Някои насоки за следващата рамкова програма

66. Подкрепя преминаването към подход, „основан на науката“ и призовава за основано върху доверие отношение към изследователите и за по-толерантно спрямо рисковете отношение към участниците на всички етапи от системата на финансиране, включително придаване на по-голямо значение на науката и новаторство в науката; отправя искане за подходящ модел за финансиране на академичните изследвания в следващата рамкова програма;

67. Счита, че общата стратегическа рамка не следва да се ограничава до това, да поставя акцент единствено върху водени от изследванията или основани върху технологиите иновации, а следва да подкрепя различни източници на иновации; посочва, че много дружества — особено МСП — използват други източници на иновации като клиенти, пазари, потребители и не на последно място служители, както и че тази форма на иновация често има по-практичен характер и е съсредоточена върху разрешаване на конкретни проблемни въпроси във връзка с процесите, услугите или продуктите, тъй като решенията често се намират от служителите, които са най-близо до производствения процес, пазарите и клиентите; затова счита, че ЕС следва да засили ориентираните към практиката иновации по инициатива на служителите;

68. Настоятелно призовава Комисията да гарантира преразглеждане на режийните разходи по инициативата „Хоризонт 2020“; поради това отправя искане към Комисията да анализира какъв процент от РП7 представляват режийните разходи и да представи предложения за поддържането им на възможно най-ниско равнище;

69. Призовава за запазване на централното място в рамковата програма на съвместните научни изследвания (настоящата програма за сътрудничество), като се укрепи взаимодействието с цел повишаване и ускоряване на въздействието и разпространението на научноизследователските проекти, осъществявани в сътрудничество с партньори от ЕС и извън него, които имат отлична репутация на световно равнище; счита, че финансирането на съвместни научни изследвания следва да има по-голяма тематична гъвкавост (по-широки покани за представяне на предложения) и лесни за прилагане финансови разпоредби с цел да бъдат привлечени изтъкнати учени и да се отговори на потребностите както на големите консорциуми, така и на по-малките групи; счита, че следва да се обхване цялата верига на иновации от проучвателната изследователска дейност до широкомащабни пилотни проекти и демонстрации, като се предназначат и заделят целеви бюджети за сектори, които са разработили стратегическа визия за справяне с предизвикателствата пред обществото в дългосрочни инвестиционни цикли, където е целесъобразно;

70. Изразява своя скептицизъм относно ефективността от използването на средствата за създаване на научноизследователски мрежи за високи постижения и за организиране на конференции и събития и призовава за засилване на мерките за работа върху научни изследвания и иновации в електронни мрежи и за разпространение на резултатите от научните изследвания чрез интернет;

71. Изразява своя скептицизъм относно това, че често е възможно да се финансира едно-единствено предложение за една покана, което води до загуба на ресурсите, вложени в изготвянето и оценката, и до нефинансиране на отлични идеи; призовава Комисията да проучи възможността за финансиране на отлични предложения, които не са избрани, чрез допълнителен бюджет за научни изследвания (съответстващ на фондовете за научни изследвания), който да включва държавите-членки и регионалните и структурните фондове;

72. Призовава за консолидиране на мултидисциплинарните и трансдисциплинарните научни изследвания и за признаване на социалното измерение на научните изследвания; в този контекст припомня, че големите социални предизвикателства следва да бъдат разрешавани освен чрез технологични отговори и чрез европейски научни изследвания в социалните и хуманитарните науки и социалните иновации, които продължават да бъдат основен актив за успешно справяне с тези предизвикателства; затова счита, че независимата тематична област „социални, икономически и хуманитарни науки“ и включването й като по-значим компонент във всички действия, обусловени от програми, следва да бъдат гарантирани в общата стратегическа рамка;

73. С оглед на допълнително привличане на интереса и участието на гражданите и гражданското общество в научните изследвания призовава за продължаване на темата за науката в обществото като самостоятелна тема и за хоризонталното й разширяване с цел да бъдат обхванати големите обществени предизвикателства; освен това счита, че Комисията следва да подкрепи бъдещо развитие и по-широко разпространение на насоките по въпросите на етиката, както и бъдещо развитие на инструментите, разработени за организациите на гражданското общество;

74. Призовава изследователските приоритети и цели да бъдат определяни по по-прозрачен и приобщаващ начин чрез балансирано включване на участници, включително научната общност, изследователите (също така от по-малките научноизследователски организации), публичния сектор, организациите на гражданското общество и МСП; призовава за създаването на конкретна платформа за диалог между организациите на гражданското общество и изследователите за обсъждане на приоритетните области за научни изследвания в конкретни сектори; счита, че също така следва да бъдат насърчавани конкретни платформи за по-тясно взаимодействие между МСП и изследователите;

75. Счита, че не само икономическата, но също така обществената и етичната оценка и оценката на устойчивостта и на конкретните научноизследователски програми е важен процес, който трябва да се подобрява и да се поощрява в по-голяма степен както на европейско, така и на национално равнище; подкрепя инициативите на Комисията в тази област, като разработване на принципи за отговорни научни изследвания и иновации, и насърчава тяхното по-нататъшно популяризиране и възприемане;

76. Призовава за запазване на баланс между проектите „отдолу нагоре“ (напр. сегашната открита схема „Бъдещи и нововъзникващи технологии“) и „отгоре надолу“ („големи социални предизвикателства“), както и за улесняване на по-малки проекти и на съвместни изследвания „отдолу нагоре“; счита, че по-ниските бариери пред съвместните проекти биха довели до подсилване на научния капацитет; счита, че е нужно комбиниране на стратегическите приоритети и нововъзникващите проблеми; призовава Комисията да проучи съотношението между проектите „отдолу нагоре“ и „отгоре надолу“ и да го анализира от социална и финансова гледна точка; подчертава необходимостта от консултации и съвместна работа с изследователите, промишлеността и участниците от гражданското общество с цел да се определят програмите за научни изследвания;

77. Подкрепя това, малки и средни по мащаб проекти да представляват център на бъдещото финансиране на научни изследвания; счита, че малките и средните по мащаб проекти са по-лесни и не толкова скъпи за управление от страна на университетите и МСП и че те също така ще позволят да се повиши незадоволителният до този момент процент на успешните заявления по проектите;

78. Счита, че когато настоящите модели на иновации не отговарят на определени обществени потребности, могат да се използват нови публични схеми за лицензиране и награди за поощряване на иновациите с цел насочване на научните изследвания към тези области и гарантиране на ефикасността на публичните разходи; призовава Комисията възможно най-скоро да стартира пилотна инициатива за поощрителни награди в сектора на медицината;

79. Призовава за съгласувано обхващане на пълната верига на научните изследвания, развойната дейност и иновациите чрез прилагане на правила за прозрачност и ясна координация между различните генерални дирекции на Комисията, които се занимават с финансирането на научните изследвания и иновациите;

80. Призовава за засилване на международното сътрудничество, когато е целесъобразно, със стратегическите партньори на Европейския съюз, включително с бързо развиващи се държави като държавите от групата BRICS, на реципрочна основа, с цел по-добро справяне с глобалните предизвикателства; припомня, че опростените процедури и значително по-кратките срокове за кандидатстване биха насърчили участието на изследователи от трети държави; подчертава необходимостта от изграждане на по-силен научен капацитет в съседните страни въз основа на по-добра координация между общата стратегическа рамка и инструментите на Европейската политика на съседство; счита, че ефективното укрепване на изграждането на капацитет и установяването на справедливи и всеобхватни партньорства с развиващите се страни е от жизненоважно значение за насърчаване на тяхното устойчиво развитие;

81. Счита, че сътрудничеството с трети държави в областта на научните изследвания с възможна двойна употреба следва да се избягва по отношение на която и да било държава, която не зачита правата на човека, резолюциите на ООН и международното право;

o

o o

P7_TA-PROV(2011)0402

Системата на Европейските училища

Комисия по култура и образование

PE464.749

Резолюция на Европейския парламент от 27 септември 2011 г. относно системата на Европейските училища (2011/2036(INI))

– като взе предвид член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, озаглавен „Системата на Европейските училища през 2009 г.“ (COM(2010)0595),

– като взе предвид Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища¹,

– като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2005 г. относно различните възможности за развитие на системата на Европейските училища²,

– като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 г. за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и условията за работа на другите служители на Европейските общности³,

– като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, влязла в сила на 3 май 2008 г. и ратифицирана от Европейския съюз на 23 декември 2010 г., и по-специално член 24 от нея⁴,

– като взе предвид годишния отчет на генералния секретар на Европейските училища, представен на Управителния съвет на неговото заседание на 12, 13 и 14 април 2011 г. в Брюксел⁵,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становищата на комисията по бюджети и на комисията по правни въпроси (A7-0293/2011),

A. като има предвид, че в член 165 от ДФЕС се подчертава, че ЕС допринася за развиването на качествено образование чрез насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки и, ако е необходимо, чрез подпомагане и допълване на техните действия при пълно спазване на отговорността на държавите-членки за определяне на съдържанието на учебната програма и за организацията на образователните им системи и на тяхното културно и езиково многообразие,

Б. като има предвид, че в преамбюла на Конвенцията за определяне на статута на европейските училища от 1994 г. се посочва, че системата на Европейските училища е „sui generis“ и съставлява форма на сътрудничество между държавите-членки и между държавите-членки и Европейските общности, напълно съответстваща на отговорностите на държавите-членки по отношение на учебното съдържание и организацията на тяхната образователна система и тяхното културно и езиково многообразие,

В. като има предвид, че съгласно член 1 от Конвенцията и други деца имат право да посещават училищата в рамките на определеното от Управителния съвет, който в съответствие с точка II.7 от глава XII на Сборника с решения на Управителния съвет може да предоставя статут за категория I на „служителите на всички организации на Общността, учредени с акт на институция на Общността и на служители на службите на други организации, признати от Управителния съвет“,

Г. като има предвид, че Европейските училища позволяват на учениците да утвърдят своята културна идентичност и да добият високо равнище на познание на поне два езика, включително майчиния, чието изучаване се насърчава от най-ранна възраст, подчертавайки по този начин важността на културното многообразие и насърчаването на взаимното разбирателство и уважение,

Д. като има предвид, че Европейските училища не могат да бъдат приравнени към международните училища, в смисъл, че не отговарят на специален избор на родителите за записване в училище, а на необходимостта децата да се обучават в училище на майчиния си език и да се развие европейското измерение в образованието,

Е. като има предвид, че начинът на функциониране на Европейските училища, който от самото начало се основава на междуправителствено споразумение, следва да бъде подобрен, като системата ще трябва да се постави на правна основа, която да даде възможност тя да бъде опростена и да се повиши нейната прозрачност и ефективност,

Ж.. като има предвид, че през април 2009 г. Управителният съвет одобри реформата на системата на Европейските училища,

З. като има предвид, че опитът от функционирането в продължение на над 50 години на Европейските училища доказа, че системата и нейният образователен модел са уникални и привлекателни; като има предвид, че една от целите на реформата е да се предостави достъп до тази система и до европейската диплома за средно образование и за други ученици в Съюза, и като има предвид, че целите на реформата не могат да се постигнат успешно, без да се промени основно правният статус, на който се основава цялата система,

И. като има предвид, че в доклада на Комисията, озаглавен „Системата на Европейските училища през 2009 г.“¹, се посочва, че някои системни проблеми не са били разрешени и дори са се задълбочили, например недостиг на командировани учители или забавяне на изграждането или липса на достатъчна инфраструктура в местата, където са разположени училищата, което има пряко въздействие върху качеството на образованието, политиката на записване на учениците, качеството на живот на учениците, родителите и учителите и финансовите аспекти на функционирането на училищата;

Й. като има предвид, че в училищата в Брюксел и Люксембург е налице проблем с липсата на училищни сгради и инфраструктура, което е в ущърб на качеството на образованието и възпрепятства училищата да приемат записването на други деца, освен децата на служителите на институциите на ЕС, като има предвид, че е необходимо да се гарантира, че всички ученици получават еднакво качество на образованието независимо от майчиния език, местонахождението или категорията,

К. като има предвид, че реформата на Европейските училища през 2009 г. имаше за основна цел да отвори Европейските училища за по-широк и многообразен кръг ползватели, като същевременно се гарантира дългосрочната жизнеспособност на системата,

Л. като има предвид, че образователният модел, върху който се основават Европейските училища, поради факта, че придава добавена стойност, би трябвало да се насърчава в държавите-членки и да се превърне в основна част от образователните им системи,

М. като има предвид трудността в една и съща образователна система, която дава възможност за получаване на една единствена диплома (Европейска диплома за средно образование), да се обединят ученици от различни културни и езикови хоризонти, чиито таланти и възможности могат значително да варират, и като има предвид, че поради това е необходимо да се предвиди адекватно подпомагане за учениците със специални образователни нужди,

Н. като признава, че е необходимо да се предвиди въвеждане на свидетелство за завършено образование, различно от Европейската диплома за средно образование, за учениците, които се ориентират към обучение, насочено към усвояване на професия,

О. като има предвид, че в своята резолюция от 8 септември 2005 г. Европейският парламент призова и за стартирането на пилотен проект относно ресурсен център за учениците със специални нужди; като има предвид, че за тази цел в бюджета на ЕС за 2008 г. бяха отделени 200 000 EUR и че тази сума накрая беше използвана за финансиране на проучване относно политиката и практиката на образованието на ученици със СОП в Европейските училища,

П. като припомня, че член 4 от Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища предвижда, че за да се облагодетелства сближаването и взаимното разбирателство между различните езикови секции и за да се подобрят езиковите умения на учениците се предвижда провеждането на някои общи часове на всеки език на Общността за класове от същото равнище, когато условията позволяват това,

Р. като припомня, че съгласно член 25 от Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища те се финансират основно от вноските на държавите-членки чрез командированите преподаватели, които през 2010 г. са съставлявали 21% от бюджета на Европейските училища и от помощта на ЕС, с която се цели да се покрие разликата между общия размер на разходите на училищата и общия размер на другите приходи, която се равняваше на около 58 % от бюджета на Европейските училища през 2010 г., като припомня също така, че Европейските училища са под ръководството на Управителния съвет на междуправителствен изпълнителен орган,

С. като припомня също така, че член 25 предвижда, че бюджетът на Европейските училища може да включва финансова вноска, за която Управителният съвет взема решение с единодушие,

Т. като има предвид, че икономическата криза имаше отражение върху финансирането на Европейските училища и че поради това Комисията призова за реформи, за да се рационализират разходите в училищата, но като има предвид, че не трябва да се позволи това да засегне образованието на уязвими деца, които изпитват затруднения в ученето и имат специални нужди, както и преподаването на майчин език или да доведе до намаляване на броя на преподаваните езици, различни от френски, немски и английски,

У. като има предвид, че след последните две разширявания на ЕС, броят на учениците без собствена езикова секция (SWALS) продължава да нараства, а тези ученици не следва да бъдат по никакъв начин поставяни в неизгодно положение поради факта, че нямат езикова секция,

Ф. като има предвид, че увеличеният брой ученици в Европейските училища е пряко следствие от политиката на назначаване, провеждана от институциите на ЕС след 2004 г., която се изразява в назначаването на служители под 30-годишна възраст; като има предвид, че междувременно тези млади длъжностни лица създадоха семейства и впоследствие записаха своите деца в Европейските училища,

Х. като има предвид, че учениците без собствена езикова секция се ползват от помощ за изучаването на език в езиковата секция, към която са интегрирани, за да могат да участват пълноценно в обучението, и от часове на майчиния си език, като няколко часа на седмица е минималното необходимо количество часове, за да се поддържа връзката им с майчиния език и култура,

Ц. като припомня, че през 2004 г. беше въведена специална удръжка от заплатата на длъжностните лица, предназначена наред с другото за Европейските училища, като беше заявено, че тя отразява цената на социалноосигурителната политика и на подобряването на условията на труд, както и цената на Европейските училища,

Общи положения

1. Изразява съжаление, че Европейските училища често са погрешно сравнявани с елитарните училища, с лукса по-скоро, отколкото с необходимостта, макар и тяхната мисия всъщност да е да предоставят образование на майчиния език на учениците, чиито родители могат да бъдат принудени да сменят своята месторабота или да се завърнат в своята страна на произход, както и да развият европейското измерение в образованието;

2. Припомня, че тази специална образователна система позволява на учениците да изучават всички предмети (по-специално естествените науки) на майчиния си език с квалифицирани преподаватели, а за учениците без собствена езикова секция (SWALS) осигурява необходимата помощ и часове за поддържане на майчиния език;

Организация и разпространение на системата и на европейския зрелостен изпит

3. Вярва, че тази специфична образователна система позволява на учениците да изучават всички предмети в мултикултурна и многоезична среда с квалифицирани преподаватели, като същевременно поддържат майчиния си език;

4. Счита, че Европейските училища, които представляват отлична витрина на образование, основаващо се на изпитан и изпробван преподавателски подход, следва да се превърнат в пример на една от най-добрите възможни форми на образование в Европа, основаваща се на разпространението на европейските култура, ценности и езици; като има предвид също, че включването на някои елементи от този модел като отделянето на специално внимание на чуждите езици в националните образователни системи би облагодетелствало професионалната мобилност и би подпомогнало насърчаването на многоезичието и европейската интеграция;

5. Вярва, че Европейските училища играят изключително важна роля в съответните общности;

6. Счита, че Европейските училища следва да насърчават културното многообразие и многоезичието и да служат за модел за защитата и популяризирането на езици, които се използват по-малко на международно равнище; вярва, че малкият брой ученици, на които е необходимо обучение на определен език, не следва да води до преустановяване на обучението на този език, като се има предвид, че образованието на майчиния език е основополагащият принцип на Европейските училища;

7. Изтъква необходимостта да се увеличи съвместимостта на учебната програма на Европейските училища с националните образователни системи с цел да се улесни бързата реинтеграция на учениците при връщането им в страната на произход;

8. Счита, че бюджетните ограничения, които училищата ще трябва да понесат, трябва да бъдат съпроводени от същинско засилване на тяхната автономия по отношение на управлението, като примерно им се позволи да намират друго финансиране, и на средствата, за да бъде приложена тази автономия в съответствие с целите, определени по време на реформата от 2009 г.; счита, че организационната реформа, която предстои да бъде извършена, не следва да се отрази отрицателно на основополагащите принципи на Европейските училища;

9. Счита, че по-голямата бюджетна автономия на всяко едно от Европейските училища би могла да бъде ефективен начин за по-добро управление на разпределените им средства; подчертава, че това трябва да се приложи едва след оценка от Комисията, за да се гарантира, че по-голямата степен на автономия би била от полза за училищата.

10. Подчертава, че Европейските училища се намират понастоящем в правен вакуум, който се проявява в неясния правен и юрисдикционен статус на актовете, приемани от органите на училищата, в недостатъчните възможности за оспорване на тези актове пред националните съдилища и в липсата на възможност за сезиране на Европейския омбудсман;

11. Счита, че настоящият междуправителствен правен статус на Европейските училища е достигнал своя предел и се нуждае от дълбока промяна; счита, че тази промяна следва да бъде от такова естество, че да предостави възможност на Съюза да подпомага, координира или допълва действията на държавите-членки, без да изземва техните правомощия, и да приема за тази цел правно обвързващи актове по смисъла на членове 2 и 6 от ДФЕС;

12. Подчертава необходимостта Европейските училища да бъдат поставени върху адекватно правно основание в рамките на правомощията на ЕС и се надява Генерална дирекция „Образование и култура“ на Европейската комисия, заедно с комисията по култура и образование на Европейския парламент, която съгласно приложение VII към Правилника за дейността на ЕП отговаря за насърчаване на системата на Европейски училища, да може да бъде включена във всички обсъждания по въпроса, както и във всички дискусии относно тяхното бъдеще;

13. Счита, че Европейските училища следва да се интегрират в рамките на Съюза; счита, че в това отношение подходящо правно основание би могъл да бъде член 165 от Договора за функционирането на ЕС, който гласи, че „Съюзът допринася за развитието на качествено обучение чрез насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки и, ако е необходимо, чрез подпомагане и допълване на техните действия, като напълно зачита отговорностите на държавите-членки за съдържанието на учебния процес и организацията на образователните системи и тяхното културно и езиково разнообразие“, и който освен това уточнява целите на действията на Съюза, които съответстват на целите на Европейските училища;

14. Призовава Управителния съвет по-добре да предвижда нуждите по отношение на инфраструктурата и да предприема мерки, които да позволят да се посрещнат реалните нужди на образованието в Европейските училища; призовава държавите-членки и Комисията да насърчават развитието на училища от тип II и III;

15. Насърчава държавите-членки и регионалните правителства със законодателни правомощия в областта на образованието да разпространяват на своя територия концепцията на Европейските училища посредством организирането на кампании за повишаване на осведомеността относно европейското образование, популяризирането на Европейската диплома за средно образование и създаването на пилотни учебни заведения, както е предвидено в реформата от 2009 г., с цел отваряне на системата, за да се популяризира достъпът до европейско образование и до Европейска диплома за средно образование в държавите-членки;

16. Приканва държавите-членки да си сътрудничат при разработването на своите национални учебни програми, като се възползват от опита на Европейските училища в областта на педагогиката, с цел сближаване на националните системи и системата на Европейските училища; подчертава особената роля на учебните програми по езици, история и география за насърчаването на обща европейска идентичност; отново призовава държавите-членки да насърчават включването – в програмата за средно образование или еквивалентен учебен курс – на специализиран предмет за историята, целите и функционирането на Европейския съюз и неговите институции, което ще приобщи младите хора към процеса на европейска интеграция;

17. Приканва държавите-членки да продължат колективно да обсъждат най-добрия начин за осъществяване на целта за отваряне на системата;

18. Препоръчва на държавите-членки да насърчават в рамките на своите образователни системи някои концепции, заети от системата на Европейските училища, така че от най-ранна възраст да се облагодетелства възникването на европейско гражданско самосъзнание;

19. Призовава Централния орган по записванията да създаде механизъм за размяна за всички родители, които не са успели да запишат децата си в училището, в което желаят, за да могат да прехвърлят детето си в желаното училище след размяна с друг ученик;

20. Посочва, че съгласно член 5 от Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища учениците, получили Европейска диплома за средно образование, могат да кандидатстват във всеки университет в ЕС със същите права като гражданите на съответната държава, които имат равностойни дипломи, и настоятелно призовава държавите-членки да гарантират спазването на свързаните с това разпоредби, така че Европейската диплома за средно образование да се признава автоматично във всички държави-членки, с което да се предотвратят всички видове дискриминация между учениците от Европейските училища и онези, които са получили равностойни национални дипломи;

21. Настоятелно призовава държавите-членки да гарантират, че всички техни университети и висши учебни заведения прилагат едни и същи изисквания при признаването на дипломите на учениците от Европейските училища и на учениците от национални училища, както и че тези ученици получават едни и същи кредити за образованието си, така че да имат еднакви шансове и възможности, когато кандидатстват за висше образование;

22. Насърчава държавите-членки и регионалните правителства със законодателни правомощия в областта на образованието да приравнят определена част от своята обществена училищна система, за да могат учениците да получават Европейска диплома за средно образование при завършване на средното си образование;

23. Призовава Управителния съвет да работи по-активно за развитието на Европейските училища, като следва примера на най-добрите, според резултатите от проучванията на PISA, образователни системи в света и насърчава побратимяването между европейски и национални училища като средство за насърчаване на обмена на ученици и учители и за опознаване на системата на Европейските училища в държавите-членки по модела на програмата „Коменски“;