Съдържание І. Увод ІІ. Профил на община стралджа ІІІ. Общ swot анализ ІV. Визия, приоритети


Републиканската пътна мрежа обхваща автомагистрали, пътища І-ви, ІІ-ри, ІІІ-ти и ІV-ти клас



страница11/18
Дата11.01.2018
Размер3.42 Mb.
#44077
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   18

Републиканската пътна мрежа обхваща автомагистрали, пътища І-ви, ІІ-ри, ІІІ-ти и ІV-ти клас.


Пътната мрежа на общината е сравнително добре развита, като всички населени места са свързани с общинския център. В приложенията е дадена схема на пътната мрежа на територията на област Ямбол.

Общата дължина на пътната мрежа е 230.4 км и обхваща пътища от І-ви до ІV-ти клас, както следва:

Пътища І-ви клас - 20.0 км

Пътища ІІ-ри клас - 12.5 км

Пътища ІІІ-ти клас - 95.0 км

Пътища ІV-ти клас - 76.0 км

Местни пътища - 26.9 км

По-важните от тях са:

Първокласен път І-6 /София – Казанлък-Сливен-Карнобат-Айтос-Бургас, с дължина на участъка 7.1 км. Важността на този път се обуславя от осъществяването на връзките на общината с големите индустриални и административни центрове в Южна България.

Другият първокласен път, преминаващ през общината, е І –7 /Ямбол–Шумен/, с дължина на участъка 12.9 км. Той осъществява връзките на общината със североизточната част на страната и с областния център гр. Ямбол.

Второкласният път ІІ – 5308 /Ямбол – Средец – Бургас/ е с дължина на участъка в общината 12.5 км. Свързва населените места от южната част на общината с областния център и с град Бургас.

Третокласният път ІІІ - 707 /Петолъчката – Голямо Крушево – ІІ 79 /е с дължина на участъка 47 км. Той е основната транспортна връзка на общината, която осъществява пряка комуникация с голяма част от населените места /Воденичане, Палаузово, Първенец, Недялско/ и косвена - с други населени места /Иречеково, Люлин, Богорово, Правдино/, чиито отклонения, като пътища от четвъртокласната пътна мрежа, започват от този път.

Третокласен път ІІІ 7007 Зимница – Стралджа – Лозенец осъществява връзката с І - 7 и областния център.

Третокласен път ІІІ – 7072 Недялско –Иречеково –Търнава осъществява връзката на тези села с областния център.

Третокласен път ІІІ - 7009 - Бояново – Борисово - Леярово – 4,2 км. осъществява връзка с община Елхово.

Общинската пътна мрежа, чрез която се осъществяват другите връзки между отделните селища в общината, е изцяло четвъртокласна с обща дължина 76 км.

На територията на общината има 26.9 км местни пътища, които свързват туристически обекти /х. Люляк, х. Бакаджик, местност “Даржевица”/ и път, свързващ с. Атолово с кариерата за глина в “Блатото”, експлоатирана от “Стралджа Керамика “ – ЕАД.

Изграждането на Автомагистрала “Тракия “, която по проект ще премине на 3 км. от общинския център и ще има пътна връзка със с. Зимница се очаква да окаже значимо влияние върху пътната инфраструктура на територията на общината

Всички пътища от републиканската пътна мрежа, включително и местните са 100% асфалтирани, с изключение на пътя за Блатото, който е с бетонова настилка.

Пътищата от първи клас са в добро състояние. Задоволително е състоянието на второкласния път ІІ – 53 / Ямбол-Средец – Бургас/, като в много участъци настилката вече е износена и има нужда от рехабилитация. Същото се отнася и за третокласните пътища ІІІ–707 /Петолъчката-Голямо Крушево-ІІ 79/ и ІІІ 7007 / Зимница – Стралджа – Лозенец / особено в участъците през населените места. / Лозенец , Стралджа, Палаузово, Първенец /.

Най-лошо е състоянието на пътищата от четвъртокласната пътна мрежа. Всяка година се извършва рехабилитация на 1 км от общинската пътна мрежа. Междувременно нови участъци се износват и възстановяването им ще струва много скъпо. Най-лошо е състоянието на пътищата за с. Чарда и с.Маленово, пътя през с. Каменец, Александрово – Поляна. През 2009г общината кандидатства по ОП за развитие на селските райони с проект за рехабилитация на общинските пътища.

Уличната мрежа в града и селата е изградена през 70-те и 80-те години. Тя е силно амортизирана и се нуждае от неотложен текущ и среден ремонт. В града все още има улици с неизградена настилка, а някои останаха само на запечатка и не можаха да бъдат асфалтирани. В селата уличната мрежа не е изградена изцяло, като процентът на изграденост за всяко село е различен. Изградената улична мрежа с асфалт за гр. Стралджа е 89%, а за селата – 30%. Най-благоустроено е с. Зимница. От 2007 до 2009г бе изградена дъждовна канализация и се поднови настилката на осем улици в гр.Стралджа.

Средствата, които се отпускат от държавния бюджет за строителство, основен и текущ ремонт на пътищата от общинската пътна мрежа, както и уличните мрежи в населените места са крайно незадоволителни.

Списък на пътщата от четвъртокласната пътна мрежа в община Стралджа е даден в Таблица 21.




Железопътна мрежа

В системата на железопътните връзки общината е добре обезпечена. Гара Стралджа е една от най-старите гари в България, а на гара Зимница се пресичат двете главни ж.п. линии – южната и подбалканската. От тук се осъществяват връзки с София, Пловдив, Бургас, Сливен, Варна и други големи градове. Гара Стралджа се използва и от жителите на Котелската община, които искат да ползват ж.п. транспорт за различни краища на България. Железопътните линии на територията на общината са двойни, електрифицирани. През последните години се извърши подмяна на ж.п. линията в участъка Зимница – гара Церковски, с което значително се увеличи скоростта на влаковете и качеството на обслужването. През 2004 година беше извършен основен ремонт на гаровия район на гара Стралджа. Инвестициите бяха осигурени по програма “ФАР”.


Енергийни мрежи и системи
Електроснабдяване

Електроснабдяването в общината се осъществява от националната енергийна система, като електропреносната и електроразпределителната мрежа и съоръженията към нея се стопанисват, поддържат и реконструират от “Електроразпределение” – ЕАД - Стара Загора, клон Ямбол, район Стралджа, съвместно с НЕК ЕАД – “Електропреносен район” - Бургас. Населените места в община Стралджа се захранват от три подстанции 110/20 кV:



  • Подстанция „Стралджа” – от 7 бр. въздушни електропровода на 20 кV и 2 бр. кабелни и е разположена в гр. Стралджа и захранва следните населени места: гр. Стралджа, с. Правдино, с. Люлин, с. Първенец, с. Иречеково, с. Богорово, с. Александрово, с. Тамарино, с. Недялско, с. Зимница, с. Войника, с. Атолово, с. Джинот, с. Воденичане, с. Чарда, с. Маленово, с. Палаузово, с. Лозенец

      • Подстанция „Елхово” – от въздушен електропровод на 20 кV се захранват следните населени места: с. Поляна и с. Леярово

      • Подстанция „Тенево” – от въздушен електропровод на 20 кV се захранват следните населени места: с. Каменец, с. Саранско

Преобладаващо сечение на ВЛ 20 кV – АС 50 мм2 с обща дължина 250 км, за кабелни линии 20 кV САХЕкТ /3х1х150/ мм2 с обща дължина 11 км. Преобладаващото сечение по въздушни мрежи ниско напрежение е АС /3х35+2х25/ мм2 с обща дължина 240 км.

Трансформаторната мощност на общината е в състояние да задоволява потребностите на населението и промишления сектор, който през последните години е силно стеснен. Изградени са и функционират 86 броя трафопостове. Броя на трафопостовете в отделните населени места, както и инсталационната им мощност са посочени в Таблица 22. Всички населени места от общината са електрифицирани и нуждите на населението са задоволени. Разширен е трафопост “Г. Димитров “ в Стралджа, който ще обслужва новореконструираната сграда на Читалище “Просвета”. След изграждането през 2000 г. на трафопост на ул. “Рила “ проблемът с трансформаторната мощност на града на този етап е задоволен.

Потреблението на ел. енергия в последните години в битовия сектор се е увеличило с 15 % средно за града и е спаднало с 10 % за селата. Консумацията на ел. енергия за 2004г. от всички населени места в общината е 12 455 911 kWh.

Уличното осветление на населените места е собственост на Общината от 2004 г. Към юни 2005г. няма сключен договор за поддържането му. Същото е в задоволително техническо състояние. В периода 2002 – 2009г година бяха монтирани енергоспестяващи лампи в гр. Стралджа и с. Лозенец, което на практика доказа, че консумацията на ел. енергия се намалява с 50 %. Монтирани са часовници във всички трафопостове, за да се отчита същата по двете тарифи – нощна и дневна и да се намалят разходите на общината за уличното осветление. През 2010 г. ще бъде подменено осветлението с още 450 бр. енергоспестяващи лампи. През 2009г е изготвен проект за монтиране на 600 бр. фотоволтаични панели и лампи за 10 населени места в общината, за който ще се търси финансиране.

Липсата на нормативна уредба, която да регламентира ясно собствеността върху електроразпределителните мрежи и съоръжения към тях, е пречка за извършване на цялостно прогнозиране в тази област. Не е решен въпросът със собствеността на трафопостовете към водоснабдителните системи на населените места.


Газификация

Община Стралджа има стратегическо значение в газоснабдителната мрежа на страната, тъй като през нея преминава транзитният газопровод от Българо-Румънската до Българо-Турската граница.

Перспектива за газификацията на град Стралджа вече има, тъй като през 2007 г. беше изграден газопровод от АГРС на оранжерия гр. Стралджа до “Керамична къща Стралджа” ЕООД. Газифицирането на града ще е от голямо значение за Общината, тъй като всички учебни заведения и детски градини са с локални отоплителни инсталации на мазут и нафта и издръжката на същите е много скъпа.

Съобщителна инфраструктура

Телефонна инфраструктура

Изграждането на далекосъобщителната мрежа, нейното поддържане и експлоатация се осъществява от Технологичен възел далекосъобщения - гр. Стралджа към Регионално управление Далекосъобщения - гр. Ямбол.

На територията на общината има изградени 11 броя автоматични телефонни централи, с общ капацитет 5 700 поста, които обслужват всички населени места в община Стралджа. Жителите на всяко населено място могат да бъдат избирани или да избират телефонните номера от Националната далекосъобщителна мрежа и да водят международни разговори. В Таблица 21 са посочени сведения за телефонното захранване в Община Стралджа.

В почти всички населени места има свободен капацитет от постове, като общият им брой е 1 602.

Развитието на телекомуникационната и съобщителната мрежа в страната ще се отрази благоприятно и на качеството на съобщителните връзки в общината. Предвижда се пускането на цифрови телефони за гр. Стралджа. Ще се подобрят и телефонните връзки с населените места чрез предвидена подмяна на преносните системи. През територията на общината преминават 2 бр. главни оптични телефонни кабели от националната оптична мрежа. Използването им в бъдещото развитие на телекомуникационните връзки на общината ще допринесе още повече за повишаване качеството на този вид услуги за бизнеса и населението.
Пощенски услуги

Пощенската система на територията на общината е добре развита. Тя обхваща 13 броя пощенски станции в по-големите населени места и 8 броя агентства, които обслужват цялото население. Експресни куриерски услуги предоставя “Булпост”. Само 20 % от оборота на пощенските станции и агентства е от действително извършени пощенски услуги, а останалите 80 % са от договори с външни възложители /ВиК, пенсионно осигуряване, ДСК и др./.


Покритие с радио и телевизионен сигнал

Всички населени места имат ефирно покритие с радио и телевизионен сигнал (доставя се от станция “Карандила”- Сливен). Покритието със сигнал на лицензираните национални телевизии е 100 % за територията на цялата община. Има една местна кабелна телевизия “Пантера”, покриваща цялата територия на град Стралджа и на с. Зимница. Останалите населени места не ползват такава услуга.


Мобилни комуникации

Почти цялата територия на общината има покритие с мобилни комуникации на операторите Мобилтел и Глобул. Известни затруднения с връзката има в района на селата Първенец и Недялско.


Интернет

Възможности за интернет връзка има във всички населени места чрез ползване услугите на БТК. Качеството на интернет връзката не е на достатъчно високо ниво, поради липса на отделен сървър в Технологичен възел далекосъобщения – гр. Стралджа и ниска скорост на обмен, дължащо се на качеството на преносните системи. Интернет услуги предлага и местният Бизнесцентър към програма “Jobs”.


Водостопанска система – водоснабдяване, канализация, хидромелиорации

Водоснабдяване

Водоемите на територията на общината са общо 24 броя с общ обем 7 865 куб. м. Общината е водоснабдена от 48 бр. водоизточници. /Таблица 23/. Водоснабдяването на населени места от общината става от подземни водоизточници - каптажи и дренажи, тръбни кладенци, шахтово-тръбни кладенци, бункерни помпени станции и се предполага че качествата на водата е по-добра в сравнение с откритите водоизточници, каквито са язовирите. Подаването на питейна вода се осъществява с помпени станции и гравитачно. Анализът на съществуващата изграденост на водоснабдителните системи в Община Стралджа показва една общо взето задоволителна водоснабденост на населените места. 95 % от населените места са водоснабдени. Водоснабдяването се извършава от местни водоизточници и от две водоснабдителни групи: Водоснабдителна група “Стралджа“, в която са включени гр. Стралджа, с. Лозенец и с. Атолово и Водоснабдителна група “Бакаджик “, в която са включени с. Тамарино, с. Каменец и с. Саранско. През 2006г е включено към тази система и с. Войника с водопровод 8км. През 2005 година е изградена водопроводна връзка Стралджа – Воденичане – 4км.. Изготвен е проект за подмяна на външния водопровод на с. Маленово. Необходимо е да се изготви и на с. Зимница, тъй като и двата са амортизирали и не могат да довеждат необходимото водно количество.



Поради намаляване дебита на местните водоизточници през летните месеци голяма част от населените места преминават на режим. Няма населено място на целогодишен режим.

Водопотреблението за битови и стопански нужди на жител от населението средно за денонощие е от 51 до 217 литра, като в него се включват количествата за питейно-битови нужди, обществено обслужване, промишленост и селско стопанство. Доставената вода средно на жител е 87 л/ден, което е най-ниското количество в сравнение с останалите общини в областта.

Стопанският сектор консумира 11% от общото водно количество, подавано в общината, което е 1 162 хил.куб.м. Някои от промишлените предприятия имат изградени собствени водоизточници за промишлени нужди и не ползват питейна вода – “Керамична къща Стралджа” ЕООД , “ЗПТ” АД и др. Останалите ползват води за технологични и питейни нужди от селищните водопроводни мрежи.

Вътрешната водопроводна мрежа на територията на общината е 212 км, в т.ч.

- стоманени водопроводи - 37 км

- етернитови и каменинови - 174 км

- поцинковани - 1 км

Водопроводните мрежи на населените места са до голяма степен амортизирани, затова загубите по тръбопроводите достигат до 30%. Особено трагично е състоянието на водопроводната мрежа в град Стралджа, която е изграждана през 30-те години. Около 60 % от нея е от етернитови тръби и авариите са почти непрекъснати. През 2009г започна проектиране по ОПОС на подмяна водопроводната мрежа на Стралджа със съвременно решение.



Канализация

От всички населени места в общината само с. Зимница е с почти изградена вътрешна канализационна мрежа – 80%. В град Стралджа съществуват само няколко канализационни отклонения, които отвеждат отпадъчните води от централната градска част, училищата, детските заведения и жилищните блокове. Всички обекти са с локални септични ями. Единственото отводнително съоръжение за битови и дъждовни води е канала /Дере № 2/, който преминава през целия град в посока север-юг. От 2000г. до 2005г. се извърши корекция на дерето и покриването му. Разработва се и корекция на проекта за канализация на с. Зимница заедно с пречиствателно съоръжение.

Единствената локална пречиствателна станция на територията на града е тази на предприятието “ЗПТ” АД. Останалите ползват септични ями, от които водата след утаяване се отвежда в дерето, попивни ями или директно включване в близък приемник.
Хидромелиорации

На територията на Общината действа напоителна система “Средна Тунджа “. Тя е изградена в периода 1973-75 год. в землищата на гр. Стралджа и околните села – Зимница, Лозенец, Атолово и Воденичане с етернитови тръби с диаметър ф 400 и ф 500. Напояването се осъществява от язовир “Жребчево”, намиращ се в Сливенска област. Общо осигурените поливни площи са 80 843 дка, в т.ч. 51 008 дка за гравитачно напояване, а 29 835 дка - помпено.

Състоянието на напоителните системи през последните години е силно амортизирано вследствие на дългогодишната експлоатация и липсата на средства за основен ремонт, а също така и от кражбите и разрушенията по помпените станции. Към 2005 г. реално използваните поливни площи са:

Стралджа – 35 798 дка

Лозенец – 3 142 дка

Зимница – 29 835 дка

Воденичане – 10 306 дка

Атолово – 1 762 дка

За да се въведат в нормална експлоатация съществуващите съоръжения е необходимо влагането на солидни инвестиции от страна на Напоителни системи. Необходимо е да се търсят други начини за финансиране най-вече от предприсъединителните фондове на ЕС /САПАРД/, за възстановяване на напоителните системи.

В общината има изградени 32 язовира и микроязовира с местно значение.


6. Селищна мрежа
Урбанизация
Формиране и структура на административно – териториалната единица – общината

Описанието на териториалната структура и административните функции на Община Стралджа са дадени в Таблица 24.

В границите на Община Стралджа са включени 22 населени места - един град и 21 села. Административен център на Общината е гр. Стралджа.

От останалите 21 населени места 13 са села със статут на кметства /с над 250 жители, с провеждане на избори/ и 8 са села със статут на наместничества /под 250 жители, без провеждане на избори, с назначаеми кметски наместници/.

На територията на Община Стралджа няма селищни образувания. Всички населени места са с компактна структура. Три от населените места са от VІІІ функционален тип, единадесет-от VІІ ф. тип, пет-от VІ ф. тип, две-от V ф. тип и гр. Стралджа-от ІV ф. тип.

Средната гъстота на населените места на територията на Община Стралджа е 3,25 населени места на 100 кв.км. площ.

Средната гъстота на населението е 23 жители на кв.км.

Всички населени места в Община Стралджа имат кадастрални и регулационни планове. Осемнадесет населени места имат и застроителни планове. Четири населени места нямат застроителни планове. Село Богорово има кадастрален и регулационен план от 1938 г. и няма застроителен план.

В административния център гр. Стралджа са концентрирани общинската администрация; изнесената държавна администрация; седалищата на големите частни фирми, създадени в следствие на приватизацията; множество малки фирми; транспортните връзки със селата от Общината и с големите градове; ж.п. гара на главната линия София – Бургас и 40% от населението на Общината.

Административен, индустриален и културен център гр. Стралджа е обявен за град през 1969 г. и е най-голямото населено място в Общината с 5 995 жители /към 2004г. /. По-големите села в Общината са: с. Зимница с 1 984 жители; с. Лозенец с 631 жители; с. Каменец с 552 жители и с. Войника с 560 жители. Най-малкото село е с. Леярово -77 жители /данните са от края на 2003 г./



Кратка справка на демографското и социално-икономическото състояние на населените места /анотации//данните са от края на 2003 г./.

  1. с. Александрово

Намира се в южната част на общината, в подножието на Странджа планина. Хълмиста местност. Население – 207 души. Застаряващо село - в трудоспособна възраст са 62 души. Основният поминък е земеделието. Добри почвено-климатични условия за зърнопроизводство и пасищно животновъдство. Добра инфраструктура - асфалтови пътища, изградено електроснабдяване, водоснабдяване и телефонизация.

  1. с. Атолово

На три километра източно от гр. Стралджа. Построено селище през 1926 г. на мястото на пресушено блато. Населено с бежанци от гръцка и македонска Тракия. Население 200 души - в трудоспособна възраст 70 души. Основен поминък е земеделието. През 1998 г. от местен предприемач е построен цех за преработка на зеленчуци. Добра инфраструктура - асфалтови пътища, електроснабдяване, телефонизация, водоснабдяване, ж.п. гара.

  1. Богорово

Население – 148 души, от които в трудоспособна възраст - 44. Основен поминък – земеделие. Плодородна земя - черноземни смолници, подходяща за зеленчукопроизводство. Изградени са основните елементи на техническата инфраструктура - водоснабдяване, електрификация, пътища, телефони.

  1. Воденичане

На 6 км южно от гр. Стралджа. Равнинни плодородни земи. Население 531 жители, от които 229 в трудоспособна възраст. Развито земеделие – зърнопроизводство и зеленчукопроизводство на базата на поливната система “Средна Тунджа”. Много добре изградени пътища, улици, електроснабдяване, телефони. Проблеми с водоснабдяването – качеството на водата.

  1. Войника

Намира се на юг от Бакаджишките възвишения. Население – 560 жители, от които 210 в трудоспособна възраст. Основен поминък – земеделие. Развито зърнопроизводство и пасищно животновъдство. Добре развити комуникации – телефони, водоснабдяване, изградени улици и пътища. Има действащо училище с деца и от околните села.

  1. с. Джинот

На 10 км югозападно от гр. Стралджа. Равнинен район с плодородни земи. Жители – 331, от които 131 в трудоспособна възраст. Основно занимание на населението е земеделие с развито зърнопроизводство и технически култури. Изградени пътища, частично улици, има телефони, ток и вода.

  1. с. Зимница

На 7 км западно от гр. Стралджа. Равнинна местност с богати земеделски земи. Население 1 984 жители – най-голямото село в общината. В трудоспособна възраст са 1017 души от населението му. Основно занимание на жителите е земеделието с развито зърнопроизводство и силно зеленчукопроизводство на базата на поливната система “Средна Тунджа”. Съществува промишленост, свързана с мелничарство, зеленчукопреработка, има асфалтова база, произвеждат се бетонови изделия, има ж.п. гара. Много добре изградена инфраструктура – улици, ток, вода, телефони, частична канализация. Действащо основно училище с деца и от съседните села.

  1. с. Иречеково

Намира се на 17 км на юг от гр. Стралджа, в подножието на Бакаджишкшите възвишения. Население 597 души, от които 224 в трудоспособна възраст. Хълмиста местност с развито зърнопроизводство и лозарство. Добри възможности за развитие на животновъдство. Изградени пътища, водоснабдяване, ток, телефонна централа. Функционира самостоятелно начално училище.

  1. с. Каменец

Населението на селото наброява 552 души, от които 284 в трудоспособна възраст. Развито зърнопроизводство и трайни насаждения. Много добри възможности за развитие на пасищно животновъдство. Има действащо предприятие за добив на негасена вар. Добри възможности за развитие добива на инертни материали за строителството. Изградено електроснабдяване, водоснабдяване и телефонизация. Функционира основно училище.

  1. Леярово

Най-малкото и най-отдалеченото село от общинския център. В подножието на Странджа планина, хълмиста пресечена местност. Населението е 77 души, от които 27 в трудоспособна възраст. Природните условия предлагат развитие на пасищното животновъдство и пчеларството.

  1. с. Лозенец

Намира се на 5 км северно от гр. Стралджа, в подножието на Стара планина. През селото преминава главния път София-Бургас. Населението е 631 души, от които в трудоспособна възраст 264. Трудовата заетост на населението е в селското стопанство, горското стопанство и газокомпресорна станция. Развито е лозарството, зърнопроизводството и животновъдството. Добри комуникации и пътни връзки. Наличие на термални води.

  1. с. Люлин

Намира се в източната част на Бакаджишките възвишения. Населението е 236 души, от които 65 в трудоспособна възраст. Основен поминък - земеделие. Добри условия за пасищно животновъдство и пчеларство. Добри комуникации – водоснабдяване, телефони, пътища.

  1. с. Маленово

Намира се на 10 км югоизточно от гр. Стралджа. Равнинна местност с плодородни земи. Основен поминък е земеделието, като е развито зърнопроизводството, животновъдството и отглеждането на технически култури /слънчоглед/. Население 421 души, от които 194 в трудоспособна възраст. Изградени нормални комуникации – вода, ток, телефони и пътища.

  1. с. Недялско

Намира се на около 25 км на юг от гр. Стралджа. Равнинна местност с плодородни земи. Население 413 души, от които 123 в трудоспособна възраст. Развито зърнопроизводство и лозарство. Изградени пътища, водоснабдяване, електроснабдяване и телефони. Функционира основно училище с деца и от съседни села.
15. с. Палаузово

Намира се на 10 км южно от гр. Стралджа. Равнинна местност с плодородни земи. Населението е 192 жители, от 73 в трудоспособна възраст. Основният поминък е земеделието. Развито е зърнопроизводство и отглеждането на технически култури /слънчоглед, памук/. Развито е и животновъдството. Нормални комуникации.



16. с. Поляна

Разположено в южния район на общината, горска местност със слабо продуктивни земи. Население 366 души, от които 135 в трудоспособна възраст. Природно-климатични условия, подходящи за развитие на пасищното животновъдство. Функционира основно училище. Изградени електроснабдяване, водоснабдяване, телефони и пътища.



17. с. Правдино

Население 210 души, от които 66 души в трудоспособна възраст. Благоприятни условия за развитие на земеделие и животновъдство. Наличие на минерален извор с лечебна вода с възможности за разширяване използуването му. Наличие на кариера за пясъчен камък, използван за облицовки в строителството. Добри възможности за създаване на производствено предприятие в това направление. Изградени нормални комуникации.



18. с. Първенец

Равнинна местност с плодородни земи. Население 410 души, от които 231 в трудоспособна възраст. Силно развито селско стопанство на основата на зърнопроизводството и животновъдството. Добри традиции в развитието на лозарството. Изградени пътни връзки, водоснабдяване и телефонизация.



19. с. Саранско

Население 155 души, от които 80 в трудоспособна възраст. Основен поминък - земеделие и животновъдство. Съществува складова зърнобаза, филиал на “Зърнени храни” - Ямбол. Добри условия за развитие на зърнопроизводството. Изградени транспортни връзки, водоснабдяване, телефони.



20. гр. Стралджа

Намира се на 23 км североизточно от гр. Ямбол в обширен равнинен район. Население 6 733 души, от които в трудоспособна възраст 3 686. Основен поминък е земеделието с развито зърнопроизводство и лозарство. Има изградени промишлени мощности за строителна керамика, производство на поливна техника и металообработване. Развито е мелничарството и дървообработването. Съществуват благоприятни условия за развитие на зеленчукопроизводството на база на изградените поливни полета на системата “Средна Тунджа”. Има и благоприятни почвено-климатични условия за отглеждане на овощни трайни насаждения. Добре изградена градска инфраструктура и благоустрояване. Изградени добри транспортни връзки със селата и областния град. Ж.п. линия и главен път Бургас-София осигуряват връзките с цялата страна. В системата на образованието действат четири училища.



21. с. Тамарино

Намира се в район с плодородни земи и добре развито земеделие. Население 406 души, от които 115 в трудоспособна възраст. Основният поминък е зърнопроизводството, добро развитие има и животновъдството. Тук се намира и Дом за душевно болни хора. Функционират начално училище и детска градина. Изградени водоснабдяване, телефонизация и електроснабдяване.



22. с. Чарда

Намира се на 12 км от гр. Стралджа в равнинен район с плодородни земи. Населението е 382 жители, от които 165 в трудоспособна възраст. Основно тук е застъпено зърнопроизводството и животновъдството. Изградени са водоснабдяване, електроснабдяване и телефонизация. Главната пътна мрежа е асфалтирана.

В Приложение № 6 се съдържа кратка история на създаването на населените места.
Жилищен фонд – изграденост, състояние, задоволеност

Жилищният фонд на територията на Община Стралджа включва жилища - общинска собственост и жилища - частна собственост.

Жилищни блокове има на територията на гр. Стралджа /8 бр. /, един /1/ от които е общинска собственост и с. Войника /2 бр. /. Всички останали жилища са обикновено двуфамилни, двуетажни сгради. Преобладават масивните /МЖ/, но съществуват и полумасивни /пМЖ/ и паянтови/ПЖ/ жилища.

Делът на общинските жилища към частните такива е минимален. На територията на гр. Стралджа има единадесет /11/ общински жилища, а в с. Войника-едно /1/. Всичките са отдадени под наем и се обитават предимно от млади семейства. В останалите населени места на територията на Общината няма изградени общински жилища.

Частните жилища заемат голям процент от жилищния фонд на Община Стралджа. В по-голямата си част те са изградени в периода 1950-1970 г. и са еднотипни. Това показва, че сградният жилищен фонд на територията на Община Стралджа е остарял, а в някои случаи и застрашен от самосрутване. Това се отнася основно за жилищата в селата, тъй като те се обитават предимно от възрастни хора, които нямат средства и сили за ремонт на домовете си.

В гр. Стралджа е струпано и компактно ромско население, което се издържа предимно от социални помощи. Поради това при тази етническа група обикновено минимум 3-4 домакинства обитават едно жилище. Жилищата им в 90% от случаите са едноетажни и 100% от тях са незаконни и построени върху общинска земя.

Като се има предвид високата раждаемост при тази група, обикновено територия от 50 м² е обитавана от около 10 души. Състоянието на ромските жилища е крайно неприемливо от архитектурна и хигиенна гледна точка. В тях липсват санитарни възли и елементарни условия за живот.

По данни от 01.03.2003 г., недостиг на жилища в Община Стралджа има само в общинския център /-64/. Във всички останали селища от Общината има излишък на жилищен фонд. Това е следствие от миграцията на населението от селото в града, поради по-голямата възможност за работа, която предлага.



Каталог: doc
doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8
doc -> Лична информация
doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница