Съдържание І. Въведение 3 ІІ. Визия на стратегията 5 ІІІ. Цели на стратегията 6 IV. Правна рамка 7



страница2/5
Дата18.06.2018
Размер0.54 Mb.
#74888
1   2   3   4   5

ІІІ. ЦЕЛИ НА СТРАТЕГИЯТА

Осъществяването на целите за постигане на ефективна, прозрачна и почтена община изискват общо повишаване равнището на професионалните умения, квалификацията и резултатността при изпълнение на служебните задължения от служителите на всички нива в съответната общинска администрация. Именно това изискване определя целите на Стратегията за обучение на служителите в администрацията:

1. Укрепване на административния капацитет на служителите в общината чрез обучение, осигуряващо:

- Професионалното развитие на служителите в администрацията;

- Служебното развитие на служителите в администрацията.

2. Активно участие на служителите в процеса на промени чрез:

- Въвеждане на лични планове за професионално и служебно развитие;

- Въвеждане на практики за информиране и консултиране на служителите за възможностите за професионално и служебно развитие;

- Осигуряване на равни възможности за достъп до професионално и служебно развитие.

3. Изграждане на системата за развитие на професионалните умения и квалификацията на служителите в администрацията чрез:

- Въвеждане на ясни правила и отговорности за разработването и прилагането на мерки за развитие на професионалните умения и квалификацията на служителите в общинската администрация;

- Прилагане на съвременна система за оценка на потребностите от обучение – постигане на съответствие между необходимостта от обучение и практическото прилагане на резултатите от него;

- Въвеждане на правила за осигуряване на финансови ресурси за развитие на професионалните умения и квалификацията на служителите.

IV. ПРАВНА РАМКА

Сред ключовите фактори, определящи насоките и възможностите за трансформация на държавното управление и модернизиране на администрацията, са критериите и изискванията към административните системи на страните – членки на ЕС. Въпреки липсата на директни правомощия ЕС оказва силно влияние върху административните практики в страните членки, тъй като той е оторизиран да изисква от тях надеждна административна система, която да е в състояние да интегрира стандартите на Общността в законовата си база, ефективно да ги прилага в страната и да осигури чрез подходящи средства за анализи и контрол процедури по обсъждането и актуализирането им.

Целта на настоящата част от Стратегията е да се обобщят европейските критерии и изисквания за модерна административна система, като се открои приоритетното значение на изискването за административен капацитет в България. С осмислянето на тези изисквания закономерно се налага необходимостта страните – членки на Общността, да променят принципите на функциониране на националните си административни структури, за да постигнат качествено ново равнище на администрацията в европейското административно пространство. При реализацията на поставената цел се разглеждат следните по-важни задачи:


  • да се изяснят европейските изисквания към националните административни системи;

  • да се анализират факторите за подобряване на административния капацитет в България;

  • да се разкрият основните предизвикателства пред българската административна система и да се определят приоритетните сфери на развитие.

  • да се изследва местната нормативна уредба на Община Брезово, с цел установяване съответствието й с европейската и национална правни рамки в сферата на обучение на служителите в администрацията.

Приоритет на Стратегията е изграждането в Община Брезово на административен капацитет от нов тип, в съответствие със страните от ЕС, следвайки развитието на административния капацитет на национално ниво.

Основната теза е, че българската администрация все още не е доказала своята ефективност и способност да работи равностойно на администрациите на страните членки на ЕС. С оглед хармоничното „вписване” на българската административна система в европейското административно пространство е наложително да се обърне специално внимание на подобряването на българския административен капацитет, с оглед на което в структурата на изложението е направен кратък аналитичен обзор и ретроспективен анализ на административното развитие в национален план и на ниво Община Брезово и на тази основа са откроени безспорните постижения и необходимите промени в някои конкретни сфери. Направени са изводи относно европейските ориентири, задаващи посоката на промяна на българската администрация. Анализирана е връзката между доброто държавно управление и необходимия административен капацитет в условията на административна конвергенция.


1.Общи европейски изисквания към националните административни системи
Институционалното обновление и модернизирането на публичната администрация на сегашния етап се оказва необходимост с приоритетно значение не само за по-скоро приетите страни, преминали през тежък преходен период, но и за страните – членки на Европейския съюз, с отдавна установени демократични традиции и силно развита пазарна икономика. Това е така, защото управлението на Европейския съюз се характеризира с взаимна зависимост, реализираща се предимно на административно ниво. Това обстоятелство кара Европейския съюз да изисква от всички страни членки да се придържат към европейските правила и стандарти, свързани с организацията и работата на техните национални административни системи.

В договорите за членство в Европейския съюз не е предвиден общовалиден модел за национална административна система и няма общозадължителни правила за работа на администрацията. Практически договорът за Европейския съюз признава многообразието и Общността няма компетенции относно организацията на националната административна система. Всъщност през цялата си история Европейският съюз приема, че административните системи на отделните страни са легитимни и съвместими с членството в Съюза и че различните уредби могат да се справят еднакво добре с европейското законодателство. На свой ред отделните страни запазват своята автономия и като цяло се задоволяват със законите, които дават на Европейската комисия преки административни отговорности в определени сфери. Освен това Европейският съюз не може да се намесва във вътрешната организация на административната система, докато страната – член на Общността, спазва задълженията си към него. Но отсъствието на директни правомощия за пряка намеса от страна на Европейския съюз въобще не означава и отсъствие на силно влияние върху административната практика на всяка страна-членка. Това е така, защото ЕС поставя базови изисквания към националните административни системи, които трудно могат да бъдат покрити без провеждане на реформа и модернизация в администрацията.

В този процес от първостепенно значение е административната система на една страна да се „впише” в европейското административно пространство като важен компонент на общоевропейското пространство. Разбира се, не е възможно да се говори за хомогенно общоевропейско пространство, но с развитието на Европейския съюз то вече има реални измерения, осигурявайки свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора. В него ясно се обособяват отделни специфични пространства – икономическо, социално, културно, образователно, информационно и др., за голяма част от които вече е изградена и действа ясна нормативна рамка с правила и процедури.

С термина „европейско административно пространство” в специализираната литература най-общо се обозначават „общите административни стандарти и принципи на работа на националните административни системи, тяхното взаимодействие, надеждност, предсказуемост, точност, ефективност, прозрачност и т.н” Включването на административната система на една страна в това пространство трябва да е съзвучно с принципите и механизмите на действие на публичната администрация в страните–членки на Европейския съюз, като в същото време максимално да се отчитат административните традиции и опитът на съответната национална администрация. Във всяка сфера на административната политика европейското административно пространство предоставя на страните-членки набор от възможни решения – достатъчно близки, за да се осигури обща позиция, и достатъчно широки, за да може всяка страна гъвкаво да избере вариант за развитие на административната си система. Базово условие за членство в това пространство е административната надеждност, която е необходима за ефективното прилагане на политиката за икономически и социален растеж. Същевременно администрацията на Европейския съюз се разглежда като верига от националните администрации на страните-членки, а силата на европейското административно пространство е равна на силата на най-слабото звено във веригата, т.е. на най-слабата национална администрация. От тази гледна точка за новоприетите страни е изключително важно да се придържат към принципите, които стоят в основата на административната конвергенция:

- демокрация и върховенство на закона;

- безпристрастност и неутралност;

- информираност и прозрачност;

- отговорна, независима и професионална държавна служба.

Спазването на тези принципи и ценности е гаранция за способността на публичната администрация на всяка новоприсъединила се страна да функционира конкурентно, бързо и ефективно в същата степен, както публичната администрация на старите страни – членки на Общността. Що се отнася до практическото проявление на конвергенцията, то тя би следвало да означава, че еднородни административни звена в различните страни –членки на Европейския съюз, функционират по сходен начин и служител от дадено звено следва да може безпроблемно да работи в аналогично звено в друга държава – членка на Европейския съюз. В този контекст особено за новите страни – членки на Общността, е изключително важно да трансформират държавното управление и модернизират административните си системи по такъв начин, че да отговорят на базовите изисквания на Европейския съюз:


  • Засилване на демократичния контрол на държавната администрация с оглед повишаване на отговорността пред демократично избраните органи и гражданското общество.

  • Разсредоточаване и децентрализация на съществуващия бюрократичен апарат с цел приближаването му до гражданите.

  • Привеждане на дейността на администрацията в пълно съответствие с разпоредбите на законите.

  • Увеличаване на обществената работоспособност, ефективност и гъвкавост на администрацията и изграждане на конкурентоспособна и отговорна администрация.

  • Осигуряване на стабилност, надеждност и приемственост на административната система (при това стабилността трябва да се съчетава с гъвкавост на администрацията, надеждността – с отговорност, приемственост и приспособимост).

Осмислянето на европейските изисквания закономерно налага извода, че страните– членки на Общността, и най-вече отскоро присъединилите се страни следва да променят принципите на функциониране на националните си административни структури, за да постигнат качествено ново равнище на администрацията. Освен тези изисквания ЕС поставя и определени критерии за достигане на ново равнище в дейността на администрацията.

Гарантирането на високо качество на административното обслужване намира пряк израз в удовлетвореността на гражданите от услугите, които административната система предоставя на юридически и физически лица.

Сред важните критерии, които следва да се отбележат, е изискването за увеличаване на „коефициента на полезно действие” на администрацията чрез повишаване на степента на съответствие между органите на държавната власт и подпомагащите ги дейности на администрацията.

Друго важно изискване за приобщаване на националната администрация в европейското административно пространство е изискването за изграждане на административен капацитет от нов тип. Във връзка с това е необходимо да се уточни, че в научната литература понятието „административен капацитет” все още не е ясно дефинирано. За експертите на Европейската комисия това понятие най-общо се схваща като способност на националните администрации да усвоят правото на Европейския съюз и да следват разпоредбите на неговата политика. На тази основа може да се обобщи, че административният капацитет се състои от три ключови компонента, а именно: (1) висока професионална компетентност в съответната административна сфера, (2) задълбочено познаване на постиженията на правото на Европейския съюз (acquits communitarian) и умения за тяхното резултатно изпълнение и приложение, както и спазване принципите на доброто държавно управление, определени в Бялата книга на Европейския съюз.

Българското разбиране за същността на административния капацитет е допълнено и обогатено от експертите, участвали в разработването на оперативната програма „Административен капацитет”, където са посочени и други важни елементи, като организационни характеристики, институции, оборудване на административните звена с информационна и комуникационна техника, междуведомствена комуникация и координация между правителството и гражданското общество.

Развитието на административния капацитет е важно изискване не само за членството в европейското административно пространство, но и необходимо условие за спазване принципите на „добро държавно управление”, формулирани в Бялата книга на Европейската комисия. Приложението на европейските принципи за добро управление – елемент на Лисабонската стратегия е трудно осъществимо без изграждане и укрепване на административния капацитет. От своя страна постигането на конкретни резултати на растеж, заетост, социално сближаване и т.н. е трудно без наличието на ефективна и компетентна администрация с адекватен административен капацитет. Изграждането на административен капацитет е нов приоритет на Европейския социален фонд за програмния период 2007-2013 г. Той е свързан не само с подобряването на капацитета за управление на финансирането от Общността и осигуряване на по-високо качество на административната дейност, но и с намаляване на разходите за държавната администрация. В съответствие с Лисабонската стратегия Европейският социален фонд ще подкрепя инвестициите в човешки капитал в държавната администрация на различните нива - централно, регионално и местно.


2. Подобряване на административния капацитет – ключов приоритет за българското административно развитие
Като новоприета държава – членка на ЕС, България си поставя за цел да използва в пълна степен предимствата от членството за подобряване на социално-икономическото и общественото си развитие. В този контекст задълженията й като член на Общността изправят българската административна система пред все по-големи предизвикателства. От това следва, че подобряването на институционалния и административния капацитет е от първостепенно значение за осъществяване на комплекса от реформи и ефективното прилагане на политиките на ЕС. През последните две десетилетия в комплекса от реформи, провеждани в България, административната реформа заема особено място. Въпреки че реформата на българската администрация стартира успоредно с началото на демократичните промени, две десетилетия след това все още не може да се отговори еднозначно на въпроса доколко ефективни са резултатите от нея. Като безспорни постижения обаче несъмнено трябва да се посочат постигнатите значителни промени в държавната администрация и европейските ориентири, задаващи посоката на нейното преустройство. Поради липсата на достатъчно опит процесът на преустройство на българската администрация започна през 1990 г. с подкрепата на програмата ФАР, един от предприсъединителните инструменти на ЕС. На практика цялостна концепция за административната реформа се материализира по-късно в разработената и утвърдена с решение на Министерския съвет през 1998 г. Стратегия за изграждане на модерна административна система. Основното предназначение на стратегията е повишаването на ефективността от функционирането на държавните институции, създаването на професионална държавна служба, способна да служи на интересите на обществото, както и усъвършенстването на управленските механизми и сближаването на българското с европейското законодателство. В резултат от изпълнението на стратегията са приети основните закони и съпътстващите ги подзаконови актове, свързани със създаването на новия организационен модел на българската администрация и на статута на държавния служител. Целият пакет от нормативни актове, регламентиращи устройството на администрацията и държавната служба, въведен през периода 2000-2004 г., налага извода, че е създадена необходимата правна рамка, регулираща държавната администрация. Но както показа впоследствие административната практика, а и по мнението на експерти от Световната банка, приетата нормативна база не доведе до решаване на проблемите на българската администрация и до създаване на работеща система за дългосрочно професионално развитие. Въпреки несъвършенството на тези закони (впоследствие променяни и актуализирани през 2005-2006 г.) като цяло може да се каже, че те са полезни за развитието на българската административна система. Важна предпоставка за реализиране приоритетите на административната реформа на един по-следващ етап е приемането на Стратегията за модернизиране на държавната администрация – от присъединяване към интегриране, впоследствие актуализирана за 2003-2006 г. , която засяга две основни направления: укрепване на капацитета на държавната администрация и укрепване на административния капацитет за изпълнение на задълженията, произтичащи от членството в ЕС. Като безспорно постижение на този процес следва да се отбележи създаването на професионална държавна служба и професионализацията на държавните служители. С такава цел се прие Стратегията за обучение на служителите в администрацията, която е важен елемент от политиката за управление на човешките ресурси и в частност за изграждане на административен капацитет. Стратегията е насочена към общо повишаване на степента на професионалните умения и квалификацията на служителите от всички нива в администрацията чрез тяхното лично, професионално и служебно развитие. От анализа на данните се установява не особено голям интерес към обучението по управленски умения и управление на човешките ресурси и управлението на проекти, които имат изключително важно значение за подобряване на административния капацитет. Същият извод важи и за обучението по регионално и местно развитие и електронно правителство. В същото време е обясним значително големият интерес на държавните служители към обучението по европейска интеграция и европейски опит. Краткият аналитичен обзор и ретроспективният анализ показват, че с приемането на България в ЕС приключи един продължителен етап на успехи, грешки и разочарования от резултатите на реформата. В последния мониторингов доклад на ЕК се посочва, че българската административна реформа е постигнала определени успехи, но все още не е доказала своята ефективност и способност да работи равностойно на администрациите на страните – членки на ЕС и е необходимо да постигне задоволителен напредък в борбата срещу престъпността и реформирането на администрацията. Членството на България в ЕС поставя нови по-високи изисквания към развитието на българската администрация през плановия период на ЕС – 2007-2013 г., които трябва приоритетно да се имат предвид в процеса на нейното по-нататъшно трансформиране. В този контекст задача от първостепенно значение е развитието на административния капацитет, което ще позволи да се осигури ефективно участие и защита на националните интереси в институциите на ЕС. В съответствие с тази необходимост и по препоръка на Европейската комисия, както е известно, в България бе разработена оперативна програма „Административен капацитет”. Това е стратегически документ, произтичащ от приоритетите, определени в Националната стратегическа референтна рамка, и същевременно инструмент за усвояване на финансовите средства от ЕС в административната област в рамките на плановия период 2007-2013. Стратегическата цел на оперативната програма е „изграждане на ефективна и модерна администрация, способна да отговори на високите очаквания на българските граждани, бизнеса и ЕС за по-добро обслужване и висока професионална етика, и създаване на стройна структура от компетентни и мотивирани държавни служители”. Тази главна цел е конкретизирана в три специфични цели:

1) Ефективно функциониране на администрацията и повишаване на доверието на гражданите и бизнеса в нея.

2) Подобряване управлението на човешките ресурси в държавната администрация, съдебната система и структурите на гражданското общество.

3) Модерно административно обслужване.

Постигането на очертаните по-горе специфични цели минава през изпълнение на конкретни дейности по четири приоритетни оси, а именно:

I. Добро управление.

II. Управление на човешките ресурси в държавната администрация, съдебната система и структурите на гражданското общество.

III. Качествени административни услуги и развитие на електронното управление.

IV. Техническа помощ.

Изпълнението на дейностите по приоритетните оси следва да доведе до необходимите трансформации на българската администрация и значително подобряване на административния капацитет. Тези дейности трябва да осигурят ново качество на административната работа и създаване на ефективна и ориентирана към потребителите на административни услуги администрация на основата на ясна нормативна база, въвеждане на принципите на добро управление, включване на заинтересованите страни във формулирането на политики и подобряване капацитета на държавните служители за изпълнение на задълженията им.

Финансирането на оперативната програма „Административен капацитет” е по линия на Европейския социален фонд.

Ефективното използване на предвидените средства по програмата изисква по-голяма информираност и ангажираност на отделните структури с разработването и прилагането на конкретни проекти.

Цялостният анализ на данните и обработката на допълнителните материали води до заключението, че е налице сериозен проблем, свързан с недостатъчни знания и умения за разработване и представяне на проект, при това и по трите приоритетни оси. Друг съществен недостатък е, че оперативната програма не се познава добре и е необходимо повече допълнителна информация, което може да се реализира чрез различни форми, например обучения, специализирани семинари и др. Сред важните проблеми, свързани с усвояването на средства по тази оперативна програма, са непознаване на програмите, тежки процедури по кандидатстване и липса на средства за съфинансиране. В общи линии по отношение на ресурсната обезпеченост може да се каже, че е налице сравнително добро ниво, и това се отнася най-вече за специализираните структури и опита в разработването на проекти. Важна особеност на програмата е нейната съгласуваност с националните политики и по специално с Националната стратегическа референтна рамка и Националната програма за реформи, и то най-вече по отношение развитието на ефективна и прозрачна администрация и прилагането на принципите на добро управление. Същевременно тя кореспондира с политиките на Европейската общност и тази съгласуваност превръща оперативната програма в средство за изпълнение на целите, определени в Стратегическите насоки за сближаване на Общността 2007-2013 г., и в актуализираната Лисабонска стратегия. Безспорно в такъв контекст значението на ефективния административен капацитет и като цяло на държавната администрация за повишаване на икономическия растеж и създаване на по-добри възможности за работа в ЕС ще става все по-критично важно, тъй като за това се изисква адекватно законодателство, качествени административни услуги, прозрачна съдебна система и спазване принципите на партньорство.

3. Вътрешна нормативна уредба на Община Брезово
В синхрон с приетата с Решение №85/14.02.2002г. на Министерски съвет Стратегия за обучение на служителите в администрацията (актуализирана м. март 2006 г.) и в доразвитието й на местно ниво, в Община Брезово са приети Вътрешни правила за дейността и организацията на работа в отдел „Човешки ресурси при община Брезово.

В посочения вътрешен за Общината акт, единствено при разписването на компетенциите на отдел „Човешки ресурси” се съобщава, че част от техните задължения са разработване на планове за обучение и професионална квалификация и създаване на организация за качествено обучение;

По отношение обучението на служителите в администрацията не се откриват конкретни текстове относно видовете обучения, областите за експертно обучение и развитие, сроковете и подлежащите на обучение служители.

Именно така посочената липса на местна уредба и устройствен акт, уреждащ реда, условията и областите на обучение на служителите в администрацията, налага приемането на настоящата Стратегия за обучение на общински служители.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница