Съдържание: бог, вселената, човекът 1 Съдържание: 2 бог и вселената



страница6/26
Дата28.02.2018
Размер2.61 Mb.
#60400
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26

3. ОНТОЛОГИЧНИЯТ АРГУМЕНТ

Най-хубавият сезон на всеки климат е пролетта. Огледайте се, скъпи приятели, около себе си и си спомнете която и да е българска пролет. Вие ще установите, че слънцето не грее така високо и отчуждено, както през зимата. Земята, стоплена от галещите му лъчи, разкършва снага като девойка, прекрачила прага на зрелостта. Веселите птичи песни, които се носят волно из въздуха, са сменили воя на снежните вихрушки. По улици и площади, по пазарни места и обществени градини се продават цветя: зюмбюли, лалета, нарциси, карамфили. В кръвта на хората се усеща прилив на нови жизнени сили; на лицата блестят чисти усмивки; походката става по-бодра и твърда; сърцата затуптяват с пролетни желания и пориви. О, колко чудно е да посрещне човек отново пролетта! Това значи, че ние пак сме живи! Това значи, че ние пак сме победители -- над зимата, над студа и над смъртта!

През една такава пролет е възкликнал народният ни поет Иван Вазов:

"Природо, твойто чудодейство знам:

допра ли се до теб, като Антея,

аз пак крила добивам и младея!"

(Сутринта, "Дисонанси", 1891-1895)

Но в тези слънчеви и благоуханни дни разумният човек може да открие най-великото Чудо във Всемира -- Бога! Как ли? Чуйте сами!

Псалмопевецът Давид казва в Псалм 14:2: "Господ надникна от небесата над човешките чада, за да види, има ли някой разумен, който да търси Бога". Хората търсят много неща: добро материално състояние, признание и известност, успехи в кариерата. В това ли се състои истинската разумност? Немският философ Готфрид Лайбниц (1646-1716), изпитал много от редките земни блага, е принуден да признае чистосърдечно: "Няма нищо тъй високо като мъдростта Божия, нищо тъй праведно като Неговите съдби, нищо тъй чисто като Неговата святост". А щом това е така, не следва ли, че ние трябва да се стремим преди всичко да се доближим до тази мъдрост, праведност и святост? Както студеното тяло се нагрява от допира си с топъл предмет, така човек става разумен от досега с Божията мъдрост. Търсенето на Бога е най-целесъобразното действие, най-дълбокият смисъл на човешкият живот. "Колко е добре на човека -- ни уверява Паскал, -- когато той се измори в напразни търсения благото в светския живот и протегне уморен ръцете си към Бога".

Сега, когато пиша тези редове, скъпи приятели, е ранна есен. Време е за беритба на плодовете. Навсякъде около мен се носи миризмата на лютеница. Грижливите стопани приготвят своята "зимнина".

Но аз се връщам в спомените си към пролетта! Виждам лозя с неразвити листа и щедро разцъфтели овошки. Колко красота струи от многоцветните им корони! Жужат пчели и прехвръкват искрите на пеперудени крила. Детски гласове се надвикват с птичите песни.

О, колко скрита мъдрост има във всяка пролет! Ние наричаме овошките "плодни дръвчета" и това определение е основателно. В късно лято или в златна есен берем сочни и дъхави плодове: ябълки, круши, праскови, грозде. Но още през пролетта дърветата, обсипани с бели, розови и жълти цветове, са плодни. Старите хора обичат да казват, гледайки отрупаните с цвят корони: "Тази година ще има много плод". Ще има плод, защото има цвят. С други думи, в цвета на овошките се крие идеята за бъдещия плод. Листчетата на цветната чашка ще окапят, но сърцевината й ще се запази на клона, ще набъбва, додето се превърне в голям зрял плод. Всяка есен доказва правотата на пролетния сезон.

Тези поетични мисли, скъпи приятели, могат да ни насочат към онтологичния аргумент за съществуването на Бога (от гръцкото действително причастие хо он = това, което съществува; което е; оттук думата "онтологически" означава: произтичащ от понятието за битието). Докато "космологичният аргумент" доведе нашият разум до последната Причина, Бога, а "телеологичният аргумент" ни посочи Върховния Архитект, Автор на един целесъобразен свят, "онтологичната очевидност" обсъжда съществуването на Бога, като за изходна точка взема идеята, че Бог е даден елемент в съзнанието на човешката личност.

Историята на религиите може да ни посочи безчислени примери за това, че идеята за Върховното Същество е една обща даденост в духовния мир на хората. Един християнски мисионер в Индия разговарял с неграмотен туземец. "Грешно ли е, ако някой ти открадне парите?" -- попитал мисионерът. "Да, разбира се" -- бил отговорът. "Ами ако някой убие друг човек?" "И това е грешно". "Виждам, че знаеш Божиите заповеди. Кой те е научил на тях?" "Бог!" -- отвърнал убедено индиецът. "Но как си разговарял с Бога, като не Го познаваш и не знаеш къде е?" Тогава езичникът посочил гърдите си и казал: "Ето, Той е тук вътре, тук вътре!"

Прочутият мисионер Дейвид Ливингстън, подвизавал се около 40 години в джунглите на Южна Африка, свидетелства: "Съществуването на Бога и бъдещ живот се признава навсякъде из Африка".

Подобни свидетелства са ни засвидетелствани от дълбока древност. Още Плутарх (около 46-120) ни уверява: "Ако обиколите света, ще намерите много градове, които не са защитени от градски стени, ще намерите селища без литература, народи без царе, хора без пари, градове без театри, но вие няма да намерите селище без храм, без църква, без параклис".

Това е така, защото у всички народи и индивиди е залегнала идеята за реалното съществуване на Бога. Формите, в които различните представители на човечеството "обличат" своите представи за Твореца, са различни, но по своята същина идеята е еднаква. Ако не беше заложена дълбоко в сърцата тази идея, щеше ли в центъра на езическата философия Атина да се издига жертвеник с надпис: "На непознатия Бог" (Деяния 17:23)? Щеше ли около хилядолетие и половина по-рано Бог да се представи на Мойсей, че е "Оня, Който съм" (Изход 3:14)? Щеше ли същият апостол Павел, който говори с елините за "непознатия Бог", да убеждава и римляните: "Понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си" (Римляни 2:14).

Всички тези мисли идват да ни покажат, че в съзнанието на човешката личност Бог е интуитивна даденост. Нещо повече, както се изразява Л. Мишков, "Бог е тази импозантна Личност, Която озарява съзнанието на индивида преди индивидът да се е осъзнал като личност".

Ако обърнем погледа си дълбоко навътре и се опитаме да обозрем съзнателната си опитност, ще открием, че Бог е част от нашата лична опитност. Както нежните цветове по клоните на овошките ни подсказват за зрелите плодове, които ще се появяват през есента, така идеята за Бога ни насочва към своята разумна Причина -- реалния Бог. Тази висша идея се заражда и подхранва в човешкото сърце. Ето защо, преди Всемогъщият да бъде разбран, се преживява от сърцето, което е храм на живия Бог (вижте I Коринтяни 6:19). До това заключение ни довежда "онтологичната очевидност"; тя не труфи Бога с формулите на логиката, а Го открива в човешкото сърце, в благородните прояви на живота, в красотата, в чистотата.

Надгробният надпис на един от най-великите физиолози Луи Пастьор (1822-1895) дава чудесна характеристика не само за учения, но и за разумния човек изобщо: "Блажен е оня, който носи в себе си един Бог..., който следва един идеал на изкуството, един идеал на науката, един идеал на отечеството, един идеал на евангелските добродетели". Да, блажен е, "защото Бог е в поколението на праведните" (Псалм 14:5б).

Баща на онтологичния аргумент е знаменитият философ Анзелм Кентърберийски (1033-1109). Неговите съчинения са богословски трактати, а религиозните му размишления напомнят откровенията на Блажения Августин. Книгата му "Рrоslоgium" е изпълнена с молитви към Бога, в които той проси от Всемогъщия Бог да бъде учител на човешката душа; там именно Анзелм философствува за съществуването на Бога. Във втората глава на Прослогиума авторът се вглъбява в мистична молитва: "О, Боже, ние вярваме, че от Твоето величие по-велико нещо никой не може да си въобразява. Вярно ли е, че няма такова същество като Тебе, както безумният иска да ни увери, когато казва в сърцето си: "няма Бог"? Но когато същият този безумец даде ухо, за да чуе нещата, които аз говоря, той слуша за нещо велико, по-велико от което не можем да си въобразим". По-нататък Анзелм прибавя, че независимо от неразбирането и отричането на безумеца, идеята за това най-велико Въобразимо ни отвежда до самото Него. Ето как интерпретира тези мисли нашият историк на философията проф. Георгов: "Бог е Онова Същество, от което не може да се мисли нищо по-велико, затова то не може да бъде само в нашия ум". Или казано иначе, Бог е толкова велика Идея, по-грандиозна от която никой ум не може да си въобрази. Но Бог не е само една идея, покълнала в браздата на човешкия интелект, която няма външно основание.

Френският филисоф Рене Декарт (1596-1650) допълва размишленията на Анзелм Кентърберийски. Неговата теза се състои, най-общо казано, в следното: в човешкото съзнание са складирани множество идеи; една от тях е идеята за Бога. Създателят, Който ни е сътворил, не би допуснал нито за миг тези идеи да изпълват съзнанието ни, ако не са действителни. Съществуването на Бога е не само гаранция, че идеите в съзнанието ни за масите, скалите, звездите са верни, но че също така и идеята за Бога е вярна, т.е. отговаря на Реалността. Някой може да оспори, че в съзнанието ни понякога блуждаят и идеи за фантастични неща, които не съществуват реално. Но идеята за Бога е интуитивна идея. Тя е посадена от Самия Творец в нашето съзнание. И понеже Декарт е математик, той дава геометрични сравнения. Ето какво пише в петата му медитация: "...Аз намирам явно, че съществуването също не може да се отдели от същината на Бога, както от същината на един праволинеен триъгълник големината на неговите три ъгъла, равни на две прави, или пък понятието на една планина от понятието на една долина..." Както скалите от вулканичен произход са консервирали в себе си белезите на вулкана, така идеята за Бога сочи съществуването на Самия Бог. Освен това, твърди Декарт, идеята за безкрайния Бог не би могла да се оформи в съзнанието на един ограничен индивид. Ограничената личност не е в състояние да създаде нещо по-велико от самата творческа личност.

Немският философ Имануил Кант е критикувал онтологичния аргумент. Но той е принуден да признае, че тази очевидност е основата на теистичната мисъл, затова върху нея се опират космологичната и телеологичната конструкции.

Дали една част от човечеството приема, а друга отрича Бога, това няма значение. Онтологичният аргумент ни посочва, че човеците въобще мислят за Бога. От това можем да заключим, че идеята за Върховното Същество е интуитивна. Но тя не остава у нас като гола и безкрила птица; напротив, тя се превръща в непоколебимо убеждение за реалността на Всемогъщия Бог. Колко спокойствие и радост ни доставя този факт!

"Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света" (Йоан 1:9).


Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница