Съдържание 2 ужасяващото откритие 5

Емануил Ини

Съдържание

Дали ще се изпълни или не съдбата в живота на човека, зависи от много фактори: индивидуалната близост с Бога, личното му видение за смисъла на неговия живот, социалното и духовно обкръжение и т. н. Курсът на живота може да бъде изменен чрез всякакви външни фактори. Кризата идва тогава, когато ти се предадеш на своята воля - било за добро или за зло. Ти можеш да обичаш или да ненавиждаш. Ти можеш да пожелаеш да разбереш и да не разбираш. Волята и желанието да бъдеш послушен – това е най-голямата сила за новородения християнин така, както желанието да не слуша и да не се подчинява е най-разрушителната сила за грешника. Детето, оставено в този свят, се контролира от една от тези две сили – от Бога или от дявола, от доброто или от злото. Всеки човек се среща с двете сили и е длъжен сам да избере какъв живот ще преживее. Именно по тази причина Библията казва: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и не ще се отклони от него, дори когато остарее.” (Притчи 22:6).

Най-скъпото и най-близко човешко сърце за любящото дете си остава неговата майка. Сирачето е нещастен човек. То много повече се поддава на атаките на дявола, отколкото децата, които имат родители. Майката е защитник за неговата душа, както и за тялото му. Огромна трагедия е, ако двамата родители са загинали, а още по-ужасно е, ако са загинали при много страшни обстоятелства.

Моята история започна преди 22 години в малкото село Америе Ириекбу Асу, щата Имо. Моите родители не бяха богати, но баща ми получи в наследство 42 хектара земя от своя баща - благословение, което донесе огромно нещастие с нашите роднини. На моя баща завиждаше един далечен роднина по някаква причина - аз не знам точно, но изглежда заради земята, получена в наследство. Живеехме щастливо. Бяхме четири деца: Любов, Маргарет, Емануил и Чиниера. След раждането на първите две момичета, моите родители са чакали 14 години преди да се родя аз - единствения син. След това се роди Чиниера – моята по-млада сестра. Това бяха щастливи години, но те не продължиха дълго. С нашето семейство се случи ужасна трагедия. Моята нежна и грижлива майка умря. Казват, че е умряла заради някакви магически заклинания и заради викане на нечисти духове. След четири години умря и баща ми. Хората твърдят, че това също се е случило, поради влиянието на някаква магьосническа сила. Две години след смъртта на моите родители, моята най-голяма сестра - Любов изчезна при странни обстоятелства, а Маргарет - втората ми сестра, се побърка. В живота на нашето спокойно и щастливо семейство, се втурна цяла лавина от трагедии. Аз и моята най-млада сестра Чиниера бяхме заведени при баба и дядо.

При тях завърших началното си образование и по-късно отидох в средното училище. Учих само три класа, след което прекъснах поради недостиг на средства. Скоро след това баба ми и дядо ми умряха. След като свърши церемонията, свързана с погребението, някакъв неизвестен родственик взе моята сестра Чиниера. И до днес не знам къде е тя и какво се случи с нея. С мен се държаха по много глупав начин и аз бях върнат в дома на баща си, където живях в пълно уединение. Как може детето да спечели за своето препитание и да живее сред враговете на баща си, а следователно сред своите собствени врагове? Аз живеех в ужасен страх. Всичко, което ставаше с моето семейство, постепенно ме доведе към крах в моя живот, който започна да губи за мене всякакъв смисъл. Кой се интересуваше от моя нещастен живот на малко момче? Кой го беше грижа за мен? Веднъж срещнах моя приятел Чинедум Онвукве, с когото учех в средното училище. Той ме обичаше и чувайки всичко, което ми се беше случило, ме заведе при своите родители, които ме приеха като свой собствен син. Животът ми отново стана нормален.

Отначало бях щастлив. Знаех, че Бог, на когото се молеше моята майка, в действителност е жив. Заради това Той ми беше дал нови родители. Приблизително две години се наслаждавах на моя нов живот. След това отново дойде дяволът и разруши всичко. Чинедум пътешестваше със своите родители до Ум ла Шеи. Тяхната кола се врязала в едно дърво и той загина, заедно с родителите си. Когато чух за това, моето сърце се съкруши. Нямаше предел на мъката ми.

