Съдържание: пролог по следите на мистерията време

„Земята е пренаселена - категорична е прори­цателката. - Нарушено равновесие между нашия и Отвъдния свят. Милиони и милиарди за кратко ще преминат в Отвъдността. Намаляло, но въз­родено, Човечеството след това ще поеме по нов духовен път".

Ведно с други пророци твърди: съществува "висш план" за бъдещето на човешкия род, достъпен за пос­ветените. За дните след хаоса предвещава: „Пред­стои позитивна промяна. Новите генерации ще въз­становят изконните ценности."

Слава Севрюкова се бои за Човечеството. Моли пощада. Не се ли сбъдне най-страшното й видение, духът й на небето тихо ще тържествува. Повече обича хората. Но, прониквайки в замисъла на Висшия разум, е категорична: „Както Христос помоли да го отмине горчивата чаша на страданието, но не стана, така и това ще е неизбежно за потомците."

Предсказва се с цел да настъпят изменения. Сви­ше предначертаното ще се сбъдне. Пророкува се, за да се въздейства на хората.

Дано сказанията й са обезпокоителни сирени, под­готвящи за опасности, които в сетния миг като по чудо да се разминат. Така, както не се състоя ядрена война. Дано Човечеството, запознато с прогнозите, е по-далновидно. И реагира адекватно. Дано неприятно­стите тревожат нашите очаквания. Не сбъдването им. Дано, дано, дано!

А дотогава - Бог да ни пази!

От предсказанията остава горчиво чувство, но и проблясва искрица надежда: „Каквито и бедствия да ни сполетят, Земята няма да бъде срината. Животът, възстановен, ще продължи още по-бур­но, устремен към единение с нейно величество Природата."

Отшумят ли върлуващите стихии в дебрите на ду­шите, съзира „нов, по-смислен и разумен световен ред". Това ще е след края на "сервилния период" (така някои учени определят прехвалената ни съвременна епоха). След опустошителни катаклизми "оредялото Човечество ще поеме напред. Пречистено, умъдряло. Към Духовността".

„Без човека светът няма да изчезне. Без чо­вещина сапиенсът е обречен на гибел" - напомня пророчицата. - „С предстоящите гибелни катакли­зми ще настъпи поврат в ценностната система и тенденции на развитие.

Становище, близко до това на Конфуций: „Най-до­брото пред Човечеството е да се научи да надвива себе си".

Открай време се носят предзнаменования за апо­калиптични изживявания. В ранното християнство са като близко очакване. Изпъстрят Библията - 27% от нея с предсказателско съдържание.

Кой пророк, отвратен от порочността на стария свят, не е прогнозирал безславния му срив? И, пред­рекъл времето, не се е провалял, очаквайки той да изчезне в определен ден или година? Промяната на­стъпва бавно, с векове.

За предстоящия "Апокалипсис, запечатан със се­дем печата", Библията твърди: „Този ден не знаят нито ангелите, нито Сина, а само един Отец." Спо­ред Светото писание, да се предвиди срока не е по човешките възможности. Въпреки това някои негови изследователи са убедени - живеем в "последните години на света" (Тимотей 2:1-5).

Кампании срещу ясновидците се водят открай вре­ме. С небивала ярост и острота пламват в Среднове­ковието. И открай време не стихва интересът към тях. Далечни проблясъци и прокънтявания от тревожни бъ­дещи събития отекват в свръхизострените сетива на духовните учители. За задаващи се грандиозни про­мени намекват древноиндийските пророци. Касаят съвременната епоха, назована от тях "Кали юга" (ера на железния мрак), когато според тях предстоят бурни промени.

С умопомрачителни колизии за бъдещето ни стряс­кат и ранните еврейски мистици.

Свършекът на човешката раса на Земята няма да се състои през 3 977 г, както приемат други тълкувате­ли на световния астролог - дотогава заключват об­хват неговите предзнаменования.)

Внимателното вглеждане в центуриите на пророка на пророците разкрива - Нострадамус не е толкова мрачен. След "световния катаклизъм", изтъква той, се задава епоха на дълготрайно спокойствие: „Ще на­стъпи вселенски мир между Бога и човека. И той ще е за 1000 години."

Извън популярните предзнаменования, друга слабо известна прорицателка, англичанката Майка Шиптън (1488-1561) дава интересно описание на "последната война", слагаща край на всички стълкновения, без да определя кога ще се състои.

Кои прозрения на Нострадамус не са се сбъдна­ли? Не будят ли загриженост странните съвпадения от изброените пророчества, аналогични с тревожните предупреждения на Слава? Тълкувателите на бележи­тия провансалски астролог допускат - великите из­питания ще избухнат след 2 000 година. Предвижда: „Наводнения, суша и огън ще поразят Земята така, че да не остане незасегнато кътче от нея".

Болезненият въпрос е: кога? - В медитативен транс "спящият" американски пророк Едгар Кейси на свой ред оповестява края на съвременната цивилизация след 2000 година.

Това ли е несъстоялото се Бъдеще?

* * *

Махатма Мориа, духовен учител на Слава Севрю-кова, Николай Рьорих, Блаватска и мнозина високо посветени предупреждава: „По-ужасни от всички бо­лести ще са разрушенията на слоевете около пла­нетата!"

Щедрият наш "гостоприемник" (потвърждават неординерно мислещи учени) е "живо", "разумно" съще­ство. Въпросът е: ще успее ли да се прояви в изпита­нията Човечеството като разумно?

За мащабни катаклизми, свързани с епохална еко­логична катастрофа през столетието, говори и голе­мият сръбски пророк от ХИХ-ти век Митар Тарабич:.

„... Ще бъдат замърсени въздухът и водата. Ще се изсипят планини от отрови по сините морета и зе­мята. И хората ще почнат да мрат от болести."

Очевидци сме на всичко това. Според Световната здравна организация над 1.6 милиона души умират го­дишно поради ползване на замърсена вода.

„Сега са последни времена на света - предупреж­дава Петър Дънов. - Иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и непримиримост." "Промяната", според Учителя, ще се предизвика от разрастващия се нравствен упадък на Човечеството, отдалечило се от природния фундамент. Под "последни времена на света" има предвид познатия ни "стар свят". Според него след срива предстои обновление.

Без да е запозната с тези прозрения, Слава Севрю-кова конкретизира времето на някои геокатаклизме-ни сътресения: „Те ще са на етапи през известни интервали. Към третото десетилетие от вто­рото хилядолетие ще е началото на злокобните събития". И уточнява някои от годините: „Част от тях ще са между 2025-2032".

В "Откровението" на св. Йоан Богослов Апокалип­сисът се свързва с Антихриста. Той за 7 години ще обедини всички религии, подчинявайки света на себе си. Злокобни 7 лета. Невиждани природни бедствия тогава ще разтърсят планетата. Терор, войни и глад ще измъчват Човечеството.

2025-2032 - едва ли това са седемте обречени лета на разруха и глад, за които се говори в Откровение­то. Въпреки, че според пророчества от Новия завет, след седем години страдания Човечеството ще бъде изправено пред апокалиптичен сценарий.

Не е възможно и с най-модерни научни методи навреме да се прогнозират задаващите се мегабедствия. Странното в тези и по-късни предсказания - Слава фиксира срокове за тяхното сбъдване. Това за нея е изключение. На въпроси за конкретизиране на бъдещето, обикновено споделя: „Не мога да ви кажа. Във Вечността време отсъства. Единствено тук е, на Земята."

Ползвайки информация от извисени духовни прос­транства, възниква казус - времето, ориентир в из­вършващите се събития, според нея, е валидно само за нашия свят: „В Отвъдното хиляди години се съ­бират в един земен миг." Избягваща хронологическа-та обвързаност, на въпроси за предстоящи събития отговорите й прозвучават така: „Няма да е скоро" или „Много вода ще изтече дотогава". Но кога точно? -не конкретизира дни, месеци, години. В редки случаи уточнява: „Виждам, числото е..."

В тази ситуация обаче оповестява някои от години­те. Причината навярно е в значимостта на задаващите се колосални превратности.

За Ванга (на пророчеството и ще се спрем малко по-късно), крупни природни изпитания предстоят през 21 век. Не уточнява в детайли срока.

Нека направим любопитна историческа справка. Свети Малахий, живял през XII век, с точност пред­вижда досегашните папи на римокатолическата църк­ва. Според него, след настоящия Бонифаций XVI на светия престол ще се изредят още само двама свети отци. Последният от тях, наречен "Петър от Рим", ще е "папата на Апокалипсиса".

Преди българската пророчица Едгар Кейси бе предрекъл: „Цивилизацията ще се саморазруши по пътя на Атлантида, не осъзнае ли, че смисълът на земния живот не е трупане на материални блага, а развиване на Духовност."

Близки до апокалиптичните изживявания в нача­лото на двадесет и първото столетие вещае и Ван-га: „Знаете ли какво ще дойде след няколко години? Земетресения, огньове, наводнения, беди. От това много народ ще загине. Отвсякъде ще се бият, всич­ките народи ще са в един кюп... Хората ще намале­ят. Стока няма да има. Овце, крави, кози за ядене няма да стават.

Вие не виждате каква мизерия иде. Хората ще хо­дят голи и боси, няма да има какво да ядат, ни ото­пление, ни осветление."

Преди изброените дотук прогнози, едно зловещо пророчество от календара на маите отдавна трево­жи умовете: „На 21.12.2011 година ще настъпи краят на света." Съвпада с очакваната свръхактивност на земната кора през посочената година. Как жреците от древния изчезнал народ са го изчислили? Тогава ли ще избухне вулканичната система на Йелоустоун в Северна Америка с фатални последици?

Там ли ще завилнее „Апокалипсисът, запечатан със седем печата"? За онова време ли трябва да ко­вем "Ноеви ковчези"? Изграждат се от гредите на Тър­пението един към друг. Уплътняват със сплавта на Толерантността. Сковават с гвоздеите на Любовта. Свързват с въжетата на взаимната Подкрепа и помощ към слабите.

Ако през XXI век сме скептични към пророчествата, нека се обърнем към едно от научните светила. Исак Нютон, основоположник на механиката, откривател на гравитацията, формулирал фундаменталните физични принципи. Не може да бъде упрекнат в мистицизъм. Животът му е направляван от благородната идея да разкрие "тайната на Сътворението и законите, движещи света". След многогодишни математически изчисления предвижда: „Апокалипсисът ще настъпи през 21 век".

И той ли е от учените с етикет на неблагонадежд­ност, заподозрян в склонност към суеверие? Мате­матически Нютон уточнява „точната година на тревожното събитие - 2060".

Може би, не предстои единичен катаклизъм, а маратон през определени интервали от природни сътресения - вулкани, земетресения, засушавания, урагани, наводнения, цунами.

Прекомерно много предупреждения за надвисваща близка опасност. Аналогични предизвестия от различ­ни, независими един от друг източници. Подготвят за "катастрофални бедствия, следвани от обновяваща промяна". Съвпадение на предвиждания, направени в епохи на кристално чисти реки, езера и морета.

Границите на предстоящите събития като че все повече се затварят. И открояват в обезпокоителното екопланетарно състояние. Съвкупността от прозрения касаят едно и също време.

Трябва ли да се допусне да бъдат пречупени до­край крилата ни? Защо да безпокоим света с мегабед-ствия, нали не предстои неговият свършек? Може би това не са нищо повече от стряскащи здравия разум предупредителни напомняния за опасности? Може би се касае за своеобразен кармичен Апокалипсис на из­броените големи пророци и учени, обсебени от заше­метяващи кошмарни видения?

„Докато не видиш ада, раят не ще ти хареса" -мъдро вещаят древните.

* * *

Ако по принцип може да се вярва на предсказания, логичен е въпросът: защо преди Втората световна война никой прогностик не предупреди правителства­та за предстоящия междучовешки Апокалипсис с над 60 милиона жертви?

Няма място за ирония. Историята свидетелства: подобни предвиждания са правени неведнъж, при това доста преди началото на Втората световна. С точност е предречена от пророк Сирил Маклин. Убе­дително я предсказва и Ванга. Но кой им обръща вни­мание в ония времена на „здраво стъпило на земята Човечество, разкодиращо материята"? (Нима на­стоящите са различни?) Прогнозите сякаш са ни под­минали.

„Предсказанията са каталози от грешки. Някои от тях верни... по случайност" - самодоволно ни втълпяват "рационално мислещи" капацитети. Разсе­яно премълчавайки категоричните факти.

Открит е въпросът: защо водещите политици в пър­вите десетилетия на XX век, загрижени за човешкия род, не вземат адекватни мерки при наличие на ясна информация, подготвяща за задаващото се?

Историята мълчи.

Прозорливите държавни водачи изглежда открай време отхвърлят "невъзможното". Те са "критично разсъждаващи реалисти, а не наивници". И... с "трез­востта" си успяха, а и сега като че са на път да ни запокитят в пропастта на поредния колапс.

* * *

Ще се сбъднат ли странно съвпадащите предвиж­дания? Какво ни очаква отвъд шокиращите бъднини?

Тъжно е, ако злините трябва да ни поучат повече от предупрежденията за тях. Ами ако това са само алармени сигнали? Да припомним предизвестието на талантливия медиум, френският моден дизайнер Пако Рабан, прогнозирал "катастрофално сриване" на ру­ската космическа станция "Мир" над Париж.

Нима се състоя?

Глътка облекчение. Човечеството не е обрече­но да робува на предсказания. Животът - на схеми. Страшният ден може да се осъществи само в дебрите на възбуденото въображение.

Битката с предизвикателствата на стихиите не е започнала. Може би засега само се тестват възможностите на Човечеството да се защити? Вероятно катастрофата ще настъпи първо в душите. След това - в реалността. Ако проявим разум, ще действаме преди, а не подир грохота на събитията.

Кое е по-гибелно - публикуването на стряскащи предзнаменования? Сбъдването? Уморената Земя ли ще се отърси от населяващата я неразумна плът, с елиминиране на "милиони и милиарди души за кратко"? Или предсказанията са раздърпано кос­мическо плашило, залюшвано от вихри звездни? А, може би, трябва да приемем пророците до доказ­ване на противното. Но нима задаващото се вече не пълзи сред нас?...

Малцина са нащрек за опасността. Нехаем, улиса-ни в делнични грижи по оцеляването. По-изкусителен е чарът на непредвиденото. Дали ще приемем или отхвърлим предсказанията - чувството е стадно. Кой припкащ подир стадото, е оставил следи?

Колкото по-несигурни са времената, толкова по-податливи сме на страхове за предстоящ край. Нима от памтивека не витаят из въздуха "автентични предупреждения за свършека на света"? А той -несъвършен, дори малко луд, е жив, жилав, цялостен.

Глътка оптимизъм. Трябва ли панически да тръ­пнем? Нима Земята е помръднала на сантиметър от оста си от епохата на Колумб, от времето на Рим, от великолепните древни мистерии на великия Египет?

Не е помръднала?...

* * *

До тук с пророците. Нека проследим становищата на съвременните учени. Все по-често напоследък и те алармират за опасност от крупни катаклизми.

В минали геоложки времена лицето на Гея не прес­тава да гримасничи, понесло белези от опасни косми­чески срещи. След гигантски катастрофи многократно до неузнаваемост се променя.

Нека опитаме да ги систематизираме, акцентирай­ки на по-значимите.

Преди 4,5 милиарда години огромен астероид ка­тапултира в Синята планета. Слава Богу, по онова време на нея още няма живот. Не е трудно да си пред­ставим какво би станало.

Преди 215 милиона години друг "небесен стран­ник" със свистене се врязва в нея, спокойно рееща се из безбрежния Космос. Остро я разтърсва. Ужасяващи последици. Дебел слой прах обилно я покрива.

Само преди 49 000 години пореден масивен астероид се забива в Аризона. Последиците - гигантски кратер. И не само това...

Геокатаклизмени изменения се предизвикват и от неукротимите енергии, бушуващи в недрата на плане­тата.

Учените считат, че това се извършва разлято във времето, почти незабележимо. Но дали е така? Ами ако материкът е изплувал внезапно от синята безбреж­ност в резултат на колосален вътрешен "спазъм"?

Преди 120 милиона години под влияние на неудър­жимо тектонично напрежение мащабно се разкъсва земната кора - обособяват се континентите. Тогава се оформя мостът на Беринговия проток.

Под въздействие на тези сили преди около 100 ми­лиона години Австралия се отделя от огромния мате­рик Пангея.

Крупни изменения неузнаваемо променят планетарния релеф и през Креда. Тогава се надига морското равнище. Земята се преобразява. Настоящата пус­тиня Гоби се преобразява в блатен рай за гигантски древни гущери.

Преди 70 милиона години мощни вулканични изригвания в Пасифика образуват Хаваите. Десет милиона години по-късно островите край Индия се отделят от праконтинента Гондвана. По същото време Индийска­та геоплоча се сблъсква и притиска в Азиатската. Възникват Хималаите. Те и сега не престават да рас­тат с около 5 сантиметра годишно.

Някога остров Малта е съставка от провлак, свърз­ващ Европа с Африка. По него между двата континен­та мигрират животни. С разрастване океанското ниво голяма част от провлака се оказва под водата.

От напрежението между Африканската и Евро­пейска плоча преди 65 милиона години земната по­върхност се надига. Появяват се Атласките планини в Африка. По същото време започва масов мор сред динозаврите.

Някои учени считат, че средно на 100 милиона години се извършват мегапромени на земната кора, с обновяване на флора и фауна. Други изследователи доказват: преди 70 000 години Индонезия е обхваната от грандиозно вулканично изригане. Резултатът -поредна ледникова ера. Човешките поселения в Африка рязко оредяват. Европа и Азия са необитаеми. Оцеляват не повече от 2-3000 индивида.

Древни саги загатват за непозната периодика в зем­ните колизии. Нека припомним легендите за безвъз­вратно изчезналите в океана континенти Атлантида, Лемурия и Му. Информация за тях достига от епохата на писменото слово. Немного далечна история. Високо развитата цивилизация на Лемурия е потопена преди около 16 000, Атлантида - преди 12 000 години.

Да не пренебрегваме грандиозния Потоп, отразен със страхопочитание в Библията и в множество пре­дания, ширещи се по света. Реалността на събитието вече е научно доказана и е на път да бъде обяснена. Разбира се, "оня катаклизъм" е бил в по-ограничен мащаб от описания в потресаващите старозаветни хроники. Учените го датират отпреди 12 000 години.

(Странно съвпадение с потъването на Атлантида - б. а.) За повечето изследователи античните легенди отговарят на реални исторически събития. По същото време настават климатични изменения. Глобалното затопляне свършва. Завръщат се ледовете. Почва за­сушаване.

Само 3 000 години по-късно, след краткия Ледников период, морското равнище на планетата се покач­ва, заливайки част от равнините. Това е последното засега мащабно изменение релефа на Земята.

* * *

Предупрежденията за предстоящи евентуални природни аварии едва ли са плод на фриволни фан­тазии. Такива са настъпвали неведнъж. Преди две хи­лядолетия в катастрофално сеизмологично бедствие в Средиземно море потъва завинаги египетският град Хераклеон, недалеч от Александрия. Археологически­те изследвания доказват - заличен е внезапно.

Трябва ли да припомняме избухването преди по­вече от 3000 години на вулкана на остров Сан Торин, събитие, потресло античността? Резултатът - изчезва цветуща цивилизация, критско-микенската. Известно е какво сполетява за броени дни римските Херкулан и Помпей.

Древните български земи не са подминати от гео-физичните промени. В околностите на Каварна Черно море през античността бавно или ненадейно поглъща римския град Бизони. След катастрофално земетресе­ние през 740 г. пр. н. е. част от Анхиало (Поморие) се оказва в морето. Тогава се образува лечебното днес Поморийско кално езеро.

1350 г. след Христа е една от най-съкрушителни­те за Човечеството в по-ново време. Масиви от бре­говете на Северно и Балтийско море са отнесени от водите. От хрониките узнаваме: изпитанията сякаш са недостатъчни, та в онези времена в нечуван мащаб се развихря нещо още по-страшно - чумата. Оредява с една трета населението на градовете от Китай до Италия. Скоро след това османските пълчища поемат да завоюват Балканите, без да срещнат сериозен от­пор. Не е ли тук една от причините? Защо историците неоправдано пренебрегват този факт?

В злачната дотогава Гренландия (в превод Зелена земя - б. а.) през същия период внезапно се настанява безконечна зима. Викингите изоставят селищата си на острова. Скована в ледове, сурова, променена до неузнаваемост, Гренландия до днес е недружелюбна.

Земетресения по Средиземноморието в оная зло-кобна епоха унищожават много градове. По небето -сочат старинни текстове - изгряват "огнени знаци". По земята със свистене се врязват "пламтящи, нажежени до червено камъни" (метеорити - б. а.). Оцелелите в усилните години навярно са имали усещане за най-страшното - свършека на света.

Но и най-дяволски черните изпитания отминават. Човешката раса не само се съхранява, а и продължава устремно напред. Променена.

Не свършват обаче природните аварии. Незаличимо от паметта на хората в по-ново време е избухва­нето на вулкана Мон Пеле на остров Мартиника през 1902 година? За две минути загиват над 30 000 души. Тунгузкият метеорит пък опустошава за миг огромни територии от живата природа в Сибир през трагичната за Русия 1908 година.