Съдържание: Аргументи против данъчната хармонизация – от нас за правителството



Дата15.09.2016
Размер197.39 Kb.
#9755

Плосък данък. Бюлетин за ниски данъци Юни 2006, брой 14

Плосък данък
Бюлетин за ниски данъци


www.ime.bg/flat



Съдържание:

Аргументи против данъчната хармонизация – от нас за правителството

Приносът на данъчният рай към свободата и благосъстоянието

Какво се случи през 2005 година с данъците по света?

Данъци, събираемост и справедливост

Политиката на управляващата коалиция през 2007 г.

Пропорционален данък от 10 % и в Македония?

Как да подкрепя намаление на данъците?
Този бюлетин започна да се издава през 2004 година благодарение подкрепата на Георги Василев.


Аргументи против данъчната хармонизация – от нас за правителството

Светла Костадинова


Дебатът за данъчната хармонизация в Европа се възроди през 2004 година, когато след присъединяването на новите 10 страни към ЕС стана ясно, че това е едно от конкурентните им предимства пред старите членки. Ниските данъци са в основата на икономическия растеж в Източна Европа и изглежда съвсем нормално новите членове да са против, а страни като Германия и Франция да предлагат мерки за хармонизиране в посока по-висока ставка и/или по-широка база.

Какво е данъчна хармонизация?

Хармонизирането в областта на данъците в Европа може да се разглежда от два ъгъла:




  1. Хармонизиране на политиката на облагане на страните от ЕС спрямо останалия свят или

  2. Хармонизиране на данъчните системи вътре в ЕС.

От своя страна самият процес на хармонизиране може да бъде по отношение на данъчните ставки, данъчната база, процедурите и механизмите.

По принцип, като говорим за данъчна хармонизация в Европа имаме предвид хармонизиране на данъчната база в страните-членки на ЕС.

По отношение на косвените данъци можем да твърдим, че има постигната хармонизация в ЕС. Базата и минималните ставки на акцизите и ДДС са основният подход за това.

Не така е положението при директните данъци. Те са в основата на обсъжданията за единна данъчна база. По принцип основните поддръжници на идеята са страните с високи преки данъци - Германия, Франция, Дания, докато противниците на предложението са Великобритания, Ирландия, Словакия, Естония.

Тук няма да изброяваме всички възможни аргументи против, а ще се спрем на най-важните според нас. Посочените по-долу причини за отхвърляне на предложението трябва да са известни на нашите управници защото скоро страната ни ще се присъедини към ЕС и дори и да няма възможността да участва в тази решения първоначално, то поне ясно трябва да заяви позицията си.


Примерен списък с аргументи за българското правителство против данъчната хармонизация

  1. Различията в данъчното облагане насърчават капитала да търси най-доброто място, а това са страните с ниски данъци. В тези страни, стоките и услугите се произвеждат при по-ниски разходи и затова са по-конкурентни. По този начин се насърчава търговията между страните. България е на едно от първите места по ниска ставка на корпоративния данък в Европа и ако се приеме предложението на министъра на финансите за ново намаление, то ние ще сме една от най-привлекателните страни в Европа по този показател. Това от своя страна означава предимство на страната ни в конкуренцията с другите страни, което не трябва да пожертваме докато го имаме. В момента се намираме в период на намаляване на ставката по корпоративния данък и евентуалната данъчна хармонизация означава, че всъщност ще трябва да повишим данъка поне два пъти. Това ще се отрази негативно на бизнеса, домакинствата и икономиката като цяло или казано по друг начин – ще съсипе страната.

  2. При фискалната политика не може да се приложи принципа “един размер за всички”. Икономиките на страните в Европа са много различни от гледна точка на структура, цена на труда, предлагане на труд, географско разположение и т.н. Разнообразните фискални политики отразяват тези различия и се опитват да превърнат определени недостатъци в предимства.

  3. България е развиваща се страна, за която чуждестранните инвестиции са от особена важност. Един от най-ефективните начини за привличане на инвеститори са ниски данъци. Чуждестранните инвестиции насърчават растежа, повишават доходите и заетостта в икономиката. В дългосрочен план, колкото по-бързо новоприетите страни, включително България, успеят да се конвергират с европейската икономика, толкова по-малка ще е необходимостта от фондовете на Европейския съюз – регионални и селскостопански.

  4. Има различни политики на правителствата спрямо прогресивното облагане и богатството. Например, в страни като Швеция, Германия и Норвегия данъчната и социална системи са по-прогресивни в сравнение с тези на Естония, Великобритания и Ирландия. Всяко общество постига консенсус до каква степен е съгласно да се отнемат ресурси за поддържането на определена политика – за това са изборите и хармонизирането на данъчната база на европейско ниво не трябва да отнема тази власт на отделните нации.

  5. Присъединяването към ЕС винаги се е свързвало със загубването на определена степен на суверенитет в полза на общата европейска политика. Не е справедливо обаче това да се прилага спрямо фискалната политика, която има огромно значение за просперитета на всяка отделна държава. От друга страна, присъединявайки се към евро зоната, страните губят контрол върху собствените си лихвени равнища. Фискалната политика е единственото средство за стимулиране на съвкупното търсене и производство ако икономиката се развива по-слабо или е в рецесия.

  6. И не на последно място, за да бъдем докрай честни, трябва да кажем, че, ако ще има данъчна хармонизация, то трябва да се хармонизират и дейностите, които се финансират чрез данъците. Както знаем това са публичните услуги. Така, че трябва да предполагаме, че данъчната хармонизация е първата стъпка към хармонизация на публичните услуги в страните-членки на ЕС. Хармонизацията на тези дейности предполага относително еднакво разполагане с ресурсите за тяхното осъществяване. Но, когато сегашните по-богати европейски страни са забогатявали, те са имали по-ниски данъци от сегашните по-бедни европейски страни. Следователно, за да се събере такъв ресурс трябва да се намалят данъците в по-бедните страни.





*** ***** ***

Приносът на данъчният рай към свободата и благосъстоянието


(Морално оправдание на „овшорките”)

Красен Станчев


Тази статия е преразказ на част от идеите и разсъждение по повод един доклад на Дан Митчъл пред колоквиум на тема „Виждания за международното данъчно съревнование”, организиран в началото на декември м.г. от Либералния институт на Фондация Фридрих Науман. Когато получи правото, ИПИ ще преведе целия доклад.
Определение и първи исторически премери

Въпреки емоциите около офшорните зони, определението им е доста прозаично. „Данъчен рай” е юрисдикция на ниски в сравнение със средата данъчни задължения, която позволява значително по-бързо спрямо други юрисдикции натрупване на капитал.

Подобни зони съпътстват развитието на цивилизацията. Вероятно първият добре описан исторически примери е остров Родос, с неговия колос, пристанище и пристанищни услуги. Юрисдикцията на Родос се появява в края на IV и в началото на III век преди нашата ера и просъществува до I век. Нейният замисъл и поява са много навременни. Става дума за епоха, в която Филип и Александър Македонски налагат данъци и репарации върху елинския свят. Родос запазва данъчните традиции на Атина от класическата епоха – облагане на оборота, никакви данъци върху дохода, използване на данъците за поддържане на ред и сигурност по морските пътища и на острова и за инфраструктурата на пристанището и складовете. Възходът на Рим довежда до това, че Родоската държава е разрушена в навечерието на новата ера.

Интересно е обаче, че преди да бъде унищожен с военна сила, Родос е подложен на организирана данъчна конкуренция от римски пристанища в източната част на Средиземноморието. За да неутрализират икономическата мощ на острова, римляните започват да събират два пъти по-ниски данъци в контролираните от тях пристанища. Но забравят да поддържат реда по морските пътища, т.е. спестяват си разходите по поддържането на сигурността, защитата на договорите и законността. Пиратството се разраства, Родос вдига данъците, но търговците продължават да го предпочитат като сигурно пристанище.



Функции на данъчния рай


Независимо дали става дума за древния Родос или за съвременни свободни финансови зони, те успяват да гарантират две много важни обстоятелства и затова са предпочитани от публиката, а именно:

  • Защита на гражданите и търговците от агресия, беззаконие и престъпност

  • Поддържане на просперитета.

Едва ли някой би оспорил тези принципи на всяко държавно управление. И начините за постигане и поддържане на тези принципи чрез установяване на:

  1. Права на частна собственост и тяхната защита, включително защита на договорите,

  2. Управление на закона,

  3. Стабилни средства на размяна,



Смисълът на икономическия растеж


Стопанското развитие е нещо повече икономически растеж. Той може да се случи и без развитие, например когато нещо е унищожено и след това се възстановява. Например такова възстановяването на някои от щетите, нанесени от централното планиране. Икономическият растеж е развитие, когато продължава дълго време и води до нарастване на стандарта живот и разширяване на възможностите за избор за мнозинството граждани (поданици) на определена юрисдикция.

Тогава той генерира редица съпътстващи ползи, нещо като “положителни външни въздействия” от рода на: толериране на различията, обществена мобилност, справедливост и предразположеност към демократична уредба (представителна демокрация).

Уредбата на всеки данъчният рай с по-голяма вероятност създава такива възможности, поради две много лесно разбираеми обстоятелства: тя оставя по-голям разполагаем доход и предоставя стимули на мнозина, дори извън нейната територия да се възползват от нейните предимства.

Тези предимства са видими в данъчни особености на свободните финансови зони. Ниските данъци дават възможност за повече работа, спестявания, поемане на риск и предприемачество.

Общият резултат е по-ефективно насочване на оскъдните ресурси към по-печеливши начинания, по-бързо натрупване на капитали като възможност по-нататъшно благополучие и по-добър живот.

Тази роля на свободните финансови зони се потвърждава впрочем и от историята на юрисдикциите с високи данъци: някога всички без изключение днешни социални държави са били юрисдикции с ниски данъци.

Днешните глобални алтернативи на свободните финансови и данъчни зони възникват, когато днешните социални държави достигат при средно общо облагане от 70 и над 70 на сто.

Цялата теорията на капитал и дохода обяснява тези наблюдения, а те – на свой ред - я потвърждават. Глобални положителни въздействия на юрисдикциите с характеристика на “данъчен рай” според Вито Танци са следните:



  • Те повишават ефективността на международните капиталови пазари

  • Осигуряват международното набиране на капитал

  • Повишават ефективността на капиталовложенията

  • Създават ползи дори за онези, които не инвестират в тях.*

В крайна сметка юрисдикциите с високи данъци са обречени да събират по-малко данъци и да се променят.


--------------

* Виж:Vito Tanzi, Globalization, Tax Competition and the Future of Tax Systems, IMF, IMF Working Paper No 96/141, December 1996, статията може да бъде намерена на: www.imf.org .





*** ***** ***


Какво се случи през 2005 година с данъците по света?

Светла Костадинова


2005 година беше много динамична и интересна по отношение на данъчна среда в Европа. Новите страни-членки предизвикаха широк дебат за това трябва ли да се хармонизират данъчните ставки, необходимо ли е уеднаквяване на данъчната база и т.н.

Наскоро беше публикувано изследване на KPMG за корпоративните данъци през 2006 година и промяната им спрямо 2005. Изводите са няколко:



  1. Промяната на корпоративните ставки в Европа е в посока намаляване. Тази тенденция води до все по-ясно разделение в Европа на страни с ниски данъчни ставки и висок икономически растеж и страни с високи ставки и умерен растеж.



Данъци и икономически растеж




Източник: KPMG Corporate Tax Tare Survey 2006, Евростат, Икономики в преход 2005



  1. Разширяването на ЕС през 2004 година и последващото приемане на България и Румъния предоставя множество възможности на чуждестранните инвеститори да изберат къде да развиват бизнеса си. Не трябва да се забравя обаче, че освен размерът на данъка върху печалбата и други фактори оказват влияние. По отношение на облагането освен корпоративният данък, важни са и косвените данъци и сложността на данъчната система.




  1. В останалата част на света националните данъчни системи са по-малко гъвкави и по-малко промени са настъпили. Като цяло данъчната конкуренция е по-слабо изразена. В Латинска Америка регионалната средна ставка спада в сравнение с миналата година само с една десета от процента.




Регионална минимална задължителна ставка на корпоративния данък

Европа


25.04

Азия

29.99

Латинска Америка

28.25

Източник: KPMG Corporate Tax Tare Survey 2006

Изводът е, че Европа изглежда значително по-привлекателна от гледна точка на корпоративните данъци за сметка на Азия и Латинска Америка.






*** ***** ***

Данъци, събираемост и справедливост


Красен Станчев1
В България въпреки определени тенденции за опростяване и намаляване на данъците и излизане на конкурентни позиции спрямо други страни нещата не се случват бързо. Едно от тези неща е плоският данък, който вече е въведен от много страни. Ние сме събрали много аргументи в подкрепа на този данък. Не сме събрали обаче желание.

а да има такова желание, в съжденията по повод данъчното облагане трябва да се прилага едно класическо определение на Жан-Батист Сей: “Данъчното облагане е прехвърляне на част от националния продукт от ръцете на отделните хора в тези на правителството с цел да се финансира обществено потребление или разход. Както и да се нарича това прехвърляне - данък, принос, задължение, акциз, мито, помощ, субсидия, дарение или доброволен подарък, то всъщност е тежест, наложена върху отделните хора (били те в лично или в корпоративно качество) от управляващата в момента сила с цел доставка на потребление, което тя може да смята подходящо за сметка на хората. Накъсо, това е налог в буквалния смисъл на думата.” Очевидно според Сей данък е всичко, което по принуда се дава на правителството плюс онова, което то създава като алтернативен разход и пропуснати възможности за онези, които създават някакъв продукт. В този смисъл всички приходи на правителството са по-точен измерител на данъчните задължения, отколкото онова, което директно е записано в законите за данъците.



Събираемост


Искам да обърна внимание и на определението за събираемост на данъците: постъпилите в действителност данъчни приходи по линия на дадено задължение, съотнесени към сумата на задълженията на всички задължени лица, юридически и физически. От това определение може да се изведе актуалната практика при плащане на данъци - когато постъпленията се разделят на всички задължени лица, се получава това, което хората реално плащат. Тази година за първи път се появи деленето на данъчно задължените лица по друг признак - нетен кредитор или нетен бенефициент на фиска. Георги Ганев (виж 11 стр. в К1) имаше една много ясна, но донякъде опростена система и това е, че тези, които губят от определени данъчни закони, губят веднага, а онези, които печелят, печелят след време. Това не е съвсем така. И едните, и другите печелят, съответно губят в някакъв времеви интервал. Изчисляването на този времеви интервал може да се основава само на ясно разграничение на това кой е бенефициент и кой е кредитор. Очевидно е, че бенефициенти са всички, които участват в някаква схема на преразпределение, ако вземем възрастното население - над 14 до 63 години, и е очевидно също така, че една трета от населението работи в държавни несубсидирани предприятия или в частния сектор и те са нетните кредитори. Няма данъчна система, която може да бъде успешна, без да отчита интереса на този, който е нетен кредитор, независимо по какъв начин се изчислява нетният кредит.
Справедливост

Много важно за справедливостта е равенството пред закона. Важни са също доброволната солидарност и доброволността на изпълнението на задълженията, както и съответствие на онова, което получаваш, срещу онова, което даваш. Последното не се получава в България. При такова определение на справедливост и на събираемост вероятно всяка реформа трябва да има едно основно допускане - и то е, че се плаща по-скоро и по-доброволно онова, което така или иначе бива плащано. Данъчната администрация вероятно трябва да се върне към онова разбиране на събираемост, което споменах. То ще даде възможност да се определи прага на справедливост и прага на доброволност. За подоходните данъци това ниво според мен е до 12%. То е социално оправдано и може да бъде защитено дори в конфигурация на управляваща коалиция, каквато е сегашната, и във всяка друга коалиция, която се занимава със справедливост, независимо от това дали тя ще бъде консервативна, лява или някаква друга.

Обликът на страната като бюрократична не на последно място идва от данъците. От няколко години меря времето за попълване на празни данъчни декларации - празни, защото фирмите се различават според дейността си, следователно онова, което се попълва в редовете, е различно за всяка фирма. Но при попълване на празни данъчни декларации и празни отчети за статистиката фирмите харчат най-вероятно 125 хил. работни дни на година. Тази година има известен спад най-вече поради възможността за използване на технологии. Но има едно изследване на Световната банка, според което за данъчно отчитане в България отиват 184 милиона работни часа на година (при 300 хил. действащи фирми). Това прави над 7 милиона работни дни, ако се работи 24 часа. Дори да допуснем, че Световната банка е сбъркала 10 пъти, онова, което тя е схванала от проучването, е оценката и усещането за фундаментална несправедливост.

Естествено тази реформа изисква рязко намаляване на преразпределението през бюджета. Сегашните разходи, изглежда, се привиждат като "свещена крава" - никой не загатва дори желание да  пипа, а камо ли да ги намалява.  Все пак не е лошо да се помни, че когато съвременните богати страни са ставали богати, преразпределението през техните държави е било доста под 20 на сто от БВП. Това е било така дори в Швеция и дори по време на война.

Сегашното преразпределение през бюджета в България е почти два пъти по-високо от това в Германия по време на втората световна война.

*** ***** ***





Политиката на управляващата коалиция през 2007 г.2

Димитър Чобанов


Както всяка година по това време, вече активно се дискутират параметрите на бюджета за следващата. Държавният бюджет представлява най-точно намеренията на управляващите за политиката им в краткосрочен план и дава възможност за някои изводи за нея. Разбира се, етапът, в който се намира бюджетният процес, е твърде ранен, предстоят множество изменения, докато бъде приет окончателният вариант, но насоките са почти ясни.

Според наличната информация до момента тенденцията за понижаване на преките данъци и повишаване на косвените продължава. Това ще се осъществи чрез изменение на необлагаемия минимум при данъка върху личните доходи, който ще бъде повишен от 180 на 200 лв. месечно (от 2 160 на 2400 лв. годишно). Предполагаемият ефект от това е понижение на приходите в консолидирания бюджет със 150 млн. лв. Подобна промяна е по-скоро козметична – липсва положително развитие при данъчните ставки в посока намаляване на размера и на броя им и оплоскостяване на скалата. Нещо повече – поради инфлацията в страната доходите се повишават в номинално изражение и в резултат от прогресивното облагане те се облагат с по-висока ставка. По тази причина повишението на необлагаемия минимум може да компенсира този процес, но няма да повиши реално доходите на хората.

Що се отнася до осигуровките – изглежда, че е възможно намаление с 2-3 процентни пункта. Те все още представляват съществен проблем пред функционирането на официалния бизнес и заетостта, тъй като размерът на ставката е твърде висок – около 35% от осигурителния доход. Това, заедно с данъка върху личния доход, прави разликата между разходите за труд на работодателите и нетната заплата на работниците твърде голяма, с което се създават стимули и за двете страни да избягват плащането към държавата. Промените в бюджета за 2006 г., когато ставката беше понижена с 6 процентни пункта, представляваха стъпка в правилната посока. В тази посока беше и предложението държавният бюджет да поеме половината от вноската от работодателя, с което ефективно да се намали осигурителната тежест, но е твърде вероятно то да не бъде прието.

Освен това не се споменава нищо за повишаване на вноската в задължителното допълнително осигуряване (т.нар. втори стълб) за сметка на първия, което би довело до натрупване на средства в лични сметки и би дало възможност за действително повишаване на пенсията в бъдеще, тъй като държавната система не изглежда способна да го осигури поради неблагоприятните демографски тенденции.

Липсва по-категорична информация за здравните осигуровки през 2007 г., но в момента съществува силен натиск от страна на заинтересованите групи (като работещите в сферата на здравеопазването) размерът на вноската да се повиши. Едно такова повишение обаче няма да окаже положителен ефект върху системата, докато в нея не бъдат предприети нужните реформи, които да ограничат прахосването на средствата и свръхзаплащането на някои услуги за сметка на други, за които не се отделят достатъчно пари. Една от причините за това се явява и монополното положение на Националната здравноосигурителна каса. Липсата на конкуренция понижава стимулите за следене на разходите и лишава осигурените лица от възможността да избират между алтернативни каси, които биха могли по-добре да защитават интересите им. По тази причина е възможно частично подобрение на ситуацията, тъй като бяха предприети някои действия в тази насока, но не могат да се очакват съществени положителни изменения. Все пак липсата на новини би могла да означава, че повишение на здравната осигуровка няма да има.

Облагането на печалбата вероятно ще бъде понижено от 15% на 12% през 2007 г., с което ще се насърчат инвестициите в страната. Въпреки че ставката изглежда относително ниска в сравнение с други страни, трябва да се отчита и облагането на някои разходи, което всъщност повишава ефективната ставка. Ето защо и корпоративното, и личното облагане трябва да се опростяват – тоест трябва да съществуват минимален брой изключения и вратички, което ще направи системата по-прозрачна и по-лесна за администриране. За момента това не се предвижда през следващата година.

Трябва да посочим, че поради изискванията на Европейския съюз и през 2007 г. ще продължи повишаването на акцизите върху някои стоки. Това означава, че ще се повиши и цената на тези стоки при облагането им с данък върху добавената стойност и следователно приходите от ДДС и от косвените данъци като цяло е възможно да се повишат поради по-големите ефективни ставки. От друга страна според министерството на финансите събирането на ДДС ще бъде затруднено поради членството на България в ЕС и приходите от този данък ще намалеят с около 450 млн. лв.

Управляващите замислят и въвеждането на нов данък – върху земеделската земя. Очакваните приходи в консолидирания бюджет от него са около 60 млн. лв., а налагането на данъка изглежда неоправдано, тъй като се предвижда излишък от 0.8% от БВП въпреки вноската от 1.2% от БВП в бюджета на ЕС. В такъв случай с този данък се преследват и други цели освен чисто фискалните. Ограничават се правата на собствениците на земеделска земя като се прави опит те да бъдат принудени да я продадат, ако не им носи доход. От една страна изглежда, че това би дало тласък на уедряването на парцелите, което се разглежда като пречка пред развитието на селското стопанство в страната. Това обаче, би могло да се случи и по друг начин без принудителните действия на държавата – напоследък се наблюдава засилен инвеститорски интерес както от местни, така и от чуждестранни компании. Покупката и уедряването на земите е източник на печалби за тях, процесът протича естествено – не може да се говори за „пазарен провал” и няма нужда от намесата на държавата чрез налагането на данък.

Като цяло ефектите от посочените предложения е трудно да бъдат изчислени, но в сегашния си вид те не биха довели до някакво съществено подобрение за икономиката на страната. В този смисъл очакванията за растеж на реалния брутен вътрешен продукт от 5.8% и за инфлация от 4.4% средногодишно вероятно ще се реализират, но причината за това няма да бъде политиката на правителството през 2007 г. Преразпределението през бюджета според официалната прогноза се очаква да бъде 41.7% от БВП – т.е. още предварително обявената цел е от по-висока от тази за 2006 г. с 1.7 процентни пункта. Това е признак, че в правителството се очаква ефективно повишение на общата данъчна тежест въпреки намаленията в прякото облагане. Трябва да се вземе предвид и традицията за консервативно планиране на приходите, което означава, че всяка година те се подценяват. През 2006 г. преизпълнението им ще бъде в размер на поне 1 млрд. лв. и подобно развитие може да се очаква през следващата. Това ще доведе отново до реализиране на големи по размер излишъци в консолидирания бюджет, оправданието за които е дефицитът по текущата сметка на платежния баланс. Само че тези излишъци не са решението за това развитие, а за това е необходимо предприемането на структурни реформи, които да повишат предлагането в икономиката.

По-сериозното намаление на данъците, което е напълно възможно предвид излишъците и преизпълнението на приходите, би било полезно в това отношение, тъй като ще стимулира хората да се трудят и да поемат риск. То обаче трябва да бъдат съчетано с други подобрения в средата за бизнес като ограничаването на намесата на държавата чрез лицензионните и разрешителните режими, реформи в образованието и ускоряване на приватизацията на държавните активи, която след изборите почти спря. Именно мерките, насочени към преструктуриране на икономиката, към повишаване гъвкавостта на човешкия капитал и оттам конкурентоспособността на фирмите, са средството за повишаване доходите на хората, но това се получава чрез съществено разширяване на стопанската свобода, но това за съжаление няма да се случи и през следващата година.




*** ***** ***


Пропорционален данък от 10 % и в Македония?

Красен Станчев


След едно доста противоречиво управление и общо несъгласие с начина, по който международната общност тълкуваше албанските бунтове през 2001 г., македонската партия ВМРО - ДПМНЕ загуби общите избори преди пет години.

Сега тя прави опит да се прероди и да спечели предстоящите на 5 юли парламентарни избори. И има всички шансове да направи това.

Програмата на ВМРО - ДПМНЕ е озаглавена “Прераждане в 100 стъпки” (на македонски: “Преродба во 100 чекори” има предвид обновата както на самата партия , така и на Македония. Партията вече използва оранжевия цвят, с което иска до покаже привързаността си към либералните идеи.

Едно от централните послания е въвеждането на плосък данък, на македонски – “равен данок”.

Политиката, която ВМРО - ДПМНЕ обещава, е:


  • Въвеждане на плосък данък върху доходите на физическите от 10 на сто, вместо сегашните три ставки от 15, 18 и 24 процента.,

  • Намаляване на данък печалба от 15 на 10 на сто,

  • Въвеждане на нулева данъчна ставка за реинвестираната печалба,

  • Намаляването на въпросните данъци да стане на два пъти – 12% от 1 януари 2007 г. и 10% от 1 януари 2008 г.

(Между другото, за всички 100 политики програмата дава конкретни срокове.)

За разлика от България, където преди изборите никой не обръщаше внимание на разходите за работа с правителството, ВМРО - ДПМНЕ3 отделя и сериозно внимание на ограничаване на инспекции, включително данъчните.

Дори и изборите да не бъдат спечелени от тази партия, много е вероятно тези идеи да бъдат осъществени в една или друга форма.


*** ***** ***


Как да подкрепя намаление на данъците?

Ако смятате, че данъците трябва да се намалят и искате да подпомогнете този процес, бихте могли да го направите по няколко начина:

1. Ако бюлетинът за ниски данъци ви харесва, ще се радваме да го препратите на ваши приятели.

2. Можете да подкрепите отвореното писмо за намаление на данъците – натиснете тук.

3. Ако имате интернет страница, бихте могли да поставите на нея линк към бюлетина за ниски данъци – www.ime.bg/flat

4. Обмислете възможността да подпомогнете издаването на бюлетина за ниски данъци чрез дарение. Информация по този въпрос може да прочетете тук




*** ***** ***

От 06.06.2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес:



1000 София

Бул. Патриарх Евтимий № 61, ет. 3

Тел/факс.: 02/ 952 62 66, 952 35 03


Институт за пазарна икономика (www.ime.bg)

Българско общество за индивидуална свобода (www.libertarium.net)

Движение “Български Великден” (www.bgvelikden.org)


Статиите от бюлетина могат да се препечатват свободно при цитиране на източника и автора.

Редактор: Светла Костадинова (svetlak@ime.bg), 952 62 66; www.ime.bg/flat



Над броя работиха: Светла Костадинова, Красен Станчев, Димитър Чобанов



1 Публикувано за първи път във-к “Капитал”

2 За първи път статията е публикувана във вестник Сега пред м. юни 2006 г.

3 Работена под ръководството на Трайко Славески, който е професор в Скопския Университет Св. Климент Охридски, учредител и първи президент на Асоциацията на модерна икономика и бивш министър на икономическото развитие в правителството на Люпчо Георгиевски.

ИПИ, БОИС, БГВ

Каталог: flat -> files
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Октомври 2004, брой 3 Плосък данък
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Септември 2004, брой 2 Плосък данък
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Януари-Февруари 2005, брой 6-7 Плосък данък
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Септември 2005, брой 10 Плосък данък
files -> Изпълнението на бюджета до май 2006 г. Морални аргументи в полза на данъчните убежища
files -> Проф. Ричард Епщайн
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Декември 2004, брой 5 Плосък данък


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница