Съдържание: Поява и значение на терминът „расизъм”

на тема

Мария Димитрова

Фак. № 51 200

Курс II

София 2014

Повечето хора в наши дни са склонни да отрекат расизма. В действителност концепцията за расите винаги е била обект на всестранна критика в рамките на биологическата наука. В резултат на поражението на нацизма, огромен брой национални държави се мобилизират и взимат мерки за борба с нацизма в сферата на законодателството, политиката и образованието.

Много от обвиняваните в расизъм отговарят с аргументите, че техните действия и намерения са вдъхновени от патриотизма или че призивите им са свързани с темата за етническата или националната култура, а не расата.

Терминът „расизъм” бива съчинен през 1930 г. първоначално като отговор на нацисткия проект за превръщането на Грмания в jundenrein или „чиста от евреи” държава. Идеята, че евреите са отделна раса придобива разпространение благодарение на нацистката расова наука. Може да се приведат доводи за това, че нацисткият проект е бил само един стадий в много дългата история на антисемитизма, явяващ се един от най-старите видове расизъм - може би наистина „най-дългоустойчивата ненавист”, както често бива наричан.

Ясно е, че дори и най-краткото изследване на значението на термина „расизъм” ще постави няколко смущаващи и объркващи въпроса и доста разнообразни и сродни термини - етнос и етноцентризъм; нация; национализъм и ксенофобия; враждебност към „аутсайдерите” и „чужденците” или „хетерофобия”.
2. Концепцията за расата.
Расизмът като идея е тясно свързан с концепцията за расата. Тази идея съдържа както биологически така и културни елементи, например цвета на кожата, религията, поведението, обичаите и прочие. Биологическите и културните аспекти явно се комбинират в различни пропорции при всяка една дефиниция за расовата група, взависимост от това за коя именно група става дума в съответния исторически период. А расовият статут, както при „избелването” на евреи, ирландци и други, е обект на политически преговори и трансформации. Ето защо е неминуемо терминът „расизъм” да не бъде обект на социални въздействия и политически конфликти.

Много коментатори привеждат доказателства, че обясняването на враждебността и дискриминацията с културата, а не с расата, е преди всичко реторична маневра за заобикаляне на свързаните с расизма табута, които постепенно за установени в западната либерална демокрация. Те твърдят, че съществува нов „културен расизъм”, който все повече измества стария биологичен расизъм.

Все по-малко хора в западните общества днес биха описали открито себе си като расисти. Но въпреки това учени, социолози, политици, журналисти и членове на различни общности намират за уместно да заявят, че тези общества са дълбоко расистки. Държавните агенции продължават да събират статистически данни и други сведения и доказателства за расова дискриминация и използват множество законови и други инструменти в опитите си да изградят и укрепят един не-дискриминационен код на поведение.

Днес наблюдаваме редица прояви на расизъм. Да вземем за пример само Британската медийна асоциация, която през 2004 публикува сведения, че лекарите с южноазиатски произход постоянно са били пренебрегвани при назначаване, допълнително обучение, специализации, награди и повишения. Нещо повече - през 2004 г. друг официален доклад разкрива, че черните и азиатски британски граждани не са третирани на равни начала с белите в качеството им на пациенти в тази служба. Показателен в тази насока е докладът на Амнести Интернешенъл от 2004 г. защо черните обвиняеми биват осъждани на смърт за убиййство на бели 15 пъти по-често от белите обвиняемии, които са убили черни.

За разлика от Гърция, Римската империя с бързи темпове била населявана и дори управлявана от не-римляни, произхождащи от най-различни и далечни региони с най-различен културен профил. Един интересен факт е, че император Септемий Северий е бил чернокож, което се вижда ясно от портрета му, нарисуван от негов съвременник.

Всеобщо всеизвестен факт е, че терминът „раса” се въвежда най-напред в Англия в началото на XVI век. В средата на XVI век той вече се утвърждава с едно всеобщо прието значение, като започнал да обхваща семейството, произхода, раждането, отглеждането и възпитанието и получил солидно място в средновековието, защото се използвал да обозначи приемствеността в поколенията на аристократичните и кралски фамилии.
4. Развитие на расизма през Просвещението.
Формите на рационалност, които преобладават в Просвещението, били предимно класификационни и начинът, по който идеята за расата все повече се използвала, за да обясни природното разнообразие, отразявал тези класификационни увлечения. Централната тема на различните схеми се въртяла около това дали всички хора са от един вид. Най-влиятелната от всички класификационни схеми на XVIII век била създадена от шведския естественик Карл Линей. Той предложил четирипластова класификация на хората: americanus (червен, холеричен и изправен), europaeus(бял и мускулест, силно развит, сангвиничен), asiaticus( жълт, меланхоличен и неотстъпчив), afer(черен, флегматичен, отстъпчив). Линей е правил опити да намери връзка между външността и темперамента на отделните класификации.

Двама велики философа от XVIII век Имануел Кант, днес считан от някои за първия истински теоретик на идеята за расата и Дейвид Хюм, били еднакво склонни да оценяват морала и интелектуалните достойнства на различните хора, класифицирайки ги именно по цвета на кожата. Доминиращата представа за чернокожите ги свързвала с жестокостта, с диващината, с животинското начало. Сексуалните страхове и потискането на желанията, така характерни за епохата, се проектирали върху черния мъжки индивид, както ясно се вижда в Шекспировия „Отело”. Митът за африканския огромен пенис също се е родил през този период. Много типично било да се прави и асоциация на черното с грозното, и на красотата с моралните достойнства.

През XIX век се появили множество теории, които обяснявали разнообразните форми на човешкия вид на базата на природни расови характеристики. На първо място се нареждало предположението, че човешкият вид може да бъде разделен на определен брой различни и перманентно съществуващи раси и, че в расата е ключът към разбирането на разнообразието на човешките видове. Второ, че съществували различни физиологически белези, които характеризират различните раси - по-специално цветът на кожата, чертите на лицето, структурата на косата, размерът на черепа. Трето, че всяка раса била по природа свързана с различни социални, морални и културни характеристики. Четвърто, че тези раси можело да бъдат класифицирани и степенувани в стъпаловидна йерархия по талант и красота, с белите на върха и черните - на дъното.

Основаването на САЩ представлява един от най-ясните примери за комбиниране на раси, нации и гражданство. Заради трудностите и проблемите, съпровождащи расовото класифициране, неизбежно било дефинирането на черно и бяло също да остане неопределено и неясно. Не след дълго обаче тези привидно очевидни категории за черно и бяло започнали да проявяват своите аномалии. Причината за постоянно съществуващо напрежение по въпроса кой наистина е бял в САЩ била в постоянната имиграция на други бели, различни от първите заселници. Около милион и половина ирландци, които през 1840 г. избягали от ужасяващия глад в земите си, скоро се оказали потърпевши на развихрилите се расистки настроения от страна на онези, които вече се били установили в САЩ и смятали англосаксонското бяло за по-висше от келтското. Това се разкрива от някои описания на новодошлите ирландци – „с ниски чела”, „диваци”, „животни”, „зверове”, „мързеливци”.

Разрастващата се индустриална работническа класа била възприемана като „раса” встрани от средната и висша класа. Метафорите за семейството, патриархата и историческия прогрес давали възможност жените, работническата класа и по-ниско поставените раси в колониите да бъдат изобразявани като недорасли, недоразвити, подобни на деца, изискващи твърда, но блага и добронамерена ръка от страна на белите мъже от средната и висшата класа.

По-широко разбиране за расизма дават и някои от изводите за Холокоста. Нацизмът и антисемитизмът имат някои общи черти с дългогодишната традиция на ненавистта към евреите. Както в някои предишни периоди на икономическа стагнация и упадък, вниманието се е концентрирало върху евреите като някакви изкупителни жертви и виновници за повечето икономически затруднения, възникнали след войната от 1914-1918 г. Ето защо налаганият образ на грозота и отвратителност на евреите постоянно е поставян в контраст с красотата на природните черти на „арийската раса”.

Идеята за расовата и политическата хигиена, невъзможни за пред-модерния свят, се настанили стабилно в мисленето на хората от XX век и особено в действията на тези, които сътворявали политиката най-вече в Германия.

Хитлеровата реторика била изпълнена с метафори за болести, инфекции, загниване, зарази и епидемии. Хитлер описвал евреите като инсекти и паразити, предизвикващи разложение.

В наши дни обаче не са много хората, които биха си признали, че са „расисти” с изключение на някои хардлайнери и членове на нацистки и други ултрадесни групи. Един цитат от Енох Пауъл, представител на британските политици с най-ясно определени расистки възгледи от края на XX век, дава индикации за това как може да бъде дефиниран конвенционалният, класически или стар расизъм от края на XIX и по-голямата част на XX век.

Запитан дали е расист през 1969 г., Пауъл отговаря:

„Ако под расист разбирате човек, който презира човешките същества, заради това, че принадлежат към друга раса, или човек, който вярва, че по природа една раса е по-висша от друга по отношение на цивилизоваността си, то отговорът ми е подчертано не.”. Много често имигрантите, които отказват да се пртопят и да бъдат асимилирани към британската култура биват наричани расисти. Аргументът за групова идентичност се съчетава с идеята, че нациите са културни единици, които човечеството инстинктивно е готово да защитава. Някои твърдят, че националната враждебност или неприязън към чужденците е съвсем естествена, защото е природна и че имигрантите би трябвало да се местят да живеят в държави, към които биха могли да принадлежат природно.

Днес расистките убеждения могат да приемат различна форма взависимост от това дали се прилагат към бели, черни, азиатци, евреи или в степента, в която са сексуализирани или комбинирани с идеята за националността.

Физическият облик е очевидно важна характеристика на човешката идентичност и поради това начинът, по който изглеждат другите човешки същества може да създаде някакви очаквания какви са те в действителност, но характеристиките, които на практика имат значение са проучени исторически и са социално вариращи и много разнообразни. Няма нищо специфично в цвета на кожата, формата на носа или размера на черепа, което да обуславя реакциите на хората. Деленето по цвета на кожата е всъщност един социален процес.

През последната половина на XX век положението на афроамериканците се е подобрило значително в много отношения. През 1940 г., само 12% от черните младежи са завършили гимназия в сравнение с 1989 г. когато те са 82%. Но те все още биват подлагани на различни форми на расизъм в наказателно-правната система. Вероятността за екзекуция е много по-вероятна при черните обвиняеми. Тук се появява расата като детерминиращ фактор. Преобладаващото мнозинство от главните прокурори са бели и много по-вероятное те да пледират за съдебно споразумение при белите, отколкото при черните. И така въпреки премахването на робството в САЩ, за освободените афроамериканци това се оказва една враждебна и опасна страна. Мнозина черни се оказват принудени да работят в същите плантации, в които преди са били роби.

Редица расови признаци са резултат на естествения подбор и имат приспособително значение – съществена роля е изиграла и географската изолация. Не съществува никакво съвременно сериозно научно изследване, което да доказва някаква непълноценност на дадена раса, както и доказване на „нисши” и „висши” раси. Недобросъвестно е да се спекулира с различния произход на расите. Представителите на жълтата раса могат да изтъкнат редица предимства като слабо изразена космена покривка, липса на изразен кожен мирис, по-голяма раждаемост и жизненост, могат спекулативно да добавят, че тяхната раса е възникнала най-късно и следователно е биологичен прогрес. Представителите на черната раса могат да изтъкнат като предимство редица физически качества, което ги прави абсолютни господари в янкои спортове, също така могат да изтъкнат по-слабото телесно окосмяване в сравнение с предствителите на бялата раса, голяма раждаемост и други. Всъщност не трябва да се вглеждаме в тези характеристики, а да не забравяме, че хората на нашата земя, независимо от расата принадлежат на един общ вид – Homo sapiens.

Според някои расизмът е комплексът на човечеството от неговата непълноценност. Нисшите духом, неподготвените и поради тази причина озлобени от живота, винаги са имали нужда от някаква външна, независеща от тях причина, и расизмът им я поднася на тепсия със своята примитивна логика. Той им посочва директно виновника за техните неблагополучия в лицето на обичайните заподозрени, примерно евреите, на етнически групи с по-скромно представителство, каквито са ромите, индианците или просто на хора с друг цвят на кожата.

Както расизмът, така и антисемитизмът се обясняват с неспособността да разберем другия, различния. Липсата на каквото и да е любопитство към изкуството, бита, историята на „различните хора” е липса на култура, защото културата е познание. Някои изследователи смятат, че расизмът като теория и практика е напълно несъвместим с всички доминиращи в света религиозни учения, т.е. и от научна и от морална гледна точка той няма никакво място в нашия глобализиращ се свят и неговата звероподобна практика би трябвало да остане завинаги в отминалия XX век.Той всъщност представлява едно изкуствено подържано социално образувание, подриващо и подкопаващо държавността и най-вече е разкритие на най-лошите човешки черти – злоба, завист и самоунищожение. Преследването и разделянето на хората по расов, религиозен и етнически признак е символ на слабост. Неспособността на по-силния да се наложи по друг начин го кара да прибягва до сила и преследване на различаващите се по мсилене хора.