Въпрос 6 - Сключване на договора

Въпрос 6 - Сключване на договора

Възможно е приемането да се извърши и чрез конклудентни действия - в случая е налице т.нар. авансово (предварително изпълнение). Това изпълнение е направено преди сключването на договора.

Пример за предварително изпълнение преди сключването на договора е поставянето на телефонни автомати от телекомуникационната компания. С акта на пускането на монетата в автомата се прави предложение, а изрично приемане на това предложение не се очаква. С факта на поставянето на автомата и осигуряването на телефонна връзка се предполага, че е налице клиент.

Действие на приемането

Приемането не поражда действие, ако бъде оттеглено и съобщението за оттеглянето стигне в прeдложителя преди или най-късно едновременно с приемането (чл.13/4 ЗЗД: Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у прeдложителя преди или най-късно едновременно с него).

Приемането поражда действие само, ако е получено в срока, който е бил определен от предложителя или съответно е бил нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането (чл.13/1 ЗЗД). Ако едно приемане бъде получено след изтичането на този срок то няма сила.

Възможно е обаче приемането да е било изпратено навреме, но поради поведението на някое трето лице (напр. Пощите) то да не е било получено навреме. За тази хипотеза е създадено специално правило, което е уредено в чл.13/5 ЗЗД: Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.

Една особена последица на приемането е уредена в чл. 14/2 от ЗЗД: Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен.

Договорът се смята за сключен независимо от това, че приемането може още да не е било получено. Не е нужно тя да е поставена под запрещение. По този начин, след като се смята, че договорът представлява някаква ценност (сам за себе си), законодателят се е помъчил да го запази като такава.

Възможно е договорът да се сключи на етапи. Това става когато - предметът на договора е много сложен - става дума за големи сделки. В нашето право липсва текст, който да урежда хипотезата на сключването на договор на етапи. Но сключването на договор на етапи може да стане, ако страните сключат специално съглашение, с което да създадат отношения при тази хипотеза. С едно такова съглашение страните трябва да уредят какви ще бъдат техните задължения на всеки отделен етап, с оглед на по-нататъшното сключване на договора, ще носят ли някаква отговорност при положение че някой от тях прекъсне договора.

Съгласие

Съгласието представлява пълно покриване на волите на двете страни, а по правило то е пълно покриване на предложението с приемането.

При това за да има сключен договор, за да се постигне съгласие то трябва да обхваща не само съществените елементи от договора, но и онези несъществени елементи, които страните смятат за важни. Така например ако предложителят смята за важно мястото на сключването на договора или начина на плащане, съгласието трябва да обхваща и тези елементи.

Наличието на съгласие се определя от изявената воля и то по пътя на тълкуването й. Възможно е обаче, макар и на пръв поглед да има съгласие да няма съвпадение на волите или да съществува някакъв порок. В тези случаи се говори за т.нар. скрито несъгласие. Несъгласието е явно, когато то може да бъде установено при един прочит на договора, когато то е безспорно и лесно установимо от съдържанието на договора. При скритото несъгласие липсва съвпадение на волите на страните, но това не се съзнава от тях. Скритото несъгласие също може да бъде установено по пътя на тълкуването.

Най-честият пример за скрито несъгласие е използването на термини, в които всяка от страните влага различно съдържание. Напр. при договор за покупко-продажба, при който плащането става във франкове, едната страна има предвид френски франкове, а другата - швейцарски и това не е уточнено, в този случай е налице скрито несъгласие и няма сключен договор.

Хипотезата на скрито несъгласие трябва да се отличава от хипотезата на порок на волята. При хипотезата на порок на волята има съгласие, договорът е сключен, но волята на едната от двете страни е опорочена. Основните случаи на порок на волята са тези на:

- грешка;

- измама;

- заплашване;

- крайна нужда.

Сравнение на хипотезата на скрито несъгласие с хипотезата на грешка. При хипотезата на скрито несъгласие всяка от страните влага различно съдържание в един и същ термин, докато при хипотезата на грешка страните влагат, или поне така са изявили воля един и същи смисъл в термина, те говорят за едно и също нещо, но едната от страните смята погрешно, тя е в заблуждение, че става дума за някакво друго съдържание. Т.напр. ако в договорът е изрично уточнено, че става дума за френски франкове, но една от страните смята, че става дума за белгийски франкове, в този случай тя ще бъде в грешка, а договорът ще бъде унищожаем. Но договор ще има.

Момент на сключване на договора

Моментът на сключването на договора се отличава с оглед на това, дали става дума за отношения между присъстващи, или между отсъстващи съконтрахенти.

Когато преговарят присъстващи лица договорът се смята сключен в момента на приемането на предложението, или по-точно на обективирането на това приемане. Следователно фактическият състав включва два елемента:

- получаване на предложението;

- приемане (обективиране на приемането) на предложението.

Фактическият състав на договори между отсъстващи лица обаче включва още един елемент:

- получаване на предложението;

- приемане на предложението;

- получаване на приемането от предложителя (оферента).

Това разбира се отнася до хипотеза, при която приемането е направено изрично (с думи/.

В сравнителноправен аспект са известни още три системи, които определят момента на сключването на договора:

1. 
   Изявяване на приемането - "Теория на изявлението"
   
2. 
   Според втората система договорът се смята сключен в момента на изпращането на приемането
   
3. 
   Нашата (немската, и включена във Виенската конвенция) - системата на получаване на приемането
   
4. 
   Система на узнаването на приемането (Италия/
   

Системата на получаване на приемането	Система на изпращането на приемането
Премества назад във времето сключването на договора, но по този начин тя гарантира интереса на предложителя, който търпи много малък интервал от време, но по правило между получаването и узнаването на приемането.	Тази система ускорява сключването на договора и неговото изпълнение. Тази система обаче изисква наличие на едно добросъвестно и сериозно отношение от страните по договарянето. Прилагането на тази система означава, че предложителят трябва да е готов да получи обвързващата сила на предложението. Тази система обаче се балансира с изпълнение и то едновременно с узнаването на приемането.

Приемането може да стане както изрично, така и мълчаливо. Нашето право обаче не съдържа правило, което да посочва момента, в който договорът е сключен, когато приемането е било мълчаливо. По този въпрос има различни виждания. Едно от тях е, че би могло евентуално да се приложи правилото на чл.18, т.3 от Виенската конвенция, според което, когато приемането се извършва с конклудентни действия (напр. плащане на цената, изпращане на стоката) договорът се смята сключен в момента на извършването на действието, а не в момента на узнаването на приемането или в момента на получаването на стоката. Но това правило би могло да се приложи за отношения между търговци.