Цялата книга към Римляните се разкрива
от нейните ключови стихове, Римляни 1:16-17.
Тези стихове учат, че благовестието е относно правда от Бог.
Тази правда от Бог е подарък за всеки,
който вярва в Христос.
Когато отворите Библията си на Римляни първа глава, вие ще намерите ключа за книгата в стихове 16 и 17.
“Защото аз не се срамувам от Благата вест, тъй като тя е Божията сила за спасение на всеки вярващ – първо на юдеина, а след това и на езичника. Защото в нея се разкрива как Бог прави хората праведни от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее" (Римляни 1:16).
Схематично изложение на Римляни
Римляни се разделя на три основни части. 1) Първите осем глави се занимават с начина за спасение от грях. 2) Следващите три глави задават въпроса: “Защо най–религиозните хора в света не намериха този път?” Това са глави 9, 10 и 11. 3) След това Римляни казва: “Това е начина, по който трябва да живеем.” Това е казано от глава 12 до края.
След всяка от тези три части, има славословие (което е израз на хвала към Бог.)
Отново, разделянето е: “Осем глави, които ни казват как да се справим с проблема грях,” след което има славословие.
След това три глави: “Защо Евреите го пропуснаха, след като е толкова добро?” След това, ново славословие.
След това пет глави: “Това е начина, по който трябва да живеем.” След това още едно славословие.
Разделение на първата част
Първата част, глава 1-8, се състои от четири части.
Част на осъждане
Добре е да обърнем внимание на цялата дъга на истината. Дъгата има, както тъмни, така и ярки цветове. Не можем да оценим светлите, без тъмните цветове. Видели ли сте някога хубава картина, без сенки? Съмнявам се. Сенките казват, че някъде има светлина. Римляни започва с тъмен цвят – осъждане.
Част на оправдание
Това е законната и словесна противоположност на осъждането. Оправданието е ярък цвят в контраст със сянката.
Част на освещение
Освещението също е ярък цвят. То е плод на оправданието, така че може да наречем освещението отразена светлина от цветове. Освещението е произходна на оправданието.
Бог дава подаръците си с две ръце. Той не оправдава никого, когото не освещава. Ти не можеш да приемеш смъртта на Христос, без да приемеш неговият възкресен живот. Първият поглед към кръста е: “Той умря за мен.” Вторият: “Аз умрях с Него.“ “Разпънат бях на кръста заедно с Христос, така че вече не самият аз живея, а Христос живее в мен.” (Галатяни 2:20)
Част на прославяне
Това е много важна доктрина, за която малко се говори. Ще дойде време, когато аз ще изгубя тези грешни подбуди, които ме преследват и измъчват през всеки ден от моят живот. Това ще стане, когато Исус се завърне и ние бъдем преобразени. Тогава нашето грешно естество, ще бъде унищожено, но не и преди това.
“Чуйте ме, ще ви разкрия една тайна: няма всички да умрем, но всички ще бъдем променени в един миг, кратък като премигване на око, при звука на последната тръба. Защото тръбата ще изсвири и мъртвите ще бъдат възкресени в нетленност, а ние, които все още сме живи, ще се променим. Защото това тленно тяло трябва да се облече в нетленност и това смъртно тяло – в безсмъртие.” (1 Коринтяни 15:51-53; виж Римляни 8:23)
Греха остава в християнина до прославянето, но не трябва да господства. Там е, но не трябва да доминира. Но е там.
Ключът към Римляни
Ако можем да разберем ключовите стихове, Римляни 1:16-17, ние ще бъдем спасени от съмнение, отчаяние, поражения и разочарования.
Тези тъмни и ужасни неща идват в резултат от непознаване Книгата, Библията. “Вие грешите, защото не познавате Писанията”–каза Исус. “А Исус в отговор им рече: "Не се ли заблуждавате, понеже не познавате писанията нито Божията сила?” (Матей 22:29 и Марк 12:24)
“Вие грешите, вие не улучвате целта, “ казва Павел, “защото не познавате Бог, който е открит в Писанията.” “Отрезнявайте към правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.” (1 Коринтяни 15:34)
Забележете още веднъж въведението към Римляни, стихове 16 и 17, ключовите стихове на книгата:
“Защото аз не се срамувам от Благата вест, тъй като тя е Божията сила за спасение на всеки вярващ – първо на юдеина, а след това и на езичника. Защото в нея се разкрива как Бог прави хората праведни от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее" (Римляни 1:16-17).
Опитността на Лутер
Лутер казва: “Аз се борех с този пасаж ден и нощ. Каква е връзката между благовестието, "оправдание от Бог" и "праведния ще живее чрез вяра?”
Той казва: “Аз мразех този пасаж. Как може Бог да бъде справедлив и да изисква от мен, грешник от зачатие, да го обичам? Аз мразех Бог.”
Лутер изповядвал греховете си на другите монаси по шест часа на ден. Накрая абата му казал: “Мартин, Мартин, ти си този, който е разгневен на Бог. Бог не ти е разгневен.” Мъдрият стар свещеник бил прав.
Лутер видя в този пасаж, че праведния Бог, изисква от нас да Го обичаме с цялото си сърце, ум и душа. С други думи Бог изисква невъзможното, защото ние не сме праведни. Лутер мразеше тази непоследователност.
Един ден, светлината огря Лутер. Той казва:
“Вратите на Рая се отвориха. Бях новороден. Аз намерих ключа за цялата Библия.
“Видях, че тази "правда от Бог" беше подарък от Бог. Тя беше дадена в ръката на вярата на всеки, който чувстваше своята нужда от Исус. Това е благовестието – добрата вест.”
Тогава той каза: “Аз бях нов човек. Библията беше нова книга. Аз намерих рая.”
Подарък за вяра
Сега, скъпи приятели, това е есенцията на християнската вяра: това, което ние не притежаваме по естество, това, което не можем да усъвършенстваме, това, което не можем да спечелим е Божият подарък за просяка, който е протегнал ръката на вярата.
Протегнатата детска ръка не изработва ябълката, която й е дадена. Детската ръка не произвежда ябълката нито заслужава ябълката. Тя просто взима ябълката. Това е вярата.
Вярата не е нещо, което ти трябва да изработваш. Вярата не е нещо, което е постигнато чрез психологически стремеж или чрез логични аргументи. Вярата е Божия подарък за тези, които са чули, че Бог ги обича толкова много, че е умрял за тях. Ако не се възпротивим на това, ако не се противопоставим на благовестието, вярата е родена и царува.
Вярата взима, вярата получава. Всички добри неща, са дадени в ръката на вярата.
Лутер четеше Римляни 1:16-17 почтително и ги изследваше през деня и нощта. Това, което той откри беше, че те казват: “Аз не се срамувам от добрата вест!”
“Аха!”– каза си Лутер, “сега разбирам. Това е добра вест, защото казва, че Бог е за грешните.”
Римляни 1:16-17 е също ехо на това, което Лука 15:2 казва: “Тоя приема грешниците и яде с тях.” Исус иска да гостува на този, който е грешник.
Бог оправдава грешните
Нашият е Бог, който оправдава грешните. (виж Римляни 4:5)
Стария завет забранява тази практика.(Второзаконие 25:1; Притчи 17:15) Казва се: “Съдиите не трябва да оправдават виновния.” Бог нарушава собствения си закон, когато оправдава грешника!
Но в по–висок смисъл, Той не го нарушава.
Бог оправдава грешника. Всички сме грешници. Всички сме се отбили от пътя. Всички сме непроизводителни. Ние всички сме себелюбиви. Себелюбието ни изкушава всеки час, всяка минута.
Лутер видя славата: “Аз не се срамувам от добрата вест, защото тя е силата на Бог.” Това е, което ни трябва – сила защото всички сме слаби.
Благовестието може да достигне на далеко – то е за спасение. Благовестието е универсално, то е за всеки. Няма Калвинистка идея за предопределение тук, като че ли спасението е само за определени хора. Стихът казва: “Всеки, който вярва.”
Не се казва, че благовестието е сила на Бог за всеки, който постигне. Това е учение на фалшивата религия.
То е за всеки един, който вярва, не за всеки, който постигне. Всеки, който вярва. Тогава правдата от Бог се открива.
Праведния чрез вяра, ще живее
Следващата мисъл е преведена по-правилно в много от модерните преводи, отколкото в King James Version. Тази в KJV е правилна: “Праведния ще живее чрез вяра.”
Но RSV (Revised Standard Version) е за предпочитане: “Този, който чрез вяра е праведен, ще живее.” NRSV (The New Revised Standard Bible), казва: “Този, който е праведен, ще живее чрез вяра.”
По–правилно би било да се преведе по следния начин: “Този, който е праведен чрез вяра, ще живее.”
Защо казвам това? Защото тази мисъл е във въведението до Римляни и в главите, които следват има ясно разграничени части.
Глави 1–5 поставят ударението върху думите “вяра” и “правда” и много рядко се среща думата “живее”. Когато преминем в шеста глава, главата, която представя темата за освещението, ние срещаме думата “живее” отново и отново, около 15 пъти. Но ние не срещаме думите “вяра” и “правда” свързани в тази част.
Първите пет глави, където оправданието е обяснено, учат: “Този, който е праведен чрез вяра.” Следващите глави върху освещението учат: “Ще живее.”
Божият велик подарък
Това е ключовата идея в книгата към Римляните. “Това, което ти и аз не можем да спечелим и което не заслужаваме е Божий подарък за тези, които го пожелаят.”
Дори не ни е дадена възможността да превърнем вярата в дела или ние ще се върнем обратно при спасение чрез дела. Да вярвам, означава просто да получа.
Спасителната вяра е Божий подарък за тези, които чуват добрата вест, че: “Бог е за нас“ каквото и да е нашето минало, каквито и да са нашите трудности, каквито и да са нашите слабости. Десет хиляди пъти, десет хиляди грехове не могат да се доближат до планината на Божието опрощение.
Сподели с приятели: | 
