* * *
Най-смайващото нещо при чудесата - те понякога, колкото и да е изненадващо това, действително се случват. Документирани са какви ли не изумителни факирски изпълнения.
Излиза на сцената, примерно известен маг. Мята въже високо над себе си.
Извило змийска плът, то се изопва. Застива.
Магът се концентрира. Запрята ръкави. Покатерва се. Бавно - лека полека. Издига се на върха му, свободно висящ във въздуха.
Покланя се оттам.
Невероятно!
И пак спокойно, без капчица усилие, с грейнала ангелска усмивка се спуска на земята.
...Звезден взрив аплодисменти. И - нов поклон.
Дълбоко развълнуван, операторът, заснемащ с камера грандиозното зрелище, като всички от публиката, е абсолютно уверен в автентичността на мистерията, извършваща се пред очите му.
Когато, обаче, промива лентата и прожектира заснетия филм, що да види?... - Ни следа от въже.
Съвършена илюзия. Как ги е заслепил? Спечелено е било сърцето - вечния враг на разума. Магът, както се разкрива, умело е правил симулативни движения, уподобяващи катерене, без да откъсне крака от подиума. Майсторски е хипнотизирал публиката. Не е ли това също чудо?
Нея - да. Камерата - не.
Логично е да се запитаме: от тоя род "вълшебници" ли е виртуозният Сай Баба? Един от гилдията, хранещи се с илюзии. Успял да накара лековерниците да приемат привидното за истинност.
„Не се удивлявайте на нищо! Удивлението ражда богове..."- Мъдро предупреждава Питагор.
Кой би спорил с древните?
* * *
На 7.VI.1991 година, три дни преди Слава Севрюкова да склопи очи, на посещение при нея е бележитият йога Венцислав Евтимов.
Пророчицата отдъхва на дивана.
Разговарят за здравето й.
За да я поразсее, той тихо я разпитва за световните йога-учители: Брахмачари, Картакея, Сай Баба и Махариши Махеш.
Но нека разгърнем спомените на Евтимов:
„След въпроса за йогите леля Слава видимо се оживи. Поизправи се и, приседнала, наклони глава над ухото ми. Присвила очи, в унес промълви:
- Слушай, Венци, първите двама (обрисува в детайли ликовете на Картакея и Брахмачари (никога не бе ги виждала на снимка!), са от изключително висок духовен ранг. Съзирам ги - На "покрива на света", на върха на Тибет. На духовния полюс на Земята
- Шамбала.
Показа с ръце как седят високо в планината - навярно така се разкриваха пред нея.
- Колкото до другите двама (Сай Баба и Махариши Махеш) - те са ФАЛШИВИ ЙОГИ.
Наблегна на последните думи.
- Първият за съжаление е тип мошеник, вторият
- спекулант. Безмилостно ограбват сляпо вярващите в тях. Лукави йоги! А и двамата страшно, ама страшно популярни.
Пророчицата застина в загадъчно мълчание.
- За доброто няма кръстопът. Честните хора – кои са по-самотни от тях на земята?...
Изрекла това, леля Слава въздъхна с приглушена тъга и сключи длани пред гърдите си. В този миг двете й ръце като че бяха продължение на сърцето. Отново се отпусна на дивана.
(Махариши Махеш Йоги е известен, че с години се е подвизавал като гуру на състава "Бийтълс" и на мнозина други световни знаменитости. По правило -задължително състоятелни - б. а.)
„Всичко това - завършва разказа си Венцислав Евтимов - се покриваше с предварителната моя информация за тези личности при посещението ми в Индия.
Нищо дотогаз не бях споменавал за тях на леля Слава. Невероятната и способност да контактува с висшите духовни наставници, както се оказа, не и изневеряваше дори в последните дни от живота й."
* * *
Тази история косвено потвърждава мнението на пророчицата за Сай Баба.
Благодарение на феноменалното разкритие, рухва митът за един от най-видните съвременници - спечелилият приживе световно признание "чудотворец".
Съприкосновението със свръхсензориката крие изненади. Преставаме да бъдем същите. Не е бягство от действителността, а проникване е непознатите й страни. Те невинаги са приятни.
„Най-трудно се постига истината - тънък косъм между Светлина и тъма, пречещ им да се слеят" -изповядва прорицателката.
За нея хората, които могат, растат. Другите, за да компенсират това, просто се величаят. Ненавижда не-почтеността. Не приема благосъстоятелността, постигната на всяка цена.
Сред океана гледащи Слава е виждаща. До сетния си час свободно прониква в пространството, разкривайки наелектризиращо паметни картини.
Дали защото умее да вниква в света с ума на сърцето си?
ЩРИХИ ОТ ЦАРИЧИНСКАТА ЕПОПЕЯ
За Царичина все по-често се говори и пише като за легенда. А тя е удивителна реалност. Свръхестествени тайни ли крие това на пръв поглед невзрачно, а, може би, вълшебно място?
1990 година. Група военни, обсадили дома на Слава Севрюкова, шумно я атакуват. Намесят ли се хората под пагон, разговорите стават делови. Загадъчни мисии. Понякога необяснимо тайнствени. Тъй е и сега. Приседнали в хола на пророчицата, обстрелват я с въпроси.
Царичина - кипро селце, сгушено в южните склонове на Стара планина недалеко от Костинброд. В околностите му са решили да извършат проучвателни разкопки. С каква цел? - Само те знаят.
Всъщност, знаят ли?
- Лельо Славе, почна се!... От утре - на обекта!...- Гласовете им тръпнат. - Паранормални явления се вихрят по онези места! Струят свръхенергии... Какво, според теб, ще открием? Съкровището на цар Самуил? Скелет на непознат сапиенс? Информация от Атлантида? Или?... Само ти би могла да усетиш какво ни чака... Кажи!
Умолително я поглеждат.
- Виждам я вашата Царичина – прорицателката прецизно описва релефа на местността, определена за сондаж.
Внезапно застива в съзерцание.
-
О, какво има там!...
-
Да, лельо Славе, Знаем... Достигнем ли дълбините, които очакваме, ще се промени представата за Човечеството. Навярно много по-древно от известното за него! Интересува ни ще се отворят ли "вратите към Космоса"?... - Обстрелът продължава.
В присъствието на Слава Севрюкова поведението на хората непредсказуемо се променя. Дали поради дарбата и естествеността й, скъсяваща дистанцията?
-
Ама и вие... Колко сте смели! - Благодушно се смее пророчицата. - Защо ще копаете?
-
Как защо? Генералният щаб... Милиони левове! Мощна техника, жива сила!... Ти кажи, лельо Славе, само кажи. Първо - какво ще бликне от земните недра? Второ - към правилния квадрант ли сме се насочили? Трето - ако не, кой е най-подходящ?
Въпросите валят.
- Вижте, не ми харесва таз работа! - Слава Севрюкова рязко сменя тон. - Опасно е! Казвате, "врата към Космоса". Да, един от "вселенските проходи" действително е там...
(Тайнствената свита зашумява.)
-
Но обектът е идеално защитен. Чуйте внимателно. Размислете. Не му е дошло времето. Казвам - огромен риск... Откажете се. Питате, какво ще откриете? - Жертва ще има, жертва-а-а-а!...
-
Лельо Славе, но как?! Какво говориш?... Милиони левове... Генералният щаб... Одобрен план... Ще копаем!... Бяхме вече при Ванга... Тя одобри...
-
Е, щом сте били при нея... Мен що ме питате?...
-
Авторитет си, о-о-о, лельо Славе\ Как тъй защо? Нима можем без тебе?!
-
Казвам, не му е дошло времето - непоклатимо отсича. - А инак, виждам - ще ровнете тук, ще ровнете там. И какво? -Антики. Знам, друго търсите... Гробница на първото човешко същество, обитавало земята... Ноевия ковчег... Свещените скрижали... В мислите ви летящи чинии се меркат... - Отново се позасмива. -Права ли съм?
Мълчание.
Прорицателката заговорнически снишава глас:
- Чуйте добре, безценни послания се таят под Царичина, но са прекалено надълбо-ко. Идеално защитени. Рано, рано е, рано... Ще стигнете, виждам, донякъде и... ще се откажете. Защо?... Я вложете в нещо добро народната пара. - Рой тревожни видения са преминали през очите и. Гласът й е строг. - Бедни хорица... Старци изнемогват, бедстват сираци.
-
Но, лельо Славе!...
-
Казах, недейте! - Безкомпромисна е. - Закъде бързате? Истината достигат онези, които умеят да чакат. Не убивайте времето, не ранявайте Вечността!
Железни аргументи.
Изведнъж се преобрази. Военните ли я раздразниха с твърдоглава решителност? Или вникващата отвъд видимото за кой ли път разчиташе Бъдещето за онези, които имат очи, а не виждат?
Нищо повече не успяха да изкопчат от нея.
Дали това не бе знак?
Същата година със сензитивите Цветана Ранге-лова и Игнат Игнатов участваме в нощния блок на Българското национално радио - програма "Хоризонт". От 00.00 до 03.00 часа след полунощ демонстрираме енергийна диагностика на непознати по телефона. По онова време това бе сензация.
Развълнувани тълпи очакват лична среща пред ме-дийната сграда.
Нервите - опнати. Директното включване в ефир крие непредсказуеми изненади. И рискове.
В студиото ненадейно нахълтват двама журналисти. Млади, ентусиазирани, задъхани. С очи зачервени. Пламнали от вълнение, гласовете им тръпнат.
Водещият Румен Ивайлов, с професионален нюх в журналистическия рейд, мигновено надушва сензация. Прекъсва ни. Непринудена спонтанност в ефир.
Включва ги:
- Драги слушатели! Непредвидени нощни гости! Сред нас са... Бихте ли се представили?
(Правят го.)
-
Защо в среднощния час тъй внезапно?... И откъде?
-
От Царичина. Невероятни открития! В шок сме. Не можем да мълчим. Утре ще е късно...
-
Изненада?! Министерството на отбраната копае от месеци забуления в тайнственост обект. Убийствена секретност. И така, смело! Каква изненада?
-
С очите си видяхме. На бял свят излезе огромна каменна топка Диаметър - над метър. Идеално закръглена, гладка. Полирана до блясък! На двайсетина метра под културния земен слой.
-
От какъв произход?
- Никой не коментира... Възбрана. Смразяваща секретност.
Говорят задъхано. Прекъсват се взаимно.
-
Моля, обяснете на уважаемите слушатели как се стигна до откритието? - Водещият забавя темпо. -От коя епоха е находката? Касае се за археологически артефакт? За свръхестествени реликви? Или?... Говорете!
-
За епохата нищо не се знае. Задават се гигантски дълбочини. - Журналистите снишават глас. - Надвечер военните изкопаха... мраморен орел с разперени крила. Над два метра. Дивна красота!
-
Невероятно! Къде са находките?
-
Потулиха ги. Цензора. Все едно не са съществували. Утре ще е късно. Бързаме. Нарушихме "карантината"... Загадъчни предмети. Що за цивилизация. Питаме се - земни ли са реликвите? Или?...
* * *
Това не е краят на историята, започнала с възторг, завършила с мъглява недоизказаност. Нека дадем гласност на един от оцелелите участници в Царичин-ската експедиция. Известен от предната книга за Слава Севрюкова „Бъдете в този свят, но не от този свят"- доктор Димитър Сираков.
Петнадесет години след обгърнатите в информационен мрак събития той си спомня:
- Няма случайности на тая земя. На 21.11.1990 г. в НДК София се състоя Международна среща на сензитивите. Присъстваха академик Наумов, феноменалният Алан Чумак, Людмила Ким. Почетен гост бе доайенът на българската психотроника Слава Севрюкова. Наскоро завърнала се от Йерусалим, приятелски се шегувахме - станала бе хаджийка. По онова време надълго разговаряхме с пророчицата за предстоящите проучвания в Царичина.
И така, на 06.12.1990 година бе даден старт на операция "Слава". (Случайно съвпадение с името на пророчицата? - б. а.) Разкопките на обекта продължиха две години и половина. Тогава там се озова и инженер Стамен Стаменов от Асоциация "Феномени". Същия ден военните изкопаха каменния орел. Забележително творение. Лявото крило - прегънато, извито. Като две усукани една в друга спираловидни вериги. Уподобяваше сякаш човешка ДНК. Дясното завършваше с лъвска лапа. Без аналог в археологията. Безпрецедентна находка. Науката мълчи.
-
Какви дълбочини достигнаха подземните проходи, напомнящи миньорска шахта?
-
Царичина не бе златна мина, макар с години да я категоризираха като такава. Спираловиден отвесен тунел - над 160 метра дължина. Схема за работа получавахме ден по ден от контактьорката Елисавета Логинова. Тя направляваше изкопа, осъществявайки връзка с Космоса.
-
Каква е другата находка? Изкопали сте, както се узна, огромно каменно кълбо.
-
То бе още по-интересно - загадъчно се усмихва докторът. - Закрито с масивна гранитна плоча. Как ли не се мъчиха инженерните части - с въжета, макари, скрипци, лостове... Не помръдва. Изведнъж - с едно докосване на ръката, елегантно с лекота се извъртя. Зейна проход.
Тайнствени защити. Енергийни ограничения.
Открехна се плочата. А под нея - тунел. Първо в него проникна специализирано отделение химически войски в защитни облекла. Задължителни мерки за сигурност. Дезактивираха пространството, да продължим обезопасени надолу.
...Крачка не успяхме да сторим. Пред нас се възправи... Не, за това нямам право да говоря.
Докторът тръсва глава.
-
Годподин Сираков, над петнайсет години оттогава. И най-засекретените операции губят давност.
-
Разкопки с кодово название "Слава" под ръководството на генерал Минчев... Но не, нямам право... Ще споделя само това и край. Вие преценете дали да публикувате... Невероятни реликви. Балсамирани останки. Чудесно консервирани... Толкова. Нека се произнесе науката. И бъдещето.
-
Присъствали сте на срещите с леля Слава и Ван-га. Сбъдна ли се предсказаното на докоснатите от Бога?
- Първият изкоп бе спираловиден - встрани и надолу. Пет пъти вертикално се събираше на едно място. Достигаше 44 метра дълбочина. Толкова... О, да... Само това. Знам, ще ви заинтригува - усмихва се докторът. - След знаменателно съновидение на направляващата разкопките Елисавета Логинова, наложи се спешна среща с Ванга. Пророчицата тогава строго ни смъмри:
„Как може?!... Боже-е, Боже!... Военни... Браво! Копаното се трупа над тунела... Оти, питам? Срутване ли сакате?!... Да разчистите! Бърже! Пострадали сакате?!..."
-
Петричката пророчица системно ви насочваше?
-
Да, поверително предупреди: „Ке стигнете един капсул. Какво е съдържанието - консервирано. - Човек? Мумия?... - Ванга тайнствено вдигна рамене с гримаса на почуда. - Не знаете дали капсулът е под налягане. Що ке чините с оня маймун, бре? - Ни маж, ни жена... Отвори ли се херметичнио капак, онова същество може да се съживи от въздуха. Що ке чините, питам, кога оно се пробуди и проговори?..." - Прорицателката шумно се засмя.
-
Как завърши мистериозната епопея? Какво ли не изписа пресата за Царичина, превърнала се в ония времена в свръхестествена реликва. Даде се наистина предсказаната жертва. При неясни обстоятелства загина Марина Наплатанова, дъщеря на участващия в разкопките полковник професор Наплатанов. Непознати сили, тайнствени енергии ли се вмесиха? Нима предупрежденията на Слава и Ванга не бяха достатъчно категорични?
-
Неочаквана развръзка. Всеки четвъртък войничета изнасяха на гръб пръстта от тунела. Каква пръст - скала. Миньорски пистолет с мъка я пробиваше. Въпреки дълбочината, едва втората година бликна вода.
Спускайки се спираловидно, един ден стигнахме странно изографисана каменна колона. По онова време поддържахме постоянна радиовръзка с Генералния щаб на армията. Релейните станции този ден прегряха. Какво да правим? ...Пред нас- масивна зала. Там навярно ни чакаше въпросната капсула... (Докторът млъква.) Не, за това нямам право. Клетва съм дал.
-
Каква бе дълбочината на изкопите преди края на проучването?
-
66 метра надолу по вертикала, близо 180 - по спирала.
-
Загатнахте - колона с надпис. Лично сте я видели? Бихте ли я описали?
-
...Неразбираеми знаци. Надявахме се на информация за "първия безполов човек на Земята".
Когато споделих за колоната с леля Ванга, тя още по-шумно и звънко се разсмя: „Охо-о, що е време занапред... - Тръсна глава. - Ке биде разчетена. - И тихо допълни. - Она е история на човешкио род от първороднио син насам..."
