Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2011)0088

Стратегията на ЕС за Атлантическия регион

PE459.704

Резолюция на Европейския парламент от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за Атлантическия регион

– като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 14 юни 2010 г., в които Комисията беше призована да изготви до 2011 г. Европейска стратегия за Атлантическия регион,

– като взе предвид започнатите от Европейската комисия консултации с оглед публикуване на съобщение относно стратегия на ЕС за атлантическия регион,

– като взе предвид стратегията на ЕС за региона на Балтийско море и стратегията на ЕС за региона на река Дунав,

– като взе предвид заключенията от Петия доклад за сближаването,

– като взе предвид 115, параграф 5, и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че член 3 от Договора за Европейския съюз и дял XVIII от Договора за функционирането на Европейския съюз признават териториалното сближаване за цел на Европейския съюз,

Б. като има предвид, че пет държави-членки на ЕС имат излаз на Атлантическото крайбрежие: Франция, Ирландия, Португалия, Испания и Обединеното кралство,

В. като има предвид, че регионът на Атлантическия океан има свои специфични характеристики, и по-специално:

- той е динамична морска зона (благодарение на морския транспорт, риболова, морската енергия и др.),

- той е зона, чиято крехка околна среда трябва да бъде опазвана и която е подложена на последствията от изменението на климата (ерозия на крайбрежната линия, екстремни климатични явления),

- той е периферна зона в рамките на Европейския съюз, който изпитва затруднения по отношение на достъпността и връзките и който разполага с малко на брой големи градски центрове,

Г. като има предвид, че тези специфични характеристики произтичат от насоки, които преминават отвъд националните граници и за които политическото решение следва да бъде взето на европейско равнище,

Д. като има предвид, че през юни 2010 г. Съветът изиска от Комисията в срок до юни 2011 г. да разработи стратегия за региона на Атлантическия океан и като има предвид, че се очаква съобщението на Комисията да бъде публикувано през 2011 г.,

1. Изисква от Комисията в най-кратък срок да оформи стратегията на ЕС за региона на Атлантическия океан като интегрирана стратегия, посветена на морски и териториални въпроси;

2. Счита, че тази стратегия трябва да се определя в рамките на целта за териториално сътрудничество (Цел 3) на политиката на сближаване и да се основава на интегриран, обхващащ различни сектори териториален подход, като се стреми към по-добро съгласуване на политиките между различните равнища на управление на дадена територия, с акцент върху значимите въпроси; изразява убеждението, че европейското териториално сътрудничество може да допринесе в широк план за активизиране на процеса на интеграция в региона на Атлантическия океан чрез по-активно участие на гражданското общество в процеса на вземане на решения и осъществяването на конкретните действия;

3. Подчертава, че главната добавена стойност на макрорегионалните стратегии на ЕС се наблюдава в многостепенното сътрудничество, съгласуването и подобрените стратегически инвестиции, като се използва наличното финансиране, а не посредством разпределение на допълнителни финансови средства; подчертава заключенията на шведското председателство относно това да няма нови институции, ново законодателство, нито нови бюджети;

4. Призовава тази стратегия да бъде открита за всички региони на ЕС по Атлантическото крайбрежие, включително отдалечените региони, наречени Макаронезия;

5. Вярва, че външното измерение на тази стратегия може да бъде засилено благодарение на геостратегическото положение на Атлантическите региони, по-конкретно в областите морска безопасност и контрол и в сферата на международните търговски отношения; счита, че международното сътрудничество и инициативите за тристранно сътрудничество също трябва да бъдат разгледани;

6. Вярва, че тази стратегия следва да осъществява по-ефективно съгласуване на цели и средства, като бъде тясно свързана със стратегията „ЕС 2020” и с политиките на ЕС за периода след 2013 г.; Във връзка с това припомня, че цел на тази стратегия е по-ефективното изразходване на паричните средства на ЕС, а не увеличаването на разходите;

7. Призовава тази стратегия да бъде добре свързана с регионалната политика на ЕС и с интегрираната морска политика и счита, че тя също така следва да улеснява взаимодействието с други политики на ЕС, като например трансевропейските транспортни мрежи, общата политика в областта на рибарството, дейностите, свързани с климата и околната среда, рамковата програма за научноизследователска и развойна дейност, енергийната политика и др.;

8. Счита, че териториалното измерение на тази стратегия е от основно значение и че тя ще допринася за териториалното сближаване в ЕС; счита, че това териториално измерение ще трябва да разглежда въпроси като отварянето, системните връзки на транспортните и енергийните мрежи, развитието на морската енергия, развитието на градските и селските райони и развитието на връзките суша-море и море-вътрешни водни пътища;

9. Отново подчертава значението на достъпността в морските региони на Атлантическия океан и на увеличаването на движението на хора, стоки и услуги в тези региони, за да бъдат постигнати целите на вътрешния пазар и на политиката на сближаване, по-специално чрез разработването на експедирането по море на близки разстояния и на морските магистрали;

10. Припомня, че морското измерение е приоритет на тази стратегия, по-специално с помощта на подхода, свързан с морските басейни;

11. Сърдечно приветства насърчаването и подкрепата от страна на Европейската комисия на планирането и създаването на морски пътища в региона на Атлантическия океан, като например морската магистрала Gijon-Nantes, като новаторски начин за подобряване и диверсификация на трансевропейските транспортни мрежи, за оказване на въздействие върху международните търговски отношения, за стимулиране на икономическата дейност на пристанищата и за укрепване на туризма, както и за намаляване на емисиите на въглероден двуокис (CO₂);

12. Счита, че тази стратегия би била полезна за следните въпроси от общ интерес: морска енергия, изменение на климата и околната среда, включително предотвратяването и борбата срещу замърсяването на морето от кораби, транспорт и достъпност, безопасност, сигурност и контрол, научноизследователска дейност, новаторство, творчески индустрии, отдих и туризъм, морски услуги и обучение, рибно стопанство и отрасъл на рибни хранителни продукти;

13. Вярва, че тази стратегия трябва да развива взаимодействия между съответните политики на ЕС и на политиките на национално, регионално и местно равнище и поради тази причина счита, че е необходимо обновено управление на много равнища, основано върху по-тясно участие на органите на ЕС и на националните, регионалните и местните власти;

14. Желае тази стратегия да функционира в съответствие с подход „отдолу нагоре”, като започва от местните органи и включва всички заинтересовани участници; настоява върху необходимостта от привличане на регионалните и местните обществени органи, държавите-членки, частните участници и организациите на гражданското общество (включително заинтересованите междурегионални мрежи и организации) в разработването и осъществяването на тази стратегия;

15. Настоява, че сътрудничеството в рамките на тази стратегия следва преди всичко да се основава върху потребностите на заинтересованите участници и поради тази причина счита, че решенията относно разглежданите политически приоритети следва да бъдат вземани чрез консенсус;

16. Счита, че Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) би могла да послужи като интересен инструмент за улесняване на сътрудничеството в рамките на една стратегия на ЕС за Атлантическия регион;

17. Счита, че осъществяването на тази стратегия следва да започне от 2014 г. и да бъде съгласувано със следващата многогодишна финансова рамка и че то следва да протича съвместно с план за действие, разработен на равнище ЕС и включващ списък от структурни проекти;

18. Счита, че и вътрешното, и външното измерение на тази стратегия ще трябва да осъществяват предоставяне на средства на Общността за Атлантическия регион, основано върху общи приоритети;

19. Призовава Комисията и държавите-членки да разработят опростени правила с цел улесняване на тази стратегия и намаляване на свързаните с това административни тежести;

20. Призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с Европейския парламент за определяне на приоритетите за разработването на Стратегия на ЕС за Атлантическия регион; също така призовава Комисията редовно да информира Европейския парламент и да провежда консултации с него за състоянието на изпълнението на тази стратегия;

21. Ще изрази своите възгледи относно очакваното съобщение на Комисията чрез доклад по собствена инициатива;

22. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Комитета на регионите и на другите заинтересовани институции.

P7_TA-PROV(2011)0090

Доклад относно напредъка, осъществен от Турция през 2010 г.

PE452.547

Резолюция на Европейския парламент от 9 март 2011 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2010 г.
Европейският парламент,

– като взе предвид доклада на Комисията за напредъка на Турция през 2010 г. (SEC(2010)1327),

– като взе предвид своите предходни резолюции от 27 септември 2006 г. относно напредъка на Турция по пътя на присъединяване към ЕС¹, от 24 октомври 2007 г. относно отношенията между ЕС и Турция², от 21 май 2008 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2007 г.³, от 12 март 2009 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2008 г.⁴ и от 10 февруари 2010 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2009 г.⁵,

– като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно търговските и икономически отношения с Турция,

– като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,

– като взе предвид Решение 2008/157/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Република Турция⁶ („партньорството за присъединяване“) и предходните решения на Съвета относно партньорството за присъединяване от 2001, 2003 и 2006 г.,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 14 декември 2010 г.,

– като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че преговорите за присъединяването на Турция започнаха на 3 октомври 2005 г., след като Съветът одобри рамката за преговори, и като има предвид, че започването на тези преговори представляваше началото на дългосрочен и отворен процес;

Б. като има предвид, че Турция е поела ангажимент за провеждане на реформи, за поддържане на добросъседски отношения и постепенно сближаване с ЕС, както и че тези усилия следва да се разглеждат като възможност за модернизиране на самата Турция,

В. като има предвид, че пълното изпълнение на всички критерии от Копенхаген, както и интеграционният капацитет на ЕС, в съответствие със заключенията от заседанието на Европейския съвет, проведено през декември 2006 г., продължават да бъдат основата за присъединяване към ЕС, който е общност, основана на споделени ценности,

Г. като има предвид, че Комисията заключи, че през 2010 г. Турция е продължила процеса си на политически реформи, но липсата на диалог и дух на компромиси между основните политически партии влияе отрицателно на отношенията между ключови политически институции и забавя работата по политическите реформи,

1. 
   Поздравява турските граждани и гражданското общество за тяхната подкрепа за по-нататъшна демократизация на Турция и за техния ангажимент за отворено и плуралистично общество и в тази връзка призовава институциите на ЕС и държавите-членки да използват в пълна степен всички инструменти на политиката на разширяване на ЕС за страните кандидатки;
   
2. 
   Отбелязва бавния напредък на Турция по отношение на реформите и припомня, че турското правителство е поело ангажимент за провеждане на всеобхватни реформи с цел изпълнение на критериите от Копенхаген и модернизиране на Турция; призовава правителството да положи повече усилия в тази насока;
   
3. 
   Изразява загриженост за продължаващата конфронтация между политическите партии и липсата на готовност у правителството и опозицията да работят за постигането на единодушие по ключови реформи; настоятелно призовава всички политически сили, правителството и опозицията да работят заедно за укрепване на политическия плурализъм в държавните институции и насърчаване на модернизацията и демократизацията на държавата и обществото; призовава всички опозиционни сили да вземат конструктивно участие в процеса на реформи;
   
4. 
   Посочва важната роля на системата на взаимен контрол при управлението на една модерна демократична държава, която трябва да се основава на принципа за разделение на властите и баланс между функциите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, на зачитането на правата на човека и основните свободи, и по-специално свободата на изразяване на мнение и свободата на пресата, както и на политическата култура на участието, реално отразяваща многообразието на едно демократично общество;
   
5. 
   Подчертава ролята на турското Велико народно събрание като институция, която трябва значително да допринася за укрепване на системата на взаимен контрол и да подкрепя активно и конструктивно реформите за модернизация, на основата на ангажимент от страна на всички партии, като гарантира демократичен контрол по отношение на политиките на правителството;
   
6. 
   Приветства приемането на промени в конституцията като стъпка в правилната посока и настоятелно призовава за целесъобразното им прилагане, при пълно зачитане на стандартите на Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКПЧ) и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека; но същевременно подчертава острата нужда от цялостна конституционна реформа, която да превърне Турция в пълноценна плуралистична демокрация, изградена на базата на защитата на правата на човека и основните свободи; приветства заявената от правителството и опозицията готовност да извършат такава реформа и призовава правителството да гарантира, че всички политически партии, както и гражданското общество участват активно в целия процес на конституционна реформа; призовава за прилагане на пакета от конституционни промени; препоръчва Венецианската комисия също да бъде поканена да участва;
   
7. 
   Приветства определени символични жестове и жестове на добра воля от страна на правителството, както и някои конкретни мерки, предприети в областта на свободата на мисълта, на съвестта и на вероизповеданието, защитата на малцинствата и културните права; настоява обаче, че са необходими систематични промени за пълното признаване на правата на малцинствата; по-специално насърчава правителството да даде нов тласък на процеса на демократично отваряне и призовава опозицията да подкрепя конструктивно и да участва в този процес;
   

8. 
   Изразява загриженост относно влошаването на свободата на пресата, относно някои актове на цензура и нарастващата автоцензура сред турските медии, включително и по интернет; призовава турското правителство да спазва принципите на свобода на пресата; подчертава, че независимата преса е ключов фактор за едно демократично общество и в тази връзка посочва съществената роля на съдебната власт за защита и укрепване на свободата на пресата, като така се гарантира публично пространство за свободна дискусия и се допринася за подходящо функциониране на системата на взаимен контрол; подчертава необходимостта от приемане на нов закон за медиите, който, наред с другото, да решава въпросите за независимостта, собствеността и административния контрол; взема решение да следи отблизо случаите на Nedim Şener, Ahmet Şık и други журналисти, подложени на полицейски или съдебен тормоз;
   
9. 
   Приветства новите закони за радио и телевизия, които предвиждат редица положителни промени, като например увеличаването на законния дял, който чуждестранни субекти могат да притежават законно в турски медийни компании (от 25 % на 50%), но изразява безпокойство от факта, че излъчването на предавания може да бъде спирано на основания, свързани с националната сигурност, без съдебна заповед или съдебно решение; отбелязва със загриженост практиката за образуване на наказателни производства, по-специално по член 285 от Наказателния кодекс за „нарушаване на поверителността на наказателното разследване“ и по член 288 за „опити за оказване на влияние върху съдебните органи“, срещу журналисти, които съобщават данни за нарушения на правата на човека или повдигат други въпроси от обществен интерес; счита криминализирането на изразяването на мнение за важна пречка пред защитата на правата на човека в Турция и изразява съжаление за непропорционалните ограничения по отношение на свободата на изразяване на мнение, на сдружаване и на събрания; в тази връзка настоятелно призовава Турция към строго изпълнение на нейните международни задължения по отношение на правата на човека чрез изменение на съответното законодателство и чрез обучение на полицейските и съдебните служители в страната;
   
10. 
    Изразява съжаление за това, че редица законови разпоредби, като например членове 301, 318 и 220, параграф 6, член 314, параграф 2 от Наказателния кодекс и член 7, параграф 2 от Закона за борба с тероризма, Закон № 5816 от 25 юли 1951, както и някои изявления на правителството и дейности на прокуратурата, продължават да ограничават свободата на изразяване на мнение; повтаря призивите си към правителството да приключи прегледа на правната рамка за свободата на изразяване на мнение и незабавно да я приведе в съответствие с ЕКПЧ и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека; в този контекст отново посочва необходимостта турското правителство да предостави ясни насоки за прокурорите във връзка със законите, които често се използват за ограничаване на свободата на изразяване на мнение; изразява съжаление относно честото и непропорционално закриване на интернет страници и призовава правителството да подготви изменения на Закона за интернет (Закон № 5651), за да гарантира, че този закон вече не ограничава свободата на изразяване и правото на гражданите на достъп до информация;
    
11. 
    Настоятелно призовава правителството да зачита правата във връзка със свободата на събранията и свободата на сдружаване, заложени в членове 33 и 34 от турската конституция; в този контекст изразява съжаление за полицейското насилие, използвано срещу студентските демонстрации в Анкарския университет през декември 2010 г., и го осъжда;
    
12. 
    Признава, че въпросът за правата на ромите в Турция понастоящем е обект на значително внимание и че както правителството, така и опозиционните партии са поели политически ангажимент във връзка с това; препоръчва изпълнението на правителствения план за жилищно настаняване на ромите да се наблюдава и преразглежда внимателно, особено що се отнася до устойчивостта и методиката на самия план; насърчава правителството да се стреми към активно приобщаване и надеждно консултиране с ромските общности в рамките на всички процеси, свързани с приобщаването на ромите в страната;
    
13. 
    Оценява напредъка, постигнат при реформирането на съдебната система, и повтаря становището си, че независимостта и безпристрастността на съдебната система са ключови фактори за функционирането на едно плуралистично демократично общество; изразява загриженост, че условията в турската съдебна система все още не са се подобрили достатъчно, за да бъде гарантирано правото на справедлив и своевременен съдебен процес; отправя искане до правителството да приложи приетите в тази област конституционни промени, при пълно зачитане на разделението на изпълнителната и съдебната власт, както и на независимостта и безпристрастността на съдебната система, в съответствие с европейските стандарти;
    
14. 
    Въпреки това изразява загриженост относно тълкуванието от турския Върховен съд на Наказателно-процесуалния кодекс, което удължава срока на предварително задържане преди провеждането на съдебен процес на 10 години, в очевидно нарушение на европейските стандарти в тази област; призовава турското Велико народно събрание да измени съответното законодателство съгласно съдебната практика на Европейския съд по правата на човека; привлича вниманието върху задължението на Турция за стриктно изпълнение на ангажимента й по член 6 от ЕКПЧ във връзка с провеждането на справедлив процес в разумен срок, по-специално като създаде апелативни съдилища в правната си система и укрепи капацитета на своите върховни съдилища;
    
15. 
    Приветства решението на Европейския съд по правата на човека по делото Dink срещу Турция от 14 септември 2010 г.; следователно призовава турските органи да подкрепят изцяло действията, които трябва да се предприемат вследствие на решението, като приложат подходящи мерки, за да защитят упражняването на свободата на изразяване; изразява безпокойството си от това, че турската държавна администрация създава изкуствени пречки, възпрепятстващи разкриването на действителните подбудители за убийството на арменския журналист Hrant Dink;
    
16. 
    Приветства факта, че приетите конституционни промени най-накрая осигуряват основа за създаване на институцията „омбудсман” и настоятелно призовава правителството да подготви, а парламента да приеме законодателство, предвиждащо демократична процедура за назначаване, която да доведе до заемането на тази нова длъжност от широко уважавана личност; приветства предложеното създаване на национална институция по правата на човека и призовава турското Народно събрание да се допита до гражданското общество и да даде достатъчно гаранции за независимостта на този нов орган в съответствие с „Парижките принципи”;
    
17. 
    Приветства напредъка, постигнат в отношенията между гражданските и военните структури, и по-специално увеличаването на гражданския контрол чрез ограничаване на юрисдикцията на военните съдилища, предвиждане на възможност за съдебно преразглеждане на решенията на Върховния военен съвет и създаване на процедури за съдебни процеси срещу висши офицери в граждански съдилища; отбелязва, че осъществяването на този напредък следва да продължи, за да се гарантира пълен граждански контрол и призовава турския парламент да заеме активна позиция за осигуряване на парламентарен контрол над силите за сигурност, включително и пълен контрол по отношение на бюджета за отбрана;
    
18. 
    Подчертава, че разследванията на предполагаеми планове за преврат, като например случаите „Ergenekon” и „Sledgehammer”, трябва да покажат силата и наличието на подходящо, независимо и прозрачно функциониране на турските демократични институции и съдебна система; изразява загриженост относно прекалено дългите периоди на предварително задържане преди провеждането на процес и подчертава необходимостта от ефективни съдебни гаранции за всички заподозрени; е загрижен от липсата на напредък в тези разследвания и отбелязва, че наскорошното задържание на добре известни журналисти като Nedim Şener и Ahmet Şık може да доведе до загуба на доверие в тези съдебни процеси, които всъщност трябва да доведат до засилване на демокрацията.
    
19. 
    Изразява съжаление, че измененията относно закриването на политически партии, предложени като част от неотдавнашната конституционна реформа, не получиха подкрепа от мнозинството в турското Велико народно събрание и настоятелно призовава всички политически партии да приведат приложимото законодателство в съответствие със становището на Венецианската комисия;
    
20. 
    Повтаря призива от своите предишни резолюции за реформиране на избирателната система чрез намаляване на прага от 10%, като така се укрепи партийният плурализъм и се отрази по-добре многообразието на турското общество; по-специално изразява съжаление за факта, че през 2010 г. не беше извършена реформа в тази област; призовава за цялостно преразглеждане на правилата за финансирането на партиите и предизборните разходи с цел укрепване на вътрешнопартийната демокрация и насърчаване на по-отворена политическа система; насърчава политическите партии да укрепят своята вътрешнопартийна демокрация и да увеличат отчетността на избраните членове пред техните избиратели;
    
21. 
    Изразява съжаление, че не е постигнат напредък по ограничаването на имунитета на членовете на парламента по отношение на свързани с корупция нарушения и същевременно отбелязва загрижеността за осигуряването на подходяща защита за изразяването на ненасилствено мнение в парламента; следователно призовава правителството и парламента да постигнат съгласие относно подходяща реформа на системата на парламентарен имунитет;
    
22. 
    Отбелязва настоящото турско председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа и насърчава Турция да покаже своя ангажимент по отношение на ценностите на Съвета на Европа, като подпише и ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и като ратифицира всички допълнителни протоколи към ЕКПЧ;
    
23. 
    Приветства ратификацията от страна на турското Велико народно събрание на Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и призовава Турция да приложи предвидените в него разпоредби незабавно и в тясно сътрудничество с Подкомитета за предотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;
    
24. 
    Подкрепя текущия диалог на правителството с религиозните общности, включително алевитската, гръцката, арменската, арамейската и други християнски общности, но изразява разочарование за това, че е постигнат само ограничен напредък по отношение на правната рамка за функционирането на тези общности, и по-специално във връзка с техните възможности за придобиване на правосубектност, откриване и ползване на храмове, обучаване на свещеници и решаване на имотни проблеми, които не са обхванати от Закона за фондациите; като отбелязва преобладаващите закъснения и процедурни проблеми, призовава за ефективни и постоянни усилия при прилагането на Закона за фондациите, който трябва да позволи на гореспоменатите религиозни общности да функционират без неправомерни ограничения, в съответствие с ЕКПЧ и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека; настоятелно призовава правителството да засили още повече подкрепата си за свободата на съвестта и религиозния плурализъм в турското общество;
    
25. 
    Поради това призовава правителството да разглежда тези въпроси систематично, като измени законодателството и гарантира подходящото му прилагане на всички равнища на държавно управление, включително и в общините; в този контекст посочва и препоръките, приети от Венецианската комисия през пролетта на 2010 г., относно правосубектността на религиозните общности и църковната титла „Вселенска“ православна патриаршия; приветства неотдавнашното решение на „Съвета на фондациите“ за прехвърляне на гръцкото сиропиталище за момчета „Büyükada“ към Вселенската патриаршия съгласно решението на Европейския съд по правата на човека, както и даването на турско гражданство на няколко гръцки православни духовници, с цел улесняване на Патриаршията и Светия синод; приветства религиозната церемония в манастира-музей Sümela в Трабзон и церемонията в църквата на остров Акдамар в провинция Ван; изразява съжаление за решението на турския Върховен съд срещу манастира „Мор Габриел” във връзка със спор за земя със села и турското Министерство на финансите; отново посочва очакването си, че съобщенията на правителството относно повторното отваряне на гръцката православна семинария в Халки скоро ще бъдат последвани от действия и мерки за безпроблемно обучение на духовниците от християнските общности; настоятелно призовава правителството да обърне специално внимание на образователните материали в училищата, които следва да отразяват религиозния плурализъм на турското общество, както и на необходимостта от безпристрастност на учебните материали;
    
26. 
    Остро осъжда непреставащото терористично насилие, извършвано от ПКК, включена в списъка на ЕС на терористичните организации на ЕС, и от други терористични групи на турска територия; насърчава Турция, ЕС и неговите държави-членки да засилят сътрудничеството си в борбата с тероризма с ЕС, в тясно сътрудничество с координатора на ЕС за борба с тероризма и с Европол и при стриктно спазване на международните правни норми в областта на правата на човека;
    
27. 
    Призовава правителството да поднови усилията си в рамките на демократичното отваряне с оглед цялостното разрешаване на кюрдския въпрос и постигането на мирно разрешение: по-специално като обезпечи последователното тълкуване на законите, позволяващи употребата на кюрдския език в политическия и обществения живот и в образованието; като въведе изменение в законодателството в областта на борбата срещу тероризма с цел да се избегне злоупотребата с тълкуване или разширеното тълкуване; като гарантира свободата на изразяване, сдружаване и събиране; като разрешава по ефективен начин проблема с изселените от родните им региони лица, чието изселване е последица, наред с другото, от дългия конфликт; като продължава да се стреми към подобряване на социално-икономическото положение на югоизточната част на страната; в този контекст изразява своята загриженост относно продължаващите съдебни процеси в Диарбакър срещу 151 кюрдски политически активисти, включително осем избрани и заемащи длъжността си кметове, което представлява намеса в законни политически дейности;
    
28. 
    Приветства укрепването на законовата рамка, гарантираща правата на жените и равенството между половете посредством пакета от конституционни реформи; изразява безпокойството си по отношение на спадащия дял на участие в работната сила, дори сред добре образованите жени; настоятелно призовава правителството, предприемаческите среди и гражданското общество да предприемат всеобхватни мерки – като например борба срещу неграмотността сред жените, активна подкрепа по отношение на достъпа на момичетата до средно образование и осигуряването на инфраструктура на заведения за отглеждане на деца - за справяне с бедността сред жените и повишаване на социалната интеграция на жените и участието им на пазара на труда; освен това насърчава въвеждането на система на запазени квоти, за да бъде гарантирано значимо присъствие на жените на всички равнища в предприятията, публичния сектор и политическия живот; по-специално призовава политическите партии да използват възможността, предоставена им от предстоящите избори, за да укрепят активната ангажираност на жените в политиката;
    
29. 
    Изразява дълбокото си съжаление от постоянните високи равнища на домашно насилие, което включва и така наречените престъпления на честта, както и от явлението принудителен брак; приветства в тази връзка поетите от движенията на жените инициативи, придаващи видимост на тези проблеми и настоятелно призовава правителството да увеличи усилията си за превенция на всички равнища, по-специално чрез прилагане на Закона за защита на семейството 4320, и да наблюдава изпълнението му от полицията и съдебната власт, като задължи общините с повече от 50000 жители да предоставят достатъчен брой убежища за жените и непълнолетните, намиращи се в опасност, като упражнява ефективен контрол върху изпълнението на това задължение и като въведе система за последваща подкрепа на жените и непълнолетните, напускащи убежищата, с цел да се предостави психологическа подкрепа, правна помощ и здравни услуги и помощ за повторното им интегриране в обществото; призовава правителството да създаде адекватен и ефективен надзор на изпълнението от страна на общините на това задължение; настоятелно призовава съдебната система да гарантира, че проявите на насилие срещу жени и непълнолетни и срещу хора, които се борят срещу така наречените престъпленияна честта, биват наказвани по един съгласуван и подходящ начин;
    
30. 
    Настоятелно призовава правителството да гарантира, че равенството независимо от пола, социалния пол, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на увреждане, възрастта или сексуалната ориентация се гарантира от правото и се прилага ефективно; изразява съжаление относно неотдавнашните съдебни дела срещу асоциации на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица, но приветства факта, че тези въпросни дела са били прекратени от съдилищата; при все това отбелязва необходимостта от допълнителни действия срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуална ориентация, както се предвижда в препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно мерките за борба срещу дискриминацията, основана на сексуалната ориентация или половата идентичност; призовава турското правителство да нареди на турските въоръжени сили да сложат край на класификацията на хомосексуалността като „психосексуално“ заболяване; изисква проектозаконът относно борбата срещу дискриминацията и комитета за равенство да бъде приведен в съответствие със стандартите на ЕС, в това число по отношение на аспектите, свързани с пола и сексуалната ориентация; настоятелно призовава националните и местните органи да сложат край на продължаващите убийства на транссексуални лица, в това число на транссексуални лица, предоставящи сексуални услуги;
    
31. 
    Счита, че в съответствие със задълженията си по международното право Турция следва да въведе законодателство, предвиждащо цивилна или социална служба като алтернатива на военната служба, която да не е дискриминационна по отношение на продължителността и да е на основата на свободния избор; изисква от правителството да гарантира пълно зачитане на решението на Европейския съд по правата на човека по случая Ülke срещу Турция, като измени законодателството си така, че да предотврати продължаващото наказателно преследване на отказващите да изпълняват военна служба поради своите убеждения; призовава правителството да разследва обвиненията за малтретиране във военните арести на отказващите да изпълняват военна служба поради убежденията си и да предприеме стъпки за предотвратяване на такова малтретиране в бъдеще;
    
32. 
    Подчертава важността на това, да се предостави ефективна защита на защитниците на правата на човека; изразява загриженост поради продължаващите съдебни дела и съдебно преследване срещу защитници на правата на човека и обръща специално внимание на делото срещу Pinar Selek, продължило дванадесет години въпреки три оправдателни присъди; призовава Комисията да следи отблизо нейния случай, както и всички подобни случаи, и нейни представители да присъстват систематично на такива дела;
    
33. 
    Настоятелно призовава основните политически партии да постигнат решение относно забраната за носене на забрадки в университетите, за да се противопоставят на поляризиращото въздействие на този въпрос върху турското общество; настоятелно призовава това решение да се основава върху зачитането на свободния избор на жените;
    
34. 
    Настойчиво повтаря призива си към турското правителство - при липсата до момента на напредък вследствие на Резолюция 1625 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) - да следва политики за запазване на двукултурния характер на турските острови Gökçeada (Imvros) и Bozcaada (Tenedos) и по-специално да решава проблемите, които срещат членовете на гръцкото малцинство по отношение на правата си на собственост и образование;