Съдържание: 2 мисия и визия за дейността на министерството на външните работи



страница5/19
Дата30.07.2018
Размер3.37 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


Организационни структури, участващи в програмата

Държавен културен институт към министъра на външните работи, дирекция „Пресцентър”, задграничните представителства, Съвет по европейска комуникация, председателстван от министъра на външните работи.



Целеви стойности по показателите за изпълнение *


ЦЕЛЕВИ СТОЙНОСТИ ПО ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Културна дипломация”




Целева стойност

Показатели за изпълнение

Мерна единица

План

2017 г.

Отчет

към 31.12.2017 г.

1. Реализирани проекти/инициативи със задграничните мисии, с българските артистични общности в чужбина и други партньори

Брой

25

42

2. Управление и поддържане на Художествения фонд, експозиции в галерия „Мисията”

Брой

12

11

3. Дейности и продукти, насочени към основните партньори.

Брой

10

28



Външни фактори, които могат да окажат въздействие върху постигането на целите на програмата

Бюджетните ограничения във финансирането на дейностите на ДКИ и развитието на персонала в посока на привличане и задържане на висококвалифицирани експерти.



Информация за наличността и качеството на данните

Източниците на информация са следните:



    • Годишните планове и текущите отчети за дейността на ДКИ;

    • Годишните доклади за състоянието на администрацията в ДКИ – по Закона за администрацията;

    • Годишните доклади на ДКИ по СФУК;

- Отчетите за дейността на Министерството на външните работи и на задграничните представителства;

    • Отчетите за изпълнение на Работната програма на Международния план на Комуникационната стратегия на Република България за ЕС;

    • Публикации на сайта на ДКИ.

Отговорност за изпълнението на програмата

  • Програмен ръководител е определен от министъра на външните работи съгласно Заповед на министъра на външните работи - № 95-00-28/ 30.01.2014 г.


Програма 5 „Принос за формиране на политики на ЕС и НАТО”

Степен на изпълнение за заложените в програмата цели

В рамките на програма „Принос за формиране на политики на ЕС и НАТО” са съсредоточени голяма част от дейностите, свързани с участието на страната ни като надежден и отговорен съюзник в НАТО и в процеса на съгласуване и формулиране на политики на ЕС спрямо трети страни и справяне с актуални предизвикателства пред сигурността.

Основните усилия през отчетния период бяха насочени към изпълнение на функциите по ръководене и координиране на политиката и участието на Република България в ЕС и НАТО.

Кризата в Украйна, ситуацията в Афганистан, Близкия изток и Северна Африка, противодействието на тероризма, евроатлантическата интеграция на Западните Балкани, актуализираната партньорска политика на НАТО и изпълнението на решенията от срещите на върха на НАТО в Уелс (2014 г.), Варшава (2016 г.) и Брюксел (2017 г.) бяха водещи теми в дневния ред на Алианса.

Въпреки ограничените финансови ресурси, заложените за отчетния период цели бяха постигнати в голямата си част, като българските позиции се базираха на принципа за свързаност, при отчитане на националните интереси и поети международни ангажименти.



Осъществени дейности/постигнати резултати


  1. Участие в Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС

Текущата дейност по участието на България в Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС включваше изготвянето на позиции и изпращането на указания за работните групи на Съвета на ЕС, както и за заседанията на Комитета за политика и сигурност (КОПС), Работната група на съветниците по външни отношения RELEX, Комитет по граждански аспекти при управлението на кризи CIVCOM, Комитет на постоянните представители (КОРЕПЕР II) и др.

Беше подготвено българското участие за редовните заседания на Съвет „Външни работи”, както и на неформалните срещи на министрите на външните работи „Гимних”. Разглежданите теми и приети решения обхващаха както широк спектър от актуални въпроси, така и стратегически теми и насоки за развитието на отношенията на Европейския съюз с трети страни. Дирекцията взе активно участие в изработване на позициите за всички формални и неформални заседания на Европейския съвет.



Основните събития през 2017 г. в областта на външната политика на ЕС са:

  • Редовните месечни заседания на Съвет „Външни работи“.

  • В периода 11-12 януари се проведе неформална среща на политическите директори в Ла Валета, Малта.

  • Проведена Междуведомствена работна среща по въпросите на ОПСО (PESCO, CARD и MPCC) с участието на представители от МО, МВР , МИ и МФ, МВнР, 14 февруари 2017 г.

  • На 9 март се проведе Координационна работна среща между представители на МВнР, МВР и ДАНС за обсъждане на възможностите за сътрудничество в областта на борбата с тероризма и радикализацията във връзка с подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС.

  • В периода 12-14 март се проведоха консултации с представители на гръцкото министерство на външните работи.

  • В периода 28 - 29 април в Малта се проведе неформалното заседание на министрите на външните работи на ЕС във формат „Гимних”.

  • На 20 – 21 април участие в неформална среща на директорите по Политика за сигурност на ЕС в Малта взе г-н Йордан Първанов, директор на дирекция „ОВППС на ЕС”/Европейски кореспондент.

  • На 10 май в София се проведоха политически консултации между политическите директори на МВнР на България и Австрия.

  • В периода 20-22 май се проведе Втора неформална министерска конференция по въпросите на сигурността и стабилността на о. Родос, Гърция.

  • Заместник-министър Емилия Кралева взе участие в среща на политическите директори на ЕС в Талин. Темите, дискутирани в рамките на срещата, са отношенията на ЕС със САЩ, външнополитическите приоритети на ЕС за втория семестър на 2017, Украйна, Западни Балкани и отношенията на ЕС с Китай.

  • На 6 юли по време на Съвет „Външни работи“ е проведена среща на политическите директори на България, Гърция, Румъния и Хърватия. Дискутирани са евентуални предстоящи срещи на четиристранния формат през есента на 2017 г., Западните Балкани като тема от дневния ред, заплахата от чуждестранните терористични бойци в региона, стратегическото значение на региона от Черно море и др.

  • На 4 септември бе проведена среща на заместник-министър Емилия Кралева с главния изпълнителен директор на Европейската агенция по отбрана Хорхе Домек. Бяха обсъдени: ситуацията на Западните Балкани и Турция, приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС, Постоянното структурирано сътрудничество и др.

  • Участие на представители на МВнР в неформалната среща на директорите по политика за сигурност на ДЧ на ЕС, 26-27 октомври 2017 г., Талин. Обсъдени бяха въпроси на сътрудничеството ЕС-НАТО, както и външнополитически и отбранителни аспекти на киберсигурността. В съответствие с утвърдения календар на събитията по време на българското председателство на Съвета на ЕС, бе отправена покана за следващата среща в този формат в София през 2018 г.

  • Подготовка, организация и провежданет на първата среща от календара на българското председателство на Съвета на ЕС – неформалната среща на държавните и генерални секретари, която се проведе в периода 30.11-01.12.2017 г.


Обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО)

Участието на България в процеса на формиране и реализация на ОВППС и по-специално в Общата политика за сигурност и отбрана /ОПСО/ на Европейския съюз бе от водещите външнополитически направления през отчетния период.

Оказано бе експертно-аналитично съдействие и осъществена междуведомствена координация при формирането на национални позиции във връзка с участието на България в заседанията на Европейския съвет, Съвет „Външни работи”, Комитета на постоянните представители към ЕС във формат Корепер ІІ по въпросите на ОПСО, Комитета по политика и сигурност /КОПС/ и работните групи на Съвета. Осъществена бе координация на подходи и позиции между България и партньори от ЕС по изпълнението на приоритетите от Плана за изпълнение на Глобалната стратегия в областта на сигурността и отбраната и по участието на България в операции и мисии по ОПСО.

Външни аспекти на миграцията

Миграцията продължи да е в центъра на европейския дневен ред през 2017 г. МВнР, съвместно с МВР, бе водещо ведомство по изработване на българската позиция по външните аспекти на тази тема, която пряко засяга националния интерес и сигурност.

България взе активно участие в дискусиите на ниво ЕС в търсене на общоевропейски, устойчиви решения по управлението на миграционните потоци и предизвикателствата, свързани с тях.

Предвид присъствието на темата за миграцията в дневния ред на повечето заседания на Европейския съвет, СВнР и редица срещи на министъра на външните работи и висши държавни ръководители, на системна основа бяха изготвяни съответни позиции и материали за участие на българската страна.



Енергийна сигурност

В областта на енергийната сигурност, влизаща в обхвата на ОВППС, през 2017 г., МВнР осъществи експертно-аналитичен принос за изготвяне на позиции на Република България в двустранните и многостранните й отношения в областта на енергийната сигурност. Бе оказано съдействие във връзка с подготовката на националните позиции и преговори по международни трансгранични енергийни проекти с българско участие.

Предприети бяха, съвместно с редица страни от региона, активни действия по осигуряването на условия за активно регионално сътрудничество и външнополитическа подкрепа за изпълнение на приоритетите

По време на отчетния период съвместно с ЕК бе обсъждана идеята за изграждането на регионален газов хъб. Разгледани бяха, съвместно с партньори, различни инициативи за реализация на големи инфраструктурни проекти, включително проекти в рамките на Групата на високо равнище за газова свързаност в ЦЕ и ЮИЕ, „Ийстринг”, Южния газов коридор и Вертикалния коридор (Гърция, България, Румъния, Унгария) за реверсивен пренос на енергийни потоци в Източна и Централна Европа .

Утвърдена бе ролята на МВнР за определяне на външнополитическите приоритети в областта на енергийните въпроси, във формирането на стратегическата рамка и осъществяването на основните инициативи свързани с енергийната сигурност и изграждането на интегриран и конкурентен енергиен пазар на ЕС.

Своевременно бяха адресирани повдигнати проблеми свързани с екологичните притеснения на граждански инициативи в трансграничен контекст.

През отчетния период, МВнР продължи да осъществява експертно-аналитичен принос за изготвяне на позиции на Република България в двустранните и многостранните й отношения в областта на енергийната сигурност и енергийната дипломация. Бе оказано съдействие във връзка с подготовката на националните позиции и преговори по международни трансгранични енергийни проекти с българско участие.

Борба с тероризма и войнствения екстремизъм

В областта на политика за борба с тероризма и насилствения екстремизъм МВнР продължава да осъществява експертен и информационно-аналитичен принос към формирането на националните позиции, включително вътрешноведомствена и междуведомствена координация, както и да участва в редовните заседания на Работна група „Тероризъм - международни аспекти” към Съвета на ЕС и Работната група за специални мерки за борба с тероризма (COMET).

През отчетния период бяха проведени редица двустранни срещи с представители на държавите-членки на ЕС и с релевантните европейски институции за поемането от страна на България на ротационното председателство на Работна група „Тероризъм – Международни аспекти” (COTER) и Работна група „COMET”.

В допълнение, през отчетния период бяха подготвяни на регулярна основа опорни точки, справки и информационни материали по въпросите на борбата с тероризма за всички посещения, срещи, политически консултации и представяния на различни равнища, включително Министерски съвет, Народно събрание и Президент.



Ограничителни мерки (санкции) от ЕС спрямо трети държави, организации и лица

В областта на санкционната политика на ЕС, МВнР продължи да предоставя експертен и информационно-аналитичен принос към формирането на национални позиции, включително вътрешноведомствена и междуведомствена координация. МВнР продължи да изпълнява ангажимента за взаимен обмен на информация с ЕК и останалите държави членки относно предприетите мерки на национално равнище по прилагането на наложени ограничителни мерки от ЕС Продължи работата по усъвършенстване на механизма на национално равнище по прилагане на ограничителни мерки на ЕС.

МВнР участваше активно в прегледа и актуализирането на правните актове (регламенти и решения), регулиращи въвеждането на ограничителни мерки от ЕС спрямо целия спектър от трети държави, организации и лица, обект на тази политика. В дейността си ведомството се придържаше към ръководните принципи и насоките на ЕС относно прилагането и оценката на политиката на въвеждане на санкции и в същото време ефективно защитаваше своите национални интереси.

С цел информираност и по-добро комуникиране на санкционната политиката на ЕС, респективно националните ангажименти по нейното прилагане, редовно беше актуализирана информацията по въпросите на ограничителните мерки на ЕС спрямо трети държави, образувания и лица, публикувана на официалната интернет страница на МВнР. Актуализирана беше и информация за новоприети правни актове на ЕС, налагащи ограничителни мерки за тероризъм или за финансирането му.




  1. Формиране на политики и осигуряване на участието на България в дейността на НАТО

Участието на Република България като надежден и отговорен съюзник в НАТО е сред основните външнополитически приоритети, които МВнР реализира през 2017г.

Основни събития, свързани с членството на България в НАТО на високо и най-високо равнище през 2017 г.:

  • Посещение на президента на Република България Румен Радев в Главната квартира на НАТО в Брюксел и Върховното съюзно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) в Монс (31 януари 2017 г.). Това бе първото посещение в чужбина на новоизбрания президент. По този начин бе изтъкнато значението, което Република България придава на членството си в Алианса като организация на страни със споделени ценности и отговорности за колективната сигурност и отбрана, както и за проектирането на стабилност към рискови страни и региони. От българска страна бе очертана като приоритетна адаптацията на Алианса в отговор на променящата се среда за сигурност, и в този контекст усилията за гарантиране на надеждна отбрана и възпиране.

  • Среща на министрите на външните работи на страните-членки на НАТО (31 март 2017 г.). По време на срещата бяха обсъдени основни теми от дневния ред на НАТО, сред които мерките за адаптиране на НАТО в отговор на стратегическите предизвикателства пред сигурността от Изток и от Юг, напредъкът по процеса на изграждане на стабилност, разходите за отбрана и борбата с тероризма. Проведено бе заседание на Комисията НАТО-Украйна, по време на което съюзниците отново потвърдиха подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, и направиха преглед на ситуацията по сигурността в страната и изпълнението на Минските споразумения. По отношение на Русия бе потвърдена политиката за възпиране и отбрана, съчетана с търсенето на диалог по кризата в Украйна и други въпроси от интерес за Алианса.

  • Посещение на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в Главната квартира на НАТО в Брюксел, Кралство Белгия (16 май 2017 г.). Основна тема на дискусиите бе подготовката и очакваните резултати от най-важното събитие от календара на НАТО за годината - Специалната среща на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО в Брюксел.

  • Специална среща на НАТО на най-високо равнище (25 май 2017 г.). Срещата бе организирана по повод предаването на новата Главна квартира на НАТО в Брюксел от страната домакин Белгия. По време на срещата бяха взети ключови решения по два въпроса – справедливо разпределение на финансовите ангажименти и засилване на приноса на НАТО в борбата с тероризма. Държавните и правителствените ръководители препотвърдиха поетия на Срещата на най-високо равнище в Уелс (2014 г.) ангажимент за достигане на разходите за отбрана до 2 % от БВП и приеха всяка от страните-членки да изготви свой национален план за неговото изпълнение. Съюзниците взеха решение НАТО да се присъедини към „Глобалната коалиция за борба срещу ИДИЛ", в която всички страни-членки участват и в индивидуално качество. Увеличаването на приноса на НАТО към усилията на международната общност за противодействие на тероризма отправи силно политическо послание за единството и солидарността съюзниците.

  • В рамките на балканската си обиколка, заместник-министър председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева осъществи среща в Босна и Херцеговина (БиХ) с командващия Щаба на НАТО в Сараево бригаден генерал Робърт Хюстън. По време на срещата министър Захариева изрази последователната подкрепа на Република България за европейската и евроатлантическата интеграция на страните от региона. Сред обсъдените теми бяха перспективите на БиХ за членство в Алианса, както и актуалната ситуация по сигурността в региона на Западните Балкани.

  • Среща на министрите на външните работи на държавите-членки на НАТО от Източния фланг във Формат Букурещ - Б9 (9 октомври 2017 г., Варшава). По време на срещата бяха обсъдени предизвикателствата пред сигурността от Изток и от Юг, подготовката на Срещата на върха на НАТО през 2018 г., отношенията НАТО-Русия, политиката на „отворени врати“ на Алианса, както и въпроси на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Министрите изразиха подкрепа за стабилността и евроатлантическата перспектива на страните от Западните Балкани, както и за засилване на практическо сътрудничество с източните партньори на НАТО.

  • Втора за годината среща на министрите на външните работи на страните-членки на НАТО (5-6 декември 2017 г.). По време на срещата бяха приети допълнителни мерки за задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и ЕС в изпълнение на Съвместната декларация от Варшава (2016 г.). Обсъдени бяха противодействието на тероризма, политиката на „отворени врати”, отношенията  НАТО-Грузия, както и актуалните предизвикателства пред сигурността.

  • Двустранна среща със заместник-генералния секретар на НАТО Роуз Готемюлер. От българска страна бяха представени основните приоритети на председателство на Съвета на ЕС в областта на сигурността и отбраната, включително европейската перспектива на Западните Балкани. Обсъдени бяха перспективите пред сътрудничеството НАТО-ЕС, както и приносът на страната ни към усилията на НАТО в Афганистан, включително в контекста на противодействието на тероризма.

Проведени консултации:

  • Двустранни консултации с Финландия по политиката за сигурност в София по теми, свързани със сигурността в Балтийско и Черно море, Русия, актуални въпроси от дневния ред на НАТО и ОССЕ, участие в мисии и операции на ЕС, контрол на въоръженията и миграция (19 януари 2017 г.).

  • Работни консултации на страните от Формат Б9 във Варшава по темите за Срещата на министрите на НАТО през м. март 2017 г. и изпълнението на решенията от Срещата на върха на НАТО във Варшава (2016 г.), отношенията с Русия, Структурирания диалог за настоящите и бъдещите предизвикателства и рискове за сигурността в пространството на ОССЕ,сътрудничеството между ЕС и НАТО предвид последните развитията в областта на ОПСО.

  • Двустранни политически консултации с Румъния по въпроси от дневния ред на НАТО, сред които подготовката на предстоящата среща на държавните и правителствените ръководители на Алианса (юли 2018 г., Брюксел), сигурността в Черноморския регион (вкл. мерките за укрепване на доверието в Черно море), Структурирания диалог. Глобалната стратегия на ЕС и приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС, както и въпроси на неразпространението и контрола на въоръженията.

През 2017 г. се състоя посещение на високопоставени участници от Висшия курс на Колежа на НАТО в Рим, водени от началника му генерал-лейтенант Уайткрос. МВнР изнесе брифинг, последван от обстойна дискусия по теми от дневния ред на НАТО, вкл. приоритетите на външната политика на България в контекста на членството ни в Алианса.

В изпълнение на своята последователна политика за подкрепа на европейската и евроатлантическата перспектива на страните от Западните Балкани, МВнР приветства присъединяването на Черна гора като 29-тия член на НАТО през м. юни 2017 г.

МВнР осъществи междуведомствена координация по прегледа на изпълнение на целите за способности от Процеса на отбранително планиране на НАТО – етап 5 („Преглед на резултатите”). Прегледът се прави на всеки две години и дава цялостна оценка на степента, в която съществуващите и планирани сили и способности на всеки от съюзниците могат колективно да отговорят на действащите политически указания на Алианса.

По повод поемането на функциите на посолство за контакт на НАТО в Хелзинки, Финландия(за втори пореден двугодишен цикъл) и Тбилиси, Грузия (първи двугодишен цикъл, за трети път от членството на България в НАТО), МВнР осъществи координацията по свързаните с това финансови, организационни въпроси, указания и подготовка на справочни материали. Във връзка с последователната подкрепа за евроатлантическата интеграция на Грузия, МВнР участва на равнище политически директор в семинара за Годишната национална програма на Грузия за 2018 г. (20-21 февруари 2017 г.).

Във връзка с приключилото изграждане на новата Главна квартира(ГК) на НАТО и оставащите довършителни дейности,МВнР изготви и Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи за обезпечаване с компютърна и комуникационна техника на Постоянната делегация на България към НАТО, в която са представени МВнР, МО, МВР, ДКСИ, ДАНС и ДАР.

МВнР взе активно участие в междуведомствения процес по актуализиране на Стратегията за национална сигурност на Република България и по изготвянето на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2016 г., приет от Министерския съвет и одобрен от Народното събрание.

През отчетния период МВнР участва в ежегодното учение на НАТО по управление на кризи СМХ 17. За първи път учението се проведе под ръководството на Секретаря на Съвета по сигурността към Министерския съвет, като за целта бе създадена специална организация, включваща МО и другите компетентни институции.

МВнР допринесе за увеличаване на видимостта на България в структурите на НАТО, чрез подкрепа и лобиране за две български кандидатури.



МВнР предприе действия за осъществяване на мултимедиен арт проект, въз основа на дарения от България и от други съюзници за новата Главна квартира на НАТО.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница