Съдържание І. Въведение 3 ІІ. Визия на стратегията 5 ІІІ. Цели на стратегията 6 IV. Правна рамка 7
Видове ориентация и подход при хората
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.2. Рефлективно наблюдение/осмисляне па опита
- 4.3. Абстрактно концептуализнране/извеждане на общи правила
- 4.4. Активно експериментиране/приложение в практиката
- 5. Стъпки в развиването и воденето на обучение
- 5.2. Втора стъпка - разработване на целите на обучението
- 5.3. Трета стъпка - очертаване на съдържанието на обучението
- 5.4. Четвърта стъпка - Разработване на плана за обучение
- 5.5. Пета стъпка - Водене на обучение
- 5.5.1. Интерактивно изложение
- 5.5.2. Необходими умения на преподавателя
- 5.5.3. Справяне с трудна ситуация
4. Видове ориентация и подход при хората4.1. Пряк/конкретен опитВъвличане, преживяване и лично ангажиране при разрешаване на различни житейски ситуации. Акцент върху чувственото възприемане на сложната и уникална реалност, разглеждана "тук и сега"; нещо различаващо се от теориите и обобщенията. Интуитивният, артистичен подход се противопоставя на систематичния, аналитичен подход към проблемите. Хората с такава ориентация са общителни, леснo установяват взаимоотношения с другите, добри са при вземане на интуитивни решения, действат добре в неструктурирани ситуации, ценят отношенията с хората, реалността, непредубедения и естествен подход към живота. 4.2. Рефлективно наблюдение/осмисляне па опитаСтремеж да се разбере смисъла на идеите и ситуациите чрез внимателно наблюдение и безпристрастно описване. Акцентът е върху разбирането (истинното или как се случват нещата), а не върху практическото приложение. Хората с такава ориентация предпочитат да размишляват върху смисъла на ситуациите и идеите, да формулират изводи и да предвиждат последствия. Те са добри в анализа на нещата от различни гледни точки, обичат да се опират на собствените си мисли и чувства, когато формират мнение. Ценят търпението, безпристрастността и обмислените преценки. 4.3. Абстрактно концептуализнране/извеждане на общи правилаИзползване на логически издържани понятия, идеи и концепции. Акцентът върху мисленето и общите теории, в противовес на чувстването и интуитивното разбиране на уникалното и специфичното. Научен вместо артистичен подход към проблемите. Хора с такава ориентация са добри в систематичното планиране, в работата с абстрактни символи и качествените анализи. Те ценят прецизността, строгостта и дисциплината при анализа на идеи, красотата и елегантността на изчистените концептуални системи. 4.4. Активно експериментиране/приложение в практикатаНасока към промяна на ситуацията и упражняване на власт и влияние върху хората. Акцентът е върху това, което се работи, върху практическото приложение, а не върху абсолютната истина. Хората с такава ориентация обичат да завършват нещата докрай. Те са готови да поемат риск, за да постигнат целите си, ценят влиянието и въздействието, което оказват на околните и обичат да виждат резултатите от работата си. 5. Стъпки в развиването и воденето на обучениеВ развиването и воденето на обучението има пет стъпки, а именно: 5.1. Първа стъпка – оценката на нуждата от обучениеТази стъпка предполага получаването на обща представа за нуждата от обучение, за да може обучаващият да насочи енергията си в правилната посока. Това означава обучаващият да научи повече за нуждите от обучение, за това кой желае обучението, защо го желае, кои ще са обучаемите, какви са им познанията по темата, какво да бъде учебното съдържание и как да се разработи. Преди да разработи програма за обучение, обучаващият трябва да определи нуждите от обучение за участниците. Правилният анализ на тези нужди е от основна важност, за да може програмата да е полезна за участниците. Програми за обучение, които повтарят голяма част от това, което участниците вече знаят, или пък такива, които са твърде сложни за тях, ще предизвикат недоволството им. Освен това, подобни програми биха представлявали пилеене на ценни човешки и финансови ресурси. Участниците трябва да са ангажирани с целите на програмата. Би било трудно да осигурим такава ангажираност, ако не оценим нуждите им точно. Оценяването на нуждите от обучение е важно, тъй като чрез събраната информация могат да се дефинират целите и границите на програмата за обучение, да се идентифицират уменията, които трябва да се усвоят и научат, да се разработят целите на обучението, както и да се съобразят материалите и учебните дейности с нивото на участниците. Предварителната оценка на нуждите дава отговор на основния въпрос: да обучаваме или да не обучаваме. Основният критерий за определяне дали е нужно обучение е отговорът на въпроса: Дали обектът знае как да постигне стандартите за изпълнение на работните си задачи? Ако отговорът е "Да, обектът знае как", няма нужда от обучение. Ако отговорът е "Не, обектът не знае как", може да е налице нужда от обучение, както и някои други нужди. Нуждата от обучение съществува, когато даден човек не притежава познанията или уменията, нужни за удовлетворителното изпълнение на поставената задача. За да определим дали е нужно обучение, трябва да установим дали обектът знае как да постигне нужните стандарти за изпълнение на определена задача. Ако обектът знае как да постигне тези стандарти, няма нужда от обучение. Въпреки това, може да съществува проблем в изпълнението, но той няма да означава нужда от обучение, тъй като допълнителното обучение няма да реши проблема. Поради това, обучаващият трябва да е в състояние да прави разлика между проблемите на изпълнението, които отразяват определена нужда от обучение и тези, които не отразяват такава нужда. Ако се установи, че не е нужно обучение, но институцията, поискала оценка на нуждите от обучение, държи на провеждането на програма за обучение, преподавателят може или да се оттегли от дейността, или да приспособи програмата по такъв начин, че да е максимално полезна за участниците. 5.2. Втора стъпка - разработване на целите на обучениетоЧрез разработването на учебни цели се идентифицира това, което се цели обучаващите да могат да постигнат в резултат на обучението. Учебните цели показват посоката, в която да се съсредоточат останалите дейности по разработването на обучението. При разработването на адекватни цели има две стъпки. Първо, трябва да се идентифицират основните задачи, които обучаваните трябва да могат да решават в резултат на обучението и второ, трябва да се разработят уместно формулирани цели въз основа на тези задачи. Важно е да се започне с описание на основните задачи, свързани с обучението, за да е налице сигурност, че целите ще са насочени към това, което обучаемите трябва да могат да правят като резултат от обучението. Важно е, когато се формулират целите, да се използват думи, описващи наблюдаеми действия, защото, за да се оцени обучението, съответното поведение трябва да подлежи на наблюдение. Ако целите са свързани с показване на познания или промяна в отношението, може да се срещне трудност при намирането на начин да бъдат изразени целите чрез наблюдаемо поведение. Тогава е добре да изясним за себе си кое поведение "след обучението" би подлежало на наблюдение.
Учебното съдържание определя какво трябва да прави и да знае обучавания, за да постигне целта на обучението. Преподавателят трябва да знае как да подреди последователно учебното съдържание. За да се справи с тази задача, самият той трябва да притежава значително познание в дадената област, което му дава възможност да прецени как да подреди учебното съдържание. Правилото за последователността е изключително важно, защото неспазването му ще доведе до неправилно определяне на съдържанието. Като последица от това, обучаваните няма да могат да постигнат своята учебна цел. Два са важните аспекти на обучението, на които трябва да се обърне внимание: методите на обучение и помощните средства за обучение. Когато се разработи учебния план, трябва да се конкретизират методите на обучение и помощните учебни средства, които ще се използват при преподаване на учебното съдържание. Хората имат различни предпочитания по отношение на дейностите в обучението. Преподавателят трябва да може да предложи разнообразие, за да отговори на различните нужди на участниците. Един от начините да се осигури това разнообразие, е да се използват различни методите на обучение. Като най-използвани и дали най-ефективни резултати, могат да се посочат шест метода за обучение:
При преценка на избора кой метод да се използва, обучителят трябва да се ръководи от три общи критерии: целта на обучението, обучаваните и практическите изисквания. Когато се спре върху един или друг метод, той трябва да си отговори на три важни въпроса: 1.Ще доведе ли избрания метод до постигане на учебната цел?; 2.Съобразен ли е методът с размера на групата, нивото й на опит и др.?; 3. Изпълним и осъществим ли е избрания метод, от гледна точка на място, време, материали и ограничения в разходите? Като пример може да се посочи следното: Ако обучителят има информация, че участниците са добре запознати с учебното съдържание, е добре да избере като методи на обучение груповата дискусия и решаване на казуси. Ако се окаже, че групата е твърде голяма, би било приемливо да се избере изнасянето на лекция, съчетано с дискусии. Не трябва да се забравя, че един от най важните принципи на обучението за възрастни е да се поддържа активното участие на обучаваните. Това правят методите: решаване на казуси, групова дискусия, структурирано упражнение. При избора си на метод на обучение обучителят винаги трябва да се ръководи от обстановката в залата – възможно е да не позволява физическа демонстрация, от наличието на време - възможно е да няма достатъчно време за групова дискусия. Случва се преподавателите да използват метода „изнасяне на лекция” по-често, защото е по-лесно да се подготвиш за него, позволява по-лесен контрол. Често, обаче, се случва точно обратното – преподавателят губи аудиторията и идва момент, в който говори само за себе си. Затова е важно да се намери точния баланс между лекцията и използването на по-интерактивни методи. Много важен фактор за успешното провеждане на обучението е и използването на помощни учебни средства, като едни от най-използваните такива са допълнителните материали за раздаване, филми, флипчартове и слайдове за шрайбпроектор. Използването на помощни учебни средства има определени цели. Чрез тях се подчертават важните моменти, служат като помощно средство за запомняне, добавят разнообразие. Материалите, раздадени в началото на обучението или като допълнителни в хода на обучение, се използват за предоствавяне на информация по време на семинара и най-вече служат за запазване на иформацията от участниците и използването й като се върнат на работното си място. Флипчартът стои през цялото време пред очите на участниците и им въздейства визуално.
Трябва да се държи сметка за разликите между изложение на учебно съдържание и учебен план. Изложението изброява всичко, което обучаемите трябва да научат, за да постигнат целта на обучението. Учебният план включва всички дейности по време на обучението, които ще помогнат на участниците да постигнат целта. Когато се подготвя за участие в обучение, преподавателят е добре като помощно средство да използва определен образец. По този начин ще е възможно по-лесно структуриране на презентацията и материала. 5.5. Пета стъпка - Водене на обучениеОбучителят на възрастни, трябва да притежава основни умения за изложение и водене на занятие – ключовите умения, които ще се използват при преподаване. За да могат участниците да се научат, те трябва да бъдат въвлечени в процеса на обучение. Това става, когато се използват ефективно уменията за изложение и водене на обучение. Тогава обучаваните се въвличат в процеса на обучение, оценява се как те посрещат обучението и се откликва на техните потребности от обучение. Традиционната методика на обучение често залага на лекцията като на средство за предаване на информация от преподавателя на обучавания. Елемент на философията на обучението на възрастните, обаче, е разбирането, че средата на обучението може много да се обогати при активно участие на обучаваните. Когато участниците са активно въвлечени в процеса на обучение, много по-голяма е вероятността те да поемат отговорност за усвояването на новите знания и умения. Интерактивните изложения са насочени към въвличане на участниците в процеса чрез дискусии и дейности, които подпомагат ефективното предаване на информация. Това са едни от най-често използваните техники в програмите за обучение за предаване на знание. Затова за преподавателите е изключително важно да разбират понятията и процесите на изложението.
Много важен и определящ фактор, който е стимулиращо и мощно средство, помагащо на участниците да интегрират индивидуалното усвояване на материала с неговото съдържание, е т. нар. интерактивно изложение. Интерактивното изложение е кратка лекция, която въвлича обучаваните чрез въпроси и нагледни пособия. Трябва да е кратко - от 10 до 25 мин., използват се отворени въпроси, за да се въвлекат участниците, очертава няколко ключови момента, използва се опита на участниците, използва нагледни пособия и е внимателно подготвено. Според преназначението си, то служи за предаване на знания и изследване на принципи, модели, изследователски открития или теория. Изложенията са една от двете или повече техники, които обикновено се използват в занятията. Те могат да предшестват или следват след казус, упражнение или ролева игра. Така, изложението е изграждащият знанието блок в едно занятие, в което може да е включено и практикуване на умения чрез други техники.
Едно от най-важните неща в едно обучение е да се създаде комфортна среда за неговото провеждане. Всички участници трябва да се чувстват въвлечени в процеса на обучение, защото това ще улесни процеса на научаване. За да умее да въвлича участниците в обучението, преподавателят трябва да притежава четири основни умения:
a) Поведенчески уменияПреподавателят трябва да има предвид спазването на поне четири основни поведенчески умения:
Такова поведение показва на участниците, че вниманието е насочено към тях. Преподавателят не трябва:
Преподавателят трябва:
б) Умението да наблюдавашНаблюдението е точно това, което се съдържа в самата дума: да се следи поведението на участниците за знаци, които да покажат как те възприемат обучението. Когато се наблюдава поведението на участниците, може да се направи изводи за това какво чувстват по отношение на обучението. Тогава ще можете да отговорите на техните потребности. Има някои модели на поведение на обучаваните при различни ситуации. При проявата на тези модели, трябва да се предприемат определени стъпки, с които да си предотвратят или насърчат. Например: Когато участниците са отегчени:
Когато участниците са объркани по отношение на съдържанието:
Когато участниците са ентусиазирани и разбират материята:
в) Умението да слушашУмението да слушаме, само по себе си, представлява умението да изслушваме думите, които се изричат и да перифразираме казаното. г) Умението да задаваш въпросиУмението да задаваш въпроси има три аспекта:
Има различни типове въпроси – затворени, отворени, насочени. Всички могат да се използват по различно време с оглед постигането на определен ефект или поставена цел. Чрез затворените въпроси, например, се пести време, тъй като те насочват участниците към един отговор. Отворените въпроси, пък, стимулират груповата дискусия, защото стимулират мисленето и даването на идеи, а и изискват отговор с повече от една дума. По този начин, участниците генерират повече идеи за обсъждане. Насочените въпроси могат да бъдат, както много полезни, така и да затруднят в определени случаи комуникацията с участниците. Това е така, тъй като, от една страна, насоченият въпрос към един участник, може да се приеме и използва като начин да бъдат признати специалните му познания или опит, но от друга страна, може да има и някои негативни последици като, например, да се смути участникът, ако не знае отговора или, ако се стеснява. Това може да доведе като последица другите участници да се разсеят или пък да се изплашат, че ще бъдат следващите поканени да отговарят. Трябва да се избягват объркващите въпроси, защото участниците не знаят как да отговорят или въпросите “уловка”, защото възрастните хора не обичат да ги правят на глупаци. Преподавателят трябва да може да формулира точни и ясни въпроси. Добре е предварително да си ги записва.
Когато се използва задаването на въпроси, преподавателят трябва да е готов да се справи с отговорите, които предлагат участниците. Възможно е да се получи отговор, който е частично верен. Преподавателят трябва да отчете вярната част и да пренасочи въпроса, за да получи останалата информация. Пренасочването на въпроса е деликатен момент и внимателно трябва да се прецени как да се подходи и дали да се зададе въпроса пак към същия участник, който е дал частично верния отговор. За да го направи обучителя, трябва да е сигурен, че участникът би могъл да даде останалата част от отговора. Винаги, когато участниците отговарят на поставени въпроси, е препоръчително да се реагира по някакъв начин – чрез устни коментари или несловесен отклик, напр. кимане с глава, усмивка и т.н., както и чрез записване на приноса на участника на флипчарт.
Преподавателят трябва винаги да се отнася с изключително внимание към въпросите на участниците и отговорите, които той дава. Въпросите показват как напредва обучението, показват има ли интерес към темата. Могат да помагат и на задаващия го и на другите участници да разберат материята. Винаги, когато има възможност е добре да се пренасочат въпросите към участниците. Така им се дава възможност за повече участие. Те научават повече когато сами отговарят на въпросите, отколкото когато преподавателя отговаря.
Освен усвояването на основните умения за водене на занятие, преподавателят трябва да знае и как да се справя с проблемна ситуация. Такава ситуация може да бъде причинена от много фактори. Външни дразнители, като шум, почистващия персонал, хора объркали залата, са по-лесно преодолими и не влияят съществено върху хода на обучението. По–трудно преодолима пречка са проблемните ситуации, породени от поведението на участниците. Различаваме хипотези на проблемни ситуации породени от прекомерно активно или от недостатъчно активно участие. Когато преподавателят усвои как да се справя с тези ситуации, поведението му е приложимо и към повечето проблеми, с които ще се сблъскат. Трябва да се има предвид винаги, че всички преподаватели се сблъскват с проблемни ситуации от време на време. Проблемните ситуации не отразяват непременно враждебно отношение на обучаваните към преподавателя или обучението. Предварително подготвената стратегия за справянето с такава ситуация ще помогне да се съхрани самоуважението на обучаваните и в минимална степен да се наруши хода на обучението. Преподавателят трябва винаги да се ръководи от трите съображения при разрешаване на проблемна ситуация :
Да се опази самочувствието на участника е изключително важно, защото позволява на участника да остане част от групата и да продължи да се обучава. Освен това проблемът би могъл да се задълбочи, ако засегнете самочувствието на участника. В проблемни ситуации е важно да останем неутрални емоционално. Ако има емоционално ангажиране, може да се загуби ясния поглед върху проблема и да се избере неправилна стратегия. Необходимо е ситуацията да се запази под контрол. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|