Не знам как преживях всички тези процедури на погребението, след завършването на които, бях длъжен да се върна в дома на моя баща. За да се прехранвам, беше необходимо да намеря някаква работа. Всичко, което можех да намеря, бе да изпълнявам не сложната работа във фермата, в градината и да ловя риба. Веднъж някакъв мъж от нашия род ми предложи работа за 50 кипейки (това е половината от 1 наир - парична единица в Нигерия). Поканвайки ме във фермата, той започна да ми задава множество въпроси. Най-напред ме помоли да му покажа земята на моя баща и поиска да му дам тази земя. Вместо заплата обеща да ми дава вечеря. Как може детето да знае земята на своя баща и какви права има то в тази възраст, така че да предаде земята на когото и да е, независимо от това колко близък му е този човек? Аз се отказах от всички предложения, които той ми направи. Той се нахвърли върху мен и обеща някъде в гората да ме убие. Аз силно се изплаших и се хвърлих да бягам, викайки за помощ.

За съжаление той живееше в достатъчно отдалечен район, в който действително имаше само гъста гора. Независимо от това помощта, която очаквах да получа от хората, дойде от Бога. Той ме гонеше с нож, но аз бях много по-млад от него и бягах по-бързо. Неочаквано аз попаднах в една яма с дълбочина около два метра, където скривайки се в тревата седях до тогава, до когато моят родственик не се разочарова от своите търсения и не се върна в къщи. Както и да е, аз излязох от ямата и по друг път се върнах обратно в селото. Аз разказах за случилото се на старейшината в моя род, но никакви действия не бяха предприети.

Имаше един общ заговор против мен - сирачето. Този случай възбуди истинска ненавист в моето сърце. Никой не ме обичаше. Никой не го беше грижа за мен. В моя разум много ясно се открои мисълта, че всички искат да се избавят от мен, тъй като бях сирак. Животът ми беше пълен с нещастие. Само сега, когато изминаха много години, аз разбирам, че Бог поради Своята велика любов към мен ме е опазил, за да не завърша живота си със самоубийство. Аз отидох в църквата и станах член на тази църква в моето село (неин член съм и до сега). За съжаление пак никой не се погрижи за мен, макар че някои от членовете в църквата знаеха много добре как стоят нещата.

Искам да отбележа, че като станах член на църквата, не познавах Исус Христос, не знаех какво е това, да бъдещ роден от горе. Ако вие се намирате в църквата на Исус Христос и вашето положение е същото, в което се намирах аз, отдайте своя живот на Исус Христос! Писанието говори „и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас” (І Петрово 5:7).

По време на всички тези трудности и страдания се появи Алиса - девойка, която познавах от средното училище. Беше пет години по-голяма от мен и живееше в същото село. Известно време ние посещавахме един клас, седяхме на един чин и се бяхме доста сближили. Бяхме влюбени един в друг и решихме да се оженим, когато достигнем съответната възраст. Това изглеждаше много смешно - 11 годишен малчуган без родители, без да има пари за препитание обещава на една девойка - пет години по-възрастна от него, да се ожени за нея.

По-късно Алиса замина за Акуру, за да продължи образованието си, от където ми изпращаше любовни писма. Когато отново се срещнах с нея, вече бях на 15, а тя на 20 години. Беше завършила своето образование и работеше в една банка в Лагос, където живееха нейните родители. Алиса прекрасно знаеше моето минало и не пропусна да се възползва от това. Тя ме уговори да замина с нея в Лагос. Даде ми своя адрес, заедно с 50 наира. За един 15 годишен юноша това беше истинско богатство. Максимумът, който можех да заработя, беше всичко 2 наира. Това беше като истинска манна от небето и означаваше, че Лагос би следвало да е едно прекрасно място, където могат да бъдат намерени много пари и различни неща за удоволствие.

Реших да замина там, така че да работя за пари и да придобия необходимите ми вещи.

В моите представи бягството беше единственият изход от ситуацията: да избягам от враговете на моя баща, от моите собствени врагове, да избягам от глада, да избягам от всички мои проблеми. Да избягам, да избягам, да избягам от всичкото зло...

Живот без Исус Христос е точно, както го описва казаният горе стих.

Напуснах своето село с 50 наира и адреса, който ми даде Алиса. Надявах се да получа свобода и наслаждение, а също така всичко, което съпровожда този живот. За съжаление моите надежди не се оправдаха. Аз получих далеч не това, за което мечтаеше моето детско сърце.

Когато видях Лагос, той ми се стори толкова очарователен, че аз го сравних с небесата, каквито те биха били. Аз видях високи и красиви здания. На всяко човешко лице виждах израз на щастие. В крайна сметка на мен така ми се струваше. Хората изглеждаха много заети. Никой не седеше с скръстени ръце. Аз бях толкова радостен, че можех да си кажа сега: ето, сега знаеш, че си свободен. Отидох на улица Акинтолу и бях много радостно приет от Алиса и нейните родители. Те ме познаваха, знаеха моето минало, но не знаеха за моите отношения с дъщеря им.

Алиса ме представи като мъж, когото тя счита за свой избраник. Нейните родители бяха шокирани, но след като поговориха с нея, се съгласиха да ме оставят при себе си при условие, че ще продължа своето образование. Алиса отхвърли това условие и ме постави пред факта, че аз ще живея с нея в нейната собствена квартира. Родителите й дълго не се съгласяваха, но Алиса настояваше на своето. Те спореха почти четири дни, след което, намирайки се под някакво страшно влияние, аз се съгласих с нея и се пренесох при Алиса. Тя беше много привлекателно момиче, работеше като счетоводител в банка и ми обеща да ме направи богат, да ми даде всичко необходимо за живота. По нейните думи трябваше да се устроя и да се наслаждавам на живота.

Моето първо впечатление за Лагос беше повече от положително. Преди няколко месеца аз живеех обкръжен от ненавист, страдание и постоянна нужда. Изведнъж се оказах в огромен град, в голяма, добре мебелирана квартира, с „прекрасна жена”, която обещаваше „да ми даде всичко необходимо за живота.” Тя ме обсипа с подаръци, пари, дрехи, с „любов” и т. н. Аз така и не се досещах, че в живота може да има такива „прекрасни неща”. Всъщност дяволът е лъжец.

Библията казва: „Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.” (Йоан 10:10). Драги читателю, дяволът няма просто подаръци. Всичко, което той дава, идва като размяна за твоята душа. Състоянието на еуфория беше много кратко и след три месеца с мен започнаха да се случват много странни неща.

Веднъж, като се събудих през нощта, видях до себе си една огромна змия. Исках да започна да викам, но не можех. Няколко пъти, събуждайки се през нощта, аз виждах, че тялото на Алиса беше прозрачно като целофанен плик. Понякога тя изчезваше и след това се появяваше отново. Много често от съседните стаи достигаха странни звуци, като че ли някой танцуваше. Веднъж не издържах и попитах Алиса какво значи това. Нейната първа реакция беше ненавист, която се таеше в очите й, също и сериозно предупреждение. Тя ми каза: „Повече никога не ми задавай такива въпроси, иначе аз ще се разправя с тебе”. От този момент разбрах, че моят живот отново е подхвърлен на опасност. Бих предпочел да се върна в своето село и да търпя страдание там, отколкото да се сблъсквам с това, което ме обкръжаваше в Лагос. Започнах да се боя от Алиса.

След два дни тя дойде с много подаръци, обсипа ме с целувки, каза ми, че ме обича, че се грижи за мен и ми обеща всичко да ми обясни по късно. Отидохме в един нощен клуб, където Алиса отново ми напомни това, че ще ме направи богат, че някога ще знам всичко, което знае тя. Върнахме се в къщи. Стори ми се, че животът се върна в нормалното си русло. Отношенията ни с Алиса отново се подредиха, но някъде в дълбочината на сърцето си аз разбирах, че се намирам в опасност. Нямах възможност да избягам от нея, но и къде ли можех да избягам. Родителите на Алиса не знаеха, че тяхната млада и красива дъщеря сериозно се занимава с окултизъм и спиритизъм. Алиса ме предупреди да не разгласявам нейната тайна, ако ми е скъп собственият ми живот. Драги читателю, можеш ли да си представиш 20 годишна девойка, занимаваща се с такива неща? За окръжаващите я хора тя е прекрасна, безобидна девойка, която работи в банка.

Всъщност тя беше една от агентите на дявола. В този свят наред с нас живее огромно множество такива Алиси, но това ми беше изяснено по късно.