Съдържание: бог, вселената, човекът 1 Съдържание: 2 бог и вселената



страница18/26
Дата28.02.2018
Размер2.61 Mb.
#60400
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   26

5. НРАВСТВЕНАТА ПРИРОДА НА ЧОВЕКА

Под нравствена природа на човека трябва да разбираме онези вътрешни сили, които го насочват към прави или криви постъпки. Тези сили, които играят ръководна роля в нашия живот, са: интелектът, чувствата и волята. Към тях обаче можем да прибавим и онзи вътрешен "съдия", който предупреждава преди и наказва след извършването на някое нравствено нарушение -- съвестта. За да има налице нравствено постъпване, тези четири фактора трябва да бъдат будни и жизнени. Интелектът или разумът е необходим, за да прави разлика между право и криво; чувствата -- да вълнува с радост или скръб; свободната воля пък избира едното или другото. А всички се изявяват чрез вътрешния съдия -- човешката съвест, без чието влияние не би имало нравствени действия. Д-р Огастъс Стронг пише: "Съвестта прилага нравствения закон към особени случаи в личния ни опит и заявява, че законът ни обвързва".

Ще се спрем по-подробно на понятието съвест, което включва в своята дейност всички вътрешни сили на човека.

При сътворението Господ надари духовната природа на човека с особено свойство -- непосредствено да различава доброто и злото чрез гласа на съвестта, който е глас Божи вътре в човека (Римляни 2:15). Ето защо, след нарушаването на божествената забрана да ядат от "дървото за познаване доброто и злото" (Битие 2:17), Адам и Ева се почувстваха дълбоко изобличени. "Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи" (Битие 3:7а).

Някой е казал сполучливо: "Съвестта ми е огледало, пред което аз не мога да скрия нито един порок; тя е обвинител, който не ми дава почивка; тя е свидетел, на когото не мога да възразявам; тя е съдия, срещу когото не мога да стоя". Но съвестта не е само фактор, който цели да ни внушава страх и трепет. Йоан Златоуст (347-407), след като посочва строгостта й, бърза да прибави: "Като усърден лекар, тя не ще престане да му поднася лековете си; и ако той не я слуша, тя и тогава няма да го остави, но ще продължава постоянно да се грижи за него".

Самото название "съвест" свидетелства за сложността и авторитета на този вътрешен елемент на човешката природа. Подобно на латинското понятие, а също и на гръцкото ("консциенция" и "сюнейдесис"), славянската дума произлиза от глагола "вести", имащ значение на "зная". Ето защо, съвестта се опира на трите душевни способности: разум, чувствителност и воля. За нея често се говори като за личност: съвестта "заговори", съвестта "признава" или "отхвърля". В такива случаи тя има пряка връзка с разума на човека, защото разкрива стремеж към познание. Реакции на съвестта са и преживяванията на радост и скръб, задоволство или безпокойство, което я сродява с чувствата. А когато пък казваме, че съвестта ме "възпира" от това или съвестта ме "кара" да направя това, ние я отнасяме и към волевите процеси.

Един по-подробен анализ на понятието "съвест" ни довежда до извода, че има различни видове съвест.

Според действията или изпълненията, тя бива законодателна и съдеща.

Апостол Павел описва законодателната съвест като "свидетелстваща" (Римляни 2:15). И на друго място: "Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух" (Римляни 9:1).

В Светото Писание се говори за съдещата съвест. Така Адам след грехопадението, Каин след братоубийството и Якововите синове след продажбата на Йосиф са изпитвали мъка в душите си. На много места в Давидовите псалми се изразяват подобни състояния на човека (Псалм 32:1-5; 38:2-11).

Истинност или погрешност, увереност или съмнителност са свойства на законодателната съвест. Съдещата съвест наричаме: спокойна или неспокойна, мирна или тревожна, утешителна или мъчителна. В Светото Писание тя се нарича: съвест добра, чиста, непорочна или зла; порочна, осквернена, прегоряла. Пред юдейския Синедрион ап. Павел засвидетелства, че е "живял пред Бога със съвършено чиста съвест" (Деяния 23:1). Апостол Петър увещава християните: "Имайте чиста съвест" (I Петрово 3:16). В Посланието към евреите се изказва увереност, че "имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно" (Евреи 13:18). Осквернена е наречена съвестта в Посланието към Тит, в което се говори за човеците, на които "умът и съвестта им са осквернени" (Тит 1:15-16).

Ако гласът на съвестта често заглъхва и не се чува, той започва да отслабва. Тогава казваме, че съвестта боледува или дори замира. Обаче, наказателната сила на съвестта остава и произвежда в човека безпокойство и мъчително очакване на бъдещето. Каин, Саул, Юда могат да послужат като илюстрация в този случай. Адските душевни мъки на много престъпници от всички времена само доказват по безапелационен начин, че съвестта е неотменяем Божи закон. Хътън нарича съвестта "идеалният Мойсей, който изпраща гръмотевици от един невидим Синай".

Съвестта е вродена в човека; тя не е придобито качество. Съвестта винаги свидетелства за богоподобието на човека и за необходимостта от изпълняване Божиите заповеди. Когато изкусителят съблазни Ева в рая, съвестта веднага заговори, напомняйки Божията заповед: "От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: "Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете" (Битие 3:2-3).

Със съвестта не можем да водим преговори, не можем да й поставяме условия, които са субективни. Съвестта е неподкупна. Тя говори на човека непосредствено. Човекът не владее над съвестта, а точно обратното -- тя владее над него.

Човешката съвест е Божи закон, написан върху плочата на нашите сърца. Ние вършим добрини, защото съвестта ни подтиква към това и така изпълняваме евангелското учение за любовта към ближния. От друга страна, доверието ни в другите човеци се корени в надеждата, че тяхната съвест им повелява да постъпват справедливо и честно. Ап.Павел изразява библейското становище по този въпрос: "Когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, на което свидетелства и съвестта им, а помислите им ги осъждат помежду си, или ги оправдават" (Римляни 2:14-15).

Съвестта не само ни награждава за доброто, но и ни наказва строго за извършения грях. Тя изисква от нас винаги да се стремим към истината, въпреки че последната може да се случи да навреди на нас или на наши близки. С тънък усет съвестта чувства всяко движение на сърцето, всяко намерение, всяко желание, всяка мисъл на човека. Тя заплашва и осъжда, задържа злото и похвалява, одобрява и насърчава доброто.

Някои психолози отричат божествения произход на съвестта. Зигмунд Фройд (1856-1939) и бихейвиористите считат, че онова, което наричаме "съвест", е продукт на нормите, които са ни наложени от обществото и родителите. Следователно съвестта е обусловена единствено от социално-психологически предпоставки. Но подобно становище свежда истината само до едно ограничено тълкуване на произхода на съвестта, без да може да обясни задоволително нейната същност.

Учението на християнската религия недвусмислено показва, че съвестта е една от формите на божественото откровение към човека. Д-р Били Греъм казва: "Съвестта носи -- в своите различни степени на чувствителност -- свидетелство за Бога. Самото й съществуване вътре в нас е отражение на Бога в душата на човека. Без съвестта бихме изглеждали като кораби без управление в морето и като изстреляни ракети без система на управление".

При нравственото постъпване на човека важна и неотменна роля играят волята и характерът.

Д-р Огастъс Стронг определя волята като "силата на душата да подбира мотивите и да насочва последвалата дейност според избрания мотив". С други думи, волята осъществява избора на целта и средството за нейното постигане. Така, отнасяйки волята към сложната трисъставност на душата, можем да характеризираме нейните три елемента по следния начин:

1. Интелектът или разумът е знаещата душа;

2. Чувствителността е чувстващата душа (желания, чувства);

3. Волята е избиращата душа (цел или средства).

Затова всяко действие на душата съдържа елемента на волята. Както заявява психологът Вилхелм Вундт: "Всяка мисъл е воля". Няма схващане и мисъл без внимание, а вниманието е акт на волята.

В тясна връзка с волята се изявява човешкият характер. Под това понятие трябва да се разбира съвкупността на душевни и телесни качества, които проявява човек и които са обединени и се разкриват всякога с една или друга подчертана и постоянна черта.

Първоначално думата "характер" означавала на гр. ез. отпечатъка от сечивото на ваятеля върху метал или камък. После с нея обозначавали общия резултат от работата на ваятеля. В нравствената област пък характерът показва, че всяка мисъл и действие се вдълбава в безсмъртната субстанция на душата. Джон Стюарт Мил (1806-1873) казва: "Характерът е напълно оформена воля". Човек проявява своя истински характер не само пред хора, но и когато е сам и поставен в особена ситуация. Големият евангелизатор Дуайт Л. Муди, работил дълги години за избавлението на алкохолици от опасния порок, казва, че "характерът е истинската същност на човека -- онова, което човек е на тъмно". Следователно човешкият характер не е нещо, което има валидност само пред другите хора, не е маска, която можем да слагаме или сваляме, а е самата личност, която се изявява в зависимост от неговите особености при всякакви обстоятелства. В този смисъл трябва да разбираме заключението на Господа Исуса: "Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека" (Матей 15:11). Различавайки влиянието на материалната храна върху човешкия организъм от думите, тона и поведението, които са следствие на даден характер, Спасителят продължи да говори за сърцето, което е източник на добро или зло. "Защото от сърцето -- каза Христос, -- произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули" (ст. 19). Вярна е максимата на древния мъдрец Хераклит, че "характерът на човека е неговата съдба. Колко блажен е животът на спокойните и вътрешно уравновесени личности! И колко мрак има в ежедневието на хаотичните, груби и безотговорни хора, които, погазвайки спокойствието на околните, рушат собственото си съществуване.

Богословите различават две главни категории човешки характер: нравствено добър и нравствено зъл (лош).

Нравствено добрият характер не само проявява определени добродетели, но дава възможност те да достигнат своята висша степен на настроение и енергия. Освен това, хора с такъв характер проявяват непринудено предпочитание към съзнателна себепреценка. По такъв начин те стават сами творци на нравствения си характер, имайки за еталон Личността и проявите на Господа Исуса Христа. Такъв създател на своя характер бе ап.Павел, който изповядва: "Братя, аз не считам, че съм уловил, но една правя -- като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса" (Филипяни 3:13-14). От една страна, нравственият идеал се осъществява от всяка личност в зависимост от силата и обсега на личните й дарования. От друга страна обаче оказват влияние степента на вярата и резултатите от новорождението в живота на християнина.

Нравственият характер на човека може да бъде и зъл (лош). Същността и различието между двата вида се заключава в това, че в първия случай -- при нравствено добрия характер -- има стремеж за осъществяване на добродетелността, а при втория -- се дава воля на порочността, на разрушаващото зло, на греха. По начало душевната нагласа на последната категория хора е благоприятна почва за казване и вършене на лоши неща. Такива личности са груби, егоистични, сприхави, жестоки. Може би класически библейски пример в това отношение е богатият скотовъдец Навал, който бе тъмна притивоположност на жена си -- благородната Авигея. Летописецът отбелязва: "Името на човека беше Навал, а името на жена му Авигея; и жената беше благоразумна и красива, а мъжът опак и нечестив в делата си; и той беше от Халевовия род" (I Царе 25:3). Разбира се, и най-злият характер не е непоправима даденост. Християнското учение препоръчва благодатната промяна на новорождението (Йоан 3:3-7). Апостол Павел изисква с удивително образен и ясен език: "Но вие не сте така познали Христа; понеже сте чули и сте научени от Него (както е истината в Исуса), да съблечете според по-предишното си поведение стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината" (Ефесяни 4:20-24).

Важен проблем, свързан с волята и характера на личността, е проблемът на свободния избор.

Някои философи, на които не е чужда вярата в Бога като Творец и Промислител на света, отричат учението за свободата на човека да прави избор в своя нравствен живот. Такива са: Артур Шопенхауер, Вилхелм Винделбанд, Фридрих Паулсен и др. Те смятат, че свободата на волята е несъвместима с истината за зависимост в отношенията Творец -- творение.

Нека видим обаче, дали подобно становище е съобразено с Библията. Според Св.Писание човекът бе сътворен "по Божия образ" (Битие 1:27). Освен това Създателят вдъхна и собствено човешко, духовно-нравствено начало в него, защото той "стана жива душа" (Битие 2:7б). По този начин венецът на творението се превърна в своеобразен микрокосмос (малък свят), както го окачествява Аристотел. Библията дава едно още по-ценно определение на човека. Псалмопевецът Давид се обръща с възторг към Бога: "Казвам си: Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш? А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите и със слава и чест си го увенчал. Поставил си го господар над делата на ръцете Си; всичко си подчинил под нозете му" (Псалм 8:4-6). Сам Бог даде високия ранг на любимото Си творение със заявлението: "Аз рекох: Богове сте вие; всички сте синове на Всевишния" (Псалм 82:6). Същите думи повтори и Исус Христос, обръщайки се към Своите последователи: "Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох: Богове сте вие?" (Йоан 10:34). За всички други твари Бог е само Творец и Промислител, но за човека Той е и небесен Отец, Какъвто е за Самия Исус. Именно затова -- поради своя богоподобен дух, поради своето богосиновство и предназначение за непрекъснато богоуподобяване, човекът е един напълно свободен дух. И тази свобода никак не противоречи на вярата в Бога като Творец, Промислител и небесен Отец.

Ще преминем към конкретни примери, които ще ни убедят в правотата на горното твърдение.

Още от първите глави на книгата Битие научаваме, че след като сътвори човека, Бог го засели в Едемската градина, даде му другарка в живота и му определи обсег на дейност. След това Създателят заповяда: "От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш" (Битие 2:16-17). Господната повеля бе изразена в 2 форми: положително-разрешителна и отрицателно-запретителна. Но последната не ограничаваше свободата на човешките действия. Бог не огради с трънлив плет "дървото за познаване доброто и злото", нито постави стража херувими с "пламенния меч, който се въртеше". Творецът предостави свобода на избор, даде на човека право на предпочитание, като го предупреди за последствията от евентуалното решение. Освен това, Адам и Ева щяха да навлязат в нови и напълно противоположни отношения със своя Създател. Ето защо, непослушанието на първата двойка бе свободен и непринуден акт, извършен напълно съзнателно, т.е. при пълно знание за ситуацията. Едно сигурно доказателство за свободата в този случай бе опитът да се отклони отговорността от себе си и да се прехвърли върху другия. Адам обвини Ева, а тя от своя страна -- змията (Битие 3:12-13). И двамата представители на човечеството изпитаха срам и страх от наказание.

Първата двойка съгреши доброволно, проявявайки непослушание спрямо Господните изисквания. Така злото удържа своята първа победа над човечеството. Но това не означаваше, че е победило изобщо, понеже човекът, благодарение на свободната си воля, може да му се съпротивлява. След необоснованата завист на Каин, чието лице се помрачи поради по-благосклонното отношение на Бога към Авел, Господ каза на обидения брат: "Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш" (Битие 4:7). А в Мойсеевия закон са записани думите на справедливия Господ Бог: "Ето, днес положих пред тебе живота и доброто, смъртта и злото" (Второзаконие 30:15).

В проповедта на Господа Исуса Христа учението за свободата на човека също има важен дял. Една от прекрасните максими на Спасителя е: "Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32). Човек е свободен и способен да приеме доброто съзнателно, отхвърляйки същевременно злото. Чувството за свобода го прави годен да се бори срещу него, да го победи и осигури пълната победа на добродетелта. Затова Исус насърчаваше слабите, страдащите и маловерните, като отправяше неизменния съвет: "Иди си, отсега не съгрешавай вече" (Йоан 8:11б).

Когато Христос препоръча на богатия юноша да отиде и да продаде имота си (Матей 19:16-22), очевидно Той имаше предвид робуването на младия човек на мамона. Спасителят му показа, че трябва да се освободи от материалните неща, за да извиси духа си към сферите на чистото следване на Господа. И колко жалък бе фактът, че този, който бе спазил целия закон, се препъна о купчинка злато и душата му звънна като монета, паднала върху камък. Затова Исусовото заключение бе, че "мъчно ще влезе богат в небесното царство" (ст.23), защото е окован във веригите на сребролюбието. Друга чудесна илюстрация е притчата за блудния син (Лука 15:11-32), която разкрива как човек свободно определя своя път към злото и как свободно, чрез съзнателна преценка на злото и доброто, избира доброто.

Особено подчертано, изхождайки от самонаблюдението, е учението на апостол Павел за свободата на волята и човешкото право да се избира пътя и начина на поведение. В Посланието към Римляните 7 гл., апостолът подчертава съществуващото у него разделение: от една страна, съзнаването на греха, който трябва да бъде избегнат, а от друга -- съзнаването на Закона. Само благодатните сили, дадени от Бога, могат да подкрепят човека в неговите немощи (Римляни 7:15-25; 8:37 и др.). Според ап. Павел изкушението, в което човек може да се подхлъзне винаги, не превишава неговите сили (I Коринтяни 10:13). А това е така, защото изповядва: "За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява" (Филипяни 4:13). Освободени от игото на греха, верните Христови последователи се превръщат в "слуги на правдата" (Римляни 6:18). В случая под слугуване на правдата се има предвид идеалната свобода, която е пълното осъществяване на доброто.

Нравствената същност на човешката личност е неоценим дар от Бога. Ръководството на съвестта и свободата на волята спомагат за изграждането на богоугоден характер, който е отпечатък на Господния образ в нас. Като нравствено същество обаче, човекът става сам зидар на своята съдба. Затова Спасителят очерта и раздели двете платна на магистралата към Вечността: "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден" (Марк 16:16).


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница