КАК ДА ИЗБЕРЕТЕ ИГРАЧКИ, КНИГИ И ПЛОЧИ ЗА ДЕТЕТО СИ

КАК ДА ИЗБЕРЕТЕ ИГРАЧКИ, КНИГИ И ПЛОЧИ ЗА ДЕТЕТО СИ

В своите изследващи психолозите и възпитателите са достигнали до едно основно заключение, а именно, че де­тето непрекъснато учи нещо, и то не само докато е на учи­лище. Второто им заключение е, че най-ценното образова­телно средство в предучилищна възраст е играта. Затова е много важно да се избират внимателно играчките, книгите и плочите, с които обогатяваме игрите им. Играчките, кни­гите и плочите са учебниците на предучилищните години.

Така че всичко зависи от осигурения от вас материал, от способността ви да си играете с детето и да го учите да си играе само. Последното може да шокира много родители: излиза, че и родителите като децата трябва да се учат да играят! Обикновено се смята, че децата умеят да играят. Психолозите имат съмнения по този въпрос. Тригодишно­то дете не знае по инстинкт да прави сложни и интересни постройки от кубчета, нито да строи градове заедно с някое свое другарче. То се учи на това.

Несъмнено за него е по-лесно да се научи да играе само или с други деца, отколкото за родителите да се научат да играят с него. За тази цел бащата или майката трябва да на­пуснат своя свят на възрастни и да се поставят на нивото на детето, което за мнозина не е лесно. Ние трябва да умеем да играем с децата, да измисляме игри, да им разказваме исто­рии, да им четем приказки. За всички тези дейности е необ­ходима техника, необходимо е изкуство, което се придобива.

Но едва ли има нещо по-забавно от това да овладяваме изкуството на играта. Обучението впрочем е винаги двупо­сочно - когато играем с дете, ние научаваме не по-малко от него. За много родители подобни занимания са прекрасен случай да открият онова, което им е липсвало в детството.

Едно от първите неща, които бащата или майката тряб­ва да усвоят, е как да купуват играчки. В САЩ родителите дават всяка година повече от два милиарда долара за иг­рачки. За съжаление по-голямата част от тази сума е хвърле­на на вятъра. Защо?

Преди всичко твърде често играчките са зле замислени от хора, които зле познават децата, психологията или пре­подаването.

Второ, хората, които правят истински образователни иг­рачки, се сблъскват с търговската съпротива на големите предприятия. Един мой приятел, който създава такива иг­рачки, твърди, че получава мигрена всяка година, когато фирмата излага проектираните от него модели в салона в Чикаго. Специалистът по продажбите не спирал да повта­ря: „Тази играчка е прекалено скъпа. Цената трябва да се намали с два долара." А това обикновено означава да се премахне образователния й характер (за което специалистът по продажбите не го е грижа).

На трето място, извънредно трудно е за дребните произ­водители на играчки, които имат интересни идеи, да издържат на конкуренцията на гигантите на пазара, разпо­лагащи с огромни средства за реклама.

Четвърто, дори при наличието на добри играчки, майка­та не познава достатъчно детското развитие, за да купи онази, която точно подхожда на нейното дете и на възраст­та му. Така един мой познат баща купи на тригодишния си син голяма кутия с метален конструктор. Металният конструктор е отлична игра, но не би трябвало да се подарява на дете, ненавършило седем или осем години; Тригодиш­ните не притежават достатъчно точност в движенията, за да си служат с метален конструктор.

След като опита без особен успех да сглоби частите, де­тето се обезсърчи и заряза играта. Когато на следващата Коледа таткото му подари дървен конструктор, напълно подходящ за четирите му години, то не пожела да си играе с него. Бе запомнило провала си с металния конструктор и отказваше всяка подобна игра.

Какво наричаме добра играчка?

Преди всичко тя трябва да е безопасна, да няма режещи ръбове и да не е боядисана с отровна боя. Да е солидна и да не рискува да се счупи на остри парчета. Да не съдържа дребни елементи, с които детето да се задави.

Второ: добрата играчка трае дълго. Поначало животът на играчките зависи от възрастта и личността на детето. Но, общо взето, тенекиените и пластмасови играчки са най-малотрайни, а дървените и направените от здрав метал издържат най-много. Трябва обаче и да се внимава какъв вид е дървото. Има например някои вносни играчки от скъпо дърво, което се лющи и чупи още на втората или третата игра. Избирайте твърдото дърво. Посетете някое добре обзаведено детско училище - така ще се научите да разпознавате здравите играчки, защото именно там те са подложени на най-безмилостна употреба, а са предназна­чени за дългогодишно ползване.

Трето, ако 90% от играта идва от детето, а 10% от играч­ката, значи тя е добра играчка. Ако обратно, 90% се дължат на играчката, а само 10 на детето, играчката не струва.

Правете разлика между самоходна играчка и дървени кубчета/Давате на момченцето кученце, което се движи с батерии. То върви по пода и върти опашка, когато натис­нете едно копче - 90% от играта са в играчката. Момченце­то трябва само да натиска копчето. (Или да се уедини с играчката и да я унищожи,"което обикновено и прави.)

С дървените кубчета ситуацията е съвсем различна. При тях 90% от играта идва от детето. Те не са играчка, с която може да се прави само едно нещо. Възможностите за игра с дървени кубчета са почти безгранични.

Третият критерий за добра играчка е от съвсем друг по­рядък и е важно родителите да го осъзнаят. Когато детето прави нещо с играчката, то укрепва доверието в себе си и творческия си дух и научава повече от играта. А когато иг­рачката работи заради него, то не развива тези качества и не се учи на нищо.

Схванете ли този принцип, ще разберете защо един го­лям кашон, в който детето да може да влиза, е такава прек­расна играчка. Кашонът има no-скоро абстрактен, а не кон­кретен характер и символизира безкрайно много неща -кораб, иглу, подводница, самолет, робот; той насърчава и обогатява изобретателния дух на детето. То може да го из­ползва по най-оригинални начини според въображението си - да пробие дупки на определени места, да рисува отгоре му с молив или да го боядиса. Малко играчки имат такава игрова стойност като кашона, а колко рядко родителите се сещат са се отбият в супера или в магазина за мебели и да се снабдят с такъв, без при това да дадат и стотинка!

Четвърто, добрата играчка трябва да бъде забавна. Тя може да е образователна, но ако не е забавна, няма да ви свърши работа.

Необходимо е впрочем да правим разлика между крат­кото и дълготрайното забавление. Няма съмнение, че дви­жещата се играчка, при която е достатъчно да натиснеш едно копче, за да тръгне, носи на малкото дете непосредст­вена радост. То ще натиска копчето и очаровано ще гледа как количката или животинчето обикалят стаята или изпълняват някакъв номер.

Но само след няколко часа играчката ще е загубила всякак­ва привлекателност. Докато дървените кубчета могат да за­бавляват детето дни наред - те имат дългосрочно действие.

Пето, играчката трябва да съответства на възрастта и раз­витието на детето. Затова родителите следва да знаят кое е подходящо за детето им според възрастта му и съответното на нея ниво на развитие. Тази информация можете да наме­рите в „Малкото дете в съвременната цивилизация" на Гезел, както и в други книги. Но майката е длъжна и добре да познава детето си, да знае какво то обича и какво не. Всяка майка следва да се запита: "Става ли е това за възрастта и развитието му? За момче или за момиче е по-добро? Дали този вид игри го интересуват? Пасва ли на ръста му? Ще може ли само да го държи, или ще трябва да му се помага?"

Когато избирате играчките, спомнете си, че колкото по-малко е детето, толкова по-голяма трябва да е играчката, за да подхожда на нивото на развитието му, което се харак­теризира с мускулна нестабилност. За малките деца осигу­рявайте големи кубчета, моливи и четки, масивни пирони и гвоздеи. (Етаж Приложение А.)

Понякога родителите се отказват от някои хубави играч­ки, защото ги намират за прекалено скъпи. Нека ясно да определим какво разбираме под скъпа играчка. Ако купите пластмасово камионче за един долар, на пръв поглед то ще ви се стори евтино. Но ако след двайсет минути детето е успяло да го счупи и вече не може да си играе с него, с кари­ерата му на евтина играчка е свършено.

Ако майката събере цените на всички евтини пластмасови играчки, които е купувала от универсалния магазин, тя ще се изненада от общата сума. За същите пари би могла да се снаб­ди с няколко „скъпи", но солидни, добре изработени и подходя­щи за развитието на творческия дух играчки. Шест еднодоларови пластмасови играчки, които изтрайват до седмица, стру­ват колкото играчка от метал или дърво, издържаща с години.

Да предположим, че разполагате с 50 долара за детето си, и то за следващите три години. В такъв случай бих ви посъветвал да купите две играчки: лост с халки и въжета и пирамида за катерене по 25 долара всяка. Играчка за 25 долара не е евтина играчка. Но ако пресметнете какво ще донесат на детето ви двете играчки, които ще изтраят годи­ни, те се оказват твърде евтини.

Около 40% от детските играчки се купуват по Коледа. Нека бъдем честни и признаем, че имаме склонност да ку­пуваме твърде много играчки по този случай. И това важи не само за заможните семейства, а и за хората с всякакви заплати. Купувайте за Коледа толкова играчки, колкото сте свикнали. Не бих лишил нито вас, нито себе си, нито който и да е от това удоволствие. Но не ги давайте всичките на детето си само на Коледа. Скрийте половината и ги по­дарете на няколко пъти в следващите два-три месеца. (За празника то пак ще получи много играчки, като се имат предвид подаръците от бабите и дядовците и другите чле­нове на семейството.) Детето ще придаде много по-голяма стойност на играчките, ако се появяват една след друга, отколкото ако се прибавят към купчината под елхата.

Не забравяйте, че най-важната „играчка" в живота на дете­то ви, „играчката", с която то ще се забавлява повече, откол­кото с всяка друга, която ще му повлияе по-силно от всяка друга, сте вие, играчката от плът и кръв! Да играе с вае е за него хиляди пъти по-ценно, отколкото с каквото и да е друго!

Стотици прекрасни и лъскави играчки са нищо в сравне­ние с моментите, в които ще си играете с него и които тол­кова ще го задоволят в афективен план..

Както казах в глава 5, втората основна играчка в живота на детето ви се намира във вашата дневна. Тя се включва в мрежата, има екран и може да излъчва програми по много канали. Нарича се телевизор.

Споменах вече, че съзнавам колко бедни и посредствени са много от телевизионните предавания и че бих желал на­силието по телевизията да намалее до възможния мини­мум. Но въпреки раздразнението ни от недостатъците на телевизията, нека не пренебрегваме положителното, което тя носи на детето. Тя например е отлично средство за обо­гатяване на речника и за насърчаване развитието на езика. Не едно изследване е показало, че децата от детското учи­лище говорят много по-добре, откакто телевизията е нав­лязла в американските домове. Така че тя има положител­ни страни, които не бива да се подценяват. А след като дори посредствените предавания успяват да насърчат говора на детето и развитието на езика му, какви ли резултати биха се получили с добри програми!

Въпреки недъзите си телевизията си остава чудесна об­разователна играчка и е погрешно да възприемаме спрямо нея изцяло пасивна позиция, както правят повечето родители. Отделете време, за да погледате заедно с детето си и ще разберете кои програми са най-добри. Присъствието ви в такива моменти ще бъде за него награда или насърчение. А и това е един много фин начин да го научите да избира. Не създавайте у детето впечатлението, че е престъпле­ние да гледа предаване, което смятате за лошо. Тактично го насърчете да се насочи и към нещо друго. Телевизията има прекалено големи образователни възможности, за да си позволите да я пренебрегвате. А когато се появи добро предаване, напишете поздравително писмо до автора му. Така ще спомогнете да се задържат хубавите телевизионни програми за деца.
Изборът на детски книги

Да поговорим сега за избора на книги за деца. Някой от вас може да си помислят: „Толкова ли е важно? Достатъчно е да се купят няколко детски книжки, които да му харесат, да му ги прочетем и толкова. Какво значение има дали ще изберем тази или онази?"

Едно изследване на д-р Джордж Галъп отлично показва какво значение има това. Д-р Галъп анкетирал възрастни американци относно навиците им да четат и да си купуват книги и стигнал до заключението, че те не обичат особено нито да четат, нито да купуват книги.

Провел анкетата си сред три групи, съответстващи на три категории хора: среднисти, недипломирани висшисти и вис­шисти. Установил, че 50% от среднистите не били прочели нито една книга предишната година; 46% от не дипломира­лите се висшисти прочели по една книга и около една тре­та от висшистите не прочели нито една. Д-р Галъп заклю­чава: „Тези цифри не са никак утешителни за защитниците на съвременната образователна система в Америка."

Нещо повече, по навика да четат американците са пос­ледни в списъка, когато се сравняват с хората от страни като Англия, Холандия, Швейцария, франция и страните от Скандинавския полуостров.

От друга представителна извадка д-р Галъп установил, че две трети от възрастните нищо не са чели през предиш­ната година (с изключение на Библията и някои учебници), а само един на шест възрастни можел да цитира наскоро излязла книга, която особено би желал да прочете.

Навиците на американците да купуват книги също показ­ват, че не са ги научили да обичат четенето. На пръв поглед човек би казал, че Америка е страна на страстни читатели, като се има предвид внушителният брой продадени и евти­ни, и скъпи книги. Ако обаче се вгледаме в цифрите, ще ви­дим, че повече от 80% от книгите в Америка се купуват и четат от една пета от възрастното население. А това показ­ва, че много малко американци обичат да четат. Ако искаме да променим това положение, трябва, както казва д-р Галъп, „грижливо да поддържаме у хората любовта към книгите".

Основите на любовта към книгите и към четенето се изграждат през първите пет години и пак по това време се създава навикът да се чете и да се купуват книги.

От цифрите на д-р Галъп става ясно, че американската образователна система претърпява позорен провал с голям брой ученици. Така че явно не можете да се доверите на училището. Ако искате детето ви да чете и да продължи да чете, като порасне, трябва вие, родителите, да го приучите към четене и да бдите навикът да се запази. За придобива­нето на този навик първите пет години са решаващи.

Възпитанието в любов към книгата се опира на същите основни образователни елементи, за които говорихме в пре­дишните глави. Детето ви ще обича да чете и да купува кни­ги, ако го насърчавате и възнаграждавате, когато го прави.

Тук искам да ви обърна внимание на един основен принцип: ако детето ви чете, не се тревожете за съдържанието на четивата му. Няма значение какво желае и обича да чете - книга, списание, вестник, комикс, всичко е добро за него. Това особено важи за децата над шест години. Понякога родителите казват: „О, чете само глупости, текстове под картинки и всякакви безсмислици, ще ми се да чете хубава литература." Не се безпокойте. „Безсмислиците", с които се тъпче, задоволяват някаква психологическа нужда на момента и това е добре. Щом чете, с течение на времето вкусът му ще стане по-изтънчен.

Разбира се, така нареченият „проблем" с безстойностната литература не възниква в предучилищните години, за­щото тогава детето ви „чете" онова, което вие сте решили да му прочетете (или ако вече знае да чете, онова, което сте му избрали). И вашият избор през този период ще е капи­тален за по-сетнешната му любов към книгата.

Как да изберем? Нека да има равновесие между фантас­тичните истории и истинските. Детето ви се нуждае от урав­новесен режим на четене, също като при храната. Ако чете само истински истории, въображението му няма да се раз­вие достатъчно. Ако, обратно, се ограничава само с въобра­жаеми, измислени истории, ще пренебрегне четенето като средство за опознаване на действителността, в която живее.

Научете го да избира и от едните, и от другите книги, когато ги взима от библиотеката или му ги купувате за соб­ствената му все по-богата библиотека. .

Много родители правят грешката да свеждат книгите, които детето им чете, само до взетите от библиотеката, защото така пестят пари. Обаче същите родители му купу­ват много играчки за Коледа. Ако майката действа по този начин, тя съзнателно или не му казва: „Играчките са по-важни от книгите, след като ти подаряваме играчки, но не и книги." А детето, особено в предучилищна възраст, има нужда да притежава собствени книги.

Трудно е за детето да израсне, уважавайки книгите, ако никога не е имало свои собствени, ако не е познало удовол­ствието една по една да ги подрежда в библиотеката си. Тъй както има предпочитани играчки, с които често си играе, то трябва да има и книги, които непрекъснато да препрочита. Когато се разболее и остане вкъщи, детето обича да играе със старите си любими играчки. В такъв момент е добре да умее и да препрочита любимите си стари книги. Няма зна­чение какви са финансовите ви възможности, част от пари­те, които заделяте за детето си, трябва да отиват за книги.

Ако сте го научили да се радва на четенето, то непрекъсна­то ще разлиства книгите си. Дори ако му купувате само по пет книги годишно, когато завърши средното си образова­ние, детето ви ще разполага с осемдесет и пет лично негови книги. И това ще е много повече, отколкото доста млади среднисти притежават.

Поради електронната революция, въведена в домовете ни от телевизията, у днешните деца е по-трудно да се възпита любов към книгата и четенето.

Когато бях дете, нямаше нищо подобно на телевизията и аз обожавах да чета. Но когато трябваше да избера между книгата и киното, нямаше място за колебание, филмът винаги побеждаваше. Сега киното е вкъщи и ни е винаги на разположение - това е телевизията. Затова родителите трябва да посветят още повече време и усилия от някога, когато „малкият екран" не съществуваше.

Едно от най-добрите средства, за да научите детето си да обича книгите и всичко, свързано с тях, е да направите така, че библиотеката и кварталната книжарница да се превърнат в места на удоволствие. Детето ви трябва да смята библиотекарката и книжаря за свои приятели. Личният контакт значи много за децата в предучилищна възраст. И толкова по-добре за вас, ако тези хора познават детето ви и се инте­ресуват от него.

В днешно време много родители наистина се объркват пред многобройните детски книжки, измежду които тряб­ва да избират. Преди да купите книга или преди да вземете някоя от библиотеката, разгледайте я. Може би най-реша­ващият критерий при избора на книга е самата майка да я хареса. ,Ако книгата ви „говори", тя ще говори и на детето ви. Ако не ви харесва, рискувате детето също да не я хареса, когато му я четете. Ето защо не съществува идеален списък от препоръчителни детски книжки - не само детето, но и майката имат единствен по рода си вкус.

Понякога родителите се ужасяват от цените на книгите. Те смятат, че исканата от тях сума е прекалена за произведе­ние, което детето ще прочете само веднъж. Но точно тук се лъжат.

Малкото дете може да вземе своята книжка с броилки в леглото си, да разглежда картинките и да ви моли да му я четете в продължение на месеци. Книгата, която то наис­тина харесва, е като дълго, дълго пътешествие.

Това ме навежда на една друга тема, свързана с книгите. Може би не само заради цената, но и заради особената по­чит; която изпитваме към напечатания текст, ние често имаме склонност да очакваме от децата си да се отнасят към подарените им от нас книги внимателно, като възраст­ни. Да не ги прегъват, да не ги цапат и да не ги късат. Защо? Нали когато купуваме играчка, сме напълно подготвени за грубо отношение към нея? Всъщност колкото по-обичана е една играчка, толкова повече злополуки ще преживее тя. Защо да не реагираме по същия начин и за книгите? Имен­но това трябва да направим. Ако непрекъснато повтаряме на детето си да не ги цапа, ние го отвикваме да се чувства удобно с тях.

Добре е също да осигурите рафтове за библиотеката на детето ви. Най-лесно е да разположите на пода циментови блокчета или тухли и да поставите върху тях дъски, съобра­зени с големината на книгите. Подобна конструкция е осо­бено подходяща за деца в предучилищна възраст, защото техните книги често са големи и не се вместват в обикнове­на библиотека. Освен това така можете и да преместите лавиците, ако се налага.

Книгите могат да окажат огромно влияние върху детето. Когато му четете, това, което влиза през едното ухо, не из­лиза през другото, а остава запечатано в паметта му. Спо­ред една анкета на д-р Галъп децата, на които са чели при­казки, когато са били съвсем малки, имат по-добър успех в училище от другите.

Д-р Галъп провел изследването си с 1045 деца от първи клас и установил, че приказки били четени на 79% от доб­рите ученици и на 49% от посредствените.

Детството е кратко. Не можете да четете броилки на де­сетгодишно дете. То е задминало този стадий. Ако не сте му ги чели, когато е било малко, вече никога няма да ви се представи случай. Затова умният избор ще е решаващ за възпитанието и развитието му.

Сега стигаме до област, в която много от нас проявяват коле­бание. Родителите купуват далеч по-малко плочи, отколкото играчки и книги, защото се чувстват на по-несигурен терен.

Преди да стигнем до избора на плочите, да поговорим за грамофона. Спомнете си, че ви препоръчах да купите за детето си най-обикновен грамофон и евтини плочи. Хич да не ви е грижа за качеството на записа. Не можете да полу­чите добро качество за няколко долара. Целта е детето ви само да си пуска грамофона, когато пожелае. Да не се нуж­дае от помощта ви. Не се тревожете, ако издраска плочите или се отнася небрежно с тях.

Необходимо е обаче да притежавате и доброкачествени плочи за семейния грамофон. Не му позволявайте да си служи с него. Тези плочи вие ще му ги пускате и затова ще трябва грижливо да ги подберете.

Тъжната реалност е, че повечето родители купуват плочи, които бих нарекъл „затъпяващи". Това са ефектни на вид плочи, чиято цел е да привлекат родителите, защото произ­водителите Отлично знаят, че именно мама и татко ще ги купят. Те нямат особен ефект върху децата. Обикновено за­писаната музика е твърде бърза, банална, с акомпанимент на оркестър или прекалено гръмогласен хор. Ако се поразровите из щанда за плочи в някой универсален магазин, ще забележите, че за съжаление е пълно с такива. От какъв критерий да се ръководите, когато купувате плочи? Преди всичко, музиката трябва да бъде проста, а не обработена и усложнена. Второ, не бива оркестърът или хорът да заглу­шават песента. На трето място, мелодията и ритъмът след­ва да се приятни и да се харесват на децата. Когато слушате плочи с детето си, преценете ги от тези три гледни точки.

Какви са различните категории плочи? Първо, народни­те песни. Хубавата песен от този вид отговаря на спомена­тите no-горе критерии.

Второ, музиката на другите страни. Не се ограничавайте с щанда за детски плочи. Първите години са идеалната възраст, за да запознаете детето си с музикалното творчество и на други цивилизации още преди ухото му да е свикна­ло с нашия фолклор и вече да не може да оцени чуждия. Нека слуша полинезийски л африкански там-там, гонгове от остров Бали, японско кото, гръцко бузуки, мексикански маракас, гватемалска маримба и т. н. Най-вероятно детето ви ще хареса всяка ритмична музика.

Трето, „шарени" плочи. Така наричам плочите, които не могат лесно да се причислят към другите категории. На­пример „Светът е малък" на Уолт Дисни е отлична плоча със завладяваща мелодия. С нея детето ви ще открие геог­рафията чрез музиката.

Четвърто, плочите „на действието", които изискват спе­цифична мускулна дейност или предизвикват детето да пра­ви различни жестове. Хората и танците например.

Пето, интелектуално стимулиращите плочи, които са еквивалентът на документалните книги. В тази категория влизат плочите, свързани с науката и изучаването на при­родата, с историята, смятането и математиката и пр.

Шесто, комплектите от плоча и книга. В този случай съдържанието на книгата е преразказано на плочата. Мо­жем да ги използваме, за да заинтересуваме детето от даде­ната книга, или да му пуснем плочата, след като сме му я прочели. Така то ще схване смисъла и посланието й по два различни начина.

Ако имате късмет да живеете близо до магазин, добре зареден с детски играчки, вероятно ще намерите там всич­ки тези плочи. Ако не, поръчайте ги по каталог.

И ето на. Купили сте няколко хубави плочи за деца. Какво да правите по-нататък? Тук много майки грешат. Те пускат плочата на детето си един вид „на студено". Казват: „Мама ти е купила една хубава плоча. Хайде да я чуем." Детето слу­ша и не проявява никакъв интерес. Няколко подобни опита и майката ще заключи (погрешно), че малката Сузи не оби­ча детски плочи и няма смисъл да й купува други.

Такава майка не разбира, че детето трябва да се подгот­ви да разбира плочите и да ги харесва.

Вместо да разсъждавам абстрактно, ще ви дам няколко конкретни примера, за да ви покажа как се подготвя детето да слуша, разбира и обича плочи. Преди всичко и през ум да не ви минава да го карате да изтърпи цяла една голяма плоча от 33 оборота. Изберете по-къса плоча или само една песен от нея.

Ако разполагаме например с комплекта от плоча и кни­га „Питър Пан", ето в какво следва да се състои подготов­ката.

Първо вие чуйте плочата. Никога не предлагайте нещо, което не сте изслушали. Едва тогава кажете: „Ще си пус­нем една плоча за приключенията на Питър Пан. Питър Пан е малко момченце, което добре познава феите. С при­ятелката си фея Бамка-Камбанка той лети навсякъде. Чес­то ходи в Небивала земя, където живеят всичките му при­ятели. Но Питър Пан има един стар враг, капитан Хук, един лош пират. Знаеш ли какво е това пират? Някога пиратите са били бандити, които са превземали корабите и са пленявали пътниците. Хук иска да отмъсти на Питър Пан, който веднъж е избягал от него."

Направете така, че детето ви да поиска да узнае дали Хук ще залови Питър Пан в Небивала земя и кажете: „Да чуем плочата, за да разберем какво ще стане".

Сега вече пуснете грамофона.

След това задайте някои въпроси: „Как се движи Питър Пан? Защо Хук е пленил индианската принцеса Тигрова Лилия? (За да разбере къде се крие Питър Пан.) Защо пи­ратът се нарича капитан Хук? (Има кука вместо ръка.) Кой побеждава накрая?" И тъй нататък.

Детето може би ще поиска още веднъж да чуе плочата. Пуснете му я, за да си спомни някои подробности.

С песните (само с една наведнъж) действайте по същия начин, като се опитате предварително да му разкажете нещо за историята и действащите лица. Изслушайте заедно пло­чата, след това задайте някои въпроси, за да затвърдите интереса на детето. Можете да му пуснете и плоча като „Пьотр и вълкът" от Сергей Прокофиев. Обяснете му, че често музиката също ни разказва някаква приказка. Че всеки инструмент в оркестъра съответства на един герой и говори на собствен език. Разкажете началото на приказка­та, ето така например: „Пьотр е малко момченце, което живее на село в далечна страна, до една голяма гора. Там има много животни. Паток, Котарак, Птици. В голямата гора живее и Вълкът. Пьотр не се бои. Той се разхожда из полето,, но дядо му го вижда и го прибира." Детето ви несъмнено ще попита дали не е опасно, дали отнякъде няма да изскочи вълкът. Тогава му пуснете плочата. И не забра­вяйте после да си поговорите за нея, стига детето ви да желае.

Освен очарователната приказка и отличната музикална имитация, които предлага, тази плоча добре показва какво можете да направите, за да задържите вниманието на дете­то си.

От горните примери би следвало да разберете как да накарате детето да слуша плочи. Това става на три етапа: 1. Подгответе детето да изслуша плочата. 2. Чуйте я заед­но. 3. Поговорете си за чутото. Ако действате по този на­чин, вие превръщате пасивния опит в активен. Събудили сте любопитството на детето си още преди да пуснете пло­чата, така че то няма търпение да я чуе. Ето как слушане­то на плочи се превръща в приятно и поучително изживя­ване.

Но плочите не са само средство за обучение. Те могат и да ви помогнат да разрешите проблема с дисциплината, използвайки ги като активен елемент от организирането на подходяща за дисциплината среда, за която говорих в глава 9.

Ако например детето ви е гладно, а яденето още не е го­тово, на вас ви е ясно, че то няма да ви остави на мира, докато не му дадете да хапне нещо половин час преди обяд. Как да постъпите? Пуснете му някоя плоча!

Не забравяйте преди това да направите коментар, да го настроите: „Спомняш ли си плочата от миналата седмица, в която Питър Пан се биеше срещу капитан Хук? Ще я пус­нем пак, а после можеш да порисуваш." Като го заинтере­сувате по този начин, печелите времето до обяда и предварително решавате проблема с дисциплината, който неми­нуемо би възникнал.

Плочата успокоява свръхвъзбуденото дете. Когато играе с други деца и видите, че играта става прекалено буйна, а участниците твърде разпалени, използвайте плоча приказка. Тя е по-подходяща от музиката за разведряване на ат­мосферата. И в този случай заинтересувайте детето с кратък коментар, който ще го подтикне да слуша, след това му пуснете плочата. Тя впрочем е удобна и от друга гледна точка - може да разкаже приказка вместо вас, когато сте твърде заети, за да я четете сами.

Ако детето има й книжката със същата приказка, дайте му да разглежда картинките, докато слуша. Не е лошо да държите книжките, които съответстват на плочите, близо до грамофона, за да се взимат лесно.

С други думи, плочите са не само материал с голяма об­разователна стойност, те могат и много да помогнат на изоб­ретателната майка да разреши проблема с „трудните мо­менти" - точно преди ядене например или преди лягане, или когато трябва да задържите детето вкъщи, защото е болно или времето е лошо, все обстоятелства, при които плочите са добре дошли.

Ако разполагате с магнетофон, запишете на лента или касета любимите приказки на децата ви. Просто ги проче­тете на глас. А ако детето ви е по-голямо, то би могло само да пожелае да направи това.

Когато беше на десет години, едно от момчетата ни за­писа по този начин някои лесни текстове. Харесваше му да чете на глас, както и да се слуша след това. А и четенето му много се подобри. Четиригодишният му брат особено оби­чаше да слуша записаните от баткото приказки.

В резюме бих казал, че онова, което детето ви научава в училище, му оказва огромно влияние. Но преди училището то е още по-силно белязано от „образованието", което получава вкъщи. Играчките, книгите и плочите са инстру­ментите на това домашно образование; дайте си време и труд да ги изберете грижливо.