ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

“Оправданието” е Божията декларация, че ние сме праведни само в Христос.

 

Разбираме ли, че Бог е готов да оправдае виновния?

Думата “оправдае” никога не означава да направи някого праведен вътрешно. Тя означава – смята се за праведен. Много важно е да знаем това. Целостта на истинската религия се върти около този въпрос.
Оправдавам означава “обявен за праведен”

“Оправдавам” означава ли “да ме направи праведен вътрешно?” Ако означава това, аз никога не съм бил  истински оправдан, никога истински обърнат, защото аз не съм праведен вътрешно. Аз познавам напълно факта на моята вътрешна неправедност. Аз съм осведомяван за това ежедневно.

В Старият и Новият завет, думата “оправдавам” винаги означава противоположното на “осъждам.” Ако осъдите някого вие не го правите лош, вие го обявявате за лош. По същия начин, когато оправдаете някого вие не го правите праведен вътрешно, вие го обявявате за праведен.

За това, на съдиите в древния Израел им беше казано: “тогава нека оправдаят правия и осъдят виновния." (Второзаконие 25:1) Да оправдая, означава да обявя за праведен.

Съдия или адвокат, който прави обратното е осъден в Притчи 17:15: “Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.”

Как тогава Бог може да оправдае неправедния?

Когато четем относно оправдание, в Новия Завет ни се казва, че Бог ще ни третира така, като че ли ние сме Неговия Син, праведният Исус.

Това ни удивява, но също ни кара да го приемем за естествено. След всичко той третираше собствения си Син, сякаш беше грешник.

В оправданието Бог третира грешника така, сякаш той е Сина. Единственото нещо, което трябва да направим, за да разберем оправданието е да обърнем кръста обратно. Защо този добър човек е третиран като лош? За да мога аз, лошият човек, да бъда третиран като добър.

Защо невинният Човек бе третиран като виновен? За да мога аз, виновният, да бъда третиран като невинен.

Никога не мислете за оправданието като нещо, което се случва само в началото на християнския живот. Като че ли, след като сме били оправдани, ние трябва да запретнем ръкави и да кажем: “Да започваме с работата по нашето освещение, защото може да изгубим оправданието си.” Не! Не! Оправданието е над нас през целия ни живот, както слънцето. Както облака в пустинята, който закриляше Израел от горещината.

Оправдание и освещение са като двете линии на влака. Те са успоредни през цялото време, през всичките дни на живота ви. Може би изглежда, че те се сливат на хоризонта. Факт е, че те са успоредни, една до друга през целия ви живот.

С други думи, всяка минута от вашия живот с Бог не зависи от това, как вие се справяте, но какво Христос е направил. Това е добрата вест на благовестието.

Новият завет говори относно оправдание чрез вяра. Да бъдеш оправдан е нещо постоянно. Момента, в който вярвам на следващият ден и на следващия, и на следващия. Дори когато падна като християнин, аз съм оправдан чрез вяра.

Всички сме родени законници. Когато правим нещо нередно, ние се чувстваме обвинени. След това сме склонни да издигнем нашия грях на пиедестал и да бъдем мизерни за три дни. След като сме наказали себе си достатъчно безпощадно, тогава казваме: Господи, сега аз ще приема прощение. Благодаря ти.”

Това не е начина, по който става оправданието. Оправданието става чрез вяра. “Съществуващо оправдание чрез вяра.” “Съществуващо оправдание чрез вяра.”

Ако гледаш към Исус, оправданието никога не се повтаря в смисъла на ново оправдание. Оправданието е върху теб през цялото време.

Исус каза на апостолите: “Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си.” (Йоан 13:10) Ние бяхме измити, когато приехме Спасителя. Ние бяхме измити, дори преди да бъдем кръстени. То се случи само веднъж.

Когато пътуваме през странстванията си в живота, нозете ни се омърсяват от нашите неуспехи и грешки. Не е нужно да бъдем кръстени отново. Ние донасяме нозете си при Христос и Той ги очиства.

Кръвта на Исус Христос ни очиства и продължава да ни очиства. Както слъзните жлези измиват очите постоянно, така кръвта на Исус Христос ни очиства от всяка нечистота.

Оправданието, скъпи приятели, е като арка над нас, то ни покрива през цялото време. Нашето положение пред Бог винаги зависи от оправдание чрез вяра.
Оправдание и освещение

Оправданието е свързано с местоположението, а освещението с обстоятелствата.

Оправданието е свързано с вашето правно положение. Освещението – с вашето състояние.

Много важно е да разберете разликата, иначе няма да имате мир.

Вашето състояние се влияе от данъчните служби, времето, артрита, настинката, роднините, баща и майка, свекър и свекърва – всяко едно от тях. Вашето състояние се влияе от тези неща.

Вашето местоположение не се влияе. Вашето местоположение е винаги постоянно в Христос – съвършено. Вашето състояние отива нагоре и надолу, навътре и навън, то е объркано. Всеки един, който гледа честно в себе си не може да не бъде обезкуражен.

Но, гледайки към Исус, ние можем само да бъдем окуражени.

Така че, много важно е да направим разликата, но да не разделяме тези две неща: оправдание и освещение. Едното е извън нас, а другото – в нас. Едното е основано на това, което Христос направи за мен. Другото е основано на това, което Христос прави в мен.

Първото е завършено, 100 процентово. Второто не е, защото Бог го извършва в мен, а теренът, на който работи е отвратителен.
Не гледай в себе си

Благовестието е относно това, което Христос направи за мен. То довежда оправданието. Благовестието е относно приключената Божия работа на кръста. Неговата правда е съвършена, изработена в съвършен живот и изкупителна смърт. Всичко това ми е дадено.

Мои са Христовия живот, смърт, говор и дела. Чрез вяра аз живях Неговия живот и умрях с Неговата смърт. “На живот, който не живях, и на смърт, която не умрях, аз залагам цялата си вечност.”

Есенцията на истинската религия е, да не гледаме в себе си, а да гледаме към Христос. Ако се опитвате да балансирате пръчка на върха на пръста си и гледате към пръста, вие няма да можете да балансирате пръчката. Трябва да гледате към върха на пръчката. Същото важи и за истинската религия – тя е обективна, а не субективна.

Не започвайте с вашите чувства. Чувствата са плод на спасението. Никога не бива да ги поставяме на мястото на корена. Чувствата са твърде непостоянни. Чувствата ни са като шумни деца в детската градина – не се надявайте на тях за вашето правно положение пред Бог.

Гледайте надалеко от вашите чувства – към Исус. Павел казва:
“Още, братя, напомням ви благовестието. Защото първо ви предадох онова, което приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията.”(1 Коринтяни 15:1-4)
Ако кораб попадне в буря, моряците не хвърлят котвата в трюма. Моряците хвърлят котвата през борда, извън кораба. Ние сме в буря през цялото време. Това е, което живота представлява, буря след буря със случайно затишие понякога. Хвърлете котвата извън себе си, на Христос.

Християнската вест е Христос за мен – това, което Христос вече е направил. Християнският живот е Христос в мен – това, което става след обръщането.