Съдържание 2 ужасяващото откритие 5

СРЕЩА С ОКУЛТНИЯ СВЯТ

Същата вечер в 2 часа (това е обикновено време на среща както на различните мрачни сили на тъмнината, така и на агентите), Алиса ме разбуди и ми каза нещо невероятно: “Ти не си обикновен човек, а си наполовина човек и наполовина дух. Това, което си видял в тези съдове, аз използвам по време на моите молитви сутрин така, щото духовете да ме ръководят в течение на целия ден. Що се отнася до скелетите, за тях ще ти разкажа по късно.” Нищо не отговорих.

Алиса ми донесе една книга за загадъчния свят. Имайки любопитен ум, аз реших да я прочета. Силно се заинтересовах от съдържанието на тази книга. Виждайки моята реакция, Алиса ме извика в окултното общество в Индия, при това без да ми съобщи нищо.

Както казах по-рано, на следващото събрание трябваше да отида сам. Отивайки на онова място, срещнах още 9 нови души, а също и няколко свидетели. Ние бяхме длъжни да преминем през една процедура на “освещение”. Извикаха ни в средата на залата и с нас беше направено следното - гъста смес, която изглеждаше отвратително, беше налята в нашите тела. Това означаваше, че сега ние се явяваме пълноправни членове на това събрание. Чаша с течност, която наподобяваше масло ми беше дадена, да я изпия. Изпивайки я, ние вече се считахме за агенти. Вещество, наподобяващо прах беше втрито в нашите глави. Това означаваше, че ние сме длъжни да изучаваме майсторството на магьосничеството, също така - на целия окултен свят. За това, че цялата тази процедура беше заснета и дадена в Индия, аз нямах никакво понятие.

На следващия ден аз получих писмо от Индия. В него се казваше, че трябва да го подпиша със своята собствена кръв и да го изпратя обратно по начин, показан в това писмо, а не чрез пощата. Направих това, както се изискваше от мен. Стигайки до този момент, пътят назад за мен беше отрязан напълно. Връщането назад означаваше смърт, за която постоянно ми напомняха.

ЗАВЕТ С АЛИСА

Една сутрин Алиса ми каза, че ни предстои да извършим още една важна церемония. В два часа през нощта тя донесе вкъщи едно момиченце. Пред очите ми Алиса му избоде очите със своите палци. Звуците на детето ми разкъсаха сърцето. След това тя го раздроби на парчета, сложи парчетата от месото на поднос и изливайки кръвта му в една купа, ми заповяда да ям от това месо и да пия от тази кръв. Аз отказах. Алиса ме погледна. Това, което излизаше от нейните очи е невъзможно да се обясни с думи. Аз не разбирах какво става с мен, но дъвчех това месо и лижех тази кръв. По време на тази церемония, тя произнесе следното: “Ето заветът между нас, ти никога няма да кажеш за това, което си видял при мен на нито едно същество на тази земя. В деня, в който нарушиш завета, ще изчезнеш.” Тези думи означаваха, че ако проговоря, ще бъда убит. След това странни неща започнаха да стават с мен. От тогава не можех да се контролирам.

Думи на предупреждение към всички майки: Колко добре познавате тези, които помагат във вашата къща? Какво е тяхното минало? Всичко ли сте си изяснили, преди да поверите живота на децата си в техните ръце? Можете да спорите с мен - от къде Алиса взе детето, което уби, но трябва да знаете всичко за миналото на тези, които ви помагат.

Виждайки себе си като достатъчно успешен в посвещението ми, бързо започнах да израствам в своето служение. Алиса беше удовлетворена, считаше моята мисия за завършена. Тя ми потърси квартира, помогна ми да се настаня и прекъсна с мен каквито и да било отношения.

ЗАВЕТ, СКЛЮЧЕН В ИНДИЯ

От обществото в Дахил, Индия ми изпратиха второ писмо, в което ме помолиха да отида при тях. В писмото се описваха ужасните неща, които съм длъжен да направя, като например - да изям огромна миеща мечка, да имам полова връзка с духове през нощта на гробището и т. н. След изпълнение на гореуказаните изисквания нямах правото да имам полова връзка с никаква жена на земята. В отговор написах че нямам виза и че нямам ни най-малко понятие къде да замина.

В същото време при мен се появи собствен бизнес. Започнах да се занимавам с контрабанда. При това нямах никакви проблеми с митницата. Постепенно се появиха огромно количество пари. Веднъж аз затварях квартирата си и излязох на улицата. Връщайки се в дома си, намерих човек, който се намираше в моята квартира. Аз силно се изплаших, но той ме попита: “Вие ли сте Емануил Амос?” Кимнах с глава. Неочакваният гост продължи: “Аз съм изпратен, за да ви взема и да ви заведа в Индия, затова пригответе се.” Затворих вратата и седнах редом с него, очаквайки по-нататъшни заповеди. Той се докосна до моето рамо и ние изчезнахме.

Следващото нещо, което видях, беше зала за конференции в Дахил, Индия, където вече се събираха много хора, очакващи нашето пристигане. На мен показаха една папка със списък, в който бях длъжен да се разпиша срещу своето име. След това в залата беше внесен поднос с части от човешко месо, а също и една купа с човешка кръв. На всеки присъстващ беше дадена чаша, след което човек без глава наля кръв. По даден от човека без главата знак бяха запалени свещи. Ние изпихме кръвта и изядохме месото. След това събранието беше завършено.

Настъпи времето за моето изпитване. Бях изпратен в долина, където бях длъжен да живея известно време, обкръжен от гущери и диви животни. През това време ме мъчеха. Нямах никакво право да викам, защото наказанието за вика би било смърт. След като свършиха седемте дни на агония, бях преместен в място, което се наричаше “Индийски джунгли”. В тях видях различни демонични птици. Наричам ги демонични, защото някои от тях имаха лице на куче или котка и при това имаха крила. В дълбочината на тези джунгли имаше пещера, в която можеше да се влезе само, ако бъде получено разрешение от тези птици. В пещерата видях неща, които трудно могат да бъдат описани. Имаше същества, които приличаха на хора, но имаха опашки, а някои нямаха лица и т. н. Тази пещера беше второто място на мъчения. Те ми напомняха за ада.

В този ад бях седем дни, след което бях приведен на ново място, където имаше библиотека с огромно количество книги за магии, окултизъм и т. н., които бях длъжен да изуча. Избрах две от тях. Заглавието на първата книга беше „Аббусиня”, което значи „разрушение”, а втората „Ассиня”, което значи „даващ живот и изцеления”. По-късно придобих останалите книги.

Освен това бях длъжен да построя олтар за поклонение и молитви на злите духове, след като се върна в Нигерия. На олтара трябваше да седят следните неща: купа, напълнена с човешка кръв, в която трябваше да стои дърво с корени, човешки череп, пера от гриф (не ми е ясно какво е това, преводът е от руски - б. пр.), кожа от змия и големи, блестящи чинии. Кръвта в купата трябваше да бъде използвана за ежедневни утрешни заклинания. Освен това ми беше забранено да употребявам каквато и да е храна, приготвена от човешки ръце, тъй като бях длъжен да се засищам по свръхестествен начин. Получавайки гореизброените указания, аз се върнах в Нигерия по същия начин, както я бях напуснал, изпълнявайки всичко, което ми беше заповядано.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116

Изтегляне 0.57 Mb.

Сподели с приятели: