Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2011)0396

Подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност

Комисия по развитие

PE448.856

Резолюция на Европейския парламент от 27 септември 2011 г. относно рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност (2010/2100(INI))
Европейският парламент,

– като взе предвид задълженията, които се съдържат в Международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН и по-специално в член 11 от него относно правото на храна, по който държавите-членки на Европейския съюз са страни,

– като взе предвид заключенията от Световната среща на високо равнище по въпросите на прехраната от 1996 г. (декларация от Рим) и целта за намаляване наполовина на броя на гладуващите до 2015 г.,

– като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), приети на срещата на високо равнище на хилядолетието, организирана от ООН през септември 2000 г., и по-специално Цел на хилядолетието за развитие № 1 относно принципа за изкореняване на крайната бедност и глада,

– като взе предвид специалната сесия на Съвета на ООН по правата на човека относно „Отрицателното въздействие върху осъществяването на правото на храна от задълбочаването на световната продоволствена криза, причинена, наред с другото, от повишаването на цените на хранителните продукти“, която се проведе на 22 май 2008 г. в Женева,

– като взе предвид съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия относно хуманитарната помощ на Европейския съюз, озаглавена „Европейският консенсус относно хуманитарната помощ“,

– като взе предвид Конвенцията за продоволствената помощ, подписана в Лондон на 13 април 1999 г., чиито цели са да допринесе за продоволствената сигурност в света и да подобри способността на международната общност да отговаря на извънредни ситуации, свързани с прехраната и други хранителни нужди в развиващите се страни,

– като взе предвид декларацията от Световната среща на високо равнище по въпросите на продоволствената сигурност от 2009 г. и подготвянето от Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) на „Доброволни насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя и други природни ресурси“,

– като взе предвид „Доброволните насоки в подкрепа на постепенното реализиране на правото на подходяща храна в контекста на националната продоволствена сигурност“ на ФАО,

– като взе предвид междуведомствения доклад за Г-20 относно нестабилността на цените на храните, озаглавен „Ценова нестабилност на пазарите на храни и селскостопанска продукция: реакции на политиката“, който беше предаден на френското председателство на Г-20 на 2 юни 2011 г.,

– като взе предвид „Насоки за политика на ЕС по отношение на земята“ от ноември 2004 г.,

– като взе предвид „Перспективите на селското стопанство за 2011–2020 г.“ на ОИСР–ФАО, публикувани съвместно от ОИСР и ФАО на 17 юни 2011 г.,

– като взе предвид Декларацията от Мапуту относно селското стопанство и продоволствената сигурност, подписана през 2003 г., в която африканските правителства поеха ангажимент да отделят най-малко 10 % от годишните си национални бюджети за селското стопанство,

– като взе предвид доклада на Световната банка за световното развитие за 2008 г., озаглавен „Селско стопанство за развитие“,

– като взе предвид съобщението на Комисията „Общата селскостопанска политика през 2020 г.“,

– като взе предвид последния шестмесечен доклад на ФАО относно перспективите на прехраната (юни 2011 г.),

– като взе предвид доклада относно Международната оценка на селскостопанските познания, науки и технологии за развитие (IAASTD), публикуван на 15 април 2008 г.,

– като взе предвид съвместното изявление от Акуила относно глобалната продоволствена сигурност, прието на 10 юли 2009 г.,

– като взе предвид инициативата на ООН „Минимален стандарт на социална защита“,

– като взе предвид Конвенцията на ООН за морско право от 1982 г.,

– като взе предвид Кодекса за поведение на ФАО за отговорно рибарство от 1995 г.,

– като взе предвид годишния преглед на ФАО „Състояние на световния риболов и аквакултури“ от 2010 г.,

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1337/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за създаване на инструмент за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни¹,

– като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно рамка за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната (COM(2010)0127), прието на 31 март 2010 г., и заключенията на Съвета, приети на 10 май 2010 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно хуманитарната хранителна помощ (COM(2010)0126), прието на 31 март 2010 г., и заключенията на Съвета, приети на 10 май 2010 г.,

– като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно повишаването на цените на фуражите и храните¹, своята резолюция от 22 май 2008 г. относно повишаването на цените на хранителните продукти в ЕС и развиващите се страни², както и своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно повишаването на цените на цените на храните³,

– като взе предвид своята резолюция от 29 ноември 2007 г. относно напредък на селското стопанство в Африка — Предложение относно развитието на селското стопанство и продоволственото осигуряване в Африка⁴,

– като взе предвид своята резолюция от 13 януари 2009 г. относно Общата селскостопанска политика и глобалното осигуряване на прехраната⁵,

– като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно срещата на върха на ФАО относно продоволствената сигурност⁶,

– като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и концепцията „Официална помощ за развитие плюс“⁷,

– като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея AКТБ-ЕС относно продоволствената сигурност, приета на 4 декември 2010 г. в Киншаса⁸,

– като взе предвид осемте препоръки към Г-20, публикувани на 29 януари 2011 г. от специалния докладчик на ООН за правото на храна,

– като взе предвид доклада, озаглавен „Агроекология и правото на храна“ от специалния докладчик на ООН по въпросите на правото на храна, представен пред Съвета на ООН по правата на човека на 8 март 2011 г.,

– като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7 0284/2011),

A. като има предвид, че броят на гладуващите достигна 925 милиона през 2010 г. според ФАО; като има предвид, че широко разпространеното тегло под нормата на деца под 5-годишна възраст на световно равнище е 26 процента и над една трета от смъртните случаи сред деца под 5-годишна възраст могат да се отдадат на недохранване; като има предвид, че едва половината от всички развиващи се страни (62 от 118) напредват по план към изпълнение на целта по ЦХР; като има предвид, че световният икономически спад и нарастващите цени на храните и горивата утежниха положението с храните в много развиващи се страни, особено в най-слабо развитите, отчасти забавяйки по този начин напредъка по намаляването на бедността от миналото десетилетие;

Б. като има предвид, че гладът и недохранването са основните причини за човешката смъртност и най-големите заплахи за световния мир и сигурност;

В. като има предвид, че според неотдавнашното издание на индекса за цените на храните на ФАО от януари 2011 г. се наблюдава ежемесечно нарастване на цените на хранителните продукти от август 2010 г., което продължава тенденцията от последните десет години, като равнищата на цените понастоящем са по-високи от тези по време на пика на цените на храните от 2008 г.; като има предвид, че нестабилността на цените на първичните стоки има голямо въздействие върху страните с нисък доход и най-бедните и най-уязвими и маргинализирани групи от населението на развиващите се страни;

Г. като има предвид, че се очаква световното търсене на селскостопански продукти да нарасне със 70 % до 2050 г., което ще трябва да стане при използване на по-малко вода и пестициди и при по-малко налична селскостопанска земя, с прилагане на устойчиви агроекологични методи на производство, а населението на света се очаква да достигне девет милиарда души по това време; като има предвид, че продоволствената несигурност се засилва допълнително от спекулацията с първични стоки, влошаването на качеството на земята, недостига на водни ресурси, изменението на климата, придобиването на земя в глобален план, несигурността по отношение на правата на владеене на земята, особено за най-бедните и най-уязвими групи от населението, световните монополи в областта на посевния материал, търсенето на агрогорива и политиките, свързани с енергетиката;

Д. като има предвид, че 85 % от оценените световни рибни запаси са напълно експлоатирани, свръхексплоатирани или изчерпани, и като има предвид, че зависимостта от рибните ресурси като източник на животински белтъчини в страните с ниски доходи и недостиг на храни е най-малко 20 % според публикацията на ФАО „Състояние на световния риболов и аквакултури“ от 2010 г.;

Е. като има предвид, че в развиващите се страни селското стопанство осигурява заетост и препитание на повече от 70 % от работната сила, основно жени; като има предвид, че според оценката на Световната банка растежът в селскостопанския сектор има двойно по-ефективен принос за намаляване на бедността в сравнение с растежа в други сектори, но като взема предвид също така значението на инвестициите в растеж и създаване на работни места в сектора на неселскостопанските дейности в селските райони;

Ж. като има предвид, че данните сочат потенциала на дребните и средните земеделски системи за увеличаване на цялостното производство на храни; като има предвид, че в развиващите се страни концентрирането единствено върху производството за износ има отрицателни последици, особено за жените в качеството им на дребни земеделски производители;

З. като има предвид, че защитата на частната собственост и правовата държава са основни предпоставки с оглед на увеличаването на частните инвестиции в селското стопанство;

И. като има предвид, че поради липсата на достъп до заеми или микрокредити за инвестиции в подобрен посевен материал, торове и напоителни системи дребните земеделски производители в развиващите се страни са изправени пред сериозни пречки за увеличаване на селскостопанското производство; като има предвид, че държавата играе ключова роля за устойчивото развитие и развиването на производствения и преработвателния капацитет;

Й. като има предвид, че в международен план делът на официалната помощ за развитие (ОПР), предоставяна на селското стопанство, е намалял драстично през последните три десетилетия;

К. като има предвид, че ЕС реагира бързо на продоволствената криза през 2008 г., като създаде „Инструмента за прехрана“; като има предвид, че е трудно да се установи какво е въздействието на подобни мерки върху структурните причини за глада и продоволствената несигурност, както и върху малките и средните семейни стопанства и по-специално тези, управлявани от жени, счита, че допълнителното разширяване на „Инструмента за прехрана“ или допълнителното отпускане на финансиране за него не трябва да бъде автоматично, а да се решава въз основа на независима оценка на въздействието по отношение на ефективността на изплатените средства за повишаване на продоволствената сигурност във всички страни получатели;

Л. като има предвид, че последиците от недохранването, напр. слаб растеж на ембриона или спиране на растежа през първите две години от живота, водят до необратими вреди, включително по-нисък ръст като възрастен, по-ниско постигнато образователно равнище, по-ниски доходи като възрастен и по-ниско тегло при раждане на потомството, трябва да продължат да се считат за съществен проблем за устойчивото развитие в много южни страни;

М. като има предвид, че след 2008 г. се наблюдава подновен политически акцент върху продоволствената сигурност, довел до умножаване на инициативите на международно равнище, което изисква всеобхватна глобална стратегия;

Рамка за политиките на ЕС по отношение на продоволствената и хранителната сигурност: основаващ се на правата на човека подход за устойчиво селско стопанство

1. Подчертава, че броят на гладуващите хора е неприемлив и изразява съжаление, че цялостните международни усилия досега не успяха да постигнат ЦХР 1; призовава да бъдат предприети спешни мерки, за да бъдат изпълнени обвързващите международни ангажименти и правото на подходяща и питателна храна да се превърне в реалност;

2. Подчертава, че политическата стабилност е предварителното условие за подобрена продоволствена сигурност и във връзка с това призовава всички заинтересовани страни да покажат политическата воля, необходима за гарантиране на тази стабилност;

3. Приветства съобщението на Комисията относно стратегическа рамка на Европейския съюз за подпомагане на развиващите се страни при справянето с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност; при все това счита, че кризата с продоволствената сигурност в световен мащаб представлява не само безпрецедентна по мащаб хуманитарна катастрофа, но също така съществена заплаха за мира и сигурността по света и че макар да трябва да се отдаде дължимото на ангажимента на Комисията за намирането на решения, които биха могли да извадят един милиард души от крайната бедност, въпрос на спешност за Европейския съюз и държавите-членки е да направят нови инвестиции в селското стопанство и развитието на селските райони, преди всичко с оглед на новия текст на ОСП, да въведат целеви механизми за натрупване на достатъчно големи световни запаси от основни храни, да премахнат собствените си пречки пред търговията и да облекчат задлъжнялостта на най-засегнатите държави; счита, че при изчисляването на помощта за развитие, Комисията следва да отчита в по-голяма степен въпроса за продоволствената сигурност в някои страни;

4. Приветства двете съобщения на Комисията – относно хуманитарната хранителна помощ и относно продоволствената сигурност; призовава двете съобщения да се прилагат по съгласуван и координиран начин, за да може по-добре да бъдат вземани мерки по отношение на базисните причини за глада, недохранването и продоволствената несигурност, както и по въпроса за разпределението на храни между и в рамките на страните, със специален акцент върху най-бедните и маргинализирани групи от обществото; призовава държавите-членки да подкрепят процеса на разработване на плана за изпълнение в подкрепа на рамката за политиката по отношение на продоволствената сигурност, както и да го приемат след неговото завършване; приветства факта, че се обръща специално внимание на най-силно засегнатите при бедствия, а именно жените и децата; счита, че при настъпване на криза е съществено да се осигури капацитетът на общността за набавяне на храни в краткосрочен и дългосрочен план; припомня, че извънредните механизми не трябва да бъдат дългосрочно решение; изразява дълбока загриженост относно отрицателния ефект от такива механизми, особено върху местните икономики; изтъква, че политиката за устойчиво развитие следва да се основава на дългосрочни подходи и подходи на сътрудничество;

5. Подчертава значението на засилването на обвързването между помощта, възстановяването и развитието; призовава за отделяне на повече ресурси с цел осигуряване на непрекъснатост на помощта, както и за съсредоточаване на дебата върху гъвкавостта и допълняемостта на съществуващите финансови инструменти; подкрепя засиления диалог и координация между хуманитарните организации и агенциите за развитие;

6. Призовава ЕС да оцени въздействието върху развитието на своите предложения за реформа на ОСП с оглед на подобряване на съгласуваността между ОСП и целите на политиката за развитие на ЕС;

7. Призовава ЕС да увеличи в своите програми за помощ за развитие подкрепата за устойчивото земеделие в дребни стопанства, от селяни и в средни стопанства, произвеждащо предимно за местна консумация, и да инвестира в достъпни за широко участие и направлявани на национално равнище планове, които следва да се изпълняват на местно равнище в сътрудничество със земеделските производители и техните представители, местните и регионалните органи и организациите на гражданското общество; подчертава необходимостта от увеличаване на публичните инвестиции за научноизследователска дейност в областта на устойчивите агроекологични системи за производство, които също така да подобрят производителността и конкурентоспособността на сектора на селското стопанство и селските райони;

8. Настоява на необходимостта от подход на партньорство в областта на продоволствената сигурност с целия кръг заинтересовани страни в сферата на развитието, по-специално местните и регионалните органи и организациите на гражданското общество; изтъква факта, че поради близостта си до съответната територия и местното население и способността си да координират действията на различните участници, местните и регионалните органи играят съществена роля като посредник и платформа за развитие; подчертава, че структурният диалог между институциите и организациите на гражданското общество следва да бъде разширен и да включва въпросите на продоволствената сигурност;

9. Призовава Комисията, държавите-членки и другите донори, предоставящи помощ за развитие, включително НПО, да насочат в по-голяма степен своите инвестиции към селскостопанския сектор с цел мотивиране на местното население да не се мести другаде;

10. Отново заявява, че е важно да се насърчава селското стопанство в развиващия се свят и достатъчна част от световната помощ за развитие на ЕС да е предназначена за селскостопанския сектор; изразява съжаление, че от 80-те години насам равнището на помощта за развитие, предназначена за селско стопанство, драстично намалява, и приветства признаването на необходимостта тази тенденция да се обърне; призовава Комисията да даде приоритет на селското стопанство в отпусканата от нея помощ за развитие, включително за подпомагане на земеделските производители в достъпа до пазари;

11. Припомня, че тъй като по-голямата част от бедните и гладните по света намират прехрана в селското стопанство, то развитието на устойчиво селско стопанство и сериозното разглеждане на оценките на Международната оценка на селскостопанските познания, науки и технологии за развитие (IAASTD) представляват необходимо условие за осъществяването на ЦХР № 1; счита, че по-конкретно селското стопанство с малки мащаби може да даде отговор на предизвикателството да се постигне продоволствена сигурност, като се укрепи жизненоважната роля на жените, чрез преработка на продуктите на място и широко ползване на заеми и микрокредити, като кооперативни стопанства на дребни производители се включват като основни действащи лица при определянето на ефективни селскостопански и търговски политики;

12. Посочва, че развитието на земеделския сектор изисква дългосрочни инвестиции в цялата верига на стойността – от производителите до потребителите, което означава осигуряване на необходимата инфраструктура като пътища, връзки на пазарите и информация относно самите пазари, както и относно възможностите за диверсификация на продуктите;

13. Счита, че една стратегия за подпомагане на развиващите се страни задължително трябва да включва план за образование и обучение, който е насочен към създаване на работни места и ще позволи на младите хора да изучават устойчиво земеделие с оглед на развиването на по-висококачествени, специализирани и устойчиви форми на производство, като по този начин се ограничава изселването от селските райони и се намалява бедността;

14. Подчертава в тази връзка значението на това, земеделските производители освен задоволяването на собствените си нужди да генерират доход, който им е необходим за образование и инвестиции;

15. Подчертава, че е жизненоважно включването на местните селскостопански организации в различните етапи на прилагане на селскостопанска политика в развиващите се страни и че по тази причина Европейският съюз следва да се стреми да укрепи местните сдружения, с цел да гарантира защитата на интересите на местните общности;

16. Изразява съгласие, че програмите на ЕС за подпомагане следва да се съсредоточат върху устойчивото, предимно дребно и средно производство на храни, както се препоръчва в доклада IAASTD, и върху подходи, които укрепват биологичното разнообразие, предотвратяват влошаването на качеството на плодородните земи и насърчават практиките, използващи по-малко външни ресурси, като същевременно увеличават селскостопанската продукция в развиващите се страни, което може да се постигне чрез по-добър достъп на дребните и средните земеделски производители до заеми и микрокредити при справедливи лихви и условия;

17. Счита, че ЕС следва да допринесе за насърчаване на използването на семена на местни сортове, които са приспособени към климата в развиващите се страни и които лесно могат да бъдат съхранявани, търгувани и доставяни на земеделските производители, тъй като върху тях няма права на интелектуална собственост;

18. Призовава ЕС и развиващите се страни да развият съвместен капацитет за научни изследвания и обучение в областта на устойчивите селскостопански методи и новите технологии, най-вече чрез публично-частни партньорства и съвместни предприятия, включително създаване на добавена стойност на мястото на събиране и съхранение на храните посредством опаковане и преработване;

19. Настоява на необходимостта от засилване на научноизследователската дейност, основана на публично финансиране, и от предаване на знанията и уменията в областта на устойчивото селско стопанство, като се насърчават дейностите, укрепващи положението на дребните земеделски производители, при оптимизиране на селскостопанската продукция и приспособяване към предизвикателствата, свързани с изменението на климата и повишеното търсене на ресурси;

20. Призовава за създаване на механизми, които защитават горите, местното население, влажните зони и традиционните селскостопански практики в осъществяващите износ трети страни;

21. Счита, че с оглед на нарастващото население на земята и увеличения натиск върху природните ресурси е абсолютно необходимо да се гарантират по-устойчиви, по-енергоспестяващи и по-ефективни форми на производство в световен мащаб; изисква предоставянето на помощ от ЕС и държавите-членки да бъде свързано с развитието на устойчиви и задоволяващи нуждите си от енергия системи на селскостопанско производство и част от тази помощ да допринася за създаването на съоръжения за производство на възобновяема енергия (например от вятъра или от слънцето) и добро управление на водите;

22. Подчертава, че в контекста на преговорите за фонд на ООН за изменението на климата ЕС следва да окаже натиск, за да гарантира, че съществена част от средствата, отпускани за развиващите се страни, се използва ефективно за укрепването на местните политики в областта на земеделието, като надлежно се взема предвид устойчивото социално и екологично развитие;

23. Подчертава, че ако целта е дребните земеделски производители, особено жените, в развиващите се страни не само да станат устойчиви, но и да реализират своя производствен потенциал, те трябва да имат по-голям достъп до микрокредити, включително микрокредити с нестопанска цел, за инвестиции в подобрен посевен материал, торове и напоителни системи, както и необходимите инструменти за защита на културите с оглед опазване на реколтата от вредители и болести;

24. Изтъква значението на ускоряването на специфичните за храненето и чувствителните във връзка с храненето дейности и политики, както и на по-доброто синхронизиране на донорското участие в този сектор на национално, европейско и международно равнище;

25. Подчертава необходимостта от предоставяне на по-голям достъп на дребните земеделски производители в развиващите се страни до права върху собственост, позволявайки на дребните собственици на земя да доказват собствеността си и по този начин да притежават обезпечение за заемите, необходими за повишаване на тяхното производство;

26. Призовава Комисията да подкрепи развитието на преработвателния капацитет за селскостопански продукти в страните партньори, за да се намалят загубите след прибирането на реколтата, да се удължи срокът на годност и запазването на храните и да се изградят по-добри съоръжения за съхранение, като по този начин се предотвратят загубите вследствие разваляне на храните, които в момента са много големи в развиващите се страни по целия свят, да се подобри достъпът до местния пазар и да се осигури достоен труд за местното население; призовава ЕС и неговите държави-членки да положат всички усилия за улесняване на предаването на технологии и експертен опит и оказването на съдействие за изграждането на капацитет на развиващите се страни;

27. Призовава Комисията да отчете ролята на безводните и полубезводните земи, със специален акцент върху добитъка, тъй като най-големите доставки на месо за по-урбанизираните райони се осигуряват от регионите с безводни и полубезводни земи;

28. Припомня, че достъпът до подходяща храна е универсално право на човека; настоятелно призовава страните партньори да прилагат незадължителните насоки на ФАО относно правото на храна;

29. Припомня, че развитието на селското стопанство трябва да се основава върху правото на храна и на производство на храни; настоява, че ЕС трябва да признава и защитава необходимостта развиващите се страни да постигнат продоволствена сигурност (както количествена, така и качествена) и правото им колкото е възможно повече да покриват собствените си нужди; във връзка с това подчертава ангажимента на ЕС постепенно да преустанови субсидиите за износ, успоредно с подобни мерки, вземани от партньори от СТО; наред с това подчертава необходимостта от осигуряването на равен достъп на местното население да храната в тези държави;

30. Припомня важността на понятието „продоволствена сигурност“, в смисъл на капацитет на дадена страна или регион демократично да прилага собствени селскостопански и продоволствени политики, приоритети и стратегии чрез устойчив селскостопански модел; припомня, че настоящият капацитет за производство в някои развиващи се страни може да не удовлетворява потребностите, както и че постигането на дългосрочна продоволствена сигурност изисква намаляване на зависимостта от внос чрез развиване на този вътрешен капацитет;

31. Припомня колко е важно да се възприеме подход към управлението на продоволствената сигурност, който включва глобална рамка, съсредоточена отново върху продоволствена политика отвъд хранителната помощ, сътрудничество между донорите, както и между тях и получателите на помощта, при засилено местно партньорство, както и решаващата роля на политиките на получаващата страна, която се ангажира с осигуряването на основни публични блага като вътрешен мир и инвестиции в инфраструктурата на селските райони;

32. Приветства решението да се интегрира хранително измерение в програмите на ЕС; призовава Комисията да подготви специално съобщение за това измерение; призовава за трайно включване на хранителния аспект в политиките в областта на продоволствената сигурност и в мерките в селскостопанския сектор;

33. Призовава Комисията да признае фундаменталната роля на жените, като дребни земеделски производители, за продоволствената и хранителната сигурност и да инвестира в програми, които изрично ги подкрепят; припомня, че значението на жените за постигането на хранителна сигурност за тях самите и техните деца все още не е адекватно признато и следователно трябва да се осигурят средства за препитание на жените и да се повишат знанията за подходящото хранене; настоява, че стратегията на ЕС следва да се съсредоточи и върху изпълнението на действия, които да гарантират, че най-уязвимите, особено в селските райони, могат да се възползват от възможностите за обучение в областта на селското стопанство, от образование относно храненето, от добри условия на здравеопазване и труд и от „предпазна мрежа“, в случай че такава е необходима;

34. Призовава Комисията и международните организации като ФАО да продължат текущите процеси на консултация с глобалното гражданско общество и недържавните участници, по-специално с организациите на земеделските производители, рибарите и животновъдите, чиито участие и принос са от жизненоважно значение за приемането на специфични мерки за подобряване на производството на храни;

35. Счита, че в контекста на предвижданията на ФАО за населението, които посочват, че до 2025 г. повече от половината от населението на развиващия се свят (около 3,5 милиарда души) ще живее в градски области, една политика за подкрепа на градското градинарство би могла да предложи начин за излизане от бедността, като се имат предвид ниските разходи за започване на дейност, кратките производствени цикли и високият добив за единица време, земя и вода, и би могла да спомогне за озеленяване на градовете;

36. Настоятелно призовава ЕС да подкрепи инициативата на ООН за минимален стандарт на социална защита, която би помогнала за задоволяването на основните продоволствени нужди на бедното население;

37. Настоятелно призовава Комисията да се съсредоточи върху недохранването, най-вече върху недохранването сред майките и кърмачетата, и да включи солидни и многосекторни стратегии в областта на храненето в своята политика за развитие;

38. Подчертава изявлението на специалния докладчик на ООН за правото на храна, че участието на земеделските производители е жизненоважно за успеха на агроекологичните практики и насърчава постоянното обучение за земеделските производители; по тази причина поощрява производителите на храни в развиващите се страни да участват в световни и местни НПО и кооперации на земеделски производители;

39. Призовава Комисията и Съвета да насърчават и да работят за прилагането на иновативни финансови инструменти, напр. международния данък върху финансовите операции; припомня, че тези инструменти следва да са допълнителни към целта на ООН за отделяне на 0,7 % от БНД за сътрудничество за развитие; изтъква същевременно необходимостта развиващите се страни да засилят своите собствени усилия в областта на данъчното облагане, най-вече що се отнася до събираемостта на данъците и борбата срещу укриването на данъци;