Съдържание: бог, вселената, човекът 1 Съдържание: 2 бог и вселената

3. ТВОРЕЦЪТ

Застанал пред тайната на предтворческото Нищо, ми се иска да ви разкажа за две страшно разсърдени човешки величия. Ще ви разкажа за един император и един физик.

В Талмуда е съхранена интересна история за римския император Адриан (117-138). След като завладял света, той се върнал в Рим и казал на приближените си: "Завладях целия свят и затова искам да се отнасяте към мен като към Бог". Един царедворец се опитал да охлади мерака на императора: "Ти не си покорил още Божия град и Божия храм". Но това не стреснало владетеля -- колко му е! Пришпорил той армията си, нападнал Йерусалим и сринал последните камъни от свещения град. Адриан си помислил, че вече няма да има въпросителни около "божественото" му достойнство и права. Тогава при него дошли трима мъдреци. Първият му казал: "никой, който е вътре в палата, не може да се бунтува. Излез извън палата и тогава ще бъдеш Бог. Бог е направил небето и земята и ти трябва да излезеш най-напред извън тях, които са Неговият палат". Вторият философ прибавил: "Ти не можеш да бъдеш Бог, защото Сам Бог е казал: "Ония богове, които не са направили небето и земята, да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе" (Еремия 10:11). А третият отправил молба: "Помогни ми, моля те, в този час на нужда!" Адриан се учудил: "Как да ти помогна?" Мъдрецът пояснил: "Имам кораб, който стои на 3 мили от брега и на него се намира цялото ми състояние". Императорът казал: "Ще изпратя легионите и корабите си, за да го избавят". Но философът се възпротивил: "Защо да безпокоиш легионите и екипажите на корабите си? Изпрати само един повей на вятър!" Адриан се разсърдил: "Откъде да ти взема повей на вятър?" Мъдрецът отвърнал: "Тогава как искаш да бъдеш като Бога, Който е сътворил вятъра?"

Може би някои от вас, скъпи читатели, ще се усъмнят в историческата достоверност на тази талмудическа история. Няма да споря с тях!

Но ето, на ръба на Вселената, пред тайнствената истина за космическото Нищо застава една фигура, която е добре позната на всеки съвременен човек. Тази личност, направила революция в научното мислене на нашия век, е била сериозно разсърдена от откритията, че нестационарната Вселена е имала някога някакво начало.

Алберт Айнщайн (1879-1955) -- гений, който не претендирал като Адриан за божествени качества, но безспорно е имал претенцията, че е разгадал тайните на Вселената.

Когато Айнщайн научил за новата хипотеза, че Вселената е била "свита", а сега се "разширява", писал писмо на Вилем де Ситер, в което изразил своето възмущение: "Това обстоятелство ме дразни". Представете си за миг лицето на учения, "надвесен" над "ръба" на Вселената. Дългата му коса е паднала върху челото. Очите му напразно се взират зад изпотените айнщайновски очила. От трепкащите му устни падат въпрос след въпрос: Как, нима Вселената има начало? Но тогава -- тогава трябва да има Някой, Който я е... създал? Трябва ли да повярваме, че материята има... Творец?" Ще отбележа, че Айнщайн не е бил атеист. За него съществуването на Бога се е доказвало чрез природните закони. Било е явно наличието на порядък във Вселената, който може да бъде изследван от човека. Айнщщайн е изказал например мисълта: "Онова, което е непроницаемо за нас, действително съществува, изявявайки се като най-висша мъдрост и най-бляскава красота". С това той е имал предвид именно Бога. Но Този Бог да бъде "Творецът на богословите"? О, не, не!...

Докато Айнщайн се сърдел повече от едно десетилетие, Едуин Хабъл спомогнал за оформянето на хипотезата за "Родилния взрив". През 1930 Айнщайн посетил калифорнийската обсерватория на Маунт Уилсън, където работели Хабъл и Хюмасън. Той дълго изучавал таблиците на двамата американски учени, надничал през телескопа и накрая признал, че се е убедил в правилността на резултатите.

Всъщност признанието на Алберт Айнщайн може да се сравни с възклицанието на онзи апостол-скептик, който извика при вида на Исусовите рани след възкресението на Спасителя: "Господ мой и Бог мой!"

На научния свят било ясно, че зад "нищото" в началото -- преди появата на Вселената -- трябва да стои Един Творец!

Професор Едуард Милн (1896-1950), преподавател по математика в Оксфорд, писа в една своя научна публикация: "Първопричината на Вселената може да бъде попълнена от читателя. Но нашата картина остава непълна без нея".

Преди няколко години известният астроном от Масачузетс Филип Морисън призна в един филм за произхода на Вселената: "Бих искал да отхвърля теорията за Големия взрив, но трябва да се изправя пред фактите".

Спомням си какъв фурор бе предизвикала преди няколко години в съветските научни кръгове дискусията за тази хипотеза. Голяма част от академиците-марксисти се страхуваха с основание, че ако "Големият взрив" се приеме, това би означавало да се подаде ръка на признание на християнската доктрина за Бога-Творец.

Робърт Джестроу, автор на една хубава статия за "Големия взрив" в сп. "Рийдър дайджест" (октомври, 1980), писа накрая: "Той (ученият -- бел.а.) се катери по планините на невежеството; предстои му да завладее най-високия връх; и когато се прехвърля през последната скала, го поздравява една група богослови, които седят там в продължение на векове".

Да чуем какво казваше Библията: "Берешит бара Елохим..." -- "в началото сътвори Бог..." Това е един много интригуващ факт! На Синайската планина Върховното Същество се представи на Мойсей като Йахве (Вечният), при творението на човека писателят на Битие Го назовава Йахве-Елохим (Вечният Творец), а в Битие 1:1 Го срещаме като Елохим (Творец, Бог). Как трябва да изтълкуваме това?

Нека дадем едно по-подробно изяснение на това божествено име. Разбира се, невъзможно е да проумеем напълно какво означава то! Нашето начинание би било сравнимо с дързостта на легендарния Икар, който литнал от о. Крит към огнения диск на слънцето с крила, залепени с восък, и бил обгорен от палещите му лъчи. Някога Мойсей жадуваше да види Божията слава, но Йахве го предупреди: "Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив" (Изход 33:20). Да се проникне в главоломните дълбини на Божията същност не е по силите на никой смъртен. Дори ангелите не могат да постигнат пълнотата на Върховното Същество. Затова апостол Павел писа: "... никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух" (I Коринтяни 2:11б). Тази трудност да се разкрие напълно Божията същност е изобразена картинно в известната мисъл на астро-физика Джеймс Джийнс, която срещаме в съчинението му "Тайнствената вселена": "Съвременните научни теории ни принуждават да мислим за Твореца на света като работещ извън времето и пространството, които са част от Неговото творение, също както художникът е извън платното, върху което рисува".

И все пак, Бог не е безкрайно далече и не идва опасно близо до нас!

Мойсей бе удостоен да зърне Божията слава, макар и "изотдире" (Изход 33:21-23). Апостолите получиха утешението, че който е видял Христа, е видял Бога Отца (Йоан 14:9). А всички ние сме придобили "ум Христов" (I Коринтяни 2:15) и това ни укрепява при издирването на Божиите тайни.

Названието "Елохим" означава буквално "сили". Според едни тълкуватели то произлиза от корена "алах", който означава буквално "предмет на страх". Други пък го отвеждат към семитския корен "ул", имащ смисъл на: "превъзхождащ, силен съм". След откриването на прочутите "Тел-амарненски писма" (ХIV в.пр.Хр.) стана известно, че ханаанските князе са наричали египетския фараон Аменофис IV също "елохим", т.е. "господар".

Следователно в библейския смисъл Елохим има цел да ни внуши идеята за величието и всемогъществото на Върховното Същество. Но има нещо още по-важно за нас: под "Елохим" трябва да разбираме името на Бога на целия свят и човечеството въобще. Докато името Йахве имаше по-тясно предназначение: да стане известно само на древния Израил, то Елохим е Богът на цялата Вселена.

Слава да бъде на великото Му име!

Едно по-задълбочено изследване на третата дума на Библията -- Божието име Елохим -- ще ни доведе до смайващи наблюдения. То е, както бе посочено по-рано, в плурална форма, т.е. намира се в мн.ч. (за това е характерно окончанието за м.р. мн.ч. -- им). Някои тълкуватели, които са далече от разбирането на библейските истини, се опитват да ни убедят, че тази множествена форма била остатък от езическото многобожие. Ще подчертаем обаче, че еврейският народ никога не е робувал на многобожието преди Мойсей. Авраамовите потомци са пазели стриктно преданието на "бащата на вярата" за чудното извеждане от Ур Халдейски от Онзи Бог, Който направи Авраам, Исаак, Яков и синовете на последния Свои добри приятели. Още по-малко имаме право да виним писателят на Битие, че е допуснал заемка от египетската митология. Едва ли "великата Хелиополска енеада" с нейните девет враждуващи и общуващи безразборно помежду си божества би дала идеята за пресвятия Йахве-Елохим. Освен това Мойсей бе човекът, който ратуваше самоотвержено за чистотата на монотеизма (вярата в Един Бог). Може би най-силното доказателство, че в "Елохим" трябва да търсим не смисъл на многобожие, а нещо съвсем друго, е фактът, че глаголът бара е поставен в 3 л.ед.ч. Оказва се, че подлогът е в множествено, а глаголът -- в единствено число. Подобно положение не се среща в граматиката на нито един език!

Как да си обясним тази особеност?

Елохим намеква за множествеността на Лицата у Бога. Тази е най-голямата тайна, която човешкият ум не може да разбули. За да бъде постигната тази истина, е нужна преди всичко вяра!

И все пак, Библията осветлява не на едно място този богооткровен факт, за да го направи по-достоен за разума. Нека разгледаме няколко текста, в които тази идея се разкрива най-напред от глаголи. Един пасаж, към който ще се върнем по-късно по друг повод: "И рече Бог (Елохим): да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие" (Битие 1:26а -- Синод.прев.). Тук и глаголът е в мн. ч. -- "да сътворим". Следователно той се отнася както към Говорещия, така и към Онези Лица, към които Той се обръща. Това означава, че Те са равностойни, обладават еднаква творческа сила и следователно са божествени Лица, а не тварни личности, например ангели.

В Битие 11:6-7, където Творецът изразява разочарованието Си от древните строители на Вавилонската кула, Той казва: "Елате да слезем и там да разбъркаме езика им, тъй щото един друг да не разбират езика си".

Божията множественост може да бъде внушена и от определения. Така напр. в Исус Навин 24:19 прилагателното "пресвят", отнасящо се към Елохим (Бог) е в мн.ч.

Същата идея се подсказва и от местоимения. След грехопадението Господ изказа опасението: "Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си, да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно..." (Битие 3:22). Очевидно Творецът не е имал предвид Себе Си и ангелите, а Своите божествени Лица. Сравнете още Еклесиаст 12:1 (еврейски текст).

В Песен на песните 1:11 женихът се обръща към годеницата си с обещание: "Ще ти направим златни плетеници със сребърни копчета". Тук в буквален смисъл говори царят Соломон, а в преносен -- Бог (Елохим).

Почти всички ранни християнски писатели подкрепят възгледа, че названието "Елохим" свидетелства за множественост на Божиите Лица. Такова е мнението на: Теофил Антиохийски, Атанасий Велики, Василий Велики, Йоан Златоуст, Блажени Августин и мн. др. В негова полза се изказват значителен брой съвременни тълкуватели: Ч. Х. Спърджън, Дж. Пакър, Е. Тоузър, Р. Спраул и др.

Библията отговаря и на въпроса: "За колко Лица загатва названието Елохим?" Според много пасажи Елохим има Три Лица.

Ето по-важните места в Св. Писание, които посочват тази истина:

При Авраам, когато бе отседнал под мамврийския дъб, се явиха Трима Мъже (Битие 18:1 и сл.). От Тяхното поведение, думи и абсолютно съгласие може да се заключи, че Те представляваха единство, цялост. Бащата на вярата пък се отнасяше с особена почит и се обърна към Тях с титлата "Господарю мой" (ст.3). Според най-ранните и авторитетни църковни писатели в този случай наистина е изобразено Богоявлението на Трите Лица на Твореца. Единството на мислите и волята е отличителна черта на Св. Троица. Йоан Екзарх писа: "Защото Троицата е като единица и единицата е Троица чрез Лицата и отново е единица чрез природата. Тя не търпи разделяне нито по природа, нито смесване или сливане чрез Лицата".

Руският художник-монах Андрей Рубльов (ХV в.) е постигнал един истински шедьовър на иконографията в своята интерпретация на Св. Троица. Използувайки случая, описан в Битие 18 гл., художникът пресъздава църковната доктрина за Божията Троичност с помощта на особени композиционни похвати -- пресичащи се кръгове от различни багри: синьо, розово, кафяво и червено. По този начин Рубльов въздейства силно на наблюдателя, давайки му възможност да възприеме визуално абстрактната доктрина.

Някои от древните църковни учители откривали загатване за Троичността на Лицата у Бога и в онази формула, с която Сам Бог бе заповядал на свещениците да отправят благословение към Израил. На Аарон и синовете му бе заръчано да казват: "Господ да те благослови и да те опази! Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост! Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир!" (Числа 6:24-26). Тук за титлата "Господ" е употребено името "Йахве", но очевидно Бог е искал да се изяви пред Своя народ като Троичен.

Много близка до старозаветната формула е и апостолската формула на благословение: "Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъде с всички вас" (II Коринтяни 13:14).

Древните църковни учители виждали загатване за Светата Троица и в серафимската песен: "Свет, свет, свят Господ на силите! Славата Му пълни цялата земя" (Исая 6:3). Това становище се подкрепя от божественото съвещание, описано по-долу: "После чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да пратя? И Кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето Ме, изпрати Мене" (ст.8). Тълкувателите са на мнение, че тук става дума за изпращането на Сина да осъществи спасителния план на човечеството. Сам Исус потвърди това, като припомни, че пророк Исая е видял славата на Сина и говори за Него (Йоан 12:41).

Има и такива библейски пасажи, които определено свидетелстват за присъствието на Второто и Третото Лице на Св. Троица при акта на творението.

В Притчи 8:27 Мъдростта, Която символизира Второто Лице, изповядва: "Когато (Отец) приготовляваше небето, аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната". В подкрепа на този пасаж идва твърдението на евангелието на Йоан: "Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало" (Йоан 1:3). Тук авторът има предвид Бог-Слово. Най-ясни обаче са думите на автора на Посланието към евреите, където се казва за "Сина, Когото (Бог) постави наследник на всичко, чрез Когото направи и световете" (1:2).

За участието на Третото Лице на божествената Троица – Святия Дух -- в творческия акт е споменато в Йов 26:13: "Чрез Духа Си (Бог) украсява небесата".

Истината за Божията Троичност е особено важна за нашата съвременност. Както е известно, мюсюлманите и движения като "Свидетелите на Йехова" отхвърлят тази доктрина като небиблейска. Но така ли е в действителност? Както правилно посочва Доналд Барнхаус, "думата "Троица" не се среща в Библията, но истината за тази доктрина се намира във всяка част на Книгата".

Противниците на Божията Троичност се опитват да я отхвърлят, защото искат да я "разберат" с логически доводи. Естествено, те не успяват, защото това не се е удало на никой човешки разум. В древността християнските писатели са се опитвали да намерят убедителни аналогии от познати нам явления и предмети: слънце (диск, топлина и светлина), дърво (корен, ствол, корона) или 3 свещи и обща светлина и т.н. Модерни богослови включиха илюстрацията на равностранния триъгълник. Всички те обаче са крайно бледи, за да ни дадат и смътна представа за тази църковна доктрина. Богословът Франсис Буркит (1864-1935) писа с дълбоко смирение: "Нищо чудно, че доктрината за Троицата е необяснима, защото Божията природа не може да се схване. Нашата вяра трябва да се съгласи с онова, което нашият ум не може да схване, иначе никога няма да бъдем християни". Съвременният богослов Джеймс Пакър също счита определено, че истината за Божията Троичност е неразделимо свързана със същността на християнската вяра: "Троицата е основата на Евангелието, а Евангелието е декларация за Троицата в действие".

Кой е начинът да възприемем тази доктрина? Отговорът може да бъде само един: чрез вяра. Разбира се, това не означава, че не трябва да се занимаваме с нейното изследване! Напротив! Спърджън посочва, че задълбочаването в тази истина ще увеличи интелекта и ще извиси душата на изследователя, но това трябва да става "благоговейно, усърдно и непрестанно". Ако към това се прибави и смирената молитва, то не може да не стигнем Хоривския връх на срещата с Твореца.