Съдържание: 2 към родителите 2



страница3/16
Дата04.01.2018
Размер3.46 Mb.
#41685
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

РАННО ДЕТСТВО


Детето ви започва да осъзнава себе си още щом се роди.

Да сравним това самосъзнание с чифт очила. На всеки от четирите етапа от развитието му до шестгодишна възраст детето прибавя ново стъкълце към очилата си. Стъкълце­то, отговарящо на всеки етап, се нагажда към предишното.

Да разгледаме стъкълцата от най-ранната възраст. Този период започва с раждането и продължава до момента на прохождането. За повечето деца той съвпада с първата го­дина. За онези, които прохождат много рано, това са първите девет месеца, а за по-бавните - първите шестнайсет.

През този период някои майки гледат детето си и си каз­ват: „То едва ли си мисли нещо. В края на краищата бебето си е бебе. През повечето време спи. Когато се събуди, го кърмят, преповиват, къпят. Това е животът на бебето. То е още твърде малко, за да научи нещо. По-късно ще започне да седи, да си играе в кошарката и да лази, но засега е пре­калено малко, за да научи каквото и да било."

Няма по-голяма грешка. Вашето бебе съвсем не е прека­лено малко, за да се учи. То започва да се учи в мига, в който се роди. Оптичната система на самосъзнанието му се е формирала още преди да си отвори очите. През тази най-ранна възраст детето ви изгражда базисното си схва­щане за света. От своя, бебешка гледна точка то си създава философия за живота, съставена от основните му чувства за това какво е да се живее. То изковава за бъдещата си ефективност емоционалната основа, съградена или от до­верие и радост от живота, или от недоверие и неспособност за щастие.

Доверие или недоверие - дълбокото чувство, което ще залегне у детето ви, се определя от осигурената от вас сре­да. Тя представлява елемент от оптичната система на са­мосъзнанието му, през която то вижда света. Ако през първата си година се снабди с определено оптимистични очила, то ще стане възрастен оптимист. Ако, напротив, си надене песимистични очила, ще се превърне в песимистич­но настроен индивид.

Първата година е от абсолютно ключово значение за всички по-сетнешни етапи от психологическото му разви­тие. А по отношение на собствената му вселена през този период бебето напълно зависи от вас. Щом проходи, то за­почва да упражнява много по-голям контрол над средата си. Проговорянето ще разшири този контрол. Но докато е съвсем малко, бебето твърде слабо влияе върху обкръже­нието си. Какво ще бъде то, решавате почти изключително вие.

Какво трябва да му осигурите? Как да постъпвате, за да развиете максимално възможностите му? Ако вие, родите­лите, се научите да познавате кога основните потребности на детето ви са задоволени, то ще се разгърне напълно. Да видим какви са тези основни потребности.

От най-първостепенно значение е потребността от хра­на. От тази гледна точка бебето може да се възприеме глав­но като уста и храносмилателна система. То усеща глада като осезаема и непосредствена реалност. Още съвсем мал­ко, да кажем на месец, се буди от мъчителното усещане за глад. Насуче ли се, отново заспива, докато неприятният глад пак го събуди. След това периодите на бодърстване се удължават - то не заспива, щом се засити. Как да се отне­сем към тази хранителна потребност? Ами като я задово­лим. Изглежда просто и наистина е, но обществото ненуж­но е усложнило едно съвсем естествено и за майките, и за бебетата действие.

Естествено или изкуствено хранене - погрешно поставен въпрос.

Проблемът с храненето още повече се обърка заради спора между привържениците на гърдата и почитателите на би­берона. Жалко е, че хората реагират толкова емоционално, като се присъединяват към единия или другия лагер. Това е тема, по която се горещят лекари, медицински сестри, де­тегледачки и обкръжението им. Така понякога се насажда чувство за вина у майките, които не кърмят бебето си. Хо­рата казват: „Кърменето е измислено от природата." Забе­лежка, според мен толкова смислена, колкото и следната: „Ако Бог искаше хората да летят, щеше да им даде крила."

На препирнята може да се сложи край чрез следното твърдение: не съществува нито едно научно доказателство, че единият от двата метода е по-благотворен за детето във физически или психологически план. Вие сте тази, която ще изберете предпочитания от вас метод.

Но ако се спрете на храненето с биберон, гледайте да притискате детето към себе си и да го галите точно както бихте правили, ако го кърмехте. Впрочем и тук не става дума за строго правило. Бебето ви не се излага на никакъв психологически риск, ако случайно му дадете биберона набързо. То просто се нуждае от физически ласки, все едно дали го кърмите или не.

Да се подчиним ли на желанията на детето, или да му наложим строг режим?

Да преминем сега към главния въпрос и за тези, които из­берат кърменето, и за тези, които предпочетат биберона -кога да се храни детето? Въпрос, на който най-естествено би трябвало да се отговори: когато е гладно. За беда наша­та цивилизация е успяла излишно да усложни този прост и очевиден отговор.

През двайсетте и трийсетте години много хора смятаха, че е добре да се създават навици у децата винаги когато е възможно. И голяма част от обучението се състоеше спо­ред тях в това да се привикне възможно най-бърза детето към строг дневен режим. Така лекарите наложиха храните­лен ритъм на-три или четири часа. Майката трябваше да кърми точно на такива интервали. Този ужасен режим на­рушаваше един от основните принципи на отглеждане на психологически здрави деца - уважението към тяхната ин­дивидуалност.

Всяко дете е уникален индивид, който изпитва необходи­мост да се храни според собствения си ритъм. Как сме мог­ли да си помислим, че е възможно да наложим външен ритъм, да въведем веднъж завинаги определен режим, който да подхожда на всички бебета? Да привиквате детето си на три или четири часов ритъм е по дефиниция неправилно. Логически е невъзможно той да подхожда на бебето ви. Не само защото то е различно от другите, но и защото собст­вените му потребности от храна се променят.

Какво става с бебе, хранено под час? Когато е гладно, то се чувства лишено от всичко. Гладът, такъв, какъвто го изпитва бебето, доминира над всичко останало. Усещането за глад е всеобемащо. Бебето не приема никакво отлагане - то има нужди да се нахрани. Като възрастни повечето от нас никога не са изпитвали глад, подобен на бебешкия. Може би бихте получили известна представа, ако ви кажа, че половин час очакване на храна за бебето е равностоен на три дни за нас.

В повечето случаи бебето не се церемони. Когато е глад­но и вие не му давате да яде, то привлича вниманието ви към глада си по единствения познат му начин - като плаче.

Колкото повече време минава и не го хранят, толкова по-яростен става плачът му. Все едно че ви казва: „В какъв свят съм се озовало? Седя тук и плача, викам, казвам и повтарям, че съм гладно, но никой не ми дава да ям!" И с течение на минутите плачът променя природата и тона си - вместо ви­соко и ясно да изразява потребността от храна, той става гневен и отчаян. Сега вече бебето иска да каже: „Бясно съм. Мразя ви и вас, и целия свят. Мразя ви, защото не ми обръ­щате внимание, не откликвате на зова ми за помощ!"

Ако се налага на бебето строг хранителен режим, то постепенно открива, че колкото и да плаче, резултатът е ни­какъв. Точно когато е гладно, не му дават нищо за ядене. На тази ситуация то може да реагира гневно, а може и да стане аморфно и апатично, сякаш е изоставило всяка на­дежда да види нуждите си задоволени. Така бебето се на­учава да потиска гнева си и да го замества с ужасяващо примирение. Но което и да избере - постоянния гняв или апатичното примирение, детето усвоява едно и също ба­зисно недоверие към живота. Как да го укорим? За него животът се превръща в омразна действителност, в начина­ние, което носи само разочарование.

Обществото ни най-сетне започва да забелязва ужасните недостатъци на храненето под час. Все повече лекари ре­шават да препоръчат - и все повече майки да прилагат -онова, което сега наричаме хранене по желание. Този ме­тод се основава на нещо, което би трябвало да се подразби­ра, толкова е ясно - бебето само ще ни каже, че е гладно, когато се събуди и разплаче.

В по-късните периоди на много майки им се налага да се борят срещу неразрешими проблеми, свързани с храненето на децата им и неоправдани от психологическа гледна точ­ка.

