Съдържание: Предговор Святият Дух в Стария Завет



страница1/6
Дата05.03.2018
Размер1.01 Mb.
#61507
  1   2   3   4   5   6



На корицата:
Най-великата сила на света” се обръща към всички, които имат нужда Бог да докосне живота им със силата на Святия Дух. Тази книга говори с нежност, съчувствие и мъдрост, която беше толкова специална за Кетрин Кулман, апостол на Божията изцелителна благодат и сила. В „Най-великата сила на света” специалното качество на Кетрин Кулман, изградено от мъдрост, духовност и съвсем искрено милосърдие, създава щастливо усещане за победа в Святия Дух. Със своя стил на учене, който тя често сравняваше с „добрия старомоден Мисурски пълнозърнест хляб”, Кетрин неведнъж казваше на своите слушатели, че „не трябва да бъдете победени… вие не бяхте създадени за поражение”. За нея нямаше значение какво беше нередно в живота, тялото, ума или душата на човека. Силата на Святия Дух можеше да го оправи. Всеки един от нас, казваше тя, има нежен Баща, и Той е Всемогъщият Бог!
Когато Кетрин Кулман говореше за силата на Святия Дух в своите събрания, всеки човек слушаше внимателно, защото тя свидетелстваше за Неговата покоряваща сила и я беше виждала проявена в хилядите чудотворни изцеления в нейните събрания. Кой не би искал да научи това, което тя знаеше, да бъде ученик на тази жена на Бог и да слуша това, което Бог й беше говорил за Своя Свят Дух по време на многото часове, които те прекарваха в лично общение?
Съдържание:
Предговор

Святият Дух в Стария Завет

  1. Святият Дух съществува вечно

  2. Един Дух, една цел

  3. Тайната на силата

  4. Святият Дух в живота на Саул и Давид

  5. Святият Дух - същият преди и днес


Святият Дух в Новия Завет

  1. Святият Дух сочи към Исус

  2. Реалността на Святия Дух

  3. Трите личности на Троицата

  4. Как да бъдем изпълнени със Святия Дух

  5. Доказателства за изпълването със Святия Дух

  6. Святият Дух в нас

  7. Неограничена сила

  8. Святият Дух ходатайства

  9. Живот, изпълнен с Духа

  10. Наша сила и наша защита

  11. Победа чрез Святия Дух


Печатът на Святия Дух

  1. Новородени

  2. Желани от Бог

  3. Нашето наследство в Христос

  4. Святият Дух може да бъде наскърбен

  5. Волята ни под контрола на Святия Дух


Молитвата ми за вас

Въпроси, отнасящи се до Святия Дух

За тези, които имат нужда от чудо

Послание към читателите

Предговор
Проповедите и искрените беседи по радиото на Кетрин Кулман, които бяха извор на благословение буквално за хиляди хора, докато тя беше жива, са толкова съвременни за света сега, както и когато тя стоеше пред събранията или пред микрофона в своето радио студио, говорейки скъпоценното Слово на Бог.

Откакто на 20 февруари 1976 г. Кетрин Кулман отиде вкъщи, за да бъде с Господ, фондацията е получила безброй молби във връзка с нейните послания за Святия Дух. Понеже има такъв глад в сърцата на мъжете и жените днес да знаят повече за тази мощна Трета Личност на Троицата, и да преживеят Неговата сила в и чрез живота си, ние сме събрали някои от посланията, които искаме да споделим с теб в тази книга. Тя често казваше: „Всеки успех, който бих могла да постигна в живота си, не е на Кетрин Кулман. Това е Святият Дух; това е успехът, който Святият Дух постига чрез един предаден съд” и „Святият Дух величае и прославя само една личност и тази личност е Исус Христос, Синът на Живия Бог”.

Приятелю, ако ти си християнин, наследник на Бог и победител с Христос Исус, тогава това славно преживяване от изпълването със Святия Дух е за теб. Това е част от твоето наследство. Ние се молим, докато четеш това послание не само да бъдеш благословен, но и променен, защото има много повече в Исус Христос и много повече в силата на Святия Дух, отколкото ти и аз можем да разберем. Той ще вземе това, което ние предаваме и ще го изпълни със Святия Дух. Ако не си се предал напълно на Исус, направи го сега!

Бог да те благослови!


Фондация „Кетрин Кулман”

Святият Дух в Стария Завет

1.

Святият Дух съществува вечно
Ще се съгласите, сигурна съм, че хиляди, които наричат себе си християни, хора от всички деноминации, отдават почит на Святия Дух всяка сутрин, докато хвалят Бога. Католици и протестанти изпълват църквите ни и пеят хваления или изговарят името на Святия Дух, но въпреки това много малко от тях знаят нещо за Него, а някои дори не вярват, че Той е Личност.

Ние мислим, че познаваме Бог Отец, и Го почитаме като Велик Създател. Говорим за Исус, Сина на Живия Бог, който дойде, живя на земята и умря на кръста. Хиляди хора познават личността Му, но стане ли въпрос за Святия Дух, се оказва, че за Него се знае малко или почти нищо не се знае. Затова, преди да започнем тази серия от поучения за Святия Дух, искам да подчертая, че когато говоря за Деня на Петдесятница, имам предвид времето, когато Словото беше изпълнено, точно както Исус обеща, преди да се възнесе (Йоан 16:7). Той каза, че е необходимо да замине, защото трябваше да приеме позицията на велик първосвещеник, седнал от дясната страна на Бог Отец. Не можеше да остане тук, но обеща, че няма да ни остави без утешител или без сила. Обеща, че чрез личността на Святия Дух ще даде сила, както в личния ни живот, така и в църквата. Исус каза, че тази мощна трета Личност на Троицата ще дойде, след като Той се върне при Отец. Тогава Той щеше да заеме Своята позиция на Велик Първосвещеник. Святият Дух също трябваше да приеме нова позиция, която не беше заемал никога преди това.

Когато говоря за деня на Петдесятница, аз не го ограничавам до едно единствено преживяване, което учениците са имали в Горницата при идването на Святия Дух. Ние живеем в Деня на Петдесятница и той ще продължи до момента, в който Святият Дух напусне тази земя точно, както я е напуснал Исус. И когато Святият Дух напусне, Той ще вземе със Себе Си църквата, съставена от вярващи, които са били родени в Тялото на Христос.

Искам да обърна специално внимание на Святия Дух, който винаги е съществувал, и на Неговата работа преди деня на Петдесятница, за да можете да се запознаете по-добре с личността Му. Тази дискусия може напълно да промени възгледите ви, ако сте мислили за Него като за личност, която съществува само от Деня на Петдесятница. Той е присъствал на сътворението - ние разбираме това от Битие 1:1-2 „В началото Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.”

Никога няма да забравя момента, в който Святият Дух откри в сърцето ми една чудесна истина. Мисля, че това е едно от най-великите откровения, което някога съм получавала. Разкри ми, че цялата Библия от Битие до последната книга на Новия Завет, книгата на Откровението, сочи към една личност - Исус, Божият Син. Библията е Словото на Бог, нейният автор е Святият Дух, а в своята цялост тя е откровение за Исус Христос.

Сигурна съм, че познавате историята за изкушението на Ева в Едемската градина, за греха на Адам и Ева, и това, че Бог ги изгони от градината, да не би да ядат от дървото на живота и да живеят завинаги в своето пропаднало положение (Битие 3:22-24). Бог никога не се проваля! Аз вярвам, че това Го подтикна да свика съвет в Небето, където трите Личности на Божеството - Отец, Сина и Святия Дух - заедно решиха да дадат жертвата, която трябваше да осигури изкуплението на човека. Тези три Личности се събраха около масата за преговори - различна индивидуалност, но винаги в съвършена хармония и единство. На този съвет беше съставен плана за изкуплението на човека. Необходим беше чист и безгрешен човек, който никога не беше докосван от грях.

Исус се обърна към Отец и предложи Себе Си, за да бъде даден чрез Святия Дух за спасението на човечеството. Често цитираме Йоан 3:16, един от най-добре познатите стихове в Библията, но, приятелю, Бог никога не би могъл да даде Своя Единороден Син, ако първо Неговият Син не беше пожелал да дойде на земята като жертва. Не, Отец не би могъл да даде Исус като чудесен дар от любов за човечеството освен, ако Исус не беше предложил Себе Си като жертва. Като резултат, Исус се съгласи да приеме образа на човек и да плати цената за спасението на хората. Това е кръвта, която никога не е докосвана от греха, кръвта на един, който никога не е познал греха, можеше да отговори на това условие и да плати тази цена. Само един можеше да покрие този критерий - съвършеният Син на Бога.

Опитайте се да си представите тази среща, на която Троицата се съвещава. Представям си как Святият Дух, който е силата на Троицата, се е обърнал към Исус и е обещал: „Аз ще изпълня Моята част в осъществяването на плана. Ако ти отидеш, Аз ще се погрижа за служението Ти пред хората. Аз ще бъда Твоят Помощник.” Моля ви, не ме мислете за еретичка, заради тези думи. Аз ги вярвам с цялото си сърце. Аз вярвам, че Святият Дух е искал да каже: „Ако Ти отидеш на земята и дадеш живота Си като жертва за изгубеното човечество, най-малкото, което Аз мога да направя, е, да Те представям и да откривам Твоята любов и Твоята цел в сърцата на мъжете и жените.” И от този момент Святият Дух е започнал да представя Исус по чудесен начин, като прославя името Му и насочва вниманието към Него. Той не чака Исус да дойде в образа на бебе в онази първа Коледна утрин. Веднага започна да открива Исус в сърцата на хиляди мъже и жени.

Нека ви напомня, че когато в Библията са използвани думите „Божият Дух”, те винаги се отнасят за Святия Дух. Няма се предвид нито Бог Отец, нито Исус Христос Сина. Независимо дали са използвани в Стария или в Новия Завет, думите „Божият Дух” се отнасят за Святия Дух.

Святият Дух е Този, който даде на старозаветните и на новозаветните пророци всички откровения, които те получиха. Святият Дух е Този, който откри на Йоан всичко, което е записано в последната книга на Новия Завет. В самото начало на Откровение Йоан пише: „В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа” (Откр. 1:10). Всичко, което Йоан получи като пророчество относно тези последни дни, ние виждаме да се изпълнява буквално пред очите ни.

Това, което беше пророкувано, търсено и очаквано от поколения наред, сега бързо се превръща в история. Най-съвременната книга, която имаме днес, е последната книга на Новия Завет - Откровението на Исус Христос. Всички тези неща са дадени чрез откровение от Святия Дух по същия начин, по който Той ги откри на пророците от Стария Завет. Святият Дух даде тези откровения на Еремия, на Исая и на всички старозаветни пророци. Събитията, за които те пророкуват не са плод на тяхното собствено мислене и това е причината, поради която няма никакви противоречия както в Стария Завет, така и в Новия Завет. Една и съща Личност, Святият Дух, даде всички откровения. В скъпоценното Божие Слово Святият Дух е открил цялата истина, която ни е необходимо да знаем във връзка с Божия промисъл. Върху тези истини хората могат да градят живота си в продължение на векове и през цялата вечност. Това е откровение от Бога, дадено чрез вдъхновението на Святия Дух. В посланието до Евреите се казва, че Словото на Бог е жива сила, по-остро от всеки двуостър меч, който може да проникне до дълбочините на душата и духа (Евреи 4:12). И ако Божието Слово е дадено чрез вдъхновение от Святия Дух, а това е така, тогава ние трябва да Го слушаме, трябва да Му вярваме и трябва да Му се покоряваме.

Много преди Святият Дух да дойде в деня на Петдесятница, много преди да се представи на онези вярващи в Горницата, Той се е откривал чрез пророчествата, защото всички пророци са получили своето вдъхновение и своите откровения от третата Личност на Троицата. Сега нека оставим основното служение на Святия Дух и да разгледаме как Той е служил на хората по време на Стария Завет. Преди да започнем нашето изучаване, нека си припомним, че за Бог е важна отделната личност. Ти си важен за Него. Нищо не ме вълнува повече от това, да виждам как Той работи във всеки отделен човек - да наблюдавам как взема един земен съд, един посветен на Него живот и да виждам как Святият Дух работи в този живот и чрез него. Няма по-голям комплимент за човек от това, Святият Дух да променя живота му и да работи чрез него.


2.

Един Дух, една цел
Нека първо да проследим накратко живота на Йосиф. Фараонът, който управляваше над Египет, разпозна силата на Святия Дух в живота на този млад мъж. Фараонът знаеше, и вие също ще се съгласите, че има нещо различно, нещо необикновено в живота на Йосиф. Не вярвам Йосиф на външен вид да се е различавал много от всеки друг човек, живял тогава или в наши дни. Какво го прави необикновен? Кой беше изворът на сила в живота на Йосиф? Фараонът разпозна тази сила и обяснението й е дадено в Битие 41:38 „Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух”. Питам се дали фараонът наистина е знаел за кого говори, дали е знаел нещо за Третата Личност на Троицата. В едно нещо съм напълно сигурна - фараонът разпозна мъдростта, знанието и свръхестествената сила в живота на Йосиф, сила, по-голяма от човешката, и той я оцени правилно. В живота на Йосиф действаше Духът на Бог. В 31 глава от книгата Изход виждаме нещо друго, което може да бъде показателно. Отнася се до работниците, които построиха шатъра в пустинята. Ако изучавате Библията, ще се съгласите, че шатърът в пустинята е едно от най-съвършените произведения на изкуството. Що се отнася до изработката, тя е била майсторска. Дори съвременните архитекти се чудят на уменията и способностите на хората, които са работили върху шатъра в пустинята. Словото на Бог заявява относно един от тези мъже: „и изпълних Го (Веселеил, главния майстор) с Божия Дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство, за да изработва художествени изделия, да работи злато, сребро и мед, и да изсича камъни за влагане и да изрязва дърва за изработването на всякаква работа” (Изход 31:3-5).

Святият Дух работеше чрез тези мъже. Осмелявам се да кажа, че те са били обикновени хора с обикновени способности, но Бог, чрез Святия Дух, е насочвал техните умове, е насочвал техните ръце, за да станат напълно съвършени в своите умения. Шатърът е трябвало да бъде построен посред Божествения план, без каквито и да е недостатъци в неговата конструкция или в изработването му. Изисквало се е съвършено майсторство, за да бъде съвършен храмът, в който Бог обитава. Тайната на това съвършенство е в Святия Дух.

В единадесета глава на книгата Числа е отбелязано нещо още по-показателно. Знаем, че Святият Дух беше върху Мойсей - един в действителност обикновен човек, със същите желания, като всеки от нас. Въпреки това, Мойсей беше един от най-великите водачи, които Израелската нация някога е имала. Каква беше тайната на силата в неговия живот? Каква беше тайната на неговото велико лидерство? Това беше силата на Святия Дух. Въпреки, че беше велик водач, Мойсей се нуждаеше от помощници и Бог знаеше това, но съветниците щяха да са пречка, ако нямаха същия ум и същата цел като него. Затова беше необходимо същият Дух, Святият Дух, който живееше в Мойсей, да живее и в онези седемдесет мъже, които го обграждаха. Бог взе от Духа, който беше върху Мойсей и го постави върху тях. Като резултат, тези седемдесет мъже, които сега имаха една цел, един ум и Божия Дух, бяха отделени, за да станат съветници и помощници в отговорността за ръководенето на народа Израел. За един изпълнен с Духа човек е трудно да работи в съвършена хармония и с единна цел с някой, който не е изпълнен с Духа.

Разбрах, че има хора, с които е невъзможно да върша ден и нощ работата на Господ. Те не биха ми помогнали с каквото и да е, въпреки че са новородени християни. Разбирате, че е съвсем различно, когато Святият Дух притежава живота на един човек, когато владее ума му, тялото му, когато го изпълва изцяло, когато му е дал ума на Христос (І Кор. 2:16). Тогава става така, че не работят двама, трима или няколко души, а всички умове работят като един, защото това е умът на Христос (І Кор. 1:10). Виждаме колко чудесно Бог е изработил този план за Мойсей.

Седемдесет мъже са отделени да му помагат в отговорността за ръководенето на народа на Израел. Бог каза: „И Аз като сляза, ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе; и ще го поставя върху тях; и те ще носят товара на хората заедно с тебе, за да не го носиш ти сам” (Числа 11:17). Доколкото мога да определя, Писанието не казва предварително, че Божият Дух е живеел в Мойсей, нито, че Бог го е помазал и го е направил мъдър, но ние можем да видим определени резултати от действието на Святия Дух в живота на Мойсей като водач. В този пасаж Бог казва, че ще вземе от Духа, който беше даден на Мойсей, и ще го даде на тези седемдесет мъже. И Той направи точно така: „Тогава Господ слезе в облак и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини” (Числа 11:25).

Мойсей служеше чрез дарбата на духа, която му беше дадена, и седемдесетте мъже, които бяха негови помощници, служеха също чрез дарбата на Святия Дух.


3.

Тайната на силата
Гедеон

Нека сега да обърнем на книгата Съдии и да разгледаме разказа за един човек, наречен Гедеон. Искате ли да знаете тайната на неговата сила? Тя е в същата Личност, която е предмет на тази книга: Святият Дух. В Съдии 6:34 се казва: „Господният Дух дойде върху Гедеон”. Когато продължаваме да четем, виждаме подготовката на Гедеон за битката, която той спечели, начело на триста мъже. Същественото е, че Гедеон успя, защото Духът на Господ дойде върху него.


Самсон

И така, стигаме до друг разказ, този за Самсон, записан в Съдии 14:6 „И Господният Дух дойде със сила на него, и той го разкъса, както би разкъсал яре, и то без да има нещо в ръката си”. По-нататък четем как филистимците извикаха срещу Самсон и „Господният Дух дойде със сила на него; и въжетата, които бяха на мишците му, станаха като лен, прегорен с огън” (Съдии 15:14). Помня, че като малко момиче можех да слушам тази история за Самсон отново и отново. О, той беше велик човек в моите очи! Децата от днешното поколение се възхищават от Батман или Супермен, но когато аз бях малка, моят идеал беше Самсон, най-силният мъж, който е живял някога. Той беше моят Супермен, и много от децата, които ходеха на неделно училище го възприемаха по същия начин. Знаете ли, не беше толкова отдавна, когато научих тайната за силата на Самсон, и тя не е в неговата коса, а в Святия Дух. Като дете си мислех, че Самсон е силен, защото е оставил косата си да расте, и аз започнах да гледам всички дългокоси мъже и да си мисля, че те също трябва да са силни като Самсон. Но изследвах Божието Слово и открих, че тайната на силата и мощта на Самсон не е в неговата коса, а в Святия Дух. Бог издигна Самсон и Божият Дух идваше върху него - не само веднъж, а много пъти, винаги, когато имаше нужда от проявлението на Божествена сила. Това не е силата на Самсон. Силата му не е и в дължината на косата му. Дългата му коса е само израз на покорство пред Бог. Божият Дух е този, който дойде върху Самсон и му даде сила да извърши велики подвизи.

Човек прави първата стъпка, която води надолу, когато откаже да се покорява на Господ. Помнете, че силата в живота на Самсон, която му даде възможност да направи всичко, за което четем, е силата на Святия Дух. Когато Самсон се покоряваше на Бог, Святият Дух идваше върху него, но когато той спря да се покорява на Бог, мощната сила на Святия Дух му беше отнета.

Един от най-тъжните стихове от Божието Слово се намира в Съдии 16:20 „И той се събуди от съня си и каза: Ще изляза както друг път и ще се отърся. Но той не знаеше, че Господ се беше оттеглил от него”. До този момент, приятелю, Святият Дух беше този, който се проявяваше, идвайки върху Самсон. Духът на Господ беше този, който идваше мощно върху Самсон и правеше въжетата върху неговите ръце като лен, прегорен с огън. Сега обаче, Самсон беше непокорен. Той наскърби Бог и Святия Дух. Тъй като силата на Святия Дух беше тази, която действа, когато тази сила се оттегли, разликата беше видима. Удивително и чудесно е, когато Святият Дух действа вместо нас, но Самсон не беше предупреден за факта, че Бог се е оттеглил от него и сега той трябва да се бори сам. Едно е да те води силата на Духа и съвсем различно е да си воден от плътта. Святият Дух напусна Самсон и той стана като всеки друг човек.


4.

Святият Дух в живота на Саул и Давид
Вече видяхме резултатите от силата на Святия Дух в Старозаветната ера, когато Той идваше върху някои подбрани личности. На едни Той даде специален талант и майсторство. Използва езика на други, за да говори чрез тях, и им даде способността да ръководят. Надари Самсон с физическа сила. Но всичко беше Божие дело, което не зависи от никой друг.

Днес, като новородени мъже и жени, ние наследяваме обещанието на Господаря, че Святият Дух ще живее в нас. Това е планът и целта на Бог - всички, които са новородени, трябва да бъдат изпълнени с Духа. Но в дните на Стария Завет това не беше така. Мойсей, Йосиф, Гедеон и Самсон не можеха да се похвалят, че са изпълнени с Духа, заради своите особени качества. Те не са заслужили присъствието на Святия Дух. Бог им даде този дар, защото такава беше Неговата независима воля. Не се налагаше да полагат усилия, нито можеха да получат дара, като се молеха за него. Бог ги избра и ги направи Свои инструменти.

И така, първата съществена разлика, която забелязваме, е, че в Стария Завет Святият Дух не живееше във всички вярващи, но днес, в дните на Петдесятница, това не е така. Второ, трябва да отбележим, че Святият Дух слизаше върху определени хора, за да им даде някои специални пълномощия. Мойсей и седемдесетте бяха упълномощени да ръководят. Работниците в пустинята бяха упълномощени да построят шатъра, който щеше да бъде Божие обиталище. Това беше Божий план и конструкцията трябваше да бъде съвършена, какъвто беше замисълът. Затова Бог даде сила на тези работници и майстори, като ги обучаваше по свръхестествен начин как да построят съвършена сграда, в която да обитава Самият Той.

Служението на Святия Дух не е да подпомага общението, нито да води към хваление и поклонение, нито да изгражда специални взаимоотношения между тези, в които обитава с Бог Отец или Сина. Святият Дух беше даден, за да извърши Своето специално и точно определено дело.

Познаваме разказа за Саул. Той беше помазан и упълномощен за цар на Израел, когато Святият Дух слезе върху него. Писанието казва, че „Господният Дух беше се оттеглил от Саул и зъл дух от Бог го мъчеше” (І Царе 16:14). Саул извърши велики дела чрез силата на Духа, но Святият Дух се оттегли, понеже обитаваше временно в Саул, и той беше оставен без Божието присъствие и сила. Присъствието на Святия Дух не съпътстваше постоянно Саул. Той идваше върху него само от време на време. Но има нещо, което докосва дълбоко сърцето ми и аз вярвам, че това е едно изключение от всичко, което съм казала. Отнася се до Давид. Често съм се питала, защо той има такова специално място в сърцето на Бог. Според мен причината е в това, че Бог познаваше сърцето на Давид. Той съжалява за греха си с Витсавее. Грехът му не можеше да бъде скрит от народа, който управляваше. Той беше явен, не можеше да се отрече. Давид беше човек, при когото Духът дойде, за да обитава, но той знаеше много добре, че неговите взаимоотношения със Святия Дух не са гарантирани и постоянни. Давид знаеше, че поради неговите грехове Духът може да го напусне и да се оттегли от него, както Бог се оттегли от Самсон и от Саул. Знаеше, че по същия начин, по който Духът беше отнет от Самсон, така, както Той напусна Саул, можеше да напусне и него. Затова Давид се помоли на Бог, като разчиташе на Неговата милост, да го изчисти от греха му и да употреби кръвта на жертвата и водата на изчистването.

О, ако искате да видите искреността в сърцето на Давид, ако искате да видите истинския Давид, прочетете петдесет и първи Псалм, където той вика: „Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на Твоите добри милости изличи беззаконията ми” (Псалм 51:1). И днес има мъже и жени, които някога са били използвани от Бог, но сега не искат да признаят греховете си. Ако вие сте един от тях, мястото, от където трябва да започнете, е, да признаете пред Бог престъпленията и греховете си. Давид каза: „На Тебе, само на Тебе съгреших и пред Тебе извърших това зло; признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш и да излезеш непорочен, когато съдиш. Ето, родих се в нечестие, и в грях ме зачна майка ми. Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми. Поръси ме с исоп и ще бъда чист; измий ме и ще стана по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие, за да се зарадват костите, които си строшил. Отвърни лицето си от греховете ми и всичките ни беззакония изличи. Сърце чисто сътвори в мен, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене” (Псалм 51:4-10).

Това е вик от дълбочините на сърцето на човек, който се покайва за греховете си, вик на истинско покаяние, и в същото време в него виждаме най-големия страх на Давид. Той е изявен в следните думи от Псалма - стих 11: „Не отнемай Святия Си Дух от мен”. Давид помнеше, че Святият Дух беше отнет от Саул. Помнеше, че Святият Дух беше отнет и от Самсон, и че „той не знаеше, че Господ се беше оттеглил от него”. Затова Давид в страха си да не би същата чудесна сила на Духа да бъде отнета и от него, извика: „Не ме отхвърляй от присъствието Си; и не отнемай Святия Си Дух от мен”. С други думи Давид казваше: „Вземи всичко друго, което бих могъл да имам, вземи всички земни притежания, които биха могли да бъдат мои, вземи всяка земна сила, която мога да притежавам. Вземи всичко, но моля Те, не ме отхвърляй от присъствието Си, о, Боже, и не отнемай Святия Си Дух от мен. Защото, когато Той си замине, аз оставам просто плът - един обикновен човек без сила.”




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница