Съдържание І. Увод ІІ. Профил на община стралджа ІІІ. Общ swot анализ ІV. Визия, приоритети

1. 
   Могила с. Атолово;
   
2. 
   Останки от крепост “Калето” – 2 км южно от Войника;
   
3. 
   Останки от Старинен манастир – 3,3 км южно от Войника;
   
4. 
   Средновековен некропол в м. “Войнишкия Бакаджик” – 3 км югозапад от Войника;
   
5. 
   Праисторическо антично селище – 4 км южно от Войника;
   
6. 
   Антична крепост – 2 км западно от с. Иречеково;
   
7. 
   Праисторическо тракийско, средновековно и българско селище от турската епоха – южно от Иречеково;
   
8. 
   Антично и средновековно селище – източно 500 м от Каменец;
   
9. 
   Антично селище – 2,5 км южно в м. Чукормия – Каменец;
   
10. 
    Антично /тракийско и римско/ селище южно на 1 км от Каменец;
    
11. 
    Антично тракийско и римско селище югоизточно на 2 км от Каменец;
    
12. 
    Антично селище – 2 км източно от с. Леярово;
    
13. 
    Останки от крепост “Малкото кале” – 4 км северозапад от Лозенец;
    
14. 
    Останка от “Голямото кале” – 5 км североизток от Лозенец;
    
15. 
    Антично селище – 3 км североизток от Лозенец;
    
16. 
    Антично римско селище 1 км северозапад от Лозенец;
    
17. 
    Средновековна крепост – 5 км североизток от Лозенец;
    
18. 
    “Голямата могила” – източно от Лозенец;
    
19. 
    Антично градище – 2 км югоизток от с. Люлин;
    
20. 
    Антично тракийско и римско селище – 6 км запад от Люлин;
    
21. 
    Антично селище – 600 м северозапад от Люлин;
    
22. 
    Античен некропол – 2 км югозапад от Люлин;
    
23. 
    Антично селище – запад 2 км от Люлин;
    
24. 
    Антично /тракийско и римско/ и средновековно селище – 1 км северно от с. Недялско;
    
25. 
    Средновековно селище – на 5 км източно от с. Недялско;
    
26. 
    Антично селище на 2 км югозапад от с. Палаузово;
    
27. 
    Останки от крепост “Малкото кале” – 400 м източно от Правдино;
    
28. 
    Антично римско селище югозапад на 1 км на 1 км от Правдино;
    
29. 
    Късноантично селище – на 2 км източно от с. Правдино;
    
30. 
    Антично /римско/ и средновековно селище – 2,5 км източно от с. Първенец;
    
31. 
    Антично римско селище – на 3 км източно от с. Първенец;
    
32. 
    Антично римско селище – на 1 км югозападно от с. Саранско.
    
33. 
    Късноантична и средновековна крепост на 7 км северно от гр. Стралджа;
    
34. 
    Антично, средновековно и българско селище от турската епоха.;
    
35. 
    Антично римско селище – на 4 км югоизточно от с. Чарда;
    
36. 
    Антично римско селище – на 3 км южно от с. Чарда;
    
37. 
    Праисторическо селище на 500 м от Чарда;
    
38. 
    “Дядо Минкова могила” - югоизточно от с. Чарда;
    
39. 
    “Бачева могила” - южно от с. Чарда;
    
40. 
    “Гичева могила” – източно от с. Чарда.
    

Приложение № 5

ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА

1. 
   Войнишки паметник на “Загиналите за свободата на Родината” – с. Воденичане.
   
2. 
   Историческо място “Хайдушки къщи” – 5,5 км югоизточно от с. Войника.
   
3. 
   Историческо място “Инджови извори” – 5,5 км южно от с. Войника.
   
4. 
   Войнишки паметник на убитите във войните през 1912, 1918, 1944-45 г. в с. Войника.
   
5. 
   Войнишки паметник на “Загиналите във войните – 1912, 1918, 1946 г.” в с. Джинот.
   
6. 
   Паметна плоча на “Загиналите във войните 1877-78, 1885, 1912-13, 1915-1918, 1944-45 г.” – пред входа на Кметството в с. Зимница.
   
7. 
   Дом на Георги Тошков – ятак – в с. Каменец, категория “сведение”.
   
8. 
   Дом на Георги Козарев – ятак – в с. Леярово.
   
9. 
   Родната къща на Мален Даев – в с. Маленово.
   
10. 
    Войнишки паметник на Мален Даев в с. Маленово – убит на фронта през 1944 г.
    
11. 
    Лобно място на Неделчо Узунов – на площада в с. Недялско.
    
12. 
    Лобно място на трима партизани – 4 км североизточно от с.Недялско.
    
13. 
    Лобно място на Георги Калчев /Ламята/ - до с- Недялско.
    
14. 
    Войнишки паметник на “Загиналите във войната 1912-1913 г.” в с. Недялско.
    
15. 
    Паметник на “Загиналите в Отечествената война 1944-1945 г.” в с. Недялско.
    
16. 
    Паметник на убитите партизани – на площада в с. Недялско.
    
17. 
    Лобно място на съветския полковник Власко – с. Палаузово.
    
18. 
    Войнишки паметник на “Загиналите във войните 1912, 1915, 1918 г.” в с. Палаузово.
    
19. 
    Войнишки паметник на “Загиналите във войните през 1912-13, 1915-1918 г.” в с.Поляна.
    
20. 
    Войнишки паметник на “Загиналите в Отечествената война” в с. Поляна.
    
21. 
    Паметен знак на загиналите в Отечествената война 1944-45 г. в с. Първенец.
    
22. 
    Паметник на загиналите във войните 1912-1913 г. в с.Първенец и Правдино, 1915-1918 г. гр. Стралджа.
    
23. 
    “Паметник на убитите партизани” в гр. Стралджа.
    
24. 
    Паметник на “Загиналите стралджанци в Отечествената война – 1944-1946 г.”
    
25. 
    Паметни плочи и паметник на поета Пейо Яворов, пребивавал в Стралджа в периода 1898-99 г. разположен пред пощата в гр. Стралджа.
    
26. 
    Войнишки паметник на “Загиналите за свободата на Родината” – с. Зимница.
    
27. 
    Войнишки паметник на “Загиналите за свободата на Родината” – с. Правдино.
    
28. 
    Войнишки паметник на “Загиналите за свободата на Родината” – с. Лозенец.
    
29. 
    Войнишки паметник на “Загиналите за свободата на Родината” – с. Иречеково.
    

Името Стралджа селището продължава да носи и днес, след обявяването му за град през 1969 г.

В турския данъчен регистър от 1666 г. било отбелязано село Карахасанлъ, което според специалистите било днешното с. Александрово. Според съществуващите предания селото се е местило няколко пъти. П. Делирадев твърди, че след войната през 1828-1829 г. по-голямата част от българското население се изселила в Басарабия, а след това там се заселили черкези, които прогонили и последните българи.Черкезите го наричали Хасаноглу. След Освобождението черкезите се изсели и на тяхно място дошли българи. С княжески указ от 30.09.1833 г. му било дадено името на Александър Батемберг-Александрово/16,с.332;45,А-1,л.20;56,л.20/.

Без съмнение то е най-малкото село в Ямболския край. След пресушаването на Стралджанското блато в годините след Първата световна война, по инициатива и със средствата на Английския фонд “Спасени деца” с председател лорд А. Атол, върху освободените земи било създадено ново селище. През 1926 г. то било признато за населено място с името Английско село, а с Царски указ от 08.04.1931 г. било обявено за село Атолово-в знак на признателност към лорд Атол, което носи и до днес.

В документите от времето на Руско-Турската война през 1828-1829 г. селото било отбелязано с името Арпач-Имчени/52,с.200,217/. Мястото, където възникнало селото, се наричало „Арпалъците”, тъй като там виреел добре ечемика. Според П. Делирадев това име буквално означава ечемиченище /16,с.332;46,с.194/.

С Министерска заповед от 09.08.1934 г. на селото било дадено името на българския възрожденец Иван Богоров-Богорово, което то носи и днес.
с. Воденичане

От публикациите на Р. Стойков, върху турските данъчни регистри се вижда, че село с името Дерменоглу е съществувало още през 1609 г. Според спомените, съхранявани в НБКМ, както и сведенията на д-р Симеон Табаков, то е възникнало около построената от един турчин на р. Мочурица воденица, която по тази река била голяма рядкост. Около нея се заселили семейства от съседните села, с което било сложено началото на селото.

В превод Дерменкьой означава воденично село/45,В-5,с.4-6;35;56,с.62;62,с.333/.

С Министерска заповед от 09.08.1934 г. селото било преименувано в село Воденичане, което носи и сега.
с. Войника

Според Иван Дундаров селото се споменава в турските данъчни регистри от 1609 г. с името Саатлю, тъй като жителите му били потомствени войници. По-късно те били принудени да се изселят. Възможно е част от тях да са се върнали обратно. В документите от времето на Руско-Турската война през 1828-1829 г. името му не се споменава никъде. Едва към средата на ХІХ в. било основано днешното село Уйника/Войника/.

Името Саатлю в превод от турски означава часови или село от военизиран тип.

Добавката оба към най-старото име на селото Джалин е доказателство, че възникването му е свързано с колонизацията на юруците. Според краеведа Н. Душков основател или владетел на селото бил Чин ходжа. В неговата основа лежи турската дума чин, която на турски означава китаец, т.е. дошъл от Туркестан.

През 1934 г. с Министерска заповед от 09.08. с.г. му било дадено името Джинот-в чест на Йордан Джинот-виден общественик и просветител в Македония преди Освобождението/41,т.2,с.299/.
с. Зимница

Според публикациите на специалистите върху турските данъчни регистри в землището на селото са съществували в различно време няколко селища. Според Р. Стойков в документите от 1591 г. било споменато село Карахисарлъ, а според Иван Дундаров в документите от 1609 г.-Юмер обасъ. През 1830 г. както и по време на Освобождението съществувало вече село Кашлакьой /23;50,с.142-144;57;61,с.209/.

В превод Юмер обасъ означава Юмерово поле, което е свидетелство, че възникването му било свързано с колонизация от юруците, а Карахисарлъ означава черна крепост. Според М. Маринов село Кашлакьой означава зимовище на овце и на едър рогат добитък.

С Княжески указ от 06.12.1906 г. селото било преименувано на Зимница, т.е. зимовище/45,3-2,л.42/.
с. Иречеково

Всички изследователи разчитат старото му име по един и същ начин. Според Р. Стойков в документи от 1606 г. то било Арнавуд, според Иван Дундаров в документи от 1609 г. е Арнауткьой, а в документи от 1615 г. е Арнаут/23; 31; 46,с.218-219; 51/. По време на Освобождението е носело името Арнауткьой.

Това име произлиза от турската дума арнаут, която в превод означава албанец. Според проф. Симеон Табаков в селото живеели арнаути мохамедани, което показва, че те са дошли в българските земи след падането на България под османска власт.

Макар, че арнаутите са се изселили твърде рано, селото продължило да носи това име и след Освобождението, когато с Министерска заповед от 19.08.1934 г. му било дадено името на чешкия историк Константин Иречек-Иречеково.
с. Каменец

Според изследователите старото име на селото се среща в турските данъчни регистри от 1609 г. като Йенидже и Бакаджик, а от 1666 г. като Саранлъ Йеникьой/23; 31/. В документи от времето на Руско-Турската война през 1828-1829 г. било отбелязано като Еникьой. Такъв бил произхода на името Саранлъ Йеникьой, което в превод означавало Ново село до село Саранлии или Еникьой и Бакаджик, което в превод означава ново село до Бакаджика.

Пред 1934 г. с Министерска заповед от 09.08. на селото било дадено името Хан Телец/24,т.6, с.627/. С указ на президиума на народното събрание от 08.1950 г. било преименувано на Каменец, което е свързано със съществуващите каменни кариери край селото.

Ако се съди по публикациите на специалистите може да се твърди, че с. Дюкменя възникнало сравнително късно. Най-ранното му име било споменато в пътеписите на Н. Кочубей от 1793 г. като Дикотей. В документите от времето на Руско-Турската война през 1828-1829 г. било отбелязано с имената Дюкмен и Дюкменя/44,с.66; 155; 50,с.64; 61,с.212/. Според П. Делирадев в основата на това име лежи турската дума дюкмек, която в превод означава леяр и вероятно е била свързана с развитието на рударството в Бакаджиците, по поречието на Дюкменската река/16,с.340/.

С Министерска заповед от 09.08.1934 г. му било дадено името Леярово, което е точен превод на старото име.
с. Лозенец

Според Р. Стойков в данъчния регистър от 1609 г. името на селото било Секбани кебир, а според Иван Дундаров-Секбан/23; 57/. Специално внимание на възникването на селището, както и на произхода на неговото име са отделили проф. С. Табаков и П. Делирадев. Поради важното му местоположение-на кръстопътя между Карнобат-Сливен-Ямбол-Рижки проход, султан Сюлейман построил на това място крепост. В нея били разположени секбани кебир/особен род еничарски войски/, които охранявали прохода. По-късно, след западането на крепостта през ХVІІІ в., там били настанени помощни войски-сеймени, които изпълнявали административни функции /16,с.65; 45,Л-5, л.29-37; 56,л.65/. Именно от тях селото получило името Сеймен.

При масовото преименуване на селищата през 1934 г. с Министерска заповед от 09.08. му било дадено името Лозенец. Според спомените това име било свързано с отглеждането на лозя.

С Министерска заповед от 09.08.1934 г. на селото било дадено името Люлин, което вероятно било свързано с растящи по склоновете на Бакаджиците люляци.

Основателно е твърдението, че при масовото преименуване на селата през 1934 г. се е наложило виждането, че в неговата основа лежало не съществителното паша, а паша, т.е. наличието на трева за добитък, поради което било възприето като българско наименование.

Поради това с Министерска заповед от 09.08.1934 г. името на селото било само частично изменено-от Пашакьой в Пашино. Това недоразумение било отстранено с указ на президиума на Народното събрание от 13.08.1951 г., с който селото било преименувано в Маленово/в памет на загиналия в антифашистката борба Мален Даев/.
с. Недялско

От публикациите на специалистите върху турските данъчни регистри от ХV-ХVІІІ в. се вижда, че старото име на селото Афтане не се среща в тях. Според Е. Грозданова, обаче, то се споменавало в пътеписите на В. Етингентски от 1699 г., на К. Нибур от 1767 г. и др. /55,с.59/. В пътеписните бележки на Н. Кочубей от 1793 г., то фигурирало като Гафтан, в документите от войната през 1828-1829 г. като Хафтани/50,с.63-64; 55,с.59; 61,с.212, 217/.

За произхода на името Афтане до нас са достигнали различни предания. Според едно от тях, то носело името на Афтан войвода, а според друго било име на турския разбойник Афтан, което в превод означава „привилигирован”. Най-приемливо, обаче е твърдението, съдържащо се в сборника „Българско село”, че в основата му лежи съществителното хафта, което в превод означава седмица/45,Н-1, л.1-7; 46,с.200; 56,с.60/. Макар че е трудно да се обясни връзката с името на даденото населено място, очевидно е, че точно така е било възприето при преименуването на селищата през 1934 г., поради което с Министерска заповед от 09.08. му било дадено името Недялско.

Според публикациите на специалистите върху турските данъчни регистри, старото име на селото се среща през ХVІІ в. в следните форми: през 1609 г. като Авлалъ и Евлиялъ, през 1672 г.-Авлалу, през 1636 г.-Авлу и през 1666 г.-Авлиал, Авлалу и Караагадж. По време на войната през 1828-1829 г. било отбелязано като Авлалии/23; 31,с.221; 51,с.210/.

П. Делирадев посочва, че в основата на тези имена лежала гръцката дума ауле, която означава двор, затворено място. Но тъй като през онези векове почти всички селища в региона носели турски имена, по-приемливо е схващането, че в селото съществувало турско теке/гроб/, което било считано за евлела/свято място/, откъдето идва и името му/16,с.343-344; 41,с.210-213; 46,с.210-212/.

През 1934 г. с Министерска заповед от 09.08. в памет на видния български възрожденец Николай Хр. Палаузов, му било дадено името Палаузово.

В основата на това име лежала турската дума бургия, която в превод означава свредел. Най-убедително е твърдението, че в това село, намиращо се южно от Бакаджиците било развито рударството. Вероятно в селото били произвеждани бургии, откъдето дошло и името му.

През 1934 г. било преименувано на Поляна - име свързано със съществуващата край селото Бяла поляна/45,П-4, л.18-19; 56,с.37/.
с. Правдино

В турските данъчни регистри старото име на селото Доуруклии било споменато само веднъж-през 1626 г. като Тауклу/31,с.211-223/. Според сведенията в летописната книга на селското училище към 1860 г. в него се заселили черкези, които прогонили българите и го превърнали в черкезко село. В навечерието на Освобождението в него живеели 400 черкезки и само 5 български семейства. След като по време на освободителната война, черкезите избягали в Анадола, в него се заселили българи от Източна Тракия, включително и католици-унияти от Одрин/14,с.345; 45,П-6, л.7;46,с.181/.

В навечерието на Освобождението селото носело името Доуруклии, като в неговата основа лежала думата доуруклама, като в превод означава препълнен, или пък дуру, която означава правда. Според Т. Пенев и според сборника „Българско село”, това име било свързано с намиращите се край селото останки от римската крепост „Добрак”/46,с.189-190; 56,с.62/.

Очевидно е, че при промените на имената през 1934 г., е било възприето, че в основата на името лежи съществителното дуру/правда/, поради което с Министерска заповед от 09.08., му било дадено името Правдино.
с. Първенец

В данъчния регистър от 1609 г. Иван Дундаров разчел старото име на селото като Башалии. В руската военна карта от времето на войната през 1828-1829 г. било отбелязано като Башали, а Б. Нейков го споменава като Башалии/23; 44,с.56;46,с.180/.

Проф. С. Табаков счита, че в основата на горното име лежи турската дума баш, която в превод означава пръв, главен. Според Т. Пенев тя означавала хубаво, лично място. Що се отнася до втората част на името-али, някои краеведи допускат, че това било лично име, а други като окончание/46,с.18/. Именно поради това Иван Дундаров го превежда като глава-старейшина, а според други специалисти то означавало Първия Али.

Въпреки тези различия, при преименуването на селищата през 1934 г. му било дадено името Първенец.
с. Саранско

Старото име на селото е споменато във всички публикации на турските данъчни регистри от ХV-ХVІІ в. В документ от 1493 г. се среща с имената Идри, Сарухан и Саруханлъ/21,с.117; 55,с.43, 49/. През следващите векове фигурирало като Сарайисарнаслъ, било отбелязано като Саранлъ и Сарханлъ/23;57;58;63/. В руските документи от времето на Руско-Турската война през 1828-1829 г., вече носело името Саранлии, което се запазило и след Освобождението.

Може да се допусне, че Идри било завареното име на селото, докато Сарухан било наложено от колонизаторите юруци/Е.Грозданова, 55,с.43/.

След Освобождението било преценено, че името Саранлии имало българско звучене, поради което с Министерска заповед от 1934 г., било изменено само окончанието му и от Саранлии станало Саранско.

С основание може да се твърди, че в основата на тези имена лежи съществителното тюрк, туркмен, каквато била коренната принадлежност на колонизаторите юруци. Според проф. С. Табаков и краеведа Т. Тенев, както и според спомените на Найден Томев, първите жители на селището били чергари, т.е. юруци-туркмени/45,Т-1, л.250/.

При масовото преименуване през 1934 г. с Министерска заповед от 09.08. на селото било дадено името Тамарино, което произлизало от това на българската царица Тамара.
с. Чарда

Според публикациите на Р. Стойков и Иван Дундаров върху турските данъчни регистри, старото име на селото било Саръ ходжа или Суруджулу/23; 57/. В руската военна карта от времето на войната през 1828-1829 г., било отбелязано като Суруджалии.

Според проф. Симеон Табаков населението превеждало думата саръ като глух и считало, че то означава „Село на глухия ходжа”/45,Ч-1/. Според сборника „Българско село”, то означавало „жълтия ходжа”/36,с.66/. Това дава основание да се допусне, че той било от източен произход.

С Министерска заповед от 09.08.1934 г. му било дадено името Чарда, което означава стадо, добитък и няма нищо общо със старото име и вероятно било свързано с един от основните поминъци на населението-скотовъдството.


Приложение № 7
Биологично разнообразие

Защитени растителни видове
Блатно кокиче Leucojum aestivum L.

Издута водна леща Lemna gibba

Ямболски мразовец Colchicum diampolis

Издънкова мерендера Merendera sobolifera

Стрибърниева ведрица Fritillaria stribrnyi

Кримско зарасличе Symphytum tauricum

Бесарабско глухарче Taraxacum bessarabicum

Защитени животински видове
БОЗАЙНИЦИ MAMMALIA

Европейски вълк Canis lupus

Пъстър пор Vormela peregusna

Таралеж Erinaceus concolor

Невестулка Mustela nivalis
ПТИЦИ AVES

Mалък корморан Phalacrocorax pygmeus

Къдроглав пеликан Pelecanus crispus

Голяма бяла чапла Egretta alba

Малка бяла чапла Egretta garzetta

Mалък воден бик Ixobryhus minutus

Oбикновен мишелов Buteo buteo (I)

Бял щъркел Ciconia ciconia

Осояд Pernis apivorus

Дропла Otis tarda

Ливаден дърдавец Crex crex

Бухал Bubo bubo

Домашна кукумявка Athene noctua (I)

Полска чучулига Alauda arvensis

Градска лястовица Delichon urbica

Кос Turdus merula

Голям синигер Parus major

Син синигер Parus caeruleus

Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius

Обикновена кукувица Cuculus canorus
ВЛЕЧУГИ REPTILIA

Шипобедрена костенурка Testudo graeca

Шипоопашата костенурка Testudo hermanni

Смок мишкар Elaphe longissima

Голям стрелец Coluber jugularis
ЗЕМНОВОДНИ AMPHIBIA

Жаба дървесница Hyla arborea

Зелена крастава жаба Bufo viridis

Обикновен (малък) тритон Triturus vulgaris