Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8



страница4/90
Дата23.12.2016
Размер4.72 Mb.
#11383
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   90

Вреди

Втори елемент от фактическия състав, наред с поведението, който поражда това задължение. По правило тези вреди се наричат негативни вреди. Може би по-точен е терминът "вреди от нарушен негативен интерес".



Негативни вреди - вредите от несключването на един договор

Позитивни вреди - вредите от неизпълнението на един договор
Както всички останали имуществени вреди те могат да бъдат:

  • ПРЕТЪРПЕНИ ЗАГУБИ - това са разходите, които страната е направила в хода на воденето на преговорите и сключването на договора (кореспонденция, хотел, изпращане на куриери, самолетни билети.

  • ПРОПУСНАТИТЕ ПОЛЗИ - разлика в условията между несключения договор и друг договор, който страната би могла да сключи до този момент. Напр. едни лице продава вещ за определена цена. След дълги преговори в крайна сметка нищо не се получава. Междувременно цената на вещта е вече паднала. Лицето може да я продаде, но ще претърпи известни вреди - тези вреди са пропуснати ползи.



Обем на отговорността по чл.12

В какво се състои задължението за обезщетяване. Няколко виждания:



  1. Обезщетението за вреди обхваща само претърпените загуби. Не би могла да се сподели:

    • в закона липсва текст, на който това виждане да се опре. Общите правила за отговорността са установени в:

Чл.51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.

Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.

Чл.82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

Тук се вижда, че обезщетение се дължи както за претърпени вреди, така и за пропуснати ползи. В чл.12 и в другите текстове, които уреждат този въпрос не се казва нищо - следователно трябва да се прилагат общите правила.



    • правно-логически съображения - ако се приеме, че обезщетението за вреди обхваща само претърпените загуби, лицето, което е причинило вредите ще се постави в по-благоприятно положение, отколкото неизправния длъжник по един договор или деликвентът при един деликт, което определено е несправедливо.

    • сравнителноправен анализ показва, че никъде по земята обезщетението за вреди не обхваща само претъпените загуби;

    • могат да се приведат и исторически аргументи;

  1. Обемът на отговорността зависи от формата на вината:

    • ако страната е действала умишлено, тя дължи обезщетение както за претърпени загуби, така и за пропуснати ползи;

    • ако страната е действала небрежно, тя дължи обезщетение само за претърпените загуби.

Тази теза (Кожухаров) също няма основание в действащото ни право.

В закона се прави подобно разграничение в чл.82 ЗЗД. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. В чл.82 става дума за границите на отговорността, а не за разграничаване на вредите на претърпени загуби и пропуснати ползи. Формата на вината има значение в този член, но последиците от тази форма на вината са други и затова от чл.82 не може да се вади аргумент в полза на едно такова виждане.



  1. Дължи се обезщетение за всички вреди и претърпени загуби без значение на формата на вината (умисъл или небрежност):

  2. липса на специално правило - следователно и за хипотезата на чл.12 се прилага чл.82 и 51/1;

  3. тази теза най-добре защитава интереса на пострадалия, тъй като е възможно разходите по сключването на договора, дори и претърпените загуби да са съвсем малки, а разликата при пропуснатите възможности да се сключи договор с друго лице напр. да са много по-тежки.



Причинна връзка между поведение и вреди

Причинната връзка позволява да се търси обезщетение и за вреди, които са се проявили по-късно, стига обаче тази връзка да е пряка. Напр. чл.247 и 254 ЗЗД:



Чл.247. Заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя.

Чл.254. Влогодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазване на вещта, ако те са били необходими и неотложни, а когато влогът е безвъзмезден - и обикновените разноски.

Той отговаря за вредите и особените разноски, причинени от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не ги е знаел.
Уреждат се хипотезите, при които заемодателят и влогодателят отговарят за вредите от скрити недостатъци на вещта, при положение, че заемателят или влогоприемателят не са ги знаели.

Тази форма на отговорност е всъщност преддоговорна отговорност по своята същност, тъй като тези вреди се дължат на поведение на страната в момента на сключването на договора, а не се дължат на неизпълнение на задължение на страната по договора, тъй като тези два договора са реални и предаването на вещта е елемент от фактическия състав от договора.

И тъй като има пряка причинна връзка между това поведение при сключването на договора тя позволява да се търси обезщетение за вредите, които са се проявили по-късно. Извършване на поведение, посочено в чл.12

Недобросъвестно водене на преговори - не е нужно търсенето на някакви допълнителни критерии за противоправност.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   90




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница