Съдържание: бог, вселената, човекът 1 Съдържание: 2 бог и вселената



страница21/26
Дата28.02.2018
Размер2.61 Mb.
#60400
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   26

8. ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ПЪРВИТЕ ХОРА

Грехопадението в Едемската градина бе първият тласък по наклонената плоскост на живота на цялото човечество. Затова всички религии и митологии отразяват скръбния факт с повече или по-малко тъмни краски. Макар разказът за отклонението на човека от правия път на послушание спрямо Бога да не навява краен песимизъм, все пак той дава сериозно отражение върху нравствения облик на хората. Ап. Павел констатира една твърде мрачна истина: "Затова, както чрез човека грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха... от Адама до Мойсей смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама" (Римляни 5:12, 14).

Библейският разказ за грехопадението предава по образен начин картината на човешкото прегрешение в Едем.

Битие, 3 гл., дава пълно описание на тази кратка, но наситена с мрак трагедия на първите човеци. Непосредствено след разказа за блаженото обиталище на Адам и Ева, за справедливата заповед да не се докосват до дървото за познаване доброто и злото, за прекрасните предпоставки, способстващи за едно пълно развитие, изведнъж зейва пропастта на първия грях, извършен на земята (Битие 3:1-6). Може би за мнозина този факт буди недоумение! Защо след дългия ден на райското блаженство трябва да се спусне нощта на отчуждението и враждебността спрямо Бога? Откъде дойде слабостта на първата човешка двойка, която вместо с благодарност откликна с ламтеж за приравняване с Твореца?

Обикновено се посочват две причини за грехопадението на Адам и Ева. Първата е змията. Именно тя излиза на сцената най-напред. "А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал" (Битие 3:1а).

Като Божие творение, змията бе белязана от благотворното докосване на Господа. Дори нейното качество -- "най-хитра от всички полски зверове" -- не бе порок в буквалния смисъл на това понятие. Еврейската дума "арум" означава: "благоразумен", "умел". Следователно само по себе си това качество не криеше опасност. В Новия Завет дори има препоръка тази характерна особеност да бъде култивирана в християните. Спасителят посъветва учениците Си: "Бъдете, прочее, разумни като змиите и незлобливи като гълъбите" (Матей 10:16б). Но като съдим по това, как разсъждава, какво говори и към кого насочва клеветите си змията, стараейки се да увлече към зло невинната Ева, лесно разбираме кой стои зад нейната маска. В естествената змия се бе скрила една духовна змия -- врагът на Бога, дяволът. Неговото земно царство щеше да трае много дълго, докато настъпи управлението на Месия. Едва тогава щеше да бъде свален "големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата вселена" (Откровение 12:9; 20:2). Калвин пише, че "Сатана покварил за собствените си измамнически цели дарбата, която бе предадена на змията от Бога". Затова Господ Исус нарече дявола "открай човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина" (Йоан 8:44).

Когато четем всичко това, е естествено да възникне въпросът: "Кой е Сатана и как е станал олицетворение на злото?" Ще трябва да признаем смирено обаче, че този въпрос е насочен към една от най-големите тайни на всемирната история. Библията открехва деликатно завесата и позволява на човека само да надникне в нея. Останалото, което "знаем" за Сатана, е плод на въображението на богослови, писатели и художници.

Пророк Езекиил се обръща с болезнен патос към един мистичен образ: "Ти беше херувим, помазан, за да засеняваш; и Аз те поставих така, щото беше на Божия свят хълм; ти ходеше всред огнените камъни. Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе" (Езекиил 26:14-15). Какво е станало в онова безпаметно далечно време, ние не знаем. Но в сърцето на това величествено небесно същество е покълнало отровното семенце на гордостта и нечестието. Този факт е бил причина за пагубен разрив между това създание и Твореца-Бог. Пророк Исая прибавя нови щрихи към мержелеещия се образ на Сатана: "Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляш народите. А ти думаше в сърцето си: ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север. Ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния (Исая 14:12-14). В този пророчески опит за портрет на Сатана има описание на нечестието, но Бог не благоволява да спомене и обясни как то се е появило в сърцето на това прекрасно някога същество.

Светото Писание обаче предупреждава нас, човеците, да се пазим от отровата на гордостта. Това важи особено за Божиите служители. Ап. Павел предупреждава такива за опасността от възгордяване и падане "под същото осъждане с дявола" (I Тимотей 3:6). О, страшно е да се попадне под ударите на справедливата Божия присъда!...

Змията запита Ева: "Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?" (Битие 3:1б). За отбелязване е, че Сатана наблегна върху ограничението, а премълча неизмеримо щедрото позволение: "От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него" (Битие 2:16). Да се приеме въпросът: "Истина ли каза Бог?" е вече положително неверие. Да се прибави към Божието Слово е еднакво лошо и вредно, както и да се отнеме от него. Веригата на съблазънта има много брънки. Непосредствено след престорено учудения въпрос: "Истина ли каза Бог?" следва опасното успокоение: "Никак няма да умрете" (ст.4). И отново изопачаване на истината -- в тона на фалшификацията на змията. Но този път от страна на Ева: "Но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете" (ст.3). Божията заповед всъщност гласеше по-различно: "Да не ядеш от него" (Битие 2:17). Следователно втората причина за грехопадението бе в самите човеци. Освен слабост, непокорство и прибързаност в действията, те показаха безкритична склонност да влязат в ритъма на онова, което е противно на Божията воля. Тълкувателят Хукър пише, че "фактът един човек да заживее по собствената си воля стана причина за бедите на всички човеци". Послушанието спрямо Бога е път към истинско познание. Д-р Огастъс Стронг отбелязва проникновено: "Грехът, извършен в Рая, бе търсенето на светлина без живот". Затова Христос подчерта: "Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда" (Йоан 7:18).

След като змията и Ева влязоха в тон, отровата на греха капна върху сърцата на първите човеци. "И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му, та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде" (ст.6). Ако се опитаме да вникнем по-надълбоко в този наглед кратък протокол за човешкото престъпване на заповедта, ще съзрем опасното многообразие на грехопадението. Сякаш разноцветните люспи на змията блясват студено пред нашите очи. Блажени Августин намира тук много грехове: "Тук има гордост, понеже човекът пожелал да се намира повече в своята, отколкото в Божията власт; и поругание на светлината, понеже не повярвал на Бога; и човекоубийство, понеже се нахвърлил на смърт". И така, количеството на личните грехове бе голямо. Тук се съдържаха: (а) гордост, защото Адам и Ева се увлякоха от обещанието на змията: "Ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото" (ст.5); това схващане споделя Блажения Августин и Тома Аквински. (б) неверие, понеже първите човеци не повярваха на Божиите думи: "Непременно ще умреш" (2:17); на това наблягат особено Мартин Лутер, Филип Меланхтон и Жан Калвин. (в) отстъпничество от Бога; те преминаха лековерно под черния флаг на Божия враг -- дявола. (г) неблагодарност към Бога за безбройните Му милости и щедри дела.

Необходимо е да се спрем и на нравствения аспект на грехопадението.

Д-р Огастъс Стронг определя греха като: "Липса на съответствие с нравствения закон на Бога, било в действие, разположение или състояние". Наистина, същността на греха е духовно-нравствено явление, което е резултат от свободното самоопределение на човека. То довежда до двупосочни нарушения: (а) анулира напълно Божията заповед; (б) спира естественото развитие на положителните духовно-нравствени сили.

От гледище на християнската етика се забелязват два мотива за греховната постъпка на първите човеци.

Единият мотив е придобиването на знание, което ще приравни човека с Бога. Разбира се, то ще се проявява в дейност, която отрича или е противна на Божията воля. Стремежът на Адам и Ева в дадения случай е насочен към "дървото за познаване на доброто и злото". Тълкувателите смятат, че то е наречено така не затова, че е имало сила да прибави познание за доброто и злото, а в смисъл, че чрез вкусването от забранения плод, те от опит щели да познаят самата разлика между двете нравствени крайности. Затова църковните писатели считали, че "дървото за познаване на доброто и злото" съвсем не е било гибелно и отровно като растение. Напротив, то е било добро и красиво като всички дървета в Едем. Но Бог е сметнал за целесъобразно да избере именно него като оръдие за изпитване на първите човеци. По Божия преценка е било твърде рано за новосъздадените Адам и Ева да вкусят от него.

Вторият мотив е една чувствена проява, която взема връх над духовните стремежи на първите човеци. Тя се изразява в пожеланието да се вкуси от дървото, което е "приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание" (Битие 3:6). По принцип красотата на забранения плод, която будеше и вкусови представи, не бе непреодолимо силна. Трябваше да се стигне до съзнателно самоопределение към доброто, т.е. вслушване в божествената повеля.

Нравственото чувство на човека, което беше досега чисто и несмущавано, заговори изведнъж. Съвестта реагира в смущение поради голотата на Адам и Ева, която до мига на непослушанието бе незабелязана от тях. Острите чувства на срам и страх ги заставиха да потърсят убежище от бича на съвестта. Но гласът на Бога ги откри в тъмното им скривалище! И първите човеци се оказаха в смешното положение на щраусите, които скриват малките си глави в пясъка, а големите им тела остават под прицела на врага. Нима някой може да избяга от Твореца?

Дори и след грехопадението, обаче, пред смутените нарушители се разкриха благоприятни възможности: (а- Адам и Ева можеха да се разкаят за стореното; (б) оттук те биха могли да попросят връщане към първоначалното състояние на невинност и послушание. Първата двойка предпочете да остане упорито в новото си положение на отдалечаване от Бога. Въпреки загрижения тон на Твореца, Който пръв потърси съгрешилите, в отговорите на Адам и Ева не пролича стремеж към разкаяние. Не се усети пробуждане на съзнанието, че е престъпена сериозна заповед. Така те се определиха към състояние на независимост от своя Създател. Давид щеше да обобщи по-късно този отличителен белег на падналото човечество: "Безумният рече в сърцето си: Няма Бог" (Псалм 14:1).

Грехопадението доведе до цялостни печални резултати в същността на човека и заобикалящата го природа.

Както една сграда, колкото и здрава и красива да е тя, може да рухне, ако се посегне на нейните основи, така всички благоприятни резултати от творението се сгромолясаха за един миг. Поради грехопадението пострада и естеството на човеците и цялата безсловесна природа.

Катастрофални бяха последиците най-напред за човешката личност. Тъй като човек е трисъставно същество, грехът порази по различен начин трите елемента.

Тялото стана податливо на слабост, болести и скръб. Проклятието бе безкомпромисно към човешката физика. Бог се обърна към жената: "Ще ти преумножа скръбта в бременността, със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее" (Битие 3:16). А на Адам бе предречено: "С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет" (ст. 19). Краят на земния живот бе белязан със смъртта (Римляни 7:24). Телесната смърт бе логична последица от грехопадението на нашите прародители. Освен слабостта и болестите, които сполетяха човешката физика, Адам и Ева бяха отдалечени от дървото на живота -- източника на свежи сили. Пътят към него бе охраняван от "херувимите и пламенния меч, който се въртеше" (ст. 24).

Душата също бе поразена трайно от жилото на греха. Разкъсването на съюза с Бога и загубването на благодатта доведоха до духовна смърт (Битие 2:17). Логичността на този печален резултат идва от факта, че чистото и нечистото, святото и порочното не могат да съжителстват заедно. "Какво общение има светлината с тъмнината?" -- пита ап. Павел (II Коринтяни 6:14). Нежното цвете на човешката душа не може да диша и ухае далече от Бога -- "Слънцето на правдата" (Малахия 4:2). Без съживителния дъжд на благодатта, този ефирен елемент на личността линее и се изражда. Както тялото не може да съществува без храна, вода и въздух, така и душата е обречена без Бога и благодатните последици от Неговата близост. Вследствие на грехопадението, човешкият разум бе помрачен, чувствата -- покварени и волята -- притъпена (Ефесяни 4:18; Тит 1:15; Римляни 7:18). Човешката съвест е вече "прегоряла" (I Тимотей 4:2).

Духът бе окован във веригите на богопротивничеството. Светото Писание нарича ядката на човешката личност -- "сърце" (Псалм 14:1; Матей 22:37). Апостол Павел пък говори за "вътрешното естество" или "вътрешния човек" (Римляни 7:22). Грехопадението нанесе трудно изцелими рани на човешкия дух. Пророк Йеремия писа: "Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?" (17:9). Отделен от Бога, човешкият дух не разбира езика на светите истини (I Коринтяни 2:14).

Естеството на падналия човек претърпя болезнени промени. Д-р Огастъс Стронг отбелязва в своето "Систематическо богословие", че изменението в нравствената природа на човека не означава пълно отсъствие на съвест (Йоан 8:9), нито на нравствени качества (Марк 10:21), нито пък абсолютна склонност към всички грехове. Смисълът на човешкото падение -- според този виден протестантски богослов -- бе, че първите човеци напълно изгубиха любовта си към Бога, която е заповед Ѕ 1 на Закона (Йоан 5:42). Или, както твърди ап. Павел: "Копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога" (Римляни 8:7-8).

Първият грях предизвика фатални последици не само за човеците, но и за цялата природа. Земята бе прокълната (Битие 3:17). От градина с благоуханни цветя и плодни дървета, тя се превърна в поле на огромни физически усилия и мъка. По-рано човеците ползваха нейните блага почти с едно протягане на ръка, но отсега нататък трябваше да проливат много пот и пак нямаше да получат райските плодове (ст.18). Колко близо до тази истина са стиховете на П. К. Яворов: "С трънак и плевел се бори... Весден ори, ори, ори... Като няма прокопсия..." От това проклятие пострадаха и тварите. Апостол Павел писа определено: "Понеже тварите се покориха на суетата доброволно" (Римляни 8:20). Жестокостта, кръвожадността и всички останали особености, които отличават животните от нравствения облик на човека, бяха печално следствие от грехопадението на Адам и Ева. И пак заради човека земната природа щеше да пострада от унищожителните вълни на потопа (Битие 6-8 гл.).

Най-голямата злина обаче бе отварянето на широка врата за греха в живота на човечеството.

Грехът стана универсално явление (Римляни 5:12, 19). Светото Писание бие тревожна камбана, че "всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма ни един" (Псалм 14:3; вижте Исая 53:6; Римляни 3:9-23). В нивата на човечеството наред с житото на добри намерения и успехи изкласяваха и плевелите на зли дела и престъпления (вижте Матей 13:25 и сл.). Присъствието на греха в ежедневието на човека стана пагубно. Но още по-опасен е фактът, че венецът на Божието творение започна да "привиква" с него. Много често грехът "не прави впечатление", а това вече може да бъде непоправимо. Свикването с греха е смъртоносно. Някога Уйлям Гладстон (1809-1898) бе възкликнал с голяма болка: "О, чувството за грях -- тази е голямата липса на съвременния живот!"

Грехът означава, най-общо казано, липса на общение с Бога. Пророк Исая констатира, че човешките беззакония са ни "отлъчили от Бога" (Исая 59:2). Животът, белязан от греха, е съществуване в "далечна страна" (Лука 15:13), която е противоположна на Божието царство. Там няма духовно блаженство, траен мир и възвишени радости. Там изгубилият се несретник гладува за Божията правда и устните на сърцето му съхнат по изворите на живата вода. "Грях! Грях! -- писа ужасен Джон Уесли. -- Ти си страшно омразно, отвратително нещо, мразено от Бога! Ти погуби Неговото свято величество, ти го лиши от възлюбени деца, ти прикова на кръста Сина на Неговата вечна любов, ти наскърби Неговия Св. Дух, ти похули Неговата сила, ти презря Неговата благодат и в тялото, и в кръвта на Исуса, като че ли те бяха нещо обикновено; ти потъпка Неговата безподобна милост".

Грехът предизвика заслужено Божия гняв (Псалм 130:3; Римляни 2:5-12; Ефесяни 2:3; II Солунци 1:6-9; Откровение 20:15; 21:8). А това води до съд (Йоан 5:28-29; Галатяни 3:10). Проклятието на "вечния огън" (Матей 25:41) ще бъде сетната съдба на доброволно робуващите на греха и отхвърлящите онези начини, които Бог е определил за избавление.

Обобщавайки факта на грехопадението в Едемската градина, можем да кажем, че грехът на Адам бе:

доброволен грях, защото Адам не бе измамен от Ева (I Тимотей 2:14);

бунт срещу Божието управление (Плачът на Еремия 1:18);

сянка -- върху Божията благост (Римляни 2:14);

нарушение -- на Божия закон (I Йоан 3:4);

самоубийствен акт -- (Римляни 5:12);

причина -- за нанасяне зло и на другите (Римляни 5:12).

Така, както заключава Били Греъм в "Светът в пламъци", "смъртта навлезе в човечеството и адът започна в рая". А Франсис Шефер (1912-1984) обобщава: "Направен по Божия образ, човекът бе определен да бъде велик; той бе направен да бъде красив и бе определен да създава в живота и изкуството. Но неговият бунт го докара дотам, че той се превърна само в една машина".




Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница