Контрол на конвенционалните въоръжения

През 2017 г. Република България, като част от Групата на сходно-мислещите държави за възобновяване на режима за контрол на конвенционалните въоръжения (ККВ) в Европа, продължи да участва активно в заседанията. Основната цел на процеса е обсъждането на политико-военните заплахи пред европейската сигурност, свързани с нефункционирането на режима на ККВ, както и търсенето на възможности за възобновяването му посредством нов международен режим, който да замени неработещия Договор за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ).

Тази година бяха проведени три заседания на Групата, в рамките на които се очерта виждането, че дейностите следва да се фокусират върху лобиране и поддържане на политическия интерес към ККВ, разработвайки аналитични материали и нон-пейпъри, както и в подготовката на общи позиции по отделни елементи на бъдещ нов режим.

България ще продължи да утвърждава своето място в Групата на сходномислещите по ККВ, което позволява следене отблизо на процесите и участие в изработването на отделни инициативи по въпроса.

Представител на дипломатическата служба взе участие в конференцията, „Контролът на конвенционалните въоръжения на през 21 век” (Берлин, 6-7 септември 2017 г.), посветена на контрола на конвенционалните въоръжения през 21 век. Дискусиите по време на конференцията се фокусираха върху ролята, която съществуващите и новите инструменти за контрол на въоръженията биха могли да имат при справянето със съвременните предизвикателства пред сигурността. Бяха подчертани съществуващите опасности, произтичащи от настоящата конфронтация, както и допълнителните фактори, като напредъка на военните технологии, които правят ситуацията още по-нестабилна.

През 2017 г. Република България участва активно в усилията за връщане на Русия към стриктното изпълнение на Договора за установяване на режима „Открито небе” (ДОН). През м. април 2017 г. представител на МВнР взе участие в неформалните консултации по Договора, които се проведоха в Берлин.

България стана ко-спонсор на изготвен от Полша нон-пейпър, в който се отправя призив към руската страна за стриктно спазване на клаузите на ДОН по отношение на Калининградска област. Подкрепен бе и американски нон-пейпър, съдържащ ограничителни мерки спрямо РФ, имащи за цел връщането на руската страна към пълно изпълнение на клаузите по ДОН.

Подготвяни бяха българските позиции за участие в редовните заседания на Групата на високо равнище на НАТО по контрол на конвенционалните оръжия. В рамките на заседанията бяха обсъждани ВД 11, ДОН, военните учения и позиционирането на силите.

2. 
   Участие в международните договори, организации и инициативи в областта на неразпространението, разоръжаването и контрола на въоръженията и в многостранните режими за експортен контрол
   

Подготвено и координирано бе участието на българската делегация в работата на Първи комитет на 72-та Сесия на Общото събрание на ООН (28 септември – 2 ноември 2017 г. в Ню Йорк). Бяха изготвени позиции на Република България по проекторезолюциите свързани с ядреното разоръжаване, неразпространението на въоръжения и укрепването на международния мир и сигурност (общо 58). Бяха изготвени позиции за участие в министерската среща по Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО), която се проведе в рамките на сесията на ОС на ООН. Във връзка със заседанието на Първи комитет на ОС на ООН, в София бяха проведени срещи с дипломати от редица държави, автори или съавтори на проекти на резолюции. Като член на НАТО и ЕС, Република България зае активна позиция по всички проекторезолюции, които правеха директна или индиректна препратка към Договора за забрана на ядреното оръжие.

През периода Република България взе участие в дейността на Конференцията по разоръжаването и Комисията по разоръжаването, като съгласуваше своите позиции със съответните точки за контакт на ЕС. България взе участие на равнище заместник-министър на външните работи в сегмента на високо равнище на Годишната сесия на КР (28 февруари – 2 март 2017 г.).

Беше осъществявана координация на позициите и активно участието на представители на Република България в работата на институции, договори и инициативи, свързани с ядрената сигурност и ядрената безопасност (Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Република България взе активно участие в заседанието на Подготвителния комитет за провеждане на Конференцията-преглед по ДНЯО през 2020 г. (2-12 май 2017 г. във Виена). Бяха направени две изказвания в общия дебат и в първи клъстер относно ключовото значение на Договора.

Република България зае активна позиция, че приемането на Договора за забрана на ядреното оръжие, без участието на ядрените държави, подкопава съществуващата архитектура за ядрена сигурност. Бяха проводени редица срещи с представители на акредитираните в страната ни посолства за разясняване на българската позиция и негативните последици от приемането на Договора.

Република България взе активно участие в дейността на МААЕ. Беше издигната кандидатура на страната ни за член на Съвета на управляващите за периода 2022 – 2024 г. Бе подготвено участието на българската делегация в 61-вата сесия на Генералната конференция (ГК) на МААЕ (18 – 22 септември 2017 г., Виена). Беше изготвена и съгласувана национална позиция за подкрепа на преизбирането на г-н Юкия Амано за трети последователен мандат като генерален директор на МААЕ. Делегацията беше ръководена от г-н Красимир Първанов, заместник-министър на енергетиката, а представител на МВнР все участие в срещите на Комитета в пълен състав. В МВнР бяха проведени редица срещи с представители на посолства, акредитирани в Република България, по проектите на резолюции, предвидени за обсъждане в рамките на ГК.

В рамките на координацията на българското участие в дейността на Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО), беше извършена съществена дейност и постигнати съответни резултати. Република България е сред малкото държави-страни по Конвенцията за забрана на химическото оръжие (КЗХО), която през 2017 г. акредитира специален представител към ОЗХО (посланик Красимир Костов). Това се отрази положително както върху активността и видимостта на страна ни в рамките на организацията, така и върху позицията ни в рамките ЕС.

Република България, в качеството си на бъдещ ротационен председател на Съвета на ЕС към този момент, съвместно с няколко ДЧ, инициира запазването на поста на представител на ЕСВД към ОЗХО (декември).

МВнР осъществи контакт с МВнР на Федерална република Германия (ФРГ) и бяха получени данни за германски юридически лица, осъществили унищожаването на КБ, собственост на въоръжените сили на ФРГ. Обменена бе официална кореспонденция на равнище министри на външните работи и отбраната с цел идентифициране на варианти за запазване на съюзническата финансова помощ и унищожаване на българските КБ (април).

В контекста на Конвенцията за забрана на противопехотните мини (Отавската конвенция), бяха предприети активни действия за репатриране на гръцка територия на противопехотните мини (ППМ), собственост на ВС на Гърция, намиращи се в завод „Миджур” на фирма „Видекс”, с. Горни Лом. Въпросът периодично беше поставян в рамките на различни двустранни формати (включително на ниво министри на външните работи и на отбраната). Беше изпратена поредна вербална нота до посолството на Република Гърция, съдържаща информация за точния брой гръцки ППМ и бе отправен апел към гръцката страна за предприемане на спешни мерки по репатрирането им. В същия дух бе и изказването на българската делегация в рамките на 16-та годишна среща на държавите страни по Отавската конвенция (18-21 декември 2017 г., Виена, Австрия).

Беше завършен процесът по годишно докладване в рамките на Конвенцията за забрана на биологическото оръжие (КБО), КЗХО, ККБ, Отавската конвенция, Конвенцията по конвенционалните оръжия, Договора за търговия с оръжие, Регистъра на ООН по конвенционалните оръжия, Документа на ОССЕ по МОЛВ, Годишния доклад за износа на конвенционални оръжия на ЕС, Хагския кодекс за поведение срещу разпространението на балистични ракети и Комитета Цангер.

Във връзка с позицията на Република България като заместник-председател на Трета среща на държавите страни по Договора за търговия с оръжие (ДТО), бяха осъществени демарши пред Азербайджан, Армения, Беларус, Руската федерация и Украйна в подкрепа на универсализацията на ДТО през септември 2017 г., в рамките на „споделянето на отговорности” в рамките на ЕС.

През отчетния период продължи координацията, подготовката и участие на България в многостранните режими и инициативи за неразпространение на ОМУ и експортен контрол върху търговията с продукти, свързани с отбраната, и изделия технологии с двойна употреба.По линия на Васенаарската договореност (ВД) бе осъществено посещение на българска делегация и изготвен доклад, в качеството ни на докладчик по кандидатурата на Черна гора. Посещението беше осъществено съвместно с представители на Словения и Германия, които са съ-докладчици (24-25 май 2017 г.). Докладът бе представен по време на редовната есенна сесия на Общата работна група на ВД (25-26 октомври) и получи висока оценка от всички участници в сесията.

Редовно, в рамките на различни формати на ВД, бяха защитавани българските позиции от необосновани обвинения от страна на Руската федерация за незаконен износ на ПСО.

В рамките на Глобалната инициатива за борба с ядрения тероризъм (ГИБЯТ), в периода 17-19 май 2017г. Република България бе домакин на международен работен семинар, посветен на разработването и провеждането на учения в областта на ядрената сигурност. Събитието бе организирано съвместно с Великобритания. Над 70 експерти от повече от 20 държави и международни организации, разположени на четири континента, споделиха опит и обсъдиха начините за повишаване на ефективността при планирането, провеждането и оценката на учения в областта на ядрената сигурност.От българска страна координатор бе Министерство на външните работи. Участниците бяха приветствани от заместник-министъра на външните работи г-жа Емилия Кралева.

По единодушното мнение на съорганизаторите и участниците, семинарът „Sentinel 2017” бе едно от най-успешните събития, организирани в рамките на ГИБЯТ през последните години. В тази връзка могат да се посочат: широкият кръг сполучливо подбрани участници; висококвалифицираните лектори; активната дискусия по основните теми от разделените на групи по маси участници, ръководена от британски или американски модератори; покриването на целия кръг от теми в областта на планирането и провеждането на учения по ядрена сигурност и др.

В контекста на Групата на ядрените доставчици (ГЯД) бе иницииран и завършен тригодишен преглед на нотифициран отказ на България, разпространен в системата на ГЯД (март-април).

Беше изготвено становище по проект на споразумение между Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Агенцията за атомна енергия на Япония за трансфер на технология, попадаща в обхвата на контролните списъци на ГЯД.

В рамките на дейностите по Режима за контрол на ракетните технологии (РКРТ), беше осъществена подготовката и участието на българска делегация в Годишната пленарна сесия на РКРТ (16-20 октомври 2017 г. в Дъблин). Като част от българската делегация участие в годишната сесия взе г-жа Каролин Клиф, ръководител на работната група COARM към Съвета на ЕС, която направи изказване от името на ЕС.

По линия на Австралийска група (АГ) бе инициирано запитване сред компетентните национални институции относно съществуването на Национална харта за добри практики по отношение на биологическите и/или химични научноизследователски дейности с възможно двойно предназначение и разработването в контекста на инициативата на Франция за разработване на наръчник за добрите практики в различни центрове на научната дейност и последващото му приемане от АГ.

Бе подготвено и координирано българското участие в следните по-важни форуми: Годишна конференция на държавите страни по КЗХО; Годишна среща на държавите страни по КБО; Годишна среща на държавите страни по Отавската конвенция; Годишна среща държавите страни по ККБ; Годишна среща на държавите страни по ДТО; Годишни и междусесийни срещи по линия на многостранните режими за експортен контрол (ВД, АГ, РКРТ, ГЯД, Комитет Цангер).

МВнР участва в заседанията на Междуведомствената работна група за разработване на Национална стратегия за неразпространение на ОМУ и средствата за тяхната доставка. По предложение на МВнР в нея бе включен механизъм на реакция и взаимодействие на институциите в извънредни ситуации, в т. ч. при реална заплаха от незаконно разпространение на ОМУ на българска територия.

Бяха изготвяни позиции за ежемесечните заседания на Работните групи към Съвета на ЕС по експортния контрол (COARM) и по неразпространението (CONOP). Въпреки бюджетните ограничения, представители на МВнР взеха участие в повечето от заседанията. С цел икономия на средства, продължи практиката месечните заседания на двете работни групи да се покриват от един командирован, въпреки затрудненията в работата, които този подход предизвиква.

Представители на МВнР взеха участие в Годишната среща на директорите по въпроси на разоръжаването и неразпространението на страните-членки на ЕС (14-15 декември 2017 г., Брюксел, Белгия), и Конференция по неразпространението на ЕС (12-13 декември 2017г.). Българската делегация взе активно участие, като представи позиции по въпросите на КНДР, ядреното споразумение с Иран, подготовката на третата Конференция-преглед на по Програмата за действие на ООН за борба с нелегалната търговия с малки оръжия и леки въоръжения, приоритетите, програмата и начина на работа на работните групи по неразпространение и експортен контрол към Съвета на ЕС. От българската страна беше обявено домакинството на предстоящата неформална среща на директорите по неразпространението на ДЧ на ЕС, която ще се състои в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС в периода 17-18 април 2018 г.

Продължи изпълнението на постоянните ангажименти на МВнР като част от националния механизъм за експортен контрол. Ежемесечно бе участието в подготовката и в работата на двата основни органа – Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС (6 редовни и 1 извънредно заседания) и Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на ОМУ към министъра на икономиката (11 редовни заседания и 14 неприсъствени протокола).

Бяха подготвени и изпратени отговори на запитвания на Комитети на СС на ООН по санкциите срещу Южен Судан, Йемен, Либия, Сомалия и Демократична Република Конго.

Бяха извършени консултации с ДЧ на ЕС по нотифицирани от тяхна страна откази в онлайн системата за обмен на информация на работната група към Съвета на ЕС по въпросите на износа на конвенционално оръжие (COARM).

Бяха извършени проверки по запитвания на организациите Conflict Armament Research и на Armament ResearchS ervices, относно проследяване на ПСО с предполагам български произход открити в Ирак и Либия.

По повод жалба на „Йотов и син” ООД във връзка с анулирано разрешение за износ на ПСО от Република Сърбия бяха дадени указания за провеждане на среща с представител на МВнР на Сърбия с цел изясняване на обстоятелствата и мотивите на сръбските експортно-контролни власти.

Във връзка с въведените санкции спрямо Руската федерация (РФ), бе осъществена междуведомствена кореспонденция с МО и МИ с цел прецизиране оценката за въздействието на санкциите на ЕС по отношение на износа и вноса на продукти, свързани с отбраната, и изготвяне на съответно българско становище. Бе изготвено становище във връзка със запитване на „ТЕРЕМ” относно ремонт на военна техника, с произход от РФ в контекста на действащите санкции.

Представители на МВнР взеха участие в неформалните консултации между българската и руската страна по отношение на ВТС и въпроси, свързани с лицензионното производство на ПСО (септември).

Във връзка със Заповед на МС № Р-70 от 28 март 2017 г., служители на МВнР взеха участие в проверка на място на дейността на дружества-износители на продукти, свързани с отбраната (ПСО), възложена от Върховна административна прокуратура.

2. 
   Международно право и юридически въпроси
   

В периода 1 януари – 30 юни 2016 г. представители на МВнР взеха участие в редица формати по международни правни въпроси.

През отчетния период двама представители на МВнР взеха участие в юбилейните 40-то Консултативно съвещание по Договора за Антарктика (ATCM XL) и 20 - та годишна среща на Комитета по опазване на околната среда (CEP XX) в периода 22 май – 1 юни 2017 г. в Пекин, Китай.

Представител на МВнР взе участие в 56-та сесия на Юридическия подкомитет на Комитета за мирно използване на космическото пространство (COPUOS), която се проведе в периода 27 март – 7 април 2017 г. във Виена, Австрия.

Представител на МВнР участва в 50-та юбилейна годишна сесия на Комисията на ООН по международно търговско право (UNCITRAL), състояла се в периода 3 - 21 юли 2017 г. в гр. Виена, Австрия.

Представители на МВнР участваха в 16-та сесия на Събранието на държавите-страни по Римския статут на Международния наказателен съд, провело се в периода 4-14 декември 2017 г. в гр. Ню Йорк, САЩ.

Служители на МВнР участваха в заседанията на специализираната работна група към Съвета на ЕС “Международно публично право” (COJUR) – 31 януари, 1 юни, 28 септември и 20 декември в гр. Брюксел, Белгия, и на 22 март в гр. Страсбург, Франция, във формат неформални консултации с представители на юридическата служба на „Държавния департамент” на САЩ.

Директорът на дирекция МППЕС, подпомаган от служители в дирекцията, взе участие в състава на българските делегации, натоварени с процеса за подготовка на подписването на Договор за приятелство и добросъседство между Република България и Република Македония. Основна цел на договора е да допринесе за задълбочаване на двустранните отношения между двете държави във всички области от взаимен интерес чрез създаването на механизъм за засилено сътрудничество и да надгради Съвместната декларация на министър-председателя на Република България и председателя на Правителството на Република Македония от 1999 г., като придаде обвързващ международноправен характер на политическите ангажименти, залегнали в нея, и да допълни тези ангажименти с нови правни задължения за двете държави. До края на 2017 г. подписаният договор беше одобрен от Министерския съвет на Република България с решение, с което беше предложено на Народното събрание на Република България да го ратифицира със закон. Договорът влезе в сила на 14 февруари 2018 г. след размяна на ратификационните документи.

Представители на МВнР взеха активно участие в работата на пленарните заседания, работните групи и неформалните обсъждания, които се проведоха в рамките на Шести (юридически) комитет на ОС на ООН по време на 72-та сесия на ООН, в периода 2 октомври – 10 ноември 2017 г., в Ню Йорк.

Международно морско право

Представители на МВнР участваха в проведените в рамките на 2017 г. заседания на Работна група “Морско право” (COMAR) на Съвета на ЕС, гр. Брюксел, 27 януари, 22 февруари, 16 март, 8 юни, 5 юли 2017 г., 13 септември 2017 г. и 23 октомври 2017 г., както и в техническите срещи на експерти от столиците. Централна тема по време на заседанията беше процесът по изработването на международен правно-обвързващ инструмент към Конвенцията на ООН по морско право за запазване и устойчиво използване на морското биологично разнообразие в зоните отвъд национална юрисдикция. В периода от 27 март до 7 април в Ню Йорк се проведе третата сесия на Подготвителния комитет за изработване на Конвенция за съхранение и устойчиво използване на морското биологично разнообразие в районите отвъд национална юрисдикция (BBNJ). Позициите, които ЕС и държавите-членки изразяваха по време на нейното протичане, бяха предварително изработени и одобрени в рамките на заседанията на работна група COMAR.

На 11 и 12 януари 2017 г. в София се проведе работно посещение на генералния секретар на румънското Министерство на външните работи г-н Космин-Георге Динеску по въпроси, свързани с подготовката на ротационните Председателства на Съвета на ЕС на България и Румъния, както и по други въпроси (напр. делимитацията на морските пространства между двете държави в Черно море).

През отчетения период МВнР организира провеждането в София на кръг преговори на 30 март 2017 г. между делегации на Република България и Румъния за делимитация на морските пространства между двете държави в Черно море. По време на преговорите се състоя серия от срещи по същата тема между г-н Бойко Мирчев, заместник министър на външните работи, и г-н Козмин Динеску, главен секретар на МВнР на Румъния. Българската делегация включваше директора на дирекция „МППЕС”, като ръководител на делегацията, представители на дирекция „МППЕС” и на дирекции от Министерство на енергетиката, Министерство на отбраната, ГД „Гранична полиция”, ИА „Морска администрация” и др. български ведомства.

Делегация от МВнР взе участие в 27-ма редовна среща на държавите-страни по Конвенцията на ООН по морско право, 12 - 16 юни 2017 г., Ню Йорк, САЩ. Централен въпрос по време на 27-та среща на държавите, страни по Конвенцията беше провеждането на избори за попълване на освобождаващите се през 2017 г. позиции за съдии в Международния трибунал по морско право (ITLOS) и за членове на Комисията за границите на континенталния шелф (CLCS). 
Международни правни въпроси на борбата с тероризма

Представител на дирекция „МППЕС” взе участие в проведена на 16 февруари 2017 г. в Букурещ международна конференция на тема „Към международен съд за тероризма?” („Towards an International Court against Terrorism?”), организирана от Министерствата на външните работи на Румъния и Испания и Международната асоциация за наказателно право (International Association of Penal Law). По време на конференцията бяха представени основните моменти в концепцията за създаването на Международния съд с горепосочената компетентност, като се откроиха следните идеи за неговото създаване: с многостранен договор (по подобие на Международния наказателен съд) или чрез резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Беше направен и кратък исторически преглед на опитите на международно ниво за формулирането на единна легална дефиниция за понятието тероризъм.

На срещата на COJUR в Страсбург (22 март) бяха дискутирани въпроси от международноправен характер, свързани с борбата с тероризма. Правни съветници от Държавния департамент на САЩ представиха накратко някои от изпълнителните заповеди и меморандуми, издадени през последните месеци от Президента Доналд Тръмп. Сред обсъжданите документи бяха заповедта за защита на нацията от влизане на чуждестранни терористи в САЩ („Executive Order Protecting The Nation From Foreign Terrorist Entry Into The United States/06.03.2017”), с която бе наложена временна забрана за влизане на граждани от 7 държави. Също така, беше представен и меморандум, предвиждащ изготвянето на всеобхватен план за победа над ИДИЛ („Presidential Memorandum Plan to Defeat the Islamic State of Iraq and Syria/28.01.2017”). Подобна неформална среща с юридическата служба на Държавния департамент на САЩ следва да бъде организирана и по време на българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г.

Представител на МВнР взе участие в 26-та редовна сесия на Комисията по предотвратяване на престъпността и наказателното правосъдие (CCPCJ), 22-26 май 2017 г. в гр. Виена, Австрия. Комисията представлява уникален форуми от системата на ООН, който предоставя възможност за постигане на по-пълноценен диалог и тясно сътрудничество между заинтересованите страни по въпроси, свързани с наказателното правосъдие, както и с борбата с престъпността и наркотиците. В рамките на 26-та редовна сесия на CCPCJ се извърши преглед на изпълнението на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, Конвенцията на ООН срещу корупцията, както и на международните инструменти за превенция и борба с тероризма.

Представител на МВнР взе участие в 32-ро заседание на Експертния комитет на Съвета на Европа срещу тероризма (CODEXTER) и 2-та среща на Консултацията на държавите, страни по Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма, в периода 22-24 май 2017 г. в Страсбург. Основна задача на CODEXTER и на Консултацията на държавите е осъществяването на оценка на имплементацията във вътрешното право на държавите-членки на Съвета на Европа на разпоредбите на горецитираната конвенция и на Допълнителния протокол към нея.

В периода 22 - 24 ноември 2017 г. в Страсбург представители на МВнР взеха участие в работата на 33-то заседание на CODEXTER. Централна тема на заседанието беше изработването и одобряването, на експертно ниво, на проект на Препоръка (Recommendation) на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно терористите, действащи сами. Друг важен въпрос беше обсъждането на идеята за изработването на легална дефиниция на понятието тероризъм на ниво Съвет на Европа.

Представител на дирекция МППЕС взе участие в Международната конференция на тема „Тероризъм и транснационалната организирана престъпност”, организирана от отдела по "Наказателно право и противодействие на тероризма", Генерална дирекция "Права на човека и върховенство на закона" на Съвета на Европа, 21 - 22 септември 2017 г. в Малага, Испания. Конференцията имаше за цел набелязването на реалистични стратегии за предотвратяване на бъдещи терористични престъпления и връзките между терористичните организации и организираната престъпност.

В периода 16-19 октомври 2017 г. (гр. Доорн, Холандия) представител на МВнР взе участие в подготвителната конференция за стартиране на преговорите по създаване на многостранен договор за взаимно правно сътрудничество и екстрадиция при най-тежките форми на международни престъпления (MLA Initiative).

Дирекция МППЕС работи по организацията на българското участие в Шестата сесия на Събранието на страните по Споразумението за създаване на Международната академия по противодействие на корупцията (2-4 октомври 2017 г., Шарм ел Шейх, Египет).