Съдържание 1 Географско положение, големина и граници 2



Дата21.08.2018
Размер50 Kb.
#81872

Съдържание


Съдържание 1

1. Географско положение, големина и граници 2

2. Историко-географски особености при формиране на държавните граници 2

3. Природно-ресурсен потенциал 4



3.1. Геоложко развитие. Релеф 4

3.2. Полезни изкопаеми 5

3.3. Климат 5



1. Географско положение, големина и граници


Дания е разположена в Северозападна Европа между 54 и 58 сев.г.ш. и 8-15 изт.г.д. Тя се състои от полуостров Ютланд и групата острови на Датския архипелаг: Зеланд, Фюн, Лолан, Фалстер, Лангелан и др. Към територията й се отнасят някои от Севернофризките острови, остров Борнхолм (в Балтийско море) и др. На Дания принадлежат ползващите се с вътрешна автономия о. Гренландия и Фрерьорските острови. Общият брой на островите е 406, от които 79 са с постоянно население. Площта на страната възлиза на 43 094 км2. От тях на Юланд принадлежат 29800 км2, на 406-те острови 13294 км2. Най-голям от островите е Зеланд със 7015 км2, Фюн - 2984 км2, Лолан - 1234 км2.

На юг границата с Германия е сухоземна, с дължина 68 км. Останалите граници са морски. Общата дължина на бреговата линия е 7300 км. Страната се мие от Северно море (на запад), Балтийско море (на изток) и проливите (на север) и Категат (на североизток). Под датски контрол е и тесният пролив Йоресунд между Категат и Балтийско море. Протоците имат важно икономическо и военно-политическо значение, поради което в миналото са наричани северните Дарданели.

Разположена между Скандинавия и северната част на европейския континент, Дания е мост между Норвегия, Швеция и Европа, свързва Севера със страните от Централна и Източна Европа. Благоприятното географско положение на Дания в близост до две силно развити страни - Великобритания и Германия - и излазът й на море спомагат за развитието на международната търговия.

2. Историко-географски особености при формиране на държавните граници


Утвърждаването на кралската власт в страната се осъществява през викингския период от нейната история. За негово начало се счита 800-та година след Христа.

Около 700-та година даните се изявяват като храбри войни в южната част на Северно море, където се намират Саксония и Фризланд. Следват стълкновения с франките, които правят опити да възвърнат властта си в тази част на Европа. Едва в края на IХ и началото на Х в. името "Дания" се утвърждава, свързва се с царуването на Харалд I "Синият зъб". Именно той завладява цяла Дания, включително Ютланд. На следващия крал Кнуд се отдава заслугата да обедини Дания.

Придобитите от викингския период чужди земи продължават да бъдат част от кралството и до средните векове. Южната част от Норвегия е част от Дания, силно е и влиянието върху Швеция. През 865-880 викингите побеждават три от четирите англосаксонски кралства и се установяват там за дълго време.

През периода 1157-1241 властва династията на Валдемаровци, когато територията на страната се увеличава с покоряването на Естония. Холщайн също е включен в кралството. Но скоро кралят Валдемар I и синът му са пленени и влиянието на Балтийско море е изгубено. От 1350 г. следват години на заздравяване на кралската институция - бракът на дъщерята на краля - Маргрете и норвежкия крал Хокон IV. След смъртта на съпруга си, Маргрете става кралица на Дания и Норвегия, а шведските аристократи я провъзгласяват и за кралица на Швеция. За Норвегия датската зависимост продължава до 1814 г., а Швеция става самостоятелно от Дания кралство през 1523 г. след дълги неуспешни опити.

Войните от 1643-1645 г. и 1657-1675 г. завършват със загуба за Дания, тя е поставена под зависимост на Швеция и е лишена от 1/3 от територията си. Последвалите две войни през 1675-1679 г. са спечелени от Дания и й връщат загубените земи. През 1773 г. тя успява да си върне част от Холщайн, в резултат на сключен договор с Германия. За последен път избухва конфликт относно Шлезвиг-Холщайн през 1849 г. Дания печели, получава право на собственост върху двете графства. Проблемът обаче не е окончателно приключен, през 1864 г. Прусия и Австрия обявяват нова война на Дания, заради нейното управление на Шлезвиг. Дания губи войната като отстъпва Шлезвиг, Холщайн и Лауенбург.

В началото на Първата световна война островите от архипелага Западни Инди, част от които са датски колонии, са продадени на САЩ, поради стратегическото си значение (1915 г.).

Условията в света след Втората световна война налагат на Дания да се откаже от политиката си на неутралитет и да започне да участва активно в международните отношения. Заедно с другите скандинавски страни, Дания полага усилия за общ Северен отбранителен съюз, но идеята не успява. През април 1949 г. Дания и Норвегия стават съоснователи на НАТО.

През 1953 г. е променена конституцията на страната от 1915 г. Парламентът (Фолкетинг) става еднокамерен. Отменен е колониалният статут на Гренландия и е потвърдена автономността на Ферьорските острови.


3. Природно-ресурсен потенциал

3.1. Геоложко развитие. Релеф


През Ледниковия период Дания е част от Северна Европа. Цялата територия на страната е покрита с ледници, на което се дължи днес характерната й равнинност. Със затоплянето на световния климат ледовете започват да се топят, в резултат на което в страната възникват хиляди езера. По-топлият климат и влагата създават условия за покриване територията на Дания с гъсти гори. Понастоящем те заемат 12% от територията, като 2/3 от тях са иглолистни. За геологията на Ферьорските острови е характерно наличие на базалтова лава (дебела около 30 м) в земната кора. Тя се редува със слоеве туф. Има също така пясъчници, огнеупорна глина, шисти.

Геологията на Гренландия е подобна на тази на равнинна Дания. За разлика от нея там има четири нагънати планински вериги.

Днес територията на Дания е част от Средноевропейската низина. Най-високата точка е вр. Идинг Скувхой (173 м) в източната моренна част на Ютланд. Освен на полуострова моренни валове с височина над 100 м има в островите на Датския архипелаг. В югозападната част на Ютланд има плодородни земи, а северозападните и източните части са покрити с обширни пясъчни пространства, образували под действието на западните ветрове безброй дюни. Земите над 57 с.ш. в Ютланд носят името Сахара на севера. Лежащите между моренните хълмове падини, заети предимно от блата, са почти изцяло отводнени и превърнати в пасища.

3.2. Полезни изкопаеми


Дания е бедна са полезни изкопаеми и енергийни ресурси, което обуславя нейната зависимост от външния пазар.

Малки находища на кафяви въглища има в западната и централна част на Ютланд, около гр. Хернинг. Залежи на торф с мощност на пластовете до 10 м са разкрити на полуостров Ютланд. Почти цялата територия на страната с прилежащата акватория на Северно и Балтийско море влизат в състава на Централноевропейския нефтогазоносен басейн. Извлекаемите запаси на нефт са 62 млн. т., а на природен газ 113 млрд. м3.



Дания е богата на някои нерудни полезни изкопаеми. На о. Борнхолм има разноцветни гранити и каолин, които се използват в строителството и порцелано-фаянсовата промишленост. В Северен Ютланд (край Олборг), на остров Зеланд и особено на остров Мьон се добива варовик за нуждите на циментовата промишленост. На много места са разкрити залежи на каменна сол.

3.3. Климат


Климатът е умерен, морски, с преобладаващо влияние на атлантическите въздушни маси. Ниският релеф и малката площ на страната обуславят незначителните климатични различия. Поради преминаването на циклони времето е непостоянно, предимно ветровито, облачно и дъждовно. Средната температура през най-студения месец февруари е -0,4С, а тази през най-топлите месеци юли и август +16-18С. Средната годишна температура е +7С. Валежите са по-обилни по западното крайбрежие на Ютланд (600-800 мм) и намаляват до 500-600 мм в източна посока. Средният годишен валеж е 60 куб. м/кв. см. Дъжд вали между 120-200 дни в годината, а сняг пада рядко, като снежната покривка се задържа средно 1,5 месеца. През пролетта дъждовете са редки. За лятото е характерно сухото време. През топлите летни месеци преди залеза на слънцето се образуват т.нар. облаци "гавгузе", които са вредни за здравето.
Каталог: info
info -> Великата синя дупка (Белиз)
info -> Организират четвърта Национална експертна среща
info -> Тема Компютърна система ibm pc/xt i8086 Процесорите 8086
info -> История на европейската интеграция Дати и съпътстващи събития. Хронология
info -> Съдържание увод стр. 3 Глава І
info -> Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм
info -> Е учредена на 28 април 2009 г. Корабостроителни и кораборемонтни заводи
info -> Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница