Съдържание Основни ценности на ндсв в икономическата политика. Бъдещето на либералния икономически модел

1. 
   Основни ценности на НДСВ в икономическата политика. Бъдещето на либералния икономически модел
   
2. 
   Десет ключови политики и реформи за 2009 г. в условията на финансова криза
   

1. 
   Валутен борд, движение към еврото
   
2. 
   Три котви на бюджетната политика: излишък, данъци, таван на разходите
   
3. 
   Реформи в публичния сектор
   
4. 
   Приватизация, концесиониране, публично-частно партньорство
   
5. 
   Финансова система, банков сектор, капиталови пазари
   
6. 
   Енергетика, газ, инфраструктура и строителство
   
7. 
   Стимулиране на износа и инвестициите, туризъм, външни дефицити
   
8. 
   Регулаторни режими, бизнес среда, намаляване на таксите
   
9. 
   Пазар на труда, демографска и миграционна политика
   
10. 
    Усвояване на еврофондовете, мерки за прозрачност
    

Ние от НДСВ се гордеем с добрите постижения на България в икономическата политика и бизнеса от 2001 г. насам, за които имаме значителен принос. От самото си създаване НДСВ последователно защитава интересите на българския бизнес и на международния бизнес в България. Ние никога не сме били популисти, а винаги сме разчитали на висок професионализъм, прозрачност и предвидимост в управлението на икономиката.

Ние от НДСВ вярваме във възможностите на модерния либерален икономически модел, които могат да се обобщят в няколко послания и ключови думи:

• 
  Модернизация на бизнеса, обществото и държавата
  
• 
  Макроикономическа и финансова стабилност, вкл. запазване на всяка цена на валутния борд и фиксирания курс на лева, поддържане на бюджетен излишък
  
• 
  Ниски преки данъци, вкл. плосък данък върху доходите на физическите лица
  
• 
  Либерализация, конкуренция
  
• 
  Приватизация, концесиониране, публично-частно партньорство. Водеща роля на частния сектор в бизнеса и инвестициите. Повече държавност, по-малко държава в икономиката
  
• 
  По-малък публичен сектор, по-ниски бюджетни разходи
  
• 
  Добра бизнес среда, по-малко регулация, бюрокрация и административни пречки
  

И не, и да.

Нека започнем отново с обобщението, че повечето от тези политики и реформи би трябвало да се изпълняват и без криза, но стоят с още по-голяма спешност и острота през 2009 г.

НДСВ винаги е визирало валутния борд, въведен през 1997 г., за висша ценност в икономическата политика. Валутният борд в момента е най-добрата защита на България срещу световната криза.

Смятаме, че настоящото и бъдещите правителства трябва ясно да потвърдят своя абсолютен ангажимент към запазване на макроикономическата стабилност и валутния борд.

В този смисъл поддържането на бюджетни излишъци, максимално високи фискални и валутни резерви и добър кредитен рейтинг на страната е по-важно от решаването на краткосрочни индивидуални проблеми за сметка на бюджета.

Предлагаме правителството да предприеме активен курс на присъединяване към ERM-2 (Валутния механизъм – 2) и последващо ускорено въвеждане на единната европейска валута в България. Възможни са стъпки за паралелно използване на еврото и лева.

По-бързото въвеждане на еврото за нас е основна цел. Допускането на девалвация на лева и отказ от валутния борд за нас е табу. За да не се застраши валутата, е необходимо:

• 
  Поддържане на бюджетни излишъци
  
• 
  Предприемане на мерки за рязко намаляване на търговския дефицит и дефицита по текущата сметка на платежния баланс
  
• 
  Привличане на повече чужди инвестиции, особено в производствени и експортно-ориентирани отрасли
  

В настоящата ситуация на безпрецедентна несигурност в световната икономика за държави като България съществува риск от неочаквано (и незаслужено) попадане в „омагьосан кръг” по следния сценарий:

• 
  Спад на преките чужди (и български) инвестиции
  
• 
  Отлив на портфейлни инвестиции и финансови средства от страната
  
• 
  Силен дефицит на финансов ресурс и банково кредитиране
  
• 
  Повишаване на лихвите и рисковите премии
  
• 
  Намаляване на износа заради понижено търсене на чуждите пазари, вкл. и заради девалвация на чужди валути спрямо лева и еврото (валутите на Великобритания, Румъния, Унгария, Украйна, Русия, Исландия и др. вече се обезцениха)
  
• 
  Спад на приходите от международен туризъм в България
  
• 
  Стопяване на валутните резерви
  
• 
  Изпадане в рецесия
  
• 
  Понижаване на бюджетните приходи
  
• 
  Понижаване на кредитния рейтинг
  
• 
  Невъзможност от получаване на международно кредитиране
  
• 
  „Когато финансовият министър каже, че всичко е наред, вече е прекалено късно да бягаш” (из опита на поколения инвеститори в развиващи се пазари) 
  
• 
  Цялостно недоверие в стабилността на страната
  
• 
  Атака срещу валутата
  
• 
  GAME OVER
  

• 
  Ще знаем, че средства би имало, ако един ден са нужни за подкрепа на платежния баланс
  
• 
  Ще се повиши доверието на инвеститорите, защото те ще знаят, че МВФ контролира ситуацията и подкрепя валутния борд
  
• 
  Правителството ще е по-дисциплинирано, защото ще изпълнява параметрите, заложени в Програмата
  

Ние от НДСВ се гордеем с трите „икономически котви”, които заложихме в Коалиционното споразумение през 2005 г. и отстояваме в рамките на настоящото правителство:

1. 
   Бюджетът да няма дефицит, а излишък
   
2. 
   Да не се увеличават, а да се намаляват преките данъци
   
3. 
   Бюджетните разходи да не надхвърлят 40% от БВП
   

В условията на световна финансова криза тези правила важат с още по-голяма сила. Много е важно България да демонстрира, че следва благоразумна и предвидима политика в новата ситуация, че не се поддава на краткосрочен натиск и на популистични настроения в изборната 2009 година.

В Бюджет 2009 трите котви са спазени. НДСВ ще следи буферите, заложени в бюджета, да проработят.

През 2009 г. са препоръчителни следните положителни действия и политики:

• 
  Добро изпълнение на приходната част на бюджета
  
• 
  Ограничаване на бюджетните разходи в рамките на събраните приходи
  
• 
  Повишаване ефективността на самите разходи, т.е. избягване на неприоритетни и неефективни разходи
  
• 
  Задържане на ръста на доходите (в публичния сектор) в разумни граници в съответствие с ръста на производителността на труда
  
• 
  Значително подобряване в усвояването на еврофондовете
  

• 
  Слабо изпълнение на приходната част на бюджета
  
• 
  Увеличаване на бюджетните разходи при намалени приходи, както и извършване на неефективни разходи
  
• 
  Неразумно напомпване на очакванията за ръст на доходите (в публичния сектор), вкл. по предизборни съображения
  
• 
  Слабо усвояване на еврофондовете
  

НДСВ счита за особено важно продължаването на политиката на спестяване (неизразходване) на част от приходите с цел:

• 
  Да спомагат за поддържането на макроикономическата стабилност и валутния борд
  
• 
  Да служат като буфер срещу опасно високите външни дефицити
  
• 
  Намаляване на публичния дълг
  
• 
  Увеличаване на фискалния резерв (и валутния резерв на БНБ)
  
• 
  Гарантиране на дългосрочната стабилност на пенсионната система
  
• 
  Повишаване на кредитния рейтинг на страната
  

НДСВ отстоява следните приоритети:

• 
  Плосък данък от 10% върху доходите на физическите лица
  
• 
  10% корпоративен данък върху печалбата
  
• 
  Запазване на данъчното третиране за фондовете (АДСИЦ)
  
• 
  Нулев данък върху капиталовите печалби (въведен през 2002 г.)
  
• 
  Единна ставка по ДДС
  

• 
  Продължаване на политиката за постепенно намаляване на осигурителната тежест
  
• 
  Намаляване на данъка върху доходите на едноличните търговци от 15% на 10%
  
• 
  Намаляване на данъка върху дивидентите по-ниско от сегашните 5%
  
• 
  По-бързо възстановяване на ДДС за бизнеса, особено за износителите, например в срок от 1 месец
  
• 
  В средносрочен план би могло да се обмисли намаляване на ставката по ДДС, напр. до 18%
  
• 
  Избягване на противоречивите данъчни практики от администрацията
  
• 
  По-ефективна данъчна администрация
  

НДСВ счита за особено важно продължаването на политиката на ограничаване на бюджетните разходи до 40% от БВП през този мандат, както и намаляване на това ниво с няколко процентни пункта, т.е. в посока 35-37% през следващи мандати. Целите са:

• 
  Поддържане на ниски данъчни ставки (за преките данъци)
  
• 
  Стимулиране на структурни реформи в бюджетната сфера и намаляване на неефективните разходи
  
• 
  Приоритетно развитие на частния сектор, който традиционно е по-ефективен и по-динамичен от държавния
  

Ние от НДСВ считаме, че през послените години са постигнати някои положителни резултати в публичния сектор (бюджетната сфера):

• 
  Ограничени са бюджетните разходи в рамките на 37-40% от БВП, което е добър (т.е. нисък), но не отличен показател в рамките на ЕС
  
• 
  От 2005 г. досега е извършена значителна реформа и оптимизация (вкл. намален е броят на заетите) в системите на образованието (с около 15 хил. души), армията (4-5 хил.), дъжавната администрация (над 17 хил. щатни бройки). Случайно или не, в настоящия мандат тези ресори се управляват от министри на НДСВ
  

• 
  Здравеопазване
  
• 
  Вътрешни работи
  
• 
  Съществува сериозен дългосрочен риск за стабилността на пенсионната система. Досегашният висок номинален ръст на пенсиите не би могъл да се поддържа, ако продължи сериозна финансова криза, нисък (или отрицателен) икономически растеж и ниска (или отрицателна) инфлация. Рискът изглежда още по-голям с оглед на силно негативните демографски тенденции в страната
  
• 
  Има опасност от натиск за рязко увеличаване на работните заплати в губещите държавни и общински дружества и монополи, като средствата за това в крайна сметка идват от държавния бюджет чрез неефективни помощи и субсидии
  

1. 
   Спешно да продължи оптимизацията на системите в бюджетната сфера, вкл. в областите, където тя изобщо не е започвала: здравеопазване, вътрешни работи
   
2. 
   Ограничаване на всички неприоритетни разходи, вкл. за издръжка на самата администрация
   
3. 
   Продължаване на структурните реформи в образованието с акцент върху висшето образование и науката
   
4. 
   Да се предприемат мерки за гарантиране на дългосрочната стабилност на пенсионната система, вкл. чрез по-голяма роля на Сребърния фонд
   
5. 
   Продължаване на реформата в пенсионната система в посока по-висока степен на обвързаност между индивидуалните вноски, трудовия стаж и размера на пенсията
   

Реформирането на нереформираните системи е важно както за модернизацията на самите тези сектори, така и за освобождаването на досега разпилявани ресурси и тяхното насочване към по-приоритетни и ефективни области като инвестициите в инфраструктура (виж Раздел 6).

Този извод е валиден винаги, но стои с особена острота в условията на настоящата финансова криза. В момента строителната индустрия е изправена пред опасност от дълбока рецесия – липса на поръчки, финансови загуби и съкращаване на работни места.

За да има средства за публични инвестиции и капиталови разходи, те трябва да бъдат спестени и осигурени чрез реформи на други неефективни сегменти от бюджетната сфера.

4. Приватизация, концесиониране, публично-частно партньорство

Ние от НДСВ винаги сме подкрепяли приватизацията на държавните и общински дружества, както и привличането на мащабни инвестиции чрез концесии и други форми на публично-частното партньорство (ПЧП).

Не споделяме тезата, че „в условия на криза не трябвало нищо да се продава, а даже можело да се национализира”. Както и не разбираме защо през особено благоприятния период 2005 – 2008 г. бяха пропуснати добри възможности за продажба, например на Булгартабак Холдинг и на дружества и дялове от системата на Българския енергиен холдинг, вкл. Топлофикация София. Никаква приватизация не се е случила и в системата на здравеопазването.

Съзнаваме в същото време, че след 1997 г., през периода 2001 – 2005 г., както и след 2005 г. се случиха и много успешни приватизационни сделки, които са дали своя принос за динамичното развитие на България за последните 11 – 12 години.

През последните години не беше стартирана и завършена нито една значима концесионна сделка в инфраструктурата, например:

• 
  летища (след двете черноморски летища, концесионирани в края на мандата на Симеон Сакскобургготски)
  
• 
  значими пристанища (като Бургас и Варна)
  
• 
  автомагистрали (дори беше спряна концесията на Автомагистрала Тракия)
  
• 
  жп линии
  
• 
  жп гари
  
• 
  ВиК дружества и др.
  

• 
  публични сгради, вкл. за администрацията и съдебната система
  
• 
  затвори
  
• 
  много други обекти
  

Философията на НДСВ е, че в почти всички случаи частният сектор е по-ефективен строител, собственик или оператор на тези активи.

От самото си създаване НДСВ отделя особено внимание на приоритетното развитие на финансовия сектор. Припомняме, че бурното развитие на банковия сектор и банковото кредитиране, на капиталовия пазар, на инвестиционните фондове и на много други сегменти от финансовата индустрия започна по време на управлението на премиера Симеон Сакскобургготски след 2001 г. Правителството на Сакскобургготски спешно подобри законодателството и регулациите, освободи капиталовите печалби от данъчно облагане още от 1 януари 2002 г. Неслучайно индексът на фондовата борса се повиши над 27 пъти в лева (евро) за 6 години, преди да спадне рязко след октомври 2007 г.

Грешките в управлението на някои финансови институции (на Запад, а не в България) са основна причина за разразилата се световна финансова криза. В България кризата вече има остри последици като:

• 
  Липса на финансова ликвидност
  
• 
  Рязко ограничаване на кредитирането от банките
  
• 
  Повишаване на лихвените проценти по депозитите и кредитите, както и на рисковите премии
  
• 
  Намаляване на кредитния рейтинг на страната
  
• 
  Стръмен спад на цените на акциите, котировките на фондовете, цените на недвижимите имоти и други активи
  
• 
  Рязък спад на броя сделки с имоти и финансови инструменти
  
• 
  Опасност от силно забавяне на икономическия растеж и навлизане в рецесия
  

В тази ситуация ние от НДСВ считаме, че освен стабилността на националната валута, стабилността на банковия и финансовия сектор и доверието в него са от ключово значение за преодоляване на кризата. Стабилните банки са по-важни от оцеляването на едно или друго отделно предприятие. Затова сме убедени, че правителството не трябва да допусне съмнение в стабилността на нито една от българските банки. Националната банка вече е предприела някои стъпки за подобряване на ликвидността.

Предлагаме следните мерки по отношение на банките за началото на 2009 г.:

• 
  Да се запази гарантирането на влоговете до 100 000 лв. (осъществено през 2008 г.)
  
• 
  След увеличението на капитала Българската банка за развитие да кредитира търговските банки, които: 1) кредитират българския бизнес; 2) не превеждат средствата в чужбина, напр. към своите банки-майки
  
• 
  Да се използват новите възможности за кредитни линии от Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд
  
• 
  БНБ да търси оптималното ниво на задължителните резерви
  
• 
  Правителството да поддържа висок фискален резерв, който да няма друг по-важен приоритет за евентуална намеса от стабилността на банковата система
  

НДСВ предлага държавата да използва (това не означава да изхарчи, а само да депозира) част от огромния си финансов ресурс (фискалния резерв, както и средствата на големите държавни предприятия) под формата на депозити в българските банки срещу ангажимент за кредитиране на българския бизнес и срещу ангажимент банките да не изнасят средства в чужбина. Една от формите биха могли да бъдат краткосрочни репа (репо операции), обезпечени с незаложени досега ДЦК. Резултатите биха били:

• 
  Повишаване на ликвидността в цялата финансова система
  
• 
  Понижаване на лихвите по кредитите за бизнеса поради повишеното предлагане. Банките биха могли да поемат ангажимент за нивата по лихвите, предоставени в следствие на ресурса от държавата
  
• 
  Преодоляване на част от спада на производството и загубата на работни места
  

• 
  Държавата би се намесвала в това кои предприятия да се кредитират от банките
  
• 
  Държавата би рискувала да депозира средства в банки в нездравословно състояние
  

Алтернатива на по-голямото количество финансов ресурс са действия за повишаване на скоростта на обръщение на паричната маса, както и за намаляване на междуфирмената задлъжнялост. Примери за такива мерки са:

• 
  Ускоряване на възстановяването на ДДС от НАП (например в срок от 1 месец), особено за износителите
  
• 
  Определяне на максимален краен срок за възстановяване на ДДС (например 6 месеца) при извършвани проверки
  
• 
  Ускоряване на процедурите по ликвидация и несъстоятелност
  

Предлагаме следната мярка по отношение на капиталовия пазар за 2009 г.:

• 
  Промяна на регулациите за българските пенсионни фондове, като им се разреши да инвестират по-висок процент от своите портфейли в корпоративни ценни книжа (вкл. акции на български публични дружества)
  

Газовата криза, предизвикана от Русия и Украйна в началото на 2009 г., още веднъж доказва необходимостта от ускорена реализация на енергийните проекти, вкл.:

• 
  Газопроводите „Набуко” и „Южен поток”
  
• 
  Нефтопроводите „Бургас – Александруполис” и „АМБО”
  
• 
  Газовите връзки с Гърция и Румъния
  
• 
  Повишен капацитет на газохранилището в Чирен, за да се осигуряват над 10 млн. куб.м газ на ден
  
• 
  Терминал за втечнен газ
  
• 
  Втората атомна централа в Белене
  
• 
  Възобновяеми енергийни източници
  

НДСВ счита, че трябва спешно да се приватизира Топлофикация София, както и част от активите на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Един от начините за това е да се листва БЕХ на българската и/или чуждестранни борси, като се започне с миноритарен пакет.

НДСВ счита, че българската държава следва да предприеме активни действия, за да компенсира тези български потребители на газ: бизнеса (т.е. индустрията), социалните заведения и домакинствата, които пряко или косвено са понесли загуби заради прекъснатите доставки на газ в началото на 2009 г.

1. 
   В диалог с бизнеса и другите потребители държавата следва да изчисли понесените щети.
   
2. 
   Държавата следва да поиска неустойки за неизпълнение от причинителите на провалените доставки на природен газ.
   
3. 
   Ако държавата успее да получи такива неустойки, тя следва да ги предостави на засегнатите потребители, вкл. бизнеса и домакинствата. Един от начините за това е чрез намалени сметки за газ и парно.
   

В Бюджет 2009 е предвидено увеличение на капиталовите разходи. Тезата е ясна: при настъпилата криза в недвижимите имоти и строителството държавата би следвало да инвестира повече, за да осигури натоварване на мощностите и заетост. Голяма част от увеличението на капиталовите разходи е благодарение на еврофондовете, които могат да бъдат, но могат и да не бъдат своевременно усвоени.

Не е задължително обаче подкрепата за строителния бранш да се случва единствено с бюджетни средства, както се визира в момента. Частният сектор също би могъл да реализира огромни инвестиции.

Ние от НДСВ винаги сме считали, че „най-лесно”, но и най-слабо ефективно е държавата да реализира инфраструктурни обекти с бюджетни средства – те по дефиниция са винаги недостатъчни. По-добър вариант е да се използват еврофондовете, но той може да бъде и по-бавен и по-несигурен. Както вече обсъдихме в Раздел 4, нашата позиция е, че държавата остро закъснява с концесионирането на инфраструктурни обекти, които не биха се изградили в обозримо бъдеще по другите два начина.

• 
  автомагистрали
  
• 
  значими пристанища (като Бургас и Варна)
  
• 
  летища
  
• 
  жп линии
  
• 
  жп гари
  
• 
  ВиК дружества и др. обекти
  

Най-добър вариант: Частни инвестиции, концесии, ПЧП

Средно добър вариант: Еврофондове

Най-малко ефективен вариант: Инвестиции чрез националния бюджет

Ако има един голям проблем в българската икономика през 2005 – 2009 г., който би могъл да застраши стабилността и валутата, то това са външните дефицити (търговският дефицит и дефицитът по текущата сметка на платежния баланс). Външните дефицити бяха ограничени на приемливи нива през 2001 – 2005 г., но се влошиха лавинообразно след 2005 г. До 2007 г. дефицитът по текущата сметка обикновено беше над 100% финансиран от преките чуждестранни инвестиции, но този показател рязко спадна през 2008 г.

Перспективата за 2009 г. е неясна.

Има фактори, които предполагат намаляване на дефицита по текущата сметка:

• 
  Силно поевтиняване на енергийните източници (нефт, газ и др.) и на другите суровини, които България внася
  
• 
  Намаляване на вноса поради забавянето на икономиката, на кредитирането, на инвестиционната дейност и – както се очаква – на потреблението
  

• 
  Риск от рязък спад на обема на българския износ поради рецесията на световните пазари
  
• 
  Риск от силно поевтиняване на някои български експортни продукти (нефтопродукти, химически продукти, черни и цветни метали и др.)
  
• 
  Риск от намаляване на приходите от международен туризъм в България
  

Правителството вече започна реализацията на някои мерки, които НДСВ отдавна предлага:

• 
  Увеличаване на капитала и капацитета на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ)
  
• 
  Увеличаване на капитала и капацитета на Българската банка за развитие
  
• 
  Изготвяне на Експортна стратегия – добър документ, но с малко практически последствия
  

• 
  Изчисляване и публикуване на показателя “terms of trade”, т.е. съотношението между среднопретеглените цени на българските стоки и услуги за износ спрямо тези за вноса. (Поради това ние засега не знаем дали промените в цените на суровините на световния пазар са нетно в полза или във вреда на България)
  
• 
  Агресивни действия за търсене на нови пазари за българския износ
  
• 
  Мощна подкрепа за участието на наши производители на международни панаири и изложения, както и поемането на други маркетингови разходи – мерки, разрешени от СТО и ЕС
  
• 
  По-сериозно „икономизиране” на българската външна политика
  
• 
  Въвеждане на данъчни стимули за износителите – вкл. по-бързо възстановяване на ДДС, например в срок от 1 месец
  
• 
  По-активни кампании за купуване на български стоки в духа на „Изберете българското”
  
• 
  По-успешна офсетна политика – например при сключване на големи международни сделки за внос на оборудване
  

• 
  Винаги, но особено в условията на финансова криза
  
• 
  Особено в експортноориентираните отрасли
  

Приходите от входящ международен туризъм, намалени с разходите за изходящ туризъм, подобряват текущата сметка на платежния баланс. Предлагаме:

• 
  Да се увеличат неколкократно разходите за международна туристическа реклама на България, например до 40 млн. лева годишно
  
• 
  Да не се променя ДДС ставката от 7% за услугите в туризма
  
• 
  Да се реализират приоритетни инвестиции в инфраструктура, свързана с туризма – пътища, летища, пречиствателни станции и др.
  
• 
  Да се предприемат други косвени мерки за превръщането на България в по-привлекателна туристическа дестинация, напр. подобрен международен имидж, политика за правилна транслитерация, опазване на околната среда
  

От началото на своето съществуване НДСВ води последователна политика за подобряване на бизнес средата, за премахване или облекчаване на регулаторните режими за бизнеса. През 2002 – 2003 г. правителството на Симеон Сакскобургготски проведе активна кампания и облекчи или премахна 177 режима. След 2005 г. нетният резултат е незначителен.

Предлагаме да продължат усилията за:

• 
  Намаляване на бюрокрацията
  
• 
  Намаляване на сроковете за комуникация с администрацията
  
• 
  Въвеждане на обслужване на едно гише за гражданите и бизнеса
  
• 
  Премахване и облекчаване на допълнителен брой режими, които не са създадени поради европейски директиви
  

Законодателството регламентира, че размерът на таксите трябва да отговаря на разходите на администрациите по предоставянето на съответните услуги. От 2005 г. насам обаче таксите са се увеличили почти 3 пъти, което значително изпреварва нормалните инфлационни процеси.

В края на 2008 г. министрите от НДСВ внесоха в МС предложение за намаляване на редица такси, събирани от няколко министерства, с от 10 до 50%.


9.

НДСВ ПРЕДЛАГА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ НОВИ УВЕЛИЧЕНИЯ НА ТАКСИ И МЕЖДУ 10 И 50% НАМАЛЕНИЕ НА НАСКОРО УВЕЛИЧЕНИ ТАКСИ


9. Пазар на труда, демографска и миграционна политика

Преценихме, че ще разработим този раздел, след като видим резултатите и от Кръглата маса на тема „Семейна политика, ин витро” с модератор Христина Христова.

10. Усвояване на еврофондовете, мерки за прозрачност

И без финансова криза, но особено в условията на криза, успешното усвояване на европейските структурни фондове е от решаващо значение в няколко посоки:

• 
  Реализиране на значителни инвестиционни проекти
  
• 
  Намаляване на външните дефицити чрез прилив на външни средства в страната
  
• 
  Подобряване на пострадалия напоследък международен имидж на България
  
• 
  Изобщо – в посока бърза модернизация на България
  

Положителният опит на представителите на НДСВ би могъл да бъде полезен и по-широко използван от другите ведомства.

Министри и депутати от НДСВ вече в продължение на една година предлагат множество мерки за прозрачност. Те се отнасят до усвояването на еврофондовете, провеждането на различни конкурсни процедури, както и до разпореждането с имоти и други активи. Част от тях вече са приети чрез промени в Закона за обществените поръчки. Но други съществени предложения не са изпълнени засега. Приемането им би съдействало България да подобри своя накърнен имидж на страна с висок риск от корупционни практики.

Ето само някои от предлаганите мерки:

• 
  Да се спрат „заменките”, т.е. държавата, общините и държавните и общински дружества да не заменят гори и всякакви имоти
  
• 
  При всички конкурсни процедури и обществени поръчки – особено при усвояването на еврофондовете – да се включват външни участници в оценителните комисии като силна мярка за прозрачност
  
• 
  Публично отваряне на офертите и ценовите предложения, както и публично обявяване на крайното класиране
  
• 
  Всякакво разпореждане с имоти и други активи, избор на партньори за смесени дружества – да става само с конкурсна процедура
  

През цялото свое съществуване НДСВ е доказало, че разполага с добри експерти и професионалисти, вкл. в областта на икономическата политика, бизнеса и финансовата сфера. Икономистите на НДСВ са натрупали значителен професионален опит в частния сектор, както и сериозен управленски опит на всички високи нива на държавното управление.

НДСВ винаги е предлагало стройна и последователна икономическа програма, ориентирана към модернизация, реформи, бърз растеж и макроикономическа стабилност.

Убедени сме, че нашите идеи продължават да се развиват в крак в предизвикателствата на времето и в правилната посока.

Този документ съдържа основните тези на икономическата програма, с която ще се явим на избори през 2009 г. Планираме организирането на десетки публични дискусии, които да доразвият и прецизират нашите идеи.

*****************************************

Николай Василев, CFA Нина Радева

Милен Велчев Димитър Ивановски

Илия Лингорски Атанас Кацарчев

Марина Дикова Тодор Николов

Никола Янков София Касидова

Теодора Якимова-Дренска Красимир Катев

Мариaна Костадинова Милен Керемедчиев

Анелия Крушкова Биляна Раева

Неделчо Неделчев Владимир Каролев, CFA

Любомир Дацов Надежда Гогова

Стефан Стайков