Съдържание: пролог по следите на мистерията време

Силно вярваща, пророчицата съветва как да се ориентираме в трудна ситуация:

„Притисне ли ви съдбовен проблем, двоумите ли се в търсене на решение - за бъдеще, за работа, за отговорност към други хора - първо се помолете с "Отче наш", да ви се даде правилен отговор. По­сле вземете Евангелието. Спонтанно го разтворе­те. На лявата страница, на абзаца, където попадне взорът ви, ще намерите ориентираща насока как да постъпите.

Необходима е обаче интуиция и мъдрост за раз-тълкуване. Опрени на тях, дешифрирайки послание­то, няма да сгрешите."

„В затруднение ли сте, внимателно се вслушайте в уж случайните реплики на децата. Някои „ключови слова" биха могли да ви дадат насока или подскажат спасителен изход. Но трябва да съумеете да ги раз-кодирате с интуиция и, пак ще повторя, най-вече с мъдрост."

Авторът на настоящата книга, неведнъж пробвал посочените способи, потвърждава надеждността им.

* * *

Слава Севрюкова цени физиономиката, хиромантията, графологията, но повече от всичко вярва в непреходната сила на Разума.

Стихията й е в специфична област. Трудно достъп­на, почти необяснима - не се усвоява само с учене -феноменологията. Практикуването й е невъзмож­но без висша благословия и изчистен живот.

„Колкото по-извисена е дарбата - категорична е тя, - толкова по-тежки изпитания за притежателя й. От утрото на живота. До сетния дъх."

- Целувам ръка. За пръв път се срещам с феноме­на Слава Севрюкова - възкресява спомени инженер Илия Митев. - Разговорът не върви. Говори предимно тя. Изглежда изпитва особена слабост към таралежче-та - има интересни преживявания. Споделя с вълне­ние някои от тях.

Наскоро завърнала се от чужбина, избягва да гово­ри за "човешката вавилония" там. Искрено се вълнува от слабо познатото царство на животинския свят.

Потъвайки в храма на спомените, увлекателно оп­исва: в селска местност на закътана пътечка ненадей­но в нозете й се изпречва змия.

Влечугото изсъсква. Извисило шия, в камшична спирала агресивно се стрелка. Заплашително полюш­ва глава. Остро със свистене се извива.

Жилаво тяло. Звънтяща пружина в древен танц. Жива отровна стрела. Готова да се изопне и полети.

Ясновидката е сама - лице в лице с раздразне­ната рептилия. Покачваща адреналина ситуация. Достатъчен ли е бастунът за разправа с влечугото? С него навярно би си послужил всеки, но не и Слава Севрюкова.

Инстинктивно отстъпва. Бързо се съвзема. Надмог­нала страха, решава да влезе в добронамерен теле­патичен контакт с разярената гадинка. Леко се надвес­ва над нея.

Раздвоила езиче, змията още по-остро изсъсква.

Свикнала да преодолява трудности и предизвика­телства с добро, леля Слава нежно се заема да я уго­варя: „Не бой се, миличка, няма да те нараня." Всъщ­ност внушава на влечугото тази успокояваща мисъл. Все по-убедителна и блага.

Змията леко се отдръпва.

И - промяна. Раздразнението й като че отстъпва.

Приело мирното послание, влечугото внезапно об­ръща гръб. Устремно се плъзга в лъкатушещия си за­бързан път.

Владеейки перфектно хроновизията {свръхсетивно виждане във времето - б. а.), Слава мислено про­следява съдбата на вече успокоената люспеста про­тивница. Изведнъж съзира смъртна угроза над нея в криволичещата сред треви посока.

Милостива по душа, разтревожена не на шега, ре­шава да установи повторен контакт. Аурата й - лъчис­то добронамерена.

Подава на змията телепатично послание: „Моля те, не натам! Не! Ще те убият! Завий обратно! Моля те...!"

Избягва да ползва вродена способност да въздейст­ва силом на други същества. Но има ли сега избор? Без усилие, от разстояние внушава на животинката съзрения от нея спасителен изход.

И, както пълзи по фаталната посока, приело на­стойчивата молба, влечугото се вслушва. Обръща се. Отправя в противоположната.

Проектирала с психотронна мисъл новия му път, ясновидката е категорична - там за нищо на света няма да пострада.

Та такива чудатости за рискованата среща с отров­ния език на змията разкрива жената с психотронно зрение пред любопитния инженер.

„За пръв път - споделя Илия Митев - се бях озо­вал пред необикновено същество, общуващо мислов­но с животинското царство. Това трайно се вряза в паметта ми."

Невероятната история доказва: между човека и представителите на фауната съществуват трудно откроими информационни канали. Дос­тъпни за духовно посветени.

„Човек като всички нас, тази удивително скромна жена сякаш бе една разгърната Вселена - споделя Валя Стоянова, съседка от "Овча купел". - При това осъзна­та част от Цялото, носеща отговорност за него."

Специфичен натюрел с богата система рецептори. Обаятелна, пленително добра, на нея "проговарят" дори цветята: „Страстите им са укротени. Омаята на аромата им пее. Птиците пригласят..."

Как се обяснява духовния мир на една пророчица, владееща езика на пернатите? Магията на интуицията - божие послание - стои над логиката.

Дали общува с тях, защото тя самата умее да лети?...

Заслушана в трепета на тревите, Слава е катего­рична: „Растенията са в състояние да приемат на­шите чувства и мисли."

Тишината е привидна. На част от вълнуващите я въпроси получава отговор с техните "гласове". Това й дава основание да сподели: „Сдържани, беззвучни събеседници, а в крехката им сърцевина напират чувства. По-деликатни от нас, в мнимото си хилядо­летно безмълвие уподобяват Бога.

Лицемерието се прикрива с думи, не с безгласие. Мълчанието - велика сила. Най-хубавите неща на земята са тихи, незабележими" - едва чуто мълви.

Какво ли й нашепва зелената тишина?

Една от малкото пророчици, пишещи стихове. Цве­тята за нея са въплътена поезия.

Реалност - не като нашата. Вижда и чува необяс­ними неща. Сякаш населява фантастични територии. Всъщност сюрреални. Как ли се чувства в непознати­те за нас светове? Растенията и животните, "разтво­рени" пред прорицателката, стават прозрачни. Така прониква в съкровеността им. И общува с крехките им слънчеви, устремени нагоре души.

С пиетет е към всички твари: „Още не познаваме законите, на които са подвластни растения и жи­вотни. Те, подобно на нас, са носители на божест­вено начало. Откликват на обичта. Тихо страдат, реагираме ли с неприязън."

„С домашните питомци разговаряше с лекота така, както с хората - спомня си племеницата й Та­тяна Динева. - И те безпогрешно я разбираха."

• 
  Как контактуваш с цветята и животните, лельо Славе?
  
• 
  Като с човеци. Не е трудно. Който не го разбира -усмихва се, - денем му пречи светлината на слънцето, хората, шумът на машините. Нощем - тихия ужас на мрака.
  

Трябва ли това да озадачава? - Щом умее да кон­тактува с духовни същности от Отвъдното, защо да се изненадваме, че го прави с животни и растения? За нея Вселената дори е живо същество. Долавя звезд­ния й ритъм.

Откровения, издаващи удивителното единство на света.

* * *

Безкрайно чувствителна, все пак с кого комуники­ра? - С така наречената "групова душа на животните и растенията"? С още неизученото "колективно под­съзнание на Човечеството"? Или разкодира неоткроими природни знаци? Какво й шептят?

„Най-трудно се съхранява умът в сърцето"- мно­гозначително отговаря.

Истината - Слава достига до слабо познати със­тавки от великата верига на битието.

Градинката пред старата й сгърбена къщица на ули­ца "Георги Ковачев" 1 в столицата е една от най-чаров­ните в квартала. Зелените й питомци почти непрестан­но цъфтят. От тях и избухналите в изумрудени пламъци дървета и храсти в двора лъха ободряваща ведрина. Крилата им обгръщат небето, закрилят земята.

,Дадат ли ви нещо с любов, никога не отказвай­те. Като си отидете, ще почувствате лекота от благотворния заряд на посланието. Но това не ка­сае откъснатите цветя."

Слава съчувства на растенията-затворници във ваза. Не приема техния подарък: „Ако поднеслият бу­кет е угнетен от скрити терзания и болки, дори да е абсолютно искрен и добронамерен в чувствата си, чрез осакатените растения те ще прелеят в душа­та ви. С бедните издъхващи създания неосъзнато се предава човешката мъка. Тогава получилият ги ще се почувства потиснат, смазан. Незаслужено ще страда.

Различно е при цветята в саксия. Силата на жи­вото им енергийно поле не позволява да се превър­нат в неволни преносители на чужди страдания."

Изливайки душата си, Слава навлиза в сакралността на между човешките отношения. И най-красивият букет се оказва... трънен.

В сърцето на пророчицата се таят съкровени пос­лания. Чрез тях истината добива сърце. Разговаря с неосезаемата за нас музика на волните растения. По­топена в ранимото им "безмълвие", когато ги полива, мило им говори. Разрохвайки пръстта им, коленичила пред тях, като пред олтар на Бога, нежно ги гали. От дланите й тече топлинка-живот.

Те, изглежда, я разбират. Изопнали боси крачета, грейнали, докосват я при полъха на вятъра с криле на пеперуда. И отговарят с буен растеж и свежест и през най-сушавия сезон.

Убедена - без тях светът ще осиротее. Какви ли "мисли" и "усещания" се роят сред зелените им аури?

„Цветята и животните - за носителката на свръхсензорика - са не само живи, а и разумни съз­дания. Източници на трогателни послания - усе­щат нашето присъствие, очакват, страдат с нас, за нас. Дават ни уроци по любов и красота с най-необоримото оръжие - безмълвието."

Слова неказани, но чути. Като неразкодираната из­повед на Бога.

Проговори ли Създателят, ще го направи с гласа на тишината. Напразно очакваме да се отвори и взри­ви над нас небесно гръмогласие. Да намерим частица от Него в себе си, в някой друг. Думата на Всевишния е тиха, но разбираема. И винаги последна.

Всъщност дали не мълчи, напрегнат-да се вслуша в молбите на всеки от хилядите страдалци по ширна­лия се разнолик свят?...

„Животните и растенията комуникират с при­родните сили. Изпитват чувство на привързаност. Отсъстваме ли от дома, тъгуват - разкрива Слава Севрюкова. - Нашите терзания ги измъчват. Реаги­рат на проблемите ни със състрадание. Разпръск­ват живителна светлина и любов.

„Нека не пренебрегваме и убиваме тайнството на жилавите гени, заложени в същността ни от зо­рата на първия човек - приглушено въздиша пророчицата. - Животът открай време процъфтява сред оазисите на животинския и растителен свят. Дото­гава, докато обитаваме царството на съхранената природа, ще оцелеят фините мембрани на душите ни."

С нескрита симпатия се отнася към Дървото на живота. Отглежда декоративното вечно зелено расте­ние в саксия. Разтворило широко елмазен чадър, то уподобява истинско дръвче.

Психотронният феномен споделя: „Цветята са вестоносци на Доброто. Устремени към светлина­та, разпръскват приятно настроение. По-хуманни в известен смисъл, невъзможно е за тях да правят зло - никому не се противопоставят. Напротив, разда­ват аромат с багрите на красотата. Носят само радост.

В духовен план - по-нисши от животните. Но не по-слабо чувствителни от тях към нашите действия, изказани и несподелени мисли. Пропити с чистота и любов към света, с лъчистата си нежност са част от живота ни. Дали по-смирената и добра?..." -Провокира ни с усмивка.

„Тъжна ли съм, оклюмват - забелязва. - Погаля ли разцъфтелите им многоцветни ризи, поговоря ли им с любов, целуна ли нектарните им устни, съ­живяват се."

В лирично настроение, Слава замълчава, приютена под топлите звездни криле на Всемира. Заслушана в шепота на подалите главици в пиршество от колорит цветя, разговарящи с полъха на вятъра. В кичеста, ся­каш откъсната от рая градинка, където дърветата мо­литвено издигат длани към небето.

Това, на което се е посветила високо сетивната жена, Бог навярно от милиони години го върши без усилие. Каква пророчица ще е, не се ли зарежда от искрената обич на зелената феерия, не пие ли от во­лната мъдрост на птиците?...

Леля Слава милее за природата. Домът й - под­реден и чист. Отсъства блясък, но цари светлина. В обширния, обгрижен с любов двор на къщицата си от­глежда различни растения.

• 
  Кои цениш най-много?
  

• 
  Всички. Без пристрастие - потопена е в многогласите им въздишки. - Според мене, не съществуват вредители. Дори плевелите са полезни. След време това ще е азбучна истина. Ние все още не разбираме езика на тревите, общуващи с небето. Към него са от­ворени чрез светлината, въздуха, дъждовната вода.
  

Цени свободата с право на съществуване на одухо­твореното и "неодухотворено" разнообразие. За нея багрите на цветята са въплътена поезия.

Не е ли Слава Севрюкова като тях?...

Скромната ясновидка с любов се грижи за мъничка костенурка и три котарака в дома си. Костеливата гър-бушка са я намерили с доцент Иво Лозенски на връ­щане с автомобил от конгрес по психотроника в Пра­га. Нарекли са я Павка. Дали защото "пуфка и пафка като парен локомотив", тътрейки се едва-едва.

Грижовна, състрадателна към животните с тяхното смаляващо се пространство на планетата, пророчица-та е силно привързана и към своите котки.

Никога не ги удря: „Раздразнят ли ви, не ги наказ­вайте - съветва с любов. - Станат ли непоносими, достатъчно е предупредително да размахате руло вестник. Нищо повече. Умни са, ще ви разберат..."

Понякога по време на посещение при пророчица-та гостите с почуда забелязват как изпод покривката на масата се подава закачлива лапичка. Докато, раз­нежени, весело се закачат с него, част от менюто им мигновено изчезва.

По израза на стопанката: „Хитрец и грабител, ако бе човек, не би излязъл от затвора..."

Докато се шегува с домашните любимци, леля Сла­ва нежно гали своето таралежче по бодлиците, сякаш е котенце. Свикнало с деликатността й, то приятелски се умилква. Нагажда се към дланите й, пронизани от стотици бръчици. Тръпне от удоволствие.

„Много е умно! Всичко разбира!"- Хвали го свойски.

„Веднъж се бе загубило - споделя. -Дирих го, дирих къде ли не. Заради него влязох в спор с Бога: "Върни ми го, Господи, моля те! Инак няма да ти служа!... Ще престана да приемам нуждаещите се от помощ..."

Разказвайки това, леля Слава внимателно повдига нестандартния си домашен любимец. Нежно го целува по влажната хладна муцунка и притиска о бузата си.

„Леля Слава бе безкрайно обичлива - завършва спомени инженер Митев. - Сухоземната й костенурка кротуваше под парното и гардероба на топличко."

Лишена от деца, сибилата се отнася с домашните любимци като с рожби. Те трябва да живеят в нормал­ни условия.

Сърцето й - дом за птици.

„След много години всяко животно ще придобие душа - говори с вдъхновение. - И сега не са лишени от нея, но е групова, не индивидуална."

Низ от проникновения.

„Баща ми гледаше овце на село - споделя за едно необикновено запознанство Надежда Георгиева. - Не­знайно защо те изведнъж почнаха да боледуват и мрат. Преглеждаха ги ветеринарни доктори, биха им инжекции - нищо.

Чул за ясновидката от „Овча купел", татко реши да я посети.

Посрещна ни блага усмихната женица. Без да за­пита за какво сме дошли, от прага продума: „Знам, стоката ви боледува. От що ли? - Заразена е сол­та. Сменете каменната сол в яслите!"

Баща ми още на другия ден го направи. Ни едно животно не пострада.

След години, вече близка с пророчицата, узнах: живеейки в града, тя никога не е имала съприкосно­вения с овце. Откъде ли черпеше информация?"

* * *

Леля Слава се отнася с любов към заобикалящия я свят. Растенията и животните за нея са живи общува­щи същества. Нуждаят се от внимание и любов.

„Животните в нарцистично съвремие, в което се приемаме за най-извисени същества на планетата, са по-сетивни от нас. Предугаждат земетресения и други катаклизми - напомня чародейката. - Разпоз­нават същества от астрала. Спонтанно реагират при опасни съприкосновения между световете.

„Съмняващите се в съществуването на духове - спомня си посещенията при пророчицата писател­ката Лиляна Серафимова, - неведнъж са забелязва­ли - заговори ли се за тях в стаята на леля Слава, котараците й се наежват. Особено, когато по молба на настойчиви гости се налага стопанката "да вика" неведоми проявления от Отвъдното. Мятат се из въздуха, настръхнали ръмжат срещу фантомите.

„Домашните питомци - твърди преданата им при­ятелка - имат седем стадия на еволюция. Конят е на най-високия. Следват кучето и котката.

Сложна е информационната система в животинско­то царство. Не по-малко трудна за разшифроване от тази на растенията. Милиони години представителите на фауната са развивали сетивата си. Съществува теза - каналите им на общуване не са мисловни, а чувст­вени. Дали не комуникират емпатично (телепатия -чрез мислоформи, емпатия - чрез чувствено-сетивно усещане от разстояние - б. а.)?

Това навярно биха могли да узнаят и докажат само екстрасензорни люде като Слава Севрюкова. За нея съприкосновенията сякаш не са свръхестествени, а спонтанни. Общува на странен език.

Неразгадаема алхимия. Комуникацията с растител­ното царство неимоверно би разширила рецепторния ни обхват. И обратно - единствено на сетива с неогра­ничен диапазон са подвластни тези контакти.

Животните може да са с многократно по-фина се-тивност от господарите си. Предусещат бедствия, цунами, бури. Учени опитват да предвиждат земетресе­ния, следейки поведението на домашните любимци. Ден-два преди природния катаклизъм животните нервничат, а някои панически напускат домовете.

Подобна е реакцията и на дивите природни оби­татели. При геофизическия колапс в Индонезия на 24.12.2004 г, например, не пострадва ни едно живот­но. Предусещайки отдалеко вибрациите на приближа­ващото цунами, своевременно се изтеглят на високи, недосегаеми за вълните места.

Що за свръхчувствителни органични радари? - На­уката мълчи. Виртуозни способности, които кой знае защо еволюцията у нас не е развила. Или отдавна ле­комислено сме изгубили.

Изживяваме се като покровители над домашните питомци. Не по-малко отговорно ни закрилят те.

През 1976 г. за първи път в Китай се извършва ма­сова евакуация на населението, следейки поведението и реакциите на животните, предсказващи земетресение. Резултатът - стотици хиляди оцелели. Освен това куче­тата открай време се ползват при спасителни операции след трусове за откриване на затрупани под отломките.

Широко разпространено е становището за вреда­та от домашните любимци. Разнасяли паразити и ин­фекциозни болести. Но се явяват и все по-неоспорими данни за положителното влияние на котките и кучетата върху нашето здраве. На какво да вярваме?

Изследователи от Мерилендския университет на­блюдават 92-ма пациенти, прекарали остри сърдечни пристъпи. От 39 души, които не отглеждат в дома си животни, 11 са починали в продължение на една годи­на след сърдечните атаки. От останалите 53-ма, при­тежаващи четирикраки питомци, за същото време са предали Богу дух едва трима.

Домашните любимци влияят благотворно върху здравето на човека.

„Изчезнат ли животните - предупреждава леген­дарният индиански вожд Сиатъл, - Човечеството се обрича на велика самота на духа."

„Не вредете на животните! Мир с растенията!" -кредо на големия писател-хуманист Виктор Юго. Той, според свръхсензорните радари на пророчицата, е сред извисените древни духове. Последното му въплъ­щение преди повече от две столетия е, за да подкрепи човешкия род в трудни времена.

„В отношението човек-животно има и една тре­та страна - Бог - напомня Слава Севрюкова. - Гри­жим ли се за тях, Висшата сила ще ни закриля. До­машните любимци по своему ни помагат да бъдем по-добри и милостиви.