Конкурентоспособността и икономическият успех на ЕС не могат да съществуват без услуги и добре защитени чуждестранни преки инвестиции

23. Подчертава силно увеличения потенциал на стоките и услугите в международната търговия, но повтаря, че достъпът до пазара и премахването на търговските бариери на равнището на СТО и в преговорите за споразумения за свободна търговия не успяха да вървят в крак с това развитие; съзнава, че много бариери пред търговията със стоки и услуги могат да се дължат по-специално на национални нормативни разпоредби; припомня, че всяка по-нататъшна либерализация в тази област не трябва да подкопава способността за развиване на съществуващите и бъдещите услуги от общ интерес, които са ключов елемент на устойчивото развитие във всички страни;

24. Призовава Комисията да направи всичко по силите си, за да гарантира, че нашите търговски партньори предоставят по-добър достъп до пазара на нашите доставчици на услуги в индустриализираните държави или основните нововъзникващи икономики, като има предвид, че вътрешният пазар на ЕС е вече достатъчно отворен за чуждестранни доставчици на услуги; при все това отбелязва, че някои обществени услуги трябва да останат изключени въз основа на национални или регионални културни различия;

25. Поставя защитата на инвеститорите като първи приоритет в контекста на бъдещата европейска политика в областта на инвестициите и счита, че капацитетът за публично управление също следва да бъде гарантиран и предпазван; следователно призовава Комисията да осигури правна сигурност на защитата за инвеститорите от ЕС; призовава Съвета да даде мандата си за бъдещите инвестиционни споразумения на Комисията, като взема предвид гледните точки и позициите на Парламента, определени в резолюцията от 6 април 2011 г. относно „Бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции“¹;

26. Припомня, че ЕС има исторически връзки с Африка, Латинска Америка и Азия и че следователно там следва да се провежда подходяща инвестиционна политика с оглед на постигането на устойчиво развитие;

27. Признава, че временното движение на физически лица (режим IV) може да изиграе важна роля при двустранните преговори на ЕС; счита за важно режим IV да не подкопае принципа на колективното трудово договаряне и законодателството в областта на минималните работни заплати;

28. Изразява съжаление за това, че голямата степен на отваряне на пазара на обществени поръчки на ЕС на всички равнища на управление в много случаи не съвпада със съизмерим достъп за доставчиците от ЕС в чужбина; посочва, че някои обществени услуги трябва да останат изключени въз основа на национални или регионални културни различия;

29. Изисква Комисията да работи за положителен реципрочен достъп в този важен стопански сектор като се има предвид, че ясният приоритет в реципрочния достъп няма да затваря пазарите ни, а ще отвори чуждестранните пазари на обществени поръчки;

Парламентът призовава за амбициозен опит за справяне с регулаторните пречки в рамките на Европа и извън нея

30. Подчертава все по-голямото значение на въпроси от областта на регулирането за международната търговия и следователно призовава за по-голяма съгласуваност между правилата и практиките на ЕС и тези на основните ни търговски партньори, като категорично се има предвид, че това не следва да понижава стандартите на ЕС, а да води до по-добро приемане на съществуващи многостранни стандарти;

31. Подчертава, че хармонизацията на международните стандарти и практиките за сертифициране с трети страни не може да бъде извършвана за сметка на по-ниски технически и здравни стандарти или стандарти в областта на безопасността и защитата на потребителите; призовава Комисията да защитава стандартите на ЕС и да ги прилага ефективно спрямо вносителите и стопанските субекти, които пускат свои продукти на европейския пазар;

32. Подкрепя предложението, отправено в Акта за единния пазар, за сближаване на правните уредби с основните търговски партньори на ЕС, по-специално в областта на защитата на потребителите и околната среда, хуманното отношение към животните, здравните и трудовите стандарти; подчертава колко е важно в тези ключови области да бъдат приети международни стандарти на високо равнище ; потвърждава, че политиките по стандартизиране, взаимно признаване, лицензии, услуги и достъп до обществени поръчки следва да бъдат в основата на преговорите за споразумения за свободна търговия (ССТ);

33. Призовава Комисията да включи аспекта на международна конкурентоспособност във всички оценки на въздействието, свързани с нови законодателни предложения;

34. Припомня на Комисията да обърне особено внимание на нетарифните бариери и регулаторните пречки, използвани от много държави, включително членки на СТО, по отношение на износа от ЕС, с оглед на сключването на бъдещите споразумения за свободна търговия; подчертава, че по време на преговорите следва да се включи разпоредба за инструменти за намеса, насочени към възстановяване на реципрочността и условията на равновесие между страните в случай на предприемане на едностранни мерки (нетарифни бариери), включително чисто административни мерки (сертифициране, проверки), които могат да поставят предприятията от ЕС в неизгодно конкурентно положение и да създадат неравностойни условия за извършване на дейност; призовава ЕС да предприеме стъпки на международно равнище в полза на регулаторното сътрудничество с цел насърчаване на уеднаквяването и съгласуването на международните стандарти, като по този начин ограничи споровете и свързаните търговски разходи;

35. Припомня, че Парламентът е ангажиран със свободната и справедлива търговия - не само държавите-членки, но и Съюзът като цяло, имат социална отговорност; както кохезионните фондове на ЕС, така и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията трябва да бъдат използвани и допълнително разработени в интерес на хората и за подкрепа на трайното създаване на нови конкурентоспособни работни места в рамките на Съюза;

36. Припомня, че микропредприятията и малките и средните предприятия съставляват 99 % от всички предприятия в ЕС и имат голям потенциал за създаване на нови работни места и иновация; следователно счита, че вътрешните и външните политики следва по-добре да разглеждат специфичните им потребности, за да повишат конкурентоспособността им, и че трябва да се постави специален акцент върху усъвършенстването на кохезионните фондове на ЕС от гледна точка на тяхната достъпност и прозрачност, за да се повиши конкурентоспособността на МСП;

37. Отбелязва, че по отношение на външната политика, Парламентът подкрепя Комисията в целта й да насърчава, наред с останалото, устойчиво развитие, свободна и справедлива търговия, международни трудови норми и достоен труд, например чрез договаряне на Споразумения за икономическо партньорство (СИП), които съчетават европейските интереси и интересите на държавите от АКТБ; изтъква, че търговската политика трябва да насърчава развитието, да позволява по-добро регионално сътрудничество, да насърчава инвестициите и да подобрява икономическото управление, като припомня на всички заинтересовани страни, че други райони от света вече са показали как търговията може да допринася за благосъстоянието; изисква от Комисията интегриран подход относно търговската, външната и социалната политики и политиките в областта на селското стопанство и развитието и околната среда; отново изразява предишния си призив към Комисията да гарантира координирани политики в подкрепа на справедливата търговия;

38. Припомня, че като част от своята нова търговска стратегия ЕС има особено голям интерес да подпомага ендогенното развитие на най-отдалечените региони предвид тяхното биологично разнообразие и географско разположение, което предоставя на ЕС достъп до море, тропически гори и място за извършване на космически опити и изследвания;

39. По отношение на СИП, призовава Комисията да зачита предишните резолюции на Парламента относно необходимостта от демонстриране на гъвкавост в преговорите с нашите партньори и зачитане на ангажимента за специално и диференцирано третиране на развиващите се страни;

40. Отбелязва, че Парламентът възнамерява да приеме бъдеща система за преференции (GSP), която следва да включва по-голямо съсредоточаване върху начина, по който най-нуждаещите се страни, отговарящи на нашите търговски изисквания могат да се възползват от Общата система за преференции (GSP);

41. Призовава Комисията да разгледа възможността за предприемане на мерки за спешна помощ за търговията за страни, засегнати от природни бедствия и конфликти, да възстановят икономиките си; призовава Комисията да представи конкретни примери за мерки, които могат да облекчат извънредна ситуация в краткосрочен план, както и мерки, които могат да окажат въздействие в средносрочното и дългосрочното развитие преди да иска съгласието на Парламента за подобни мерки;

42. Подчертава, че външнотърговската политика следва да гарантира запазването на способността на ЕС да поддържа стабилен селскостопански сектор, за да се гарантира продоволствена сигурност и продоволствена независимост за 500 милиона потребители в ЕС;

Парламентът изисква устойчиво и несъпроводено с нарушаване на правилата за лоялна конкуренция снабдяване със суровини

43. Призовава Комисията да провежда последователна, устойчива, изчерпателна и обхващаща няколко политики стратегия по отношение на суровините с цел предотвратяване и премахване на несправедливи търговски практики като експортните ограничения, експортни такси и т.нар. двойни механизми за ценообразуване на многостранно и двустранно равнище, като същевременно признава, че при някои обстоятелства експортните ограничения могат да се разглеждат като важни за подкрепата на целите за развитие, опазването на околната среда или устойчивото експлоатиране на природни ресурси в по-бедни развиващи се страни като например най-слаборазвитите страни (LDC) и малките островни развиващи се страни (SID); призовава Комисията да разнообрази своите доставчици на суровини и да сключи дългосрочни двустранни споразумения в тази област; счита, че тази политика трябва да взема предвид политиката за развитие на ЕС и целите за развитие на споразуменията за икономическо партньорство (СИП);

44. Подчертава важността на участието на гражданското общество в ССТ; подкрепя инициативата, предприета от Комисията в рамките на ССТ между ЕС и Корея, за свикване на Национална консултативна група с цел да се даде възможност за принос на граждански организации; изисква от Комисията да разработи тази инициатива в рамките на бъдещите ССТ;

45. Настоятелно призовава Комисията да остане непоколебима при премахването на експортните ограничения, експортните такси и т.нар. двойни механизми за ценообразуване във всички бъдещи двустранни споразумения за свободна търговия; изисква от Комисията да се ангажира, в контекста на СТО, за да преговаря за ясни многостранни правила;

46. Настоятелно призовава Комисията не само да изказва недоволство от неприемливото поведение на някои търговски партньори, но също така и да реагира по строг и уместен начин във връзка с това; припомня на Комисията факта, че освен търговската политика, съществуват и други политики като тази за селското стопанство, околна среда, развитие, научни изследвания, външни работи, които трябва да подкрепят съвместна политика в областта на доставките на суровини; подчертава необходимостта от подпомагане и развиване на научните изследвания, по-специално по отношение на биорастителната химия и преработването на химични вещества, с цел намаляване на зависимостта на ЕС от страни, доставящи суровини и редкоземни елементи;

Необходимо е по-добро сътрудничество в ЕС и извън него

47. Подкрепя инициативата на Комисията за засилване на международното митническо сътрудничество в рамките на Световната митническа организация и на двустранно равнище да направи митническите процедури по-ефективни, да намали разходите за търговците и да разгледа по-добре сигурността, безопасността и предизвикателствата на правото на интелектуална собственост (ПИС);

48. Призовава Комисията и държавите-членки сериозно да обмислят идеята за създаване на обединена митническа служба на ЕС за по-ефективно прилагане на митническите правила и процедури на цялата митническа територия на ЕС;

Парламентът настоява за подходяща защита на ПИС, която отчита също така интересите на най-бедните

49. Подчертава, че фалшифицирането води до загубване на работни места и вреди на иновациите и подчертава, че адекватната защита на ПИС и ефективното прилагане са здравата основа на световната икономика; счита, че подходящата защита на ПИС, особено търговските марки и географските указания от страна на нашите основни търговски партньори са задължително изискване за запазване и подобряване на конкурентоспособността на ЕС; приветства ангажимента на Комисията за укрепване на съществуващите ангажименти;

50. Припомня на Комисията, че европейската политика в областта на ПИС по отношение на най-слаборазвитите и бедните развиващи се държави, както и по отношение на основните производители на генерични продукти, по-специално Индия и Бразилия, следва да остане в рамките на задълженията по TRIPS и трябва изцяло да зачита Декларацията от Доха относно Споразумението TRIPS и общественото здраве от 2001 г., особено в областта на генеричните лекарства и общественото здраве;

o

o o

Евро-средиземноморски програми „Еразъм“ и „Леонардо“

PE462.415

Декларация на Европейския парламент от 27 септември 2011 г. относно създаването на Евро-средиземноморски програми „Еразъм“ и „Леонардо“

– като взе предвид член 123 своя правилник,

A. като има предвид, че южният бряг на Средиземноморието бележи безпрецедентна еволюция, която Европейският съюз следва да подкрепи чрез нови инициативи;

Б. като има предвид съществената роля, която образованието изиграва в полза на демокрацията и социалното и икономическото развитие;

В. като има предвид значението на професионалното образование за борбата срещу безработицата при младите;

Г. като има предвид, че програмите „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“ представляват съществени постижения на изграждането на Европа;

Д. като има предвид малкия брой бенефициенти на средиземноморския раздел на програмата „Еразъм Мундус“ и отсъствието на мобилност в посока юг-юг;

1. Изисква от Комисията и от върховния представител/заместник-председател на Комисията да предложат в рамките до края на 2011 г. прилагането на Евро-средиземноморска програма „Еразъм“, предназначена да улесни транснационалната мобилност на студентите от двата бряга;

2. Изисква от Комисията и от върховния представител/заместник-председател на Комисията да предложат в рамките до края на 2011 г. прилагането на Евро-средиземноморска програма „Леонардо да Винчи“, предназначена да улесни мобилността на младежите, които желаят да получат професионално обучение в чужбина;

3. Възлага на своя председател да предаде настоящата декларация, придружена с имената на подписалите я¹, на Комисията, на Съвета, на върховния представител/заместник-председател на Комисията, на държавите-членки на ЕС и на Съюза за Средиземноморието, на техните парламенти, на генералния секретар на Съюза за Средиземноморието и на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието.