Съдържание: 2 мисия и визия за дейността на министерството на външните работи

МВнР наблюдава и координира българското участие в Дунавската комисия, като представител на министерството участва в редовните заседания на Работната група по юридическите и финансовите въпроси към Дунавската комисия (ДК) в гр. Будапеща, Унгария. В периода 16-19 май 2017 г. представител на МВнР взе участие и председателства редовното заседание на Работната група по юридическите и финансовите въпроси към Дунавската комисия (Будапеща). По време на заседанието бяха разгледани юридически, финансови, както и организационни въпроси на Дунавската комисия. Редовната 88-ма сесия на Дунавската комисия се проведе с българско участие на 9 юни т.г. в Будапеща. Основните въпроси от сесията бяха посветени на избирането на ново ръководство на Дунавската комисия, което премина успешно, както и на утвърждаването на докладите от заседанията на съответните работни и експертни групи към Дунавската комисия. Следва да се отчете, че по време на сесията без забележки бе утвърден и докладът относно резултатите от заседанието на работната група по юридическите и финансовите въпроси.

В периода 21-24 ноември 2017 г. представител на МВнР взе участие в редовното заседание на Работната група по юридическите и финансовите въпроси към Дунавската комисия (Будапеща).  По време на заседанието бяха разгледани юридически, финансови, както и организационни въпроси на Дунавската комисия. Редовната 89-та сесия на Дунавската комисия (Будапеща) се проведе с българско участие на 13 декември 2017 г. в Будапеща. Основните въпроси от сесията бяха посветени на утвърждаването на докладите от заседанията на съответните работни и експертни групи към Дунавската комисия, одобряването на бюджета на комисията за 2018 г., съгласуването на действията за подобряване на международното сътрудничество на организацията, актуализирането на Процедурните правила, както и върху предстоящата 90-та юбилейна сесия на Дунавската комисия (29 юни 2018 г., Белград).
Международен наказателен съд

МВнР бе представлявано и на редовните заседания на Работна група “Международно публично право - Международен наказателен съд” („COJUR-ICC”) на Съвета на ЕС, които се проведоха на 30 януари, 31 май, 27 септември 2017 г. в Брюксел, както и на 16-17 ноември 2017 г. в Хага. Бяха обсъдени новини по въпросите на Международния наказателен съд (МНС) – заседания на Бюрото на Събранието на държавите-страни по Римския статут (РС), ратификация на измененията на РС от Кампала, проведените събития за целите на Деня на ЕС за борба с безнаказаността. Продължена бе работата по плана за действие на ЕС (който имплементира Решение на Съвета на ЕС относно МНС от 2011 г.), свързан с координиране на дейностите на ЕС, промотиране на универсалността и интегритета на РС, насърчаване на независимостта на МНС и неговото ефективно и ефикасно функциониране. В рамките на заседанията изказвания направиха и представители на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), на Европейската комисия, представители на работната група на ЕС за Африка („COAFR”) и на редица неправителствени организации.

В периода 1 януари – 31 декември 2017 г. по две дела срещу Република България за установяване на неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Съюза, служители в МВнР изготвиха и представиха от името на Правителството на Република България на Съда процесуални документи (по Дело С-97/17 в областта на околната среда - писмена защита и дуплика, а по Дело С-130/17 относно липсата на единно звено за контакт за обмен на електронни сертификати за четене на пръстови отпечатъци – писмена защита и становище по оттеглянето на иска).

През този период служители в МВнР изготвиха и представиха от името на Правителството на Република България на Съда писмени бележки по осем дела, образувани на основание на преюдициални запитвания от български съдилища (Дела С-507/16, С-552/16 и С-364/17 в областта на данъка върху добавената стойност („ДДС”), Дела С-518/16 и С-481/17 в областта на държавните помощи, Дело С-553/16 във връзка със спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, Дело С-185/17 относно тарифното класиране на стоки и Дело С-338/17 относно гарантирането на вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя).

Служители в МВнР изготвиха устни изказвания и участваха в съдебните заседания по две дела пред Съда, образувани по преюдициални запитвания от български съдилища (Дело С-224/16 относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР и Дело С-518/16 в областта на държавните помощи).

През отчетния период Съдът постанови решение по дело срещу Република България за установяване на неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Съюза (Дело С-488/15 в областта на околната среда и по-конкретно относно замърсяването с фини прахови частици). Съдът постанови решения по пет дела, образувани по преюдициални запитвания на български юрисдикции, в които българското правителство участва (Дело С-406/15 относно равното третиране в областта на заетостта и професиите, Дела С-132/16 и С-507/16 в областта на ДДС, Дело С-224/16 относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР и Дело С-347/16 в областта на електроенергията). Решенията по повечето от преюдициалните дела потвърждават тези на българското правителство. Също така Съдът обяви становища в две производства на основание чл. 218, параграф 11 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в които българското правителство участва (СТАНОВИЩЕ 1/15 относно съвместимостта с Договорите и Хартата на основните права на Европейския съюз на предвиденото Споразумение между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците и СТАНОВИЩЕ 2/15 относно компетентността на Европейския съюз да сключи Споразумението за свободна търговия с Република Сингапур). По Дело СТАНОВИЩЕ 2/15 Съдът потвърди тезата на българското правителство, че споразумението не може да бъде сключено самостоятелно от Европейския съюз, тъй като част от предвидените разпоредби попадат в обхвата на споделената между Съюза и държавите членки компетентност.

Бяха представени и заключения на генерални адвокати по три дела, в които българското правителство участва, образувани по преюдициални запитвания на български съдилища (Дело С-132/16 в областта на ДДС, Дело С-612/15, което касае наказателното процесуално право, и Дело С-518/16 в областта на държавните помощи).

В рамките на Работна група № 32 „Съд на Европейския съюз” и механизма по Постановление № 85 на Министерския съвет от 17.04.2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз („ПМС № 85”) бяха изготвени:

• 
  Две позиции относно назначаването на по един съдия в Общия съд в контекста на реформата на тази юрисдикция;
  
• 
  Рамкова позиция (фиш на българското председателство) във връзка със Специален доклад № 14/2017 на Европейската сметна палата „Преглед на ефективността на управление на делата в Съда на Европейския съюз”;
  
• 
  Указания за заседание на КОРЕПЕР II относно приемане на проект на Заключения на Съвета по горепосочения специален доклад;
  
• 
  Указания за заседание на КОРЕПЕР II във връзка с назначаването на членовете на комитета, създаден на основание чл. 255 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
  

Следва да се има предвид, че извън посочените по-горе дела, в които Република България участва (имат се предвид делата, различни от тези за установяване на неизпълнение на задължения), в МВнР се работи и по девет дела (от които две са образувани по преюдициални запитвания на юрисдикции в други държави членки), докато в съответствие с ПМС № 85 се взе решение българското правителство да не представи писмени бележки.

В изпълнението на програмата участват Министърът на външните работи, Политическия кабинет, Генерална дирекция „Глобални въпроси”, дирекция „ООН и сътрудничество за развитие”, дирекция „Международно право и право на ЕС” и дирекция „Права на човека”, Съвет „Международно сътрудничество за развитие”, председателстван от Министъра на външните работи и междуведомствена работна група „Политика на развитие”, създадени с Постановление на Министерския съвет № 234 от 1 август 2011 г.

Координационен съвет по участието на Република България в дейността на Съвета на Европа, създаден с РМС № 5 от 7 януари 1992 г.

Целеви стойности по показателите за изпълнение*

*Индикаторите са описани в текста

Вж. Програма 5

• 
  Информации и отчети за дейността на МВнР и ЗП;
  
• 
  Отчети на организационните единици които участват в програмата;
  
• 
  Информации, паметни бележки от срещи/събития на двустранна и многостранна основа;
  
• 
  Постановения и Решения на МС;
  

Програмен ръководител е определен от Министъра на външните работи съгласно Заповед на Министъра на външните работи № 95-00-28/ 30.01.2014 г.

В рамките на Програма „Европейска политика” Министерство на външните работи осъществява всички дейности, които да допринесат за реализиране на външнополитическите приоритети на страната, в т.ч. по формулираните в съответствие със структурата на програмното бюджетиране, програмата дейности:

• 
  МВнР провеждаше целенасочена и последователна политика, насочена към координирано и последователно изпълнение на национални цели и приоритети на членството на Република България в Европейския съюз в съчетание с възможностите на двустранното европейско сътрудничество.
  
• 
  В рамките на Програма 8 се реализираха дейности, свързани със защита на националните позиции и интереси в разработването на политиките на ЕС, сред които: политиките в областта на миграцията и бъдещето на ЕС, разширяването, реформиране на Икономическия и паричен съюз, присъединяване на България към еврозоната, икономически растеж и др.
  
• 
  Отношенията със страните от ЮИЕ и развитието на регионалното сътрудничество като предпоставка за стабилност и икономически просперитет на страната и региона като цяло продължиха да са ключово направление във външната политика на България, съгласно формулирания правителствен приоритет за политика на подкрепа за евроатлантическата интеграция на Западните Балкани при ясна защита на правата и законните интереси на българските общности. Усилията на МВнР бяха насочени както към изготвянето на принос от страна на България при разработването на политиките на ЕС към региона, така и към интензифициране на двустранния диалог с отделните държави.
  

1. 
   Участие на България в институциите на Европейския съюз като цяло
   

През 2017 г. Министерството на външните работи имаше водеща роля в подготовката на българското участие по темите от дневния ред на заседанията на Европейския съвет на 9-10 март, 29 април, 22-23 юни, 19 октомври и 14-15 декември 2017 г. Също така участва и в подготовката на проведеното неформално заседание на Европейския съвет на 3 февруари в Малта, извънредното заседание на Европейския съвет (Чл. 50) на 29 април в Брюксел и тържествената среща на върха на ЕС по случай 60-годишнината от подписването на Римските договори на 25 март в Рим.

Дискусиите на заседанията бяха насочени основно към най-актуалните теми, характерни за отчетния период – миграционния поток към Европа и свързаните с него предизвикателства, сигурността и темата за бъдещето на ЕС в контекста на излизането на Великобритания от Съюза, т.нар. „Брекзит”.

Налице бе общо съгласие между държавите-членки, че резултатът от британския референдум представлява ясен сигнал за необходимостта от задълбочен и откровен дебат за бъдещето на ЕС и от провеждането на реформи, които да възстановят доверието на гражданите.

Програмата на Триото председателства на Съвета на ЕС- Естония-България-Австрия бе официално представена на заседанието на Европейския съвет на 22-23 юни 2017 г.

В участието си в заседанията на Съвет “Общи въпроси” и Европейския съвет, както и в рамките на провеждани срещи с представители на държавите-членки на ЕС и с европейските институции, българската страна последователно отстояваше разбирането си за необходимостта от прилагане на всеобхватен подход за управление на миграционните потоци и прилагане на принципите за отговорност и солидарност между държавите-членки.

Страната ни многократно е подчертавала, че осигуряването на пълен контрол върху външните граници на ЕС следва да бъде постоянен водещ приоритет на ЕС, изискващ солидарна подкрепа за държавите-членки на предна линия. Този подход бе потвърден от държавните и правителствените ръководители на ЕС на заседанието на Европейския съвет на 19 октомври 2017 г.

Друг ключов приоритет е засиленото сътрудничество със страните на произход и транзит и прилагането на ефективна политика на връщане чрез договаряне на работещи реадмисионни споразумения с трети страни. В този контекст, страната ни продължи своите усилия за разширяване на географския обхват на Партньорската рамка за сътрудничество с трети страни, в която да бъдат включени Афганистан и Пакистан.

България последователно изтъкваше необходимостта от пълното и последователно изпълнение на всички аспекти на Съвместното изявление ЕС – Турция от март 2016 г. с оглед на овладяването на миграционните потоци през Източното Средиземноморие. Европейският съвет на 19 октомври 2017 г. потвърди, че то представлява ключов елемент от всеобхватния и прагматичен подход на ЕС за управление на миграцията и призова за цялостно и недискриминационно прилагане на споразумението за реадмисия между ЕС—Турция.

Предвид географското си положение, България се придържаше към подхода за наблюдение и анализ на миграционната обстановка по всички маршрути, бдителност за евентуални промени и готовност за бърза реакция. През м. юли 2017 г. страната ни подкрепи Плана за действие на ЕС за намаляване на натиска в Централното Средиземноморие и оказа подкрепа за Италия с експерти по линия на ФРОНТЕКС и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ).

България подкрепяше усилията за осигуряване на адекватни финансови ресурси за страните на произход и транзит с цел изкореняване на първопричините на нелегалната миграция и по-добро управление на миграционните потоци.

По отношение на реформата на Общата европейска система за убежище, България бе на позиция за необходимостта от установяване на стабилна и ефективна система, основана на принципите на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите между държавите-членки.