(Незнайно защо, откак свят светува феноменал-ността предявява странни, трудно обясними предпочитания - компанията на необразованите. Дали защото родната наука все още с неоправдано невежество пренебрегва и потиска шестото сетиво?
Ванга и Слава - поредно доказателство за това. - И двете с начално образование, но с недостижим само-роден потенциал. За заслугите си приживе получават признание в науката. Ванга - старши научен сътрудник (с ранг професор) към закрития "Институт по су-гестология" в София. Слава - извън страната за доказани приноси в областта на ядрената физика - б. а.)
- Съществуват космически програми – въздиша докторът, - но има и непреодолими прегради. Енергийни стопери. Мъдрост трябва и много, много търпение. Всичко с времето... Сякаш още чувам гласа на леля Слава: „Недейте! Рано е още, рано-о-о!..."
-
Как гледаше тя на Царичинската епопея? Какво ви съветваше?
-
По онова време контактувахме повече с леля Ванга, отколкото с нея. Всеки е с мисия на тая Земя. Най-тежката на духовно зрящите. Слава предупреждаваше: "Не сме дорасли. Морално не сме готови за предстоящите открития." Ванга по своему го потвърждаваше.
Тъй и стана. По тъжна ирония на съдбата.
Генералният щаб реагира светкавично. Първо -забрани изнасяне на пръстта от войници. Второ -с нея се заеха сигурни проверени хора, офицерите. Накрая, объркано, неадекватно след изненадалите го събития, Висшето командване нареди да се запечати и изолира входа на тунела. Тонове бетон се изляха. Мястото е недосегаемо. Засега. Навярно и с години занапред.
- ...Защо бе всичко това? - Разсъждава със страст и романтика докторът, оцелял по щастливо стечение на обстоятелствата в рискованите проучвания на обект с кодово название "Слава". - Част от военните вече ги няма поради преклонната им възраст. От другите нищо няма да изкопните. Само това ще споделя, а вие разсъдете. Открай време ни изкушава материалният подход към света. Да пипнем искаме, с очи да видим. Дълбините на Царичина не са извор на мистични изживявания. Там е кодирано космично послание за еволюцията на разума. Доказва - не сме сами във Вселената. Не сме и "проходили" още сред звездите. Дали, мисля, някога ще се случи...
От часа на разкопките течеше кодирана информация: „След три дни ще отворите..." Ще отворим какво? Очаквахме наистина работата да приключи за три дни. Две години не ни стигнаха.
Това е космическа програма. Думата "ден" може да означава столетие или хилядолетие.
...Пред нас се открои отвор с форма на арка. Зад нея - ясно оформени таван и стени. Узна се - съществува пряк вход - "врата към Вселената". Опрели в нея, крачка не успяхме да пристъпим. За капсулата бе прекомерно рано. Така твърдеше и леля Слава. Можеше да стане страшно. Странното същество да оживее и...
...След двегодишно проучване входът на разкопките бе бетониран. Рано е още, рано...-Мълви като омагьосан докторът.
Внезапно, сякаш пробудил се от сън, тръсва глава:
- Думица повече не чакайте!
* * *
Призрачна мъглявост. Въпреки строгите мерки, в медийното пространство витаят какви ли не хипотези и мистификации за свръхсекретната операция.
Какво ново можем да узнаем за една от енигмите в България след близо петнайсетгодишно мълчание? Ако в Америка не секва интересът към космическата катастрофа в пустинята край Розуел заради труповете на извънземни, с какво да се похвалим ние, освен със скромничката "царичинска дупка"? Отдали предимство на поредния "по-голям брат"...
Плетеница от мистерии. Подземният оазис чака разгадаване. Доверим ли се на откъслечните, теле-графично кратки, премерени като с аптекарски везни коментари на военните, толкова е секретен, сякаш не е съществувал.
Какво принуждава дисциплинираните служители на пагона да затулят "обекта" в непроницаемост?
Възможно ли е Министерството на отбраната да "покрие" завинаги поразителните находки?
Отговорът - реакцията на уважаемото ведомство е обяснима единствено, ако се е докоснало до материя, за която няма обяснение.
Нека обсъдим и други интригуващи факти. От първия ден на прецизно подготвената операция блокира багерът, дотогава технически изправен. Военните продължават работа саморъчно. Тогава настъпват загадъчни паранормални явления. Неидентифицирани светлинни тела закръжават над селото. Има сведения за кацане на НЛО близо до него. Разтревожени от нечие невидимо присъствие, охраняващите обекта кучета раздразнено лаят.
(В една от следващите глави ще узнаем за сходните, както се очертават, дори закономерни реакции на домашните любимци на Слава Севрюкова при контакти с неведоми сили - б. а.)
По-късно достъпът неведнъж е възпиран от психо-енергийни бариери (непробиваеми, блокиращи физическото проникване енергийни полета с неясен произход - б. а.). Ограниченията са не само върху хора и животни, а и върху изрядната дотогава техника, превърнала се без причина в безпомощна.
Доказателство за чужд разум или скъпоплатена измама? Сблъсъкът с непреодолимото провокира непредсказуем ответ. Шокирани от изживяното, след повече от двегодишно лутане из влажните подземни лабиринти, военните взимат най-мъдро решение - спират проучвания, без да ги изведат докрай. И без публично обяснение.
Какви са енергийните стопери? От кого са заложени? Какво е отвъд тях? - Съмненията оживяват в призрачния страх от неизвестното, подхранвани от страстите на Егото. Извън тях отсъстват. Отсъстват и аргументирани отговори. Както и продължение. Разкопките панически са прекратени. Досега няма официален доклад на Министерството на отбраната за тях. За да се превърне Царичина в златна мина. На мистификациите.
Заплаха ли стъписва Военното министерство? Защо слага край на обещаваща небезрезултатна операция, извършвана, както се твърди, с "хирургическа точност", струваща на данъкоплатците 16 милиона лева? Логично е и да се запитаме: автентична ли е "мъглявата епопея" или съмнителна игра на въображението на хора с болна фантазия?
Ако бяха такива, как са получили висше армейско образование? Не, дисциплинираните служители на пагона не са обзети от безумие и параноя. Не биха копали над две години за "Бог да прости". Насочващите данни, по които започват работа, са надеждни. Откритията - впечатляващи.
Водачите на експедицията твърдят: „Само след няколко метра щяхме да стигнем до предсказаното безполово двуметрово същество. От входа на залата вече се процеждаше светлина. В тоз ден спряха разкопките."
Съвършено различно е мнението на геолозите, дали експертна оценка за прекратяване на работата: „Ако аварийно не бе прекратен изкопът, само няколко метра по-надолу щеше да бликне подземна река и да ги издави."
Коя е истината? Не е ли права Слава Севрюкова: „Рано е още, рано..."
Вместо словесни еквилибристики, Министерството на отбраната потулва сензационните находки. И застива в мълчание. Реакция, аналогична с тази на НАСА за НЛО в пустинята край Розуел. Закономерна при срещи с необяснимото.
Коя е тъмната истина? Защо при поява на "съмнителни обекти" като по тревога преди всички нахлуват военните? И уж все нищо не разкриват, а след намесата им задължително се слага гриф: "Строго секретно!'"?
Ни веднъж по време на разкопките няма срутване, макар спираловидният проход да не е укрепен според изискванията на минно-геоложкото дело. Това, според участниците доказва, че тунелът, някога е бил прокопан в скалата, а военните само са го разчиствали.
Изваденото на бял свят в оня "обречен квадрант" толкова ли е стратегически безценно, та той е превърнат в недосегаем, а информацията - в дълбоко засекретена? Толкова ли е страшно, ако се окаже -не сме сами в Космоса'? Ще се наруши ли националната и глобална сигурност с признанието: Вселената е обитавана от многократно по-напреднали същества, оставили трайни следи? Нима е ужасяващо, че НЛО не кръжат единствено в Небето? А, може би, долу, в "подземната зала" се крие представител на човешкия генофонд, приведен в състояние "сомадхи" (привидна безжизненост)?
Истината - "царичинската епопея" е перфектно проведен, задълбочен изследователски акт. Ако бе фриволно хрумване, военните за нищо на света не биха хвърлили милиони левове, жива сила (част от нея пострада) и години упорит труд на вятъра. При категорични гаранции и изрядна техника, подготвени какво ще открият, те са го намерили. За да остане трайно засекретено.
Завинаги?...
Сподели с приятели: |