През годините, предшестващи началното училище, детето ви изгражда своето основно отношение към сексуалността. В първите глави обясних, че единственото ви задължение с дете до тригодишна възраст е да се въздържате от отрицателно сексуално възпитание. След това обаче то ще иска и ще трябва да знае много неща на тази тема.
Като психолог с повече от двайсетгодишна практика, сблъсквал се с най-интимните проблеми на хората, аз напълно съзнавам, че дълбоката афективност на родителите носи белезите на липсата на информация, на чувството за вина и на страха от секса, насаден им още в детството. Само психолозите знаят какви невероятни неща крият хората в себе си в това отношение. Как тогава да се учудваме, че за много родители е трудно да отговорят на въпросите на децата си и да ги възпитат правилно в област, смущаваща и деликатна за самите тях?
Ако бяхме имали щастието да се родим някъде из островите на Южните морета, несъмнено всичко би било различно. На тези острови на практика няма случаи на хомосексуализъм, фетишизъм, воайорство, нито на каквото и да-е друго сексуално отклонение или невроза, за съжаление така често срещани в нашето общество. Причината, поради която възрастните в тези общества не страдат от никаква отклонение, е проста. Тя се корени в здравото сексуално възпитание, което са получили като малки.
Повечето от нае са нямали този късмет. Прекрасно знам, че може да последвате съветите ми за сексуалното възпитание на децата ви само доколкото собственото ви сексуално възпитание или липсата на такова ще ви позволи. Идеалното би било да се разглежда този въпрос спокойно и естествено като всеки друг. Децата не изпитват никакъв ненормален интерес към сексуалността, тя не ги занимава особено. И ако по-късно мисълта за нея започне да ги преследва, отговорността се пада на възрастните.
Когато децата задават въпроси, свързани със сексуалността, то е все едно че питат защо вали дъжд или къде отива слънцето нощем, или кое кара цветята да растат. Но установят ли, че ние реагираме различно на невинните им въпроси, веднага започват да изпитват чувството, че смятаме тези неща за забранени, нездрави и в същото време привлекателни.
Преди всичко нека се опитаме да отговаряме на въпросите им възможно най-откровено, пряко и честно. Тези въпроси почти винаги идват, когато не ги очакваме. Първото нещо, което тригодишното дете пита, е, разбира се, класическото и неизбежно: „Откъде идват бебетата?" Можете да отвърнете: „От майките. Растат на едно специално място в тялото на майките, което се нарича матка," На първо време това обяснение е достатъчно. По-късно детето ще поиска още уточнения. Давайте кратки и прости отговори. Ако детето ви настоява за повече подробности, не се бойте, че сте много лаконичен. То ще ви зададе още въпроси. .
По този повод, по причина, която никога не съм могъл да проумея, някои майки казват на децата си, че бебетата растат в стомаха им. Тази анатомическа неточност може да породи всякакви погрешни и фантастични представи в ума на детето относно други аспекти на сексуалността. Какво например ще му отвърнете, когато попита „Как бебето е влязло в стомаха?" или „Как бебето ще излезе от стомаха?" Така че говорете на детето си за матката, а не за стомаха.
Често децата се боят да питат. Затова, за да осигурите на детето си положително сексуално възпитание на този стадий от развитието му, отговаряйте на въпросите, които ви поставя, но и направете стъпка напред. Прочетете му някоя книжка, която дава обща представа за сексуалния процес и за начина, по който бебетата се раждат. Има отлични книжки на тази тема. Препоръчвам ви да ш купите поне една от тях.
Няма нужда от специален мизансцен, за да му прочетете подобна книжка. Не развявайте знамето, не казвайте с поверителен тон: „Тази вечер, Джими, ще имаме час по сексуално възпитание!" Четете, както му четете коя да е детска книжка.
И все пак има едно обстоятелство, което прави това четиво по-различно. Поради тревожната и нездрава атмосфера, която обгръща въпросите на секса в обществото ни, децата по-трудно разбират какво им казваме по тази тема. Аритметиката или астрономията, в които няма много емоции, нерядко са им по-достъпни. Затова трябва по-често да повтаряме обясненията. Един-единствен отговор на детския въпрос няма непременно веднъж завинаги да внесе яснота в ума на детето. Така че би било по-мъдро да му прочетете книжката няколко пъти.
Бих ви препоръчал да направите това, когато е на три години, когато е на четири и когато навърши пет. И нека да му е подръка, та научи ли се да чете, само да го стори. Този вид книжки съдържат всичко, което детето иска да знае до началото на юношеството. Тогава идва времето на съвсем нов тип сексуално образование.
Бременността на майката е много удобен случай да се информира детето по въпросите на секса и раждането. В подходящия момент му съобщете, че в корема ви расте бебе и че скоро ще му се роди братче или сестричка. По този повод не забравяйте какво казахме за ревността между братя и сестри, когато на бял свят се появява ново бебе. Детето ви сигурно ще бъде крайно любопитно да узнае как това съвсем малко бебе расте във вас, как се храни, как ще излезе. Сега е моментът да извадите някоя от книжките за сексуалното възпитание и да му я препрочетете.
Покажете му колко мъничко е било, когато е растяло във вас. Ще му е изключително интересно да види на какво е приличало в различните стадии от развитието си в матката.
Има един щекотлив въпрос: как бебето излиза от майка-та? Ако детето ви го зададе, накарайте го първо само да си отговори. Така ще разберете дали има погрешни представи и ще ги коригирате, като му дадете правилния отговор. То може да си мисли, че бебето излиза от ануса или от пъпа. Тогава му кажете : „Не, бебето не излиза от там. Майката има специална дупка за бебетата, нещо като тунелче. То е много еластично. Преди да излезе бебето, тунелчето се разширява достатъчно, за да мине то през него. А когато излезе, отново се свива и става като преди."
Сега стигаме до може би най-деликатния за родителите аспект на сексуалното възпитание между третата и петата година на детето. Какво да правим, когато малкото играе с половите си органи? В много трудове се говори за тази игра като за „детска мастурбация" - крайно неподходящ според мен термин, тъй като тук абсолютно не става дума за мастурбация; тя се появява чак през юношеството, когато половите органи са вече напълно развити. Да се твърди, че тригодишното момченце, което си играе с пениса, докато се къпе, мастурбиране неправилно. Нека просто кажем, че си играе с половия си орган. Когато е било по-малко, то е правило това от любопитство - по това време пенисът му не е представлявал за него нещо различно от ушите или краката му. Но сега разбира, че става дума наистина за нещо по-специално. Открива, че изпитва особено удоволствие, когато гали пениса си. Някога са мислели, че нищо подобно не може да се случи преди пубертета, но викторианската ера отдавна е отминала и днес вече знаем, че сексуалното удоволствие, изпитвано при тази игра, е част от нормалното предучилищно развитие.
Как да постьпите, когато детето ви прави това? Идеалното решение е да го оставите да го прави, без да казвате нищо. След известно време то ще спре и ще премине към „друга дейност. Ако гледате спокойно на тези неща, отлично. Но ако не? Ако това ви е във висша степен неприятно? Тогава мисля, че най-правилното поведение е да го разсеете, като му предложите нова игра, която да го заинтересува. Но във всички случаи се опитайте да запазите спокойствие и да действате ловко. Не се хвърляйте върху него, сякаш е избухнал пожар, с вика: „Бързо, Томи, ела да си поиграем на конче!"
Посъветвах ви как да се държите, ако детето ви се отдава на този вид игри, но може да се сблъскате с различна ситуация - сексуална игра в група. Обикновено колективните сексуални игри се дължат на любопитството и традиционно приемат формата на играта на „доктор". Едно от децата изпълнява ролята на лекаря, който преглежда „болно" момченце или момиченце. Всеки на свой ред преглежда и го преглеждат. Като отмине първоначалното любопитство, тази игра престава да е интересна на децата и бива забравена. Тя не оставя никакви нежелани следи у участниците.
Ако сварите децата да я играят, не се паникьосвайте и не ги смятайте за извратени. Не ги наказвайте, не им се карайте. Кажете им с естествен тон, че разбирате желанието им да узнаят как са направени. Но че след като са задоволили любопитството си-, биха могли „да си поиграят на друго". Насочете групата към друго занимание.
Като реагирате така, детето ви и другите деца ще знаят, че сте приели техния детски и нормален начин за задоволяване на любопитството, но че сега вече могат да спрат колективните си сексуални игри. Не се опитвайте да разберете дали детето ви си играе на доктор или не. Уважавайте личния му живот. Възможно е никога да не чуете за сексуалните му игри с деца на неговата възраст. Това би било прекрасно. Ако детето ви израсне в здрава атмосфера по отношение на сексуалността, сексуалната игра няма да обсебва мислите му.
Трябва да предвидите случая, в който друга майка ще открие играта и ще ви телефонира с разтреперан от възмущение глас, че вашият Джони, който е явно малък сексуален маниак, е завлякъл нейното четиригодишно момиченце в гаража! Тогава всичко зависи от отношенията ви с тази майка. Знайте, ако ви се случи да изслушате оскърбената й тирада, че за да реагира така, тя най-вероятно е била травматизирана като малка вследствие на неправилно сексуално възпитание. А ако въпросната майка отправи към детето ви тежки укори заради подобна игра, дръпнете го настрани и му обяснете, че г-жа Еди-коя си му е много сърдита, но вие не сте. Че не е трябвало да си играе в гаража с дъщеря й, но и че не е било необходимо да се прави от мухата слон.
Ето и един последен аспект от сексуалното възпитание на малките деца - може ли човек да се показва гол пред децата си? Във викторианската епоха родителите не биха могли да си представят, че децата им могат да ги видят голи, нито дори по бельо. Вратите на баните тогава са били здраво залостени. В наши дни като че ли сме стигнали до другата крайност и понякога родителите ходят голи пред децата си до десетгодишната им възраст и дори по-късно. Кое е най-доброто решение?
Смятам, че, общо взето, свободното днешно поведение е по-здравословно за сексуалността на децата ни. Мисля, че до шестгодишната им възраст е желателно да се следва политика на пълна непринуденост по отношение на голотата. След това според мен нещата трябва да се променят. Обикновено, когато децата станат на седем или осем години, те проявяват инстинктивен свян, който ние, родителите, е редно да насърчим. Детето може например да настои вратата на банята да е затворена, докато взима душ. Да уважим правото му на интимност. От този момент нататък е добре родителите да престанат да се разхождат голи.
Това е необходимо, защото у дете на девет-десет или повече години видът на голите родители може да предизвика сексуална възбуда. А подобно преждевременно сексуално стимулиране не е изключено да породи проблеми.
Ще дам пример с едно деветгодишно момче, което лекувах. Виждах детето веднъж седмично и двамата родители -веднъж месечно. Един От проблемите на детето бе, че въпросите на секса го занимаваха прекалено. Осведомих се за сексуалната атмосфера в семейството и научих, че майката, която се гордееше-, че е преодоляла „викторианските" табу-та, често ходи из къщи само по гащи и сутиен. Изненада се, когато я посъветвах да промени навиците си, тъй като синът й явно е твърде чувствителен в това отношение. „Но той сигурно дори не ме забелязва!" - възкликна тя. Тогава съпругът й, очевидно по-голям реалист от нея, й каза: „Скъпа, мен това ме възбужда и струва ми се него също!" Което си беше чиста истина.
Според мен и родителите, и децата от само себе си възприемат по-целомъдрено поведение към периода на началното училище. Дотогава, що се отнася до голотата, те спокойно могат да се държат съвсем свободно.
„Семейният роман"
През описвания период детето преминава през един нормален етап, който ще наречем „семеен роман". Това явление е различно при момчетата и момичетата, затова трябва да се обясни поотделно. Да започнем с момчетата.
В определен момент, някъде към третата година, момченцето започва да открива, че баща му поддържа с майка му различни от неговите отношения. Дотогава не му е достигала интелектуална зрелост, за да забележи това. Мама, разбира се, винаги е била най-важната личност в младия му живот. Но докато доскоро се е усещал като зависимо от нея бебе, сега чувствата му се променят. Новият и решителен факт е, че той просто се влюбва в майка свг и започва да изпитва различен тип нежност към нея. Превръща се в неин обожател. Това е нормално, всички момченца минават оттам. Някои от тях крият чувствата си, други, особено ако са отгледани в семейства, където всеки се изразява свободно, ги проявяват съвсем открито. .
Момченцето иска майка му да е изцяло негова и започва да изпитва враждебност към баща си, който му става съперник в желанието за абсолютно притежание на майката,
Веднъж тримата с големия ми син, който беше точно на този етап, отидохме в зоологическата градина. С жена ми се бяхме хванали за ръце, когато изведнъж той изскочи изотзад й ни раздели с думите: „Прекъсвам любовта ви!" Психоложката Дороти Барух разказва забавна случка, която добре илюстрира новите чувства на нежност у момченцето на тази възраст.
Петгодишният Пат разиграва следната сцена в къщичката на куклата на по-голямата си сестра. Настанява бащата и майката на леглата им в спалнята. Слага бебето да спи в съседната стая. „Тъмно е, нощно време е", казва и припява „Тиха нощ, свята нощ". После изправя бебето на пръсти и го вкарва в спалнята на родителите, а майката измъква от леглото и я поставя в детското креватче. В този момент сменя песента и започва да тананика сватбен марш. След това вдига бащата и го извежда от къщата. Пее „Джингъл белс". Таткото на Пат, който е наблюдавал играта, го пита: „Знаеш ли кои песни пя?" „О, разбира се, отвръща Пат усмихнато, песните, които иска бебето. То иска майката да е младоженка, таткото да е дядо Коледа и да му донесе майката като подарък и после да си отиде с шейната с елените."
Момченцата на тази възраст често заявяват, че когато пораснат, ще cе оженят за мама. Или, както наскоро чух да казва на майка си едно петгодишно момченце: „Знаеш ли, мамо, бих искал да си по-млада и съвсем мъничка и да не си женена за татко!"
Нека не се усмихваме снизходително на очарователните детски думи, а да ги вземем на сериозно. За момченцето тези фантазьорски чувства и мисли са от голямо значение. Това е начинът, измислен от природата, за да го подготви за бъдещата му роля на съпруг, „Семейният роман", по силата на който то се влюбва в майка си на тази възраст, е жизненоважен етап в развитието му. Майката е първата жена в живота му, първата му любов и чувствата, които несъзнателно изпитва към нея, ще насочат бъдещия му избор на съпруга. То ще иска да се ожени за девойка, която в известен смисъл напомня за майка му. Има дори една стара песен на тази тема: „Искам годеницата ми да прилича на онази, която се е омъжила за милия ми татко!" Но природата не е пожелала фиксацията върху майката да бъде окончателна. Тя предпочита детето да се откъсне от майка си към шест-седемгодишна възраст, което се и случва с повечето момчета. Но между три и шест години малкият обожател на мама изживява своята първа силна обич.
Неприятното в „семейния роман" е, че той представлява всъщност „любовен триъгълник". Момченцето изпитва не само дълбоко, нежно и своеобразно чувство към майка си, но и ревност и враждебност към баща си. Ако бащата не схване какво става, какъвто за съжаление е случаят с много бащи, този аспект от развитието на детето му може да го извади от равновесие.
Спомням си, че веднъж, когато се прибирах от работа и нежно целунах тригодишния си син на вратата на дома ни, той ми каза: „Махай се! Искам мама!" Знаех какво става с него и въпреки това с мъка се удържах да не реагирам и да не се почувствам засегнат.
Съперничеството и чувството на враждебност към бащата поставят момченцето в неуютно положение. То обича татко си и се нуждае от него. Как може тогава да желае да го няма, за да бъде майка му изцяло негова? Трудно е за едно дете да понесе съчетанието на такива противоречиви чувства.
Усещането за ревност и враждебност към бащата задвижва защитния рефлекс, по силата на който приписваме на другите собствените си чувства към тях. Й ето че момченцето започва да проектира върху баща си онова, което изпитва към него. Мисли си, че не то, а баща му вижда в него съперник и проявява враждебност. И понеже бащата е много по-голям и по-силен, то вече се бои от отмъщение и наказание - страх, който се изразява в кошмари, така чести у децата между три и шест години. Детето проектира ужаса си от боя или наказанието върху някой тигър, лъв или чудовище, които го преследват в съня му.
Ако семейната атмосфера е здравословна, момченцето постепенно си дава сметка, че желанието му да замести бащата няма да се осъществи. Отделянето на реалността от фантазиите е една от основните интелектуални дейности на дете на тази възраст. (Спомнете си трудностите, които среща четиригодишното дете, когато се опитва да разграничи реалното от въображаемото.)
Момченцето ще има нужда от целия период между три и шест години, за да се откаже от въображаемия роман с майка си и да приеме, че тя е жена на баща му, а не негова. Накрая то свиква с тази мисъл и започва да прилага формулата „всяко зло за добро" - след като не може да замести таткото, то решава да прилича на него.
Тогава се задвижва процесът на отъждествяване с бащата. Детето го взима за модел и му подражава по всички възможни начини. Тези два процеса (постепенният отказ от въображаемия роман с майката, както и постепенният отказ от съперничеството с бащата и заместването му с отъждествяване) изцяло запълват трите години на предучилищната възраст.
Обществото ни обаче е направило по-трудно това изпитание за момченцата по две причини. На първо място за много деца бащата е толкова отдалечено и вечно отсъстващо същество, че им е трудно да се отъждествят с него и следователно да намерят изход от ситуацията на „любовния триъгълник".
Задачата им се затруднява и ако родителите се разведат. Детето желае майка му да е изцяло негова и. баща му да се махне. Разводът като по чудо задоволява желанието му. След което момченцето започва да мисли, че може би по някакъв неизвестен му начин е отговорно за развода. В края на краищата нали точно това е искало? Ето че мечтата му се е осъществила. То се чувства ужасно виновно и прави достойни за съчувствие опити да оправи онова, което мисли, че е предизвикало.
Така че ако се разведете, когато момченцето ви е в предучилищна възраст, много внимавайте то да не се почувства отговорно за това. Използвайте техниката на отразяването, описана в глава 4, за да му помогнете да изрази с думи чувствата си, колкото и да са ирационални. По-късно ще му обясните, че вината за развода не е негова.
В повечето семейства, които живеят в хармония, към шестгодишна възраст момченцето е преодоляло проблема със семейния роман. Сега то пази дълбоко в подсъзнанието си образите на типа жена, за която би желало да се ожени, и на типа съпруг, какъвто би желало да бъде на тази жена. Ако между три и шест години не преодолее проблема със семейния роман, по-късно ще бъде неспособно да си намери съпруга.
Да минем сега на момиченцето, защото неговата семейна любов приема донякъде различна форма. Да припомним, че за момченцето първият обект на любов е майката - нейният нежен образ то запазва през целия период на семейния си роман. Майката е първият любовен обект и на момиченцето. Но обратно на момченцето, то трябва да пренесе обичта си от майката върху бащата. Така че за момиченцето семейният роман е по-сложен.
Когато момиченцето започне да придобива независимост и да се разграничава от майка си, то открива в семейството нов обект на нежност и се влюбва в баща си. Подобно на момченцата някои момиченца запазват в тайна чувствата и мечтите си, други ги изразяват свободно.
На тази възраст момиченцата могат да бъдат много женствени и кокетни. Веднъж, когато беше на пет години, дъщеря ми излезе от банята, уви една кърпа около себе си и ми подвикна, въртейки дупето си: „Хей, татко, виж ме!"
През периода на семейния роман момиченцата умеят далеч по-ловко от момченцата да постигат желаното. Това се дължи на факта, че жените проявяват по-голяма изтънченост в човешките отношения. Майката може дори да не забележи до каква степен дъщеричката й тайно се бори с нея, за да спечели обичта на баща си. Мислите си, че тя просто ви подражава, когато се опитва да готви и чисти, докато всъщност тя несъзнателно иска да покаже на баща си, че ще му бъде по-добра съпруга от вас. .
Момиченцето се намира в по-различно от момченцето положение и защото общува по-малко време с любимия си. В нашето общество бащите най-често отсъстват от дома. Момченцето прекарва много повече време с обекта на романтичната си любов - майката, докато момиченцето по цели дни нетърпеливо очаква баща си. Това го принуждава да изживява любовта си главно във въображението си.
Момиченцето изпитва чувства на враждебност и съперничество към майка си, което го смущава толкова, колкото и ревнивото момченце, обявило война на баща си. Момиченцето се чувства зависимо от майка си заради обичта и непрекъснатите й грижи. То усеща, че« ужасно да иска мама да си отиде и никога да не се връща"! И също като момченцето проектира враждебните си чувства върху майката. Въобразява си, че майка му знае колко много желае да се отърве от нея. И че следователно го мрази и иска да го накаже.
През целия период сънищата му са нарушавани от кошмари, в които го преследва страшна вещица или чудовище -несъзнателна представа за враждебната и отмъстителна майка.
В нормалното семейство момиченцето също научава, че татко принадлежи на мама и че то не може да го притежава. Това откритие става постепенно между третата и шестата година. Полека-лека момиченцето се отказва от любовните си аспирации към бащата и ги замества с чертите на мъжа, когото по-късно ще обикне и за когото ще се омъжи. Така и то като момченцето разрешава проблема с „любовния триъгълник".
Да поставим сега един важен въпрос: какво вие и съпругът ви можете да направите, за да помогнете на децата си да се развиват нормално и да преодолеят този проблем?
Преди всичко решаващо за излизане от кризата ще е качеството на съпружеските ви отношения. Ако съпружеският ви живот е стабилен и в него преобладава любовта, децата ви постепенно ще разберат, че романът им е невъзможен и ще намерят изход още в предучилищната си възраст. Но ако отношенията ви са белязани с дълбоко неразбирателство, децата ви трудно ще разрешат проблема си.
Ако бракът ви не върви, най-доброто, което можете да направите, за да помогнете на децата си да преодолеят семейний си роман, е да се консултирате със семеен съветник. Казвам това съвсем сериозно.
Детето ви сигурно ще се опита да предизвика спорове между вас и съпруга ви, за да се възползва от тях. Ще се постарае по свой детски начин да постави бариери помежду ви. Ако в брака ви има големи трудности, синът ви може да успее да накара майка си да го третира no-скоро като „миниатюрен любовник", отколкото като дете. Ако пък майката прекалено се радва на вниманието на момчето си, защото съпругът й не се интересува достатъчно от нея, нека знае, че тази реакция не е здравословна за детето. В такива случаи тя проявява склонност да принизява бащата в очите на сина си, вместо да утвърждава авторитета му. Момиченцата могат да играят на същата игра - „разделяй и владей", опитвайки се да противопоставят баща си на майка си.
През този период родителите следва да внимават и да не позволяват на детето да намери слаби места в съюза им, та да ги „разделя и владее". Двамата не бива да се поддават на изкушението да отвърнат на опитите му да ги прелъсти, като открито приемат авансите му. Необходимо е да реагират, като „нежно го отблъскват", като отхвърлят романтичната връзка, която им се предлага. Майката трябва да даде да разбере на момченцето, че обича татко, че е жената на татко и че иска и малкото й момче да обича татко. То не може да се ожени за нея, когато порасне, защото тя вече е женена за татко и е много щастлива с него. Един ден то ще си намери жена и ще се ожени за нея. Засега е нейното и на татко малко момче.
Бащата също е редно ясно да обясни на дъщеричката си, че много я обича, но че мама е жена му. Не, тя няма да се омъжи за него, когато порасне. Той вече е женен за мама и е много щастлив. Но тя е неговото малко момиче и никой не може да заеме привилегированото й място в обичта му. Някой ден ще си намери съпруг и ще се омъжи за него.
Няма нужда грубо да отваряте очите на детето. Не му позволявайте да вярва, че един ден капризите му ще се осъществят, но проявявайте такт, когато му обяснявате реалното положение. Детето ви не бива да се чувства смешно или ненормално, задето си е мечтало за такива неща. Спомнете си, че това е просто етап в развитието му и естествена подготовка за бъдещия му брак.
Най-важното все пак е да не насърчавате активно мечтите му. Ако го сторите, ще засилите неговата привързаност и ще му е много трудно да я преодолее по-късно. Всички познаваме мъже, които не са могли да превъзмогнат тази семейна обич, да прекъснат връзките с майка си, да си намерят жена и да създадат семейство.
Ако вие и съпругът ви сте достатъчно разумни хора, чийто съюз е уравновесен и щастлив, детето ви без мъка ще се справи с любовния си проблем, когато стане на шест-седем години.
Интелектуалното стимулиране
В предучилищния етап детето ви е особено чувствително към интелектуалното стимулиране. Ако му осигурите подходящи стимули, то ще развие умения и нагласа, които ще запази през целия си живот.
Най-просто интелигентността на детето може да се определи по способността му да заучава. Когато развивате тази способност, вие увеличавате неговата интелигентност.
В тестовете за интелигентност за деца ще намерите задачи, предназначени да оценят способността на детето да следва указания, да изслушва внимателно приказката, която му четете, да я преразказва накратко, да си припомня думи или реда на думите в дадено изречение, да събира частите на пъзел, да подрежда кубчетата така, че да направи определена картинка. Това са примери за основните умения, които детето трябва да усвои между три и шест години. През този период детето се „учи да учи".
Как да сте сигурни, че получава оптималното количество интелектуално и емоционално стимулиране? Един от най-сигурните начини е да го изпратите в добро детско училище, когато навърши три години.
Предполагам, че би следвало да обясня какво разбирам под „детско училище", тъй като много родители за съжаление смесват детското училище с детската градина. Детската градина е място, където майките могат да оставят дете между две и шест години, докато са на работа. В детските градини децата прекарват от шест и половина до осемнайсет часа. Някои от тях са добри - с компетентни учители, изобилие от съоръжения и добра образователна програма. Но повечето са ужасни; ръководят ги неквалифицирани хора, които упражняват този занаят за пари и понякога допускат шокиращи психологически грешки. Наивните родители едва ли са способни да ги различат.
Детското училище е съвсем различно нещо. То не е поначало замислено за деца на работещи майки. И обикновено е отворено половин ден, а не цял. В детските училища не се приемат деца под три години. Те се наричат също и „подготвителни училища".
Друг вариант е „родителското" училище. Неговият персонал не е съставен от учители, а от родители. Обикновено директорът е квалифицирано платено лице, а учителки са майките, които преподават на ротационен принцип.
Някои иначе интелигентни родители нямат.понятие от преподаването в детските училища или, както го наричат сега, „детското образование". Чувал съм архитекти, банкери, адвокати и жените им да възкликват: „О, в края на краищата, това си е подобрен бейбиситйнг, нали!" Все едно да кажете за Харвард, че е подобрено игрище за пораснали тийнейджъри.
Чувал съм също интелигентни майки да твърдят съвсем сериозно: „Защо да изпращам сина си в детско училище, той си има достатъчно приятели в квартала." Едва ли би им хрумнало да не изпратят детето си в първи клас по тази причина.
Но не само неинформираните родители не знаят как точно протича обучението през първите години. Съществуват и педагози, които като. че ли имат същите объркани представи.
В някои педагогически книги се твърди, че детското училище е добро само за емоционалното развитие на детето и не му носи нищо особено в интелектуален план. В много от тях авторите се питат трябва ли или не трябва да се изпраща детето на детско училище. Подобно колебание ми изглежда абсолютно смехотворно.
Но как да намерите добро заведение? Като психолог с многобройни връзки с детските училища и предлаганото там образование трябва да призная тъжната истина, че много майки предпочитат по-удобното им училище, онова, което е близо до дома им или осигурява на децата транспорт. Искрено съм смаян от подобно отношение.
Когато избирате училище, информирайте се за три неща: 1. учителите; 2. оборудването; 3. програмата. Най-важното е оборудването и персоналът. Необходима ви е квалифицирана и опитна учителка - сърдечна, спокойна, всеотдайна. Тя играе решаваща роля.
Не се колебайте да поговорите с учителката, да разберете какво знае за малките деца. Имате пълно право да се осведомите. В края на краищата вашето дете поверявате на грижите й.
Повечето родители не са запознати с оборудването и учебната програма в детските училища. Информирайте се предварително - ще бъдете учудени, когато разберете колко много пособия и съоръжения са необходими за емоционалното и интелектуалното развитие на малкото дете. Проверете дали училищата, които посещавате, са снабдени с достатъчно образователни играчки и материали или правят икономии.
Колкото до методите на обучение, трябва да знаете, че в тази област съществуват много разногласия.
Някои специалисти залагат на обучението в традиционните изкуства и в ръчните дейности, които подпомагат емоционалното развитие на децата.
Според тях детето укрепва мускулатурата си чрез игра навън, за което са му нужни катерушки, големи кухи кубове и дъски, както и велосипедче на три колелета. Вътре може да си играе с глина, да боядисва с пръсти или с четка, да рисува, да прави постройки от кубчета и да си служи с различни инструменти, спомагащи за развитието на късите мускули, на творческия му усет и на емоциите му. Освен това под ръководството на учителката, детето усвоява и социалните отношения с другите деца.
Вторият метод може да се нарече „познавателен". Според него традиционният сам по себе си не е лош, но търпи обогатяване. Привържениците му смятат, че през първите си години детето трябва да бъде подложено на различни видове сензорно стимулиране, без да се упражнява натиск върху него и без да се променя непринудената атмосфера на ранното му детство чрез неподходящо за възрастта му обучение. Познавателният метод предлага нов образователен материал и нови техники - аритметичните линийки на Кюизнер, структурната аритметика на Катрин Стърн, магнетофони, средства за обучение, благодарение на които детето се научава да пише на машина, материал за развиване на езика като например марионетките и други предмети, играта с които изисква да се говори, както и програми за обучение по четене.
Педагозите от детските училища никак не са единодушни по тези въпроси. Защитниците на традицията предпочитат да останат верни на дейности като играта с кубчета, боядисването с пръсти и отглеждането на растения в саксия.
Те са на мнение, че да се учи да чете дете на тази възраст неизбежно означава да се оказва натиск върху него и да „му се открадне детството". Други пък настояват, че ако детето е готово да се научи да чете, редно е да му се даде шанс за това.
Аз лично съм .твърд привърженик на „познавателния" метод. Не виждам защо методите в детските училища трябва да си останат същите като през 1930 или 1940 година. След десет години сигурно ще бъдем поразени да узнаем, че е имало педагози, за които да научиш детето да чете е означавало да „му откраднеш детството". Вече сме натрупали значителна маса от научни факти, доказващи колко е важно да насърчаваме детето да учи, ако искаме да му помогнем максимално да развие интелигентността си. Не разполагаме с нищо друго, освен с бабешки приказки, за да твърдим, че стимулирайки познанията на детето, рискуваме да му навредим в емоционален план.
В детското училище, което ще изберете за детето си, може би се прилага старият метод. Ако там държат на „изкуствата и ръчния труд", но иначе имат добри учителки, няма проблем, детето ви ще извлече полза за себе си. Но ако можете да намерите по-модерно училище, в което са привърженици на „познавателното" стимулиране плюс традиционното, още по-добре.
Отделете малко време, за да видите какво точно се прави там. Оставете някой да гледа детето ви за половин ден – не го взимайте със себе си, защото тогава ще трябва да наблюдавате него вместо евентуалната му учителка. Така ще се запознаете е всекидневното обучение, провеждано в заведението.
Ако не ви разрешат да го посетите и да погледате, имайте си едно наум.
Ще трябва и да се осведомите за техниките и методите на преподаване, като прочетете някоя книга за детските училища. В противен случай едва ли бихте разпознали качественото обучение, дори ако го видите в действие. Често опитната педагожка говори твърде малко и почти винаги си стои в дъното на стаята, като се намесва само ако има опасност да избухне конфликт. Ако не сте в течение, ще си помислите: „Че тя не прави почти нищо! Що за обучение е това?" Няма да забележите изкуството и такта, с които учителката ръководи групата.
Има един важен показател, по който можете да съдите за училището, без да притежавате технически познания - климата в групата. Дали атмосферата е топла и непринудена и децата се изразяват свободно? Или цари напрежение, във въздуха се носи заплаха от наказания и морални принуди, учителката мъмри детето, праща го в ъгъла или му заявява: „Не си добро дете, Томи". Съмнявам се, че бихте искали детето ви да прекарва три часа дневно в обстановка на критики и репресии.
Можете да изпратите детето си на детско училище или да предпочетете да създадете в дома си нещо подобно на детско училище. Но и в двата случая колкото повече знаете за педагогическите техники, толкова по-успешно ще ръководите детето си. Ако откриете някаква книга на тази тема, купете си я - ще направите разумно вложение.
Последната година в детското училище е решаваща за обучението на детето.
Доколкото този вид заведения предлагат чудесни възможности и понеже петгодишните деца обикновено проявяват изразен стремеж към учене, жалко и тъжно е, че много от тях не ги посещават. Причината е, че в някои квартали няма детски училища или пък ги закриват поради липса на място.
На какво решение да се спрете, ако в близост до дома ви няма училище? Ще ви кажа направо: ако средствата вито позволяват, намерете някоя добра частна забавачница й запишете в нея детето си. Аз лично бих взел пари назаем, ако трябва. Родителите често задлъжняват, за да изпратят детето си в колеж, но много малко от тях заемат пари, за да го изпратят в детско училище. А първите години на обучение са толкова важни, че ако трябваше да избирам, бих взел заем за детско училище. Всичко, което казах относно избора на добро училище, се отнася и до избора на забавачница за петгодишното дете.
Как да подготвите детето си за тази първа година на истинско обучение? Последвайте съветите, които давам в глава 11 - Училището започва вкъщи (първа част), и детето ви ще е напълно готово за него.
Ако в детското ви училище няма група за петгодишни, предложенията, дадени в глава 11, не могат да я заместят, нито да компенсират онова, което тя предлага, особено що се отнася до контактите с деца на същата възраст. Те са само най-доброто, което можете да направите.
В тази глава изминахме огромен път. И в това няма нищо чудно, като се има предвид какво забележително развитие претърпяват децата от третата до шестата си година. Да обобщим сега онова, което се случва през тези тъй важни години.
Какво е станало с детето ви?
То е задоволило биологическите си потребности от мускулно развитие - укрепило е и големите, и малките си мускули.
Научило се е да контролира инстинктивните си пориви.
Отделило се е от майка си.
Усвоило е отношенията „взимам-давам", общувайки с децата на негова възраст.
Свикнало е да изразява или да сдържа чувствата си.
Определило е принадлежността си към своя пол.
Затвърдило е основното си отношение към сексуалността.
Постепенно е преодоляло „семейния роман".
Преминало е през период на своето развитие, когато особено се поддава на интелектуално стимулиране и, да се надяваме, го е оползотворило, максимално.
Такова е детето ви след пет години пътешествие на космическия ни кораб - Земята. Ако сте се вслушали в съветите, дадени в тази книга и ако всичко се е развило нормално, то има силна представа за себе си и е изградило основите на бъдещата си здрава и стабилна личност. Придобило е чувство за сигурност, доверие в себе си и ясно съзнание за своята индивидуалност. За вас, които му помагате да си изгради солидни основи през първите пет години от живота си, главната работа е свършена.
След като вече сте проследили в хронологичен ред етапите от първите пет години на детето ви, нека преминем към следващите две глави, в които подробно се спирам на една жизненоважна тема от възпитанието му. Става дума - и то не само за този период, а и докато изобщо носите отговорност за детето си - за постоянния проблем на дисциплината.
Сподели с приятели: |