски земи да се проучат отглежданите селскостопански култури, големината на блоковете и площното им разпределение.

Да се даде оценка на отделните ловни райони за тяхната хранителна и защитна възможност. Да се проучат икономическите и демографски условия, които оказват влияние върху развитието на ловно-стопанската дейност


3.Фауна

Да се определи зоогеографския район и ловностопанските области за района на дейност на ДГС Стара Загора.

Да се проучи ловната фауна – птици, бозайници, райони на разпространение и сезонна миграция. Да се посочат обитаващите в района защитени видове птици, влечуги и бозайници.
4. Досегашно стопанисване

Да се направи анализ на стопанисването на дивеча, разаработването на фуражната база, изпълнението на биотехническите съоражения и състоянието им в годината на инвентаризация, поотделно за държавния ловен район и за предоставените на дружинките ловни райони.

Да се посочи в табличен вид развитието на дивечовите запаси за последните 10 години. Причини за намаление или увеличение на запасите.

Да се посочи отстрела на вреден дивеч за последните 10 години

Да се оцени здравословното състояние на дивеча и размера на щетите, който причиняват на горските култури и насаждения и селскостопанските посеви.
5.Проектна част
Основна насока за стопанисването на дивеча в района да е създаване на благоприятни условия за формиране, развитие и поддържане на здрави и жизнени дивечови популации от наличните видове, при оптимална гъстота, полова и възрастова структура, подобряване условията за ловен туризъм, наблюдение, селекция и превръщане на подборния отстрел в основен метод за лов на едрия дивеч.

Ловно-стопанския план да се разработи по райони и бази за интензивно развъждане на дивеча.

В държавните ловно-стопански райони главен вид дивеч е сърната, със съпътстващи видове дива свиня благороден елен и заек.

В предоставените ловно-стопански райони на ловите сдружения главен вид дивеч е сърната, със съпътстващи видове дива свиня, благороден елен, заек, фазан, кеклик и яребица. Комбинирания метод да е основен при проектирането. Да се използват съществуващите дивечови ниви, ливади и пътища. Да се проектират нови дивечови сечища и бръстилища в издънкови гори, с възможност за издънково възобновяване и ловни просеки извън защитените местности и зони по Натура 2000.

Да се нанесат върху горско-стопанските карти и обозначат на терена проектираните дивечови ниви, сечища, ловни просеки и да се обозначат на терена с червена боя.

Да се отразат в плана и на картите базите за интензивно стопанисване на дивеча, намиращи се на територията на ДДУ Паметника и ПЛР Трите върха.

Да се отрази и полигона за обучение на ловни кучета в ПЛР Преславен.

В зависимост от биологичните изисквания на различните видове дивеч към условията на средата, общата площ на ловно-стопанските райони да се раздели по бонитети на местобитания, по Наредба №11/27.09.2005г. за бонитиране на дивечовите местообитания в Република България. Да се направи характеристика на типовете местообитания и анализ на условията за развъждане на дивеч.

Да се определят допустимите дивечови запаси в зависимост от бонитета на местообитанията и поставените цели, като се отчете междувидовото взаймодействие.

Да се разработят преспективни планове за развитие на запасите на основните видове дивеч за следващите 10 години. За изходна база данни да се използват даните от таксацията на дивеча през пролетта на 2015 г. При необходимост да се проведе контролна таксация.

Да се проектира оптимална полова и възрастова структура за запасите от едър дивеч.

Да се проектира необходимата фуражна база, съгласно действащата нормативна уредба, която да се съобрази със собствеността на горските територии, вида им, почвените и релефни условия. Да се даде оценка за хранителните възможности на проектираната фуражна база, като се сравни с минимално и максимално необходимите.

Да се предвиди засаждане на горско-плодни дървета и храсти, предпочитани от дивеча.

Да се отрази площното участие на дивечовите ниви, ливади, поляни, просеки и сечища и да се посочи вида на проектираните в тях ловно-стопански мероприятия.

Да се предвидят мероприятия за ограничаване на миграцията и опресняване на кръвта на основните видове дивеч.

Да се предвидят мероприятия за подобряване условията на ловуване, ловни наблюдения и подборен лов.

Да се предвиди ремонт (при необходимoс) на съществуващите биотехнически съоръжения и изграждане на нови. Местоположението на съоръженията да се съобрази със собствеността на горските имоти. При необходимост от изграждането им в недържавни територии, да се съгласува изграждането им със собственика на поземления имот.

В предоставените ловни райони на ловните дружинки да се обособят развъдници – зони на спокойствие и размножаване на дивеча.

Да се направи разчет за необходимите разходи за изпълнение на ловно-стопанския план и очакваните приходи от дейността.
6. Съдържание на ловностопанския план
Ловно-стопанския план да се разработи като отделен том 2 от инвентаризацията на горските територии в района на дейност на ТП–ДГС Стара Загора.

Том 2 – записка на ловно-стопанската дейност, да се разработи съгласно Наредба №6/05.02.2004 г. със следните приложения – протоколи, заповеди за обособяване на ловните райони, изходна база данни, схеми на биотехнически съоръжения със спецификация на материалите за изграждане.

За картна основа да се използват горско-стопанските карти, изработени въз основа на извършената инвентаризация на горските територии, оформени тематично за ловно-стопанска дейност.

Плана да се изработи в 3 екземпляра – за ТП–ДГС Стара Загора, РДГ Стара Загора, ИАГ – архив.
Срокове за изработка:


  • Теренно-проучвателна дейност – 2015 г.

  • Камерална работа – 2016г.

  • Представяне на проекта в чернови вид за приемане на 2 лесоустройствено съвещание, на инвеститорите – 31 май 2016г.

  • Представяне в окончателен вид – 30 дни след приемане от ЕТИС при ИАГ на плана и протокола от 2 лесоустройствено съвещание.



Стойност на инвентаризацията, горскостопанския и ловностопански планове и дейностите за защита на горските територии от пожари
Стойността на проучвателните и проектански работи е определена по „Методика за определяне на базисните цени за проучвателни и проектански работи за лесоустройственото и ловоустройствено проектиране в горите и земите от горския фонд и ловоустройството на земеделските територии”, приета на ЕТИС на 10.12.2002г. и утвърдена от Началника на НУГ.

За определяне категориите на горските територии е използвана тяхната категоризация от предходната инвентаризация, като е актуализирана.



Стойността за инвентаризация и изработка на противопожарен, ловностопански и горскостопански планове е корегирана с коефициент К=1,85, съгласно раздел III от споменатата методика и заповед №212/04.03.2013г. на ИАГ. Общата стойност на всички дейности възлиза на 529 470 лева (сметка-обща), като стойността за инвентаризация, противопожарен и ловностопански план е 346 535 лева (сметка №1), за изработка на горскостопански план за държавните горски територии – 104 020 лева (сметка №2) и за екологични проучвания 78 914 лева (сметка- обща).
Категории на трудност на площите за инвентаризация в хектари





площ по вид категория в ха

I

II

III

IV

1 Устройство на гори, чиито запас се определя, чрез таксационни описания и растежни таблици

6 142

16 895

5 820

4 512

2 Устройство на семенни бази, защитени територии, полезащитни горски пояси, зрели издънкови насаждения и други, чиито запас се определя чрез таксационни описания и растежни таблици и границите им на терена се очертават чрез боядисване, без да се клупират

604

774

588

177

3. Устройство на голи горски площи













а) Дървопроизводителни, клекови формации, нелесопригодни

644

694

281

184

б) Недървопроизводителни площи

838

430

794

80

Обща площ

8 228

18 793

7 483

4 953

Държавни горски територии

1 Устройство на гори, чиито запас се определя, чрез пълно клупиране













а) насаждения със склопеност 0,1-0,5

7







10

б) насаждения със склопеност 0,5-1,0

6







14

2 Устройство на гори, чиито запас се определя, чрез мат.ст.методи

152







8

3 Устройство на гори, чиито запас се определя, чрез таксационни описания и растежни таблици

3 403

12 350

5 738

3719

4 Устройство на семенни бази, защитени територии, полезащитни горски пояси, зрели издънкови насаждения и други, чиито запас се определя чрез таксационни описания и растежни таблици и границите им на терена се очертават чрез боядисване, без да се клупират

425

774

586

177

5. Устройство на голи горски площи













а) Дървопроизводителни, клекови формации, нелесопригодни

478

592

277

128

б) Недървопроизводителни площи

822

413

108

80

Обща площ

5 293

14 129

6 709

4 136


ЧАСТ 5

ЕКОЛОГИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ
По време на инвентаризацията да се извършат екологични проучвания върху горския фонд в териториалния обхват на ДГС Стара Загора.

1.Цел на проучването


  • Да се установи състоянието и степента на увреждане на горските екосистеми под влиянието на абиотични, биотични и антрпогенни фактори.

  • Да се анализират основните екологични фактори и причините за промени в състоянието на насажденията

  • Да се направят заключения и препоръки за подобряване здравословния статус на горските екосистеми


2. Залагане на пробни площи
Проучването да се извърши по възприетата „Методика за проучване на екологичното състояние на горския фонд”, като се използват едроплощни методи.

Да се използва заложената от предходното проучване квадратна мрежа с интензивност 4Х4 км и да се използват за проучване вече установените кръгови пробни площи с диаметър 500 м и същите подотдели, попадащи в тях.


3. Оценка на състоянието на дървесната растителност в обособените пробни площи в рамките на кръга
Да се оцени дървесната растителност във всяка пробна площ чрез показателя на степента на увреждане R, който е използван и при предходните проучвания. Той е комбиниран показател на степента на обезлистване на короната и измененията в оцветяването на листата.

Състоянието на моделните дървета и пробните площи да се оцени с помощта на 5-бална скала за степента на дефолиация.


Здравен статус на моделните дървета

в зависимост от степента на тяхното обезлистване




Обезлистване

Бал

Здравен статус

0 – 10%

0

здрави

11 – 25%

1

слабо увредени

26 – 59%

2

средно увредени

60 – 99%

3

силно увредени

100%

4

изсъхнали дървета

Получените данни да се нанесат в формуляр и да се определи степента на увреждане за даден дървесен вид R в съответната пробна площ, чрез формулата





R=

(n.k)

100

N.K



















n – брой на моделните дървета с определена степен на увреждане

k – бал на обезлистване

N- общ брой на моделните дървета

K – максимална степен на балната система за оценка на обезлистването (K = 4)

Изчислената стойност на показателя R да се сравни със стойността от предходните изчисления от 2006 г. по дървесни видове за съответната пробна площ и да се направят съответните анализи и изводи.
4. Почвени проучвания
Да се вземат проби от мъртвата горска постилка по подхоризонти. Да се вземат по три повторения от точно определените площи. Да се определят по подхоризонти тегло на мъртвата горска постилка (МГП г/кв.м), общ въглерод, общ азот, PН във вода, тежки метали след опепеляване.

От минералната част на почвата да се вземат проби по степенни на дълбочина: 0-5 см; 5-20 см; 20-40 см. Да се определят следните показатели – РН във вода, количество хумус, общ азот, тежки метали. При необходимост да се определят обемни катиони – обменен водород и алуминий, базични катиони и други.


5.Лесопатологично обследване
Лесопатологичното обследване да се проведе по макроскопския метод, като по-детайли наблюдения да се извършат в пробните площи. При наличие на заболяване, което не може да се определи на терена да се приложат лабораторни методи на изследване по микроскопски или микологичен метод, като се съберат проби от поразените части на дърветата. Да се приложи маршрутно обследване.

Количествената оценка за степента на съответното увреждане да се извърши окомерно, като се използва тристепенно диференциране:



  • единично нападение – Е

  • средно нападение – С

  • масово нападение - М

Да се установят повредите от абиотичен произход – от сняг, вятър, мраз и други, като се използва следната скала:

  • 1 – повредите засягат до 1/3 от короната или върхът е отчупен

  • 2 – увреждането обхваща цялата корона

  • 3 – увреждането обхваща короната и ствола


6. Изследване динамиката на радиалния прираст
За изследване на динамиката на радиалния прираст да се вземат дървесни проби с Преслеров свредел от определените моделните дървета, при предишните изследвания и да се извършат измервания на прираста с точност до 0,01 мм. Резултатите от дендрохронологичния анализ да се дадат в графичен вид и да се сравнят с резултатите от предходните измервания.
7. Анализ на климатичните условия
Климатичните условия са основен фактор на външната среда и оказват съществено влияние върху състоянието на дървесните видове. За съставяне на достоверна прогноза за разтежа и развитието на дървесните насаждения е необходимо да се направи анализ на влиянието на температурно-влажностният режим върху радиалния прираст на моделните дървета. Да се ползват данни от най-близката метеорологична станция до гр. Стара Загора – ХМС Хасково.

Да се направи цялостен анализ на състоянието на дървесната растителност на територията на дейност на ТП-ДГС Стара Загора на база на проведените наблюдения и лабораторни анализи, да се сравнят с предходните изследвания и да се дадат насоки за оптимизиране на бъдещото стопанисване.


Списък на подотделите, чийто запас се определя по метода на пълното клупиране:

54 а; 104 а; 147 л; 148 п; 152 а; 154 а; 155 а, в; 169 л; 176 ф, х, ц; 180 е, з; 181 е1, ж1; 183 в, д, и; 188 т; 193 щ; 330 к; 331 н; 388 б; 391 л; 392 р; 424 е; 439 г, т; 490 д, и, о, п; 491 о; 612 п, р; 723 п, р; 727 з, п; 730 щ, ю, я; 816 к1; 822 а; 932 м – с обща площ 45,0 ха


Списък на подотделите, чийто запас се определя чрез математико- статистически методи - чрез средно моделно дърво

393 а, б, г; 394 б; 419 а, в; 441 в, з; 508 а; 513 е, ж, з - с обща площ 160,0 ха









Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница