Към нова обща стратегическа рамка

22. Подчертава факта, че в центъра на общата стратегическа рамка следва да бъде идеята, че различните по характер и мащаб проекти за научни изследвания, развитие и иновации и многобройните схеми за финансиране трябва да бъдат организирани по такъв начин, че да се гарантира съгласуваност, широко представителство, свързаност, опростяване и взаимно допълване, като така се създадат пътища към високите постижения;

23. Отбелязва, че за да се позволи на всички изследователи да участват в проектите по общата стратегическа рамка, административните правила, обхващащи процедурите на договаряне, следва да отчитат различните национални правила относно университетите и научноизследователските центрове; подчертава по-конкретно, че механизмът за съфинансиране не следва да действа в ущърб на университетите и научноизследователските институти и че при никакви обстоятелства университетите не трябва да бъдат поставяни в по-неизгодно положение в сравнение с други участници;

24. Призовава Комисията да създаде проста и достъпна система за ускоряване на иновациите, да инвестира в проекти за научни изследвания, развитие и иновации за борба с големите обществени предизвикателства и да възприеме действително всеобхватен подход, като насочи вниманието към различните ключови етапи на иновационната верига и веригата на стойността (от доставчика на суровините до продукта за крайния потребител);

25. Изразява убеждение, че различните задачи в рамките на общата стратегическа рамка следва да се решават отделно, но в условията на близки взаимни връзки и партньорство: Европейският институт за иновации и технологии (ЕИТ) да действа предимно като мрежа от общности на знание и иновации (ОЗИ); елементите на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ), свързани с иновациите, да се съсредоточат върху силната й страна, като подкрепят иновативни МСП; следващата РП да се съсредоточи върху научните изследвания като цяло; а структурните фондове и Кохезионният фонд да се използват в по-тясно сътрудничество и с по-добра насоченост, но да бъдат запазени като отделни; счита, че съвместните проекти следва да продължат да бъдат гръбнак на общата стратегическа рамка;

26. Подчертава необходимостта от по-голяма гъвкавост на общата стратегическа рамка не само за да могат бюджетните кредити да се прехвърлят между отделните глави и отделните покани за представяне на предложения, но и за да бъде общата стратегическа рамка достатъчно гъвкава и да дава възможност бюджетните кредити да бъдат разпределяни за посрещане на големи обществени предизвикателства, които възникват по време на бюджетния период;

27. Призовава за ясно дефиниране на цялостната система на финансиране и за по-близка интеграция на научните изследвания, образованието и иновациите; тъй като европейската политика в областта на научните изследвания, развитието и иновациите създава европейска добавена стойност и за да се постигнат целите на „Европа 2020“, призовава да се удвои от 2014 г. бюджетът на ЕС за програми за научни изследвания и иновации през следващия финансов период (с изключение на бюджета, отделен за тези цели в рамките на структурните фондове и ЕИБ) като подходящ отговор на настоящата икономическа криза и на крупните общи предизвикателства; счита, че увеличението на обществения бюджет за научни изследвания следва да има за цел осигуряване на по-широки социални ползи и по-висока конкурентоспособност; отново посочва необходимостта от укрепване и развиване на благоприятстващата научни изследвания, развитие и иновации роля на всички инструменти на ЕС, включително посредством по-тясно сътрудничество с ЕИБ и чрез опростяване на процедурите за достъп до финансиране; поради това предлага нов организационен модел, основан на три различни пласта на финансиране, с цел постигане на стабилност и конвергенция:

Първи пласт: Изграждане на капацитет и инфраструктура

28. Този пласт следва да обхваща средствата от ЕС, свързани с инфраструктурата (в по-широк смисъл, като се включва институционалната инфраструктура) и изграждането на капацитет;

29. Схемата за финансиране в рамките на този пласт включва частта от РП, отнасяща се до програма „Капацитети“ и инициативите „Мария Кюри“, компонентите на европейско финансиране на научноизследователска инфраструктура и проекти, достъпа до заеми от ЕИБ (за проекти на стойност над 50 милиона евро и за механизма за финансиране с поделяне на риска), безвъзмездните средства, свързани с горепосочените компоненти на РП и сътрудничеството със структурните фондове във връзка с инфраструктурата;

30. Призовава за укрепване на ролята на Съвместния изследователски център (JRC) като вътрешен доставчик на научни и икономически анализи за политиката на развитие в съответствие със стратегията „Европа 2020”;

31. Подчертава, че в бъдеще широкомащабните европейски инвестиционни проекти (ITER, „Галилео“, Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС)) следва да се финансират извън РП чрез създаване на независими бюджетни редове за тях, за да се гарантира прозрачна и надеждна структура на финансиране, като същевременно се контролира и ограничава потенциалът им за надхвърляне на определените разходи; предлага те да бъдат частично финансирани чрез емитиране на проектни облигации от ЕИБ;

32. Подчертава ключовата роля на мащабната научноизследователска инфраструктура за развитието на ЕНП и призовава общото финансиране от ЕС, отпускано за подобна инфраструктура, да бъде увеличено, особено в случаите, при които има най-голяма възможност за създаване на европейска добавена стойност, финансирането да бъде удължавано след подготвителната фаза и да бъде гарантиран открит и основан на високите постижения достъп до въпросната инфраструктура;

33. Този пласт следва да бъде пространството за научни изследвания като цяло — и фундаментални, и приложни, включително социални и хуманитарни науки; координиращите участници са предимно университетите и научните центрове/институти; промишленият сектор, особено МСП, и новаторските организации с нестопанска цел следва да се насърчават да вземат участие и да си сътрудничат с университетите и публичните научноизследователски центрове и да действат като координатори, ако е целесъобразно; този пласт представлява най-големият дял от РП и следва да има за цел развитието както във фундаменталните, така и в приложните научни изследвания на солидната научна основа, необходима за стимулиране на иновациите;

34. Ключовите думи тук са оригиналност и уместност на идеята, качество и потенциал за високи научни постижения и добавена стойност на проектите, включително високорискови научни изследвания и проекти, отнасящи се до „нетехнологични и социални иновации“; бизнес планът и пазарният потенциал са положителни фактори, които да се вземат под внимание, но не и необходими условия за одобрение;

35. Схемата за финансиране в рамките на този пласт включва системата на безвъзмездни средства на ЕС по РП и сътрудничеството със структурните фондове, свързано с научни изследвания, развитие и иновации; взаимодействието на тези два източника на финансиране и опростяването на взаимовръзките между проекти, финансирани от ЕС и от външни финансиращи органи, би било полезно; безвъзмездните средства следва преди всичко да са насочени към публични и частни научноизследователски институти и иновативни МСП;

36. Призовава за по-гъвкава схема за финансиране, така че темата за сътрудничеството да стане по-привлекателна за МСП и те да могат да се присъединяват към съвместни проекти по време на изпълнението на проектите, когато е възможно, като за проекта следва да има открита бюджетна линия за тази цел; счита, че по този начин МСП могат по-ясно да видят възможностите, тъй като периодът от включването в проекта до пазарните резултати е съкратен;

37. Припомня, че Европейският съвет по научни изследвания (ЕСНИ) има успех при насърчаване на високи научни постижения и е елемент, който укрепва ЕНП; призовава за по-нататъшни подобрения в структурата и механизмите на ЕНП и засилване на неговите инструменти; подчертава необходимостта значително да се увеличи делът на бюджета, посветен на безвъзмездни средства както за млади учени, така и за изследователи жени, а също и за изследователи от новаторски МСП (както изследователски групи, така и отделни индивиди), и да се укрепят действията и инициативите „Мария Кюри“, като по този начин се усили мобилността (чрез въвеждане на „пета свобода“ на знание), кариерният растеж и сътрудничеството между университетите, публичните научноизследователски институти и промишлеността, както и достъпът до основната научноизследователска инфраструктура; призовава промишлените предприятия да се ангажират в по-голяма степен в докторски и следдокторски научноизследователски програми; призовава за прилагане на необходимите мерки, за да се гарантират достойни условия за работа на научните работници в ЕС, като така Европа стане по-привлекателна в международен план за изследователите, противодейства се на изтичането на специалисти и се реализират високи постижения в Европа;

38. Подчертава, че следва да бъде даден приоритет на мобилността на изследователите в Европа и призовава за засилване на мерките (като преносимост на пенсиите и социалноосигурителни правила, взаимно признаване на професионални квалификации, мерки за съвместяване на семейния и професионалния живот и ваучери за научни изследвания, които да следват учените, прехвърлящи се в друга държава-членка) които ще допринесат за мобилността на европейските изследователи, ще подпомогнат противодействието срещу „изтичането на мозъци“ и ще направят по-привлекателна перспективата за научноизследователска кариера в ЕС; призовава за въвеждане на елемент за мобилност в безвъзмездните средства от ЕСНИ, когато това е уместно; призовава Комисията и държавите-членки да задълбочат усилията си за улесняване на бързото взаимно признаване на университетски учебни програми;

39. Счита, че има допълнителен потенциал за разширяване на обхвата на идеята на ЕСНИ за съвместни и мултидисциплинарни научноизследователски проекти, при условие че бъде запазен техният подход „отдолу нагоре“, а високите научни постижения бъдат запазени като основен критерий за подбор;

40. Приветства устойчивия напредък към балансирано участие на мъжете и жените в рамковата програма; изразява съгласие, че мерките за насърчаване на участието на жени следва да бъдат засилени през целия цикъл на проектите и че Комисията следва да обнови подхода си за насърчаване на жени учени и да се стреми да стимулира държавите-членки към по-енергични действия относно неравенството между половете с особено внимание към преодоляването на пречките, специфични за съответния пол; подчертава, че следва да се изпълнява целта за 40 % участие на жени в програмните и консултативните комитети; призовава Комисията да създаде заедно с Европейския институт за равенство между половете план за действие за равенство между половете с цели и показатели, свързани с пола, и да наблюдава изпълнението му;

41. В съответствие с принципа за интегриране на проблематиката на равенството между половете подчертава необходимостта изследователите на всички равнища да имат възможност да отлагат началото на усвояването на безвъзмездни средства или временно да спрат това усвояване заради отпуск по майчинство, отпуск по бащинство или родителски отпуск при проекти, където това е възможно, и изследователите да имат възможност да продължат срока на действие на договора за предоставяне на безвъзмездни средства на цитираните основания за проекти, които не губят своята актуалност; призовава държавите-членки да предоставят тези възможности на научните работници;

42. Подчертава, че пълното осъществяване на Европейското научноизследователско пространство изисква законодателни мерки, които да позволяват на всички участници от ЕС да вземат участие в националните програми, като поканите за представяне на предложения на отделните държави бъдат отворени за всички и бъдат предприети стъпки за хармонизиране на правилата, процедурите, договорите и критериите за оценка;

Трети пласт: Пазар и иновации за постигане на общи цели

43. Този пласт следва да бъде пространството за развиване и подпомагане на внедряването на новаторски продукти и услуги на пазара и генериране на ползи за обществеността; тук промишлеността и особено новаторските МСП имат ключова роля при разработването на нови видове продукти, услуги и процеси;

44. С оглед на необходимостта да се насърчават младите хора да участват в научноизследователски и новаторски дейности и да се подкрепят младите предприемачи, които допринасят за дейностите във връзка с научните изследвания, развойната дейност и иновациите и използват резултатите за икономическото и социално развитие на своите местни или регионални общности, призовава Комисията и държавите-членки да продължат да прилагат програмата „Еразъм“ за млади предприемачи, включително в контекста на бъдещата многогодишна финансова рамка, и да увеличат финансирането, определено за тази програма;

45. Признава, че следва да се обръща особено внимание на включването на МСП, за да се даде възможност за експлоатиране на нови идеи и възможности по гъвкав и ефективен начин в момента на възникването им, като се създават нови пътища за новаторство; подчертава, че даването на специфично за съответния сектор определение за МСП е предпоставка за тяхното успешно участие в общата стратегическа рамка; отбелязва, че успехът на новаторските дейности зависи също от уменията и опита на ръководния екип;

46. Подчертава необходимостта от подобряване на достъпа на МСП до научноизследователски и новаторски услуги на местно и европейско равнище; счита, че успешни програми като „Eurostars“ са постигнали значителен опит в задоволяването на потребностите на новаторските предприятия и поради това следва да бъдат подсилени; призовава на всички равнища да се положат усилия, имащи за цел да предлагат новаторски решения за конкретни потребности на публичния сектор, като се ангажират малки предприятия в конкурси за идеи, които водят до сключване на краткосрочни договори за развойна дейност;

47. Схемата за финансиране в рамките на този пласт включва финансирането от ЕС, осигурено от ЕИТ, финансирането, свързано с РПКИ, достъпа до кредитно подобрение от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), специфичните заеми от ЕИБ (обхващащи предимно проекти под 50 милиона евро) и сътрудничеството със структурните фондове, свързани с предприемачеството; при все това във финансирането на политиката на ЕС за иновации липсва едно звено: подходящи инструменти за финансиране, които отговарят на спецификата на МСП; счита, че за ЕНП би имало голяма полза от създаването, след надлежно обсъждане на оценка на въздействието, на програма на ЕС за МСП, замислена като специализиран филиал на ЕИБ, посветен изцяло на проекти на МСП за иновации;

48. Припомня, че Европейският институт за иновации и технологии се оказа успешен и укрепващ елемент от Европейското научноизследователско пространство; подчертава необходимостта от общности на знание и иновации с по-тясна насоченост и следователно по-концентрирана мрежа с по-малък бюджет, която дава възможност също така на повече МСП да участват поради по-малкото разходи за годишна вноска; счита, че тези по-малки общности на знание и иновации могат да създадат общ център за координация в ЕС като място за срещи на учени от целия ЕС, за да бъдат по-конкурентоспособни на световния пазар;

49. За да се усили допълнително участието на МСП в програмите, счита, че следва да бъдат обмислени няколко инструмента и действия за финансиране:

– кредити при облекчени условия, които да се връщат при успех, с изключение на административните разходи;

– усилия за осигуряване на цялостно финансиране на МСП (особено по време на етапа на подготовка и стартиране), което да обхваща пълния цикъл на иновации, включително за достъп до услуги и консултации във връзка с научноизследователската и развойна дейност;

– прилагане на механизма за финансиране с поделяне на риска по такъв начин, че отпускането на по-малко средства да е възможно посредством национални посредници;

– по-лесен достъп до рисков капитал;

– засилено участие на МСП в определянето на програмите за научни изследвания;

50. Призовава за изпробване на нови и иновативни възможности за финансиране, като например облигации на ЕС за финансиране на проекти и ваучери за иновации на равнище ЕС, чрез които на дружествата да бъде дадена възможност да изразходват тези средства пряко в акредитираните научноизследователски центрове; такъв ваучер не следва да бъде предмет на отчитане на разходи, тъй като използването му ще бъде удостоверено от центровете, в които ваучерите са изразходвани; акредитационните центрове биха могли да се създават на национално или регионално равнище и да бъдат утвърждавани от европейски орган, като например Съвместния изследователски център (JRC); счита, че приносът на JRC за иновациите в рамковата програма следва да включва засилено сътрудничество с промишлеността;

51. Приветства програмата на ЕС за иновационни научни изследвания в малките предприятия (SBIR), чиято цел е идентифицирането на технологично ориентирани предизвикателства в публичния сектор и финансиране на проекти в областта на научноизследователската и развойна дейност за разработване на нови решения както за старите, така и за възникващите проблеми;

o

o o

53. Отбелязва досегашния успех на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ) и подчертава жизненоважното значение на продължаването и допълнителното й разширяване, особено за укрепване на иновативни МСП, които са двигател на европейската икономика;

54. Въпреки това подчертава, че някои от инструментите на РПКИ биха могли да се превърнат в естествено продължение на бъдещата рамкова програма, като осигурят приемственост на европейските проекти за научни изследвания и иновации; счита, че технологията, разработена съгласно проектите от рамковата програма, би могла да бъде разширена и да обхваща новаторските проекти:

– като се разпространява тяхното използване в различни промишлени сектори и сектори на услуги,

– като се стартират допълнителни приложения в сродни или допълващи области;

55. Припомня, че силно конкурентното естество на работата в сферата на научните изследвания, науката, технологиите и иновациите и поддържането на изграждане на местен научен и иновационен капацитет зависят от съществуването на някаква степен на дублиране и разпокъсаност, без което съвместните научни изследвания биха били затруднени;

56. Подчертава, че за да се привличат по-ефективно частни инвестиции и за да се гарантира, че научните изследвания и развойната дейност допринасят по най-ефективен начин за повишаване на европейската конкурентоспособност, в рамковата програма следва да бъдат взети подходящи мерки, за да се установи здрава и ефикасна регулаторна рамка за защита на правата на интелектуална собственост на ранен етап от процеса на научни изследвания;

57. Настоятелно насърчава прилагането на програми за обучение за всички потенциални участници, особено относно прилагането на правилата за управление, и призовава Комисията да разработи критерии за подбор и оценка на проекти за обучение, като взема предвид, наред с останалото, пътищата към високите постижения; настоятелно призовава Комисията да възприеме проактивен подход, за да подпомогне обществените органи, особено тези в държавите-членки с по-слабо участие, да подобрят своите системи на управление чрез извършване на оценки, и да изготви препоръки за тези органи за подобряване на кандидатстването им за финансиране и управлението на проектите им;

58. Повтаря, че опростяването на управлението на финансирането на европейските научни изследвания изисква качествен скок; счита, че ключов елемент от опростяването е извършването на преход от настоящия основан на контрола подход към подход, в по-голяма степен основан на доверието и толерантен към рисковете, който е особено полезен за МСП; призовава в новата обща стратегическа рамка да се приложат всички идентифицирани мерки за опростяване, включително увеличаване на обхвата на допустимия риск от грешка, широко приемане на обичайните счетоводни практики, използване на еднократни суми и единни ставки (на доброволна основа), опростяване на процедурите за кандидатстване и сключване на договори и на правилата за предварително финансиране и за допустимост на разходите, значително намаляване на изискванията за финансово и научно отчитане, съкращаване на срока за сключване на договори на най-много 6 месеца и значително съкращаване на сроковете за предоставяне на субсидии и плащания, както и предоставяне на по-голяма гъвкавост на участниците при организацията и управлението на техните проекти и при избора им на партньори;

59. Изразява убеждение, че опростяването следва да доведе до намаляване на комбинациите между методите за изчисление на процента на финансиране и непреките разходи във всички схеми за финансиране, без при това да се премахне диференциацията, прилагана за университети, изследователски организации и промишленост;

60. Препоръчва да се определи ограничен набор от общи правила и принципи (административни, финансови и организационни), които да бъдат лесни за тълкуване и приложими за всички програми и инструменти на ЕС за научни изследвания, развитие и иновации;

61. Призовава Комисията и държавите-членки да улеснят достъпа до европейски научноизследователски програми, например чрез създаване на едно звено за връзка, установяване на принципа „един проект, един документ“ и създаване на форум за обмен на добри практики; в тази връзка повтаря, че е необходима лесно достъпна единна входна точка, където всички потенциални участници да могат да търсят съвет и финансова подкрепа; критикува настоящата липса на прозрачност и информация относно предстоящи покани за представяне на предложения за научноизследователски проекти, която води до това, че изследователите и институтите не са в състояние да се подготвят напълно, и следователно възпрепятства участието им ;

62. Изтъква, че една последователна политика за създаване на европейско общество, основано на знанието, предполага укрепване на връзките между образованието, научните изследвания и иновациите; подчертава, че общата стратегическа рамка следва да обхване и интегрира цялата верига на знанието, например чрез развитие на инфраструктура, стандартизация, програми за обучение и мерки за подкрепа на ключови технологии; насърчава всякакъв вид сътрудничество между университети, стопански субекти и научноизследователски институти и счита, че трансферът на умения и технологии е жизненоважен компонент; призовава да се предоставят практически инструменти за стимулиране на трансфера на технологии от научните изследвания към промишленото приложение както в сектора на услугите, така и в сектора на производството;

63. Призовава за по-силно междуправителствено участие съгласно съвместните програмни мерки, което би засилило сътрудничеството в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите навсякъде в Европа;

64. Изтъква значението на съвместните технологични инициативи и европейските технологични платформи и препоръчва да се предложи конкретна обща рамка за всички публично-частни партньорства с ясни, опростени общи условия, в която ясно да се разграничава ролята на частния сектор от тази на публичния сектор; подчертава необходимостта да се предприемат ефективни мерки за подобряване на прозрачността и открития достъп на МСП и на публичния научноизследователски сектор до подобни инструменти; приканва Комисията да извърши задълбочен анализ на състоянието, въздействието и значението на действащите понастоящем различни видове публично-частни партньорства, преди да консолидира или да подпомогне създаването на допълнителни партньорства, с цел да се подобри тяхното управление, за да се гарантира по-сериозно ангажиране на по-разнообразни участници както в определянето на научноизследователската програма, така и в гарантирането на достъпа на новодошлите; също така изразява убеждение, че тези инструменти следва да бъдат ясно направлявани от приоритетните за обществото цели (при които се отдава значение на резултатите в името на обществото и на устойчивостта) и да мобилизират действителни частни инвестиции;

65. Подчертава, че общата стратегическа рамка следва да бъде привлекателен механизъм за финансиране на участници от частния и публичния сектор (в т.ч. НПО и организации на гражданското общество); счита, че всички участници в научноизследователски, развойни и иновационни проекти с голямо въздействие и европейски технологични платформи следва да играят роля в дискусията за определяне на приоритетите и да имат достъп до научноизследователски инфраструктури;