Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8
Въпрос 9 - Договор в полза на трето лице. Обещаване действието на трето лице
Изтегляне 4.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Правна същност
- Теории за предложението
- Действие (правни последици)
Въпрос 9 - Договор в полза на трето лице. Обещаване действието на трето лице.Обещаване действието на трето лицеЧл.22 Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице. Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия. Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора. Облигационните правоотношения с относителен характер. Изключенията са предвидени в: Чл.21 Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение. Следователно договорът поражда правни последици и за трети лица, които не са страни по него, но правната сигурност налага да се пораждат само права, а не и задължения. Възможно е като пример сключването на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане на трети лица.
1. Някои смятат, че имаме работа с фигурата на gestia-та. Това становище не може да обясни точно отношенията между страните. - при договора в полза на трето лице страните трябва да действат от свое име; - не се обясняват отношенията между уговарящия и третото лице. Теории за предложението
- уговарящ (стипулант); - обеща телят (комитент). Освен стипуланта и комитента има и трето, ползващо се лице (бенефициент). Бенефициентът не е страна по договора. ЗЗД не съдържа специфични изисквания за качествата на страните. Съгласието трябва да се постигне между обещателя и уговарящия. Обещателят (комитентът) е този, който поема задължението към третото лице (бенефициента), а уговарящият (стипулантът) е страната, която кара обещателят (комитентът) да се задължи към бенефициента. Особеното е, че уговорката е в полза на бенефициента. Не (тя) ? може да е: - под условие; - под срок. Третото лице трябва да е определено или определяемо. Уговорката може да се сключи в полза на бъдещи лица, напр. в полза на наследниците на уговарящия (стипуланта). Договорът по правило е каузален и изисква основание, но тук основанието трябва да се търси на плоскостта обещател - уговарящ. Договорът по правило е неформален, освен ако няма специални изисквания за форма, напр. ако се прехвърлят права върху недвижими имоти. Предмет на договора могат да бъдат както вземания, така и вещни права (право на собственост напр./, ограничени вещни права, обезпечения. Относно предмета на договора няма никакви ограничения. Действие (правни последици):В кой момент придобива права третото лице - от момента на сключването на договора, но не от момента, в който третото лице приема уговорката в негова полза. Аргументи:
При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Този договор не съставлява изключение от правилото на чл.22/1/изр.2: Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от нея. Следователно уговорката може да се отмени преди третото лице да я е приело. Но самият термин "отменена" се отнася за нещо, което е вече възникнало. Правилото е диспозитивно, т.е. страните могат да уговорят, че договорът ще породи последиците си от друг момент (напр. от момента на приемането от третото лице). Уговорката може да се отмени преди третото лице да я е приело, но страните могат да уговорят и неотменимост на уговорката. Правото е преобразуващо - с едностранно волеизявление. В закона не е предвидено срещу кого, следователно отмяната може да се извърши както срещу обещателя, така и срещу третото лице. Правото да се отменя уговорката може да има строго личен характер (не се наследява), но няма пречка страните да уговорят и да няма строго личен характер. По правило крайният момент, в който уговорката може да бъде отменена е в момента, в който бенефициентът я приема и заявява, че иска да се ползва от нея. Ако в самия договор е уговорено, че уговарящият ще може да извърши отмяна след приемането на уговорката от третото лице - такава отмяна ще бъде допустима. Тази възможност на уговарящия е следствие от това, че той е страна по договора, третото лице не е, и следователно като такъв той може да сключва всякакви съглашения. Отмяната може да има различно действие. Може да се отмени:
Изтегляне 4.72 Mb. Сподели с приятели:
|