Правното естество на инструмента на европейското договорно право

4. Приветства публикуването наскоро на резултатите от проучването на осъществимостта, извършено от експертната група за европейското договорно право, и ангажимента на Комисията да продължи консултациите относно обхвата и съдържанието на незадължителния инструмент и в този дух настоятелно призовава Комисията да продължи едно истински открито и прозрачно обсъждане с всички заинтересовани страни, като част от процеса на вземане на решение как следва да бъде използвано проучването за осъществимостта;

5. Признава необходимостта от допълнителен напредък в областта на договорното право и подкрепя, измежду другите опции, възможност 4 за създаване на незадължителен инструмент чрез регламент след оценка на въздействието и изясняване на правното основание; вярва, че подобен незадължителен инструмент може да бъде допълнен от „инструментариум“, който да бъде одобрен чрез междуинституционално споразумение; призовава за създаването на „европейски образец на стандартни договори“, преведен на всички езици на ЕС, свързан към система за алтернативно разрешаване на спорове (АРС), осъществявана онлайн, което би имало предимството да бъде рентабилно и по-просто решение както за страните по договора, така и за Комисията;

6. Счита, че само като се използва правната форма на регламент, може да бъде осигурена необходимата яснота и правна сигурност;

7. Подчертава, че регламент, създаващ незадължителен инструмент на европейско договорно право, би подобрил функционирането на вътрешния пазар благодарение на прякото прилагане, с ползи за предприятията (намаляване на разходите като резултат от премахването на необходимостта от стълкновителни норми), потребителите (правна сигурност, доверие, високо равнище на защита на потребителите) и правните системи на държавите-членки (ще отпадне необходимостта от разглеждане на чуждестранни закони);

8. Приветства факта, че избраният вариант обръща подобаващо внимание на принципа на субсидиарност и не накърнява законодателните правомощия на държавите-членки в областта на договорното и гражданското право;

9. Вярва, че „инструментариум“ може да бъде приложен на практика постепенно, като започне като инструмент на Комисията и, след като бъде одобрен между институциите, се превърне в инструмент за законодателя на Съюза; изтъква, че „инструментариум“ би предоставил необходимата рамка и правна основа, на която биха могли да функционират незадължителен инструмент и стандартни условия, които следва да се основават на оценка на националните задължителни правила за защита на потребителите в рамките на, но също и извън достиженията на действащото потребителско право;

10. Счита, че чрез допълване на незадължителния инструмент с „инструментариум“ ще бъде предоставена по-ясна информация относно този инструмент, създаден от ЕС, което ще помогне на заинтересованите страни да разберат по-добре своите права и да правят информиран избор при сключването на договори въз основа на тази система, както и че правната рамка ще бъде по-обозрима и не прекалено утежнена;

11. Счита, че всички страни, независимо дали в сделки между предприятия или сделки между предприятия и потребители, следва да бъдат свободни да изберат дали да използват незадължителния инструмент като алтернатива на националното или международното право (право на избор), и поради това призовава Комисията да изясни предвидените връзки на незадължителния инструмент с Регламента Рим I и с международните конвенции, включително Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки (КМПС); счита обаче, че е необходимо по-нататъшно внимание, за да се гарантира, че незадължителният инструмент предлага защита на потребители и малки предприятия, като се отчита тяхната позиция на най-слаб търговски партньор, както и че се избягва всяко объркване при избора на закон; затова призовава Комисията да допълни незадължителния инструмент с допълнителната информация, в която да се обяснява на ясен, точен и разбираем език какви са правата на потребителя и колко ненарушими са те, така че да се повиши доверието в незадължителния инструмент и да се даде възможност за информиран избор дали потребителят желае да сключи договор на тази алтернативна основа;

12. Счита, че един незадължителен инструмент би създал европейска добавена стойност, по-специално чрез осигуряване на правна сигурност чрез юрисдикцията на Съда на ЕС, като предостави веднага потенциала за преодоляване както на правните, така и на езиковите пречки, тъй като един незадължителен инструмент ще бъде, естествено, наличен на всички езици на ЕС; подчертава, че, с оглед постигане на по-добро разбиране за начина, по който функционират европейските институции, европейските граждани следва да могат да разполагат с всякакъв вид информация, свързана с незадължителния инструмент, преведена посредством достъпни, лесни за използване онлайн инструменти за превод, така че да могат да четат желаната информация на собствения си език;

13. Вижда евентуално практическо предимство в гъвкавия и доброволен характер на незадължителен, избираем инструмент; въпреки това призовава Комисията да изясни предимствата на подобен инструмент както за потребителите, така и за предприятията, а също и да уточни коя страна по договора ще има правото на избор между незадължителния инструмент и „обичайно“ приложимото право и как Комисията възнамерява да намали разходите по сделките; призовава Комисията да включи във всяко предложение за незадължителен инструмент механизъм за редовно наблюдение и преразглеждане, с прякото участие на всички заинтересовани страни, за да гарантира, че незадължителният инструмент се придържа към съществуващите достижения на договорното право, по-конкретно Рим І, и съответства на пазарните нужди и промените в правно и икономическо отношение;

Приложно поле на инструмента

14. Вярва, че следва да бъдат обхванати както договорите между предприятия, така и договорите между предприятия и потребители; подчертава, че незадължителният инструмент трябва да предлага много високо равнище на защита на потребителите, за да компенсира потребителите за защитата, с която те биха се ползвали обичайно съгласно националното си право; изразява желание за още обяснения относно начина, по който може да се постигне това; поради това вярва, че равнището на защита на потребителите следва да бъде по-високо от минималната защита, осигурена от достиженията на правото на Общността в областта на защитата на потребителите, и да обхваща национални задължителни правила, тъй като трябва да се намерят решения за проблеми от международно частноправно естество; счита, че това високо равнище на защита на потребителите е и в интерес на предприятията, тъй като те ще могат да се възползват от незадължителния инструмент, само ако потребителите от всички държави-членки са убедени, че изборът на незадължителния инструмент няма да ги лиши от защита;

15. Посочва, че ползите от единно европейско договорно право трябва да бъдат представени по положителен начин на гражданите, така че то да се ползва с политическа легитимност и подкрепа;

16. Отбелязва необходимостта от диференциране между договорното право, отнасящо се до договори между предприятия, и договорното право, отнасящо се до договори между предприятия и потребители, с оглед зачитане на общите традиции на националните правни системи и поставяне на специален акцент върху защитата на по-слабата страна в договора, а именно потребителя;

17. Посочва, че вече съществуват съществени елементи на потребителско договорно право, разпръснати в различни европейски набори от правила, и че е вероятно важни части от потребителското право да бъдат консолидирани в директивата относно правата на потребителите; отбелязва, че горепосочената директива би осигурила лесно разпознаваема за потребителите и предприятията съвкупност от правни норми; поради това подчертава колко е важно да се изчакат резултатите от преговорите по директивата относно правата на потребителите, преди да се вземе каквото и да е окончателно решение;

18. Освен това предвид особеното естество на различните договори, по-специално на договорите между предприятия и договорите между потребители и предприятия, предвид водещите национални и международни принципи на договорното право и основния принцип на висока степен на защита на потребителите, счита, че трябва да бъдат запазени съществуващите практики в отрасъла и принципът на договорна свобода по отношение на договорите между предприятия;

19. Счита, че незадължително общо европейско договорно право би подобрило ефективността на вътрешния пазар, без да засяга системите на националното договорно право на държавите-членки;

20. Изразява увереност, че незадължителният инструмент следва да бъде достъпен за избор на първо място в трансгранични положения и че са необходими гаранции, че държавите-членки ще бъдат в състояние да предотвратят всяка неправомерна употреба на незадължителния инструмент в сценарии, които не са трансгранични по своята същност, счита още, че въздействието на избора на местно равнище върху националните корпуси на договорното право заслужава специален анализ;

21. Признава, че договорите за електронна търговия или дистанционни продажби представляват значителен дял от трансграничните сделки; счита, че въпреки че незадължителният инструмент не трябва да бъде ограничен до тези видове сделки, може да е уместно да се въведат други първоначални ограничения на действието на незадължителния инструмент, докато се придобие достатъчен опит от неговото прилагане;

22. Подчертава особеното значение на улесняването на електронната търговия в рамките на ЕС, като се има предвид, че този сектор е недостатъчно развит, и счита, че е необходимо да се прецени дали разликите между националните договорноправни системи биха могли да представляват пречка за развитието на този сектор, който с основание се посочва от търговци и потребители като потенциален двигател за бъдещ растеж;

23. Вярва, че обхватът на „инструментариум“ може да бъде доста широк, докато всеки незадължителен инструмент следва да бъде ограничен до основните въпроси на договорното право; вярва, че „инструментариумът“ следва да остане съгласуван с незадължителния инструмент и да съдържа в инструментите си допълнителни правила, извлечени, наред с другото, от академичния Проект на обща референтна рамка (ПОРР)¹ и „Общи договорни принципи“ и „Обща договорна терминология“²; както и че неговите препоръки относно потребителското договорно право следва да се основават на истински високо равнище на закрила;

24. Призовава Комисията и експертната група да изяснят какво следва да се има предвид под „основни въпроси на договорното право“;

25. Вижда полза от незадължителен инструмент, който да съдържа специфични разпоредби за най-честите видове договори, по-специално за продажбата на стоки и предоставянето на услуги; отново отправя предишния си призив за включване на застрахователните договори в обхвата на незадължителния инструмент, като вярва, че подобен инструмент може да бъде особено полезен за малките по мащаб застрахователни договори; подчертава, че в областта на правните норми, регулиращи застрахователните договори, вече са осъществени подготвителни работи с Принципите на европейското застрахователно договорно право (PEICL), които би трябвало да се интегрират в корпус на европейско договорно право и да се преработят и доразвият; призовава обаче за внимание, що се отнася до включването на финансовите услуги в инструмента на договорното право, който ще бъде предложен на този етап, и приканва Комисията да създаде специална вътрешна експертна група за всякаква бъдеща подготвителна работа във връзка с финансовите услуги, за да се гарантира, че какъвто и да е, бъдещият инструмент отчита възможните специфики на сектора на финансовите услуги, както и всички свързани с него инициативи, ръководени от други служби на Комисията, и да осигури участието на Европейския парламент на ранен етап;

26. Отбелязва, че са повдигнати някои специфични въпроси, за които един незадължителен инструмент може да бъде от полза, като например цифровите права и правото на ползване; от друга страна счита, че може би е необходимо да се изключат някои видове комплексни публичноправни договори; призовава експертната група да проучи възможността за включване на договори в областта на авторските права с цел подобряване на положението на авторите, които често са по-слабата страна в договорното отношение;

27. Вярва, че незадължителният инструмент следва да бъде съгласуван със съществуващите достижения на договорното право;

28. Припомня, че все още има много въпроси, които очакват отговор, и много проблеми, които да бъдат разрешени във връзка с европейското договорно право; призовава Комисията да вземе предвид съдебната практика, международните конвенции за продажба на стоки като Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки (КМПС) и въздействието на Директивата относно правата на потребителите; подчертава важността на хармонизирането на договорното право в границите на ЕС, като същевременно се отчитат съответните национални нормативни актове, предвиждащи високо равнище на защита в договорите между предприятия и потребители;

29. Счита, че незадължителният инструмент следва да бъде от истинска полза за потребителите и МСП и да бъде изготвен по прост, ясен и балансиран начин, който го прави привлекателен за всички страни, по-специално за МСП и потребителите;

30. Вярва, че въпреки че въздействието на незадължителен инструмент ще бъде да се предвиди единен правен корпус, все пак винаги ще бъде необходимо да се търсят стандартни условия за търговия, които могат да бъдат създадени в опростена и разбираема форма, непосредствено на разположение на МСП и с известна форма на подкрепа за гарантиране на потребителско доверие; отбелязва, че стандартни договорни условия, основани на незадължителен инструмент, биха предложили по-голяма правна сигурност, отколкото стандартни условия на равнище ЕС, основани на национални правни системи, които биха увеличили възможността за различни национални тълкувания;

31. Припомня, че по-нататъшната работа по трансгранично алтернативно разрешаване на спорове, което е бързо и ефективно от гледна точка на разходите, по-специално за МСП и потребителите, остава приоритет, но подчертава, че ако страните използват един правен корпус, предвиден от незадължителен инструмент, алтернативното разрешаване на спорове ще бъде допълнително улеснено; призовава Комисията да обмисли взаимодействие при представянето на предложение; отбелязва, че Работната група на УНСИТРАЛ за онлайн разрешаване на спорове също проявява интерес към незадължителен инструмент като средство за улесняване на алтернативното разрешаване на спорове¹, и поради това препоръчва Комисията да следва развитието в рамките на другите международни органи;

32. Предлага да се улеснят подобренията във функционирането и ефективността на трансграничните системи за обезщетения чрез пряка връзка между незадължителния инструмент и процедурата за европейска заповед за плащане и европейската процедура за искове с малък материален интерес; счита, че следва да бъде създадено електронно уведомително писмо, за да се подпомогнат предприятията в защитата на техните права, и по-специално в областта на интелектуалната собственост и европейската процедура за искове с малък материален интерес;

33. Отбелязва загрижеността си за това, че потребителите рядко имат усещането, че имат избор по отношение на договорните клаузи, и са изправени пред положението „приемаш или се отказваш”; силно вярва, че допълването на незадължителен инструмент с „инструментариум“ и набор от стандартни условия, преведени на всички езици, ще насърчи появата на нови участници на пазарите в Европейския съюз, като по този начин укрепи конкуренцията и разшири цялостния избор, който се предлага на потребителите;

34. Подчертава, че макар върховното изпитание за ефективността на всеки окончателен инструмент да е самият вътрешен пазар, трябва да бъде предварително установено, че инициативата представлява добавена стойност за потребителите и че няма да усложни трансграничните сделки за потребителите и предприятията; подчертава необходимостта от включване на правила за предоставянето на съответната информация относно неговото съществуване и начин на действие на всички потенциални заинтересовани и засегнати страни (включително националните съдилища);

35. Отбелязва, че във връзка с целта за създаване на европейско договорно право, не бива да се пренебрегва значението на функционираща европейска юрисдикция по гражданските въпроси;

36. Настоятелно призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да осъществи проверки на качеството, за да се увери дали предложените инструменти на европейското договорно право са лесни за използване, дали изцяло обхващат тревогите на гражданите, като предоставят добавена стройност за потребителите и предприятията, укрепват единния пазар и улесняват трансграничната търговия;

Участие на заинтересованите страни, оценка на въздействието

37. Подчертава същественото значение на включването на заинтересованите страни от целия Съюз и от различни сектори на дейност, включително практикуващи юристи, и припомня на Комисията да предприеме обширни и прозрачни консултации с всички заинтересовани страни, преди да вземе решение въз основа на резултатите на експертната група;

38. Оценява факта, че както групата експерти, така и групата от заинтересовани страни, са с разнообразен географски и секторен произход; вярва, че приносът на заинтересованите страни ще стане още по-значителен, след като приключи етапът на консултация и ако започне законодателна процедура, която би трябвало да бъде възможно най-приобщаваща и прозрачна;

39. Припомня, в съответствие с принципите на по-доброто законотворчество, необходимостта от всеобхватна и обширна оценка на въздействието, която да анализира различните възможни политики, включително и тази за непредприемане на действие на равнището на Съюза, и да е съсредоточена върху практически въпроси като евентуалните последици за МСП и за потребителите, възможните въздействия на нелоялната конкуренция на вътрешния пазар и точното определяне на отражението на всяко от тези решения върху достиженията на правото на Общността и върху националните правни системи;

40. Счита, в очакване на приключването на тази оценка на въздействието, че хармонизацията на равнище ЕС на практиките в областта на договорното право би могла да бъде ефикасно средство за осигуряване на сближаване и на по-равностойни условия на участие, но че с оглед на предизвикателствата, свързани с хармонизацията на правните системи не само на държавите-членки, но и на региони със законодателни правомощия в тази област, използването на незадължителен инструмент би могло да бъде по-осъществимо решение, при условие че осигурява добавена стойност както за потребителите, така и за предприятията;

41. Настоява, че следва да бъде осъществена пълна консултация с Парламента и той следва да бъде ангажиран в рамките на обикновената законодателна процедура по отношение на всеки бъдещ незадължителен инструмент, който ще бъде представен от Европейската комисия и който следва да бъде обект на контрол и изменение съгласно същата процедура;

o

o o

P7_TA-PROV(2011)0263

Европейско сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията „Европа 2020“

Комисия по заетост и социални въпроси

PE452.809

Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно Европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията „Европа 2020“ (2010/2234(INI))

– като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2008 г., озаглавено „Обновена социална програма: Възможности, достъп и солидарност в Европа на 21-ви век“ (COM(2008) 0412),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 9 юни 2010 г., озаглавено „Нов импулс за европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията „Европа 2020“ (COM(2010)0296),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2009 г., озаглавено „Ключови умения в променящ се свят” (COM(2009)0640),

– като взе предвид осемте ключови умения, посочени като „eвропейска референтна рамка“ в Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г., озаглавена „Ключови умения за учене през целия живот“¹,

– като взе предвид предложението за препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 9 април 2008 г. за създаване на Европейска система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) (COM(2008)180),

– като взе предвид 10-годишната работна програма „Образование и обучение 2010 г.” и последващите съвместни доклади относно постигнатия напредък по отношение на нейното изпълнение,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 27 април 2009 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал - Обновен отворен метод на координация за справяне с предизвикателствата и възползване от възможностите, стоящи пред младежта“ (COM(2009)0200),

– като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно стратегията на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал²,

– като взе предвид резолюцията на Съвета от 27 ноeмври 2009 г. относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.),

– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците¹,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Младежта в движение“ - Инициатива за разгръщане на потенциала на младите хора с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европейския съюз“ (COM(2010) 477),

– като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („Образование и обучение 2020 г.“),

– като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2009 г. относно оценката на настоящата рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта и относно перспективите пред обновената рамка (9169/09),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)“ (COM(2010)0245),

– като взе предвид резолюцията на Съвета от 15 ноември 2007 г. относно нови умения за нови работни места²,

– като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно ключови умения в променящ се свят: изпълнение на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ ³

– като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2008 г. относно предоставяне на обучение през целия живот за знание, творчество и иновации – прилагане на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ ⁴

– като взе предвид проучването на CEDEFOP по темата „Ръководство за изграждане на професионална кариера: компетенции за практикуване и пътища за квалификация в Европа“ („Professionalising career guidance – Practitioner competences and qualification routes in Europe“) от март 2009 г.,

– като взе предвид проучването на CEDEFOP по темата „Умения за бъдещето на Европа: изпреварващо предвиждане на потребностите от професионални умения“ („Skills for Europe’s future: anticipating occupational skill needs“) от май 2009 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010) 2020),

– като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно компетентностите в подкрепа на ученето през целия живот и инициативата „Нови умения за нови работни места“,

– като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Европейска система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) – система за трансфер, натрупване и признаване на резултати от обучение в Европа“ (SEC(2006) 1431), от 31 октомври 2006 г.,

– като взе предвид резултатите от разискванията в Съвета от 5 декември 2008 г. относно заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно бъдещите приоритети за засилено европейско сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение (16459/08),

– като взе предвид препоръката на Европейския Парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET)¹,

– като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение²,

– като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот³,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 21 ноември 2008 г. относно мобилността на младите хора⁴;

– като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно основните умения за обучение през целия живот⁵,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 21 февруари 2007 г., озаглавено „Съгласувана рамка от показатели и модели за сравнение относно проследяване на напредъка при изпълнението на целите от Лисабон в областта на образованието и обучението“ (COM(2007)0061),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 8 септември 2006 г., озаглавено „Ефективност и справедливост на европейските системи за образование и обучение“ COM(2006)481),

– като взе предвид проучването, озаглавено „Насочване към пазара на труда на младежите от рискови групи чрез учене“ („Guiding at-risk youth through learning to work“, Cedefop, Люксембург, 2010 г.,

– като взе предвид информационното съобщение, озаглавено „Работните места в Европа ще изискват повече знания и умения“ („Jobs in Europe to become more knowledge- and skills-intensive“, Cedefop, февруари 2010 г.),

– като взе предвид информационното съобщение, озаглавено „Разминаване между търсенето и предлагането на умения в Европа“ („Skill mismatch in Europe“, Cedefop, юни 2010 г.),

– като взе предвид документа, озаглавен „Работа и напредване на възрастта“ („Working and ageing“, Cedefop, Люксембург, 2010 г.),

– като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които се отнасят до образованието, професионалното обучение, младежта и спорта,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по култура и образование, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7 0082/2011),

A. като има предвид, че безработицата сред младите хора в момента възлиза на 21 %, което е два пъти повече от общия процент на безработица на равнище ЕС, и е едно от най-неотложните предизвикателства в Европа, поради което една от целите, които се преследват, е за намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до под 10 %; като има предвид, че сред целите е също така повишаване на степента на участие на жените на пазара на труда със 70 % до 2020 г.; като има предвид също така, че образованието и обучението са основни фактори за успешно участие на пазара на труда и за способността за вземане на важни решения, предвид наличието на положение, при което над 5.5 милиона млади европейци са без работа, изложени на риск от социална изолация и заплашени от бедност и липса на възможности след завършване на училище, а много млади хора са принудени да приемат работа при несигурни условия, с ниска заплата и намалено покритие на социалното осигуряване, което се отразява на здравословното им състояние и тяхната безопасност на работното място,

Б. като има предвид, че 58,9 % от завършилите университетско образование в ЕС са жени, но делът на жените с докторска степен е едва 43 % и е още по-нисък на ниво професорско звание, като едва 15 % от ръководителите на катедра са жени,

В. като има предвид, че в съобщението на Комисията, озаглавено „Нов импулс за европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията „Европа 2020“ (COM(2010)0296), аспектите на равенството между половете не са взети предвид,

Г. като има предвид, че преходът от образование към трудова дейност и при смяна на работното място е структурно предизвикателство за работниците в целия ЕС; като има предвид, че по тази причина сигурността по време на прехода е основен елемент за мотивиране на работниците да се обучават извън работното място; като има предвид, че висококачественото чиракуване има до голяма степен положително въздействие върху достъпа на младите хора до заетост,

Д. като има предвид, че ранната заетост има продължителни неблагоприятни последици, включително по-висок риск от безработица в бъдеще и по-ниски доходи през целия живот;

Е. като има предвид, че на фона на демографските промени и дълголетието по-дългият и разнообразен професионален живот ще стане нещо подразбиращо се, както и че, наред с другото, ученето през целия живот, новата цифрова икономика, приспособяването към новите технологии и изпълнението на целите на стратегията „ЕС 2020“ са сред начините да се осигури заетост и по-добър стандарт на живот;

Ж. като има предвид, че ориентираното към индивидуалните потребности на учещите професионално образование и обучение има решаващо значение, и по-специално по отношение на някои специфични групи лица като мигранти, хора с увреждания или преждевременно напусналите училище и жени в уязвимо положени, като увеличава възможностите за отделните лица да устояват на конкурентен натиск, повишава стандарта на живот и постига социално-икономическо сближаване и по-добра интеграция,

З. като има предвид, че малките предприятия са създали в исторически план над 50 % от новите работни места в Европа, места, които осигуряват самоиздръжка и имат мултипликационен ефект;

И. като има предвид, че ролята на държавите-членки и на Комисията следва да бъде на първо място да помагат за създаването на среда, в която предприятията могат да постигнат успех, да се развиват и да растат – а за да растат, те се нуждаят от намалена данъчна тежест и предвидимост, за да могат да планират и да правят инвестиции,

Й. като има предвид, че с оглед на големите различия в равнищата на участие на ученици в професионално обучение в държавите-членки обменът на най-добри практики е важен, за да се увеличи броят и да се подобри нивото на учениците, които избират техническо обучение в държавите-членки, които показват слаби резултати по отношение на броя и нивото на учениците;

1. Признава важността на модернизирането на професионалното образование и обучение, като се има предвид, че човешкият капитал е от решаващо значение за успеха на Европа;

2. Признава значението на професионалното образование и обучение и отново заявява, че техният успех зависи от участието и сътрудничеството от страна на всички действащи лица в разработването, организирането и финансирането на стратегии в тази посока; призовава държавите-членки да използват положителния опит с двойната система в рамките на професионалното образование и обучение (ПОО) в страни, които могат да служат за пример, където системата е довела до интегриране в по-дългосрочен план на младите работници в пазара на труда и до по-високи равнища на заетост на младите работници, както и до по-висока степен на компетентност, което на свой ред увеличава изгледите за заетост на по-късен етап;

3. Припомня, че програмите за ПОО следва да бъдат разширени, за да съответстват на принципите за учене през целия живот и за първоначално и продължаващо обучение;

4. Подчертава колко е важно да се насърчават редовните допълнителни курсове за обучение като част от ученето през целия живот;

5. Настоятелно призовава държавите-членки при завършване на основното образование да се извършва оценка на „професионалните способности”;

6. Предупреждава, че младите европейци може да се превърнат в „изгубено“ поколение при липсата на практическа подкрепа за намиране на работа и продължаване на образованието, и то в момент, когато влошаващата се бедност води до нарастване на отсъствията от училище;

7. Приветства мерките на Комисията, с които се цели премахването на препятствията, повишаването на прозрачността и улесняването на съпоставимостта за целите на признаването в рамките на отделните образователни системи и помежду им;

8. Призовава държавите-членки да гарантират, че професионалното обучение и ученето през целия живот са ориентирани в по-голяма степен към потребностите на пазара на труда и дават възможност за навлизане на този пазар и за мобилност в неговите рамки; подчертава освен това необходимостта от по-добро и по-силно взаимодействие между сферата на образованието, труда, професионалното образование и обучение като важна връзка между сферата на образованието и на труда; поради това призовава държавите-членки да насърчават непрекъснатата потребност на отделните лица от придобиване на квалификация, развитие и учене през целия живот;

9. Посочва, че връзката между образование и обучение, особено пътят от професионално към висше образование, изисква да се разширят възможностите за свързване на професионалното обучение и университетското образование, като се постави специален акцент върху тяхното интегриране в механизмите за предоставяне на информация, насоки и съвети за професионално развитие; счита също така, че редуването на обучение и заетост гарантира, че получаващите професионално обучение лица придобиват уменията, които се търсят на пазара на труда;

10. Подчертава значението, на местно и регионално равнище, на насърчаването на ефективното взаимодействие и надеждните форми на сътрудничество между училищата, агенциите за предоставяне на обучение, научноизследователските центрове и дружествата, за да се преодолее затвореният характер на образователните системи и разминаването между знания и умения и нуждите на пазара на труда, и за да станат младите хора, и специално жените, по-търсени за наемане на работа, особено с оглед на допълнителните професионални образователни квалификации;

11. Призовава Комисията и държавите-членки да направят управлението на ЕСФ по-гъвкаво, като имат предвид променящия се характер на пазара на труда;

12. Приветства по-силния акцент върху подход към ученето, насочен към резултатите, както и факта, че се разширява признаването на неформално или неофициално придобитите умения,

13. Подчертава важността на първоначалното обучение за учители, тъй като нивото на учителите и обучаващите се отразява в качеството на програмите за обучение и образованието като цяло;

14. Призовава държавите членки и Комисията да подобрят още повече признаването на неофициалните и неформалните форми на обучение; посочва най-добрите практики в тази област, особено с финансиране от ЕСФ, които доказват, че признаването на умения, където и да са придобити те, води до по-успешно интегриране в пазара на труда;