МОЯТА СРЕЩА С ИСУС ХРИСТОС

МОЯТА СРЕЩА С ИСУС ХРИСТОС

Отидох при него във вторник. Той ми заяви, че Бог има да ми каже нещо. Донесе Библия и започна да ми проповядва. В стаята освен него имаше още трима християни. Говори дълго, а аз само слушах. Когато ме помоли да падна на колене с него за молитва, аз послушах и изпълних мълчаливо тази молба. Той започна да се моли. Святият Дух ме удари по краката, лежах прострян на пода. Започнах да се боря със Святия Дух и повдигайки се на крака, започнах да чупя всичко в магазина. Аз се погледнах в огледалото и видях трима члена на нашето общество. Те дойдоха в човешки облик и искаха да влязат в помещението, но поради Божията сила, която действаше там, не можаха. Бях уверен, че в морето е започнала да работи специална сигнализация, когато аз попаднах в тази ситуация. Чрез специалния телевизор можеха да разберат моето местонахождение.

Когато двама християни ме държаха, стоящи на колене, две момичета продължаваха да се молят за мене, връзвайки и опитвайки се да изгонят демоните. Питаха ме вярвам ли в Исус Христос. Мълчах. Помолиха ме да призная Исус Христос. Отказах. Питаха ме за името ми и аз се представих. Християните се бориха с мен няколко часа и след това се отказаха. Нито един дух не беше изгонен от мен. Излязох от там точно такъв, какъвто и бях влязъл.

СЪБИТИЯ В ЦЪРКВАТА

На това служение ние се чувствахме много уютно, даже успяхме да пробием. Хората започнаха да дремят, пееха вяло песните и всичко тръгна на зиг-заг. Около два часа през деня нас ни извикаха напред за молитва, така че брат Антон съобщи на хората за мен. Аз излязох и те започнаха да призовават Кръвта на Исуса Христа. Спрях тяхната молитва и им обясних, че съм член на секретна организация и че ако те са съгласни да ме освободят, ще застана на колене.

Това не беше лъжа. Духът на Исус Христос защитава християните и плаши демоните, но не ги връзва. Демоните биват вързани тогава, когато християните, използвайки своята власт, ги командват. Те се съгласиха и аз застанах на колене. В този момент Бог проговори чрез една сестра: “Който е недостоен, да не се приближава”. Бях уверен, че много от хората не разбраха какво значи това. Ако християните живеят в грях, за тях е опасно да изгонват демони. Много се дръпнаха от мене. Тези, които останаха, започнаха с тези думи: “В Името на Исуса Христа”.

Чух трясък вътре в себе си и паднах на пода. Започнах да правя всевъзможни движения, тъй като всички демони започнаха да се движат в мен. Братята не бяха виждали никога нещо подобно. Бягах из стаята, тъй като в помещението имаше огромна сила. Две противоположни сили се сблъскаха и атмосферата се измени. Внезапно аз се разярих. Демон, които излизаше от мен, влезе в едно момче. Той започна да се бие с хората, като се опитваше да ме защити. Братята не губиха време с него, а извеждайки го от помещението, заключиха вратата с катинар.

Процедурата за изгонване на бесове продължи няколко часа. Бях изтощен физически и неочаквано станах много тих. Братята, които се събраха около мен, започнаха да викат: “Назови ги! Кои са те?” Аз мълчах. Мълчах много дълго. Затова те помислиха, че съм освободен от демони. Помолиха се и ние се разотидохме. Бях толкова слаб, че едва движех краката си, но току що излязъл от църквата, с мен се случи нещо: отново придобих сила. Всички демони се върнаха в мен. Бях разярен и реших да отмъстя на църквата. Тези хора ме оскърбиха - казвах си аз - затова отивам в Лагос, ще получа повече сила и власт и множество други зли сили, каквато представлявам аз, ще се върна и ще унищожа всички членове на тази църква.

ПО ПЪТЯ ЗА ЛАГОС

Като се върнах в дома на жената на моя чичо, аз обявих, че веднага се връщам в Лагос. Седнах в едно такси и тръгнах за Унитшу. Там се канех да срещна един мой приятел и после да замина за Лагос. По пътя изведнъж чух един глас, който ми викаше: “Никем”. Обърнах глава, за да видя този, който ми говореше, но нямаше никой. Кой би могъл да бъде с мен? Моето име знаеше само мама, която беше отдавна умряла. Всички останали, включително и в “Духовния мир”, ме наричаха Емануил. Размишлявах над този въпрос и пак чух глас: “Никем, ти пак се опитваш да Ме предадеш”. Това се повтори няколко пъти. Внезапно вдигнах температура. Топлина с такава сила излизаше от моето тяло, че пътникът, който седеше до мен, го почувства.

От Умуакпа до Оверри аз направо паднах в таксито. Следващото, което почувствах, бяха двама огромни човека, които дойдоха и ме повлякоха на някъде. Те мълчаха и ме влачеха по земята. По пътя беше насипано някакво разбито стъкло и остри камъни. Виках от болка, но те не реагираха. Влязоха в голямо здание, в зала за конференции. Те ме захвърлиха там и мигновено изчезнаха. Това, което видях, беше трудно да се опише, но все пак ще се постарая да го направя. Залата беше толкова грамадна, че не й се виждаше краят. Стигайки до средата, все пак видях нейния край. В средата имаше олтар. Видях луната и звездите, които окръжаваха слънцето. След това видях трон и Седящия на него красив Мъж. Дрехите му светеха като слънце. Той произнесе: “Приближи се!”, но поради светлината, която Той излъчваше, не можех да се приближа.

Опитвах се да стана на крака, но отново падах. Внезапно луната, излизаща зад трона се отправи към мен по пода. Две ръце, които излязоха от луната ме взеха, разтърсиха ме и ме подбутнаха напред. След това луната се върна обратно при трона.

Този, който седеше на трона отново каза: “Приближи се!”.