Проблемите с храненето почти винаги възникват, защо­то някаква принуда, противоположна на естествените пот­ребности, е била упражнявана било през първата година, било на тригодишна възраст. В края на краищата родите­лите имат един голям съюзник в храненето на децата си -техният глад. Ако уважаваме индивидуалността на детето и задоволяваме биологичните му нужди, не би трябвало да има никакъв проблем с храненето.

Родителите следва да се съобразяват е индивидуалност­та на децата си още от раждането им. Но често това не е така. Инциденти като следния са за съжаление доста раз­пространени. Преди близо час и' половина бебето е била нахранено и е заспало. Но се събужда с плач. Майката е склонна да мисли: „Защо плаче сега? Няма как да е гладно, тъй като скоро го кърмих." Откъде знае? Може ли да се постави на мястото да бебето си и да каже гладно ли е или не? Защо да няма как да е гладно? По този въпрос майките от първобитните племена проявяват по-голяма мъдрост и кърмят бебето си, щом се разплаче или стане неспокойно. Така че, ако бебето ви проплаче, нахранете го. Дайте му гърда или биберон. Ако покаже, че не иска храна, плюейки или по друг начин, ще знаете, че не е гладно и плаче по друга причина.

Най-важното, с което можете да помогнете на детето си да придобие доверие в себе си и в света - основно условие за изграждането на здрава и силна себепредстава — е да го храните, когато е гладно. Бебе, което кърмят, когато плачът му показва, че е гладно, си мисли: „Колко е хубав животът, колко е хубаво да те хранят, обичам топлината на мама, която ме прегръща и ми дава цицка или биберон. Светът е наистина сигурно и приятно място, след като ми дават да ям, когато съм гладно. Знам, че всичко е наред с мен и с всичко наоколо."

Втората основна потребност на детето е топлината. За това едва ли има смисъл да се говори, тъй като 99% от май­ките добре обличат бебетата си и ги пазят от настинка.

Третата основна потребност е сънят. Нея бебето съвсем естествено задоволява само. То спи толкова, колкото е не­обходимо. Когато се наспи, се събужда. И все пак няколко думи за навиците му и за ритъма му на сън биха могли да се окажат полезни.

Не е наложително къщата да е тиха и спокойна» когато бе­бето спи. Всички познаваме майките, които ходят на пръсти и се втурват към вратата, за да прошепнат на гостите: „Шт! Бебето спи!" Това наистина не е нужно. Всъщност, ако пола­гате прекалени усилия, за да пазите тишина, можете така да обучите детето, че с течение на времето изкуствената липса на шум да му стане абсолютно необходима, за да спи добре.

Така че вършете, каквото имате да вършите, докато де­тето спи, и не се колебайте, ако желаете, да пуснете радио­то или телевизията в съседната стая.

Бих искал тук да добавя, че разпределението на часовете за сън при детето е съвършено различно от това на възрастните. Докато е съвсем малко, бебето заспива веднага, щом се насуче - твърде удобен за вас навик. Но постепенно то започва все по-дълго да остава будно след кърмене; това не пречи особено през деня, но може да ви натежи посред нощ. След хранене през нощта вие бихте искали отново да заспи­те, защото трябва да ставате рано. Обаче бебето не знае нищо по въпроса. То е заситено, щастливо, доволно и няма желание да заспи веднага. Иска малко да си поиграе и да пободърства.

Случва се също бебето да се събуди и да се разплаче по­сред нощ неизвестно защо. Нищо чудно да има колики или да го боли стомахчето. Вие нищо не можете да направите. Установявате дори, че макар да го взимате на ръце и да го галите, не успявате да го утешите. То плаче, та се къса и ето че двамата със съпруга ви, умрели за сън, отчаяно се опитва­те да го успокоите, за да можете отново да си легнете. В такива мигове откривате, че цивилизацията е само тънък пласт лустро върху повърхността на примитивното същест­во, което дреме у вас. В душата ви се надига гняв срещу бебе­то, желание да го разтърсите, да го ударите, да изкрещите, за да го накарате да млъкне: „Престани! Нали трябва да спим!"

Тъй като никой не говори на родителите за тези момен­ти, много от тях се чувстват ужасно виновни, че изпитват такива емоции. Всъщност, ако ги изпитвате, вие сте напълно нормални баща и майка. Именно ако ги изпитвате. Но ако загубите самообладание, ако ударите детето, тогава трябва да се обърнете към лекар. Нормално е да се чувствате не­щастни и бесни при такива обстоятелства, но сте длъжни да контролирате действията си.

Детското столче може да се окаже полезно за бебето ви. То служи не само за да го пренасяте до колата или от стая в стая, за да ви е пред очите, а позволява на самото бебе да заеме различно положение. Понякога, когато бебето не ус­пява да заспи легнало в люлката си, то е способно да се унесе в пет часа сутринта в детското си столче. И все пак не забравяйте, че какъвто и да е ритъмът на сън и на бодърства-не на бебето, разликата между неговите и вашите навици винаги ще ви пречи и ще ви причинява неприятности.
Ангарията на пелените

Друга основна потребност на бебето е да се отърве от от­падъците на тялото си (урината и изпражненията). Нея то също задоволява само. Няма да имате никакви грижи по този повод, ако не направите грубата грешка да се опитва­те да го „приучите на чистота" още през първата година от живота му.

Възможно е самите вие да сте били така „приучвани в детството ви и да се ужасявате от мръсните пелени. Те мо­гат да ви се струват противни и смрадливи. Ако случаят е такъв, опитайте се да не предавате тези чувства на бебето си. То не изпитва отвращение към отпадъците на тялото си. Ако му внушите вашето, само ще усложните в бъдеще придобиването на навици, свързани с чистотата. Заради собственото си отвращение много майки смятат, че и бе­бето изпитва такова към изцапаните или мокри пелени; затова бързат да ги сменят. Спокойно можете да не се без­покоите толкова за смяната на пелените. Стига да не е в студено помещение, бебето не се смущава от това, че е наакано или напишкано. Заявявам го изрично, за да не се чув­ствате длъжни да го преповивате нощем, когато спи.

Но не ме разбирайте погрешно. Не става дума системно да оставяте бебето си с мръсни пелени и да предизвикате зачервяване или раздразнение на кожата му. Това, което се опитвам да подчертая, е, че повечето родители могат по-спокойно да се отнасят към преповиването.


Потребността от физически контакт

Следващата основна потребност е от ласки или от онова, което д-р Хари Харлоу нарича „утехата на физическия кон­такт". Бебето ви не може да знае, че го обичате, ако не му покажете обичта си физически, тоест като го прегърнете, като го погалите, като го залюлеете, като му говорите и му пеете песнички.

Това е научно доказано чрез опити с животни. Д-р Хари Харлоу е извършвал наблюдения върху маймунски бебета, отгледани от манекени, покритие хавлиена материя и с вгра­дени биберони. Макар маймунчетата да били добре хране­ни, те не получавали необходимата доза утеха чрез „физи­чески контакт" - с тях нямало майки маймуни, които да ги галят и да им дават други физически доказателства за лю­бов. В зряла възраст тези маймунчета станали непригодни за социален живот. Били неспособни да се съешават с ин­дивиди от другия пол и демонстрирали странно поведение, подобно на онова, което се забелязва у-хората с психози.

Немислимо е, разбира се, да правим такива опити с чо­вешки бебета, да ги лишаваме от утехата на „'физическия контакт", за да видим как това ще им се отрази като порас­нат. Разполагаме- обаче с резултатите от подобен злощас­тен „опит", извършен по съвсем други причини през XVIII век. Той представлява драматична илюстрация на разглеж­даната тема.

Фридрих II Пруски искал да открие „първоначалния език" на човечеството. Мислел, че това може да се направи, ако се отгледат бебета, на които никой не говори.

Разсъждавал така: когато започнат да се изразяват, от­гледаните по този начин бебета ще заговорят на първо началния език на човечеството. И наредил на кърмачки и бавачки да хранят децата, да ги къпят и мият, но да не им продумват. Мислел, че когато проговорят, то ще е на староеврейски или гръцки, или латински. Така смятал да от­крие езика на първите хора. Но за беда всички деца измре­ли, вероятно поради липсата на физически ласки и майчи­на нежност, които биха получили, ако на кърмачките и бавачките било разрешено да им говорят.

Наблюденията над деца, отгледани в благотворителни заведения, също са показателни. Макар бебетата там да са задоволително хранени, персоналът няма време да ги гали и да им осигурява майчини ласки. Установено е, че децата, израснали в стерилната и нестимулираща атмосфера на сиропиталищата, са в различна степен психологически изос­танали в развитието си.

Така че, когато имате желание да галите и люлеете бебе­то си, да му пеете песни и да играете с него, послушайте инстинкта си. Вземете го на ръце! Целунете го! Хиляда пъти го притиснете до себе си, ако ви се иска! Не, няма да го разглезите прекалено, това просто е начинът да му пока­жете, че го обичате.


Първият му човешки контакт

Досега говорих за основните потребности на бебето като за отделни, несвързани едно с друго неща. Но това не е така,-защото всъщност вие се опитвате да ги задоволите всички­те едновременно, вие, майката, макар и подпомагана от бащата и евентуално от други възрастни. Иначе казано, обикновено едно-единствено лице се грижи изцяло за бебе­то. И като прави това, въпросното лице, тоест майката, за­доволява и първите му афективни потребности.

Вие, майката, помагате на вашето бебе за първи път да влезе в контакт с друго човешко същество. Така се създава основата на отношенията му с всички индивиди, които ще срещне през живота си. Ако се разбира добре с вас, ако усе­ща, че наистина се грижите за него и за потребностите му, то ще изпитва чувство на изконно доверие в света, ще на­мира, че в него е приятно да се живее. Ако доставяте на бебето си човешката топлина, за която стана дума, в края на първата година то ще притежава солидна основа за из­граждане на добра представа за себе си и ще е изпълнено с оптимизъм и вяра в живота.
Интелектуалните потребности

Бебето ви има не само афективни, но и основни интелектуал­ни потребности. И за да ги разберете, не е зле да сте наясно относно начина, по който то възприема света. Никога не бива да забравяте, защото това е много важно, че за вашето бебе светът е като филм, чийто образ се фокусира постепенно.

Например, когато сядате на стол, за да четете, вие прек­расно знаете, че столът, на който сте седнали, или книгата, която четете, или лампата до вас не са „вие". Бебето ви не знае това. Първоначално то не прави разлика между „аз" и „не-аз" във своята вселена.

За възрастния подобна реалност е трудна за възприема­не; ние сме преживели много години, през които съзнание­то за „аз" и „не-аз" в заобикалящата ни вселена всекими-нутно се е упражнявало. Трудно ни е да приемем, че в нача­лото за нашето бебе не съществува такова нещо като „аз" или „мен". Седмици му са нужни, за да започне да осъзнава „аз"-а си. Понякога това осъзнаване се проявява по забавен начин - неколкомесечното бебе очаровано забелязва, че именно неговият-„аз" си мърда пръстите на ръцете или краката. Открива също, че може да ги размърда винаги, когато пожелае. Не след дълго ще имате вече едно сияйно бебе, което ще седи на дупето си, ще мърда пръстите си и ще се опиянява от съвсем ново чувство за могъщество.

Важно е да се разбере тази постепенност в „зараждане­то" на бебешката вселена; важно е да знаете, че ако осигу­рявате на бебето си подходящи интелектуални стимули, вие помагате на вселената му да се формира. Или, по думите на швейцарския психолог Пиаже: „Колкото повече детето виж­да и чува, .толкова повече иска да види и чуе."

Наблюденията на д-р Уейн Денис в три техерански сиро­питалища осветляват този въпрос по драматичен начин. В първото сиропиталище бебетата били приемани, преди да навършат един месец. Почти непрекъснато ги държали в индивидуални люлки, легнали по гръб върху меки дюше­ци; никога не ги изправяли или обръщали, докато не се нау­чели сами на това. Сменяли им пелените, когато трябвало, и ги къпели веднъж на два дни. Давали им мляко с биберо­ни, монтирани в люлките, като само от време на време ме­дицински сестри ги хранели лично с полутечна храна. Ня­мали играчки. Накратко, светът, в който живеели, бил едва ли не изцяло лишен от сензорни и интелектуални стимули.

Когато тези бебета навършили три години, те били прехвърлени в друго сиропиталище, което предлагало същия тип атмосфера и среда. Д-р Денис установил, че по-малко от половината деца можели да седят между първата и втората си година и че нито едно не умеело да ходи. (За сравнение ще припомним, че почти всички нормални деца, отгледани от родителите си, седят сами към деветмесечна възраст и прохождат на около година и три месеца.) Из­между -навършилите две години по-малко от половината успявали да се изправят, като се хванат за нечия ръка или за някой стол. Проходилите не достигали и десет процента. Д-р Денис открил също, че едва 15% от тригодишните деца във второто сиропиталище се били научили да ходят.

При едно следващо проучване в бейрутско сиропитали­ще д-р Денис наблюдавал развитието на група бебета на възраст от седем месеца до една година, нито едно от които не умеело да сяда, като приложил спрямо тях програма на системно сензорно стимулиране. По един час дневно той ги вдигал от люлките им и ги пренасял в съседна стая. Тук ги настанявал в малки столчета и им давал да гледат и пи­пат разнообразни предмети: цветя, книжни пликове, пар­чета оцветен дунапрен, капаци от метални кутии, пластма­сови мухобойки, ярки бурканчета, шарени панички, пласт­масови шишенца и Метални пепелници. През това време никакъв възрастен не се занимавал с децата, никой не им помагал да си играят с предметите, което би направило сти­мулирането още по-ефикасно..

Но дори при това твърде ограничено стимулиране от един час дневно всички бебета бързо се научили да седят без чуж­да помощ. Отначало някои доста се колебали, но накрая всички започнали да си играят с голямо удоволствие с пре­доставените предмети. По време на опита бебетата ускори­ли четирикратно средното си развитие. Такъв бил непосред­ственият резултат от сензорното стимулиране чрез игра, при това без да се използва стимулът, какъвто би могло да пред­ставлява участието на възрастни в играта.

До същите заключения водят наблюденията върху раз­витието на деца, чиито родители са бедни и заемат ниско обществено положение, сравнени с децата от относително заможни семейства. На три-четири годишна възраст децата, произлезли от средната класа, имат много по-високо ниво на знания и интелигентност в сравнение с децата на бедни родители. Защо? Защото децата от средните класи получават по-голямо сензорно и интелектуално стимули­ране дори в първите си месеци. Те имат достъп до повече разнообразни предмети, с който да си играят. Техните май­ки им осигуряват тези предмети, разрешават им да боравят с тях, насърчават ги в експериментирането, като едновре­менно им говорят.

С две думи, старото схващане, че всяко дете идва на све­та, надарено с определен интелектуален капитал, не устоя­ва на доказателствата от най-новите научни изследвания. Резултатите от тях показват, че детето получава в наслед­ство известен максимален потенциал от интелигентност, който виртуално може да достигне, когато порасне. За едно дете максималният потенциал е потенциалът на гения; за друго е средната интелигентност; за трето степента на мак­симална интелигентност е под нивото на средната. Но дали ще достигне до собственото си ниво на максимална инте­лигентност до голяма степен зависи от сумата на сензорни и интелектуални стимули, получени през първите пет го­дини от живота му.

Виждате следователно колко е важно да осигурите на бебето си сензорно и интелектуално стимулиране. Давайте му предмети, с които може да си играе, които ще насърчат развитието на сетивата му - зрението, слуха, обонянието и т. н. Нека разполага с. предмети, които да опипва, смуче, дъвче, разглобява.

И най-обикновените неща вкъщи могат да свършат ра­бота - парчета чист плат, които да мачка и хапе; пластма­сови шишета и чинии, които да стиска и с които да удря; щипки за пране и халки, за да си чеше венците; целофан, празни картонени кутии и кухненски съдове. Списъкът може да се продължи. Като се има предвид, разбира се, че бебето всичко слага в устата, гледайте да не си играе с дребни пред­мети,, с които да се задави.

Производителите на играчки също предлагат многоброй­ни хитри изобретения! Поспрете у търговеца на играчки, за да купите дрънкалки и обръчи за люлка. Снабдете се с пред­мети за окачване над количката или креватчето на детето; със система от халки и хоризонтални пръчки, които бебето да хваща, за да се изправя; или пък с аквариум от прозрач­на пластмаса с рибки, който да поставите до леглото.

Можете и сами да измайсторите играчки за сензорно сти­мулиране. Всякакъв цветен предмет, с който може да се борави и който е достатъчно голям, за да не навреди, става за игра. Поразровете къщата си, идете на пазара или в уни­версалния магазин, все ще. намерите нещо подходящо за детето си.

Но не забравяйте най-добрата играчка, тази, която бебе­то предпочита пред всяка друга - родителя, майка или баща. Говорете му и си играйте с него колкото искате. Непре­менно му говорете. Много майки повиват, хранят или къпят бебето, без дума да отронят. А защо да не се възползвате от тези възможности, за да му говорите? Разказвайте му какво правите в момента. То, естествено, няма да ви разбере, но звукът на гласа ви ще стимулира сетивата и интелекта му.

Какво да му говорите? Всичко, което ви дойде наум. На­пример: „Дойде време за къпане, бебенцето е доволно. Дали водата му харесва днес?" Или: „Сега ще сменим пелените! Ще махнем старата пелена ей така, ще сгънем новата ей така, ще увием бебето ей така и ще закопчаем безопасната игла. Готово." Всяка майка разполага със собствен репер­тоар от думи и песни.

Когато вие или съпругът ви пеете или говорите на бебе­то, или издавате звуци, за да го забавлявате, когато го лю­леете или си играете с него, вие му осигурявате сензорно стимулиране, което ще ускори интелектуалното му разви­тие. А и самите вие изпитвате голямо удоволствие. Много родители не умеят да си доставят тази радост. За тях „крот­ко бебе" е спокойното бебе, което не изисква много грижи, така че майка му да може лесно да си гледа домакинската работа и другите деца. „Кроткото бебе" бива лишено от сензорното стимулиране, което би му позволило да се раз­вие и да достигне максималния си потенциал на интели­гентност.

Не изпадайте обаче в другата крайност. Не смятайте, че сте длъжни да си играете с бебето във всеки миг, когато не спи. Дори ако имате домашна помощница и нямате друго дете, едва ли ще ви се иска непрекъснато да се занимавате с будното бебе. Нека играта не бъде за вас задължение, а удоволствие. Говорете му, играйте си с него, галете го, ко­гато имате желание за това. Така то ще обикне присъстви­ето ви и вие неговото.
Общ поглед върху ранното детство

Бих искал сега да направя един бегъл преглед на развитие­то на бебето ви през ранното му детство, тоест през първа­та година от живота му. Преди това обаче държа да ви пре­поръчам една книга, която описва подробно развитието на детето през първите пет години. Тя е резултат от наблюде­нията, извършени над милиони деца от д-р Арнолд Гезел и асистентите му от Клиниката за детско развитие в Йейл. Този труд е истинска енциклопедия на първите пет години и мисля, че родителите трябва да си го набавят. Той се на­рича „Малкото дете в съвременната цивилизация", защото точно това е изследваната тема. В него се описва животът и поведението на едномесечното бебе и се проследява раз­витието му до петгодишната му възраст.

Тази книга може да е особено полезна за отглеждането на първото ви дете. Всички родители опознават децата, като експериментират върху първото от тях. Понякога си мис­ля, че нямаше да е зле, ако можехме да използваме първо­то си дете като „опитно зайче" и да започваме от нулата с второто, когато вече знаем много повече (сигурен съм, че и на вас ви е минавала през ума тази мисъл, особено ако с първото дете ви е било много трудно). Д-р Гезел ви дава възможност „да имате първо дете преди първото дете". С други думи, да откриете какво представляват децата и как­во можете да очаквате от тях в различните стадии на разви­тието им. Нека моят кратък преглед на въпроса не ви спес­тява прочита на детайлните изследвания на този лекар.

Сметнах за по-удобно да разделя ранното детство на пе­риоди от по три месеца, като все пак ви напомням, че става дума за произволно делене. Искам да ви дам обща предста­ва за растежа и развитието на детето ви през тези периоди и да ви предложа подходящи средства, за да му осигурите чрез игри най-добрата среда, способна да насърчи интелек­туалното му развитие.


Първите три месеца

Многобройни проучвания са показали, че новородените ясно се различават едно от друго по своята пасивност или агре­сивност, по чувствителността си към светлината, звука, допира, по нетърпението да хванат гърдата или биберона, по темперамента, мускулния тонус, кръвната група и хор­моналното равновесие.

Моите двама сина например съвсем не изразяваха еднак­во глада си. Когато Ранди, големият, се събуждаше гладен, той обявяваше това с пронизителен вой, който се чуваше чак в съседните къщи, и не спираше да реве, докато не на­лапаше биберона. Ръсти, по-малкият, се държеше другоя­че. Той отваряше очи и весело си играеше сам в продълже­ние на няколко минути. Едва след това ни съобщаваше, че е гладен. „Съобщението" напомняше за онези будилници, които отначало тихичко пропяват, но ако не откликнете на първия им дискретен знак, започват оглушително да звънят. Ръсти хленчеше и се разплакваше сериозно само ако не му обърнехме внимание.

Значи имаме работа с две деца, две момчета с едно и също генетично наследство, но твърде различни още от рожде­ние по психологическите си характеристики и схемата на поведението си.

И вашите деца ще бъдат различни едно от друго. Уважа­вайте индивидуалността на всяко от тях. Нито едно няма да отговаря точно на поведенческата схема, предвидена за определена възраст или степен на развитие. Без да забравя­те, че вашето бебе е абсолютно уникално, нека преминем все пак към едно общо описание на бебето през първите три месеца от живота му.

Новороденото прекарва по-голямата част от времето си в сън; понякога то спи по двайсет часа в денонощието (но и това може да не важи за вашето бебе). Общо взето през първите три месеца бебето е спокойно и пасивно; то още не може да си вдига главата, да се обръща (освен случай­но), нито да мърда палеца и пръстите си поотделно. Възпри­ема света като нещо огромно, подвижно и шумно. Макар почти веднага да започва да се вглежда в лицата, то все още не ги различава едно от друго. Иначе мозъчето му ре­гистрира учудващ брой неща. Наскоро проведените изслед­вания на д-р Робърт Фанц показват, че новороденото ясно долавя добре очертаните зрителни обекти. То по-дълго задържа погледа си върху черно-белите силуети, отколко­то върху цветни петна без определен контур; схематичните линии на човешкото лице привличат вниманието му пове­че, отколкото някоя безредна композиция от подобни ли­нии. От своя страна Д-р Луис Липсет е доказал, че дори в първия си ден бебето различава определен брой звуци и разнообразни миризми и бързо придобива рефлекси спря­мо тях, ако се повтарят.

Резултатите от подобни изследвания свидетелстват, че вашето новородено регистрира в мозъка си онова, което чува, усеща и вижда. То може да изпитва удоволствие от някои усещания още с раждането си, а вие можете да си играете с него, щом стане способно за това, Не в смисъл да го подхвърляте във въздуха и да си играете на криеница, а като оставате на неговото ниво, което все още е много при­митивно.

Започнете да си играете с бебето си, като развивате слу­ховите му способности. Малките бебета имат много чувст­вителен слух и се стряскат от силни и внезапни шумове. Но им е приятно да слушат говор и тиха песен. Спират да пла­чат, когато чуят шум от стъпки. Така че използвайте тези магически врати - ушите на вашето бебе.

Говорете му и му пейте песни. Издавайте забавни звуци. Свирете на различни музикални инструменти. Карайте го да слуша разнообразни звуци като биенето на стенен часов­ник, тракането на метроном или звъна на лъжичка в чаша.

Може да ви се стори, че когато правите това, в мозъка му не се случва нищо, но всъщност всички тези звуци се запис­ват в него. Вие му осигурявате положителен сензорен сти­мул.

Кожата е друг привилегирован обект на стимулиране. Бебето обича да го докосват и галят. Масажирайте го ле­кичко пет минути преди или след баня. Но не и ако считате това за досадно задължение. Само ако ви е приятно.

Правете му, гимнастика чрез малки телесни игри, които да засилят мускулния му тонус. Когато е легнало по гръб, опънете ръчичките му встрани, после ги свийте на гърди­те. Повторете това просто движение няколко пъти.

Вдигнете крачката му и леко ги раздвижете, все едно че кара колело. Щом разбере за какво, става дума, бебето ви ще започне да се смее или да се усмихва, особено ако прид­ружавате упражненията с ритмична песен или забавни зву­ци.

Осигурявайте му сензорно стимулиране и чрез очите. Люлката е вселената на бебето, а колко тъжна е тя поняко­га! Как бихте понесли да живеете в къща или апартамент с четири голи стени, без нищо да нарушава това печално ед­нообразие? Развеселете люлчината вселена на бебето ви с визуални стимули. Вземете парчета плат, хартия или пласт­маса с ярки цветове и необичайни форми и ги закачете от­страни или над люлката. Купете висулки или ги направете сами от фолио, хартия, картон, цветни копчета или какво­то и да е друго и ги окачете на връв или въженце. Повечето майки разполагат висулките над главата на бебето, което е погрешно през първите шест седмици от живота му. През това време то лежи по гръб с обърната надясно или наляво глава. Така че висулките трябва да се намират вляво или вдясно от люлката. Чак на месец и половина бебето ще - придобие психологическа способност да насочва главата си и да обръща погледа си към тавана.

Много е важно също да не оставяте бебето си непрекъснато в люлката му. Взимайте го на коленете си от време на време, за да разгледа нещата под различен ъгъл, или го нас­танете в детско столче в друга стая, за да види какво става наоколо. Някои майки предпочитат да носят бебето в раничка на гърба си, докато си гледат работата. Идеята не би харесала на всички, но ако ви допада, ще ви позволи да пред­ложите на малкото интересни визуални ъгли.

И така, вие говорите на бебето си и му пеете песни, но то регистрира всичко това твърде пасивно и не ви отговаря по никакъв начин. Навърши ли два месеца, ще забележите, че нещата са се променили. Ще откриете, че малкото започва да прави усилия да ви „отговори", когато общувате с него с думи или издавате смешни звуци. Че отваря уста, сякаш се опитва да каже нещо. По-късно от това ще произлезе ти­пичния „разговор", съставен от безсмислени звуци, което всяко бебе води с майка си.

На тази възраст усилията на детето да ви отговори са свързани и почти съвпадат с друг важен етап от развитието му - хващането, ръководено от зрението, едно от първите големи открития, които прави бебето в овладяването на вселената си. Този етап настъпва в момента, когато то е придобило способност едновременно да види даден пред­мет, да го достигне и докосне - действие, което му отваря вратите на нов свят.

Можете да насърчите появата на тази способност на око­ло двумесечна възраст чрез изработена от вас проста и ев­тина система. Вземете най-малките детски чорапчета, кои­то можете да намерите; те трябва да са ярки - алени или жълти например. Срежете върховете им и направете от­страни дупка, през която да мине палчето на детето. Наденете ги на ръцете му така, че пръстите му да излизат навън. Ето че сте му направили шарени ръкавички без пръсти.

Отначало, когато си мърда ръцете, то не си дава сметка, че те му принадлежат. Като му наденете шарените ръка­вички, вие му позволявате да осъзнае този факт много по-рано, с което насърчавате развитието на хващането, управ­лявано от зрението.

Предлагам ви да сторите и още нещо, за да обогатите зрителната му вселена. Замисляли ли сте се колко е едно­образен светът за бебе, което преповиват? То лежи по гръб и пред вдигнатите му нагоре очи се разкрива доста тъжна гледка. Поставете огледало от едната си страна, за да може бебето да вижда вашите и своите движения, докато го преповивате или къпете. Това ще засили интереса му към за­обикалящия го свят.

Но бебето ви има нужда не само от свят, който го инте­ресува, а и в който участва. Трябва да го научите, че може да върши някои неща, които въздействат върху околната действителност. Вече споменах за необходимостта да му говорите и да му пеете. Също толкова важно е и да отгова­ряте на звуците, които издава. Детето ви започва много рано в живота да си играе със звуците. Когато се прозява или бъбри нещо нечленоразделно, отговорете му със същия звук, ще му доставите удоволствие. По този начин то получава отклик от околната среда и това му харесва. Реагира като дете на нова играчка. Желае да произнася тези звуци, за да му отговорят отново.

Бебето ви има голяма полза от подобен обмен. Така то се учи да върши неща, който въздействат върху вселената му. Схваща, че живее в свят, в който може да участва. Този урок ще му помогне от най-ранна възраст да добие доверие в себе си и желание да се изразява по своя си примитивен начин.

Има и друго просто средство,, което би породило у бебе­то ви чувство за участие/Можете да го измайсторите сами от парчета плат. Зашийте парцалчета от различна тъкан върху гумирано каре плат с около шейсет сантиметра стра­ната. Бебето ви ще опипва парцалчетата и ще усеща разли­чията им. Допирът до разнообразните материи ще проме­ни опита му за света и ще го насърчи да продължи да го изследва и да изтръгва от него отговори.

А ето и още един начин да дадете на детето представа за свят, в който участва. Вземете ластик или въже и закачете на него безопасни предмети: лъжици, дрънкалка или на­пример пластмасова гривна. Избягвайте дребните неща, които може да лапне и да се задави с тях. Завържете съкро­вищата точно над него, така че да ги достига. Уверете се, че ластикът или въжето са достатъчно здрави и дебели, та да не могат да се увият около ръцете или краката му и да прекъснат кръвобращението му. Не използвайте конец.

Като си служите с подобни „фокуси", вие обогатявате личността на вашето бебе, осигурявате му непрекъснато развитие, тъй като го поставяте в контакт с различни пред­мети и различни ситуации. Научавате го, че като въздейст­ва над онова, което го заобикаля, получава съответен отго­вор.

Създавайки за бебето си ситуации, в които то разбира, че може да окаже влияние върху околната действителност, вие играете особено важна роля на този стадий от развитието му.


От три до шест месеца

Третият месец бележи момент на преход.

В началото му бебето се опитва да достигне предметите. Това движение сочи преминаването от пасивно и непроизволно поведение към активно боравене с нещата и изуча­ване на околната среда.

През първите три месеца новороденото изследва вселе­ната с очите, ушите и, разбира се, с устата си, когато суче. Оттук нататък ще я изследва с ръцете си. Ще започне да проявява онова, което д-р Гезел нарича „жажда да пипа". Бебето обожава да хваща и опипва предметите, да борави с тях. На около четири месеца ръцете му придобиват голямо значение. Дотогава е открило благодарение на зрението си, че предметите имат форма и цвят. Ето че сега започва да установява чрез ръцете си, че предметите имат и други ка­чества - мекота, твърдост, консистенция.

Ученият, който изучава физическия свят, не е по-жаден и любопитен от четиримесечното бебе, опитващо се да раз­бере дали предметите, които може да хване и държи, са твърди или меки, грапави или гладки, сухи, влажни или пухкави. Така че дайте му възможност да провери. Поста­вете в близост до ръката му различни предмети и го оста­вете да ги опипва, докосва и мачка. Парчетата плат, които сте приготвили, ще бъдат особено оценени.

Точно на тази възраст бебето започва всичко да слага в устата си. Всъщност устата се явява един от главните се­тивни органи, чрез които бебето проучва своята вселена. И това продължава години наред. Все едно; че малкото си казва: „Няма да разбера истински на какво прилича това нещо, ако не си го сложа в устата." Затова е много важно на този стадий да гарантирате максимална сигурност на средата му. Ще трябва да отстраните чупливите висулки и красивите остри предмети, които би могло да лапне (те бяха отлични за визуалното изследване от предишните месеци). Сега му дайте здрави предмети, които не може да глътне и с които не може да се задави.

Точно сега дрънкалките стават актуални. Идете в мага­зин за играчки и купете най-различни. Има една играчка, предназначена за по-големи деца, която бебетата между три и шест месеца обичат да хапят .и опипват - това е еластич­ната гумена кукла, която се извива на всички страни. Гуме­ните играчки, които се стискат, също добре подхождат за тази възраст. Но внимавайте с онези, които имат метали­ческа свирка - тя може да бъде изтръгната или да се откъсне при употреба и детето да се задави с нея.

После идва моментът, когато детето ви иска да си играе с меки на питане играчки или кукли, които да гали. Внима­вайте със стъклените очи - току-виж ги изскубнало и ги натикало в устата си. И тук има опасност от задавяне. Мо­жете да купите „кукли за галене" от магазина за играчки. Или сами да измайсторите такива. Миещата се повърхност направете от стари кърпи за лице или от гумирана мате­рия. Парчета гума, дунапрен или дори някой стар найлонов чорап ще ви послужат за гарнитура.

Не се ограничавайте с магазина за играчки - обиколете и. щанда с предмети за домашни любимци! Гумените кости и хлопките забавляват бебето не по-малко от кученцето.

Възрастта, в която бебето може да се постави в кошарка, е някъде между три и четири месеца, преди да се е научило да сяда, преди да е започнело да пълзи и да е осъзнало сво­бодата, която предлага обширната повърхност на пода. Ако го сложите в кошарка по-късно, то може да я възприеме като затвор. Разположете кошарката там, където работи­те, в дневната или кухнята, там, където бебето по-добре ще се възползва от компанията ви и ще гледа какво става около него. А може и да си стои в нея далеч от вас и само да се забавлява с играчките си.


От шест до девет месеца

Към шестмесечна възраст бебетата започват ясно да из­питват онова, което се нарича безпокойството на новоро­деното. През първите шест месеца вашето бебе е добило точна представа за всичко, което му е близко, за лицата и хората около себе си. Сега съзнанието му е достатъчно раз­вито, за да различава хора и неща, които не са му близки и следователно са му непознати. На тази възраст бебето тряб­ва много постепенно да влиза в контакт с лице, което не познава. Не го поставяйте внезапно в нова ситуация. Ако при запознаването се плаши или се разплаква, вашето бебе ви казва, че го е страх. Дайте му време, повече време.

На тази възраст то желае да гука и да издава различни звуци. Обменът на лишени от смисъл звуци, започнал на два или три месеца, се превръща в установена и стройна система на словесна игра с вас. Първият зъб се появява обикновено към седмия месец. Растежът на зъбите е прид­ружен от неустоима нужда да се хапят предметите, затова на бебето му трябват играчки, които да стиска между вен­ците си.

Все в този период между шест и девет месеца детето се влюбва в повторението. То обожава да повтаря нещо, дока­то не усети, че го е овладяло напълно. Например да удря и пак да удря някакъв предмет в масата или в облегалката на столчето си. Възрастният бързо се уморява от това по­вторение и му е много трудно да разбере радостта, която то носи на малкото.

От шестия месец нататък бебето започва да открива удо­волствието от подражанието. През цялото му детство под­ражанието ще остане една от най-мощните социални пру­жини. Шестмесечното бебе имитира жестовете на родите­лите си, като например изтрива масата с гъба; имитира и звуците, издавани от мама и татко. Много преди да прого­вори, намира начин да предаде посланията си на другите. То е като пътешественика, който не знае местния език и все пак чрез неразбираемо бърборене и жестове успява да покаже какво иска.

Към осеммесечната си възраст бебето вече умее да пълзи - дейност, която го превръща в по-активен изследовател на заобикалящия го свят.

На осем или девет месеца то е твърде голямо, за да го къпете в мивката или в коритцето му. Вече е готово да се къпе във вашата вана. Ще трябва да сложите съвсем малко вода, защото оставеното във ваната дете рискува да се уда­ви. Пуснете във водата плаващи играчки, тоалетни ръкави­ци, съдчета, тасчета от пластмаса и ето че цял един нов свят от чиста радост се открива пред него. Да си играе във водата е едно от любимите неща на детето. Може би защо­то смътно си спомня за неотдавнашния си живот в амниотичната течност в майчиния корем. Каквато и да е причи­ната, играта във водата го успокоява и отпуска.

След като вече се е научило да пълзи, вашето бебе ще започне да се придвижва на четири крака. Щом запълзи и главно, щом вземе да се изправя, става наложително да от­страните всичко опасно за него. Проверете внимателно дали не сте забравили на земята някоя карфица, габърче, пирон-че или друго нещо, което може да глътне. Помнете, че бе­бето слага в уста всичко, което намери! Че хваща и дърпа всичко, което стърчи, въже или конец например.

Гледайте вашето неуморимо изследователче с винаги вирната главичка да не дръпне върху себе си остър или тежък предмет.

Оставяйте от време на време детето си извън кошарката му. Ъгълът на някоя стая или дори цялата стая - след като барикадирате изходите и приберете всичко опасно - ще му осигури поле за действие за целия ден. Интересът към за­обикалящия го свят ще го накара да си играе само до поло­вин час. За дете между шест и девет месеца най-обикнове­ните предмети от дома са и най-добрите играчки.

Възрастта, на която бебето може да отваря ръката си и да пуска предметите, е различна според децата. Когато ва­шето дете достигне до този етап от физическото си разви­тие, за вас настъпва време на изпитания. Бебето е открило една съвсем нова игра, която се нарича „пускам и хвърлям предмети". И ето че те излитат извън кошарката, падат по пода, хвърчат от масата или от стола на детето! То не върши това, за да ви дразни или да ви създава неприятности. Просто тази игра е част от общите му изследвания върху съставки­те на света.. Тя е откритието на връзката между съвсем но­вата способност на ръката и законите на земното привли­чане, дори ако бебето е неспособно да я формулира.
От девет до дванайсет месеца

На девет месеца някои бебета вече ходят; други прохождат на година; трети чак на година и два-три месеца. Но проб­лемът с възрастта, на която проявяват готовност да се при­движват самостоятелно, не е важен. Обикновено преходът от хоризонтално към вертикално положение на тялото завършва през трите последни месеца на първата година От този момент нататък вашето бебе вече няма да лежи пасивно и спокойно, докато го преобувате й преобличате. Напротив, ще се е превърнало в истински „земен червей". И по съвсем прост начин ще ви сътрудничи в тези дейнос­ти.

Все по това време бебето ви ще започне да играе на „пляс-пляс ръчички" и на други сложни подражателни игри, свойствени на ранното детство. Макар да не може да гово­ри, то вече разбира голяма част от онова, което вие му го­ворите. Способно е да откликва на прости заповеди. Знае и известен брой ключови думи, употребявани в игрите и ру­тинните дейности като хранене и къпане. .

Помогнете му, като назовавате всичко, което го заоби­каля. Това е лесна задача. Използвайте само една дума на­веднъж. Показвайте му и изричайте имената на предмети­те, които формират света му. Когато го къпете, гребнете малко вода, напръскайте го и кажете „вода". Когато му да­вате лъжичка компот от ябълки, произнесете „компот". Ако минавате покрай голям камион по магистралата, посочете му го и кажете „камион". Можете да играете с него на „име­на" винаги и навсякъде.

Възможно е на този стадий бебето да регистрира само вътрешно казаното от вас и да започне да повтаря чутите думи едва на по-късен, етап. Във всички случаи играта на имена е един от най-резултатните начини за стимулиране развитието на речта.

През последните два или три месеца от първата година е добре да започнете да въвеждате детето си в света на кни­гите. Вероятно ще възкликнете: „Книги ли? Глупости! Само ще ги налапа!" Спомнете си, че това е начинът, по който то открива на какво приличат нещата, включително книгите. Тези първи книги трябва да бъдат или от плат, или от де­бел картон. В тях няма да има приказки, защото то още не е дорасло за приказки, а картинки на познати предмети само с по една дума отдолу.

Първите книги са всъщност друга форма на играта на имена. Показвате му картинката и произнасяте съответна­та дума на глас. После то ще поиска да вземе книгата. Ще погали и опипа страниците й и хоп, ще я сложи в устата си! По-късно ще пожелае да разглежда картинките и ще изда­ва неразбрани срички. Ще „чете". Не се отнасяйте с прене­брежение към това. Като го запознавате с книгите още от най-ранната му възраст, вие поставяте основите на вкуса и любовта му към четенето.

„Слагам" и „махам" са главните теми в игрите през този период. Най-познатите предмети са най-прекрасните играч­ки. Голяма пластмасова бутилка с широко гърло, през кое­то могат да се вкарват и изкарват дребни предмети, може да достави на детето ви голямо удоволствие, а кошче за боклук, пълно с ненужни хартии и пликове - направо да го омагьоса.


Четирите заповеди на ранното детство

Описах развитието на бебето ви през първата година от живота му и ви препоръчах какво точно да правите, за да му позволите да се развие максимално от афективна и ин­телектуална гледна точка.

Преди да премина нататък обаче, бих искал да привлека вниманието ви върху онова, което не бива да правите с бе­бето си на този стадий. Под влиянието на съседки (иначе съвсем добронамерени), които се обявяват за експерти в отглеждането на деца, немалко зле информирани майки вършат сериозни грешки, ненужни и понякога вредни дейст­вия. Ето четирите заповеди, валидни за тази възраст:
Не оставяйте бебето си да плаче

Това изглежда очевидно, но ще се изненадате, ако ви кажа колко майки не обръщат внимание на плача на детето си. Моя бивша студентка написа веднъж в една от курсовите си работи:



Съседите ни имаха бебе, ненавършило три месеца, чиято стая беше точно срещу кухнята ни. Всяка ве­чер между шести седем часа, когато вечеряхме, чу­вахме бебето да плаче почти непрекъснато. Това продължи месеци. Колкото по-голямо ставаше де­тето, толкова по-силно плачеше. Родителите раз­решаваха проблема, като се затваряха в достатъчно отдалечена стая, за да не го чуват. Обясняваха ни, че бебето било напълно задоволено и че ако му обърнат внимание, рискуват да го разглезят. Според представите за детето, които добих от лек­циите по психология, ми се струва, че това бебе бе очевидно незадоволено и имаше нужда да се занима­ват него. Мисля, че беше твърде малко, за да се разглези, както те се страхуваха. Струва ми се, че тези изживявания вече са породили у него ужасно чув­ство за несигурност и дълбоко недоверие в света.

Учудващо е, че родители могат да бъдат дотолкова сле­пи за нуждите на детето си, че да не обръщат внимание на плача му. Какъв език искате да използва бебето, когато желае да сподели желанията и потребностите си! Единст­веният му начин на изразяване е плачът. Чуете ли го да плаче, значи се опитва да ви каже нещо.

Да видим какво става у него, когато светът продължава да не обръща внимание на онова, което се опитва да му съобщи. То се чувства напълно и абсолютно изоставено. Изпитва ярост и отчаяние. Ето това става у него, когато пренебрегват усилията му да общува с другите.

Да си представим, че пералнята ви се развали няколко минути след като съпругът ви се е върнал от работа. Поме­щението бързо се наводнява и вие го молите спешно да ви помогне. И какъв отговор дава той на отчаяния ви зов? Никакъв, абсолютно никакъв. Продължава да се шегува и да говори за работата си. Вие сте поразена и повтаряте мол­бата си по-настойчиво, като повишавате тон. Отново ни­какъв отговор. Сега вече побеснявате. Не само че сте при­теснена заради пералнята и наводнената къща, но се появя­ва и друга, още по-сериозна грижа: защо вече не можете да общувате със съпруга си? Защо не обръща внимание на онова, което му казвате? Може би нещо между вас не е на­ред и сигурно затова пренебрегва опитите ви да споделите проблема си. Чувствате са напълно загубена и безпомощ­на; сякаш участвате във филм или в странен телевизионен спектакъл, в който героинята полудява, защото никой не се вслушва в думите й.

Тази аналогия може да ви даде представа за онова, което изпитва бебето, когато го оставят да плаче. То сякаш кре­щи на света: „Заемете се с мен! Имам нещо много важно да ви кажа. Обърнете ми внимание!" Но никой не го е грижа. Смятате ли, че след като премине през известен брой по­добни изживявания, такова бебе може наистина да се изпълни с чувство на доверие към добрата страна на живо­та? Едва ли. По-скоро ще си изгради песимистична пред­става за съществуването, ще изпитва фрустрация и горчи­вина. А би могло и да се предаде и да възприеме спрямо живота позицията на „има ли смисъл". Усещайки дълбоко в себе си, че потребностите му никога няма да бъдат задо­волени, би могло да реши, че е излишно да опитва и да се превърне в типа дете (а по-късно и възрастен индивид), лишен от агресивност и неспособен да управлява живота си.

Ако ли пък принадлежи на един друг тип - дете, което никога не се предава, въпреки всичко, то може да откаже пасивно да приеме положението и да се опита (изпълнено с горчивина) да принуди света да му обърне внимание. Кол­ко пъти съм чувал възрастни да казват за някое по-голямо дете, което се прави на интересно: „О, то просто иска да го забележат..." Естествено, след като не са го забелязвали, когато е било малко!

Понякога, когато бебето плаче, майката казва: „Току-що е яло, преобуто е, значи не е мокро. Нищо не го боде, не му е студено, следователно няма причина да плаче." Пренеб­регва плача му и отива да си гледа работата. В такива слу­чаи майката не вижда основното: бебето винаги плаче с причина. То винаги се опитва да ни каже нещо. Така че трябва да отгатнем какво е то.

Бебето би могло да плаче, защото се чувства самотно. Бебетата изпитват чувство на самота също като възраст­ните. Когато ние се усещаме самотни, нищо не ни пречи да поканим някой да изпие едно кафе с нас или поне да вдиг­нем телефона и да поговорим с някого. А бебето разполага само с плача си. Когато плаче, то би могло да ни казва: „Чувствам се самотно и искам да се притисна до меко и топло тяло. Имам нужда да ме успокоят и да ми попеят. Тогава ще ми е по-добре."

Но чувството за самота е само една от причините за бе­бешкия плач. Случва се и изобщо да не разберем защо де­тето ни плаче. Или да.сме неспособни да го утешим. Дава­ме му да яде, галим го, пеем му. Нищо не помага. Тогава най-вероятно става дума за болки в стомахчето или чревни колики, тъй като храносмилателната система на бебето още не е урегулирана. Понякога болката стихва, ако леко маса­жираме коремчето му или му дадем да пие хладка вода. Друг път и това не върши работа. И все пак прегърнете бебето, ще се поуспокои, дори да има колики.

Съществува и още един вид плач. Това са воплите, които надава бебето, за да сигнализира, че е уморено и скоро ще заспи. Майката бързо се научава да ги разпознава и знае, че няма защо да се тревожи - след няколко минути бебето иде е потънало в сън. Но и в този случай става дума за адреси­рано до нас послание. Психологическото състояние на бе­бето ще е едно, ако пренебрегнете плача му, и съвсем дру­го, ако му обърнете внимание и се опитате да отгатнете кое го прави толкова нещастно.


Не слагайте бебето си на гърне

От време на време срещам майки, които са се опитвали да слагат бебето си на гърне още през първата му година. Това е рядка, но монументална грешка. Една майка, извършила тази грешка, веднъж ми доведе седемгодишното си моми­ченце да го лекувам.

Детето имаше някои психологически проблеми, между които ужасен страх от училището, трудности в сприятеляването, крайна привързаност към майка си и неспособност да установява отношения с другите деца. Към всичко това се прибавяше и редовно напикаване.

Когато едно дете на повече от пет години се напишква, можем да се обзаложим почти със сигурност, че то по ня­какъв начин е било неправилно гледано. Най-често детето си отмъщава на родителите за тормоза, на който са го под­лагали, опитвайки се да го приучат към чистота, като това става подсъзнателно, тоест не е нито съзнателно, нито на­рочно.

Майката, за която споменах, започнала да приучва бебе­то си, когато било на осем месеца. Попитах я защо толкова рано. Отговори ми; „Всъщност нямаше сама да се сетя. Това бе първото ми дете и не бях много опитна. Една съседка ми каза, че сега е моментът и че когато навършил годинка, нейният син вече не се напишквал. Много добре се спра­вих. Слагах я на гърнето веднага след ядене и тя се изакваше като па часовник."

Бе ужасена, когато й казах, че всъщност е приучвала себе си, а не детето, което съвсем не е регулирало собствените си нужди. То просто пасивно е откликвало на майка си, а тя си бе създала навик да се занимава р нуждите на дъщеря си. Попитах я какво е станало с „обучението" й, откакто дете­то й отново се напишква. Отговори ми засрамено: „Ами не мога да разбера. Щом проходи, и отвикна от гърнето. За­почнах от нулата и точно тогава взе всяка нощ да се напи­шква." Обясних й, че момиченцето не е отвикнало от гърне­то, защото всъщност никога не е свиквало с него.

За да се научи да не се изпуска, детето трябва да е овладя­ло известен брой сложни дейности, включително нервно-мускулния контрол върху сфинктерите си. Този нервномускулен контрол е абсолютно непостижим за дете, ненавършило две години. Тогава е моментът да се започне привиква­нето, а не докато е бебе. Не че не можете да обучите и дете, което няма годинка, но преждевременното обучение ще бъде скъпо заплатено от психологическа гледна точка. Аз лично не мисля, че си струва.
Не се бойте, че ще разглезите детето си

Значението на думите „разглезено дете" е различно в зави­симост от критериите на човека.

Ако под „разглезено дете" разбирате осемгодишно мом­че или момиче, което изисква желанията му да се изпълня­ват и безсрамно плаче, когато това не става, което не може да понесе отказ, неспособно е да подели каквото и да било с други деца, има пристъпи на гняв, хленчи, прави сцени и е прекалено докачливо, тогава, съгласен съм, това дете е разглезено.

Да „разглезиш дете" означава да приемеш детинското му поведение много след момента, в който то е психологи­чески способно да го превъзмогне. Такова, каквото го.опи­сах, поведението на осемгодишното дете би подхождало на двегодишно бебе. По всяка вероятност родителите му ни­кога не са го насърчавали, нито са изисквали от него да прекрачи стадия на втората година.



Но и това е много важно уточнение - глаголът „глезя" не може да се употреби за бебетата. Проявяваме здраво мислене, когато настояваме петгодишното дете да не се държи като бебе, защото то е напълно способно да го на­прави от психологическа гледна точка. Но напълно би ни липсвал реализъм, ако искаме от бебето да не се държи като бебе. То не е способно да се държи другояче. В края на краищата нали е бебе! Да му дадем възможност да действа като такова! .

Много по-лесно ще се научим да разбираме бебетата и децата, ако се откажем от термина „разглезвам". Той не е подкрепен с нито един научен факт и датира от време, ко­гато не сме имали начини да изучим детското поведение. Самото понятие предполага, че ако обръщате прекалено внимание на децата, когато са малки, ви очаква истинска катастрофа, когато пораснат. Само че вие съвсем не вреди­те на малкото дете, като му показвате, че се интересувате от него. Виж, можете да навредите на по-голямо дете, ако сте твърде снизходителни, ако се боите да проявите твърдост, да му наложите някои ограничения или ако го оставяте винаги да действа според желанията си. Всичко това впрочем е съвсем различно от интереса ви към него. Така че да забравим термина „разглезено", когато говорим за бебета и малки деца.

За беда много майки се безпокоят и се питат дали не разглезват бебето си. Те особено се тревожат, ако някоя от приятелките им от типа на всезнаещата съседка ги увери: „Ако правите така, сигурно ще го разглезите." Понякога чувате някоя майка да казва: „Ужасното глезя. Знам, че не би трябвало, но нищо не мога да направя." Или пък някой баща да признава: „Не бива, естествено, да се взима на ръце всеки път, щом се разплаче. Това ще го разглези. В края на краищата не е зле да научи, че в тоя живот не винаги ще може да върши, каквото му хрумне, и по-добре да го научи отсега."

Всички тези забележки показват дълбоко неразбиране на бебешката природа. Детето очевидно трябва да знае, че не може да върши всичко, каквото му се прище. Ако не го знае, значи наистина е разглезено. Но на каква възраст да започнем да го възпитаваме? На два-три месечна или дори на деветмесечна е твърде рано. Абсурдно е на тази възраст да му се налагат лишения под предлог, че това ще го научи да преодолява другите лишения по-късно.

Нека да е ясно: не е възможно да се разглези бебе. Гале­те го колкото си щете. Давайте му да яде, щом пожелае.

Пейте му песни, обсипвайте го с ласки, колкото ви душа иска. Занимавайте се с него винаги, когато плаче. Всичко това няма да го разглези. Напротив, то е най-доброто, кое­то може да се му случи от психологическа гледна точка, защото всичките му потребности ще са задоволени и няма да се чувства лишено от нищо. Представата му за себе си или иначе казано неговото „его" е още твърде податливо и нежно, за да се сблъсква с фруетрациите още на тази възраст. Когато порасне ще има достатъчно време да научи що е то фрустрация.


Не позволявайте на бащата да пренебрегва бебето си

Признавам, че като психолог често се питам защо толкова бащи стоят настрани от бебетата си от физическа и емоци­онална гледна точка. От повече от двайсет години насам майките ми се оплакват: „Той казва, че бебето е твърде малко и се бои да не го изпусне. Не иска дори да го вземе на ръце." Или: „Оставил ме е да се грижа за всичко." Или: „Да го нахрани или преповие? Сигурно се шегувате!"

Като слушате тези майки, става ясно, че бащите като че ли ги е страх от бебетата и реагират, избягвайки всякакъв контакт с тях винаги, когато е възможно. Не сме сигурни, че добре познаваме причините. Известно ни е само, че много бащи се държат по този начин и че това не е хубаво за бебе­тата. Като избягва досега с детето си, бащата се лишава и от топлата обич, която може да възникне между двамата. А това е лошо начало за връзката баща-дете.

Отношенията с бащата .стоят на второ място по важ­ност в живота на детето, особено до петгодишната му възраст. Ще отделя голяма част от следващите глави, за да покажа значението им. Но още отсега настоявам върху фак­та, че ролята на бащата, както и тази на майката, започва с раждането, на бебето. (Макар че от поведението на някои бащи би могло да се заключи, че бащинската функция не бива да се упражнява, преди детето да навърши поне две години!)

Уточнявам, че не пледирам бащата да заеме мястото на майката, като дава биберона на бебето и му помага да се оригне, като го къпе и преповива. Не би било психологичес­ки здравословно за семейството да чака бащата да се върне от работа и изцяло да отмени майката.

Твърдя обаче, че бащите трябва да умеят да вършат онова, което върши майката. Никой, нито мъж, нито жена, не знае по рождение как се държи бебе например. Докато свикнат, повечето от нас го правят твърде несръчно. В курсовете на Червения кръст получавате отлична подготовка за това как да се грижите за новороденото, но най-добрата възможност да я приложите на практика е все пак вашето бебе. Много е трудно да се чувствате близки с дете, което никога не сте държали в прегръдките си, не сте го виждали да се лигави и да гука в коритцето си, не сте си играли с него на криеница.

Ако съпругът ви не се интересува от бебето, никой друг освен вас не може да го насърчи в тази насока. Опитайте се най-напред да разберете защо не се интересува. Огледайте собствената му семейна среда. Може би баща му го е пре­небрегвал, когато е бил дете, и той се държи по същия на­чин, следвайки лошия пример. Или се чувства несръчен с това съвсем ново бебе, но не иска да си признае пред вас. Каквито и да са причините, накарайте го да проговори. Използвайте всичките си женски хитрости, за да пробудите бащинския му интерес. При някои бащи трябва да се поло­жат доста измерителни усилия, но пък си струва труда.

Основите на непринудените отношения между баща и син се поставят още в най-ранното детство, а то никога няма да се върне. Бащата, който заявява, че сега е твърде зает, за да се занимава с детето си, но че по-късно ще му отдели пове­че време, се заблуждава. Няма да е усетил и „бебето" му ще е тръгнало на училище. После ученичето от отделенията внезапно-ще се превърне в юноша и няма да се нуждае от .близки контакти с баща си. Тогава вече ще бъде твърде късно. Понеже бащата не се е интересувал от него, когато е бил дете, сега той не се интересува от онова, което бащата иска да му каже. Бащата се е превърнал в чужденец за соб­ствения си син. Бездната между двамата се разширява и до голяма степен се дължи на отношенията, които са имали в ранното детство на сина.


Ранно детство - заключение

Посочих ви какво трябва да правите с детето си и какво да избягвате. Опитах се да ви дам обща представа за бебето през първата му година.

Какво е научило?

Ако сте му давали да яде всеки път, когато е било глад­но, то знае, че светът е място, където се живее добре, мяс­то, където апетитът се задоволява бързо.

Ако сте го галили, то е сигурно, че го обичат по единст­вения разбираем за него начин - чрез утехата на физичес­кия контакт.

Ако сте откликвали на плача му като на спешно посла­ние, отправено към вас, то не се съмнява, че ще му се при­течете на помощ всеки път, когато е необходимо.

Ако е познало топлата обич на мама, която е отговаряла на всичките му основни потребности, то е изживяло първи­те дълбоки афективни контакти с друго човешко същест­во. И това ще го подготви за задоволителни социални кон­такти в бъдеще.

Ако майката и други възрастни са му осигурили разно­образно сензорно и интелектуално стимулиране, то ще от­крие, че светът е чудесно и привлекателно място, а не зло­вещ и тъжен затвор. Сензорните и интелектуални стимули, прибавени към свободата да изследва вселената си, насърча­ват ранното развитие на способностите му.

Ако бебето ви е изживяло всичко това през първата си година, то се е заредило с добра доза оптимизъм и доверие в света и в самото себе си. Това основополагащо доверие формира най-важното стъкълце в оптичната система на самосъзнанието. Благодарение на него, когато надрастне ранното си детство, то ще бъде отлично подготвено за следващия етап, този на първите стъпки.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница